ЗА или ПРОТИВ уличните кучета

Какво мислите по въпроса? Страх ли ви е от безпризорните кучета?
Да бъдат ли уличните кучета по нашите улици и да плашат децата ни?
Или да бъдат прибрани в кучкарници, където на никого няма да сторят зло?

Не им е мястото на улицата

gti написа: Не им е мястото на улицата

Напълно съм съгласна.

Dani написа:

gti написа: Не им е мястото на улицата

Напълно съм съгласна.

Подкрепям с двете ръце.

Не съм против животните, те не са виновни ...
Тези, които отговарят за тях да ги прибират, където им е мястото.

Мен не ме е страх,никога не ме е хапало куче.Много обичам животни и ми е жал като ги гледам по улицата.Мисля че ние сме виновни те да са там и да нападат хората и децата ни.На запад всички са по приюти и се грижат за тях,имат закони,които защитават животните.Нашата държава е объркана работа.Никой не го интересува нищо ,докато не се случи нещо лошо...Не мисля,че ще ги приберат в кучкарници.То е пълно с бездомни хора,камо ли пък с животни...

Повече от 25 души, ухапани от скитащи кучета, се разболяха от отдавна забравеното заболяване – бяс



Бяс или водобоязън (хидрофобия) е остро протичащо вирусно заболяване на
нервната система. То е много разпространено. Разбира се, по-голяма част
от населението свързва представата си за него с 40-те инжекции в корема
след ухапване от бездомно куче. Всъщност нещата не стоят на практика
точно така.


Какво трябва да правим, ако ни ухапе куче и задължително ли ще се
разболеем от бяс? Източници на вируса на беса са животните - както
дивите, така и домашните. От дивите това са вълците, лисиците,
чакалите, енотите, борсуците, скунксовете, прилепите, гризачите, а от
домашните - кучетата, котките, конете, свинете, дребният и едрият рогат
добитък.


Най-голяма опасност за човека представляват бездомните кучета,
особено през пролетно-летния период. Болните от бяс животни могат да се
познаят по стремежа им към уединение, промяната на мястото за лежане,
засиленото безпокойство, агресивността, намаляването на апетита,
обилното слюно- и слъзотечение, признаците на водобоязън, засилените
реакции на външни дразнители (светлина, докосване) и др.


Заразяването на човек става при ухапване от бясно животно, а също
при попадане на слюнка от болно животно върху увредена кожа или
лигавица (ослюнчване, както казват лекарите). Вирусът на беса
(Neuroryctes rabid) се открива не само в слюнката, но и в сълзите, и в
урината на болното животно.


КАКВО СЕ СЛУЧВА СЛЕД УХАПВАНЕТО?

След проникването в организма вирусът на беса се разпространява по
нервните окончания, поразявайки практически цялата нервна система.
Затова най-опасни са ухапванията в местата, където има най-много нервни
окончания (устни, нос, бузи, ръце).

Инкубационният период (от ухапването до началото на заболяването)
продължава средно 30-50 дни, макар че може да бъде и 10, и 90 дни, в
редки случаи - повече от година. При това, колкото по-далече от главата
е мястото на ухапването, толкова инкубационният период е по-дълъг. Той
продължава най-дълго при ухапване по краката.


В протичането на болестта се различават 3 стадия: първи - начален,
втори - стадий на възбуда, трети - паралитичен. Първият стадий започва
с обща отпадналост, главоболие, леко повишаване на температурата на
тялото, мускулни болки, сухота в устата, намаляване на апетита, болки в
гърлото, суха кашлица, може да се появи гадене и повръщане. На мястото
на ухапването се появяват неприятни усещания - парене, почервеняване,
теглещи болки, сърбеж, повишаване на чувствителността. Болният е
потиснат, затворен, отказва да се храни, появява се необясним страх,
тъга, тревога, депресия, по-рядко - повишена раздразнителност.
Характерни са и безсънието, кошмарите, обонятелните и зрителните
халюцинации.


След 1-3 дни настъпва вторият стадий - на възбуда. Появяват се
безпокойство, тревога и най-характерният за този стадий симптом –
пристъпи на водобоязън. При опит да се пие, а по-късно и при вида и
звука на течаща вода, се появява чувство на ужас и спазми на мускулите
на глътката и гръкляна. Дишането става шумно, съпроводено от болки и
спазми. На този етап от заболяването болният става раздразнителен,
лесно възбудим, много агресивен. По време на пристъпите той вика и се
мята, може да чупи мебели, проявява нечовешка сила, нахвърля се върху
околните. Забелязва се повишение на пото- и слюноотделянето, болният
трудно преглъща слюнката си и затова постоянно плюе. Този период
продължава обикновено 2-3 дни.


След това настъпва третият стадий на заболяването. Като начало
настъпва успокоение – изчезват страхът, пристъпите на водобоязън,
появява се надежда за оздравяване. Но това е измамно усещане, болестта
продължава да се развива: температурата на тялото се повишава до 40-42
градуса, след което настъпва парализа на крайниците, нарушение на
съзнанието, спазми. Стига се до парализа на дишането или спиране на
сърцето - човек умира. Това тежко заболяване се развива много
стремително - за една седмица.


ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ ВЗЕМАТ СПЕШНИ МЕРКИ?

Ако ви е ухапало животно, първо трябва незабавно да измиете мястото
със сапун. Миенето трябва да бъде интензивно в продължение на 10
минути. Препоръчително е дълбоките рани да се промиват с течаща вода,
например с помощта на спринцовка или катетър (раната не трябва да се
притиска).


Веднага след това трябва да потърсите медицинска помощ - от това,
колко бързо ще го направите, зависи успехът на лечението. Желателно е
да разкажете как е изглеждало животното - външния му вид и поведението
му, обстоятелствата, при които е станало ухапването. Ако собственикът
на кучето не може да покаже справка за ваксинация, то животното трябва
да се постави под карантина за 10 дни във ветеринарна клиника. Ако през
това време не се проявят симптоми на бяс при животното и не бъде
намерен вирус на беса, то се смята за здраво. В този случай терапията
може да бъде прекратена.


КАК СЕ ПРОВЕЖДА ЛЕЧЕНИЕТО

Все още няма методи за лечение на беса. Но има начини за
предотвратяване на болестта, убивайки я в зародиш. Този метод е
специфичната профилактика – въвеждането на ваксина срещу бяс.
Ваксинацията трябва да започне не по-късно от 14-ия ден от момента на
ухапването.


Отдавна вече никой не прави 40 инжекции в корема. Ваксината се
прави само 5 пъти по 1 мл мускулно: в деня на инфектирането, след това
на 3-ия, 7-ия, 14-ия и 28-ия ден. При тази схема се създава добър
имунитет, макар че Световната здравна организация препоръчва и шеста
инжекция 90 дни след първата.


Страничните ефекти на всички ваксини са почти еднакви: те включват
местни реакции във вид на болка, оток и уплътнения, увеличение на
лимфните възли, обща слабост, главоболие, нарушаване на съня и апетита,
повишаване на температурата.


Понякога се среща алергия към компонентите на ваксината. По време
на инжекциите болният трябва стриктно да следи състоянието си. При
каквито и да е оплаквания, трябва незабавно да се обърне към лекар, а
инжекциите временно да се прекратят. Въпросът за продължение на
ваксинацията се решава след преглед при невролог и терапевт.


Препоръчително е хората, които влизат в рисковата група
(ветеринари, кинолози, ловци) да се ваксинират своевременно. Така в
организма ще се изработят антитела, които няма да позволят да се развие
заболяването при случайно инфектиране. Две седмици след приключването
на курса на ваксиниране имунитетът става пълноценен и се запазва в
течение на около година.


ПРОФИЛАКТИКАТА:

За да запазите себе си и децата от ухапване, добре е да спазвате
някои правила: не трябва да се приближавате към бездомни или непознати
животни, още повече - да ги галите. При подозрение за бяс у животното
незабавно съобщете за това във ветеринарната служба. Ако пък кучето е
успяло да ви ухапе – бързо търсете лекар.

www.lekar.bg

Не е необичайна глетка бездомни кучета да се ровят в пясъчниците на детските градини



Толкова сме свикнали със скитащите бездомни кучета, че вече почти не ни
правят впечатление. Докато не пострадаме лично или в пресата не се
появи съобщение за някой жестоко нахапан човек. Пошуми се няколко дни и
после пак забрава. Проблемът не е само в пострадалите от кучешките
зъби. Те между другото са много повече от официално обявените.
Статистиката отчита само потърсилите помощ в специализираните, така
наречените противобясни центрове, където се прави имунизация против
бяс.

Всеки ден има десетки нахапани, които се справят сами с
пораженията или минават през лекарските кабинети, където се обработват
раните им и техния брой не се обябява. Най-лесна плячка за огладнелите
животинки стават най-беззащитните – децата и възрастните хора. Особено
децата, те са твърде „удобни” за кучетата поради ниския си ръст и
слабата си физика. Преди две години дори имаше случай на ухапано по
лицето бебе, разхождано в ниска детска лятна количка.

Другата
много по-голяма опасност са болестите, които бездомните кучета могат да
причинят. Те са над 200, някои от които с доста коварно и продължително
протичане. И тук отново най-потърпевши са децата, защото постоянно
пипат всичко и пъхат ръце в устата си. Кучешката тения например
поразява почти всички органи, а протича много бавно и без външни
белези. Човек може да се зарази като дете, а да боледува като
възрастен. А заразяването става много лесно, кучетата изхвърлят яйца на
паразити чрез изпражненията си и чрез слюнка. Децата с удоволствие си
играят с тях, пипат ги и ги целуват.

Не е необичайна глетка
бездомни кучета да се ровят в пясъчниците на детските градини, да не
говорим за паркове и градини. Ровейки се в боклуците, те разнасят
инфекции чрез заразени предмети. Кучетата често стават и косвен
причинител на тежки заболявания, като пренасят кърлежи. С рязкото
увеличение на броя на бездомните кучета през последните няколко години
рязко се увеличиха и заболелите от иначе позабравените болести,
пренасяни от кърлежи – лаймската болест, марсилската треска, ку
треската и др. Чрез слюнката си кучетата могат да инфектират раната и с
тетанус.

Какво да правим, ако детето е ухапано от куче? Когато
ухапването стане през дебела дреха, пораженията обикновено са по-малки.
Ако няма разкъсване на кожата е достатъчно няколко студени компреса и
отока намалява, а след няколко дни и синината. Ако има рана, и особено
силно кървяща, посещението при лекар е задължително. Ако личния лекар
не е наблизо, посетете най-близкото здравно заведение, където ще
обработят раната. Спешната помощ е безплатна, където и да е оказана тя.
Често се налага и хирургична намеса с няколко шева. Това се извършва от
хирург чрез направление от личния лекар или направо в спешен център
като „Пирогов” например.

Ако раната е незначителна или нямате
възможност веднага да посетите лекар, може да се справите и сами. Първо
измийте раната със студена вода, за да се изчисти от боклуците,
полепнали по кожата. Промийте с течен йодасепт, риванол, кислородна
вода според наличността в момента. Поставете стерилна марля върху
раната. Оставете детето да полегне, за да не кръвне отново.
Наблюдавайте раната, ако започне да отделя секрет или мястото започне
да се подува, прегледът от лекар става задължителен.

Другото
нещо, което се прави в тези случаи е имунизацията против тетанус.
Благодарение на масовите имунизации против тази болест тя почти не се
среща, но не трябва да се изключва. Тетанусът протича с висока
смъртност и се проявява с гърчове първо на дъвкателната мускулатура и
постепенно обхващат цялото тяло, като фатално за живота са пораженията
на дихателната мускулатура. Ако детето е имунизирано редовно - 4 пъти
до двегодишна възраст (ДТК), след това в първи, шести и десети клас,
опасността е минимална. Въпреки това имунизация се налага, ако скоро
(до една година) не е имунизирано. При някои случаи се налага и
противобясна ваксина. В момента бяс в България няма. Ваксината може да
не се прилага, при положение, че се наблюдава кучето-виновник да не се
разболее и ако раната е спокойна.

Физическите поражения от
ухапванията понякога са по-малкото зло от психотравмата. Тя може да се
получи и от внезапна поява на куче или от силен, заплашителен лай.
Някои деца от уплаха получават тикове, други заекват. Тиковете са
неволеви съкращения на определени мускулни групи, най-често по лицето.
Детето започва да намигва с едното или с двете очи, да мръщи носле, все
едно ,че нещо го дразни, да повдига ритмично рамене. Някои започват да
се напикават през нощта, други се връщат към стари навици като смучене
на пръст например. Не правете забележки на детето в тези случаи, то не
се усеща. Ако детето е много напрегнато може да му се даде нещо невинно
успокоително, например да смуче хомеопатичните таблетки Седатиф РС. Не
чакайте положението да се усложни, а потърсете детски психолог още в
началото. Тогаво лечението е по-лесно и ефикасно.

Класически
пример за болест, предизвикана от кучета е кучешката тения –
ехинококоза. През последните десет години броят на болните се е
увеличил 10 пъти! Това е свързано с постоянно увеличаващите се бездомни
кучета и с ниската здравна култура на част от населението. Най-тежко се
засяга растящия детски организъм, често се стига и до инвалидизация на
заболелите. Лечението е само оперативно и е голяма травма за детето.
Ехинококите живеят в червата на кучето и достигат хиляди, като едно
куче може да бъде източник на зараза в продължение на 2-3 години. С
изпражненията яйцата попадат в околната среда и чрез замърсени ръце или
вдишване човек се заразява. През устата на детето яйцата попадат в
червата и по кръвен път се разнасят из целия организъм. При възрастните
ехинококова киста най-често се развива в черния дроб, а при децата – в
белия дроб, но могат да се засегнат и други органи – далак, бъбреци,
сърце, мозък. Големината им е от няколко сантиметра до големината на
бебешка главичка.

Освен от притискането, организма страда от
алергизиращото и токсично действие на ехинококовата киста. Обикновено
тя се открива при случайни или целенасочени изследвания – рентген,
скенер, магнитноядрен резонанс, ехография. Насочващи за диагнозата са
високите стойности на еозинофилите (вид бели кръвни телца), както и
някои специфични серологични изследвания. Ако детето ви си играе
постоянно с бездомни кучета и има оплаквания като общо неразположение,
липса на апетит, нарушен сън, главоболие, сърбежи по тялото,
консултирайте се с личния си лекар. Най-важна си остава профилактиката.
Избягвайте местата за игра, където се разхождат кучета и не
позволявайте на детето да си играе с бездомните кучета. Спазвайте
строга лична хигиена, ръцете на детето трябва винаги да са чисти,
особено преди хранене. Домашните кучета трябва редовно да се
обезпаразитяват по схема, препоръчана от ветеринарен лекар. Измивайте
много внимателно плодовете и зеленчуците, особено ниско растящите -
ягоди, марули, зелен лук, репи. Те също могат да са замърсени с яйца на
кучешка тения.

Д-Р ПАВЛИНА АНДРЕЕВА
Семеен лекар, педиатър
Източник: pop.bg

На контактната форма на Градски вестник постъпи мнение на наш читател
за проблемите с бездомните кучета. Писмото съдържа и сигнал за глутница
в района на ТЕЦ , ”Република”. Писмото не е подписано, но след
репортерска проверка се установи, че информацията в голяма степен
отговаря на истината. Според директора на „Топлофикация”-Перник Стойчо
Василев в района наистина има кучета. В това можахме да се убедим и на
място. Подавали са сигнали до фирмата, която стопанисва градския
изолатор. Кучетата са прибирани и обработвани, но техният закрилник ги
е освобождавал от приюта и ги е връщал на място. За съжаление не
разполагаме с неговия коментар. Градски вестник се ангажира да даде
право на отговор и на другата страна. Анонимното читателско писмо
публикуваме почти дословно. Избегнати са само обидни квалификации,
които не са подкрепени с доказателства. Молим нашите читатели да се
подписват под сигналите и информациите, които ни изпращат. Ние се
ангажираме да запазваме тяхната анонимност при желание от тяхна страна.
Руми Борисова

Наскоро
в един столичен ежедневник беше написано “Бездомните кучета ядат повече
от децата”. И наистина за убит помияр държавата плаща на месец издръжка
по-голяма отколкото за гледане на едно детенце. “2 500 лева на месец
дава Община Перник за преборване на проблема с бездомните кучета”.
Видно е че парите не отиват по предназначение. Нито кучетата са
по-малко, нито проблемът е решен. В кварталите ни се разхождат
безстопанствени освирепели глутници кучета, които нападат и хапят
всичко, което се движи и ни карат да живеем в безкраен страх. За нас
всеки ден е борба за оцеляване. Има Закон за защита на животните, но
няма закон за защита на хората от животните (или по-точно за защита от
„природолюбители”).
Най-опасните в случая са „любители” на кучета,
които не им стиска да си ги гледат в къщи. Те подхвърлят от прозорците
си оглозганите кокали от поредната вечеря на своите компаньони
(кучетата) и зорко пазят на улицата, да не би някоя разгневена майка на
детенце да ги нападне. Няма институция към която можем да се обърнем и
е ясно, че не може нищо реално да се направи. За дейността на
природозащитниците няма някакви административни наказания при
неизпълнение на задълженията им. Това е ситуация на бездържавие. Просто
нямам думи!!!


Такъв проблем съществува и на работното място.
В ТЕРС МОШИНО, гр. Перник има такав “любител”, който тормози не само
служителите на ТЕРС МОШИНО, но и служителите на “Топлофикация - Перник”
ЕАД. Казва се Ангел Петров и е някаква клечка там. Кучетата се
разхождат не само в двора на ТЕРС МОШИНО, но и постоянно обикалят двора
на “Топлофикация - Перник” ЕАД. И въпреки че има закон, той
непрекъстнато нарушава спокойствието на околните, но никой нищо не може
да му каже. Над 1000 човека са под непрекъстнат страх от глутницата
кучета, които се разхождат в двора и околността на двете дружества.
Няма възможност да се отиде на работа без превозно средство, тъй като
кучетата нападат по пътя за работа. Има десетки нахапани служители от
приютените кучета на този природолюбител. Факт е, че тъй като е
директор, никой няма думата там.
В чл. 35. (1) от Закона за защита
на животните - Собственикът на животно-компаньон взема мерки да не
допуска животното само да напуска мястото на отглеждане, да навлиза в
чужда собственост или на обществени места.
(2) Собственикът е длъжен
да предотврати всяка проява на необоснована агресия на кучето, проявена
на обществени места и при ситуации, застрашаващи живота или здравето на
хора и животни.
Тук нямам коментар за тези писания. Този човек е
свидетел на десетките ухапвания на негови колеги от приютените от него
кучета и дори одобрява реакцията на любимците му, като пазачи. Но все
си мисля, че за целта трябва да са вързани, а не да хапят и разнасят
зарази в дружествата и околностите .
В повечето случаи не се знае
кои е собственикът, а дори да се знае, ако няма документ с нищо не може
да се докаже, че кучето принадлежи на някого. Общината се дърпа,
кварталните „любители” също а за природозащитниците нямам думи.
Видно
е че този закон засяга само собствениците, които наистина се грижат за
своите любимци и полагат грижи за тях и за спокойствието и сигурността
на околните. За останалите няма закон. И защо не се учудвам. Имаше
песен за това което се случва в България и май тя е на власт:
Имаш ли си "Мерцедес",
всеки те зачита днес!
За милиони няма закони,
за кокошка няма прошка.
Ето в каква държава живеем. Дори да си обичаш работата си, със страх си принуден да ходиш.
Моля вземете мерки и ни помогнете!
Живеем и работим в ужас.
СПАСЕТЕ НИ!
ossppk@yahoo.com
06.03.2009 14:01

http://gradski.e-pernik.com

Необходимо е да се върне текстът в
закона, който предвижда кучета, които не са потърсени в 14-дневен срок,
да бъдат евтанизирани, сочи докладът на специалисти относно мерките за
преодоляване на проблема с бездомните кучета.
Препоръките са направени на база опита в САЩ и Германия, които са решили този проблем още през 70-те години на миналия век.
Едва след като броят на животните спадне достатъчно, могат да се
предприемат действия по либерализирането на мерките срещу четириногите.
В противен случай в следващите три години ще настъпят критични
измерения на кучешките популации, смятат експертите във Варна.
Според тях трябва да се предприеме общонационална политика в тази насока, тъй като проблемът е еднакъв за всички градове.
Поради тази причина кметът на Варна ще се срещне с представители на
други градове за иницииране на законодателни промени. По данни на кмета
Йорданов през последните 8 години във Варна са кастрирани 13 400
животни, като само през миналата година те са били 1384.
47 кучета са подложени на евтаназия през 2008 г. Всяка година се прибират и по 700-800 мъртви кучета.
Въпреки това проблемът не може да се реши, тъй като много от
животните се раждат по домовете в ромските квартали, където населението
не допуска кастриране на четириногите.
Затова въпреки мерките не се наблюдава намаляване на кучешката
популация. Данните сочат, че през миналата година ухапани от четириноги
са били 219 души, като през 2000 година броят им е бил 382-ма.
Не по-малко сериозен е и проблемът с домашните любимци. Кметът
оспори информацията от своя подчинен Стойчо Бакалов, който заяви, че в
морския град има 2001 регистрирани кучета.
Справка в администрацията показала, че такса за притежаването на
четириноги е платена за 298 домашни любимци, от които 63
новорегистрирани и 235 пререгистрирани от м.г.
Според общинската наредба стопанинът е длъжен да декларира и да
плати налог за всяко куче в срок от 30 дни от закупуването му и до 3
месеца – за новородените животни.
Таксата е 20 лв. за куче, отглеждано във град Варна и 10 лв. за
селата. От данък са освободени служебните кучета на МВР и БЧК,
домашните любимци на инвалиди, както и кастрираните животни.
Общината е предвидила и много сериозни глоби. За нерегистрирано куче
глобата е от 50 до 500 лева, за животно, разхождано без намордник или
за престоя му на плажа и детските и спортни площадки, санкцията е 100
лв.
www.dnes.bg

За всичко са виновни хората! Вземат си куче и като им писне го пускат на улицата! естествено те се размножават, защото предполагам не могат да си купят презервативи! Ако можеха със сигурност щяха да си купят, за да не преживяват ужаса по "хуманното" им разреждане!
Мен не ме е нападало, но съм чувала за други хора, нападнати от бездомни кучета!
Агресивни са , защото трябва да се защитят по някакъв начин!
И така се завъртва един омагьосан кръг , в който потърпевши сме хората , но и виновни за това сме пак ние- хората!

За мен е най добре тея кучета да са някъде в кучкарниците.Страхме е,не е нормално колкото и да не са агресивни кучетата(някой де,не всички)да се разхожда по детски площадки,по центъра,и от дето мине да пръска бълхи,да разпилява боклука от кошчето,защото е гладно.Да виновни сме ние хората.
Гледала съм по Дискавъри,Анимал Планет такива бездомнни кучета се прибират лекуват и намират стопани,но никога не ги пускат отново на улицата да си ходят.Ако кучето е много болно и не може да им помогнат го умъртвяват защото е по хумано.Но ние сме много далеч от тях.Нашите институции си "вършат"работат като ги кастрират и пак ги пуснат на улицата,и проблема за тях е решен,това не е решение,И Линдзи стават агресивни нищо че са кастрирани.Те са озверели от глад,такаче не мога да се съглася че стават по кротки.

Озверелите не са кастрирани.
Кастирарините, могат да изръмжат, но не нападат, защото когато се прекъсва този процес, се губи и това чувство на агресия.
А колко домашни любимци, нападат хора, които са агресивно обучени от своите стопани, но това е друга тема.
Все пак, съм съгласна, че не бива да се пускат на улицата отново, но не и да се убиват, освен ако не са болни.

Мила всяко кастрирано куче има маркер че това е сторено с него.Но лично съм виждала такова куче да напада и то дете,затова ти казвам че агресията си остава в тях,така оцеляват на улицата.
А колкото за детето добре че бе бащата да реагира на време че не ми се мисли какво щеше да стане.

Често бездомните кучета са прогонени домашни любимци.Обикалят край блоковете и парковете,търсят храна,а когато не открият се озлобяват...
И кой е виновен? Разбира се, че не са виновни животните, а хората-бившите им стопани, институциите, държавата...
Нека кучетата да живеят,но в специални за целта места, а не по улиците да плашат децата и възрастните; не и по парковете,където играят нашите деца; не и за сметка на човешкото здраве или живот дори,защото не са един или два случаите на нападнати случайни граждани.
Много се говори по въпроса,но нищо не се прави...
Трябва всеки да промени съзнанието си и да поеме отговорност...

Прави сте всички.
Съзнанието на българина трябва да се промени, не само за живота на кучетата, но и за отпадъците, шофирането и ...

Много ме е страх от кучета,в района рядко се срещат,но в студентски град са на глутници,при майка ми,която живее в краен квартал на София също са адски много.
Не е нормално в европейска държава да има толкова много псета,може да ви прозвучи грубо,но изобщо не ме интересува какво ще ги правят,просто искам да ги няма по улицата,или поне не на всяка крачка.

Хората са виновни за тези кучета Диди, затова не можеш да кажеш че не те интересува, същото е и с децата по домовете - толкова са много, защото българина не умее да се пази или върши някои неща без да мисли.
В Бургас защо няма?
Защото има домове, търсят им приемни семейства, някои ги приспиват, други кастрират, това е най-доброто решение. Стават мили и не са агресивни.
А иначе на първо време, кучешки спрей, с черен пипер е добро средство за защита, винаги нося моя в ръка, като се прибирам, и против куче съм го използвала и против човек също.

естесвено че против ! но не съм съгласен с начините !

Lindzi ,крайно звуча,знам от бездомни див ужас изпитвам,наистина нямат вина животнитe,на първо място виновни са хората

hamali.dir.bg написа:естесвено че против ! но не съм съгласен с начините !

За съжаление има много, които си изкарват яда върху кучетата по нечовешки начини.

schatz написа:Lindzi ,крайно звуча,знам от бездомни див ужас изпитвам,наистина нямат вина животнитe,на първо място виновни са хората

Това вече е друго. Аз съм защитничка на животните и ми е жал, като гледам жестокостта и бездушието.
Храната която изхвърлям, я събирам в шишета и я давам на котките пред блока, случва се някой път и кученце да има.
След мен почнаха много хора, да го правят, включително и мъже.

Котенца и аз много обичам и също съм ги хранила (в Манастирски ливади обаче е рядкост да видиш коте или куче по улицата) но ако ме видиш как обикалям зареди бездомни кучета когато са повече от едно ще умреш да се хилиш,мислила съм и кучегон да си купувам