Колко важна е дипломата?

Зависи в коя страна и в кой университет сте получили диплома! За жалост дипломата от български университет няма почти никаква стойност, особено в чужбина. А причината е, че всеки втори има диплома (често купена) без грам знания.
Колко важна е дипломата? Дипломата няма да ви намери работа

Отдавна е минало времето, когато дипломата беше напълно достатъчна, за да ви осигури хубава работа. Тогава още преди дипломирането, се знаеше къде ще работите и със сигурност работата ви беше по специалността, която сте завършили. Сега не само, че след завършването си дипломата ви по никакъв начин не може да ви осигури работа, ами и не е сигурно дали въобще ще си намерите работа, особено по специалността си. Повечето фирми искат практически опит и не желаят да наемат хора, които тепърва трябва да обучават.

Реално погледнато наистина има специалности, в които се изучава само теория и нищо практическо, което превръща дипломата просто в лист нищо-не-значеща хартия. Това е причината огромен процент от студентите да работят паралелно с образованието си – първо, за да трупат полезен практически опит, и второ – за допълнителни доходи. А тези студенти, които никога не са имали възможността да работят след завършването, си буквално изпадат в състояние на безтегловност или поради факта, че имат диплома от престижен университет, а не могат да си намерят работа, или, ако си намерят работа по Колко важна е дипломата?специалността, въпреки липсата на опит, осъзнават, че това, което са придобили като знания в университета, по никакъв начин не им е от полза в офиса и самочувствието им на отличници се смазва под тежестта на непосилните за тях задълженията в работата.

Т.е. практическите знания са далеч по-важни от дипломата.

И въпреки това при кандидатстване за работа първо ще погледнат какво и къде сте завършили и после ще разгледат CV-то ви за предишните ви работодатели, ако сте имали такива. Дори професионалните знания и умения изискват диплома, която да ги докаже. Парадоксално е обаче как има хора с висше образование и на практика не знаят и не могат нищо, а има хора, които едвам избутват висшето си образование или въобще нямат намерения да учат висше, а в същото време са невероятни специалисти в дадена област. Да но в обявите за работа, в полето за образование, дипломата е едно от важните изисквания. А след дипломата идва ред на изискването за 3 и повече години опит, което представлява една сериозна спънка в професионалното израстване на тепърва дипломираните младежи без грам опит, но голяма част от тях – с тежък умствен багаж.

Специално в България дипломи се купуват като топъл хляб

Има хора, които намират за безсмислени усилията да учат 5 години за нещо, което така или иначе няма да научат в университета и навярно вече знаят и разбират, и да получат диплома за съответната специалност, която обаче няма да им осигури хубава работа. Тези хора предпочитат 5 години да работят, да трупат полезен опит и впоследствие да си купят диплома, подходяща за сферата, в която работят. А да си купиш диплома не е нито толкова трудно, нито толкова трудно в България.

Простичко казано, дипломите в България са изгубили смисъла и тежестта си на важен документ. Особено, ако сте се дипломирали в не особено реномиран университет, дипломата ви надали ще се възприеме на сериозно. Проблем за амбициозните дипломанти е и фактът, че в повечето страни не им се зачитат българските дипломи. Ако отидете в Ню Йорк например и си търсите работа, навярно ще ви попитат в кой университет в Ню Йорк сте завършили.

Тежи ли си дипломата на мястото и има ли тя значение по света и у нас? Не е ли малко преувеличено значението на висшето образование? И не се ли изкривиха представите за ВУЗ-ове в България?

Рекордьори сме по брой на ВУЗ-ове и прогресивно „затъпяване" на населението.

Към момента имаме 52 университета на 7 милиона души! Според проучване от 2000 година у нас е имало 41 университета и 47 колежа за 241 хиляди студенти. В същия период в Испания има 43 държавни университета, 3 частни и 4 католически с общо 1 684 000 студенти.

В Австрия, която е с население, почти колкото нашето - 8,18 млн. души и същия брой студенти, има 13 университета и 6 висши училища по изкуствата. В един вуз в Австрия се обучават средно по 12,7 хил. студенти, а в България - около 6000.

На всеки 200 000 души в България се пада по 1 висше училище срещу 430 000 в Австрия. 90 университета, 3 национални института и 14 висши училища обхващат над 2 млн. студенти във Франция.

Днес не е важно какво и къде ще учиш. Повечето зрелостници искат да станат студенти, защото им е рано да вземат живота в свои ръце и е гот да си студент - партита, гаджета, дискотеки... Малко са тези, които имат амбицията да завършат нещо, което им се отдава и от години мечтаят да следват.

Университетите дават обща култура и теоретична подготовка - нещо, което не върши работа в практиката. Във ВУЗ-овете се преподават знания с „изтекъл срок на годност", които могат да бъдат полезни само в предавания като „Минута е много" и „Стани богат".

А кариерата? Ами бъдещето? Ами петте години безсънни нощи, неуморно учене и мизерия за студента и родителите му?! И не се ли превръща студентството в привилегия на богатите? За да бъдеш студент, или трябва да имаш заможни родители, които да те издържат, или цената е да работиш унизителна за образован, млад човек работа, защото за всички добре платени професии, се иска висше образование. И съответно да пренебрегваш част от занятията си в университета, за да се издържаш.

Вече „кьораво и сакато" в България стават висшисти, защото местата са повече от кандидатстващите. А и „сергии за дипломи", под формата на ВУЗ-ове, колкото щеш. Влиза се лесно там, взимането на изпитите не е проблем, ако имаш какво да сложиш в студентската си книжка и се завършва с лекота.

Пример за такъв университет е скандалният и новороден вуз недалеч от София, чиято неофициална абревиатура П.У.Т.К.А. предизвика много смях в интеренет форумите.

И този вуз обаче бе акредитиран положително по строг ред от показатели, сред които: „достъпност на средата" и „наличие на материална база за спортна дейност" . Въпреки че дори не е започнала основна строителна дейност по бъдещия кампус, както е наречено хирургическото отделение на болницата. Може би задача на първия випуск студенти ще бъде да проектира сградата, да я построи и окабели. Все пак, университетът предлага широк диапазон от специалности, а и е отворен за много студенти. Иначе рискът учащите в П.У.Т.К.А. да се явяват само за заверки на книжки и семестри, е огромен.

Дори най-елитните университети носят на гърба си "вузчета" с неясен произход и пазарни схеми за продаване на дипломи. Всеки може да се сдобие с тапия от университет, при това, само с един клик на мишката или едно телефонно обаждане.
А и в повечето случаи, човек от университета е замесен в схемата.

В средата на миналата година, например, МВР разкри организирана престъпна група за купуване на изпити в авторитете столичен вуз, в която са участвали преподавател и посредници. Те са уличени в купуване на изпити, семестриални заверки и явяване на кандидатстудентски изпити от дубльори, стрували от 500 до 4000 лева.

Така може една сутрин да се събудиш висшист, без дълги сесии и изпити, без 5 години унизителната работа, наравно с хора с килийно образование, заеми и кредити на родителите и „здравословна" диета от сандвичи и това може да е една от причините за затлъстяването на нацията и то на интелигентна част от нея, която най-малкото, има съзнанието да се храни здравословно, ако би могла да си го позволи.

Отивайки на интервю за работа, се иска на първо място стаж в областта поне няколко години, а един съвестен и редовен студент няма откъде да го натрупа. На практика, работодателите искат подготвени кадри, без значение от специалността и ВУЗ-а, който са завършили. Пък и трудно се доказва „нелегалността" на фалшив документ за висше образование. Може да се разбере, като се направи справка в съответното учебно заведение, но кой работодател би си направил труда да проверява дипломите на всичките си кандидати за работа? А и защо да го прави, ако кандиатът има опит и още повече - всичката информация поне на ниво „бакалавър" е достъпна в интернет и книжарници и ако работодателят си намери достатъчно грамотен, съвестен и мотивиран човек с опит, то тоя работник смело може да се самообразова и да си гради кариерата.

Истината е, че за да потръгнат нещата и да можеш да бъдеш конкурентноспособен кадър на пазара на труда, трябва да се синхронизират университетите и работодателите. Студентите да изучават новостите в занаята, да са в „крак" с процесите, които се случват в областта, която ги интересува, а работодателите, да са наясно какво искат - човек с тапия или такъв, отдал 5 години на изучаването на професията.

Освен това, във век, в който информацията, респективно знанията, са общодостъпни, е важно не натрупването на знания, а на умения и университетите трябва да създават на студентите, както умения в областта, която учат, така и умения за боравене с информация и самоусъвършенстване в реална среда на работа. В противен случай, толерират „масовото пазаруване" на дипломи.