Децата индиго - дар или наказание?

Здравейте!

Аз съм едно пораснало дете индиго.

Всъшност, ако не беше наложащата статия, която пиша в момента, със сигурност щях да се обърна така: ”Аз съм Аз”- толкова простичко, а казващо много. Наистина аз съм, просто Аз- една нормална личност, не обичаща етикетите, както всички останали индигота. Не се смятам за нещо по-специално и възвишено от останалите хора, освен факта, че съм ”глуха ”и”сляпа” за материалните неща- избрала съм да не бъда роб на догми, ограничения, рамки, правила, ненаписани закони-наложени от обществото... затова съм глуха и сляпа за завесата и звука, които спират човек, да погледне отвъд триизмерната реалност.

Напоследък се заговори много за индиготата, започнаха да правят и специални предавания по телевизията в наша чест, вестниците и списанията бълват от статии на учени и професори, и какви ли не още бивали и небивали неща. Говорят за нас, като някакъв странен екзотичен екземпляр, знайни и незнайни професори развиват теории и изказват мнения, предавания трупат рейтинг с едни и същи сухи и изсмукани от пръстите нечии научни заключения, а никой, абсолютно никой не се сети да попита едно индиго какво е всъшност да си индиго!

Питам се: Защо сега? Защо не заговореха по-рано, давайки заръки на родители и преподаватели, как да се отнесат към тези (цитирам) специални деца? Къде бяха, ”загрижините” хора, когато аз бях дете, или когато на някое индиго дете са му поставили диагноза хиперактивно или аутизъм? Къде, къде бяха през всичките десетилетия? Защо заговориха сега за нас, когато на Земята идват други деца, още по-специални ?! Защо никой не споменава КРИСТАЛНИТЕ ДЕЦА- тези изпълнени с Любов и Прошка към целият Свят, тези, които носят цветовете на дъгата в аурата си, за да ни покажат чистотата и близоста им до нашият Творец, тези, които са символ на завета, който Бог дава, че ще намира начини да усъвършенства човека, но никога повече няма да го унищожи, и за вечен символ, напомнящ ни този завет, Бог е създал дъгата....?! Защо..... до безкрай... Хора с индигова аура винаги е имало. Такива са били всички велики творци - като Де Га и Микеланджело например, учени и откриватели-като Коперник и Галилей, дори и Хитлер е бил индиго, но поело в неправилна посока... Най-голямата вълна индиго, обаче идва през 60-те и 70-те години на 20 век- това са хипитата. Следващата вълна е през 80-те години, която е разделена на 2 вида индигота- тъмно индигови и виолетови индигота. (В числото на последните (виолетовите) пренадлежа и аз.)През 90-те години също се раждат индигота, но в края на 90-те започват да се раждат кристалните деца и така до днес.

Освен, че станахме закъсняла атракция, всичко което се говори за нас е облечено в дрехата на свръхестественото. А така, с тази дреха, пак сме като вид заболяване и отново отхвърлени. Никой не може да си представи, че в училище, на работа, случаен минувач или пътника в метрото, най-добрият му/й приятел(ка), а защо не и той/тя самият(та), може да бъде индиго. А ние сме навсякъде, ние сме най-обикновени хора със същите ежедневни грижи и задължения, като всички останали. И този етикет индиго... той идва от цвета на аурата ни, а всеки индивид си има цвят на аурата! Има жълти, червени, зелени... Ние просто сме по-стари души, инкарнирали се многократно на Земята, научили своите уроци, но не всички! Щом сме тук, значи имаме какво още да учим, но имаме и какво да дадем. Затова не е и случайност, че последните десетилетия се народиха много индигота. Всъшност случайността не съществува- тя просто е поредният етикет-дума, целяща да обясни необяснимото. А то необяснимото е такова само за тези, които се вълнуват от неща, които могат да си купят...

Какво сме ние?

Ако видиш всестранно развита личност, на която й се отдава всичко, (!)което пожелае от ръки, лесно и перфектно, да знаеш, че вероятността да си срешнал индиго наближава 100-те %...

Ако си мислиш, че някой е отнесен от вихъра, затворил се в измислен свят, защото материалното не му/й е идеала- тогава си над 100-те % вероятност да имаш пред себе си индиго...

Сред нас има много художници, поети, музиканти, а понякога и трите взети заедно. Всяко индиго има добре развита интуиция. Знае много за Света и често знанията си ги има в ”меморито” по необясними причини и без насилване и зор да ги научи. Сигурно сте чули или прочели, че имаме и паранормални способности, като телепатия, ясновидство и т.н. Сега може и да ви изненадам, но телепатията е присъща на всички, без значение цвета на аурата, тя е присъща дори и на животните. Що се отнася до ясновидството и другите паранормални явления, то не всяко индиго ги притежава и не е задължително. По принцип индигото е тук за да научи другите на любов и да им покаже, че всичко и всички сме едно цяло. Това индигото го постига с начина на живот, който води и взаимоотнощенията му с другите. Едно индиго, чисто и просто е една по-чиста душа, която стои високо над материалните неща, обича всичко и всички, вижда красотата дори и там където другите се отвръщават от гледката (като изсъхналото дърво например, което за някои е ненужен и грозен остатък от нещо си, а за едно индиго е просто другата страна на нещата, която също носи своята красота и разказва нещо важно и поучително). Едно от най-красивите качесва на индигото е, че не се гордее, не се страхува да покаже и каже слабите си страни, прям е и т.н.

Ние знаем и можем. Ние сме тук, за да се опълчим срещу старите и ненужни вече системи, които не водят до прогрес в еволюцията на човека, а обратното- регрес. Ние сме деца на Светлината, носим Любовта в сърцата и Мъдрост. Най-важната мисия в животите ние е да дадем пример на другите как да живеят и да ги научим, че всички сме едно цяло.

С наближаването на новата епоха, нашият пример е изключително важен и значим, затова и сме толкова много в последните десетилетия.

Някой, някъде, някога е написал в стихоформа доста добре,това което сме:

СПИРИТУАЛНА КОНСПИРАЦИЯ

На повърхността на света сега има
война и насилие и нещата изглеждат зле.
Но спокойно и тихо в същото време
се случва нещо друго потайно.

Една вътрешна революция.

И някои личности са позовани от една по-висша светлина.
Това е една беззвучна революция.
Тя идва от вътре. От основата.
Една глобална операция.
Една спиритуална конспирация.

Спящите клетки са във всяка нация на планетата.
Ти няма да ни видиш по телевизията.
Няма да прочетеш за нас във вестника.
Няма да чуеш за нас по радиото.
Ние не търсим слава.
Ние не носим униформа.
Ние се явяваме във всякакви форми, размери, цветове и стилове.
Повечето от нас работят анонимно.
Ние работим спокойно зад сцената
във всяка страна и култура по света.
Градове големи и малки, планини и долини,
във ферми и села, племена и усамотени острови.
Може да ни подминеш на улицата
и даже да не ни забележиш.
Ние сме в нелегалност.
Ние оставаме зад прожекторите.
За нас няма значение, кой ще получи аплодисментите.
Важното е работата да бъде свършена.
Понякога се срещаме на улицата,
хвърляме си по един поглед и всеки си продължава по пътя.
През деня повечето от нас имат нормални професии.
Но зад тази фасада, през нощта
се върши истинската работа.
Някои ни наричат армията на съзнанието.
Ние бавно създаваме един нов свят
чрез силата на сърцата и на съзнанието си.
Ние действаме със страст и радост.
Нашите команди идват от Централната Спиритуална Интелигентност.
Ние пускаме леки, тайни бомби изпълнени c любов,
когато никой не ни наблюдава.

********************

Всеки от нас се изразява по своя си уникален начин.
Със своите уникални таланти.
Бъди промяната, която искаш да видиш в света.
Това е мотото, което изпълва сърцата ни.

Ние знаем това е единствения начин, по който се осъществява
истинската трансформация.
Ние знаем, че леко и тихo
ще постигнем силата на обединени океани.
Нашата работа е бавна и прецизна.
Като формацията на планини.
Тя даже не се забелязва от пръв поглед.
И въпреки това цели тектонични плочи
ще бъдат задвижени чрез нея през идващата епоха.

Любовта е новата религия на 21-ия век.
Не е необходимо да бъдеш високо образован
или да имаш специални познания, за да я разбереш.
Тя идва от интилигентността на сърцето.
Заложена в безсмъртния еволюционен пулс на
човешките същества.
Бъди промяната, която искаш да видиш в света.
Никой друг не може да го постигне за теб.
Ние сега рекрутираме.
Може би искаш да се присъединиш към нас.
Или вече си.
Добре дошъл!
Вратата е отворена.


Ще продължа със стихове, за да отправя и моят личен апел към всички.

ПАГУБНА ПРЕМЯНА

Когато топло е навън,
но студ смръзява ни телата-
това навярно е страхът
настанил се в сърцата!
Когато пламъци горят,
но лед сковава ти душата-
това навярно е плачът
на домът Планетата-Земята!
Когато мислиш,че дори
словата са излишни,
делата са добри,
но чувствата са лични.....
когато скриваш се в света
на твойта лична драма
и вярваш,че самичък си-
егоистична е това измама!
Когато чувства отдадеш
и материалното е идеала,
духовното в тебе погребеш-
душата повехтява!

Тогава....буря се задава
опостошително зловеща
и заедно с твойта тяга,-
и другиго подвежда!
Тогава....дупка зейва
от ЦЯЛОТО-голямо,
студът,плачът, СТРАХЪТ-
нараняват Земното ни тяло...
Земята се тресе
от болка неразбрана,
живота си тече
но в ПАГУБНА ПРЕМЯНА!.....
Вселената сълзи пролива,
от болка гърчещо крещи:
"Човека себе си да преоткрива,
да търси радостни мечти!!!"
Тогава... Тя ще е шастлива!
Щастлив ще бъдеш ти!
И щастието ще покрива,
дори и неродените души!!!

Маргарита Стангър

В завършек, ще дам думата на моите приятели индиго, от нашето малко индиго общество:

Петя,15г.:

”За да си Индиго не трябва да си специален или популярното дете.За да си Индиго не трябва и да си пълният аутсайдер-просто трябва да повярваш със сърцето си и тогава и ти ще си такъв!Като нас и гледащ с нашите очи

Поема
Разкази пиша,стихове също,
лицето се усмихва и сърцето присъщо.
Но защо ли ги пиша?!
За пари,изгода и слава?
Не,ще се чуе гласът ми макар и слабо.
Пиша ги за децата,
за Небесата хванали хвърчилата,
за облаците пухкави и бели
и за мъртвите нейде замрели.
Пиша букви малки и кротки,
пиша думи големи и страхливи,
и изречения също,героично самодиви.
Пиша за приятели ронели сълзи,
за които аз плача сега,
пиша стихове с които да сломя врага.
Пиша и за сърцето,
разбивано,обичано и тачено,
което още седи си само с мен.
А в момента аз пиша тази поема,
само за теб!”


indigo_girl, 13г.:

” Като не знаеш кой си, не търси отговора в другите, а първо се вгледай в себе си, защото това, което си ти, не е друг.
ИЗВОД:
Ние винаги сме питали на родителите ни, приятелите, познатите какви сме ние, какъв е характерът ни, решението, което взимаме правилно ли е и т.н., но те никога не могат да ни отговарят правилно, защото никой не ни познава повече от нас и защото никога не си издаваме тайните напълно. Индигото е такъв. Човекът е такъв.

………………

Едновременно съм всичко, напр. агресивна и спокойна. Мразя и обичам в същото време. Чувствам се силна и слаба, не знам в какво да вярвам, аз съм и песимистична и оптимистична~т.е. объркана~ и т.н..”

Дана, 35 г.:

” Толкова години вече съм странна и самотна! И пак съм жива в Живота.
Толкова пъти ми се е искало да си замина! И все още съм тук.
В началото мислех, че аз съм недостойната.
Сега намирам другите за странни.
Отминавам ги, без да поискам да ги променя. Защото разбрах, че още не е настъпило тяхното време.
Родих дете, което е по-странно и от мен самата. Но то е най-богатото и истинско същество, което си спомням.
Затова искам да му помогна да се прояви. Но то има нужда и от вас. От това да разберете кои сте и да проявите навън това, което носите в себе си. Свободно, творчески, с любов към всичко мъртво и живо. И да оставите далече страха от болката, когато няма да срещнете разбиране и прием. Защото индиго, наистина са "работници", те са творци. Творци на новото време.”

Special_boy, 17 г.:

”Да си индиго е забавно и интересно.Да виждаш света под друг ъгъл,да разбираш неща,които рядко биват разбирани от другите хора.Хубаво е да знаеш,че си пратен на земята с цел.Да осъзнаваш че планетата ни е поела по грешния път,а ти трябва да и помогнеш да се върне в релсите.Индиго не е научна фантастика или компютърна игра,индиго е бъдещето.”

Роси:

” Индигата сме толкова крехки същества, толкова чувствителни и толкова силно нараними. С желанието си да покажем светлината в себе си и отворените си сърца много страдаме. За жалост в повечето случаи така се получава, попадайки на белия свят и усещайки бурята от неразбиране и злоба, още в детството се свиваме бързо-бързо в себе си, така, че никой да не ни нарани, за разбиране пък и дума да не става. Детските подигравки понякога са достатъчно жестоки, а възрастните са ни от отдавна ясни и когато им кажем каква е истината те ни гледат недоумяващо, правят се, че не са ни чули или започват крясъците, по-силни и болезнени и от най-големия шамар.”

До:

” Бих казала свободолюбиви, миролюбиви, добронамерени (независимо понякога някои неща като проявление на характера). Те знаят, но и търсят - търсещи Истината с главно И отвъд онова, което се считаше до близките отминали години. Отстояващи я (тази Истина). Откровени, сенситивни, което включва интуативни, сънуващи, ясно-виждащи, ясно-чуващи и т.н. Чувствителни. Две групи - силно и по-малко емоционални, т.е. даващи изблик на тази чувствителност под формата на външно проявена емоционалност. Свързващи се с хармонията (за моменти или периоди) на Света. Борещи се за справедливост. Уважаващи живота - на хората, животните, растенията и т.н. - цялата форма на Живота - тук и отвъд и Душата, Духа като съществуващ елемент от Творението. Борещи се за по-добър и Красив живот във видимата и невидимата му страна. По-добър и по-хармоничен, наблягащ на духовните ценности повече, отколкото на материалния просперитет - Да си щастлив, значи да си успял, но да си успял не е гаранция за вътрешно щастие. Аурата - индиго цвят, но може да е примесена, ако питат мен.”

Цар Кару І, 50 г.:

” Роб се става само Доброволно. А Свободата се изразява в това искрено да имаш желанието (и Волята) да попиташ другите: - Какво бих могъл да направя за нас? И да го направиш.
Защото всички ние сме клетки на един организъм (условно наречен Бог), и като отделни клетки не бихме могли да съществуваме. Само заедно и в синхрон едно с друга.”

AMAZING, 29 г.(К. Колев):

”Сънувах странен сън,в който с ангелски криле летях,
Изпълнен с любов,свободен
В едно с всички ангели се слях.
Вълнувах се безкрайно от божествената среща с тях,
Почувствах всеки като част от мене,
и тогава осъзнах.
Не кой си мислех ,
а кой всъщност бях.
Събудих се от преживяното,
и мъчех се да разбера,
дали сънят реалност е
се питах без да спра.
А може би съм ангел,
сънуваики сега това.
Не беше ли това РЕАЛНОСТТА
ми мина през ума?”

@di:

”Събудих се в очите на Вълшебник.
В очите на Вълшебник зърнах Светлина.
Опитах да я хвана, но изчезна ...
И тръгнах да я търся по света.

Прехвърлих мнохо болки и обиди
стигнах чак до Живата вода.
Пийнах малко, а пък тя ми даде сили,
но каза по-нататък да вървя.

Вървях сама по стъмната пътека
усещах болка в босите крака,
а душата ми полека лека
изчиства се от сивата ръжда.

Пред мен застана Слънчовата майка.
Погали ме с майчинска ръка.
От болката която исках да й кажа -
внезапно слънцето изгря.

И ето отново срещам Светлината.
Тя е там, където е и Любовта.
О, Вълшенико, на теб в отлпата
ти давам тоз букет с цветя. ”

Инил:

”Земята ми разказа своя сън
и свойте тайни довери ми
водата ме понесе и прегърна нежно.
Обичана и бяла, назад не искам да се върна
обичам да говоря с птици и цветя
и да дочувам само ангелския звън...

Ще бъда в бяло.
Да тичам боса, по тревата
и да танцувам танц със Слънцето...
(дори не бях мечтала...)
За Теб ще съм пречистена
с роса окъпана и носеща родена Истина.”

Източник

Новите деца имат съвсем различни навици за хранене. Някои почти непрекъснато недоволстват от това, което им се поднася и не харесват вкуса на много неща. Редовното сядане на масата за тях е мъка. Познавам не едно семейство, в което децата се самообслужват от хладилника. Киселото мляко сякаш е сред основните им "ястия". Може би е крайно време родителите да се освободят от старите модели по отношение на храненето.

Детето иска само да избира какво и кога ще яде. To държи да определя и как ще се храни. Това не е лесно, ако стремежът е цялото семейство да се събира задушевно около току-що сервираната маса. Наистина най-добре е да не се намесвате и да оставите индигото само да реши какво да си сложи в чинията, пък ако ще всеки ден да е едно и също. Така то няма да се стресира, ще се научи интуитивно да разпознава от какво се нуждае организмът му и ще развие афинитет към храната. Можете да му давате хранителни добавки, които ще му осигуряват всички жизненоважни хранителни вещества.

Дете, което поради хиперактивност или ADD взима лекарството риталин, обикновено не изпитва глад и често изобщо не иска да сложи нищо в уста. To огладнява едва вечерта, когато действието на риталина отслабне и всички останали членове на семейството отдавна са се нахранили. Тогава вече без съмнение е "гладно като вълк". За родителите е важно да разберат, че в този момент следва да му дадат да яде. Риталинът е известен с това, че убива апетита. Би било грешка детето да се принуждава да се храни през деня.

Индиговите деца, които са "събрани в своя център", знаят кое е добро за тях. Те най-вече настояват сами да направят избора си и още на две или три годинки могат с невероятна точност да опишат как биха искали да им поднесете храната. Ако е сипана, например, в точно определена жълта чиния и нарязана на 5-милиметрови парченца, а сосът е по края и в никакъв случай в средата, тогава... индиговият крал (или кралица) ще излапа всичко. Горко ви обаче, ако я разположите другояче или се случи да промените големината на парченцата, или разбъркате coca c останалото. Понякога това не е никак преувеличено, защото, допуснете ли подобно нещо, току - виж последвала истинска катастрофа: чинията полита през стаята или към главата ви.

Детето-индиго обича да определя мястото си на масата, както и - кой ще седи по съседство. Една от най-важните му теми е неговото пълно интегриране като член на семейството. Ето защо в повечето случаи все пак ще успеете да го убедите да седне, за да се наслади на храната заедно със семейството. В момента може и да не му се яде, но само след половин час ще съобщи колко е гладно и какво точно иска. Тогава то настоява да бъде обслужено незабавно.

От една страна индиговите деца са много чувствителни по отношение на храната. От друга - често се хранят еднообразно, без това обаче да им вреди. Както вече бе споменато, междувременно се установи, че черният дроб на много от тях е различен от нашия, което изглежда е еволюционно нагаждане към хранителните продукти от последните десетилетия. Този нов черен дроб е "направен, за да се ядат боклуци", без човек да се разболява. В своето развитие природата винаги се грижи за нашето приспособяване, така че хората, животните и растенията "мутират", за да оцелеят в съответствие с променените условия за живот.

На малкото следва да се дава колкото може по-често естествена, екологично чиста храна. Физическото тяло е неговото транспортно средство, неговата връзка със Земята и материалния свят. To трябва да бъде обгрижвано и хранено добре. Екологичната храна отговаря най-точно на силните му вибрации и позволява на детето да порасне в добро здраве. За съжаление, повечето от днешните хранителни продукти са така преработени, че организмът ни не може пълноценно да усвоява полезните им вещества.

Служителите на светлината, терапевтите и лекарите от години експериментират върху себе си с различни режими на хранене и гладуване. Те опитаха множество пътища и се придържаха към какви ли не теории, но никога не успяха да установят еднозначно дали съществува оптимален за всички начин на хранене. Онова, което все пак разбраха е, че връзката между съзнанието и преработката на храната от организма не бива да се пренебрегва.

Човекът приема разнообразна храна, за да уравновеси емоционалните си и ментални колебания. Ако някой, да речем, ви засегне и вие страдате, и сте нещастни, ... посягате към шоколада, сладоледа или други лакомства. Това поведение се нарича "хранене на емоционалното тяло". Шоколадът осигурява производството на ендорфини в мозъка - тези така наречените хормони на щастието, с чиято помощ се чувствате по-добре и можете да изпълнявате ежедневните си задължения.

Намират се много причини на човек да му се хапва нещо. Ние се храним не само за да поддържаме физическото си тяло жизнено и здраво, а и защото инак не бихме се чувствали свободни, хармонични и изпълнени с енергия. Но най-важното е да го правим с радост и апетит - това се отнася на първо място за децата.

Приемането на храна служи и за подпомагане и укрепване .на имунната система. Детето трябва да може да се развива свободно и здраво, за да успее да отблъсне всички болести. Нека приемем, че малките индиго наистина носят различни от нашите духовни и емоционални качества, че тяхната ДНК е променена и " електрическата им мрежа" действа по нов начин. Оттук следва логичното заключение, че и във физическо, и в химико-биологическо отношение са им нужни по-други вещества, за да хранят телата си и поддържат протичащите в тях милиони химически процеси.

Като цяло човешкият организъм поема само три субстанции: въздух, вода и твърда храна. Но погледнато както от нивото на фините субстанции, така и през призмата на науката, може да се каже, че в него ведно с храната се внасят и определени информации, необходими, за да бъде поддържано в равновесие като биоенергийна система. Ние изразходваме много време, за да набавим всичко, което ще ядем: да то купим, приготвим, сдъвчем и смелим.

Ако бяхме наясно колко малко знаем за онова, което поглъщаме, би трябвало всъщност да се запитаме дали все пак нещо в организма ни не е излязло от релси. Вече сме изгубили напълно контакт с храната си, с нейното информационно съдържание, с нейното качество и въобще - с природата. Естествените ни инстинкти са объркани. Бе установена една по-скоро материалистична представа за храненето, която ние просто следваме, защото така сме научени. Фактът, че по-голямата част от населението, главно от проспериращите държави, е с наднормено тегло и постоянно пази диети, докато на други места хората умират от глад, недвусмислено го потвърждава.

Много от диетолозите през последните две десетилетия се опитваха да възкресят древното мистично знание за храната. Д-р Гейбриъл Къзънс, американски лекар, прочут с проучванията си в тази област, пише в своята книга "Здравословното хранене": "Според новата парадигма Храната повече не може да се разглежда като състояща се от калории, протеини, мазнини и въглехидрати. Тя е динамична сила, която влиза във взаимодействие с човешкото същество на физическо, ментално-емоционално, енергийно и духовно ниво."

Още във въведението д-р Къзънс изтъква: "Ако се храним здравословно и хармонично, ние ще сме по-способни да влезем в съзвучие с божественото и да общуваме с него. От тази гледна точка предлагам да не "живеем, за да ядем", да не "ядем, за да живеем", а "да ядем, за да ускорим нашето единение с божественото".

Човешкият организъм вече се нуждае от храна по-лека, с по-високо трептене - съответно на степента, с която се увеличава вибрационната честотата на Земята. Пък и всеобщата тенденция отчетливо клони натам. Много хора постят един или два пъти годишно, а други живеят само от въздух и вода. Някогашното вярване, че човек трябва много да яде, е остаряло. Поне за западните индустриални общества то със сигурност е изгубило валидността си. Но как изглежда новото, което ще го замени?

Просветлените учители и същностите от високите сфери ни предават, че все повече ще се храним със светлина. Те казват също така, че сме на път да открием как да удължим живота си. Мненията по този въпрос все още са твърде много и твърде различни. Всекидневно се създават или вече излизат на пазара хиляди нови хранителни добавки, витамини или комбинации от двете. Този бранш отбелязва небивал подем. Дори само това би трябвало да ни подскаже, че назрява някаква промяна.

Изглежда, че децата-индиго не обичат сложните ястия, а определено предпочитат простата бърза храна. Нейната характеристика трябва да е съвсем друга от тази, с която сме свикнали ние, за да не им пречи да следват духовния си път. Те поемат по-малки количества на едно хранене, но затова пък ядат по-често.

Ритуалът на храненето бавно изгубва своята важност. Защо? Нима всички ние ще се превърнем в същества, които ще живеят от светлината и въздуха? Трябва ли да преминем само на растителна храна? Дали да не престанем да държим животни в големи ферми, за да ги ядем след това?