Достъп на пациента до медицинска помощ

Go down

Достъп на пациента до медицинска помощ Empty Достъп на пациента до медицинска помощ

Писане by cveti555 on Нед 23 Мар 2008, 11:49

ДОСТЪП ДО ПЪРВИЧНА ИЗВЪНБОЛНИЧНА (ДЕНТАЛНА) ПОМОЩ.

ИЗБОР НА ОБЩОПРАКТИКУВАЩ ЛЕКАР

* Здравноосигурените лица имат право свободно да избират лекар в лечебно заведение за първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП), както и лекар по дентална медицина (зъболекар) в лечебно заведение за извънболнична дентална помощ (ИСП) на територията на цялата страна. Изборът на лицата е личен.
* За малолетни и непълнолетни лица, както и за поставени под пълно или ограничено запрещение лица, изборът се извършва от техните родители и настойници, съответно - със съгласието на техните родители и попечители.
* Здравноосигуреното лице упражнява правото си на избор, като попълва регистрационна форма за първоначален избор на общопрактикуващ лекар и я представя на съответното лечебно заведение. Формулярът се предоставя безплатно от районната здравноосигурителна каса по местоживеене (РЗОК).
* За новородените деца - до даване на ЕГН и получаване на здравноосигурителна книжка, в регистрационната форма за избор се вписват номерът на съобщението за раждане на детето, както и регистрационният номер на лечебното заведение, от което произтича съобщението.
* Първоначален избор на общопрактикуващ лекар може да се осъществи по всяко време с регистрационна форма за първоначален избор.
* Всяка календарна година в периода от 1 до 30 юни и от 1 до 31 декември здравноосигурените лица могат да променят избора си на общопрактикуващ лекар. Необходимият за целта талон-формуляр (регистрационна форма за постоянен избор на общопрактикуващ лекар) се закупува от книжарниците за специализирана медицинска документация, информация за които може да се получи от РЗОК.
* Здравноосигурено лице, което желае да направи постоянен избор, представя на новоизбрания общопрактикуващ лекар:

` - здравноосигурителната си книжка;

- третия екземпляр от регистрационната форма за първоначален избор на общопрактикуващ лекар (в случай, че не притежава здравноосигурителна книжка);

- попълнена регистрационнна форма за постоянен избор;

- документ за актуалния си здравноосигурителен статус.

* При констатирана от РЗОК трайна невъзможност на избрания лекар да оказва първична извънболнична помощ, здравноосигуреното лице има право на нов избор.
* При промяна на настоящия адрес здравноосигуреното лице има право на нов избор на лекар (без това да е обвързано със срок).
* Лицата, временно пребиваващи за срок от един до пет месеца извън здравния район, в който са осъществили постоянен избор, могат да направят временен избор. Това се осъществява с талон-формуляр (регистрационна форма за временен избор на общопрактикуващ лекар), който се закупува от книжарниците за специализирана медицинска документация.
* При изтичане на срока на временния избор на здравноосигуреното лице извън здравния район, в който е осъществен постоянният избор, се възстановява автоматично последният постоянен избор на общопрактикуващ лекар.
* Здравноосигурените лица имат право да получат договорената дентална помощ при представяне на здравноосигурителната си книжка на избрания от тях зъболекар на територията на цялата страна.
* Здравноосигурените лица могат свободно да получават дентална помощ за всяка конкретна договорена дейност (за срока на действие на актуалния НРД) при всеки лекар по дентална медицина (зъболекар), сключил договор с РЗОК.



Достъп до специализирана извънболнична помощ

· Специализирана извънболнична медицинска помощ се оказва на здравноосигурени лица, на които е издадено “Медицинско направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение” (бл. МЗ-НЗОК № 3) от лекар/лекаря по дентална медицина, работещ в лечебно заведение за извънболнична медицинска/дентална помощ, и “Медицинско направление за ВСМД” (бл. МЗ-НЗОК № 3А) от лекар/зъболекар от лечебно заведение за специализирана извънболнична медицинска/дентална помощ (СИМП/СИСП), сключило договор с РЗОК.

· Медицинското направление за консултация или провеждане на съвместно лечение може да се ползва до 30 календарни дни от издаването му. Срокът за извършване на вторични прегледи от изпълнител на СИМП е до 45 календарни дни от датата на извършване на първичния преглед.

· Изпълнителите извършват медико-диагностични изследвания въз основа на “Медицинско направление за медико-диагностична дейност” (бл. МЗ-НЗОК № 4), издадено от изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ или специализирана извънболнична медицинска помощ (ПИМП/СИМП).

· Медицинското направление за медико-диагностични изследвания може да се използва до 30 календарни дни от издаването му.

· В срок до 30 календарни дни от издаването на медицинското направление за високоспециализирано медико-диагностично изследване (ВСМДИ) и високоспециализирана медицинска дейност (ВСМД) здравноосигуреното лице е длъжно да избере лечебно заведение и да уговори ден и час за извършване на изследванията.

· Здравноосигуреното лице може да избере лечебно заведение за специализирана извънболнична помощ, сключило договор с РЗОК, на територията на цялата страна, като представи медицинското направление.

· Здравноосигурените лица могат да получат лабораторни и специализирани инструментални изследвания, специализирани медицински помощни и технически средства в избрани от тях самостоятелни лаборатории, медицински, дентални, медико-дентални и диагностично-консултативни центрове или лечебни заведения за болнична помощ, сключили договор с РЗОК.



Достъп до лечебни заведения за болнична помощ

· Лекарите и зъболекарите от лечебните заведения за извънболична помощ насочват с “Направление за хоспитализация” (бл. МЗ-НЗОК № 7) пациентите към избраното от тях лечебно заведение за болнична помощ на територията на цялата страна. Необходимо е болницата (или диспансерът) да са сключили договор с РЗОК, независимо дали се субсидират от Републиканския или от общинските бюджети.

· В случаите, когато пациент самостоятелно се обърне към изпълнител на болнична помощ, сключил договор с РЗОК, той се хоспитализира след документирана преценка за необходимостта от болнично лечение.

· Първичният медицински документ “Направление за хоспитализация” (бл. МЗ-НЗОК № 7) има срок на валидност 30 дни до прегледа в диагностично-консултативния блок на лечебното заведение - изпълнител на болнична помощ.
cveti555
cveti555
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Достъп на пациента до медицинска помощ Empty Европейците ще си избират в коя държава да се лекуват

Писане by mamazavinagi on Пет 20 Фев 2009, 09:18

Европейците ще си избират в коя държава да се лекуват


02.07.2008, zdrave.net, Елица ТодороваДостъп на пациента до медицинска помощ Tourism1

Гражданите на Европейския съюз ще могат да се лекуват в държава-членка по свой
избор и да потърсят възстановяване на средствата си от здравната каса в
родината си. Когато въпросното лечение не може да бъде предоставено в
тяхната страна или не може да бъде предоставено в медицински приемлив
срок, пациентът ще получава 100% реимбурсиране на разходите си зад
граница. Ако не са налице тези условия, средствата ще се възстановяват
до размера, който касата би платила в родината му. Това предвижда нова
директива на ЕС за правата на пациентите при трансгранично здравно
обслужване, която бе приета от Европейската комисия днес. Тя е част от
новата социална програма на Евросъюза, която бе представена
едновременно в 36 европейски градове. За да влезе в сила обаче,
документът трябва да бъде одобрен от Съвета и от Европейския парламент.
Директивата не въвежда нови права за пациентите, а изяснява тези,
които съществуват и в момента и са потвърдени с няколко съдебни
решения, обясни Ростислава Димитрова, експерт в генерална дирекция
„Здравеопазване и защита на потребителите”. Документът не цели
хармонизиране на националните системи за здравеопазване в рамките на
Европа и не се намесва в организацията и обема на предоставяните
услуги. Възможности за лечение в чужбина съществуват и в момента,
защото са заложени в Договора за създаване на ЕС, но различните държави
ги тълкуват и прилагат по различен начин. Испания например е една от
страните, които в момента
отказват да прилагат тези правила.
От проектодирективата се очаква да установи правна яснота по тези
въпроси. Към момента около 1% от публичните средства за здравеопазване
в Европа се харчат за трансгранично здравеопазване, съобщи Ростислава
Димитрова. Същевременно около 4% от европейските граждани ползват
медицински услуги зад граница, но не всички от тях знаят, че имат право
разходите им да бъдат реимбурсирани у дома.
В българския вариант, за да бъдат възстановени разходите ни за
лечение в друга държава от Евросъюза, няма да е необходимо
предварително разрешение от здравната каса, а само
направление от личен лекар,
с което после да си поискаме парите от касата, обясни експертът.
Държавите-членки обаче си запазват правото да ограничават
реимбурсирането на болнични услуги зад граница в случай на масово
търсене, което застрашава финансовата стабилност на системата,
предвижда директивата. Кога и как ще може да става това, тепърва ще се
обсъжда в комисиите, но една от възможностите е с въвеждането на
изискване за предварителна оторизация от местната здравна каса. Ако
реши да се възползва от това си право обаче, държавата ще трябва да
уточни в писмо до Европейската комисия защо се налага тази мярка.
При предоставянето на услугата пациентът ще трябва
да заплати със собствени средства
за предоставената му медицинска услуга и после да си поиска парите
от своята здравноосигурителна институция. Тя ще ги възстановява до
цената да услугата в родината му. Това означава, че ако българин
предпочете да се оперира във Великобритания например, без това да е
наложително от медицинска гледна точка, той ще плати в лечебното
заведение по цени на Националната здравна служба там, а после ще има
право да получи от нашата здравна каса парите, които тя плаща на
българска болница за същата операция. Това поставя в неблагоприятно
положение гражданите на по-бедните страни, в които цените на
медицинските услуги са значително по-ниски, а възможностите на
населението за кешови плащания в чужбина – минимални. За да не се
налага предварително заплащане от пациента държавите могат да сключват
допълнителни споразумения помежду си, обясни Ростислава Димитрова.
Според нея обаче няма голяма вероятност български лечебни заведения да
се напълнят с пациенти от чужбина, въпреки че ниските цени у нас са
изгодни за чуждите каси. Проучване показало, че 90% от европейците
предпочитат да се лекуват близо до дома си,
и то на родния им език. Те обаче допускат, че при определени
обстоятелства биха потърсили лечение в друга държава-членка, особено
когато живеят в пограничните райони.
Директивата възлага на държавите-членки отговорността да изготвят и
прилагат стандарти за качество и безопасност на медицинските услуги,
каза още Ростислава Димитрова. Те би трябвало да гарантират на
европейските граждани, че ще получат добра услуга, в която и точка от
Евросъюза да се намират. Пациентите от чужбина няма да могат да бъдат
третирани по различен начин от местните граждани, предвижда още
проектодокументът. В него е заложено и улесняване на сътрудничеството
между европейските държави в областта на здравеопазването. Като пример
в това отношение днес бе посочена
възможността да се обединят ресурси
за изграждането на референтни центрове за лечение на пациенти, страдащи от редки заболявания.
Засега не е ясно дали след като бъде окончателно приета, новата
директива ще наложи някакви промени в българското здравно
законодателство, обясниха от представителството на Европейската комисия
у нас. Практиката в такива случаи е след влизането в сила на документа
всяка държава да направи анализ на националното си законодателство и да
прецени дали то има нужда от промени.
mamazavinagi
mamazavinagi
Администратор
Администратор


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите