За и против отворената връзка?

Отворената връзка е по силите само на широко скроени, авантюристично настроени и сексуално разкрепостени хора. Преди се говореше за изневяра, а сега - за отворена връзка, която всъщност е просто легална и договорена между двамата партньори полигамия.

Отворената връзка се основава на нетрадиционен подход в личните отношения, включващ странични връзки, излизане по срещи и дори секс с други мъже. На пръв поглед това си е чиста изневяра, но привържениците на отворените връзки ще кажат, че това е по-скоро легализирана полигамия. В отворената връзка не се толерират лъжите и желанието на двамата партньори за странични връзки и сексуални контакти подлежи на обсъждане и одобрение преди да се пристъпи към действия.

Отворената връзка представлява изкривен вариант на приказката за пускането на птичето на свобода и връщането му, от любов към вас, обратно в кафеза. Обикновено един от партньорите в отворената връзка е в ролята на птичето, а другият е склонен от любов да пусне птичето на свобода. Щом обаче се е стигнало до момента, в който един от партньорите пожелае отворена връзка, значи нещо в отношенията с половинката му не е както трябва.

За някои двойки отворената връзка За и против отворената връзка?пък е лекарството, което ще заздрави отношенията им, ще направи живота им интересен, ще възобнови любовта и желанието им за интимност и ще заличи убийствената скука и отегчение, което влюбените изпитват понякога. Не са ли обаче всички тези проблеми индикатор за края на връзката, а отворената връзка – само трик, който създава илюзията, че всичко в любовните отношения между двама души е ок? Наистина ли отворената връзка е просто следващата смела крачка към развитие на връзката ви или е просто последното стъпало, водещо към нейния крах? Всичко зависи от нагласата на двамата партньори - дали равнодушно приемат верността като нещо нормално и необходимо в една връзка, или за тях верността е жертвата, която дават, защото „така трябва“ да бъде в любовта според обществото. Хората, водещи отворена връзка са независими от хорското мнение и собствените си предразсъдъци и следват единствено собствените си нужди и робуват само на личните си убеждения какво е редно и какво не.

След всичко изброено дотук отворената връзка започва съвсем да губи истинския смисъл на думата връзка, тъй като най-вече липсва обвързването между двамата партньори. Именно затова за някои отворената връзка е онази малка вратичка, която позволява на полигамните хора открито и без притеснения да кръшкат. Човешката психика е така устроена, че дори да искате да изневерите или пък да водите отворена връзка, самата мисъл, че партньорът ви също на практика ще ви изневери, ви подлудява. Ето защо на базата на приказката „моето си е мое, чуждото – общо“ отворената връзка не се приема.

Според психолозите истинската отворена връзка, която има позитивно влияние върху семейните отношения е тази, в която и двамата партньори са склонни към полигамия, но желаят да си запазят семейството. Но за да бъде успешно подобно начинание и двамата партньори трябва са напълно убедени в желанието си да водят отворена връзка и да имат вече опит (по възможност) при воденото на такава. Тези партньори, въпреки че разнообразяват сексуалния си живот, остават емоционално верни един на друг, като по този начин постигат едно необходимо освежаване на семейните си отношения.

И когато става въпрос за отворена връзка, не бъдете с нагласата, че тя е винаги „отворена“. Понякога отношенията се „затварят“ за определен период от време, а дори и завинаги, в зависимост от взаимното желание на партньорите в отворената връзка.

Малка част от обществото ни обаче е склонно да приеме подобна свободия. Всеки се кълне в своята вярност и изисква вярност от отсрещната страна, а в същото време всеки претендира, че не иска да ограничава в нищо половинката си. Но всъщност именно към това се стремим – да ограничим половинките си, да им сложим наморници и верижки, така че да бъдат само наши, но не се замисляме, че може би така са само физически, но не и емоционално наши. Доверието в „затворените“ връзки почти липсва – съмняваме се дали ни обичат и дали ни изневеряват, докато в отворените връзки именно доверието е нещото, което позволява воденето на подобен, неразбран от обществото, начин на живот.