Силата на майката- въпроси за размисъл

Силата на майката


Откакто човечеството съществува,
силата на майката е тази, която дарява живот. Чрез Майката животът
продължава, преминава от едно тяло в друго, размножава се. И така от
самото начало на човечеството - стотици хиляди, а според някои
източници и милиони години...

Но какво се случва в последния век?
Технологическият прогрес навлезе и в тази сфера, като напълно отне
Силата на жената, направи я неквалифициран пациент, връчи цялата
отговорност на докторите и апаратурата, под мотото „Докторе,
направи го ти! Аз не вярвам, че мога да се справя! Страх ме е и от
болката и от това, че може нещо да се обърка. Ако може да ме няма
докато раждам, най-добре.”


Ето и причината раждането с Цезарово сечение да се вдигне до близо 40%
от ражданията - не основателните медицински показания, а страхът.
Страхът, че може нещо да се обърка - а така играем на сигурно. Страх,
който се подхранва от всички посоки, най-вече от Системата на
„здравеопазването”, която отдавна се е превърнала в Пазарна система,
при която от Цезарово сечение просто се печели по-добре. Но какво губим
ние жените при тази мнима сигурност?


Невъзможността на жената да изживее кулминацията на този процес, за
който тялото й се е готвило девет месеца, да дари живот в пълно
осъзнаване и да изяви своята първична сила психологически отрязват
достъпа до дълбоките нива на нейната природа. Удоволетворението след
естествено раждане е нещо много различно от усещането, че някой друг е
свършил тази работа. Важно е как жената ще изживее раждането, то е
свързано с нейното самосъзнание като жена, с дълбоката й сексуална
природа и пластове, които са отвъд съзнателната част от Аза – в
първичната дълбинна природа на Дивата Жена, чрез която живота се е
предавал от поколение на поколение. Света на архетиповете. За раждащото
се дете това също е от значение - как ще бъде родено.

Къде е отишла Силата на Майката?
Защо
жената все повече губи своята естествена способност да ражда по
естествен път, защо патологията при раждането, секциото и усложненията
се случват все по-често, а страхът завладява пространството на
съзнанието? Не му ли даваме твърде много от себе си, от живота си, от
мечтите си? Защо?