Какво е това истинското приятелство?
3 posters
Страница 1 от 1
Какво е това истинското приятелство?
by Дени :) Нед 31 Авг 2008, 15:45
Всеки един от нас в различни моменти от живота си е имал човек
до себе си, на когото е разчитал и споделял най-лични и интимни
неща, но често така се случва в живота, че хората, на които
най-много държим, най-много ни нараняват. Това значи ли, че
няма истински приятели? Разбира се, че има това са хората, с които
се караме, но не можем дълго да им се сърдим. На под съзнателно ниво
ние разбираме важността на тези хора и им прощаваме техните
прегрешения. Истинското приятелство се калява с оганя на караниците
и се погасява с мисъл дума.
до себе си, на когото е разчитал и споделял най-лични и интимни
неща, но често така се случва в живота, че хората, на които
най-много държим, най-много ни нараняват. Това значи ли, че
няма истински приятели? Разбира се, че има това са хората, с които
се караме, но не можем дълго да им се сърдим. На под съзнателно ниво
ние разбираме важността на тези хора и им прощаваме техните
прегрешения. Истинското приятелство се калява с оганя на караниците
и се погасява с мисъл дума.
Дени :)- спечелен за каузата
Re: Какво е това истинското приятелство?
by Schatzе Нед 31 Авг 2008, 16:34
Казва се приятел пръв, но защо е той такъв? Затова, че пръв полита в огъня да те спаси, пръв и без да се запита - прав ли си или не си. Пръв за теб леда пролазва, пръв за теб пролива кръв, ето затова се казва, че приятелят е пръв.
Schatzе- Администратор
Врагът в нашето приятелство
by Lindzi Чет 03 Ное 2011, 12:47
Врагът в нашето приятелство
Има приятелства, които приключват. Сигурно никога не са били истински. Но какво ли означава истински? “Приятел в нужда се познава” или “Приятелите ми ме зареждат с доброта и позитивна енергия”. И двете, по много, редуващи се. Докато един ден балансът не се наруши и не видим у приятеля си един съвсем друг човек. Кръгът на отдаване и приемане така и не успява да се затвори и ние оставаме само отдаващата страна. Приятелят отсреща коренно се променя и заравя надълбоко онова си аз, с което сме общували преди на воля.
По инерция или може би защото вярваме, че това все още е същият човек, ние продължаваме връзката си с такива приятели, докато един ден не разберем, че сме тръгнали в грешна посока в отношенията си с тях. Все по-малко неща ни свързват, интересите ни започват да стават различни, духът ни се отдалечил от мястото, където сме се срещнали и те са останали завинаги там.
Възможно е и този човек никога да не е бил това, за което сме го мислили. За онзи момент, в който сме гледали в една посока, да е бил наш приятел, но с времето, същностите ни да са тръгнали по различни пътища.
“Приятели завинаги” най-прекрасното и най-ценното, което може да ти се случи или да създадеш с някого. Но струва ли си да се бориш, ако видиш, че другият се е самозабравил и те вижда като просто поредния “близък” човек на когото може на воля да се оплаче, да сподели всички ужасни неща в живота си, да помрънка хубавичката и накрая на разговора за секунда да те попита - “Ти си добре, нали, всичко е наред при теб, както винаги?” без особено да се интересува от отговора.
Трябва ли да чакаме егоцентризма на приятеля да свие криле и да спре да маха безпощадно около нас или просто трябва да отлетим и да оставим нещата да изтекат, докато животът някой ден не ни срещне отново или просто не ни срещне никога. Не е ли това естественото състояние на нещата - промяната и кръговрата, в които едно идва и друго си отива. Защо да упорстваме и да се вкопчваме в идеята, че можем да спасим този човек и да му покажем, че вече не е същият? Ами ако той не иска това...
Правото да кажеш на някого ти си такъв и такъв, вземи се стегни, не си себе си, е спорно. Но възможността да се отдръпнеш от този човек не е. Да оставиш приятел е егоистично, но още по-ужасно е да бъдеш до някого, само заради старата слава на вече отминалото ви приятелство. Защото не си струва да поддържаш една връзка под формата на хербарий, само защото предразсъдъците подмолно ти нашепват, че е по-добре вредна връзка, отколкото никаква.
Когато “приятел в нужда се познава” започне да се превръща в “приятел само в нужда се познава”, асиметрията на отношенията ги отвежда до техния край. Съвсем не безпричинно и точно заради едничкия егоизмъм. Егоизъм умножен по две - едната страна има нужда да обременява, а другата няма нужда да бъде обременявана.
Точно тогава е време за основният въпрос - от какво се страхуваме повече от своя или от чуждия егоизъм?
Има приятелства, които приключват. Сигурно никога не са били истински. Но какво ли означава истински? “Приятел в нужда се познава” или “Приятелите ми ме зареждат с доброта и позитивна енергия”. И двете, по много, редуващи се. Докато един ден балансът не се наруши и не видим у приятеля си един съвсем друг човек. Кръгът на отдаване и приемане така и не успява да се затвори и ние оставаме само отдаващата страна. Приятелят отсреща коренно се променя и заравя надълбоко онова си аз, с което сме общували преди на воля.
По инерция или може би защото вярваме, че това все още е същият човек, ние продължаваме връзката си с такива приятели, докато един ден не разберем, че сме тръгнали в грешна посока в отношенията си с тях. Все по-малко неща ни свързват, интересите ни започват да стават различни, духът ни се отдалечил от мястото, където сме се срещнали и те са останали завинаги там.
Възможно е и този човек никога да не е бил това, за което сме го мислили. За онзи момент, в който сме гледали в една посока, да е бил наш приятел, но с времето, същностите ни да са тръгнали по различни пътища.
“Приятели завинаги” най-прекрасното и най-ценното, което може да ти се случи или да създадеш с някого. Но струва ли си да се бориш, ако видиш, че другият се е самозабравил и те вижда като просто поредния “близък” човек на когото може на воля да се оплаче, да сподели всички ужасни неща в живота си, да помрънка хубавичката и накрая на разговора за секунда да те попита - “Ти си добре, нали, всичко е наред при теб, както винаги?” без особено да се интересува от отговора.
Трябва ли да чакаме егоцентризма на приятеля да свие криле и да спре да маха безпощадно около нас или просто трябва да отлетим и да оставим нещата да изтекат, докато животът някой ден не ни срещне отново или просто не ни срещне никога. Не е ли това естественото състояние на нещата - промяната и кръговрата, в които едно идва и друго си отива. Защо да упорстваме и да се вкопчваме в идеята, че можем да спасим този човек и да му покажем, че вече не е същият? Ами ако той не иска това...
Правото да кажеш на някого ти си такъв и такъв, вземи се стегни, не си себе си, е спорно. Но възможността да се отдръпнеш от този човек не е. Да оставиш приятел е егоистично, но още по-ужасно е да бъдеш до някого, само заради старата слава на вече отминалото ви приятелство. Защото не си струва да поддържаш една връзка под формата на хербарий, само защото предразсъдъците подмолно ти нашепват, че е по-добре вредна връзка, отколкото никаква.
Когато “приятел в нужда се познава” започне да се превръща в “приятел само в нужда се познава”, асиметрията на отношенията ги отвежда до техния край. Съвсем не безпричинно и точно заради едничкия егоизмъм. Егоизъм умножен по две - едната страна има нужда да обременява, а другата няма нужда да бъде обременявана.
Точно тогава е време за основният въпрос - от какво се страхуваме повече от своя или от чуждия егоизъм?
Източник
Lindzi- SPAMMER
Приятелките, които всяка жена е добре да има
by Lindzi Пон 02 Юли 2012, 11:53
Защото истинските приятелски отношения са основен фактор за щастие
Животът на една жена е по-цветен, по-забавен и по-вдъхновяващ, когато е заобиколена от хора, с които споделя преживяванията си и взаимно си дават подкрепа, емоции и различна гледна точка за нещата. Обикновено намираме различни допирни точки с хората около нас и не можем да очакваме всичко от всички. Затова е добре, когато в приятелския ни кръг присъстват тези приятели:
Добрият слушател. Това е приятелката, с която можеш да прекарваш часове по телефона, изследвайки даден въпрос от всички страни. Но вие също трябва да бъдете добър слушател за нея, за да е взаимна подкрепата, която си давате. Иначе тя ще се почувства като безплатен терапевт.
Мотиваторката. Тя е силна, енергична, оптимистично настроена и когато се чувствате унила, тя е тази, която ви изкарва от това състояние с идеите си за пълноценно прекарване на времето и с откровеността си, че трябва да направите нещо с живота си, ако искате да се чувствате удовлетворена, а не само да се оплаквате.
Още по темата ...
Успешната. С нея дори и да не водите дълги разговори, самото ѝ присъствие в живота ви ви носи полза, защото поглеждайки към постиженията ѝ, вие се изпълвате с уважение, но и със стремеж да осъществите собствените си цели.
Приятелката, на която може да се обадите в 3 през нощта, дори и да не сте общували скоро с нея. Може да е приятелка от детството ви, от студентските години или просто някой, с когото сте минали през много неща и няма неудобство да я потърсите или тя да ви потърси, когато някоя от вас има спешна нужда от приятелско рамо.
Сродната душа. Приятелството ви съчетава много от гореизброените неща, защото с нея просто си пасвате. Имате общи интереси, ценности, разбирания за нещата и може да си говорите за нещата от живота, но и да си помагате в моменти на трудности, както и да споделяте щастливите мигове.
Източник: http://emarket.ibg.bg
Lindzi- SPAMMER
Similar topicsСтраница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите|
|
|