АНТИОНКСИДАНТИ

Антиоксиданти

Свободните радикали възникват в организма
като странични продукти на клетъчния метаболизъм. Те увреждат
клетъчните мембрани, молекулите на ДНК и са основната причина за
физиологичното стареене. Свободните радикали играят важна роля за
възникването на рак, белодробни и сърдечно-съдови заболявания. Според
изследвания, антиоксидантите имат благоприятно въздействие, като
неутрализират свободните радикали. Здравият организъм продуцира завидни
количества антиоксиданти, за неутрализиране на свободните радикали. Все
пак способността на клетките зависи от възрастта, генетичната заложба и
храненето.

Най-важните антиоксиданти са витамин С, витамин Е,
бета-каротин и селен. Други автори включват към тази група коензим Q10,
цинк, L-цистеин, L-глуатион, супероксиддисмутаза. Организмът на
по-възрастните и по-слаби хора и на тези, които се хранят с еднообразна
и непълноценна храна, произвежда по-малко антиоксиданти и по този начин
дава възможност на свободните радикали да проявят вредните си
въздействия. Външните фактори, свързани с модерния живот и неговата
динамика, както и замърсяването на околната среда (цигарен дим,
изгорели газове), химически замърсената храна и вода, стреса,
излъчването от екраните на телевизорите и компютрите, са също така
вредни. Затова приемането на антиоксиданти е много важно за нашия
организъм в борбата със свободните радикали.
Най-важните антиоксиданти - витамин C, витамин E, бета-каротин и
селен - подобряват общото ни състояние, дори когато се вземат
поотделно. Според съвременните изследвания, тяхното благоприятно
действие се увеличава, когато се употребяват заедно.
Витамин C укрепва имунната система, подпомага синтеза на
интерферон, осигурява защита от стрес и канцерогени, намалява
холестерола в кръвта. Според изследвания в Канада честотата на поява на
катаракта била с 50% по-малка при пациентите, които вземали високи дози
витамин C и витамин E.
Витамин E подобрява окислението на витамин A, витамин C и селена,
така че те действат в организма за по-дълго време. Поради неговото
вазодилататорно и антикоагулантно действие, предпазва сърцето и
ускорява възстановяването след сърдечни операции. Защитава белите
дробове от замърсяване заедно с витамин A. Като диуретик може да намали
кръвното налягане, много добре се отразява на сексуалната способност.
Витамин E засилва имунната система, пази клетъчните мембрани от
вредните въздействия. Може да се приема от пациенти с Паркинсонова
болест, като забавя проявите на тремор,тонусни и координационни
равновесия.
Бета-каротинът е провитамин на витамин А. От него в черния дроб
се синтезира витамин А в зависимост от нуждите. Витамин А може да се
включи в лечението на много заболявания, предпазва от респираторни
инфекции, осигурява здрава кожа, коса, зъби и венци. Американските
изследвания, които продължават повече от 10 години, са доказали, че при
контролна група пациенти, които редовно приемат бета-каротин, броят на
мъжете със сърдечно-съдови заболявания или рак на простатата е двойно
по-малък, отколкото в групата, която не приема бета-каротин. Според
наблюденията японците и норвежците, които консумират храна богата на
бета-каротин, рядко боледуват от рак на белите дробове, ларинкса,
фаринкса, устната кухина, дебелото черво, простатата, матката и гърдата.
Селенът, както и витамин Е, забавя стареенето на тъканите. Когато
се приемат заедно имат по-силно действие и затова се наричат
синергистични компоненти. Селенът неутрализира действието на някои
канцерогенни агенти и може да предпазва от определени видове тумори,
облекчава топлите вълни и неприятните чувства, които се появяват в
менопаузата. Мъжете имат още по-големи нужди от селен, защото той се
концентрира главно в тестисите и големи количества от него се отделят
със спермата.
Очевидно е, че вземането на антиоксиданти може да бъде от полза
за по-възрастните хора, за хората, живеещи в градовете и за
спортистите. Те предлагат защита от вредното въздействие на свободните
радикали въру човешкия организъм.


За антиоксидантите още ...


Антиоксиданти
и свободни радикали. Свободни радикали и антиоксиданти. Навсякъде се
говори за ползата от антиоксидантите и вредата, която нанасят
свободните радикали.

Свободните радикали са сочени за всемирното зло, единствената причина за набръчкването на кожата или пепелявосивия тен. Това не е съвсем вярно.

Свободните радикали са част от процесите в организма. Те участват в храносмилателните процеси, както и в поддържането на имунната система.

При определени условия обаче, когато
количеството на свободните радикали нарасне много, може да се стигне до
увреждане на някои клетки.

За щастие, „противоотровата“ срещу свободните радикали са антиоксидантите. Това име е събирателно за различни вещества, най-вече витамини и олигоелементи.

Те се свързват със свободните радикали и спират вредното им влияние върху организма.
По принцип в организма има баланс на свободните радикали и антиоксидантите. Проблемите настъпват, когато равновесието се наруши.

Това най-често се случва, когато в храната липсват достатъчно антиоксиданти. Има и външни фактори, които допълнително намаляват антиоксидантите в организма.

Това са тютюнопушенето, алкохолът, замърсяването, излагането на слънце, тежката физическа работа, както и някои лекарства.

В последно време медицинските изследвания са съсредоточени върху откриването на всички заболявания, причинени от антиоксиданти.

Все още данните са изключително
противоречиви, но е почти сигурно, че проблемите със сърдечно-съдовата
система, раковите образувания, катаракта и мускулната дистрофия се
дължат до известна степен на липсата на антиоксиданти.

Антиоксиданти са:
Витамин С: спанак, лимони, броколи, киви, зеле, ягоди...и още куп плодове и зеленчуци
Витамин Е: зехтин, соево масло, царевица, яйца
Витамин А: черен дроб, моркови, яйца
Селен: риба, яйца, пилешко и телешко месо
Цинк: морски дарове, месо, пълнозърнест хляб, зелени зеленчуци


източнищи: тялото.бг и здраве.бг

Алфа липоева киселина


Алфа липоевата (Тиоктовата) киселина e мощен
физиологичен антиоксидант. Тя е ко-фактор на пируват-дехидрогеназата,
алфа-кетоглутарат-дехидрогеназата и други важни мултиензимни системи.
Тази киселина е коензим, необходим за въглехидратния метаболизъм в
биохимичните реакции на цикъла на Кребс. Спада към групата на мастните
киселини. Разтваря се както във водна, така и в маслена среда, което я
прави уникална по своето действие.


Киселината
се синтезира в човешкия организъм под формата на дихидролипоева
киселина в недостатъчни количества. Двете киселини могат да преминават
една в друга, притежавайки едни и същи свойства. Абсорбира се в малкия
интестин и през порталната вена се дистрибутира във всички части на
тялото включително и в мозъчните структури. При човека тиоктовата
(алфа-липоевата) киселина се резорбира бързо след перорален прием. В
резултат на бързо тъканно разпределение, плазменият й полуживот е
приблизително 25 минути.

Роля в здравословното и спортното хранене
Алфа липоева киселина спомага за усвояването и рециклирането на другите антиоксиданти като витамин С, витамин Е, бета каротин, коензим Q10. Тя предпазва клетъчната мембрана от вредното въздействие на свободните радикали. Подпомага превръщането на въглехидратите в енергия, като първо захарите се превръщат в пируват,
първата стъпка в превръщането на глюкозата в енергия. Изследванията
показват, че изгарянето на глюкозата е една от индикациите за
използване на алфа липоева киселина при диабет тип 2 и неговите
усложнения (катаракта, ретинопатия, кардиомиопатия, невропатия).
Човешкото тяло може да я произвежда, но в незначителни количества. Тя
може да бъде добавяна и от храната (картофи, мая, черен дроб, червено месо) или като хранителна добавка.


Здравословни ползи

• Алфа липоевата киселина е най-мощният клетъчен регенератор,
  енергизиращ човешкия организъм като цяло. Тази своя функция изпълнява
  само при оптимални концентрации. При по-ниски такива се включва само в
  процесите на горене и освобождаване на енергия.
  
• Участва в метаболните процеси на протеини, аминокиселини,
  въглехидрати и мазнини, изпълнявайки ролята на коензим на метаболитните
  ензими. Така тя стимулира процесите на горене на ниво митохондрия на
  клетката и повишава нивото на освободената енергия в организма, под
  формата на АТР (аденозин трифосфат).
  
• Като антиоксидант неутрализира свободните радикали, както в
  клетката, така и извън нея, поради двойната си разтворимост.
  Свойствата й са толкова силни, че много хора я наричат "универсалния
  антиоксидант".
  
• Повишава нивото на дипептида Глутатион, съществено значим фактор за гликолизата на въглехидратите.
  
• Алфа липоевата киселина притежава свойствата и функциите на В-комплекс витамините, без да бъде причислявана към тях.
  
• Участва в процесите на превръщане на глюкозата в гликоген, потенцирайки едновременно неговата резорбция и тази на креатина в мускулните клетки. По този начин мускулите работят на максимален режим.
  
• Има благоприятен ефект при стареене, сърдечно-съдови заболявания,
  рак, чернодробни, намира приложение при Паркинсоновата болест и
  Алцхаймер.
  

Алфа липоевата киселина може да бъде причислена към групата на едни
от най-мощните детоксиканти, поради това, че е сяросъдържащо съединение
и се свързва с желязото, живака, кадмий и други тежки метали, в
следствие уникалната си структура. Всички тези функции обуславят
поддържане на оптимални концентрации на Алфа липоева киселина, тъй като
с нарастване на възрастта те значимо намаляват в организма, а
набавянето й с храната е недостатъчно.

Дозиране на Алфа липоевата киселина
До 300мг/ ден , когато няма наличие на диабет, до 600мг/ ден при
диебет тип 2. Да се избягва приема на алкохол с Алфа липоева киселина.
В случаи на предозиране могат да се появят гадене, повръщане и
главоболие.

Странични ефекти
Описани са единични случаи на стомашно-чревни симптоми като: гадене,
повръщане, стомашни и чревни болки и диария. Могат да се появат
единични случаи на алергични реакции като: кожен обрив, уртикария и
сърбеж. Поради подобреното усвояване на глюкоза, може да се наблюдава
спад в нивото на кръвната захар. Наблюдавани са подобни на хипогликемия
симптоми като: световъртеж, изпотяване, главоболие и променена зрителна
перцепция.

Къде да намерим Алфа липоева киселина?
Намира приложение в антиоксидантни формули, детоксикатори и добавка към диабетна полиневрапатия (диабет тип 2 ).


източник:bb-team.org

Има ли нещо по-приятно от това вечер, след дълъг и изморителен ден, да
се насладиш на почивката край камината с любим човек до себе си и чаша
отлежало червено вино в ръка ...или две чаши, а може би три в края на
вечерта? Но, всъщност, има ли значение броят или теоретичните
предпоставки не срещат прагматични такива, за да очакваме ползи от
пиенето на червено вино?

Чашата червено вино, събрала лъчите на лятото, се превръща в едно от
напомнянията за връзката на човека със земята и природата.
Отдалечавайки се от тази връзка, ние трябва да запълним освободеното
пространство с нещо ново. Несъмнено това е културата, в случая,
културата на консумиране на виното. А знаем ли как да извлечем
максимална наслада от чаша вино и как да я подберем и поднесем, така че
уникалността й да не се загуби? Защото културното отношение към виното
не е снобска приумица, а израз на нашето уважение към лозарите и към
самите нас.

Легендата за червеното вино



Преди много, много години в далечна Персия принцесата загубила
благосклонността на своя баща - кралят, и измъчвана от този факт,
решила да се самоубие, като изяде купа гнило грозде. Но вместо да умре,
тя се унесла и заспала, а след като се събудила, осъзнала, че чуствата,
които я тревожели, са изчезнали и тя успяла да се сдобри с краля, като
му разкрила чудната тайна на гнилото грозде.
Произходът на виното е стар, колкото и човешката цивилизация и
вълшебните качества на ферментиралия гроздов сок са открити по
случайност, а не са изобретение на човека. Най-ранните доказателства за
пиенето на вино датират от 6000 - 5000 г. пр. Хр. в района на днешна
Грузия и Иран. Известно е, че и древните египтяни са произвеждали вино
и бира. Пиктограмите разказват, че виното е запазено за фараоните,
жреците и висшата аристокрация, докато бирата е достъпна само за
смелите строители на пирамидите. Смята се, че египтяните са първите
хора, които установяват връзката между начина на съхранение и
качеството на виното. През 1991 год. при археологически разкопки в
земите на Древен Шумер са открити фосилизирани зърна от грозде, за
които се смята, че са на повече от 10 000 г. пр. Хр.., което означава,
че произходът на виното е далеч в каменната ера. Най-вероятно
обитателите на долината на реките Тигър и Ефрат, където възникват
най-ранните човешки цивилизации, са първите, които откриват способ за
производство на вино.
В епохата на гръцката цивилизация виното се превръща във важна част
от живота на хората. То присъства на всяка трапеза, превръща се в израз
на гостоприемство, дори в стока. Именно елините са първите, които
започват да прибавят ароматни треви и билки във виното, за да подобрят
неговия вкус. В епохата на гръцката цивилизация виното добива своя
завършен образ, символизиращ радостта от живота и плодородието.
Най-голяма роля за развитието на лозарството в Западна Европа
изиграват римляните, които за първи път класифицират различните сортове
грозде, те са и първите, които започват да използват бъчви и стъклени
съдове за съхранение на виното. Освен това, римляните поставят зехтин
във виното, защото има по - ниска плътност и остава на повърхността,
като по този начин се предотвратява достъпът на въздух до безценната
напитка.

Каква е тайната на червеното вино?

Отговорът се крие в полифенолите или по-точно техния представител - ресвератрол. Съединение, което има чудодейната сила да неутрализира свободните радикали. Ресвератролът е изключително рядко срещана субстанция - освен в лозата по-значими количества от него се срещат само при фъстъците и в някои редки видове горски плодове. Играе ролята на собствен антибиотик на лозата, като я защитава от вредните UV - лъчи, бактерии, гъби и др. Количеството на ресвератрола е различно в различните видове вина, но по правило в червеното вино има с пъти по-голяма концентрация на това съединение, отколкото в бялото. Средно се съдържат 5-6 мг/л вино, но при някои вина това количество може да достигне до 15 и повече мг, като това изцяло зависи от сорта и климатичните условия. Вината Мерло и Каберне совиньон съдържат най-голямо количество ресвератрол.
Свойства на „безценната напитка"

* Намалява нивото на „лошия" холестерол и повишава нивото на „добрия", като по този начин се превръща в един от най-добрите защитници срещу инфаркт и инсулт. Изследвания сочат, че пациенти, които в продължение на четири седмици приемат по 300 мл червено вино, увеличават с 16% нивото на „добрия" холестерол и намаляват с 15% наличието на фибриноген, който се свързва със съсирването на кръвта.
* Червеното вино „смекчава" тенденцията към свиване на артериите при стрес, увеличава диаметъра на кръвоносните съдове и намалява кръвното налягане. Учените доказват, че червените вина с най-голямо съдържание на процианиди, защитават най-добре кръвоносните съдове. А алкохолът във виното, заедно с фенолите подпомагат разтварянето на плаките и мастните отлагания и оказват особено благоприятно въздействие върху организма, като антиоксиданти.
* Пречиства кръвта и е чудесна профилактика срещу диабет и анемия;
* Увеличава физическата издръжливост, стимулира метаболизма и подпомага процеса на отслабване.
* Забавя процесите на стареене на организма, предпазва от „старчески" болести и противодейства на отслабването на мозъчните функции. Умереният прием на червено вино е в основата на съвременната anti-aging терапия (борба със стареенето).
* Пречиства организма и е особено подходящо при проблеми с пикочната система. Редовният прием на червено вино е перфектна профилактика срещу камъни в бъбреците.
* Предпазва от кариес и периодонтит. Стоматолозите твърдят, че антиоксидантните свойства на полифенолите, съдържащи се в червеното вино, подпомагат профилактиката и лечението на периодонтит, както и на други болести, причинени от свободните радикали.
* Успешно се бори с инфекции на дихателните пътища и с възпаления на стомашно-чревния тракт.
* Полифенолите, съдържащи се в червеното вино и особено в семената на гроздето, притежават противовъзпалителни свойства и успешно възпрепятстват развитието на тумори.
* Тъй като в червеното вино се съдържа мелатонин, то се превръща в лечебно средство срещу появата на бръчки. Много козметични фирми на запад, а дори вече и в България, го добавят към продуктите си, като специалистите твърдят, че има вълшебен ефект.

Джон Стайнбек е казал: „Малко любов е като малко вино - прекаляването с едното или другото сериозно вреди на здравето!". Най-вероятно е бил прав, защото за да има полза от червеното вино, то трябва да се приема умерено. Оказва се, че броят има значение, а точните цифри варират според индивидуалните характеристики - пол, възраст, ръст, тегло и т. н. Съвременните учени смятат, че нормата за употреба на вино е от една до три чаши, изпити по време на хранене. За мъжете дневното количество не бива да надвишава 300-350 мл, докато за дамите това количество е редуцирано до 150 мл.

bb-team.org

Ако се чудите какво да сложите в солената овесена каша за обяд, то по-добре не опитвайте с риган. Него може да сложите в пълнозърнестите, ръжени или пшеничени макарони. Извън кухнята риганът може да облекчи гърлото, което Ви дразни от време на време или да Ви помогне при някоя от така типичните за лятото кожни инфекции.


Какво е Риган?

Риганът (Origanum vulgare, Lamiaceae) e ниско многогодишно тревисто растение, характерно за умерените климатични зони в Европа, Азия и Севрна Америка. У нас риганът расте практически навсякъде и е предмет на култивиране заради ценните си вкусови, консервиращи и медицински качества. Листата, стеблата и цветовете на растението се използват като основа за чай, а също и за добив на етерично масло.

Писаната историята на употребата на ригана започва от древните гърци, които освен като подправка го използвали и в медицинската си практика. Бащата на медицината Хипократ използвал ригана като антисептик за лечение на дихателни и стомашни неразположения. С есенциалното масло от риган елините третирали рани, ухапвания от змии и паяци.

Използването на ригана като лечение на болести, засягащи дробовете и носоглътката, доминирало до 18 век. Век по-късно Еклектичната медицинска школа, промотираща билколечението започнала да предписва масло от риган като средство, стимулиращо менструацията.

Днес риганът се използва в кулинарията като билкова подправка (сосове, пици, макаронени изделия и др.), като билка, облекчаваща симптомите и бореща се с възпалението на гърлото при настинки и грип. Есенциалното масло от риган намира по-широко приложение: в парфюмерия, консервиране на храни (сирена, сосове), билкови мехлеми и др..
Какво трябва да знаем за активните съставки на Ригана?

В листата, стеблата и цветовете на ригана се съдържат големи количества на феноли и флавоноиди. Основните активни съставки са: карвакрол, лимонен, оцимен, пинен и кариофилен.
Доказани ползи:

* Силен локален антисептик. Ефектът е най-изразен при етеричното масло от риган. Тези свойства могат да се използват при профилактика на възпаленията на кожата на често потящите се и влизащи в досег с много бактерии спортисти и фитнес любители, особено през летния сезон.
* Изразен бактерициден ефект. Приеман под формата на чай облекчава възпаленото гърло при настинки и грип. За това му свойство се сещаме най-често през зимния сезон.
* Облекчава болезнената менструация.

Предположения, слабо проучени твърдения и научни прогнози:

* Съдържа голямо количество вещества с антиоксидантна активност, но това само по себе си не го прави ефективен антиоксидант. Няма документирани случаи за проявени здравни ползи от подобен характер. Предстоят проучвания.
* Твърди се, че намалява количеството на недиагностицираните бактериални паразити. Според популярна модерна теория в телата на хората живеят голям брой паразити, които рядко биват диагностицирани и лекувани. Поддръжниците на това схващане препоръчват ригана като едно от веществата с общо противопаразитно действие.
* Придават му се облекчаващи свойства на симптоми на заболявания като: астма, СПИН, ревматоиден артрит и др. без да са налице изследвания, които да обосноват научно хипотезите.

Има ли странични ефекти и противопоказания за прием на Риган?

Няма специфични противопоказания, за които трябва да се внимава при употребата на ригана и неговите екстракти. Въпреки това, са възможни прояви на автоимунна реакция (алергия). Екстрактът от риган има силен успокоителен ефект и не бива да се приема в големи дози. Дори в малки дози маслото от риган има установен известна токсичност, подобно на повечето маслени есенции.
Дозировка

Срещат се разлики при стандартизацията по направата на сухия и масления екстракт в международен мащаб. В случай че приемате продукт от Риган, най-добре е да спазвате дозата, препоръчана на етикета или да се допитате до специалист фитотерапевт. Употребата на сух риган като подправка не търпи ограничения поради значително по-ниското ниво на активни вещества в сравнение с екстрактите.
В кои спортни и здравословни добавки можем да срещнем екстракт от Риган?

При хранителните добавки екстракт от риган може да срещнете в състава на комплексна билкова формула за подобряване на имунната система, като средство за борба с различни бактерии, обитаващи стомашно-чревния тракт.

bb-team.org

Ставате рано, слънцето все още не е изгряло и по всичко личи, че ще Ви е нужна тонизираща напитка. За разнообразие си правите топла чаша чай с Йерба Мате. След половин час с изненада откривате, че действа наистина ободряващо. Причината? Кофеин, разбира се, но интересното в случая е, че ефектът му не е равнозначен с този на зеления, черния чай и кафето. Последното могат да почувстват най-вече ценители.



Какво е Йерба Мате?

Йерба Мате (Ilex paraguariensis, Aquifoliaceae) e вечно зелено дърво, характерно за субтропичните гори на Южна Америка. Зоната му на растеж се простира на териториите на Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай. По традиция листата и меките клонки на Мате се използват за направата на подобни на чай напитки с умерено съдържание на кофеин, които местните използват като тонизиращо ума и тялото средство, а също и за да подобряване на лениво храносмилане.
Какво трябва да знаем за активните съставки на Йерба Мате?

Дълго време се смяташе, че в състава на Йерба Мате се съдържа кофеин подобното вещество "матеин". Днес се знае, че подобно вещество няма, а всъщност става дума за чист кофеин, така че думата матеин е просто един от многобройните му синоними. В зависимост от това колко суха смес е сложен в чая от Йерба Мате, в последния обикновено се съдържа малко повече кофеин, отколкото в черния чай и малко по-малко в сравнение с чаша кафе.

Освен кофеин, в състава на екстракта от Мате се съдържат цял коктейл от ксантини, който според проучванията работи по различен начин върху тялото в сравнение с чая, кафето и други източници на въпросните молекули. Тонизиращият ефект на Мате е подобен на този на кафето, ала въздействието му е концентрирано по-скоро върху мускулната тъкан, отколкото върху централната нервна система. След прием на Мате се наблюдава тонизиране на сърцето и скелетните мускули и релаксиране на гладките такива (вкл. гладко-мускулните влакна в кръвоносните съдове).

На много места по света гледат на чая от Йерба Мате като на равностойна алтернатива на зеления чай, а ценителите му придават и същите здравословни свойства. Наистина, Мате екстрактът съдържа антиоксидантни полифеноли, подобни на тези в чая, но това само по себе си не е доказателство за здравословен ефект.
Доказани ползи:

* Доказан тонизиращ ефект над тялото и ума. Като следствие от съдържанието му на кофеин.
* Ускорява храносмилането. В следствие на увеличена активност на червата и повишено отделяне на стомашно-чревни флуиди.
* Притежава успокояващ ефект. Изследвания доказват възможностите на екстрактът от Йерба Мате да блокира моноамин оксидазата (МАО).

Предположения, слабо проучени твърдения и научни прогнози:

* Мате приет заедно с екстракт от Гуарана и Дамяна по време на хранене увеличава чувството за ситост в рамките на часове. Установено е, че хората консумирали подобна напитка се засищат с по-малко храна и се чувстват сити за по-дълго време. Не се знае обаче, коя билка придава основния ефект.
* Притежава антиоксидантен потенциал: На теория или иначе казано на хартия. Досега няма независими и правилно научно проведени изследвания, които да докажат реалния антиоксидантен ефект на Мате екстрактите върху тялото.
* Притежава канцеропротективен потенциал: Има изследвания върху върху лабораторни животни и тъкани, които възлагат подобно бъдеще на някои от ксантините в състава на Йерба Мате, но сега-засега това не е достатъчно, за да се направи научно верен извод. Някои учени са на обратното мнение, слагайки на екстрактите от Мате маркер "заподозрян" във връзка със спонтанната поява на специфични ракови заболявания, характерни за хранопровода, стомаха и устната кухина.
* Подобрява сърдечното здраве: Изследванията са в начален етап и макар да предвещават революция в начина, по-който се лекува сърцето е най-добре да изчакаме реално потвърждение.
* Повишаване на либидото: Няма данни за подобен ефект. Липсват изследвания.

Има ли странични ефекти и противопоказания за прием на Йерба Мате?

Екстрактът от Йерба Мате е приет за генерално безопасен продукт в препоръчваните за ежедневна консумация дозировки. Въпреки това медицинската история пази записи за хора, навредили си, злоупотребявайки с огромни дози от въпросната билка, включително и един смъртен случай. Интензивният и системен прием на Йерба Мате (в големи дози и с години) е косвено свързван с няколко вида ракови заболявания, сред които рак на хранопровода, рак на стомаха, рак на бъбреците и рак на белия дроб. Има и директни доказателства за канцерогенния ефект на Йерба Мате, получени при изследвания с бактерии. Накрая, като съдържащ кофеин, екстрактът от Йерба Мате е свързван с всички странични ефекти, характерни за свръх употребата на кофеина (кофеинизъм).

Не бива да се приема от бременни, кърмещи жени, както и при едновременен прием с антидепресанти.
Дозировка

Традиционно се използва доза от 3 до 10 гр. суха билка за чаша чай от Йерба Мате, както и прием на две до три купи чай за деня. При прием на сух стандартизиран екстракт под формата на хранителна добавка, най-добре следвайте указанията на етикета.
В кои спортни и здравословни добавки можем да срещнем екстракт от Йерба Мате?

Като кофеин съдържаща билка Йерба Мате най-често се влага в билкови тоници, термогенни и комплексни фат бърнери.

bb-team.org

Синьо-зелените микроводорасли (AFA) са едни от уникалните създания на природата, които създават живота на Земята преди три и половина милиарда години. Микроводораслите са в основата на на живота на над един милион биологични вида, включително и на човека. Над 21% от кислорода на планетата се дължи на водораслите, а храната с която се хранят всички създания, пряко или косвено е свързана с тях.



AFA - уникална храна, създадена от природата

Повече от хиляда години хората използват водораслите като източник на храна или лек за много болести. Около 6000 г. пр. н. е. в Далечния изток, по-специално Япония, водораслите са били използвани като питателен източник. По времето на испанското нашествие туземци от езерото Текскоко, близо до град Теночтитлан (Мексико), събирали синьо-зелени водорасли от повърхността на водата и правели питки, които сушели на слънцето. Наричали ги текуитлатл или екскремент на камъка, защото вярвали че се произвежда от камъните.

Но дори и днес, след толкова много години, местни африкански племена продължават да събират синьо-зелени водорасли от повърхността на езерото Чад и ги използват за направата на твърди питки, наречени „дихе", които сушат в плитки ями в пясъка. Доклади на Организацията на обединените нации документират по-доброто здравословно състояние на тези хора.

Съществуват данни, които показват, че при хора, които се хранят с водорасли по-рядко се наблюдават неблагоприятни състояния, като хипогликемия, слаба памет, хронична умора, висок холестерол, високо кръвно налягане, слаб имунитет, кожни проблеми, алергии, астма, депресия.
Защо водораслите AFA са толкова специални?

* Този вид водорасли са уникални сред останалите видове заради съдържанието на протеини, както и заради наличието на азот в тях, който произвежда аминокиселини. Последните изграждат блокчетата на протеините. Съдържанието на протеини варира от 53% до 62% в зависимост от сезона и количеството слънчева радиация.
* Водораслите са нискокалорични - пълноценна храна, която е по-богата на витамини и минерали от млякото, като съдържанието на протеини може да се сравни с това на нетлъсто говеждо месо.
* АFA имат изключително високо съдържание на витамини, минерали (калций, хром, кобалт, мед, желязо, магнезий, манган, калий, бор, фосфор, селен, натрий, сяра, титан, ванадий, цинк), есенциални мастни киселини (от групата на Омега-3, най-вече алфа-линолинова киселина, които са полезни за имунитета, сърдечно-съдовата и нервната система. Омега-3 имат превантивно действие при тромбоцитната агрегация, а също снижават и холестерола) и живи ензими. Те са най-големият известен досега използваем и лесно усвоим източник на витамин В12, което ги прави идеална храна и за вегетарианците. Недостигът на този витамин, който може да предизвика анемия, често се дължи на нарушена абсорбция.
* Учените смятат, че уврежданията в резултат на наличие на свободни радикали са причина за много от съвременните дегенеративни заболявания. Бета-каротинът (провитамин А) е изключително ефективен антиоксидант, който помага за предотвратяване на сърдечно-съдовите болести и може да се открие в изобилие в тези водорасли (повече от 240 ретинолови еквивалента на грам). Той стимулира имунната система, предпазва от рак на кожата, устата и гърдите.
* Дивите синьо-зелени водорасли са най-богатите на хлорофил (зеленият пигмент, който отговаря за трансформирането на светлинната енергия в химическа) организми на планетата. Структурата му е почти идентична със структурата на хематина, който е сърцевината на хемоглобина - молекулата, която отговаря за преноса на кислорода в кръвта. На хлорофила се дължат антираковите свойства на водораслите, тъй като той предотвратява токсичност към афлатоксинът - най-значимият канцероген на черния дроб (произвежда се от гъбички, характерни за царевицата, фъстъците и други култури).
* AFA имат характерни противовъзпалителни свойства, дължащи се на фикоцианина - синият пигмент, който се среща във всички синьо-зелени водорасли. В живата водораслова клетка той служи за складиране на белтъчини и като антиоксидант, който защитава клетката от определени дължини на вълните. Доказано е, че фикоцианинът предотвратява определени видове колит (способност да се блокира производството на ейкозаноид левкотриен В4).
* Синьо-зелените водорасли са уникален източник на „молекулата на любовта" - фенилетиламин (ФЕА). ФЕА се синтезира в мозъка от двете аминокиселини фенилаланин и тирозин, като отговаря за усещания, свързани с удоволствието и умствената бистрота, и намалява предклиничните симптоми на депресията. ФЕА спомага и за намаляване на теглото. Това явление се нарича аноректичен ефект, при който гладът изчезва напълно, а се случва поради това, че вниманието ни е отвлечено от чувството за глад. По този начин ФЕА действа като потискащ глада фактор. Следователно, AFA е ефикасна добавка, която може да се взима като част от цялостна програма за намаляване на теглото.

Можем да обобщим, че AFA не са добавка, а храна, за която се вярва, че съдържа най-голямо количество балансирани хранителни вещества. Те са уникални, не само защото съдържат всички минерали, витамини, ензими и мастни киселини, от които тялото има нужда, но всичко е в идеален баланс. Като чиста храна синьо-зелените водорасли са подходящи за всяка възраст - от малки деца до възрастни за един пълноценен и здравословен живот.

bb-team.org

Какао наричаме зърната на какаовото дърво или направения от тях прах. Историята на отглеждането му започва в Средна Америка. Ацтеките познавали растението от 14-ти век, когато то било свещено за тях. Тогава се гледало на какаото като подарък от бог Куатцекоатл и било много ценено. Зърната, получени от неговия плод, били ползвани не само за обредни пожертвования, а и за платежно средство.


Какаовите зърна били ползвани за направата на леко люто питие с много подправки, което нямало много общо с вкуса на днешното какао. Питието било приготвяно от вода, какао, царевица, ванилия и лют черен пипер. В Европа какаото попада най-напред в манастирите и в кралския двор, където се ползвало с голяма популярност сред придворните дами. Правителството на немския император Карл V, съзнавайки колко е важен този продукт, иска монопол над какаото. Но още през XVII век контарбандисти активно внасят какао в Нидерландия.

Първите лицензи за производство на шоколад измислят италианците. В Англия "Chocolate Houses" е по-посещаван от кафеените и чайни салони. През XIX век се появяват първите блокчета шоколад, а Жан Неаус изобретява първия бонбон с пълнеж.

Какаовото дърво расте само при топъл и влажен климат, в сянката на огромни дървета, в сърцето на тропически гори, заобиколени от пищна, ярка зеленина. Разпространено е предимно в Северна и Южна Америка, Австралия и някои острови на Азия. Трудно за отглеждане, дървото расте върху плодородни, рохкави почви, с постоянна температура 20-28°.C, достига до 10-15 м височина. Дава плодове два пъти годишно - основната реколта е през октомври-февруари и междинно - през май-юни. Плодовете съдържат семена (какао-бобове) с променливо количество какао. Те могат да бъдат кръгли, плоски, изпъкнали и са със сивкав, синкав или кафяв оттенък. Едно хубаво, здраво дърво може да дава до 2 кг бобове в годината.
Какво съдържа какаото?

* Мазнини - какаовите зърна съдържат голям процент масло (бутерумкакао). В състава на какаовото масло влизат глицидите на палмитинова (23-25%), стеаринова (31-34,5%), олеинова (39-43%) и линолова (до 2%) киселина. Маслото на какаото представлява еднородна, сравнително плътна хрупкава маса с жълтеникав цвят. Има слаба миризма и приятен маслен вкус. При температура 30-34° С се превръща в прозрачна, масловидна и жълтеникава течност. Трябва да се съхранява в подходяща опаковка, за да се избегне гранясването му. Високото съдържание на мазнини отличава какаовото питие от всички останали ободрително действащи питиета. Благодарение на тях то има висока калорична и хранителна стойност.
* Растителен протеин - сравнително богато е на белтъчни вещества, като това зависи от сорта. Въпреки голямото разнообразие на аминокиселини в какаовия протеин и прибилизетелно количество на чист белтък от 25%, какаото и обикновеният шоколад не са такъв важен източник на протеин, както би могло да се очаква. Това е така, защото под 40% от протеините биват наистина използвани от тялото и някои от тях се губят или преобразуват при обработката им.
* Захар - какаовото зърно съдържа доста въглехидрати, но повечето от тях са скорбяла, разтворими и неразтварими фибри. Много малка част са прости захари. 100 грама какао на прах съдържа около 37- 40 г въглехидрати.
* Антиоксиданти - какаовите зърна съдържа полифеноли (близки до тези във виното), които отсвоя страна имат добри антиоксидантни свойства, полезни за здравето. Тези съединения се наричат флаванойди и включват катехин, епикатехин и процианидин. Флавоноидите повишават устойчивостта на капилярите, стимулират сърдечната дейност, имат диуретично, противовъзпалително и антибактериално действие, влияят на обмяната на йода и калция в организма.
* Теобромин - Теоброминът е много лек стимулант с леко диуритично действие. Важно е да се знае, че той може да е токсичен за животни като кучета, котки, папагали и коне.
* Кофеин - какаовите зърна съдържат малко количество кофеин, много по-малко от кафето или дори чая.
* Фенилетиламини - те са слаби антидепресанти и стимуланти, подобни на произвежданите от самото човешко тяло допамин и адреналин.
* Серотонин - какаото и шоколадът могат да повишат нивото на серотонин в мозъка.
* Основни минерали - какаовите зърна са богати на много основни минерали, включително магнезии, калци, желязо, цинк, мед, калии и манган.
* Витамини - A, B1, B2, B3, В5, C, E.

За разлика от кофеина теоброминът не повишава работоспособността, но спомага за по-бързото възстановяване на физическите сили на организма, когато се изисква голямо напрежение (при космонавти, водолази, летци, спортисти, миньори и др.). Несъмнено това се отнася и за хора, заети с усилен умствен труд. Този ефект на какаото се дължи не само на голямата му калоричност и малките количества кофеин, съдържащи се в него, но преди всичко на стимулиращото въздействие на теобромина върху централната нервна система. Високо е и съдържанието на танинови вещества - около 5%; на пектинови вещества, на въглехидрати.
Ползи за здравето

* В зърната на какаото се съдържа много полезно вещество - флаванол, който е в състояние значително да подобри кръвообращението в мозъка.
* Какаото сваля кръвното налягане.
* Ежедневната консумация на богата на флаваноли какаова напитка може да направи обратими животозастрашаващите увреждания на кръвоносните съдове, свързани с диабета.
* Помага при хора с депресия или при предменструален синдром.

Странични ефекти и предозиране

Поради голямото съдържание на мазнини какаото не се понася добре от жлъчно и чернодробно болни, от страдащи от различни храносмилателни смущения (гастрити, ентероколити и др.). При употреба в по-големи количества какаото може да причини раздразване на лигавицата на стомаха, изразено по-силно у хора, които страдат от гастрит, заболявания на червата, черния дроб и жлъчните пътища. Доказано е, че 15 г какао на прах, разредено с 300 мл. вода, причиняват силна секреторна реакция от страна на стомаха. Ако същото какаово питие бъде приготвено с прясно мляко, то напуска по-бавно стомаха и дразненето е по-слабо.

Какаото съдържа висок процент оксалова киселина, поради което е неподходящо за хора, предразположени към образуване на оксалатни пясъци и камъни в бъбреците. Понякога причинява алергични смущения: копривна треска, екземи, мигрена, хемороидални кризи.

bb-team.org

Плодовете нар и мангостан са два от най-богатите източници на антиоксиданти в природата. Ето защо комбинацията им във Forever Pomesteen Power е много добра и ви предлага лесен начин да приемате достатъчно антиоксиданти всеки ден с помощта на една единствена напитка. Допълнителен бонус към антиоксидантното действие на мангостана и нара е, че все още неоткрито от учените съединение, съдържащо се в наровете, се оказва най-ефективният начин за борба с рака на простатата – най-честата причина за смърт от онкологично заболяване при мъжете.  В статия за наровете, списание Which (брой от август 2006 г.) отпечата следния цитат от в. Индипендънт (20 август 2005 г.): „Не мисля, че би било прекалено смело, ако кажем, че наровете могат да спасят човешки живот.” Списанието добавя, че: „Наровете и най-вече техният сок са супер храната на днешното време. Яденето на самия плод изисква невъобразимо търпение, затова на пазара се появяват все повече сокове и напитки в отговор на нарастващото търсене.” Forever Pomesteen Power не само предлага сок от нар, но в него ще откриете и плодови сокове от круша, мангостан, малина, къпина и екстракт от гроздово семе. Вероятно вече сте чували за стойността ORAC, или капацитет на поглъщане на свободни радикали. Той е индикатор за това до колко даден антиоксидант съумява да възпре вредното въздействие на свободните радикали. Стойността ORAC може силно да варира, дори когато се изследва един и същи плод в различни моменти след откъсването му. Важно е да отбележим, че всички съставки на Поместийн са в челото на класацията по ORAC стойност, а най-високи са показателите на нара и мангостана. Накратко казано, това е една великолепна антиоксидантна напитка.

Витамин А е незаменим за нормалното зрение, растежа на костите и тялото, и деленето на клетките. Той допринася за здравето на епителните тъкани, които покриват очите, кожата, дихателните и пикочните пътища, храносмилателната система, а също така регулира и имунната система. Ето защо нарекохме хранителната добавка на Форевър А-Бета-Кеър. Тази уникална комбинация на витамин А (100% бета каротин) с витамин Е и селен е вашето антиоксидантно решение за поддържане на здрави очи, кожа и кости.
Бета каротинът, известен още като провитамин А, представлява растителен продукт, който организмът превръща в нетоксична форма на витамин А. И тъй като този процес на преобразуване се извършва в тялото, нуждите от витамин А мога изцяло да бъдат задоволени от бета каротина. Според Националния здравен институт на САЩ, от съществуващите 563 каротеноида, бета каротинът се превръща във витамин А най-ефективно. Това е от голяма полза за организма и множеството системи в него, които разчитат на здравословен и нетоксичен източник на витамин А.
Този антиоксидантен витамин все повече се използва за предпазване от последствията от оксидативния стрес и е особено полезен за имунитета на възрастните хора. Каротеноидите, които откриваме в бета каротина представляват жизненоважни фито химикали, чиито антиоксидантни и имуностимулиращи свойства се проучват интензивно.
Смята се, че витамин Е допринася за защитата на клетъчните мембрани от вредното влияние на свободните радикали и също подкрепя имунната система. Витамин Е още предпазва кожата и лигавиците с полезните си хранителни съставки. Тъй като този витамин е мастно разтворим, той подобрява усвояването на витамин А в организма.
Селенът е минерален микроелемент, който откриваме в растителни храни, отглеждани в почви, богати на селен. Той е антиоксидант и намалява действието на свободните радикали, увреждащи здравите клетки в тялото. Тъй като е трудно да следите дали храните, които приемате съдържат достатъчно селен, набавянето му посредством хранителни добавки ще ви помогне да защитите тялото си допълнително. Според Американския национален здравен институт, селенът е антиоксидант, който може да допринесе за предпазване на организма, чрез подобряване на дейността на имунните клетки. Този микроелемент има благотворно действие и върху простатата и артериите.

Редовната употреба на чай и шоколад подобрява паметта, твърдят учени от
университета "Оксфорд". "Тези, които не обичат сладко, могат да заменят
успешно шоколада с чаша червено вино. То също толкова добре подпомага
остротата на ума", отбелязват британските учени, като предупреждават,
че тази умерена доза трябва задължително да се спазва.


Според специалистите някои храни наистина са способни да подобряват
паметта и да укрепват умствената дейност благодарение на съдържащите се
в тях флавоноиди, които забавят стареенето на мозъчните клетки. "При
това, колкото повече напредва възрастта на човек, толкова повече се
засилва положителният ефект от чая, шоколада и виното".



www.lekar.bg

Зеленият чай става все по-популярен заради своите здравословни
качества. Още в древността китайската и японската традиционна медицина
са описвали неговата целебна сила при лечението на рани и различни
заболявания. Най-новите научни изследвания доказват различни
благотворни ефекти на напитката - за нормализиране на теглото,
регулиране на работата на сърцето, профилактика на раковите
заболявания.


Според японски стоматолози от Университета на Кюшю, редовната
употреба на зелен чай спомага и за укрепването на зъбите и предпазва
венците. "Зеленият чай намалява три основни показателя на възпаленията
в устата - натрупване на гной, кръвотечение и изгубване на зъбна
тъкан", твърдят японските стоматолози.


Според тях лечебните свойства на зеления чай по отношение на зъбите
и венците се дължат на съдържащия се в него катехин - антиоксидант,
който помага за "правилния отговор на организма срещу заболяванията на
пародонта".


По този начин напитката предотвратява опасността от хронични
заболявания на устната кухина и прогресирането на други болести,
свързани с пародонтита (на първо място диабет и сърдечносъдови
разстройства).



www.lekar.bg

Флавоноидите и фенолите намаляват наслоенията в мастните клетки, сочи изследване.

здраве.bg

Ползите от антиоксидантите, които се съдържат в много плодове,
зеленчуци, ядки, чая и виното се включват в обмена на мастните клетки,
като намаляват наслагването на мазнини в тях. “По този начин те
възпрепятстват не само затлъстяването, но съответно предпазват и
сърцето”, твърдят тайвански учени.

Тяхното ново изследване показва, че антиоксидантите не убиват мастните
клетки и не намаляват техния брой, а ги заставят да произвеждат
по-малко триглицериди, които са опасни за сърцето, като контролират
нивото на ензима, който участва пряко в тяхното производство.
“Този ензим се редуцира от кумариновата киселина и рутина (вид флавоноиди)”, посочват учените, цитирани от Journal of Agricultural and Food Chemistry.

http://zdrave.bg