Музиката променя структурата на мозъка

Музиката е нещо, без което човек не може и затова във всички епохи и култури тя е заемала централно място в бита и религията. Това е така, защото музиката е универсално средство за предаване и изразяване на базови емоции. Хората възприемат еднакво чувството, което носи една песен, без значение от културата си, възрастта си и дори познаването на езика. Логично е тогава да се предположи, че мозъците ни са абсолютно подобни по отношение на музиката... Докато тя не ги промени.

Учени от САЩ и Канада изследват влиянието на музикалното обучение върху структурата на мозъка на малки деца (J Neurosci 2009;29:3019). Психолозите искат да разберат дали разликите в мозъчната структура на възрастни музиканти и немузиканти се дължи на генетични причини, на промени, настъпили в ранна детска възраст (по време на растежа), или на такива, настъпили на зрели години.

Петнадесет деца на средна възраст шест години и половина са взимали 30-минутни седмични уроци по пиано в продължение на 15 месеца. Контролната група се състои от техни съученици, които не свирят на пиано, но са присъствали в нормалните часове по музика. Децата произхождат от, общо взето, еднакви семейства, тоест родителите им не се различават съществено по образование, доходи и т.н. Все пак тези възрастни, които са се съгласили децата им да изучават музика, са една идея по-образовани.

Преди и след 15-месечното обучение на всички деца са направени мозъчни сканирания с ядрен магнитен резонанс (fMRI-скенер), способен да измерва количеството вещество в отделните дялове на мозъка. Всеки дял отговаря за една или повече функции, които, общо взето, вече са известни на учените. Децата също така са били подложени на няколко теста за интелигентност, бързина на реакциите и т.н., за да се установи как свиренето на пиано се е отразило върху способностите им, които не са пряко свързани с музиката.

Скенерът разкрива значителни разлики в обема на мозъка в няколко дяла между децата пианисти и техните съученици, които не свирят. Логично тези дялове са свързани с двигателните способности (пианистите имат доста чевръсти пръсти) и със слуха. Не съвсем логично обаче учените наблюдават разлики и в други дялове, например такива отговорни за зрението, които не могат да обяснят.

Изследователите още откриват, че уроците по пиано повлияват някои общи способности на децата, например акуратността и бързината, с която ползват компютърна клавиатура. Тези, общо взето, логични промени са наричани в статията "близък трансфер" на умения. Изследователите търсят още и т.нар. далечен трансфер на способности, като например дали изучаването на ноти няма да помогне в часовете по математика, но не откриват такива. Според тях причините за това са малкото време, което децата са прекарвали пред пианото (половин час седмично) и краткостта на обучението (15 месеца).

Изследването демонстрира за пръв път, че музиката може да променя структурата на формиращия се детски мозък. То е и първото, което доказва, че заниманията в ранна детска възраст определят в някаква степен посоката на мозъчното развитие. Досега наблюдаваните разлики при мозъците на възрастни хора са били отдавани на генетични причини и евентуално на промени, настъпили в зряла възраст вследствие на дългогодишно развиване на определени способности.

В настоящото изследване генетичният фактор може да бъде спокойно отхвърлен, защото вероятността 15-те случайно избрани деца, които са свирили на пиано, да имат много подобни гени, но другите изследвани малчугани да ги нямат, е нищожна. Това, което засега няма как да знаем, е друго - само музиката ли ще поражда такъв ефект при децата или и всякакви други занимания. Първата хипотеза не е за подценяване. Не случайно учените са избрали точно свиренето на пиано, а не карането на колело, като активност, която евентуално да променя мозъка на подрастващите.

www.dnevnik.bg