Угаждате ли на детенцето си?

Предварително се извинявам ако някой е пускал такава тема .
Ще я изтрия ако е така


Знаете ги децата когато излезеш навън с тях все ще видят или ще искат нещо .Било то за ядене ,или играчки ,книжки и други напръв поглед нетолкова скъпоструващи неща .
Угаждате ли на детето си когато иска играчка /?Това прави ли ни лош родител?
Разглезваме ли децата така ,като им вземаме дори и дребнички неща , но пък всеки ден ?


Аз се радвам когато детенцето ми е щастливо , На мнение съм че може да го зарадваш дори и с едно бонбонче .или сокче .Когато го вземам от децката градина , винаги нося със себе си по-нещо .Когато разполагам с пари е по голяма играчка ,книжка , ако ли не с нещо малко сладко ,Но винаги имам с какво да го изненадам ,щом го видя Доставя ми удоволствие .,Макар че около мен някой майчета казват че съм го разглезила .Но аз немисля така ,По скоро , си казвам Ако аз всеки ден харча за себе си по 3 лева за цигари ,за детето си защо да не дам ,..

Аз не мисля че като угаждаме на децата (защото аз имам две) това ни прави лоши родители ,но всичко си има граници позволиш ли му всичко то ти се качва на главата и тогава става лошо.Ние примерно като излезем навън ходим на кафе или по магазините винаги купувам и на двамата , но в рамките на нормалното било то играчка или нещо за ядене .Ако купувам нещо за ядене купя на малкия каквото аз преценя(сокче или солети........) , а пък големия си купува каквото му се яде.

Винаги когато мога с радост угаждам на Вики,това ме прови щастлива.

угаждам,ако е нещо необходимо

Да и аз сим угаждам много . Макар че не е много правелно но не мога да се удържа

Аз също го правя. и макар всеки път да си казвам , че е за последно ....и пак го правя. Какво да се прави ... като ги обичам толкова много и не мога да им откажа. Но по-някога трябва и да бъдем строги........

Понякога угаждам,когато почне много да мрънка.

аз също угаждам на моето

да много
и понякога много ме е яд за това
ето затова децата имат вече съвсем друга ценностна система многоп различна от нашата
но не мога да устоя на сълзите макар й всеки път да с е заричам че няма да се повтори

Угаждам и то повече от колкото трябва...
Но си имам моменти когато категорично отказвам каквото и да било.

да много

Да угаждам й и то много

Има дни когато и угаждам,но има и такива,в които не.Доставя ми удоворствие като я видя как се радва на нещо,което сме купили за нея,но всеки родител трябва да има граница и децата да разберат,че не всичко което поискат може да им се купи-дори това да означава да реват и да се тръшкат.

АЗ СЪМ НА СЪЩОТО МНЕНИЕ- КАКВО Е ТОВА ВСЕКИ ДЕН. КОГАТО ИМА -ТОГАВА.АМИ ЧЕ ТО ВСЕ В РЪЦЕТЕ ЩЕ МЕ ГЛЕДА,А АКО СТАНЕ ТАКА ЧЕ УТРЕ НЯМА-КАКВО ПРАВИМ ТОГАВА.ГОЛЕМИЯТ МИ СИН ВИНАГИ СЕ СЪОБРАЗЯВА С ПАРИТЕ И НЕ ХАРЧИ ЗА ЩЯЛО И ЗА НЕЩЯЛО,А РАДОСТТА В ОЧИТЕ МОЖЕ И ПО ДРУГ НАЧИН ДА СЕ ПОСТИГНЕ .ТАКА МИСЛЯ АЗ-НЕЗНАМ ,МОЖЕ И ДА НЕ СЪМ ПРАВА.НО НА ПРИЯТЕЛКАТА МИ СИНА СЕГА Е 21ГОД. ИМА КОЛА СОБСТВЕНА И НЕ ПРИЗНАВА БЕЗПАРИЧИЕТО.ТРЯБВА ВИНАГИ ДА ИМА ЗА НЕГО.НИЩО ЧЕ НЕ РАБОТИ.ЕТО ДО КАДЕ СТИГНА ПРИЯТЕЛКАТА МИ-СЛЕД КАТО ВИНАГИ МУ УГАЖДАШЕ .МОМИЧЕТА ДЕЦАТА РАСТАТ И МИСЛЯТ ПО СЪВСЕМ ДРУГ НАЧИН-НЕ ОЦЕНЯВАТ ТОВА КОЕТО ПРАВИШ ЗА ТЯХ.

Права си.
Аз преди му угаждах - но не точно. Тъй като живея със свекърва, се е случвало да му откажа нещо, а тя търчи да му го купува, защото "гледаш ли, то е момченце, да не му стане нещо на чурата". Да, но по този начин, той вече знае при кого минава номерът и ако не стане при мен, отива да й се моли и тя никога не му отказва. За мен е грешно.
Уча го да цени парите, купувам му да яде нещо, а за играчки - по празниците.
Изключение прави, когато му взема някоя образователна книжка.
Все пак, още се учим че неможе да има всичко, което имат другите деца или по магазините.
Сега обикновено като види играчки, казва че ще му ги купим или на рождения ден или на Коледа и така минава номерът.

От малка научих дъщеря ми да цени стойноста на парите защоте те са неростоянна константа ако мога така да ги нареча.Не сам допускала да ме маниполира.Угаждала сам и винаги когато съм прецинявала че е нужно.Според мен ние родителите сме тези които трябва да обясним " до колкото е възможно"на малките си съкровища ,че не всичко което виждат и искат е възможно да бъде купено точно в този момент.

Трудно се сдобих с дъщеря ми . Сега каквото поиска и се прави. Вечер ни развърта като луди-ти седни, ти стани, ти ми дай пижами, ти възглавница...... Ужас е. Много трудно нещо е това възпитнието!

така е мила.ЖИВА И ЗДРАВА ДА Е ДЪЩЕРИЧКАТА ТИ.

id79 написа:Трудно се сдобих с дъщеря ми . Сега каквото поиска и се прави. Вечер ни развърта като луди-ти седни, ти стани, ти ми дай пижами, ти възглавница...... Ужас е. Много трудно нещо е това възпитнието!

Ако сега ви прави луди, като порасне - как ще бъде???
Колкото и трудно да сте се сдобили с нея, все пак границите не бива да се преминава.
Лесно майка не се става и аз родих сина ми с опасност както за моя, така и за неговият живот, но...се преборихме, всичко остана далеч в миналото.

Ani Dinkova написа:За сега е още малка и няма големи притенции но ,аз си мисля че няма родител който да не угажда на детето си.

Угаждане, глезене - но с МЯРКА!!!

Точно така, Бени! Всичко трябва да е с мярка, иначе дребосъка ще те направи луда калинка Не, че аз не угаждам на Марти и то повече от всеки друг, но като скръцна със зъби и да видиш как става мирен. Даже го усещам как понякога нарочно ме пробва дали ще му мине номера за нещо... Разбира се, той е на 1 година и 8 месеца и все още мога да го контролирам, дано и занапред да си остане така, че не се знае какво може да ми дойде до главата

Права си Люси.
И аз го глезя, но си има граници.
Снощи лягаме в хола и ми казва искам да свети лампата, а аз му обеснявам че лягаме да спим и няма да свети, но работи телевизорът, да изгледа детското и той добре.
Влиза баща му и му вика, тате светни.
Но аз, твърдо НЕ.
Баща му пробва да светне, като ме поглежда, после се опитва да каже нещо и аз и на него НЕ, като обеснявам.
В крайна сметка излезе без да светне лампата, а Зоро ме поглежда и му викам.
Вече ти казах Не, не е честно да ме пренебрегваш и да молиш баща си, за нещо за което си получил отговор.
И се обърна и нищо не каза.
Глезенето и изпълняването на желания са близо едно до друго, важното е да се подкрепяме с половинката и като кажем Не, означава Не, а не по-късно да кажем че може и да си престъпим думата.
Така и децата ще се научат да спазват обещанията си и да слушат.

Lindzi написа:Права си Люси.
И аз го глезя, но си има граници.
Снощи лягаме в хола и ми казва искам да свети лампата, а аз му обеснявам че лягаме да спим и няма да свети, но работи телевизорът, да изгледа детското и той добре.
Влиза баща му и му вика, тате светни.
Но аз, твърдо НЕ.
Баща му пробва да светне, като ме поглежда, после се опитва да каже нещо и аз и на него НЕ, като обеснявам.
В крайна сметка излезе без да светне лампата, а Зоро ме поглежда и му викам.
Вече ти казах Не, не е честно да ме пренебрегваш и да молиш баща си, за нещо за което си получил отговор.
И се обърна и нищо не каза.
Глезенето и изпълняването на желания са близо едно до друго, важното е да се подкрепяме с половинката и като кажем Не, означава Не, а не по-късно да кажем че може и да си престъпим думата.
Така и децата ще се научат да спазват обещанията си и да слушат.

Много си права.Трябва във възпитанието да участват двамата родители и винаги да са на едно мнение,особено пред детето.Вече ако има някакви разногласия се уточняват после като са сами и така не се губи авторитета на родителя.Поне аз на това мнение.

И аз и снощи говорихме с половинката за този авторитет и че трябва да се подкрепяме, ще видим резултат дали ще има!