Вегетативно размножаване

Най-простия начин за размножаване на цветя.

Има много начини за размножаване на растенията.
Най-простият от тях е чрез резници - в зависимост от коя част са взети, различават се листни, коренови и стъблени резници. При цветята се използват и трите вида резници.

Вегетативното размножаване чрез резници (щеклинги) има много преимущества в сравнение е размножаването със семена. От една страна, не се чака много, а, от друга, новото растение има същите белези, както и майчиното, нещо, което е много важно при кръстоските.

Всяка част на едно растение носи склонността да образува пъпки. Те от своя страна са способни да допълнят липсващите части на растението, корени, листа и стъбло.

Чрез листни резници се размножават царската бегония, сентполията, сансевиерата и др

При царската бегония листната петура се нарязва на трапецовидни отрязъци, като малката основа се прави в основата на два по-дебели разклоняващи се нерва. Отрязъците се набождат под наклон в чист едрозърнест речен пясък, перлит или смес от равни части перлит и пясък. Набодените по този начин отрязъци се поставят при температура 20 - 25°С и постоянно се оросяват. При тези условия те се вкореняват сравнително бързо.

Листата на сенполията се поставят за вкореняване в смес от равни части торф и перлит, торф и пясък или пясък и перлит, като листната петура се оставя с част (до 2 см) от дръжката. При поддържане на субстрата винаги влажен вкореняването настъпва сравнително бързо. Някои любители вкореняват листата на сенполията, като потапят дръжките им във вода. Описаният по-горе начин обаче е за предпочитане.

Листата на сенсевиерията се нарязват напречно на късове, дълги 5 см, и се поставят в пясък за вкореняване при температура 30 - 35°С.
След вкореняването резниците се засаждат на постоянно място.

Размножаването чрез коренови резници се практикува при някои многогодишни цветя (дамско сърце, многогодишен мак и др.).

За целта през есента или през пролетта корените на растенията се нарязват с остра ножица на парчета, дълги 4-5 см, след което отрезите, които се правят перпендикулярно на оста, се заглаждат с остро ножче.

Дебелината на резниците зависи от вида, но най-добри са резниците с дебелина от молив до човешки пръст.

Кореновите резници се засаждат прави в сандъчета, напълнени със смес от песъчливо-чимова и торфена пръст. Сандъчетата се поливат и се поставят на топло, а след покарването на резниците се излагат на светлина.

Младите растения се засаждат поотделно в саксийки, а през есента или през пролетта на следващата година - на постоянно място.

За стъблени резници се вземат части от стъблата с 2 - 3 междувъзлия, най-често връхните части. При повечето от цветните видове, които се размножават по този начин, резници може да се вземат почти през цялата година. Така се размножават мушкатото, агератумът, обичката, фикусът, зокумът и др.

Резниците се засаждат в предварително навлажнен пясък или перлит на дълбочина 1 - 2 см, колкото едва да се закрепят, защото дълбокото засаждане довежда до загниването им, засаждат се.
За успешното вкореняване на стъблените резници са необходими висока атмосферна и почвена влажност, които се поддържат чрез оросяване с пулверизатор.

При вкореняване, за да се осигурят по-постоянна температура и влажност, резниците се похлупват със стъклени звънци или клетки или се покриват с полиетиленови тунели.

При фикуса и другите растения с млечен сок приготвените резници се потапят изцяло в хладка вода, в която се държат, докато спре отделянето на млечен сок. След това се изваждат от водата, отрезите се потапят в счукали дървени въглища и се поставят за вкореняване.

Резниците от мушкато, от различни кактуси и др. се оставят в продължение на няколко часа да завехнат, в резултат на което се получава по-голям процент на вкореняване.
Такива резници не се вкореняват под стъклени звънци или клетки, защото високата влажност довежда до загниване на голяма част от тях. След вкореняването резниците се засаждат в саксия.

Източник:Тук!

Чрез отводи (положници) се размножават някои видове декоративни храсти, като клематис, някои рози и др. Най-често се използват следните видове отводи: обикновен, змиевиден, китайски и въздушен.

При обикновения отвод се използват клонки, които напролет се полагат към дъното на предварително изкопана до майчиното растение ямка с дълбочина и ширина 12-15 см. Клонката се прикрепя към дъното на ямката чрез дървена кукичка и се покрива с пръст, а върхът й се оставя да стърчи над повърхността на почвата, като най-често се привързва към колче. До есента покритата част се вкоренява и се получава нвво растение (само едно), което се отделя от майчиното.

Някои видове увивни или влачещи се храсти, които образуват тънки и дълги клонки, като клематис, ампелопсис и др., се размножават чрез т.нар. змиевиден отвод. При него дадена клонка се заравя на отделни места по нейната дължина, а на други остава на повърхността.

При китайския отвод около майчиното растение се изкопава кръгла вдлъбнатина с ширина и дълбочина около 10 см, в която радиално се разполагат леторасти и се прикрепят с дървени куки и не се заравят с пръст. Когато от пъпките се развият леторасти, дълги 15-20 см, прилежащите към тях нискостоящи листа се отстраняват, а в основата на всеки млад летораст се правят нарези с остро ножче. След това отводите се покриват с лека градинска пръст, като върховете на младите леторасти се оставят да стърчат над повърхността на пръстта. До есента отделните фиданки са вкоренени и се отделят от майчиното растение. При китайския отвод от едно растение се получават много повече растения, отколкото при другите отводи.