Майка орлица.

Майка орлица е събирателен образ на всички жени, които прекаляват непрестанно да обгрижват, закрилят и напътстват детето си. Къде е границата между добрите родителски грижи и прекаленото закриляне, която майката орлица преминава?
Възможно ли е любовта, ласките, вниманието, грижите да са вредни за детето ни?
Възможно е! Когато са в повече, грижите за нашия наследник се превръщат в опасни за развитието на характера му. Както и за нашата нервна система.
Майка орлица не е термин, а нарицателно, което решихме да използваме, за да опишем правилно този сорт родители. Нека дадем някои примери, за да покажем какво се има предвид под „майка орлица“:
.Добрата майка дава съвети на детето си как да се справи с нещо. Майката орлица му показва какво да прави всеки път, когато то трябва да свърши нещо.
.Добрата майка налага норми на поведение на детето си, например – да не се лигави. Майката орлица прави забележка на детето и на околните всеки път, когато се наруши правилото.
.Добрата майка е загрижена и помага на детето си, когато то не се справя в училище. Майката орлица от сутрин до вечер мисли за това, ходи да говори с учителите, драматизира създалата се ситуация, вместо да я възприеме като нормална.
.Добрата майка оставя детето да играе на площадката с останалите деца. Майката орлица следи всяко негово действие и му се кара да внимава и да не вземе да падне, да бяга по-бавно, да не се катери, да не се люлее силно на люлката.
Майката орлица често преувеличава проблемите на детето си. Тя живее с мисълта, че то има постоянна нужда от нея и не може да се справи с нищо, ако тя не е до него и не му помага. Този сорт родители живеят в непрестанен страх, че нещо може да се случи, че детето го грози опасност, че те са единствените хора на земята, които му мислят доброто и ако не е до тях, детето не е в пълна безопасност.
Много съвременни родители страдат от непрестанен страх нещо да не се случи на детето им. Това ги кара да се превръщат в прекалено, дори болезнено загрижени, неосъзнавайки колко много вредят на детето си. В резултат на това детето не е самостоятелно и често е плахо. Всяко негово действие се следи и наставлява, а то знае, че трябва да има разрешение за най-елементарни дейности. Всява му се чувство на стрес, още преди да се е научило само да разпознава опасностите.
Американски изследователи твърдят, че засилването на тази черта в много родители се дължи на медиите и киното. Странно, но факт. Причината е, че новинарските емисии и вестниците отразяват всякакви страховити истории, след които ние не спираме да живеем в страх, че може да ни сполетят и нас. България, въпреки всичките й недостатъци, далеч не се нарежда сред най-опасните държави в света.
Съвременният начин на живот категорично сочи, че трябва да сме много загрижени и внимателни родители. Свръх грижите обаче са безполезни и вредни.
Преди няколко години американката Ленор Скенази стана известна с прякора „най-лошата майка в САЩ“. Причината е, че тя позволила на деветгодишния си син Изи да се прибере до вкъщи сам с метрото в Ню Йорк, което е едно от най-големите и натоварени в света. Дала му 20 долара и монети за телефон, в случай на опасност. Детето се прибрало невредимо и се чувствало адски гордо с героизма си. След това Ленор разказа историята си, за да защити тезата си, че родителите не трябва да са прекалено обсебващи, а да оставят детето да расте свободно и щастливо. Тази история й спечели медийна популярност и хиляди противоречиви мнения.

Малко са родителите, които биха се решили на тази смела и малко безразсъдна постъпка. Важното е да извлечете поуката – не ставайте обсебващи майки орлици, а оставяйте децата си да имат лично право на избор, да се развиват самостоятелно и да се сблъскват с трудностите в живота.
Защо не бива да сме майки орлици?
Последиците от такова възпитание са по-лоши, отколкото повечето хора подозират. Вредите са преди всичко за децата:
Не развиват достатъчно способността да се грижат сами за себе си. Живеят с мисълта, че друг трябва да се погрижи за проблемите им.
Стават егоисти и не зачитат околните. Чувстват, че са центърът на света и не се досещат за нуждите и чувствата на околните.
Изпитват неувереност да вършат нещата сами. Непрестанно имат нужда от наставления.
Често обвиняват другите за несполуките в живота си.
Не достигат емоционална зрялост и стабилност.
Майките, които прекаляват с обгрижването, също носят своите последици:
тават прекалено нервни и напрегнати.
Изпитват чувство на самота, когато детето порасне.
Преживяват тежко периодът, когато детето реши да вземе живота в ръцете си.
Понасят по-тежко провалите и трудните моменти на детето, отколкото самото то
Всеки родител трябва да се научи да намира границата между добрите грижи и здравословната любов и моментът, в който методите ни за възпитание стават вредни. Не е толкова трудно да го постигнете, но е изключително важно. Просто се замислете какво самите вие искахте от родителите си

Така Добра майка или майка орлица сте?

източник

Аз май повече клоня към 'МАЙКА ОРЛИЦА"все гледам да не се нарани,да не пострада,да не се изцапа,все съм над нея и напътствия давам.

След като прочетох обстойно всичко.Мисля,че клоня повече към майка орлица.Макар не напълно.Но 90% може да се каже.

И аз май съм от това ято.

Аз не съм точно орлица - като е навън го оставям да се натича, ако падне, нормално е, но не го следя изкъсо или както някои майки правят, не дават нито да сяда в пясъка да не се изцапа, нито да играе с топка, да не се удари.
Интересувам се от това какво учат в градината, и когато трябва се намесвам, но все пак малкото човече трябва да свикне и сам да отстоява своите неща.

Аз не съм от майките орлици!
По скоро съм на принципа . Каквото е писано това ще стане- дори и аз да съм там

АЗ СЪМ ОТ МАЙКИТЕ ОРЛИЦИ

Горките дечица

Мога с гордост да се похваля,че моята майка е добрата майка,а не орлица.За себе си не мога да преценя все още понеже синът ми е още много малък и не сме изпитали всичко на гърба си.

Ами надявам се да не съм майка орлица-макар че в определени моменти може би се държа като такава.Тъй като аз съм доста срамежлива ми се иска дъщеря ми да не е такава, но за съжаление не мога да и дам личен пример. И сега когато сме някъде на гости тя се вкопча в полата ми или за възрастния с който е отишла и и трябва доста време за да се отпусне.

На скоро се убедих ,а и от горе прочетеното,че аз съм 101 %,"майка орлица"
На моменти се усещам,че прекалявам,но всичко правя в името на това детето ми да е добре...
Нека някой да ме обвини в обратното...........

Абе да си призная, че и аз на моменти се улавям, че съм майка-орлица ;)) На моменти прекалявам с шашкането, паниката и грижите :) Подигравах се преди години на майка ми, че ме е обсебила и че е досадна, но аз май съм като нея :)