Захранката

Умелото
захранване е поне половината от успеха в риболова предимно на т. нар.
мирни видове риби. Тази истина е толкова стара, че честно казано, е
учудващо, че все още има въдичари, които я пренебрегват. Същността на
захранването е да привлече рибата, която сме решили да търсим, в
достъпен за такъмите ни район на водоема и да я задържи там по време на
излета ни. Ключът към успеха в подобно начинание е да открием това,
което желаният от нас вид риба очаква в конкретния момент на сезона.
Съществуват
различни мнения по въпросите къде, кога, какво и колко. Има риболовци,
които сляпо вярват в захранката, която вече им е донесла успех. Те
действат консервативно и очакват, че щом "вълшебната" им смес веднъж е
сработила, ще имат отново успех с нея, дори и при коренно променени
обстоятелства.
В крайна сметка основните съставки на захранките за
най-често ловените мирни риби са ясни зърна от царевица, жито, коноп,
овесени ядки, слънчоглед, хляб, брашно, сухо мляко, макарони, кускус,
ситно кюспе и т.н. Въпросът е от кое, колко и как да се сложи в
момента, и то в конкретния водоем.

Има няколко проверени от
времето принципа на захранването, които трябва да се имат предвид.
Най-важният от тях е, че захранването няма за цел да засити рибата, а
само да я привлече и задържи в избрания за риболов сектор. Това се
постига и с някои допълнителни съставки като жилава глина, с която се
омесва захранката, поставянето є в ситни мрежи, от които да се
просмуква по-малко, или в специални надупчени сандъчета.
Другият
метод за поддържането на постоянен апетит у рибата е описан още преди
повече от век от прочутия руски ихтиолог и въдичар Леонид Павлович
Сабанеев. Подходът, който той предлага, е малко необичаен, но си струва
да се замислим. Според Сабанеев храносмилателната система при повечето
мирни риби е просто устроена, с къса дължина на червата. Поради това тя
е силно чувствителна към растителните масла. Ето защо гуруто на руските
въдичари препоръчва към захранката да се прибавя задължително
слънчогледово олио, чийто вкус рибите харесват, и малко рициново масло.
Мнението на големия ихтиолог е, че тези добавки ускоряват "оборотите"
на храносмилателната и отделителната система у рибите и те могат
активно да поемат храна през целия ден, без да се заситят. Така че, ако
вкъщи имате употребявано олио, което трябва да се смени с ново, не го
изхвърляйте в канализацията. То може да послужи като полезна добавка
към вашата захранка.
Друго изпитано въдичарско правило гласи,
че след всяка по-шумна борба по изваждането на голям екземпляр се
хвърля малко захранка, дето се вика за Бог да прости, но и за
успокоение на останалите рибоци в сектора.

В стоящи води най-напред се прави основното захранване, чиято цел е да
оформи в избрания сектор хранителното петно. Топките, които ще мятаме в
този случай, трябва да са със здрава консистенция, за да не се разпадат
още на повърхността, а чак на дъното на участъка. Те могат да съдържат
по-едри компоненти, които няма да са по устата на плевелните риби и ще
останат по-дълго на дъното до идването на видовете с по-големи размери.
След
като сме приключили с "тежката артилерия" и сме създали хранителното
петно, можем да променим тактиката, като периодично хвърляме в сектора
по една или две топки от основната смес или само някои от по-големите
по размер компоненти, предназначени за "нашия" вид риба. Оттук нататък
в действие влиза подхранката, която има друга задача периодично да
настървява рибата именно към стръвта, с която ще ловим.

Захранването в реките е по-трудна задача. Едно, защото там рибата се
движи почти непрекъснато и, друго поради отмиването на захранката от
течението. Тези неудобства могат частично да се компенсират с избор на
място с кръгово движение на водата или наличие на солидна естествена
преграда в края на захранвания участък например рязко намаляване на
дълбочината и гъста стена от камъни преди бързея в края на вира.
Класическият подход в поднасянето на захранка в река е: по-малко, но
по-често. Що се отнася до съставките на захранката, те могат да бъдат
по-едри парчета, които по-лесно се заклещват между камъните по дъното.

Готовите фабрично произведени смеси са насочени към един или няколко
близки вида риба от едно семейство. Повечето от вносните са наистина
добри, но и цените им респектират. Българските донякъде повтарят
разпространените нашенски традиционни рецепти.
Добър начин за използването им е да ги добавим към друг, по-евтин носител към захранката например хляб, трици, варено жито.
Другият подход е да ги подаваме в чисто състояние в малки порции като подхранка.

При неколкодневен излет, например за шаран, се налага да маркираме
захранения участък. Най-често за целта се употребява пластмасова
бутилка с добро запушване, която е вързана с шнур към подходяща тежест.
С лодка или с плуване тази импровизирана шамандура се пуска на мястото
на захраненото петно и до края на излета не се вади.

То е известно и като мамка. Това е голяма топка качамак, която се
залепя около здрав заострен прът. Има и разновидност, когато по-рехава
захранка се слага в мрежичка и се връзва към пръта. Той се забива
здраво навътре в реката и остава там до края на излета. Течението
периодично отмива парченца от захранката и ги носи надолу във водата.
Това е отличен метод за риболов на скобар и мряна и донякъде на бабушка
в реки. Замята си на леко в сектора след мамката, където рибата вече
очаква храна.

В състезателната практика на спортния риболов и особено в английския
мач-риболов на плувка често се налага захранването на голямо разстояние
от брега. В такива случаи обичайното мятане на топки с ръка не върши
работа. За целта се използват продаваните и у нас ластични прашки,
снабдени със специални чашки. С малко тренировки и с подходяща
консистенция и жилавост на захранката с тези прашки бързо се постига
нужната дистанция на замятане.

На края все пак трябва да се
напомни, че очевидно развалени продукти не бива да се употребяват в
захранката и подхранката. Често те предизвикват точно обратния на
очаквания ефект, като присъствието им влашава действието и на другите
компоненти на сместа.