Родителски грешки...

by **Dani** Нед 16 Мар 2008, 09:28

10 родителски грешки плюс съвети как да ги поправите

10 Родителски грешки плюс съвети как да ги поправитеКога детето е разглезено? Може би си го представяте сред стая пълна с екстревагантни играчки, но не притежаваните предмети, а поведението определя дали детето е разглезено, казват специалистите по детска дисциплина.
Разглезените деца постоянно искат нещо, те са егоцентрични и безрасъдни. Общуването върви по-леко, когато им угаждаш. Но в крайна сметка ги кара да се чувстват изолирани и объркани. „Те изпозлват толкова много манипулации, че не могат да разберат кога някой е наистина искрен с тях:, казва Харви Карп, лекар и автор на книги.

Глезенето ги подготвя единствено за страдания по-късно в живота!

И така, как да разберете дали възпитавата детето си правилно? По-долу са описание десетте най-често срещани грешки при възпитанието на едно дете. Ако някоя от тях Ви се стори позната, не се безпокойте никога не е късно да поправите стореното.

1. Правите детето център на света
Ако неговите желание са винаги по-важни от всичко останало, ще си въобрази, че светът се върти около него. Малките трябва да научат вземане и даване. Ако вземането е единственото действие, което познават ги чакат много разочарования.

2. Не забелязвате положителните му прояви
Днешните заети родители може и да не забележат, когато децата играят тихо и не създават проблеми. Ако никога не им показвате, че сте доволни, изпускате възможноста да стимулирате доброто поведение.

3. Поощрявате хленча
Много родители допускат грешката едновременно да игнорират положителното и да награждават отрицателното поведение. Ако забелязвате детето само когато нервничи и плаче, му давате сигнал, че непослушанието е най-добрия начин да привлече вашето внимание.

4. Не слагате ясни граници на позволеното
„Ако въведете правила за добро поведение и не изисквате те да се спазват, има опастност да отгледате дете, което е грубо, неотзивчиво и без уважение към околните. По природа децата са нецивилизовани.”, казва д-р Карп. Част от родителските задължения е да научат децата на социални добродетели, като търпение и респект.

5. Не сте последователни
Някои родители не поставят ограничения, други не постоянстват спазването им. Например казвате на детето си „Не прави това!”, но в крайна сметка допсуакте да го направи. Ако не сте твърди в спазването на правилата допускате да дадете сигнал на малките, че тези правила не са важни.

6. Започвате битки, които не можете да спечелите
Може да спечелите битката да не купувате бонбони, но има норми, които много трудно ще въведете. Например да научите детето си да яде броколи. То ще стисне зъби или ще ги изплюе. Осъдени сте да загубите битката преди да е започнала... И за съжаление последствията се простират далеч над пропиляното пюре – започването на обречени битки показва на малчуганите, че може да не се подчини и нещата да останат така...

7. Не търсите отговорност
Ако не държите детето отговорно, когато е направило нещо нередно му показвате, че то никога не прави грешки. Така то се научава да обвинява другите. Вместо това го научете да поема отговорност за своите действия и следете наистана да става така.

8. Подаръци с повод и без повод
Не е толкова важно какво купувате на децата, а защо. Въздържайе се от безпричинни покупки. Например да купите ново колело, само защото предишното вече му е омръзнало.
Друга грешка е да изкупите някаква вина. Ако детето се нацупи и каже: „Ти си лош/а майка/баща”, това съвсем не е момент да му купите подарък. Не му правите добро, ако му позволите да ви манипулира. То може да получи каквото иска, но радостта му ще е помрачена, защото не е заслужена.

9. Отстъпвате при избухвания
Ако пристъпите на плач ви омилостивяват, това е екстремна форма на поощряване на лошото поведение. То показва на детето, че може да получи каквото иска, като изпадне в ярост. В реалния живот не става така. Ако си изпуснеш нервите, се случват лоши неща.

10. Самите вие се държите като глезено дете
Начинът, по който се държите в семейството, служи за модел на подрастващите как да се държат с другите. Ако хленчите и се оплаквате, децата ще ви подръжават. Поговорката е вярна: те правят, каквото вие правите, а не каквото говорите.
Негативните последници от разглезването далеч не надхвърлят неудобството да се справите с непослушното дете и може да останат за цял живот. Може би една от най-големите трудности пред тези деца е, че не са се научили да работят за нещо, което наистина желаят.Тъй като получават нещата чрез манипулации, те развиват нефункционално отнопение към околните. Понякога са нужни години, за да се отучат от тези навици.

Не изпадайте в паника,
ако изведнъж осъзнаете, че вашият случай е такъв. Щетите могат да бъдат оправени. Кажете истината на детето. Принайте, че сте постъпвали грешно и обяснете защо се налагат промени. Когато въвеждате нови правила изтъкнете ясно последствията от тяхното неспазване. Колкото по-малко гълчене толкова по добре.

 Сложете разумни ограничения. Ако някога позволите неспазването на дадено правило, обяснете, че е само изключение
 Въведете наказания в скучай на нарушаване на правилата – от отнемане на привилегии до отнемане на любими предмети.Измислете система за награди, в зависимост от възрастта на детето. Може да е таблиза със звезди: детето получава по една звезда за добро поведение, а като събере 10 звезди печели награда.
 Научете го, че даването е толкова важно, колкото и получаването. Пазарувайте заедно подаръци за приятели и членове на семейството.
 Научете го да приема и „не” за отговор. Не допускайте да ви манипулира, за да промените решението си. „Правилото за бързото хранене”: когато си поръчвате храна в заведение за бързо хранене, касиерът повтаря на глас поръчката ви, за да не стават грешки. Правете така и с разтроените малчугани. Преди да давате наставления, повторете техните думи: „ти наистина искаш тази топка? Ядосан си на Петър, че ти я взе? Добре, но от този силен рев ме заболяха ушите.” Така те ще разберат че им съчувствата, но и че хленченето е нежелателно.
 Бъдете за пример със собственото си поведение. Но не се притесняваййте, ако не успявате винаги д сте прфектни.

източник:http://www.zdravnitza.com

by **styyni** Нед 17 Окт 2010, 22:32

Намерете друг начин да възпитавате дететто си!

Не причинявайте това на детето си!
Доказано е, че шамарите травмират детето. Особено, когато му ги раздавате, докато е мъничък и заради някоя беля отнесе някой друг шамар от мама или тате. Когато детето е твърде малко, то няма да разбере защо ги получава и освен да се травмира, няма да получите друг резултат.
Статистиката сочи, че 70 % от децата у нас са удряни с цел възпитание.
Истината е, че шамарът години наред е бил метод за възпитание на българските деца.
Съвременните проучвания обаче доказват, че ефектът от шамари пошляпването над вашия наследник е изключително вреден за психиката му.

Шамарите травмират децата!

Според психолози, към този метод прибягват родители, които са неспособни да възпитават децата си по друг начин или по-скоро нямат търпение и постоянство правилно да се грижат за отрочето си.

Родителски грешки... Nasilie_nad_deca-300x200

Не причинявайте това на любимото си мъниче!
Покажете на детето си, че вие сте възрастният, от когото то трябва да взема пример, а не да се плаши. Един истеричен скандал с шамар по лицето е сигурен начин да уплашите мъника. Помислете за последствията върху детската психика преди да посегнете на невинните си дечица.
Психолозите са категорични, че родители, които са бити като малки, правят същото с децата си след години. Намесата на психолог няма да е излишна, ако мислите, че не можете да преодолеете желанието да раздавате „правдсъдие“, чрез насилие.

Източник!

by **styyni** Нед 17 Окт 2010, 22:40

Родителски грешки... Little-girl-150x150

Когато кавзате на децата си „Какво ти става?”, „Не мислиш ли, че … (прекаляваш, нахалстваш, не си възпитан, ставаш непоносим и т.н.)?”, „Колко пъти да ти казвам, че …?” и всякакви подобни риторики и правите изражения на досада, че даже отвращение, детето ви остава като попарено с гореща вода. Дори най-търпеливите, най-милите и най-претендиращи за съвършени родители често губят търпение и използват подобни форми, без да се интересуват какъв „енергиен вампиризъм” проявяват към децата си.

Тази често срещана родителска грешка води до препотвърждаване на ниска самооценка у детето. Задаването на такива модели кара децата да се чувстват зле, без това да дава предварително запланувания положителен възпитателен ефект. Те започват да си мислят, че не са достатъчно добри, че не могат да отговорят на вашите изисквания, даже че са виновни за това. В някои случаи децата започват да възприемат себе си негативно като цяло.

За да се избегне този неприятен сценарий, психолозите препоръчват да обръщате нещата в позитивна посока. Поощрявайте децата, давайте им стимул да правят нещата, които искате. Едно „Браво! Точно така!”, придружено с ръкопляскане и искрена усмивка (със зъбки даже, нищо няма да ви стане), има по-добър възпитателен ефект, отколкото 3294 „скарвания”, в това число от горните примери с риторични въпроси. Няма нищо по-хубаво за децата от ясните условия. Да кажете какво искате, а след успешен опит на детето да го изпълни – да оцените по „детския” начин правилността, е израз на отношение, което децата обичат.

Източник!

by **pumpal21** Пон 18 Окт 2010, 18:08

Допускаме грешки, ако се придържаме строго към един от следните стилове на възпитание

При всеки човек на определена възраст се установява стереотип на поведение. Един от тези стереотипи е стилът на възпитание, който волно или неволно се проявява във всеки от родителите.

Подчиняващ стил.
Привържениците на този стил изискват от детето безпрекословно подчинение във всичко. Детето може реагира на да такова отношение по различен начин. Външно едни остават послушни, но вътрешно протестират, и такова противоречие може да доведе детето до невроза. Друг постоянно грубиянства и възразява на родителите си.

Излишно взискателен стил.
Той се изрязява в стремеж към ускорение развитието на детето. Такива родители изискват от детето съвършенство във всичко. Карат му се за най-малкия пропуск в учението или при изпълнение на домашните задължения. Придават голямо значение на придобиването на навици и знания, но не и на емоционалното развитие на децата. В общуването си с тях те се стараят да проявяват колкото се може по-малко чувства. Реакцията на децата на завишените и преждевременни изисквания са потиснатост, неувереност в собствените сили, постоянен страх да не разочароват родителите си, което също води до неврози.

Малодушен стил.
Родителите се стараят да подберат за детето добър учител, не твърде взискателен, да го избавят от всякакво напрежение, не го поощряват да проявява инициатива. Такива деца израстват със слаба воля, не умеят да носят отговорност за събитията в живота си.

Охраняващ стил.
Родителите са в детето постоянна тревога за, следят всяка негова стъпка, изпълняват всяко негово желание. Стараят се да не допуснат и най-малък физически или психологически дискомфорт. Формира се зависимост от родителите във всичко - включително до зряла възраст.

Излишно емоционален стил.
Свойствен е повече на майките. За него е характерно прекалено проявяване на чувства към децата, възхищение от красотата и способностите им, постоянни прегръдки, целувки. Привикнало към прояви на постоянна любов и поклонение в семейството, детето очаква същото и от околните. Като не получава очакваната оценка и грижа, смята отношението на съучениците и на учителите към него за несправедливо.

Небрежен стил.
Отличава се с пълна незаинтересованост от вътрешния свят на детето, неговото психическо състояние, преживявания. Детето е оставено само на себе си. Няма взискателност, но няма и поощрения и нужната ласка, любов. Равнодушието към детето ражда в него безразличие към собствения му външен вид, към преживяванията му, свързани с околните хора и училище. Нерядко при особено чувствителни и затворени в себе си деца, се формира жестокост, стремеж да се нарани някого, да причинят някому болка.

Заплашващ стил.
Проявява се с готовност да се наказва детето за всяко голямо или малко провинение, постоянни заплахи. В семейството всички се намират в постоянно напрежение, готови във всеки един момент да избухнат. Такъв стил на възпитание може да формира у детето навика да хитрува, да извърта, за да избегне наказанието. Или да се отказва от собствена гледна точка, само и само да не попада под прицел. Когато станат по-големи, някои деца изобщо престават да реагират на заплахи, стават неуправляеми.

Непоследователен стил.
Такива родители лесно сменят милост с гняв, от ласки преминават към заплахи. Могат да обещаят да направят или да купят нещо, когато са в настроение, но най-често не изпълняват обещанията си. Характерен признак за този стил е необмислени изисквания, наказания и поощрения. Постепенно детето губи уважение към родителите си. Но най-важното е, че необмислените постъпки, избухливост и непоследователност стават и негов собствен жизнен стил.

Подкупващ стил.
В такива семейства отношенията с детето се градят на парично-стокова основа. Детето привиква, че добро поведение, отлични бележки в училище, помощ в домакинството се купуват с пари или подаръци. Това формира в него представата, че изобщо човешките отношения зависят само от количеството пари.

Източник

by **styyni** Вто 02 Ное 2010, 21:00

Независимо дали за пръв път сте майка или не, трудно е да сте в течение с всички
неща, които трябва и не трябва да правите спрямо детето си. Десет са
най-големите грешки, които родителите допускат, твърдят специалистите
от онлайн изданието webMD. Но след като ги узнаете, ще разберете и как
да ги избягвате.
Разбира се, всяка майка иска да
е винаги най-добрата. Но дори да мисли, че прави всичко по най-добрия
възможен начин, се оказва, че това не е възможно. Защото много малки
наглед неща, всъщност имат значение. Например:
1. Спите в едно легло с бебето
Сменянето на памперси,кърменето или топленето на бутилките в 2 часа през нощта са много
по-лесни, когато бебето е до вас в леглото. Но така излагате детето си
на риск.
През последните 15 години тази практика – майката да спи заедно с бебето, е става все по-популярна и в
сравнение със статистиката от 1993 г., се е увеличила повече от 2 пъти.
Но бебетата, които спят в леглата на родителите си, е 40 пъти
по-вероятно да се задушат в сравнение с тези, които спят отделно, сочи
изследване от 2003 г.
Защо? Бебетата могат да се
задушат от дюшеците и одеалата, от родителя, който може се обърне върху
тях, или да се заклещят между матрака и стената, между лицевата страна
на леглото и/или долната му част.
За да спите и двамата
безопасно, особено през първата година на детето, сложете креватчето
или люлката до леглото си. Убедете се, че дюшекът е твърд и с подходящ
чаршаф, но не и други постелки. И не слагайте възглавници или плюшени
играчки – те крият потенциални рискове.
Не слагайте и увиснали одеала,
защото могат лесно да покрият лицето на бебето. Използвайте топли
спални чувалчета с дупки за ръцете и главата.
И, разбира се, винаги слагайте бебето да спи по гръб, за да намалите риска от т.нар. синдром на внезапната детска смърт.
2. Слагате детето в леглото с шише мляко или сок
Според стоматолозите, това е
идеалният начин да спомогнете детето да развие кариеси. Когато децата
пият мляко...... или сок през целия ден и дори през нощта, бактериите в
устата, причиняващи кариес, превръщат захарта от напитките в
разрушаваща зъбите киселина.
Ограничете млякото и сока до времето за хранене, защото тогава в човешкото тяло има достатъчен поток
на слюнка, който да неутрализира киселината. Между храненията и през
нощта няма много слюнка и киселината свободно разяжда зъбите с часове.
3. Купувате играчки и бебешки мебели втора употреба
Кой би могъл да обвини една майка, че се опитва да спести малко пари, като подбира добре запазени
играчки и мебели втора употреба?
Преди да направите обаче такава покупка, уверете се дали продуктът е безопасен. Много подобни стоки,
които са изтеглени от пазара поради недостатъчна безопасност, все още
се намират в магазините за втора употреба и хората не са предупредени,
че предметът, който използва детето им, е опасен дори за живота му.
4. Пускате на децата си филми за “умни бебета”
По-малко виновни ли се чувствате, че използвате “електронната детегледачка”, ако малкото ви
детенце гледа DVD-та с „Бебето Айнщайн” или „Умното бебе”? Мислите си,
че това е добре, защото тези програми помагат на детето да се учи.
Изследванията показват нещо
съвсем различно. Вместо да стимулират езиковите способности на детето,
тези програми ги възпрепятстват. За всеки час, който бебетата прекарват
в гледане на такива образователни DVD-та, те научават от 6 до 8 думи
по-малко, отколкото връстниците им, които не гледат тези филми. Това са
резултатите от изследване, проведено през 2007 г.
Проучване от 2009 г. пък е
установило, че когато телевизорът е включен, дори като фон, родителите
разговарят и взаимодействат по-малко с децата си, които също изостават
в развитието на езиковите си способности. За всеки час, през който е
включен телевизорът, бебетата чуват със 7% по-малко думи.
Затова, забравете за DVD-тата и
изключете телевизора. По-добре инвестирайте в старомодните кубчета за
строене. Доказано е, че децата, които играят...... с кубчета, имат с
15% по-голям речник от останалите.
5. Слагате децата си в кошницата на количката за пазаруване
Количката за пазаруване в супермаркетите наистина не изглеждат опасни. Но според статистиката
всяка година 20 хиляди деца попадат в спешното отделение, защото се
прекатурват или падат от тях.
Кошницата е най-лошото място,
където можете да возите детето си. Центърът на тежестта на детето е
по-нагоре, в областта на гърдите, и когато то се опита, докато
преминавате, да достигне нещо на рафта, има опасност да се преобърне.
Има ли по-безопасен начин да
пазарувате с детенцето си? Изберете голяма количка, за предпочитане с
място за сядане ниско до земята. За тези колички е по-малко вероятно да
залитат и детето е по-близо до земята, ако въпреки всичко падне.
6. Използвате едни и същи прибори с децата си
Няма майка която да не е потапяла лъжицата в горещата каша, за да провери температурата й и след
това е използвала същата лъжица, за да нахрани детето си. Кой ли не е
облизвал падналия биберон, за да го “изчисти” и после го е връщал в
бебешката устица?
А всъщност това са идеални начини да предадете бактериите, причиняващи кариес, от своята уста в
тази на бебето. По-добре опитвайте храната с една лъжица, а хранете
детето с друга. За да изчистите биберона, използвайте мокра кърпичка.
7. Забавяте или избягвате ваксините
Някой родители отказват да ваксинират децата си за дребна шарка, заушка и рубеола, защото смятат,
че ваксините причиняват аутизъм. Други пренебрегват препоръчаните
графици за ваксините и използват “алтернативни” такива. Твърдят, че е
по-безопасно.
Всъщност това е животозастрашаваща грешка. Забавянето на ваксините оставя детето
изложено на сериозни предотвратими заболявания в най-уязвимата му
възраст.
Като за начало, пропускането на
ваксините за дребна шарка, заушка и рубеола не предпазва от аутизъм.
Изследванията на хиляди деца са показали, че те могат да развият
аутизъм независимо дали са ваксинирани...... или не.
Второ, отказването на ваксините
за дребна шарка, заушка и рубеола повишава шансовете с до 35 пъти
детето да заболее от дребна шарка, която все още е една от основните
причини за смърт сред децата.
Претеснявате се,че прекалено многото ваксинации наведнъж ще навредят на все още развиващата се
имунна система на детето? Няма научни доказателства за това!
8. Оставяте детето си само в колата “само за минутка”
Детенцето ви тъкмо е заспало в
колата, а вие трябва да купите мляко преди да се приберете. Мислите си,
че ще успеете бързо. Това е по-опасно, отколкото предполагате. Не
липсват дори смъртни случаи. Хората не осъзнават колко бързо една кола
се нагрява. Дори в прохладен ден, температурата в една паркирана
работеща кола може да стане с 19 градуса по-висока от тази на въздуха
отвън само за 10 минути. След 20 минути е вътре вече е истински горещо
и задушно. А телата на децата се нагряват 3 до 5 пъти по-бързо от тези
на възрастните, което бързо ще доведе до топлинен удар.
9. Пропускате да сложите каска на детето, когато кара велосипед
Падане, дори от три колела на четири крака, може да причини сериозно нараняване, дори ако детето не използва педалите.
Децата, които карат колело, трябва задължително да носят каски. Без значение дали колелата са четири, три или две.
Трябва ли ви друга причина, за
да настоявате за каската? Така може да създадете навици. Това е като
изграждането на навика да се слага предпазният колан в колата.
Започвате рано и постоянно изисквате от детето да изпълнява
необходимото.
10. Оставяте детето само във ваната или под душа
А статистиката показва,че не липсват дори смъртни случаи! Малките деца трябва постоянно да бъдат
наблюдавани, когато са във и около вода, а родителят - винаги да е в
състояние да ги достигне и докосне.
Друга опасност е от подхлъзване и падане.(а)

Източник!

by **Lindzi** Сря 03 Ное 2010, 09:18

1, 2 и 10 -та точка съм ги правила, а вие?

by **Dani** Сря 03 Ное 2010, 11:54

1,2 и 6 Срам ме е

by **mariela82** Сря 03 Ное 2010, 14:22

6 и 9

by **styyni** Съб 06 Ное 2010, 22:18

Всички желаем да бъдем по-добри родители и учители. Има наоколко простички
метеди които ни дават способност да извлечем най-доброто от децата. Те
се базират на най-основния и добре ни познат от Принципа процес на
Даване и Получаване в съчетание с разбирането на детската психология
на възприятие.

Грешки които можем да допуснем като родители
Грешки при възпитанието

Децата търсят интимност

Дори и тя да е под формата на бой и порицание

Ако белята ще им донесе това внимание те ще я направят

Това ще стане метода им за получаване на интимност

Възпитание с заплахи и забележки
С погрешни думи и заплахи можем да оформим децата си отрицателно за целия
им живот. Как става това? Понякога в забързания ни живот забелязваме
децата си само тогава, когато се държат лошо. Ние винаги сме там, за да
им направим забележка, когато не слушат, допускат грешки, получашат
слаби оценки, вдигат силен шум, карат се с братчетата или сестричетата си.
Как стимулираме пакостите
Имайки повече давани и приемане с тези отрицателни изяви ние всъщност ги
стимулираме и генерираме енергия за тяхното усилване. Детето естествено
и подсъзнателно търси интимност, и ако му се обръща повече внимание
когато върши пакости то ще продължи да ги прави всеки път когато има
нужда от него.
Фокус на слабостите и грешките
Но за да бъде стимулирано доброто поведение то също трябва да бъде
оценявано. Ние трябва да даваме много повече внимание и любов на децата
когато покажат и най-малкото подобрение, вместо да се фокусираме да
откриваме и порицаваме грешките. Ние трябва да се фокусираме да им
казваме какво обичаме да правят, вместо вечно да ги гоним с команди
какво не трябва да правят.
Фокус върху грешките

Е негативно отношение което предаваме на децата

Стимулира лошото поведение

Създава негативни картини в съзнанието им

Автоматически води до негативни действия

Развива грешната природа на децата

По-лесно гледат от Сатанинска гледна точка

Предаваме собствения си негативен мироглед
Това са елементарни грешки които често допускаме като родители. Те нерушават
принципа за даване и приемане и водят срещу постигането на добри
резултати при възпитанието на децата. Просто казано, ние им предаваме
нащо негативно мислене и мироглед без самите да осъзнаваме какво
правим.
Погрешни придобити навици

Да търси интимност по погрешен начин

Да мисли и реагира негативно

Да оценява с външни субективни критерии

Да бъде хуманист

Правилното отношение като родители"Навиците, придобити в детството не просто имат значение, те са в основата на всичко." - Аристотел
Вместо отрицателни използвайте положителни изрази с децата си
Положителните изрази ви помагат да получите това, което искате
Да се фокусираме върху негативните неща, да мислим и виждаме нещата
негативно, това са навици които често са вкоренени в подсъзнанието ни
от детството. Например, обърнете внимание, дали ползвате положителни
или отрицателни команди в семейството си.
Нека дадем следния пример: детето се затичва към вратата и тъй като вие
предполагате, че излизането му ще бъде доста шумно, му нареждате: "Не
блъскай вратата!". Как си представяте сценария след тези свои думи "Не
блъскай вратата!" - какво ще последва? Разбира се, затръшване на
вратата.
Фокус върху успехите

Е положително отношение което предаваме

Стимулира доброто да се развива

Създава положителни картини

Автоматически води до положителни действич

Развива първоначалната добра природа

По-лесно гледат от Божията гледна точка

Правилното отношение като родители

Вместо отрицателни ползвайте положителни изрази

Те ви помагат да получите това, което искате

Кажете им какво искате, а не какво не искате

Думите ви да създават положителни картини

Винаги с правилното сърце и отношение

Кажете им какво искате от тях, а не какво не искате
Това е така, защото сте използвали отрицателно
твърдение. "Отрицателно" не означава, че то е било лошо, просто дава
противоположна представа за тоша, което желаете. Помислете за момент,
как бихте изразили молбата си чрез положително твърдение? Има няколко
начина. Бихте могли да кажете: "Ако обичаш, затвори вратата внимателно"
или "Моля те, излез тихо!". Това са положителни твърдения, защото
думите създават мисловни образи на това, което искаме.
Думите ви трябва да създават положителни мисловни картини
Думата "недей" е сигнал, че следва отрицателно твърдение. Трябва да спрем, да
помислим и да осъзнаем какво желаем в действителност и да създадем
положителна мисловна картина, според която съзнанието на детето да
действа положително.
Представете от колко голямо значение е използването на положителни твърдения при
възпитанието на децата ни. Осъзнайте колко важно е да си служите с
думи, които създават у тях мисловни картини, които вие бихте желали.
Винаги им говорете с правилното сърце и отношение
Нека децата ви чувстват вашето уважение и доверие особенно в трудните
моменти когато грешат. Тези трудни моменти са най-ценни за да им
демонстрирате собствената си зрялост и добро сърце като родители.
Постепенно те ще наследят тази зрялост и сърдечност. Така със
сигурност, когато порастнат и се сблъскват с грешките на другите, те ще
проявят зрялост и сърце вмест незряла негативност, нервност или
прибързани критики и оплаквания.
Разберете,ако ние родителите загубваме себеконтрол, избухваме, нервничим,
критикуваме децата си с цел да ги възпитаме, то ние просто ги
възпитаваме с примера си, да са нервни, без себеконтрол, критични и
непослушни. Винаги проверявайте сърцето си в отношението с тях.
Какво ще научат децата
Дори когата във всекидневието наблюдаваме неща които не бихме желали децата
ни да правят, трябва да знаем, че съществуват и по-ефективни методи да
ги коригираме от критиката и наказанията, особенно ако целта ни не е да
ги научим те да критикуват и наказват.
Наказанието не е целта
На първо място целта ни не е наказанието, нито вечно да вървим след тях и
да им казваме какво да не правят. Напротив целта ни е да ги научим как
да правят нещата правилно. Така
че, защо вместо постоянно да обясняваме какво да не правят не започнем
да им обясняваме как е добре и правилно да правят всяко нещо. Просто в
тези моменти да ги прегърнем с красиво сърце и да им покажем, "Не така
миличко, виж колко по-добре е по този начин..." Бъдете сигурен, че този
сърдечен момент в който сте им показали нещо с много внимание ще остане
дълбоко в съзнанието и сърцата им. Вие ще се удивите от невероятния
ефект от тези моменти върху поведението им.
Негативното отношение се предава
От друга страна, когато родителите постоянно натякват на детето, "Не праши
това" и "Не прави онева", можем да забележим, че то започва да копира
същия модел на поведение спрямо другите си връстници. Но това не е
всичко. Дори когата порастне това дете ще има тази тенденция
подсъзнателно, много дълбоко вкоренена, да осъжда постоянно поведението
на околните според тези външни и твърде незначителни и субективни
критерии насадени от родителите.
Какви ценности им предаваме
Какво всъщност искаме да предадем на децата си? Като Благословени семейства
ние желаем да научим децата си не на външни и хуманистични ценности
през призмата на които ще пречупват всичко в живота си, а вътрешни,
абсолютни ценности според пръвоначалния идеал на Бог.
Ако осъзнаем описаното до тук, ще разберем как методите ни на възпитание
всъщност определят и ценностите които предаваме на децата. Нашите
всекидневни действия в опита ни да ги възпитаваме са носител на
мироглед който автоматически се възприема от тях. Така че ако целта ви
е да им предадете негативен мироглед продължавайте смело с негативните
команди. Ако ли не, то спрете да го правите. Надеждата
на Обединителна Семейна Терапия е тези елементарни промени в
родителкото сърце и отношение да ви помогнат да отворят сърцата ви като
чист канал на Божията любов за вашите деца.

Източник!

by **styyni** Вто 28 Дек 2010, 08:07

Как родителят разбира дали е достатъчно строг с детето си?
Не го ли глези излишно? А не изисква ли твърде много, не
го ли стресира с постоянните си забележки, поучения и открито
недоволство. Ето ви тема за размисъл. Как да научим детето си да полети,
без да падне и без да се окаже със счупено крило?
Забравете назидателния тон и постоянното повтаряне на съвети и правила, отбелязва психоложката Ирина Недялкова.
Според нея малките човеци са най-склонни да чуят каквото и да било от
възрастния, когато почувстват близостта му. Вечерите у дома, когато мама
и татко не са уморени, не бързат или не се карат, когато имат време да
чуят историята на един детски ден – тези вечери са най-скъпи за децата
ни. Бъдни вечер, коледните празници – ето ви време, което можете да
прекарате заедно.
Да извадите от някой шкаф настолните игри от вашето детство. Да прочетете
заедно приказка. Да си поговорите, докато седите край масата всички и,
да кажем, чупите орехи, похапвате си от тях с малко от празничната питка
и…отново си говорите. Възрастният не бива да гледа на детето си
отвисоко, защото то е вчерашният му ден. Непременно трябва да се грижи
за сигурността, за безопасността му – но да не слага стъклена стена между него и света.

Ето ви и приказката, която е поучителна колкото за детето – толкова и за
неговия родител. Един човек видял в гората клонче, на което леко
помръдвал полуразтворен пашкул. В процепа му се виждало крехкото тяло на
пеперуда, която се опитвала да се измъкне и да разтвори криле. Човекът
се съжалил, хванал пашкула и го отворил – така, че пеперудата успяла да
изпълзи на силната светлина. И тогава той съжалил, че се е намесил –
макар и от добро сърце – в играта на природата. Младата пеперуда била
слаба и безпомощна, не можела да полети с недоразвитите си криле.
Опитвайки се да поеме една житейска трудност вместо нея, човекът я лишил
от собствен опит. От усилие, в което става порастването. Ето ви и
поуката от онази тема за размисъл.

by **styyni** Чет 17 Фев 2011, 21:50

Да бъдеш добър родител не е лесна задача, но има начини да избегнем някои
от най-вредните грешки в поведението си и да отглеждаме щастливи деца.
Кои са десетте неща, които родителите не трябва да правят, ако
искат да избегнат подобни страшни обвинения от страна на тийнейджъра
вкъщи?
Да бъдем честни, приятелите играят огромна роля за самочувствието и успеха на децата ни. Но могат ли родителите да влияят на способността им да създават нови приятелства? Отговорът е „Да”.
Възрастните са тези, които имат наистина благотворно влияние върху
социалния живот на подрастващите, но със същата сила и лекота биха могли
да затруднят и дори да навредят на шансовете им за сприятеляване с
други на тяхната възраст.
Затова ето ви 10-те неща, които всеки добър родител е добре да избягва да прави:
1. Да давате лош пример
Настоявате ли децата ви да са възпитани, а веднага след като сте им
казали това, обиждате ли сервитьора? Казвате ли им да не говорят зад
гърба на хората, а след това вдигате ли телефона за малко клюки? Не
очаквайте децата ви да са добри приятели, ако вие самите не сте такива.
2. Да насилвате детето си за изяви
Настоявате ли срамежливият ви син да направи грандиозно парти за
рождения си ден, при все че самият той би предпочел да го отпразнува с
единствения си и най-близък приятел? Опитвали ли сте се да го карате да
се сприятелява с групи деца, които самото те не харесва? Не мислете, че
можете да насилите детето си да има приятелства, от които само вие се
интересувате.
3. Да се месите в отношенията му с другите
Дирижирате ли всяка минута, която детето ви прекарва с приятелите си?
Навъртате ли се наблизо винаги, когато детето ви е с дружките си, за да
се намесите "в случай на нужда"? Не преигравайте в ролята си на родител, оставете тийнейджърът ви сам да натрупа опит в общуването и сприятеляването с други деца.
4. Да направите дома си стерилен като операционна
Чувстват ли се приятелите на детето ви, все едно са длъжни да слагат
бели ръкавици, когато идват на гости? Настоявате ли да си свалят и
подреждат обувките по точно определен начин, а после нареждате ли им да
не пипат нищо? Не бъдете толкова стегнати и резервирани към приятелите
на детето ви, защото така не им позволявате да се отпуснат и да си
прекарат приятно дома ви.
5. Да се държите като някакъв динозавър
Засрамвате ли детето си пред приятелите му, като демонстрирате колко
не разбирате техния език или култура? Настоявате ли децата ви да се
обличат все едно участва в някакъв ретро филм, който вие много обичате,
но за тях е смешен? Не отказвайте да се променяте и да приемате нови
неща, когато стане въпрос за привички, които са важни за децата ви и
техните приятели.
6. Да ги съдите
Често ли критикувате начина, по който детето ви общува с другите?
Намесвате ли се в разговорите му, като му казвате как трябва да
отговаря? Не бъдете критични и оставете детето си само да се научи да
общува и да създава нови приятелства.
7. Да си вирите носа
Приятелите на детето ви никога не отговарят на високите ви изисквания
и представи за „подходящи” другарчета? Държите ли се неуважително,
пренебрегвате ли ги и намирате ли изобщо време да седнете и да
поговорите с тях, за да разберете какви са наистина? Не отпращайте
приятелите на детето ви, без да се опитате да видите и оцените онези
техни качества, заради които то ги е избрало за приятели.
8. Да сте „най-най-най-добрият” приятел на детето си
Тревожите ли се повече за това дали децата ви харесват вас и само
вас, при това повече, отколкото когото и да било другиго? Дори и повече
от връстниците си? Искате ли детето ви да бъде популярно толкова много,
че сте превърнали апартамента/къщата си в най-толерантното към
прищевките и поведението на децата място в квартала? Все пак не
забравяйте, че сте родител преди всичко друго и е важно да бъдете на
ниво.
9. Да не се интересувате от приятелствата на детето ви
Мислите ли, че след като на вас никой не ви е помагал да се справяте с
отношенията си с другите хора, няма нужда и самите вие да се
интересувате от тези на детето ви? Няма по-подходящ човек от вас да
научи децата си на това що е то приятелство, вашата помощ, опит и пример
ще му бъдат от помощ.
10. Да живеете в малка къща на ужасите
Не буквално, разбира се. Запитайте се обаче: отнасяте ли се с всеки в
семейството си с уважение? Искат ли децата ви да водят приятели вкъщи?
Горди ли са те от вас и гледат ли на вас, като пример за подражание,
какъвто всеки родител трябва да бъде за децата си? Не очаквайте те да
водят приятелите си вкъщи, когато това е място, в което хората не са щастливи от това, че са заедно.

Източник!

by Sponsored content

Родителски грешки...

Родителски грешки...

Шамарите травмират детето...

Критикуването с риторични въпроси потиска децата

Родителски грешки

10 основни грешки, които и най-добрата майка може да допусне

Re: Родителски грешки...

Re: Родителски грешки...

Re: Родителски грешки...

Re: Родителски грешки...

Къде греши любящият родител

„Съсипваш ми живота!” – 10 родителски грешки

Re: Родителски грешки...