Митът за Ромул и Рем

by **teqnstal** Пет 06 Фев 2009, 20:16

Много, много отдавана, митичният цар на
Алба Лонга - Нумитор, който бил потомък на героя от Троянската война
Еней, бил свален от престола от родния си брат Амулий. За да няма
наследници от страна на брат си, които да застрашават властта му,
Амулий убил сина на Нумитор, а дъщеря му Рея Силвия направил весталка.
Така тя нямала право да ражда деца, които да бъдат законни наследници
на престола. Въпреки това, бог Марс обладал Рея Силвия и тя родила две
момченца-близнаци. Щом научил това, Амулий заповядал да хвърлят децата
в река Тибър, а майката да заровят в земята. Нещастната майка била
спасена от бога на реката Тиберин, а кошницата, в която били положени
момченцата, спряла до брега, задържана от клоните на една надвиснала
смокиня. В това време до реката се приближила една вълчица, която била
родила неотдавна малки вълчета. Тя взела близнаците, стоплила ги с
тялото си, нахранила ги с млякото си и ги занесла в леговището си,
където те заживяли, заедно с новородените вълчетата. Веднаж, минавайки
покрай бърлогата на вълчицата, царският овчар Фаустул видял двете
момченца, взел ги със себе си и ги завел в дома си. Там, заедно с жена
си ги кръстил Ромул и Рем и се заел с възпитанието им. Откърмените с
вълче мляко Ромул и Рем растяли силни и безстрашни и независимо, че
били много буйни, били мъдри и справедливи. Когато станали снажни юноши
и научили кои са всъщност, застанали начело на недоволния народ и
избягалите роби, свалили от престола коварния Амулий и върнали царския
трон на дядо си Нумитор. Но гордите братя не пожелали да останат в Алба
Лонга, защото не желаели да бъдат зависими от когото и да е, даже и от
дядо си. Те решили да основат нов град и решили да го разположат на
Палатинския хълм, точно срещу мястото, където преди време смокинята
задържала кошницата, в която се носели по течението на Тибър. Разбира
се, толкова сериозно начинание не бивало да се започва, без да има
божествено знамение. Пръв видял знамението Рем - шест ястреба кръжали в
небето над избраното място. Малко след това Ромул видял дванадесет
ястреба и братята започнали да спорят, кому се полага да стане цар в
новооснования град и на името на кого от двамата да бъде наречен.
Понеже не могли да постигнат съгласие, всеки се захванал да върши
някаква работа. Ромул започнал да копае ров, с който искал да определи
границите на бъдещия град. Като видял това, Рем започнал да му се
присмива и прескачайки през рова се подигравал на "непревземаемото
градско укрепление". Разгневеният Ромул убил брат си с един страшен
удар и възкликнал над тялото му: "Това ще се случи с всеки, който
дръзне да престъпи стените на моя град!" След като погребал Рем, Ромул
се пречистил със свещен огън и накарал най-близките си другари да
сторят същото. След този обряд, изкопал яма, в която положил земя,
донесена от родината на предците. Така постъпили и другарите му, за
които от този момент, новото място станало родно. На мястото, където
била заровена земята на прадедите, Ромул издигнал олтар, в който
запалил свещен огън. След като извършил всички необходими церемонии,
той се обявил за първи цар на новооснования град и го нарекъл на името
си - РИМ.

--------------------------------------------------------------------------------

В
началото населението на Рим било малобройно и за да го увеличи, Ромул
приемал охотно бегълци от други племена. Като своя цар, първите римляни
били войнствени и често извършвали набези, от които се връщали с богта
плячка и пленници. Така градът се разраствал, но в него имало много
малко жени. Виждайки това, Ромул изпратил пратеници до съседните
племена с молба да разрешат на техните девойки да се женят за римляни.
Всички обаче отказали, защото не искали да се свързват с бегълци и
разбойници. Тогава Ромул решил да си послужи с хитрост. Той организирал
пищен празник, на който поканил семействата на съседното племе -
сабиняните. Когато гостите дошли с жените и децата си, започнали
различни зрелищни игри, с които Ромул искал да отвлече вниманието им. В
даден момент, той подал уговорения знак и римските юноши се хвърлили
всред гостите. Всеки от тях хванал за ръката девойка-сабинянка и я
отвел у дома си. Оскърбените и разгневени сабиняни се оттеглили от
празненството, заклевайки се да отмъстят на вероломните римляни. След
време, голяма сабинянска войска, под предводителството на техния цар
Тит Таций, настъпила към Рим. В завързалата се ожесточена битка, под
ударите на мечовете и стрелите паднали множество убити и ранени.
Изведнаж обаче, битката била прекратена, защото между редовете на двете
войски се втурнали отвлечените сабинянки, които притискали децата си и
със сълзи в очите умолявали своите бащи и мъже да преустановят битката.
Трогнати от сълзите им, войните прекратили кръвопролитието, а двамата
предводители - Ромул и Тит Таций сключили мир. От този ден, римляни и
сабиняни се обединили и били управлявани от двамата царе. След смъртта
на Тит Таций, Ромул останал единствен римски владетел до края на живота
си.