"Гугълиране" на човешките гени - новата амбиция на "Гугъл"

"Колко от вас са ползвали Гугъл днес? А колко от вас са си мили зъбите днес? Е, очевидно броят е един и същ". С тези думи Дейвид Вайс се обърна към българската публика по време на видеоконференция, организирана от Американското посолство в София. Вайс е носител на престижната награда "Пулицър" и съавтор на "Историята на Google". Отпечатването на книгата на български език от издателство "Слънце" беше и поводът за виртуалната среща.

Най-популярната марка в интернет - това представлява Гугъл десет години след създаването си, обобщи Вайс. Пред българските журналисти той разказа историята на двамата студенти от Стандфортския университет Сергей Брин и Лари Пейдж и тяхната дръзка амбиция да разчупят разбирането за интернет технологиите, като създадат най-успешната търсачка в онлайн пространството. "Важното е да подхождаш с пренебрежение към невъзможното", казал пред автора Лари Пейдж и това отразявало в най-пълна степен неговата философия.

Когато през 90-те години Брин и Пейдж опитват да продадат готовата вече търсачка на фирми като "Майкрософт", "Яху", "Алта виста", оттам ги гледали подозрително и ги отпращали с мотива, че никой не се интересува от търсенето в интернет. Всичко, което двамата искали, било 500 000 долара за университета в Станфорд, който финансирал чудноватия им проект. Днес компанията "Гугъл" струва повече от 100 млрд. долара, а борсовата й цена надвишава тази на "Дисни" и "Дженерал Мотърс" взети заедно.

В момента фирмата е и сред най-желаните работодатели, допълва Вайс. Тя привлича най-качествените специалисти от НАСА, лабораториите "Бел", "Майкрософт" и други институции, като им предлага възможността един ден от седмицата да работят каквото си пожелаят - да формулират собствени идеи и да ги разработват. По този начин, разказва авторът, бяха създадени някои от най-успешните допълнения на "Гугъл" - Gmail, Google news и други.

Според Вайс зад идеята на сайта не били амбициите за бързо забогатяване, а желанието на Брин и Пейдж да създадат нещо, което ще улесни интернет потребителите. Това е и причината те упорито да отказват каквато и да било реклама в "Гугъл". Самото име пък дошло случайно и всъщност е сгрешена дума. Правилният правопис е Googol и обозначава термин за безкрайно число.
На въпрос дали знае нещо за бъдещето на популярната търсачка, Вайс отговори, че бащите на "Гугъл" работят по две много амбициозни направления - дигитализиране на библиотеките и механизми за "гугълиране" на човешките гени. Последното хрумване би дало възможност чрез въвеждане на ДНК-кода в търсачката всеки човек да разбере към какви болести е предразположен и кои са най-ефективните медикаменти за лечение. Идеята е да се върви от масова към персонализирана медицина, уточни авторът.

Той обаче не скри, че съществували редица законови и етични проблеми, свързани с тази идея и борбата тепърва предстояла.
"Важното е, че Брин и Пейдж са сключили споразумение помежду си, според което ще работят заедно по развитието на търсачката още поне 10 години", каза Вайс и допълни, че дори той самият не можел да отгатне докъде ще стигнат бащите на "Гугъл" в стремежа си да победят невъзможното.

Dnevnik.bg