ЗАКОН ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ

ЗАКОН ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ
Обн. ДВ. бр.82 от 17 Септември 1999г., изм. ДВ. бр.11 от 31 Януари 2002г., изм. ДВ. бр.45 от 30 Април 2002г., изм. ДВ. бр.99 от 11 Ноември 2003г., изм. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004г., изм. ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.92 от 18 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.95 от 29 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.102 от 20 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.103 от 23 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.85 от 20 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.92 от 14 Ноември 2006г., изм. ДВ. бр.102 от 19 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.42 от 29 Май 2007г., изм. ДВ. бр.80 от 5 Октомври 2007г., изм. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2007г.
Глава първа. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ – пропуснато*
Глава втора. ЛИЦЕНЗИРАНЕ И РЕГИСТРИРАНЕ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 11 ОТ 2002 Г.)
Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" води регистър на моторните превозни средства към всеки лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България и издава удостоверение по образец, определен с наредбата по чл. 7, ал. 3, за всяко превозно средство.
(2) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.) Веднъж вписано в базата данни на Министерството на транспорта, превозното средство може да бъде прехвърлено в друг лиценз.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.) Лиценз и удостоверение за регистрация не се изискват за:
1. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) превоз на товари с моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с товароносимост до 3,5 тона или максимално допустима маса до 6 тона, с изключение на превозите, за които по силата на международни договори, по които Република България е страна, се изисква разрешително;
2. превоз на пътници и товари при бедствия, аварии и други извънредни ситуации;
3. (доп. - ДВ, бр. 102 от 2005 г.; доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) превози на пътници и товари, извършвани от Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция "Национална сигурност", държавните предприятия "Строителство и възстановяване", "Транспортно строителство и възстановяване" и "Съобщително строителство и възстановяване", свързани с изпълнението на нормативно определените им публични задачи, както и от съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България и пребиваващи на нея;
4. (нова - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) превози на пощенски пратки, които се извършват в рамките на обществените услуги;
5. (нова - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) превози на повредени превозни средства;
6. (нова - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) превози на лекарства и медицински изделия, медицинско оборудване, както и други необходими средства за оказване на спешна медицинска помощ.
(4) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Лицензът на Общността е валиден и за превозите на територията на Република България.
Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Министърът на транспорта или упълномощени от него длъжностни лица издават лицензите по този закон по предложение на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".
(2) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Лиценз на Общността и лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България с автомобили с българска регистрация се издава на търговци по смисъла на Търговския закон, когато отговарят на изискванията за:
1. благонадеждност (добра репутация);
2. професионална компетентност;
3. финансова стабилност.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Условията и редът за установяване на изискванията по ал. 2 и за издаване на лиценз се определят с наредба, издадена от министъра на транспорта.
(4) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) Изискванията за благонадеждност по ал. 2, т. 1 са изпълнени, когато ръководителите на транспортната дейност на търговците не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер или не са лишени с влязла в сила присъда от правото да упражняват превозна дейност.
(5) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.) Изискванията за професионална компетентност по ал. 2, т. 2 са изпълнени, когато ръководителите на транспортната дейност на търговците притежават познания и опит, придобити чрез посещения в курсове за обучение или усвоени в транспортната практика, успешно са положили писмен изпит по предмети, определени в наредбата по ал. 3, и имат най-малко средно образование.
(6) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Изискванията за финансова стабилност по ал. 2, т. 3 са изпълнени, когато търговецът разполага с достатъчно ресурси, с които може да гарантира за нормалното стартиране и функционирането на транспортното предприятие и няма задължения за данъци и осигурителни вноски, освен когато са отсрочени или разсрочени по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Капиталът за първото превозно средство и за всяко следващо превозно средство трябва да отговаря на размера, определен в наредбата по ал. 3.
Чл. 7а. (Нов - ДВ, бр. 11 от 2002 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.) Лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари на територията на Република България само с моторни превозни средства, за които има издадени удостоверения за обществен превоз на пътници или товари, освен в случаите, когато превозите се извършват с лиценз на Общността.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) Лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбата по чл. 7, ал. 3.
(3) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., доп. - ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.) Министърът на транспорта съгласувано с министъра на здравеопазването определя с наредба изискванията за медицинската годност на водачите, извършващи превози за собствена сметка и обществени превози на пътници и товари, и условията и реда за провеждане на предпътните медицински прегледи.
(4) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Лицензираните превозвачи могат да осъществяват международен превоз на товари с водачи - граждани на държава, която не е членка на Европейския съюз, само когато те притежават сертификат за водач на моторно превозно средство, издаден от министъра на транспорта или от упълномощени от него длъжностни лица.
(5) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Сертификат за водач на моторно превозно средство се издава на превозвач, който е удостоверил по надлежния ред, че водачът на моторно превозно средство, който е гражданин на държава, която не е членка на Европейския съюз, е назначен на работа при спазване на разпоредбите на Кодекса на труда и колективните трудови договори, ако има такива, относно условията за назначаване на работа и професионалното обучение на водачите на моторни превозни средства с цел осъществяване на автомобилни превози.
(6) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Изискванията към водачите - граждани на държави, които не са членки на Европейския съюз, и условията и редът за издаване на сертификат за водач на моторно превозно средство се определят с наредбата по чл. 7, ал. 3.
Чл. 7б. (Нов - ДВ, бр. 85 от 2006 г.) (*) (1) Лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари с превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, само с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача. За съответствие с изискването за квалификация на водача министърът на транспорта или упълномощени от него длъжностни лица издават карта за квалификация на водача със срок на валидност 5 години.
(2) Карта за квалификация на водач се издава на лица, притежаващи удостоверение за професионална компетентност, удостоверяващо начална квалификация или периодично обучение по смисъла на ал. 3 и 4.
(3) Изискването за квалификация на водача по ал. 1 е изпълнено, когато водачът притежава познания, придобити чрез посещения в курсове за обучение, и е положил успешно изпит.
(4) Водачите, придобили квалификацията по ал. 2, подлежат на периодично обучение за усъвършенстване на познанията си на всеки 5 години.
(5) Министърът на транспорта определя с наредба условията и реда за провеждане на обучението и реда за провеждане на изпитите по ал. 3 и 4.
Чл. 7в. (Нов - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) Курсове за обучение на водачи за придобиване на квалификация и за усъвършенстване на познанията им се организират от търговци и юридически лица с нестопанска цел, от професионални училища, професионални гимназии, професионални колежи, средните общообразователни училища с професионални паралелки, както и висшите училища, които притежават удостоверение за регистрация.
(2) Регистрацията по ал. 1 се извършва от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", където се води регистър.
(3) За вписване в регистъра лицата по ал. 1 трябва да:
1. подадат заявление до Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", комплектовано с документите, определени в наредбата по чл. 7б, ал. 5;
2. разполагат с учебни кабинети, преподаватели, учебни площадки, превозни средства и средства за провеждане на практически упражнения, които отговарят на изискванията на наредбата по чл. 7б, ал. 5.
(4) При непълноти на представените документи по ал. 3 Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" в 10-дневен срок от подаване на заявлението писмено уведомява лицето и дава срок за отстраняването им.
(5) В 14-дневен срок от подаване на заявлението или от отстраняване на непълнотите по ал. 4 изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица извършват регистрацията и издават удостоверение за регистрация на лицата, които отговарят на изискванията на наредбата по чл. 7б, ал. 5 и са приложили документите по ал. 3.
(6) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" мотивирано отказва извършването на регистрация на лице, което не отговаря на някое от изискванията на наредбата по чл. 7б, ал. 5 или не е приложило към заявлението документите по ал. 3.
(7) Отказът да се извърши регистрация подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(8) Правото да се организират курсове за обучение на водачи за придобиване на квалификация и за усъвършенстване на познанията се прекратява:
1. по решение на органа, извършил регистрацията:
а) когато регистрацията е извършена въз основа на неистински документи или на документи с невярно съдържание;
б) при системни нарушения на условията и реда за извършване на обучението;
2. по молба на притежателя на удостоверението за регистрация;
3. с прекратяване на търговеца или на юридическото лице с нестопанска цел.
Чл. 7г. (Нов - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) В регистъра по чл. 7в, ал. 2 се вписват:
1. пореден номер и дата на регистрацията;
2. наименование, седалище и адрес на управление на търговеца или на юридическото лице с нестопанска цел;
3. код по БУЛСТАТ;
4. номер на издаденото удостоверение за регистрация;
5. данни за превозните средства, с които се извършва обучението:
а) регистрационен номер;
б) идентификационен номер;
в) марка и модел;
6. дата на заличаване на регистрацията и основанието за това.
(2) Искане за изменение и допълнение в регистъра и в удостоверението за регистрация се прави в 30-дневен срок от промяната на обстоятелствата, които подлежат на вписване.
(3) Заличаването от регистъра се извършва със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".
(4) Редът за регистрация и заличаване от регистъра по чл. 7в, ал. 2 се определя с наредбата по чл. 7б, ал. 5.
Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Лицензът за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България и лицензът на Общността са лични и не подлежат на преотстъпване.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Лицензът за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България и лицензът на Общността се издават за срок 5 години.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Срокът на лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България и на лиценза на Общността се продължава за нови 5 години, ако лицензираният превозвач е направил писмено заявление за това преди изтичането на срока на валидност на лиценза и отговаря на изискванията, определени в наредбата по чл. 7, ал. 3.
(4) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) Издаването на лиценза или продължаването на срока му се извършва в едномесечен срок от подаване на заявлението.
Чл. 9. (1) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., доп. - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Министърът на транспорта или упълномощено от него длъжностно лице отказва издаването на лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или на лиценз на Общността или продължаването на срока му в случаите, когато:
1. кандидатът не отговаря на някое от изискванията по чл. 7, ал. 2;
2. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.) правата, произтичащи от издадения лиценз на превозвача, са били прекратени през последните две години на основание чл. 11, т. 1, букви "а", "в" и "г";
3. (нова - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) са налице условията по чл. 4.
(2) (Предишен текст на ал. 1 - ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., доп. - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Отказът от издаване или за продължаване срока на лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или на лиценза на Общността се мотивира.
(3) (Предишен текст на ал. 2 - ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Изричният или мълчаливият отказ подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 10. (1) (Нова - ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.) При настъпване на промени в обстоятелствата, вписани в лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или в лиценза на Общността, извън случаите по ал. 2 превозвачът подава заявление за отразяването им в 30-дневен срок от тяхното настъпване.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., доп. - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишен текст на чл. 10, доп. - ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.) При смърт на физическото лице - едноличен търговец, при прехвърляне на предприятието на търговеца като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, или при преобразуване на превозвача правата му, произтичащи от лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или от лиценза на Общността, преминават върху неговия правоприемник. Той е задължен в срок до три месеца да подаде заявление до лицензиращия орган за отразяване на промяната в лиценза, ако са изпълнени изискванията на чл. 7, ал. 2.

Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., доп. - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Правата, произтичащи от лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или от лиценза на Общността, се прекратяват:
1. по решение на лицензиращия орган, когато:
а) (изм. - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., доп. - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) лицензът за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или лицензът на Общността е издаден въз основа на неистински документи или на документи с невярно съдържание;
б) (изм. - ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) превозвачът престане да отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2;
в) (изм. - ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) при осъществяване на дейността от превозвача са нарушени този закон и подзаконовите нормативни актове, двустранните и многостранните договори, по които Република България е страна, паспортният и митническият режим в Република България или в чужбина;
г) (нова - ДВ, бр. 11 от 2002 г.) са използвани неистински документи или документи с невярно съдържание при осъществяване на дейността;
д) (нова - ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., доп. - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.)
2. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) по молба на неговия притежател;
3. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., доп. - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) с прекратяване на юридическото лице на притежателя на лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или на лиценза на Общността;
4. с прекратяване на дейността на едноличния търговец;
5. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) с изтичане на срока, за който е издаден.
6. (отм. - ДВ, бр. 11 от 2002 г.)
Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) (1) Таксиметров превоз на пътници може да се извършва от търговци, притежаващи удостоверения за регистрация, или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка.
(2) Регистрацията по ал. 1 се извършва от Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация", където се води регистър.
(3) За вписване в регистъра лицата по ал. 1 трябва:
1. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г.) да подадат заявление до Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", комплектувано с документите, определени в наредбата по чл. 12а, ал. 5;
2. да отговарят на изискванията за благонадеждност, посочени в чл. 7, ал. 4;
3. да отговарят на изискванията за професионална компетентност, посочени в чл. 7, ал. 5.
(4) При непълноти на представените документи по ал. 3 Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" в 10-дневен срок от подаване на заявлението писмено уведомява лицето и дава срок за отстраняването им.
(5) (Доп. - ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.) В 14-дневен срок от подаване на заявлението или от отстраняването на непълнотите по ал. 4 изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица извършват регистрацията и издават удостоверение за регистрация на лицата, които отговарят на изискванията на чл. 7, ал. 4 и 5 и са приложили документите по ал. 3. Неразделна част от удостоверението за регистрация е списък на превозните средства, с които се извършват превозите.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г.) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" мотивирано отказва извършването на регистрация на лице, което не отговаря на някое от изискванията на чл. 7, ал. 4 или 5 или не е комплектувало заявлението с документите, определени в наредбата по чл. 12а, ал. 5, и уведомява лицето за това.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Отказът да се извърши регистрация подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(8) Правото да се извършва таксиметров превоз на пътници се прекратява:
1. по решение на органа, извършил регистрацията, когато:
а) регистрацията е извършена въз основа на неистински документи или на документи с невярно съдържание;
б) превозвачът престане да отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 4 или 5;
в) при осъществяване на дейността от превозвача са нарушени този закон и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него;
г) са използвани неистински документи или документи с невярно съдържание при осъществяване на дейността;
2. по молба на притежателя на удостоверението за регистрация;
3. с прекратяване на юридическото лице на притежателя на удостоверението за регистрация;
4. с прекратяването на дейността на едноличния търговец.
Чл. 12а. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) (1) В регистъра по чл. 12, ал. 2 се вписват:
1. пореден номер и дата на регистрацията;
2. фирма, седалище и адрес на управление на търговеца;
3. номер по БУЛСТАТ;
4. номер на издаденото удостоверение за регистрация;
5. (нова - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г.) данни за моторните превозни средства, с които превозвачът извършва превозите:
а) регистрационен номер;
б) идентификационен номер;
в) марка и модел;
г) дата на първа регистрация;
6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г.) дата на заличаване на регистрацията и основанията за това.
(2) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 18.11.2007 г.) При вписване за първи път в регистъра по ал. 1 от датата на първата регистрация на моторното превозно средство не трябва да са изтекли повече от 5 години.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 18.11.2007 г.) Искане за изменение и допълнение в регистъра и в удостоверението за регистрация се прави в 30-дневен срок от промяната на обстоятелствата, които подлежат на вписване.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 18.11.2007 г.) Заличаването от регистъра се извършва със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".
(5) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 18.11.2007 г.) Редът за регистрация и заличаване от регистъра по чл. 12, ал. 2, както и за извършване на таксиметров превоз на пътници се определя с наредба на министъра на транспорта.
Чл. 12б. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2005 г.) Превоз на пътници и товари за собствена сметка може да се извършва от еднолични търговци или юридически лица, при условия и по ред, определен с наредба на министъра на транспорта. Наредбата не се прилага за превоз на:
1. пътници за собствена сметка, извършван с автомобили, в които броят на местата за сядане, без мястото на водача, е не повече от 8;
2. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г.) товари с моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с товароносимост до 3,5 тона или с максимално допустима маса до 6 тона, с изключение на превозите, за които по силата на международни договори, по които Република България е страна, се изисква разрешително;
3. пътници и товари при бедствия, аварии и други извънредни ситуации;
4. (доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) пътници и товари, извършван от Министерството на отбраната, структурите на подчинение на министъра на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция "Национална сигурност", държавните предприятия "Строителство и възстановяване", "Транспортно строителство и възстановяване" и "Съобщително строителство и възстановяване", свързан с нормативно определените им публични задачи, както и от съюзническите и/или чуждите въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България и пребиваващи на нея.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., отм. - ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.)
(3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.)
(4) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.)
(5) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.)
(6) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.)
(7) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.)
(8) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.)
(9) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.)
Чл. 12в. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., отм. - ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.)
Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) За превоза на специфични товари (товари със специфични свойства), като: малотрайни хранителни продукти, живи животни, птици и други, министърът на транспорта може да определи специални правила за превозвачите и превозните средства и да постави допълнителни изисквания за извършване на вътрешни превози.
Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2002 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., доп. - ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.) Превоз на опасни товари на територията на Република България се извършва при спазване изискванията на Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR) (обн., ДВ, бр. 73 от 1995 г.; попр., бр. 63 от 2005 г.) и на Наредба за условията и реда за извършване на превоз на опасни товари, издадена от министъра на транспорта, министъра на вътрешните работи и министъра на околната среда и водите.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) Водачите, извършващи превози на опасни товари, трябва да притежават познания, придобити чрез посещения в курсове за професионално обучение, и удостоверение за успешно положен изпит. Удостоверението се издава от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" и е със срок на валидност 5 години.
(3) Валидността на удостоверението по ал. 2 може да се продължи за нов период от 5 години в случаите, когато преди датата на изтичане на валидността на удостоверението му водачът е завършил опреснителен курс и е положил успешно съответния изпит.
(4) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) Лицата, осъществяващи превози на опасни товари и/или товарене и разтоварване на опасни товари, са длъжни да ползват един или повече консултанти по безопасността при превоза на опасните товари.
(5) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) Консултантите по безопасността при превоза на опасните товари трябва да притежават познания, придобити чрез посещения в съответни курсове за професионално обучение, и удостоверение, издадено след успешно положен изпит. Удостоверението се издава от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" и е със срок на валидност 5 години за съответния вид товари.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) Условията и редът за издаване на удостоверения за завършен курс за професионално обучение на водачите по ал. 2 и на консултантите по безопасността при превоза на опасни товари по ал. 5 се определят с наредбата по ал. 1.
(7) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) Контролът при превозите на опасни товари се осъществява по ред, определен в наредбата по ал. 1.
Чл. 14а. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Курсове за обучение на водачи на моторни превозни средства за извършване на превоз на опасни товари и/или на консултанти по безопасността при превозите на опасни товари се организират от търговци и юридически лица с нестопанска цел с разрешение на министъра на транспорта или на упълномощено от него длъжностно лице.
(2) Обучението се извършва по учебна документация, утвърдена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".
(3) Разрешение за организиране на курсове за обучение на водачи на моторни превозни средства за извършване на превоз на опасни товари и/или на консултанти по безопасността на превоза на опасни товари се издава, когато учебните кабинети, преподавателите, учебните помагала и средствата за провеждане на практически упражнения отговарят на изискванията на наредбата по чл. 14, ал. 1.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) В едномесечен срок от подаване на заявлението министърът на транспорта или упълномощено от него длъжностно лице издава или мотивирано отказва издаването на разрешение.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Отказът подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(6) Разрешението се издава за срок 5 години.
(7) Срокът на разрешението може да бъде продължен за нови 5 години, когато лицето по ал. 1 е направило писмено заявление за това преди изтичането на срока на валидност на разрешението и отговаря на изискванията на наредбата по чл. 14, ал. 1.
(8) Правата, произтичащи от разрешението, се прекратяват:
1. с отнемането на разрешението;
2. с прекратяването на дейността на едноличния търговец;
3. с прекратяването на юридическото лице;
4. с изтичането на срока, за който е издадено;
5. по молба на неговия притежател.
(9) Разрешението се отнема, когато се установи, че е издадено въз основа на неистински документ или документ с невярно съдържание или при нарушение на условията и реда за извършване на обучението, определени в наредбата по чл. 14, ал. 1.
(10) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Разрешението се отнема с мотивирана заповед на министъра на транспорта или на упълномощено от него длъжностно лице.
(11) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Отнемането на разрешението подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(12) Лицата, чието разрешение е отнето, могат да кандидатстват за получаване на ново разрешение не по-рано от една година от датата на отнемането му.
Чл. 15. (Доп. - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) Превозвачите, лицензирани или регистрирани по реда на този закон, организират дейността и труда на водачите в съответствие със закона и с разпоредбите на двустранните и многостранните договори, свързани с превозите на пътници и товари, по които Република България е страна, и създават условия за повишаване квалификацията им.
Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.) Министърът на транспорта определя с наредба документите, които водачите трябва да носят при извършване на превозите, техните образци и сроковете за съхранението им.

Глава трета. ВЪТРЕШНИ ПРЕВОЗИ
Раздел I. Превоз на пътници по автобусни линии (Загл. изм. - ДВ, бр. 11 от 2002 г.)
Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2002 г.) (1) Общественият превоз на пътници по автобусни линии се извършва съгласно утвърдените транспортни схеми - републиканска, областни и общински.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Републиканската транспортна схема включва автобусните линии, обслужващи две или повече области. Тя се утвърждава от министъра на транспорта.
(3) Областните транспортни схеми включват автобусните линии, обслужващи две или повече общини от една област. Те се утвърждават от съответните областни управители.
(4) Общинските транспортни схеми включват следните видове автобусни линии:
1. (доп. - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) градски основни и/или допълнителни - за превози между пунктове в чертите на населеното място, определени със строителните му граници в действащия устройствен план;
2. междуселищни - за превози, свързващи две или повече населени места в границите на общината.
(5) Общинските транспортни схеми се утвърждават от съответните общински съвети.
Чл. 18. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г.) Министърът на транспорта съгласувано с министъра на регионалното развитие и благоустройството с наредба определя условията и реда за утвърждаване на транспортните схеми и за осъществяване на обществените превози на пътници с автобуси.
Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) (1) Превозите по автобусни линии се възлагат на лицензирани превозвачи чрез конкурс.
(2) Превозвачите са длъжни да изпълняват възложените им автобусни линии и разписания в съответствие с изискванията на този закон, Закона за движението по пътищата, подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях, и постигнатите договорености с възложителя.
(3) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.) Превозите по автобусни линии се извършват само от превозвачи, сключили договор с възложителя.
Чл. 20. (1) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2002 г.) Междуселищните автобусни линии задължително се обслужват от официално обявени от общините автогари и автоспирки по съответните маршрути.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2002 г.) Моторните превозни средства за обществен превоз по автобусни линии на градския транспорт задължително спират на определените спирки.
Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Министърът на транспорта определя с наредба задължителните изисквания към автогарите, условията и реда за работа в тях.
(2) С наредбата по ал. 1 се определят и:
1. категориите на автогарите;
2. условията и редът за категоризация на автогарите, които отговарят на изискванията по ал. 1.
Чл. 22. (1) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2002 г.) Всички превозвачи по автобусни линии задължително използват автогарите и автоспирките по изпълнявания маршрут и спазват установеното разписание. В населените места с повече от една автогара кметът на общината определя автогарите, които са начални, междинни или крайни спирки по маршрута.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.) Собствениците на автогари са длъжни да допускат срещу заплащане всички превозвачи, извършващи превози по автобусните линии.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.) Собствениците на автогари задължително прилагат еднакви критерии спрямо всички превозвачи при определяне размера на цените за преминаване, за престой, за предоставяне на право за продажба на билети и за извършване на други услуги.
(4) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.) Начинът на формиране на цените се определя съгласно методика, утвърдена от министъра на транспорта на база на категоризиране на автогарите.
Раздел II. Специализирани и случайни автобусни превози. Таксиметрови превози на пътници – пропуснато*
Глава четвърта. МЕЖДУНАРОДНИ ПРЕВОЗИ
Раздел I. Достъп на български превозвачи до международен превоз на товари и на чуждестранни превозвачи до превоз на товари на българска територия
Чл. 25. (1) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.) Международен превоз на товари може да се извършва от:
1. (доп. - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) превозвач, който притежава лиценз на Общността и разрешително, когато такова се изисква по силата на международни договори, по които Република България е страна;
2. (доп. - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.) лица по чл. 12б, ал. 1, които притежават разрешително, когато такова се изисква по силата на международни договори, по които Република България е страна.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Условията и редът за издаване на разрешително се определят от министъра на транспорта за държавата до или през чиято територия преминава маршрутът, когато се изисква такова разрешително по силата на двустранни и многостранни международни договори, по които Република България е страна.
(3) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) Разрешителните не подлежат на преотстъпване.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2002 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Контролът по използването на лиценза и разрешителните, издадени по ал. 1, се осъществява от министъра на транспорта.
Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) В съответствие с двустранните и многостранните международни договори, по които Република България е страна, Министерството на транспорта съгласува с компетентните органи на държавите броя на разрешителните, които се предоставят за българските превозвачи.
Чл. 27. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Чуждестранни превозвачи могат да извършват превози на товари до или транзит през територията на Република България ако имат лиценз на Общността, издаден от компетентните органи на държавата членка по установяване на превозвача, или ако имат издадено от Министерството на транспорта разрешително, когато такова се изисква по силата на двустранни и многостранни международни договори, по които Република България е страна, или след заплащане на такса на граничните контролно-пропускателни пунктове. Разрешително не се изисква и не се дължи такса на граничните контролно-пропускателни пунктове при извършване превози на товари от съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) В съответствие с договореностите по ал. 1 Министерството на транспорта съгласува броя на разрешителните за чуждестранните превозвачи и ги предоставя на компетентните органи на съответната държава за разпределение.
(3) Предоставените по ал. 2 разрешителни не могат да се преотстъпват на превозвачи от трети страни.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Контролът по използването на разрешителните, издадени по ал. 1, се осъществява от министъра на транспорта.
Чл. 28. (1) Не се допускат каботажни превози от чуждестранни превозвачи между два пункта на територията на Република България.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) В случаите, когато съгласно международните договори, по които Република България е страна, такива превози се допускат, Министерството на транспорта издава разрешително, с което се установяват конкретните условия за използването му.
Раздел II. Достъп на български превозвачи до международни превози на пътници и на чуждестранни превозвачи до превоз на пътници на територията на Република България
Чл. 29. (1) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., доп. - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Български превозвач може да извършва международен превоз на пътници, ако притежава лиценз на Общността и разрешително, когато такова се изисква по силата на международни договори, по които Република България е страна.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Условията и редът за издаване на разрешително се определят с наредба на министъра на транспорта в съответствие с двустранните и многостранните международни договори, по които Република България е страна.
(3) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) Разрешителните не подлежат на преотстъпване.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2002 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Контролът по използването на лицензите и разрешителните, издадени по смисъла на ал. 1, се осъществява от Министерството на транспорта.
Чл. 29а. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2007 г., отм. - ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.)
Чл. 29б. (Нов - ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 06.11.2007 г.) Международните случайни превози на деца или ученици се извършват само през светлата част на денонощието с автобуси, за които има издадено удостоверение за категоризация по системата за международна класификация на автобусите за туризъм на Международния съюз по автомобилен транспорт (IRU).
Чл. 30. (1) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Чуждестранен превозвач може да извършва редовни международни превози на пътници до или транзит през територията на Република България само ако има издадено от Министерството на транспорта разрешително в съответствие с двустранните и многостранните договори, по които Република България е страна.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) В съответствие с договореностите по ал. 1 Министерството на транспорта съгласува броя на разрешителните за чуждестранните превозвачи и ги предоставя на компетентните органи на съответната държава.
(3) Предоставените по ал. 2 разрешителни не могат да се преотстъпват на превозвачи от трети страни.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Контролът по използването на разрешителни, издадени по смисъла на ал. 1, се осъществява от Министерството на транспорта.
Чл. 31. (1) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Министерството на транспорта издава разрешителни на чуждестранни превозвачи по чл. 30 след представяне на документите, установени с двустранните и многостранните договорености, и искане от компетентния орган на държавата на чуждестранния превозвач.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Министърът на транспорта с наредба установява условията и реда и сроковете за издаване на разрешителни и случаите на отнемане или промяна на издадено разрешително.
Чл. 32. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Министърът на транспорта или упълномощено от него длъжностно лице може да откаже издаването на разрешително, да открие процедура по промяната им или да отнеме разрешителни, ако се установи нарушение на действащото законодателство, на двустранните и многостранните международни договори, по които Република България е страна, и на паспортния и митническия режим, установен в страната.
Чл. 33. (Доп. - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Чуждестранен превозвач може да извършва случаен или совалков превоз до или през територията на Република България с лиценз на Общността, издаден от компетентните органи на държавата членка по установяване на превозвача, и без разрешително, освен ако е предписано друго в двустранните или в многостранните договори, по които Република България е страна.
Чл. 34. (1) Не се допуска извършване на каботажни превози на пътници от чуждестранни превозвачи между два пункта на територията на Република България.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) В случаите, когато съгласно международните договори, по които Република България е страна, се допускат каботажни превози по ал. 1, Министерството на транспорта издава разрешително на чуждестранния превозвач и установява броя на курсовете.

Глава пета. ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ПРИ ДОГОВОРИТЕ ЗА ПРЕВОЗ
Раздел I. Договор за превоз на пътници – пропуснато*
Раздел II. Отговорност на превозвача по договора за превоз на пътници
Чл. 42. Превозвачът отговаря за живота и за всяко телесно или психическо увреждане на пътника вследствие на злополука във връзка с превоза, докато пътникът се е намирал в превозното средство или се е качвал, или е слизал от него, или е предизвикана поради товаренето и разтоварването на багажите.
Чл. 43. Превозвачът се освобождава от отговорност, ако увреждането по чл. 42 е причинено от обстоятелства, които превозвачът, независимо от взетите от него мерки според особеностите на случая, не може да избегне или последиците от които не може да предотврати (непреодолима сила).
Чл. 44. Превозвачът не се освобождава от отговорност за вредите, причинени поради физическите или умствените недостатъци на водача или на други лица, изпълняващи функции по превоза, дефектите или състоянието и функционирането на превозното средство.
Чл. 45. (1) Превозвачът отговаря за цялостната или частичната липса или повреда на багажите на пътника от момента на получаването им до предаването им, включително за времето, през което са били съхранявани.
(2) Превозвачът отговаря за багажите, намиращи се на превозното средство, освен ако повредата или липсата се дължат на естеството или дефекти на самия багаж или въпреки взетите мерки вредите не са могли да бъдат предотвратени (непреодолима сила).
(3) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г.) Превозвачът дължи обезщетение за цялостната или частичната липса или повреда на багажите, но не повече от 1000 лв. на багажна единица.
Чл. 46. (1) Недоставените багажи в срок 14 дни, считано от датата, на която пътникът ги е потърсил, се считат за загубени.
(2) Когато багаж, считан за загубен, бъде намерен в срок една година от датата, на която пътникът го е потърсил, превозвачът е длъжен да го уведоми.
(3) След връщане на полученото обезщетение от пътника превозвачът е длъжен да му предаде намерения багаж. Пътникът запазва правото си на обезщетение за забавата.
Чл. 47. Превозвачът се освобождава изцяло или частично от отговорност за вреди, настъпили по вина на пътника или вследствие на негово поведение, излизащо извън рамките на нормалното поведение на пътник.
Чл. 48. В случаите, когато вредите са настъпили по вина на трето лице, превозвачът има право на регресен иск.
Раздел III. Договор за превоз на товари – пропуснато*
Раздел IV. Отговорност при договор за превоз на товари – пропуснато*
Раздел V. Рекламации и искове при договори за превоз на товари и пътници
Чл. 73. (1) Увреденият клиент има право да предяви рекламация пред автомобилния превозвач.
(2) Към рекламацията си клиентът е длъжен да приложи превозните документи и всички други документи, доказващи претърпяната вреда.
Чл. 74. Право да предявява рекламация има:
1. при превозите на товари - изпращачът на товара, в 30-дневен срок от датата на получаването;
2. при превоз на багажи - предявителят на багажната разписка, в 7-дневен срок от приключването на превоза;
3. във всички останали случаи - предявителят на документа, по който се рекламира, в 30-дневен срок.
Чл. 75. Предявяването на рекламация не е пречка за предявяване на иск.
Чл. 76. Исковете по чл. 75 се погасяват с изтичането на едногодишен давностен срок, а исковете, произтичащи от смърт или от телесна повреда на пътник, се погасяват с изтичането на 3-годишен давностен срок.
Чл. 77. (1) Предявяването на рекламация спира давността до деня на писменото й отхвърляне или частичното й приемане.
(2) При частично признаване на рекламацията давността продължава да тече само за останалата спорна част от рекламацията.
Глава шеста. ВРЕМЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ПРЕВОЗНОТО СРЕДСТВО, ПРЕКЪСВАНЕ И ВРЕМЕ ЗА ПОЧИВКА. ОГРАНИЧАВАНЕ НА СКОРОСТТА (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 99 ОТ 2003 Г., В СИЛА ОТ 12.12.2003 Г.) – пропуснато*
Глава седма. КОНТРОЛ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 11 ОТ 2002 Г.) – пропуснато*
Глава осма. АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 93. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва със:
1. (доп. - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г.) глоба от 500 до 1500 лв. - при първо нарушение;
2. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г.) глоба 3000 лв. - при повторно нарушение;
3. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г.) глоба 6000 лв. - при системни нарушения.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват от този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба до 50 лв.
(3) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., отм. - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г.)
(4) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г.) Водач, който не спазва изискванията за времето за управление, прекъсване на управлението или за почивка, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв.
(5) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2007 г.) Водач, който извърши случаен превоз на деца или ученици през тъмната част на денонощието, се наказва със:
1. глоба от 1000 лв. - при първо нарушение;
2. глоба от 3000 лв. - при повторно нарушение.
Чл. 93а. (Нов - ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.) Който монтира или монтира и ремонтира тахографи, без да има издадено удостоверение по чл. 89а, ал. 6, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер 4000 лв.
Чл. 94. (1) (Предишен текст на чл. 94 - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г.) Който не издаде документ за платена превозна цена, включително за таксиметровите превози, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв.
(2) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г.) Който допусне или разпореди извършването на обществен превоз на пътници без документ за платена превозна цена, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв.
Чл. 95. (1) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2002 г., предишен текст на чл. 95, изм. - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г.) Водач на моторно превозно средство, който разпломбира не по установения ред, повреди или измени показанията или управлява превозното средство без или с неизправен таксиметров апарат или тахограф или неправилно ги използва, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв.
(2) (Нова - ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на водач, който управлява лек таксиметров автомобил, оборудван с устройство или приспособление, свързано с работата на таксиметровия апарат, което дава възможност за записване и отчитане на неверни данни.
(3) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.) За повторно нарушение по ал. 1 наказанието е глоба в размер 2000 лв., а по ал. 2 - глоба в размер 3000 лв.
Чл. 96. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г.) Наказва се с глоба или имуществена санкция от 1500 до 3000 лв., който:
1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г.) допусне или разпореди извършването на превоз с моторно превозно средство, за което няма издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списъка към удостоверението за регистрация;
2. преотстъпи издаденото му разрешително за превоз на пътници или товари;
3. ползва преотстъпено му разрешително за превоз на пътници или товари;
4. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г.) допусне или разпореди извършване на превоз на багаж по автобусна линия без издаване на багажна разписка;
5. не осигури съхраняването на тахографските листове или другите носители на информация, регистрирани от тахографите, в законоустановения срок;
6. откаже да предостави на контролните органи за проверка документите по т. 5 или други документи, свързани с превоза на пътници или товари;
7. (нова - ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.) не осигури на водачите документите, необходими за извършване на превоз на пътници или товари, определени в този закон или в подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него;
8. (нова - ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.) разпореди или допусне извършването на превози по автобусна линия, за която не е сключил договор с възложителя;
9. (нова - ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.) разпореди или допусне извършване на превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, оборудвано с дигитален тахограф, от водач, който не притежава карта на водача, издадена по реда на наредбата по чл. 89, ал. 1;
10. (нова - ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.) извърши или допусне извършване на промени в съдържанието на записаната и архивираната информация от паметта на дигиталния тахограф;
11. (нова - ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.) преотстъпи издадената му сервизна карта;
12. (нова - ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.) ползва преотстъпената му сервизна карта;
13. (нова - ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.) не изпълни задълженията по чл. 89б, т. 3.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г.) Който допусне или разпореди извършване на превоз на пътници или товари, без да има това право, се наказва с глоба или имуществена санкция от 3000 до 6000 лв.
(3) За повторно нарушение:
1. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г.) по ал. 1 - наказанието е глоба или имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв. и отнемане на лиценза или удостоверението за регистрация;
2. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г.) по ал. 2 - наказанието е глоба или имуществена санкция от 10 000 до 20 000 лв. и отнемане на лиценза или удостоверението за регистрация.
(4) (Нова - ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.) За неизпълнение на задълженията по чл. 89б, т. 1 или 2 наказанието е глоба или имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв.
(5) (Нова - ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.) За повторно нарушение по ал. 4 наказанието е глоба или имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв.
Чл. 96а. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г.) Който извърши превоз на пътници по автобусни линии под формата на случаен или специализиран превоз, се наказва с имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г.) При повторно нарушение по ал. 1 наказанието е имуществена санкция от 10 000 до 20 000 лв. и отнемане на лиценза.
Чл. 96б. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2007 г.) (1) Който допусне или разпореди извършването на случаен превоз на деца или ученици през тъмната част на денонощието, се наказва с имуществена санкция в размер на 10 000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 наказанието е имуществена санкция в размер на 20 000 лв. и отнемане на лиценза.
Чл. 97. (1) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2002 г., предишен текст на чл. 97 - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г.) Който откаже достъп на контролните органи до гаражите, автосервизите, автогарите и всички помещения, свързани с дейността му, се наказва с глоба от 5000 до 10 000 лв.
(2) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г.) За повторно нарушение по ал. 1 наказанието е глоба от 10 000 до 20 000 лв.
Чл. 98. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г.) Наказва се с глоба или с имуществена санкция от 500 до 2000 лв., който наруши:
1. изискванията за състоянието на материалната база и изпълнението на програмите за обучение на водачи на моторни превозни средства за превоз на опасни товари или на консултанти по безопасността при превозите на опасни товари;
2. условията и реда за извършване на обучение на водачи за придобиване на квалификация на водачите и за усъвършенстване на познанията им.
Чл. 99. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г.) Който наруши реда за заявяване, предоставяне, ползване и отчитане на разрешителните за извършване на превоз на пътници и товари, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв.
Чл. 100. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) Превозвач, допуснал да бъдат използвани превозните му средства за умишлено препречване на свободното движение по улиците, площадите и пътищата, се наказва с имуществена санкция от 1000 до 5000 лв. и с отнемане на лиценза за срок една година.
Чл. 101. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г.) Пътник в моторно превозно средство за обществен превоз, който пътува без билет или друг документ, се наказва с глоба от 5 до 20 лв. - за превоз в населени места, от 20 до 50 лв. - за междуселищни превози, и от 200 до 500 лв. - за международни превози.
Чл. 102. (1) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) Собственик на автогара и автоспирка или длъжностно лице, който (което) не осигури достъп до автогарата или автоспирката на моторно превозно средство за обществен превоз по автобусни линии, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 300 до 1000 лв.
(2) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2002 г.) Собственик на автогара или автоспирка, който не поддържа в изправност определения с наредбата по чл. 21 минимум оборудване в автогарите и автоспирките или откаже да предостави на превозвача правото на продажба на билети на притежаваната от него автогара или автоспирка, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 500 до 1000 лв.
(3) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2002 г.) Собственик на автогара или автоспирка, който нарушава изискванията по чл. 22, ал. 3, се наказва със:
1. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г.) имуществена санкция 10 000 лв. - при първо нарушение;
2. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г.) имуществена санкция 20 000 лв. - при повторно нарушение.
3. (отм. - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.)
(4) (Предишен текст на ал. 2, изм. и доп. - ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г.) Водач на моторно превозно средство за обществен превоз по автобусни линии, който не спира на определените спирки, включително в автогарите и автоспирките или който откаже да превози лице, притежаващо издаден по съответния ред превозен документ, се наказва с глоба от 200 до 400 лв.

Чл. 103. (Нов - ДВ, бр. 11 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г.) Който наруши изискванията за превоз на опасни товари, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г.) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 5000 до 15 000 лв.
Чл. 104. (Нов - ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г.) Превозвач, който не осигури спазване на разпоредбите за работното време и почивките на водачите при извършване на обществени превози на пътници и товари, включително при превози за собствена сметка, се наказва с имуществена санкция от 500 до 1500 лв.
Чл. 104а. (Нов - ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.) Превозвач, който не подаде заявление в 30-дневен срок от настъпването на промени в обстоятелствата, вписани в лиценза за извършване превоз на пътници или товари на територията на Република България или в лиценза на Общността, за отразяването им извън случаите по чл. 10, ал. 2, се наказва с имуществена санкция в размер 1000 лв.
Чл. 105. (Нов - ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г.) За нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, за които не е предвидено друго наказание, виновните лица се наказват с глоба от 100 до 200 лв.
Глава девета. ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ (НОВА - ДВ, БР. 99 ОТ 2003 Г., В СИЛА ОТ 12.12.2003 Г.)
Чл. 106. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.) (1) Пътно превозно средство, превозващо опасни товари, се спира от движение до отстраняване на нарушението, когато:
1. превозваните опасни товари са забранени за превоз;
2. е установен теч на опасни вещества от пътното превозно средство поради нарушена цялост на цистерните или опаковките;
3. превозното средство не е предназначено за товара, който превозва;
4. се извършва превоз в контейнер с конструкция, която не е пригодена за обслужване;
5. превозното средство е без удостоверение за одобрение за превоз на опасни товари;
6. са използвани опаковки, които не са одобрени съгласно изискванията на Европейската спогодба за превоз на опасни товари по шосе (ADR);
7. опаковките не отговарят на съответните опаковъчни инструкции;
8. не са спазени правилата за смесено опаковане;
9. не са спазени правилата за смесено товарене на опаковки;
10. се превозват опасни товари в опаковки без маркировки и етикети за опасност;
11. водачът управлява пътното превозно средство с неукрепен товар;
12. не са спазени изискванията на Европейската спогодба за превоз на опасни товари по шосе (ADR) по отношение на допустимата степен на запълване на цистерните и опаковките;
13. не са спазени правилата по отношение на изискванията, ограничаващи количествата вещества, превозвани в едно превозно средство;
14. водачът не носи транспортно-съпроводителните документи съгласно наредбата по чл. 14, ал. 1;
15. превозното средство е без съответния опознавателен знак за опасен товар или е с нестандартен знак;
16. липсва информация за превозваните опасни вещества (UN, наименование по Европейската спогодба за превоз на опасни товари по шосе (ADR), опаковъчна група);
17. водачът не притежава удостоверение по чл. 14, ал. 2;
18. се използват средства за осветяване, които не са в съответствие с изискванията на Европейската спогодба за превоз на опасни товари по шосе (ADR);
19. превозното средство не отговаря на изискванията на Европейската спогодба за превоз на опасни товари по шосе (ADR).
(2) Пътно превозно средство, превозващо опасни товари, може да бъде преместено за сметка на превозвача до безопасно място до отстраняване на нарушението, когато:
1. превозното средство е с повече от едно ремарке или полуремарке;
2. пътното превозно средство е без съответните пожарогасители или те са неизправни - без пломби или с изтекъл срок на преглед;
3. в превозното средство липсва основното оборудване за безопасност и оборудването съгласно писмените указания за аварийни ситуации;
4. не са спазени датите за извършване на изпитванията за опаковките;
5. опасните товари се превозват в повредени опаковки или се превозват повредени празни непочистени опаковки;
6. опасните товари се превозват в комбинирани опаковки, когато най-външната опаковка е неправилно затворена;
7. етикетите, маркировките и табелите, които са поставени, не са в съответствие с превозвания опасен товар;
8. липсват писмени указания съгласно наредбата по чл. 14, ал. 1 или указанията не съответстват на превозвания опасен товар;
9. не са спазени изискванията на глава 8.4 "Изисквания за надзора на превозните средства" от Приложение В на Европейската спогодба за превоз на опасни товари по шосе (ADR).
Чл. 106а. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.) За преустановяване на административните нарушения могат да се прилагат следните принудителни административни мерки:
1. временно спиране от движение на моторно превозно средство, с което се извършва:
а) международен превоз на пътници или товари, когато превозът се извършва без разрешително, което се изисква по силата на двустранни международни договори, по които Република България е страна;
б) обществен превоз на пътници или товари без издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или заверено копие на лиценз на Общността;
в) превоз на пътници по автобусни линии под формата на случаен или специализиран превоз;
2. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който е нарушил правилата за времето за управление, прекъсване и почивка.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.) Принудителните мерки по ал. 1 се осъществяват чрез временно отнемане на:
1. документа, установяващ регистрацията на превозното средство - до заплащане на парична гаранция или до заплащане на наложената с наказателното постановление глоба за извършеното нарушение, съответно до прекратяване на административнонаказателното производство - при прилагане на мерките по ал. 1, т. 1;
2. свидетелството за управление на моторно превозно средство - докато не бъде ползвано времето за прекъсване или за почивка - при прилагане на мярката по ал. 1, т. 2.
(3) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.) Размерът на паричната гаранция се определя със заповедта по чл. 107, ал. 1 и не може да бъде по-голям от максималния размер на глобата, предвидена за извършеното нарушение.
(4) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г.) Гаранцията се освобождава при прекратяване на административнонаказателното производство или влизане в сила на наказателното постановление.
Чл. 107. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.) Принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Обжалването на заповедите по ал. 1 се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(3) Подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка.
Допълнителни разпоредби
§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Обществен превоз" е превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане.
2. "Превоз на товари" е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, извършващо превоз на стоки срещу заплащане със собствени или собствени и наети превозни средства, включително и на лизинг, независимо дали са натоварени или не.
3. "Превоз на пътници" е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, за превоз на пътници срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни превозни средства независимо дали са натоварени или не.
4. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.) "Превоз за собствена сметка" е:
а) превоз на товари без заплащане, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност за него и превозът е предназначен да се доставят товари на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, да се експедират негови товари, товарите да се превозят в рамките на предприятието му или за негови собствени нужди извън предприятието, а товарите принадлежат на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, или са били продадени, закупени, дадени под наем или наети, произведени, добити, преработени или поправени от него, или
б) превоз на пътници без заплащане с нетърговска или нестопанска цел, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност за него.
5. (изм. - ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) "Превозвач" е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел.
6. "Криза на пазара" е наличие на значителен и вероятно продължителен излишък на предлагане на транспортни услуги спрямо търсенето от клиентите, представляващ сериозна заплаха за финансовата стабилност и оцеляване на значителен брой превозвачи.
7. (отм. - ДВ, бр. 11 от 2002 г.)
8. (отм. - ДВ, бр. 11 от 2002 г.)
9. (отм. - ДВ, бр. 11 от 2002 г.)
10. (отм. - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г.)
11. (изм. - ДВ, бр. 11 от 2002 г.) "Транспортна схема" е общодостъпна схема, с която се предоставят за експлоатация автобусните линии в община, област или в цялата страна.
12. (изм. - ДВ, бр. 11 от 2002 г.) "Автогара" е транспортен обект за обслужване на пътници по автобусни линии за междуселищни и международни превози, служещ за начална, междинна или крайна точка на автобусните линии.
13. "Автоспирка" е място, обозначено за временно спиране с цел слизане/качване на пътници или натоварване (разтоварване) на товари.
14. "Международен превоз" е всеки превоз на товари или пътници, при който се преминава през държавна граница.
15. "Каботажен превоз" е вътрешен автомобилен превоз, извършван от превозвач в страна, различна от тази, в която е регистриран.
16. "Опасни товари" са вещества и изделия, чието транспортиране по пътищата е забранено или се разрешава само при определени обстоятелства съгласно Приложение А и Приложение Б към Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR).
17. (изм. - ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) "Разрешително" е документ, издаден по образец, установен от министъра на транспорта, даващ право за извършване на определен вид превози.
18. (отм. - ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.)
19. (отм. - ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.)
20. (отм. - ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.)
21. (отм. - ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.)
22. (изм. - ДВ, бр. 11 от 2002 г.) "Автобусна линия" е постоянен маршрут за изпълнение на автобусни превози по утвърдено разписание.
23. "Специализирани автобусни превози" са превозите на работници, ученици и други по договор с определени от клиента маршрут и разписание.
24. "Случайни автобусни превози" са превозите на предварително определена група пътници без промяна в състава на групата от началния до крайния пункт по предварително заявени условия.
25. "Совалкови автобусни превози" са превозите с автобуси, посредством които при непрекъснато повтарящи се прави и обратни превози предварително съставени групи от пътници се превозват от даден отправен район до друг.
26. (изм. - ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г.) "Таксиметрови превози" са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до пет места, които водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел.
27. "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.
28. (нова - ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.) "Системни" са нарушенията, извършени три или повече пъти в едногодишен срок от влизане в сила на първото наказателно постановление, с което на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.
29. (предишна т. 28 - ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.) "Максимално допустима маса" е съвкупността от собственото тегло на превозното средство и максимално допустимото му натоварване.
30. (предишна т. 29 - ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.) "Товарителница" е товарителен запис по смисъла на чл. 371 от Търговския закон.
31. (нова - ДВ, бр. 11 от 2002 г., предишна т. 30 - ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.) "Превоз на опасни товари" е превозът на опасни товари от едно място на друго и свързаните с превоза престои, включително времето за престой за товарене и разтоварване на опасните товари в превозни средства, цистерни или контейнери. Превозът включва и времето за престой за претоварване или смяна на вида на превозното средство, при условие че транспортните документи бъдат предоставени за контрол и при престоя не се отварят пратките или цистерните.
32. (нова - ДВ, бр. 11 от 2002 г., предишна т. 31 - ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.) "Разчетна парична единица" е специалното право на тираж, както то е определено от Международния валутен фонд. Сумата, посочена в чл. 71, ал. 3, е конвертируема в националната валута на страната, чийто съд е натоварен с разглеждане на спора, на базата на стойността на тази валута към датата, на която той се е произнесъл, или на датата, приета по взаимно съгласие от страните. Стойността на националната валута в специалното право на тираж на страната, която е член на Международния валутен фонд, се изчислява съгласно начина на превръщане, прилаган от Международния валутен фонд към въпросната дата на извършване на операциите и сделките.

33. (нова - ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., предишна т. 32 - ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.) "Консултант по безопасността при превоза на опасни товари" е всяко назначено от ръководителя на предприятието лице, чиято роля е да изпълнява задачите и функциите, определени в закона и подзаконовите актове, свързани с превоза на опасни товари, и което притежава удостоверение за преминат курс на обучение.
34. (нова - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., предишна т. 33 - ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.) "Тахограф" е средство за измерване, предназначено да бъде монтирано в автомобила, за да регистрира или показва в автоматичен или полуавтоматичен режим данни за движението на автомобила и за определените периоди на управление, прекъсване и почивка на водачите.
35. (нова - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., предишна т. 34 - ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.) "Допълнителни автобусни линии" са линиите с режим на движение, осигуряващ възможност за спиране, слизане и качване по желание на пътниците на разрешените за това места, допълващи основните линии на градския транспорт, без да ги дублират напълно.
36. (нова - ДВ, бр. 42 от 2007 г.) "Светлата част на денонощието" включва периода от изгрева до залеза на слънцето по данни на Националната метеорологична служба.
§ 2. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 11 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) За издаване на лицензи, разрешителни, регистрационни и други документи и за извършване на административни услуги по този закон и по Закона за движението по пътищата се заплащат такси, определени от Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта.
§ 3. При провеждане на неотложни аварийноспасителни или възстановителни работи и при евакуация на хора, животни и материални ценности при бедствия и катастрофи превозвачите предоставят транспортни средства по искане на органите на държавна власт, местната администрация и местното самоуправление. Извършените разходи се възстановяват по ред, определен от Министерския съвет.
Заключителни разпоредби
Преходни и Заключителни разпоредбиКЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ
Преходни и Заключителни разпоредбиКЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ
Преходни и Заключителни разпоредбиКЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯТА
Заключителни разпоредбиКЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ
Преходни и Заключителни разпоредбиКЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕРВАНИЯТА
Преходни и Заключителни разпоредбиКЪМ КОДЕКСA ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО
Преходни и Заключителни разпоредбиКЪМ ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
Преходни и Заключителни разпоредбиКЪМ АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС – пропуснато*
Преходни и Заключителни разпоредбиКЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ– пропуснато*
Преходни и Заключителни разпоредбиКЪМ ЗАКОНA ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЖЕЛЕЗОПЪТНИЯ ТРАНСПОРТ – пропуснато*
Преходни и Заключителни разпоредбиКЪМ ЗАКОНA ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ– пропуснато*
Преходни и Заключителни разпоредбиКЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ "НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ"– пропуснато*



пропуснато* - всички пропуснати закони и допълнения към тях може да видите в Министерство на транспорта