Правопис и правоговор на днешната младеж.

Да подготвим децата за училище - практически съвети за родителите

Здравейте , уважаеми родители!
Кога да започне подготовката на детето за училище? Как да го подготвим добре? Какво и как да учи?Кой трябва да подготви детето за училище? Единна рецепта за всичко това няма и не може да има: с едни трябва повече да се говори, с други повече да се слуша, с трети да се бяга и скача, а с четвърти да се учи по минутка да седи и внимателно да работи. Едно е ясно- подготовката за училище започва от рождението: всичко, което e научило детето в ранно детство и най- важното - какво е научило само опирайки се на възрастните.

Съществуват и други мнения: едни мислят, че подготовката трябва да започне от 3 годишна възраст, други - 1 година преди постъпване в 1 клас. Аз мисля, че всеки период от живота на детето до постъпване в училище, с всичките негови особености е подходящо за подготовка за училище. Но е важно да се намери златната среда: нито да се престараваме, като искаме от детето непосилното за него, само защото другите деца вече го могат, нито да го подценяваме, че е още малко и му е трудно да се справя, а да му дадем възможност да получи удовлетворение от постигнатото и чак тогава да преминете към изучаване на нещо ново, по-сложно. Винаги трябва да бъдете крачка напред, но целта трябва да е достижима, в съответствие с детските възможности. Трябва да знаем, че този който е изпитал неуспех, понижава желанието си да се учи, губи интерес към новото и непознатото…. А без такъв интерес- как да се учи?

Но нека бъдем реалисти. Навярно за подготовката сте се замислили на прага на останалото време до училище. Навярно вече сте ходили на лекар, проверили сте зрението, слуха, проверили сте има ли вашето дете хронически заболявания. Старайте се да спазвате основните условия за правилно физическо развитие на детето ви – рационално хранене, правилен дневен режим, пълноценен сън, разходка на въздух.

Вашето дете не само достатъчно се развива/ бяга, скача, играе/, но и изпълнява специален комплекс от физически упражнения за закаляване. Научили сте го на основните хигиенни навици. Ако нещо е пропуснато, то още не е късно да се навакса.

Обикновено децата в тази възраст са много любопитни, наблюдателни, задават много въпроси. Но ако вие не им обърнете внимание, не им отговорите веднъж, два – детето ще замлъкне и ще престане да пита.

Когато не сте изморени, когато не сте заети, намерете време не само да отговорите на детските въпроси но и да го попитате нещо, за му дадете определена задача. Например, в есенен ден се прибирате от разходка в парка. Помолете детето да разгледа внимателно наоколо и да ви каже какво се е изменило в парка от лятото. Непременно изслушайте неговия разказ и го похвалете. Така то ще натрупва опит да наблюдава и анализира, и в същото време ще разшири знанията си за околния свят, ще усъвършенства своята реч.

Разходката в парка не е само движение и чист въздух, а общуване и знанията за света около нас, при родителите навярно са повече?

И така, повече разказвайте на децата, но ги и питайте, следете дали правилно и отчетливо изговарят думите, увеличавайте речниковия им запас с нови думи. Ако сте забелязали, че устната реч на детето ви е недостатъчно развита, има беден речник, неправилно построява изреченията, трудно изговаря някои звукове и трудно ги различава, тогава трябва незабавно да увеличите разговорната част от вашето общуване. Говорете повече с него. Често му задавайте разнообразни въпроси и отговаряйте на всички “ Защо? “ и “Как?”.

Децата обичат да римуват, да измислят нови думи и да играят на думи. Новите думи и изрази децата често ги научава от книжките, от телевизията, но възрастните трябва постоянно да обясняват значението на непознатите думи.

Децата на 6 годишна възраст вече трябва да умеят да определят положението на предметите, да знаят тези думи и тяхното значение: отпред, отзад, ляво, дясно, горе , долу, над, под, ……. Чрез игра проверете тези знания/ например поставяйте играчката на масата, под възглавницата, пред телевизора и т. н./, и питайте къде се намира.Ако детето от време на време нещо бърка, спокойно обяснете и повтаряйте понякога подобни игри. Освен това детето трябва да различава и правилно определя основните геометрични фигури/ кръг, квадрат, триъгълник, правоъгълник/, да сравнява и различава предмети по големина/ по- голям, по- малък/. За това не са необходими специални знания, тях може да ги усвои в ежедневието си. Обикновено децата обичат да помагат на мама в кухнята, да подредят масата. По време на подреждането питайте какво са това домакински съдове. Може да потренирате тяхното положение на масата/ чинията със салата в средата, в края останалите чинии, вилицата от ляво на чинията, ножа вдясно, салфетката отдолу, хляба отпред и т. н. / пребройте количеството на предметите, определете тяхната форма/ чинията е кръгла, салфетката квадратна, да я прегънете на триъгълник или правоъгълник и т.н./ Обезателно следете за правилното употребяване на думите и тяхното произношение.

Обсъдете защо така са назовани определени предмети: захарница, солница, закачалка, сапунерка…. Поговорете за плодове и зеленчуци. Помолете го да донесе 1 глава лук, 2 домата, 3 моркова и т. н. Да се опита да ги брои и да каже какъв цвят са.

Ако идете заедно с него на магазина за мляко, това е прекрасен повод да му разкажете какво са това млечни продукти: сирене, кашкавал, извара, сметана…Имате пътуване до вилата, до село, до градината – няма по- добър начин да му разкажете за плодове и зеленчуци,, да види как растат, да открие по- какво си приличат и различават морков и ряпа, маруля и лапад ….Може това да не е просто разказ, а детето само да се опита да извади морков, да изчисти шушулка грах, да откъсне домат или чушка и т.н.

Сега има много албуми и книжки за оцветявате с плодове и зеленчуци, домашни и диви животни и много други неща, които могат да се използват с успех не само за оцветяване. Те могат да се пригодят и за упражнение, помагащи на детето да се научи да квалифицира предметите, да открива прилики и разлики между тях. Може да се направят карти с дрехи, обувки, домашни и диви животни и т. н. А после да поиграете: “ Кой най- бързо ще събере плодовете?”, “Кой ще открие най- много диви животни? Вариантите игри са много, пофантазирайте и обезателно ще откриете нещо интересно за вашето дете.

Ако детето има нарушения в произнасянето на звуковете, не отлагайте срещата с логопед. Вашето дете се нуждае от индивидуална работа под негово ръководство.

Ако по някаква причина не може да се консултирате с логопед, постарайте се да помогнете на детето, като го упражнявате в правилно произношение. Помнете , че трябва да изговаряте звуковете в думите отчетливо ясно и правилно – образеца по кой детето ще се сравнява. Може да играете на “думи”- да ги разделите на звукове, от различни звукове да направите дума, да кажете дума започваща или завършваща на определен звук. / Опитай се да откриеш в твоята стая ( кухнята, спалнята…..) названия на предмети, в които има звук Л. / Може произволен звук, но често задавайте този, който детето трудно запомня или трудно произнася. Научете го да подчертава необходимия звук с гласа си като го удължи и форсира.(ррррриба, лллимон ….). децата на тази възраст обичат да имитират различни звукове, бръмчене на кола, крякане на жаби и т.н. От това може да си направите весела забавление. Четете на глас стихове, приказки, разкази.

Трудните звуци обикновено не се изговарят изведнъж. Тях трябва да ги повтаряш много пъти. Но бъдете търпеливи и непрекъснато хвалете детето дори за най- малкия успех. Никакви упреци, насмешки и недоволства!

Дори правилно да изговаря всички звукове, за понататъшното му обучение в правопис и правоговор то трябва да умее да ги отделя и различава. Затова при 5-6 годишните трябва да се упражняват в звуков анализ( да определя реда на звуковете в думата- пр. молив( м, о, л, и, в) , да може да отделя звуковете(коса – оса)) да ги заменя с др.( коса- роса). Понякога в процеса на обучение се явяват определени невидими трудности – недоразвит фонетико- фонематичен слух. Лошото е , че тя остава дълго време скрита и се появява във вид на голямо количество грешки, особено в диктовките, във втори и трети клас.

Ако упражненията по звуков анализ вървят трудно- виждате, че детето бърка б-п, в-ф, д-т, г-к, з-с, ж-ш. Ако детето произнася тези звукове чисто и ясно , но при диктовка вместо гора пише кора- т. е. заменя буквите при писане – то тогава пак потърсете помощта на логопеда.

Някои родители смятат , че едно добре физически развито дете, няма да има затруднения при писането. Но проблемът е в това ,че фините координационни движения на пръсти, китка и на цялата ръка не са зависими от общото физическо развитие. И затова и най- подвижното дете може да се затруднява при писане, паради факта, че това е съвсем друг навик. Точно за усъвършенстване на тези фини движения на ръцете ще ни помогне рисуването, оцветяването на малки повърхности, изрязване и лепене низане на мъниста, редене на мозайка, завързване и отвързване на възли……. При оцветяване, рисуване, писане – следете за правилното положение на ръката, молива, листа – поза на ученик. Ръката да не е напрегната , а пръстите да са разхлабени. Когато детето се научи свободно да държи молива или писалката, може да преминем към следващото упражнение. Да го научим как правилно да разположи листа или тетрадката на масата. А как е правилно? Да наклоним листа на ляво, така че долният ляв ъгъл да е срещу гърдите. Лявата ръка трябва да придържа листа при рисуване или писане.

Не учете детето преди училище да пише ръкописните букви. Това е сложен процес и нека с него се занимава учителя. Но изпълнението на специални графически знания и умения ще бъде полезно!

Предлагам ви някой варианти за такива знания. При изпълнението на графически задачи важно е не бързината и количеството на изпълненото , а точното изпълнение дори на най- простите упражнения.

Продължителността на работа да е от 3 до 5 минути, после почивка или приключване, ако му е омръзнало или продължение от още 3-5 минути работа. Не започвайте ново упражнение, ако не е усвоено предишното. Линиите трябва да са прави, равни. ( Например писане на наклонени линии в тетрадка с квадратчета. Линиите са по диагонал, да свързват горен десен ъгъл с долен ляв или обратно. Да са във всяко квадратче или през едно. Линиите могат да са вертикални, хоризонтални и т. н. Може да се пишат и в тетрадка с редове, като се следи да са на еднакво разстояние една от друга. Но важно преди да започнете упражнението да обясните на детето неговата цел: “ Сега ние с теб малко ще потренираме, за да се подготвиш по- добре да пишеш буквите.” Обяснете му какво ще прави и как да го изпълни. “ Сега ще пишем наклонени чертички в квадратчета. Започваш от горното дясно ъгълче и завършваш при долното ляво ъгълче. Прескачаш едно квадратче и правиш нова наклонена чертичка.” Обясненията са съпроводени с показване. На 6 годишното дете е по- лесно да направи една дълга линия, да я започне откъдето иска и да завърши където пожелае, отколкото къса линия с определени ограничения. Затова много важно е да обърнете внимание на началната точка(“ Започваме оттук”), посоката на движение и крайната точка. Като напишем един елемент разхлабваме пръстите, почиваме и после започваме следващия елемент. Това са упражнения за 6 годишни деца, които същата година ще постъпят в училище.

Редувайте по- лесни с по- трудни упражнения. Ако нещо не се получава както трябва, линиите са неравни, разкривени, ако детето е неуверено, държи молива напрегнато ( обикновено, в такива случаи то се отказва от работа и търси причини да се измъкне), не му се карайте, не настоявайте, не се сърдете и не заплашвайте: “ Като тръгнеш на училище ще имаш само двойки.” Постарайте се да разберете къде е бедата. Наблюдавайте как играе детето, умее ле да работи с малки предмети. ( Дайте, например, пакет с копчета и го помолете да отдели големите от малките, а после да ги наниже на конец, отделно малките, отделно големите.) Внимателно наблюдавайте как рисува. Може би и тогава държи молива неправилно, когато оцветява малки повърхности, излиза от очертанията. Помолете го до нарисува и оцвети къща и наблюдавайте. Нещо не се получава? Значи изчакайте още малко, навярно е още рано за задачи от този род.

Необходимо е да отделите голямо внимание на развитието на движението на ръцете, китките и пръстите, чрез лепене и плетене, завързване и отвързване на възли, мозайка, конструктор, подреждане на карти с различни размери. Понятията – горе, долу, ляво дясно……- много бързо се усвояват и затвърдяват чрез игра с топка: топка над глава( горе), топка в краката( долу), хвърли напред, назад ………Усложнете задачата: Хвърляне с лява ръка на дясно, а с дясна на ляво и т. н. Детето бързо ще започне да се справя, но важно е да разбере пространствените съотношения. Ако детето бърка посоките, не се ядосвайте, а търпеливо обяснете и то не веднъж. Не е така просто да се формира пространственото разположение на частите на дадена плоскост. Вземете бял лист и различни по цвят копчета и ли просто мрежа от мозайка. Сложете едно копче в средата и обяснете че това е среда, друго- в горен десен ъгъл и пак обяснявате кое дясно, кое горе и т. н. Не бързайте, не преминавайте нататък, докато детето не разбере и не направи същото упражнение само. Знайте , че в хода на тези упражнения детето получава знания и навици за учебна дейност- умение внимателно да слуша инструкциите, да се съсредоточава над задачата, да работи внимателно и старателно.

Използвайте и изрязани от картон геометрични фигури в различни цветове. Да направи от тях различни фигури по въображение или с поставено условие( Къща, кола, дърво) Може да обясните на детето понятията – цяло и част от цялото( кръг и половин кръг, разделете квадрата на 2 правоъгълника или 2 триъгълника и т. н. Децата обичат да работят с конструктор, което е много полезно за развитие на въображението, мисленето. Независимо какво прави детето, ние трябва да следим как работи когато му е интересно и как- кога не е. Колко точно изпълнява инструкциите. Ако забележите че не спазва указанията или бързо ги забравя или въобще не им обръща внимание, не се успокоявайте, че ще порасне и ще “ поумнее”. Трябва веднага да опростите задачата, да разделите инструкциите на по- малки части за изпълнение и да ги подредите последователно. Но не се упражнявайте когато детето е уморено, превъзбудено, след заболяване.

По леко и с по- голяма стойност са упражнения с продължение. Например с момиченцата да шиете тоалети на куклата, с момченцата да правите различни превозни средства от кутийки или картон. Старайте се да избегнете укоряващия тон, недоволство и наставнически указания ( Колко пъти ти повтарям едно и също! Пак го правиш не както трябва.) Не забравяйте да похвалите детето за добре свършена работа, дори да не е направено както трябва( Много добре си се справил, но като че ли си забравил….)

Детето на 5-6 години не маже да работи дълго: 10 – 15 минути то може да задържи вниманието си над определена задача, после трябва да почине.

Когато оценяваме готовността за учете, навярно сте проверили и детската памет. Неблагоприятни се явяват “ скачащите” резултати. Веднъж запомни 5 думи, друг път – 2. Това показва бързо изтощаваща се нервна система. Тогава не е нужна тренировка на паметта, а цялостна укрепване на общото състояние на детето. Психологическите изследвания показват, че механичната памет от тренировки не се подобрява.

Какво да правим? В процеса на обучение ще ни е необходимо много неща да помним. Психолозите съветват да се дават знанията на малки порции. Най- голямата трудност е заучаването на стихотворение. Препоръчва се в началото да се разбере смисъла на цялото стихотворение, да се преразкаже, да се отделят смисловите части. А да се учат куплетите един след друг, без да е разбран смисъла и после да се сглобят, е много трудно. Много деца помня по- добре сутрин, ако вечерта преди лягане е прочетено няколко пъти. Ако сте успели да разберете тези особености на паметта на вашето дете, не забравяйте да споделите това с учителя в 1 клас.

Сега вие знаете къде е слабото място на вашето дете и работете над това, и ако забележите промяна – има надежда, че в училище всичко ще бъде наред.

ИЗТОЧНИК:ТУК

Успешната адаптация на първокласниците

Здравейте, уважаеми родители на настоящи и бъдещи първокласници!

Всеки от вас се безпокой, ще успее ли вашето дете достатъчно бързо ибезболезнено да се адаптира към новия си училищен живот. Затова ще си поговорим сега, как родителите да помогнат на децата си в този сложен процес. Често за успешното адаптиране пречи именно тревогата на родителите. Ако вие много преживявате този процес, трябва да се справите първо с вашите чувства. Боите се, че детето ви може да бъде обиждано или бито от по- големи ученици? Притеснявате се, че често боледува и ще отсъства от училище? Тревожите се с какви деца ще се сприятели? Как ще се справи с учебния материал?

Не се притеснявайте! Всички любящи родители са минали през този стадий. Нужно ви е време да свикнете с мисълта, че детето ви е порасло и преминава в нова фаза на самостоятелен живот. Намерете време да споделите своите чувства и тревоги с приятели, да поговорите с бъдещите учители на детето ви. Ако се запознаете по- рано с бъдещия учител на вашето дете, ще можете по- добре да разберете на кого поверявате рожбата си. Може да попитате колко деца са в клас, какво обикновено правят, ако някой отсъства продължително, как се свързват с родители при спешни случаи?

Отговорите на учителя ще ви даде възможност да вземете правилно решение. Когато вие самите почувствате увереност, то ще съумеете да предадете своето спокойствие на малкия ученик.

Колкото по- обикновено изглежда вашето дете, толкова по- леко ще му бъде да намери своето място сред връстниците си. Дете, облечено в скъпи и атрактивни дрехи, с необичайни и привличащи внимание учебни пособия ( пенали, тетрадки, писалки, моливи и други), по- трудно се приема от останалите деца. Към него се изгражда особено отношение. В стремежа да се сплоти детския колектив децата сами се разделят на “ свои” и “ чужди”. В “свои” попадат тези, които са болшинство. В “чужди” са малцинството- деца с физически дефекти или деца с особена прическа, с ефектни и скъпи тоалети, които се открояват сред тениските и дънките. Ако вашето дете е от “чуждите” – прекалено пълно или много дребно и слабичко, от друга националност или етнос, то задължително трябва да се срещнете по- рано с учителите и да им разкажете как вие му помагате да се справи с определени ситуации. Разкажете му как вие го учите да преодолява своето смущение и да защитава достойнството си. Питайте учителите как те решават подобни проблеми.

Старателно подгответе детето да отиде в училище. И ето момента, от който така се страхувахте. Детето започва да плаче ида вика: “ Не искам да остана тук!”, “Искам да си отида вкъщи!”. Ако вие не сте готови за такъв обрат на събитията и детето усети вашата раздвоеност и несигурност, ще удвой атаката и ще и предаде драматичен ефект. Може дори да легне на пода и да изпадне в истерия. Маже здраво да се вкопчи във вас, че и трима възрастни не могат да го отделят, може да ви задържи на входа на училището и да превърне раздялата в сърцераздирателна сцена. За разрешаването на подобни проблеми, полезно би било до се придържате към някои прости правила:

1. Подгответе детето за събитието отрано.

2. Събудете детето по – рано, за да има достатъчно време спокойно да се измие, облече, да закуси, да се разсъни напълно и да поговори малко с вас. Зареждайки се от сутринта с положителна емоция, то по- леко ще преодолее няколко часовата раздяла с вас.

3. На раздяла го ободрете и бъдете позитивни и спокойни.

4. Пожелайте му добър ден, кажете, че го обичате. Спокойно го прегърнете и тръгнете, махайки му с ръка.

Когато вашия първокласник се прибере вкъщи, попитайте го какво хубаво му се е случило. Внимателно изслушайте неговия разказ.

За успешната адаптация детето трябва да проявява оптимизъм, чувство на отговорност. То трябва да си изработи умение да превключи от един вид дейност на друга.

Любовта на семейството, лекият хумор, търпението и доброжелателността, спокойствието и готовността да дадем на малкия човек повече самостоятелност при изпълнение на домашните задачи и подготовка за следващия учебен ден, непременно ще го направи по- защитен и уверен в своите сили.

ИЗТОЧНИК:ТУК

Туци,аз мога да кажа,че съм много доволна от обучението на първокласниците.Тоест мога да говоря само от мое име.Моят син също беше 1-ви клас миналата година.Тяхната Г-жа много държи на учението.Старае се,преправя им в тетрадките,когато са сбъркали,пише им го по правилния начин.Също така ги караше да преписват сбърканата дума по няколко пъти,за да я научат.Но и в крайна сметка си е от една страна до Г-жата,а от друга до самото дете.