Семейни кавги!

by **mamazavinagi** Чет 12 Мар 2009, 14:40

Когато мама и татко вечно се карат!
С какво семейните конфликти са опасни за детето?

Както е известно, няма семейство без кавги. И въпреки общоприетото мнение, че конфликтите могат дори да бъдат полезни понякога за сплотяване на семейството, родителите не трябва да забравят, че те могат да окажат негативно влияние върху техните деца.
Според психолози, средата, в която се възпитава детето, може да породи обстановка с психотравмиращ характер. На първо място става дума за семейната обстановка.

С какво са опасни семейните конфликти за децата?
Негативният опит от общуването между родителите може да бъде основа за развитието на психологична патология. Когато детето порасне и създаде свое семейство, то ще изгражда отношенията си по начина, наблюдаван от собствените си родители. Друг негативен фактор е липсата на доверие в детето - то никога няма да повярва, че между родителите могат да съществуват нежни или приятелски отношения.

Тук е логично да се зададе въпрос и за това, струва ли си детето да се възпитава само от единия родител. Отговорът е отрицателен. В повечето случаи, ако детето се възпитава само от единия от родителите, неговото съзнание ще се “кодира” за непълноценно семейство и след като порасне, то с лекота ще копира примера на родителите си.
Конфликтната ситуация е винаги борба и избор. Борба между своя вътрешен свят и света на събеседника. Избор на компромиса или категоричното решаване на проблема.

Отрицателният опит от конфликтното семейство е доста многопланов. Конфликтната семейна обстановка може да формира следните негативни аспекти в съзнанието на детето:

1. Обща нервозност у детето - когато то се развива в условията на постоянни противоречия между родителите.
2. Нарушения в душевното равновесие. Те способстват за формирането на психологична патология у развиващото се дете.
3. Повишава се рискът от неконтролируемо поведение на детето. Родителският авторитет е твърде нисък в неговите очи.
4. Детето по-лошо усвоява моралните и общо-културни ценности.
5. Повишава се вероятността от изграждане на негативно отношение към единия или другия пол – в зависимост от симпатиите на детето към единия от родителите.

Семейните конфликти са доста болезнен въпрос. Каквото и да се случва, родителите не трябва да забравят, че неразумните и необмислените действия могат да провокират развитието на истеричен характер у тяхното дете.
Емоционалното здраве на семейството е не само прерогатив на благополучното семейство, но и мъдро правило за изграждането на културни и хармонични семейни отношения.

www.tia.bg

by **mamazavinagi** Пон 06 Апр 2009, 20:47

След поредния тежък работен ден се прибираш вкъщи и заварваш пълен
безпорядък + съпруг, който спокойно гледа телевизия. Не ти остава нищо
друго, освен да избухнеш. И... започва скандал.
Ако тази неприятна картинка ти е твърде позната, значи имате сериозен проблем. И той се нарича „агресия у дома“.

5 Причини да НЕ избухваш

Детето се чувства виновно

Скандалите между мама и татко се отразяват много сериозно върху психиката и
поведението на детето. То се чувства виновно за всички конфликти между
родителите. Смята, че то е причината да се карат, и търси начин да ги
омилостиви, но не намира, което все повече засилва чувството му за вина.

Малкото не разбира причините за конфликта

Проблемите, които нажежават отношенията между възрастните, не могат да бъдат
разбрани от децата защото опитът и знанията им са твърде малки.
Малчуганите се чудят защо след като мама и тати се обичат, се карат и
не разбират причините за скандала. Затова ги търсят в себе си – за тях
нещата са буквални.

Агресията се предава и върху мъника

Когато преминем границата и разправиите са твърде чести, детето започва да
повтаря този модел на поведение. За него това се превръща в нормален
начин на общуване (за норма то приема случващото се именно в неговото
семейство).

Отношенията в семейството се разрушават

Агресията е деструктивно поведение. Тя не гради, а разрушава най-ценното –
спокойствието в семейството и добрите взаимоотношения между неговите
членове.

Поведението на малчугана издава какво става у дома

Децата, които постоянно са свидетели на скандали у дома, имат характерно
поведение. Най-много това личи, когато попаднат в непозната за тях
среда, сред непознати хора. Типичен пример е детската градина. Там те
могат да обиждат и да се бият, или точно обратното – да са затворени и
да не общуват с никого.

По-адаптивни и устойчиви ще са, ако растат в спокойна семейна атмосфера. Там, където скандалите не са ежедневие, а винаги се търсят решения и начини за справяне с проблемите.

Конфликтът не бива да се случва пред детето!

Когато си на път да изпуснеш нервите си, спри и помисли как ще се почувства
детето в този момент. Скандалите не бива да стават в негово присъствие.

Какво да обясниш след „семейна война“

Важно е да кажеш на малкото, че причината за караницата между родителите не е
свързана по никакъв начин с него. Увери го, че вие се обичате, но се
случва дори хората, които се обичат, да се скарат и сдобряват. Кажи, че
в момента между вас има проблем, на който търсите решение. Но ако се
впуснеш в сложни абстрактни обяснения, ще го объркаш повече. То няма
достатъчно собствен опит, за да го приложи и да намери обяснение.
Затова му дай пример с нещо от неговата действителност. Например:
„Както, когато някой вземе твоята играчка и ти си ядосан, а после ти
минава и пак играете заедно, така и мама и татко понякога изпитват
такива чувства и ги изразяват“.

www.moetodete.bg

by **pumpal21** Съб 16 Окт 2010, 00:24

Психолозите твърдят, че съпрузите ие трябва да избягват на всяка цена търканията помежду си и да живеят в "минирана" със скрито недоволство тишина, но трябвала знаят... как да се карат

Едва ли има семейство, което може да се похвали, че никога не се е скарвало. Там, дето има огън, има и пушек - ненапразно е казал народът. Пушилката, както добре знаят семейните хора, може да се вдигне едва ли не от всяка битова дреболия, стига да е дошло времето, когато натрупаните емоции и недоволства трябва да се излеят навън. Колкото по-темпераментни са партньорите, толкова по-колоритен е семейният спор на висок глас. Спомнете си старите италиански филми, в които "изясняването на отношенията" става с ненадминат колорит: темпераментни женички, без ни най-малко да се стесняват от роднини и съседи, изхвърлят през прозореца или от балкона вещите на съпрузите си, крещейки така, че целият двор да чуе, какъв боклук е Той. В тези стари ленти мъжете не им отстъпват ни по гласовитост, ни по темперамент и изкрещявайки всичко, което мислят за тяхното поведение, затръшват вратата, за да се отправят обикновено в кварталната кръчма. Удивителното на пръв поглед е, че след такива страховити скандали скоро съпрузите се целуват по-влюбени отвсякога. Публиката се радва от сърце, защото всеки има лични асоциации по темата...

Семейната кавга си е стара като света. Тя официално никога не е получавала одобрение, напротив, минавала е за нещо срамно, което трябва да се крие и заслужава само порицание. Но ето че напоследък психолозите заговориха по-меко, започнаха "да признават", че караницата има своите добри страни и че може да бъде дори полезна. А чешкият психотерапевт Станислав Кратохвил предлага на семейните двойки да използват нов научен метод - така наречената "конструктивна кавга". Той смята, че е много важно всеки да си позволява от време на време да "изпуска парата", за да се освободи от натрупаното по някаква причина недоволство от партньора и защото това понякога е единственото ефективно средство да бъдеш чут. Но кавгите, за да бъдат конструктивни, трябва да се водят грамотно, т. е. да бъдат овладени, управлявани в посока на целта, която искат да постигнат, и най-важното - да не надхвърлят определени граници, след които вместо меда на одобряването, може да последва катранът на трайната обида и отчуждението.

И така, кои са основните правила на "грамотната" и конструктивна семейна кавга?

Първо правило: никога не докосвайте темите табу!

Във всяко семейство има такива забранени теми, които са особено болезнени за един от съпрузите. Но ако в "мирно време" едва ли на някого ще му хрумне да ги ползва като оръжие срещу партньора, то по време на разгорещен скандал мнозина се изкушават да "клъвнат" колкото може по-болезнено другия, намесвайки именно темата табу. Ето пример за подобна тема. "Аз зная, че мъжът ми ще ми прости всяка друга нападка, освен една - признава съпругата. - Той направо побеснява, ако му напомня, че по време на нашето запознанство беше гол като тояга и направи кариера и състояние, само благодарение на моите родители. Но и той в яда си може да ми каже нещо такова, гадно, като това например, че имам непоносим характер като майка си и с мен изобщо не може да се общува..."

Запомнете: в съпружеската кавга ударите под пояса са забранени! Те могат да нанесат непоправима вреда на вашите отношения, която после ще бъде невъзможно да заличите с обикновено извинение. Една изпусната дума може да нарани другия за години напред. Ако в гнева си трудно се сдържате и искате на всяка цена да отмъстите, запасете се с други, по-малко обидни обвинения. Запомнете: не трябва да се нахвърляте на личността на партньора си и още по-малко на неговите родители. Единственото, което можете да му кажете в кавгата, е, че не ви харесва едно или друго негово конкретно действие.

Второ правило: Бъдете винаги конкретни!

Да, психолозите настояват в скандала да изказвате претенциите си максимално конкретно. Колкото по-отчетливо очертаете проблема, толкова по-бързо ще го решите. Ето ви пример: "Мъжът ми е стиснат - разказва съпруга. - Но ако по-рано аз често го упреквах в скъперничество, сега му обяснявам конкретно какво ме дразни в него. Казвам му: когато в ресторанта ни предложат менюто, ти винаги избираш най-евтиното. Това ме унижава. И знаете ли, след като конкретно му обясних какво ме дразни, нещата започнаха да се променят..."

Винаги трябва да се има предвид и това, че мъжът и жената мислят по различен начин. И това, което е очевидно за единия, на другия трябва да се обясни. Например: за вашия съпруг е съвсем естествено желанието му в понеделник да отиде на мач, в сряда - на среща с приятели, а в петък - да оправят колата на едикого си. И ви заявява: "Това ми е в гените..." Отчасти е прав: още от пещерните времена мъжете по цял ден са скитали из горите, за да търсят прехраната, докато жените са оставали в пещерите. Но вие обяснете на мъжа си, че времената отдавна са се променили и вие не по-малко активно от него тичате да изкарвате прехраната, така че също заслужавате почивка. Постарайте се да му обясните, а не да се нахвърляте върху него с обвинения. Остава ви още да уточните в кои дни почивате вие, в кои - той. А още по-добре да отмаряте заедно.

Трето правило: Никакви обобщения!

Нищо не убива така сигурно стремящия се към "оправяне" съпруг, както вашите глобални обобщения, започващи с "никога" или "винаги". Например: "Ти никога не изпълняваш молбите ми, винаги ги забравяш." Естествено, това му звучи като несправедлива нападка. И по принцип си е така. Помислете, наистина "никога" ли не е изпълнил ваша молба и дали всеки път е забравял? Май преувеличавате. Е, струва ли си да обвинявате вашия съпруг в несъществуващи грехове? Освен това не забравяйте, че една и съща претенция можете да поднесете по различни начини, нали? Вместо да извикате: "Ти пак си разхвърлял чорапите си по цялата къща!", не е ли по-добре да кажете: "Не ми е приятно да събирам навсякъде твои чорапи." Нали проблемът не е в това, какво някой прави или не прави, а какви преживявания извикват неговите действия у партньора му. На вашия мъж и през ум не му минава, че разхвърляните му чорапи водят до такива негативни емоции. Точно както и неизмитите след вечерята чинии... Затова обяснете на вашия съпруг с какво точно ви дразни, вместо да обобщавате.

Четвърто правило: Винаги трябва да има и сдобряване!

Извиквайте своя съпруг на "дуел" само когато имате достатъчно време не само да се скарате, но и да се сдобрите. Ако се нахвърлите върху него например пет минути преди излизането му за работа, едва ли ще ви остане време и за помирение. Тогава и неговото, и вашето настроение ще бъде развалено за целия ден. Ето какъв пример от личен опит дава препатила съпруга: "По-рано, когато съм обидена за нещо на мъжа си, не можех да дочакам да се върнем от работа вкъщи, за да се обясним. Звънях му в офиса и започвах да "изливам" раздразнението си. Той ме прекъсваше насред думата, затваряше телефона. В резултат - аз оставах наострена през цялото останало до вечерта време. Той също се връщаше от работа бесен. Веднъж ситуацията се нажежи толкова, че едва не тръгнахме да се развеждаме..."

Ако примирието е провалено или изобщо отсъства, ако съпрузите са се скарали и дълго си играят на мълчание, в душите и на двамата остава неприятно "насиняване" от ударите, което подмолно натяга отношенията. Затова, скарвайте се яко, само ако имате време да се сдобрите!

Пето правило: Карайте се без свидетели!

В никакъв случай не си изяснявайте отношенията пред децата, можете сериозно да травмирате психиката им. Защото, когато родителите се карат особено бурно, детето се чувства крайно незащитено - светът направо се руши пред очите му. За такъв случай разказва друга съпруга: "Дълго се опитвах да убедя мъжа си, че не бива да се караме в присъствието на дъщеричката ни. Но когато той се ядоса, изобщо не държи сметка колко и какви хора има наоколо. Признавам си, постепенно и аз престанах да се сдържам пред хората. Веднъж, когато си крещяхме един на друг, дъщеря ни изпадна в истерична криза. Сви се в ъгъла и плака непрестанно два часа, не можахме с нищо да я успокоим. Така се изплашихме и двамата, че се зарекохме да не си устройваме повече сцени пред детето, а да решаваме споровете си насаме. И по-кротко. Като че ли намаляха и караниците ни..."

Не бива да се изяснявате кой прав, кой крив и в присъствието на приятели или роднини. Първо, защото да се окажеш замесен в чужд конфликт, е крайно неприятно, и, второ, защото страничните хора волю-неволю ще трябва да вземат страна, а те невинаги могат да бъдат обективни. И трето - конфликтът само ще се задълбочи: "А, така значи, майка ти е тандем с тебе, кракът ми повече няма да стъпи в тази къща!" В резултат вие можете да си развалите отношенията не само със съпруга си, но и с човека, който го е подкрепил. Така че по време на кавга по-плътно затваряйте вратата!

И още нещо, много важно: помнете, че скарването, като всяко силно действащо лекарство, е добро само в ограничени дози. Иначе то няма да постига нужния ефект, а вредата от него многократно ще превиши ползата. Затова не прекалявайте с това "лекарство", като се стараете да не довеждате отношенията си до "температура на кипене".

Източник

by **styyni** Пон 15 Ное 2010, 15:10

Част първа!
Семейни кавги! 2344.m300

В началото на любовната си връзка всички сме приготвял различни вкусотии, устройвали сме романтични вечери на свещи с любимия човек. А след известно време яростно крещим в лицето на същия този човек.Защо?
Скандалът е най-мощният трамплин, който може да те изстреля в орбитата на известните, но е и жестокият хищник, който „изяжда” добрите отношения със семейства, роднини и приятели. Причините – много и различни. В рецептата за скандал има викове, критика и обиди колкото поеме и обилно напояване с негативни емоции. А когато отхапем от това „кулинарно творение”, сме способни с години да не разговаряме с най-близките си приятели. По-голяма част от споровете се случват не с непознати, а напротив – с най-близките ни хора. Парадоксално е, че това са точно тези, които най-малко бихме искали да обидим. Поводът е последната причина – капката, която прелива чашата и скандалът се случва. Зад очевидните поводи всъщност се крият сериозните причини за скандалите. Ако знаем защо точно си вдигаме скандал, може да го предотвратим в зародиш.
Причини за скандалите:
Битови (семейни и домашни). Той е забравил да си измие чиниите, да прибере хляба в кутията или да си сложи мръсното си бельо в коша за пране – ситуации, характерни за много семейства. Битовите скандали се случват често, когато единият държи особено на реда и чистотата, а за другия това не е важно. Обвиненията „Ти вече не ме обичаш” също са в основата на сериозните семейни скандали. „Сигурна съм, че ми изневеряваш” е другият силен коз. Той, от своя страна, се изнервя от тези обвинения и скандалът е налице.
Спор:
Започва се лека препирня, с изразено несъгласие по дадена тема. Разпратата се задълбочава, децибелите се увеличават. В добрия случай може да се постигне единомислие и решение на проблема. По-често обаче вместо конструктивни предложения, се намесват оскърбления и обвинения. Накрая се оказва,че сме забравили основната тема на спора.
Характер и темперамент:
Някои хора са доста емоционални и вземат решения бързо и отривисто. Други обмислят промяната с дни – плахи са и решават проблемите бавно. Тази различие в характерите често е причина за скандал.
Отстояване на лични ценности:
Един защитава християнските добродетели, друг отрича всякаква божествена намеса. Когато две ценностни системи не се припокриват, това е причина не само за спор, но и за война.
Скука:
Мислите, че това не може да е причина? Съвсем не е така. Еднообразният живот води до еднообразни емоции. В такава ситуация човек е склонен да използва и най-дребната възможност, за да си създаде нови усещания.
Неразбиране и нетолерантност:
Ако битовите причини предполагат спор само с член от семейството, то поради неразбиране можеш да се скараш с всеки. Неразбирателства има в различни сфери по различни въпроси. Най-сложно е обаче, когато отсрещната страна не полага дори минимално старание, за да разбере другия. При т. нар. Синдром на лидерите всеки се стреми да ръководи и да налага своите правила. Тогава скандалът е близо, консенсусът - далеч. В природата животните водят ожесточени боеве за лидерство в прайдовете. Човекът, като един от най-агресивните хищници, не остава по-назад, но вместо рога и остри нокти - използва думи.

Източник!

by **styyni** Пон 15 Ное 2010, 15:13

Част втора!
Семейни кавги! 2345.m300

Как да избягваме тези ситуации?
Научете се да предвиждате задаващия се скандал.
Дори и най-заплетеният спор няма да стане причина за това, ако бъде
разплетен навреме. Ако чувствате, че спорът за това кой да изхвърли
боклука ще се превърне в скандал на общо основание - кой е по-мързелив
и кой работлив; спрете преди да сте започнали. В противен случай ви
очакват дрязги, демонстративно неизхвърлен боклук, който прелива от
кофата и обръщане на гръб в спалнята.
„Аз съм моделът, към който трябва да се равняват всички” - колкото
по-далеч избягаме от тази мисъл, толкова повече пространство ще оставим
от сравнението до скандала.
Не е обосновано да очакваме от отсещнаа страна да постъпва така, както бихме постъпили ние самите.
Различията няма как да бъдат избегнати, но могат да бъдат разбрани. Понякога човек трудно приема, че това, което прави или мисли, може да не бъде одобрено и прието от другия.
Приемайте спокойно начина, по който другият прави нещо, дори и да не е по вашия маниер.
Не задължавайте.
Дали мие чиниите една по една, или първо насапунисва всички и после ги изплаква – резултатът е един и същ.
Ако усетите, че губите контрол по време на караницата, вдишвайте дълбоко, бройте до 10
Ако на върха на езика ви са думи като „тъпак”, "идиот”, „лентяй”, които
нямат общо с конкретния повод, а са породени от яд, опитайте да ги
преглътнете. Рискувате да ви заседнат на гърлото и дълго време да
мълчите, но така мухата ще си остане муха, а не слон.
Семейни кавги! 2346.m300

Да замълчиш не винаги обаче е решението на проблема.
Понякога трябва да говорите, и то много.
Замислете се дали обясненията ви са точни, дали се изразявате правилно.
Обяснявайте подробно. Това че крещите не означава, че ще ви раберат
по-добре. Дори не звучите по-авторитетно.
Заменете гнева и крещенето с тихо, било то с доза ехидност, говорене, като изчерпателно обясните позицията си.
Така със сигурност ще избегнете ситуацията „Аз ли грешно разбрах, или
ти грешно го каза”. Тихият глас понякога звучи по-внушително, а и кара
човека отсреща да замълчи и да наостри уши. Помага на концетрацията и
успокоява.
Бъди толерантен към гледната точка на човека до теб.
Да влезеш в обувките на другия понякога е много полезно. А и никак не е
страшно. Той кара BMW, тя предпочита Mercedes. Кому са нужни скандали
коя марка е по-добрата. Нали и двамата имате слабост към колите.
По-добре разговорът да бъде в тази обединяваща посока, отколкото в
разединяващия спор за качество, скорост и класа.
Дайте си достатъчно време за размисъл, порастване и промяна.
Ако той не е готов да заживеете заедно, поставете си някакъв срок и
изчакайте. Може би той сам ще стигне до извода, че не може да живее без
вас, че не понася мисълта да сте разделени.
Опознайте себе си.
Трябва сами да чувствате, когато нещо започва да ви дразни или ви доскучава.
Вслушвайте се във вътрешното си аз и ако усетите гнева да подава хищни
лапи към хората около вас, по-добре се усамотете. Послушайте музика,
поспете, вземете си душ или направете това, което лично ви успокоява и
разсейва. Не стоварвайте лошото си настроение върху другите, без те да
имат вина за това.

Източник!

by **lady sibel** Чет 16 Дек 2010, 14:00

Това всичко е много готино инфо,убедена съм,че няма семейство в което да е нямало никаква разправия.Все ще има нещо за което да се хванем,но много вярно,че ще трябва да помислим над детската психика.След като прочетох се замислям още повече как да постъпвам.

by **pumpal21** Вто 04 Яну 2011, 16:11

Най-разпространените причини за съпружеските кавги бяха наскоро посочени
от психолози.

Почетното трето място заемат малките препирни, свързани с неизпълнението на

домакинските задължения.

На второ място стои ревността на единия от съпрузите. Въпреки доста очаквания

първото място се заема от кавгата заради пари.

Много жени все още смятат, че омъжвайки се, те трябва да бъдат под пълната

материална закрила на своите съпрузи. Това е добре, ако съпругът получава
заплата, която може да покрие разходите и да удовлетвори изискванията на жената. Но ако доходите на съпруга са ограничени,
скандалът е неизбежен.

Възпитана в условия, при които бащата е издържал майката, жената изисква от своя

съпруг пълно осигуряване на нейните потребности. Това в много случаи кара
съпругът да усеща своята несъстоятелност в качеството си на глава на
семейството.

Това усещане засилва постоянните упреци на жената по повод на неизпълнените

молби. Тогава рано или късно мъжът, осъзнавайки, че работи колкото може, а не
получава признание, търси финансова свобода при друга жена.

Финансовият въпрос е такава сфера от живота, където отношенията не могат да

се оправят с обикновен скандал. Напротив - по този начин проблемите в семейните
отношения се задълбочават още повече.

Жените, свикнали с финансовата независимост, харчат парите на своите съпрузи

за общи нужди и за нуждите на своите мъже, но не и за себе си. Те смятат, че е
срамно да се искат пари за чорапогащници или козметика. Но този срам е лъжлив -
той води до скрит конфликт.

Жената очаква нейният мъж сам да разбере от какво се нуждае тя. При

"недосетливост" от негова страна възниква усещането за постоянна обида, която
бързо прераства в криза на семейния живот. Затова - говорете помежду си,
споделяйте проблема и търсете решение.

Мъжете от своя страна трябва да разберат, че червилото и кремът дори за жената, която

не работи, а си стои у дома, не са просто прищявка, а са от онези малки неща,
които могат да повишат настроението й. Така например известно е, че 80% от
жените след раждане преживяват депресия. Да не говорим, че чувството за
благодарност за оказаното внимание ще осигури на мъжа домашен уют комфорт.

Съществуват случаи, когато мъжът, без да се интересува за издръжката на

семейството, харчи парите за това, за което той сметне за уместно. В някои
случаи може би това е единственият начин той да получи необходимия за него
статус сред познатите си.

Такова поведение често е свързано с ниската самооценка на мъжа, а не със

стиснатост или безотговорност, както изглежда на пръв поглед.
А съпругата
като никой друг може да управлява тази самооценка.

Все по-често днес между съпрузите се оформят т.нар. европейски финансови

отношения. Жената плаща храната, мъжът - разноските по колата, уроците на децата
и семейната почивка (или обратното).

Трудности могат да възникнат тогава, когато жената открие, че тя харчи повече

пари, отколкото нейния съпруг. Решавайки да отстрани тази "несправедливост",
жената започва "точни сметки". Но това не води до нищо добро.

Ако доходите на жената значително превишават тези на мъжа и тя снизходително

казва: "Остави си парите за себе си", тя прави двойна грешка.

Първо, забравяйки, че парите на мъжа са залог за неговата независимост и

увереност в себе си, с тази фраза тя буквално издълбава почвата под краката му.
Второ, тя отсича клона, на който седи той: постепенно у мъжа ще изчезне
желанието да й прави подаръци.

От друга страна, не бива да се забравя, че на всяка жена, дори на

най-богатата и финансово осигурената й е приятно, когато мъжът купува цветя и
билети за кино или плаща на сервитьора в ресторанта.

zdrave.bg

by **pumpal21** Вто 04 Яну 2011, 16:18

Най-накрая дългоочаквания съвместен отпуск започва! Резервациите са
направени, билетите – купени, куфарите – стегнати, грижата за цветята и
животните е разпределя между бабите, дядовците и съседите, а пред вас е седмица
или две безоблачно семейно щастие. Случва се обаче понякога, така
чаканата почивка да не донесе нито на вас, нито на другите в семейството никакво
удоволствие, защото се превръща в безкрайна поредица от кавги и взаимни
обиди.

Семейните конфликти са описани в научни трудове, възпети в сърцераздирателни
песни, изучени са от кой ли не. Въпросите, касаещи семейните битки са
неизчерпаеми: „Защо все е недоволна?”, „Кой е виновен: мъжът, жената, децата,
тъщата или правителството?”.

Причините, водещи до скандали, също са неизброими. Тук индивидуалните и

семейни възможности са неограничени. Нека да се опитаме да ги обобщим само за
периода на отпуските.

Скандалът, като лекарство за нервно пренапрежение

Цяла година сме трупали стрес и очакваме като с магическа пръчица той да

изчезне от 1-ви август 9.00 часа, когато започва отпуската ни. А къде да отиде?
Още повече, че през първите два-три дни ние продължаваме да сме на работен режим
и не можем да изхвърлим от главата си проблемите в работата и домашните
неуредици. И ако за единия от двойката е лесно да се отпусне и потъне в
мързеливо спокойствие, а другият действа като навита пружина – скандалът е почти
неизбежен. Понякога човек, който е натрупал запас от отрицателна емоционална
енергия, просто си търси ситуация, в която да може да я разтовари. А такива
винаги ще се намерят по време на отпуска – децата викат като обезумели, жената е
забравила да вземе банските, мъжа, когато е правил резервацията, е пропуснал да
спомене, че искате стая с изглед към морето и т.н. Хубавото на тези скандали е,
че разреждат напрежението.

Скандалът като вид спорт

През останалото време си оформяте прекрасни скандали през ден – а сега да

спрете? Това е загубена кауза и една от най-често срещаните самозаблуди. „Ето
сега ще бъдем всички заедно и ще настъпи мир и любов. Мъжът ми ще прекарва
повече време с децата, а аз ще се поглезя в спа-центъра.” Да очакваме, че
моделът ни на живот и отношения ще се промени, само защото сме на друго място,
не е реалистично. Защото мястото може да е различно, но ние си оставаме същите.
И мъжът ни ще предпочете да гледа мачове с непознати в кръчмата, отколкото да
води разговори за живота с дъщерята-тинейджърка. И ние все няма да намерим време
за масаж на тялото с мед, а с какво толкова сме ангажирани така и няма да стане
ясно. И идват разочарованието, виковете, сълзите и хвърлянето на чинии (или
каквото има под ръка).

Добре е да се огледаме. За едни и същи ли неща се караме? Тези типични поводи

за скандали имат гадния навик да ескалират по време на отпуска. И някой може да
се замисли: „Защо всъщност сме заедно?”. Здравословно е големи решения по време
на криза (разбирайте – отпуска) да не се взимат. Но, ако и двамата възприемате
еднакво случващото се, то можете да получите своеобразно удоволствие от
разиграващите се сцени. Може да се каже, че в такава ситуация и кой знае какъв
конфликт няма. А след скандала ще има страхотен секс с нанасяне на щети по
мебелировката.

Скандалът като нарушение на договора

Само дето такъв „семеен договор” често пъти няма. Или всеки си живее според

своя. И когато има разминаване, летят пух и перушина. А такива кризисни точки
има: Отпускът време да поживееш на широко ли е или това ще „продъни” бюджета за
месеци напред? Какво е приятно прекарване на времето – 4 часа на сянка с бира в
ръка или 4 часа на слънцето, за да „хващаш тен”? Мама ли пак ще се грижи за
закуската или сега е „ред” на татко? Кой командва парада? …

И още едно последно предупреждение-статистика: изчислено е, че 70% от

признанията за изневяра се случват именно по време на семейните кавги. Така че,
преди да се втурнете към „летния” скандал помислете – имате ли нужда точно от
това или можете да решите проблемите по друг начин?

Ето и 10 правила за конструктивни кавги по време на отпуск:

Не излизайте извън пределите на проблема. Ако искате днес мъжът ви да
дойде с вас на плажа, оставете на мира чорапите му, разхвърляни из цялата стая.
Говорете за това, което е актуално сега. С чорапите ще се заеме утре.
Не преминавайте към личните качества. Това, че чадърът не е поставен
така, както искате, няма нищо общо с това, че мъжът ви е оплешивял
рано-рано.
Не споменавайте в кавгата трети лица. Забранени са критиките към
родителите на съпруга/съпругата („Майка ти все гледа да ни развали почивката!”).
Това само ще доведе до нападки към вас. А още по-лошо е да се пренесе конфликта
към децата („Ти си същата флегма като майка си!”). После ще трябва да плащате на
психолози за месеци терапия.
Следете за „етикетите”. Да се използва „винаги” и „никога” е напълно
безсмислено. „Ти никога не ме слушаш!” – е пълна глупост, защото вие
разговаряте, а значи той ви чува.
Намалете височината на говора. Древните са казали: „Викащият в гнева
си е смешен, мълчащият в гнева си – страшен”. Ако внезапно прекратите да
скандирате и преминете в шепот, опонентът ви ще се вслуша в думите ви – дори и
от изненада.
Не обменяйте остарели новости. Тя и без да й напомняте прекрасно си
знае, че преди година е блъснала колата. А той е наясно, че пак е пропуснал да
честити рождения ден на тъщата. Опитайте се да изровите нещо ново за семейните
кавги през ваканцията.
Не използвайте въпроса „защо?”. По време на семейни скандали, когато
страстите кипят, на този въпрос, можете да получите единствено отговор от рода
на: „Ами защото!”
Не изнасяйте соло. Ако искаш добра кавга ти трябва партньор, а не
слушател. Жените ненавиждат да водят разговор с инатлив гръб или презрителен
профил. Мъжете впрочем – също.
Недопустимо е сравняването с други хора („Мъжът на Мимето я заведе в
Гърция в петзвезден хотел, а ти мене на Шабла в бунгало на годините на баба
ми!”). Уверен и стабилен човек ли искате до себе си или затиснат от куп
комплекси?
Категорично се забранява насилието. Няма смисъл дълго да говорим
защо.

Източник!

by Sponsored content

Семейни кавги!

Семейни кавги!

Агресията (няма място) у дома!

Правилата на семейната кавга

Защо си вдигаме скандали?

Защо си вдигаме скандали - II

Re: Семейни кавги!

Причини за най-честите кавги в семейството

Скандал по време на отпуск

Re: Семейни кавги!