Частните училища

Високи такси = добро образование. Дали?

Родителите винаги са се делили на два лагера – ЗА и ПРОТИВ частните училища, като всеки си има своите доводи и аргументи. Някои семейства обаче нямат право на избор поради липсата на достатъчно финансови средства. Всеки е наясно, че частното образование не е никак евтино. Нека разгледаме положителните и отрицателните черти на частните училища/колежи/университети:

Повечето частни училища предлагат допълнителни часове, които ги няма в държавната програма – религия, екология, фотография и т.н. Религиозните хора избират частните училища именно заради предмета „религия“. Те смятат, че децата им трябва да бъдат максимално добре запознати с нещата в тази насока. Други родители се насочват към частното образование заради тясната специализация в дадена област – инженерна, лекарска, актьорско майсторство и т.н. Амбициозните родители искат техните наследници да се обучават в дадена сфера още от малки, за да станат след години най-добрите в професията си.

 

За съжаление, понякога децата учат неща, които не представляват интерес за тях. Те не сбъдват своите мечти, а амбициите на родителите си. Въпреки че децата са малки, те трябва да бъдат изслушвани от своите родители и да изберат сами какво да учат. Когато човек учи нещо, което не му допада, той не го прави с удоволствие и не запомня нищо от прочетено. Така се губи година, след година, след година ...

Това е вярно, поне за по-голямата част от частните училища. Нормално, все пак таксите са високи и учебните заведения имат завидни финансови постъпления. Но има и друг момент. В някои частни училища работят учители, които са там, благодарение на връзките си. Те не си дават много зор, не обръщат особено внимание на своите ученици и по този начин не им дават възможност за развитие. Децата трябва да посещават училища, където могат да се развиват, ако имат желание. В повечето частни български учебни заведения има деца на богати и влиятелни родители, които нямат желание да учат и по този начин пречат и на другите, които проявяват любознателност. В държавните училища не се толерират такива деца, защото учителите получават заплата от държавата, а не от таксите на родителите.

В днешно време хората имат изключително натоварено ежедневие. Повечето от тях едва намират време да закарат децата си до училище. Хубаво на частните училища е, че почти всички от тях осигуряват превоз на своите възпитаници. А това определено е едно полезно удобство. В този случай не е от особена важност колко далеч от дома се намира училището, при положение, че има кой да вземе и остави детето.

 

От друга гледна точка децата стават доста глезени. Те не ползват градския транспорт и са свикнали да стигнат от т. А до т. В за максимално кратко време. Именно поради тази причина абитуриентите от частните училища се сдобиват с личен автомобил, когато навършат пълнолетие. Малко са децата, които нямат против да използват градския транспорт като начин за предвижване.

Всеки знае, че не е важно количеството, а качеството. Дори тук важи тази максима. Класът може да е по-малък, но е важно отношението на учениците само обучението. Ако има 15 ученици, които нямат желание да учат и пречат на нормалното провеждане на учебните занятия, без значение е фактът, че класът е от 20 души, а не от 30. Останалите 5 ученици не могат да получат знанията, които им се полагат. Затова не е важна големината на класа, а качеството на самите ученици. Дори да са 30, ако почти всички искат да научат нещо, броят няма да окаже негативно влияние.

 

В България има много добри държавни училища. Не е нужно родителите да работят 24/7, за да може децата им да получат частно образование. Защото качеството на обучение не е по-добро от това, което дават държавните учебни заведения, даже в някои случаи е по-лошо. Нека децата растат със свои връстници, които се на „фрашкани“ с пари. Това парадиране, което се получава в частните училища, липсва при държавните. А това определено е от значение за развитието и възпитанието на подрастващите.