Преносената бременност

Преносената бременност

От самото начало на бременността вие с нетърпение чакате именно тази дата, денят хикс, магическата дата обозначена на календара с червено. Всеки ден, който предшества тази дата в 40-тата седмица е бил зачеркнат. След дълго очакване, най-после този знаменателен ден настъпва, а раждането не започва и не започва. Очакването и нетърпението биват сменени от разочарование и раздразнение. Особено дразнещи са многочислените недоумяващи погледи и въпроси ''Ти още ли не си родила?''

Нима бременността никога няма да свърши?
Смея да ви уверя, че нито една бременност не продължава безкрайно. Рано или късно, даже и на най-дългата бременност и идва края, край във вид на симпатичен дебеланчо. Макар че жените, които са вече в 42-а седмица от бременността си, трудно биха повярвали в това, но, честна дума - нито една бременност не продължава вечно.
Макар и рядко, все пак има изключения, когато някои бременности продължават 44 седмици и дори повече, но понастоящем в болшинството от случаите раждането се предизвиква след 42-та седмица на бременността.

Многобройните изследвания показват, че в 80 % от случаите констатацията преносена бременност се оказва грешна.
Това е свързано с факта, че датата на забременяването е определена грешно поради неточност на датата на последната менструация, а също така и поради различната продължителност на месечния цикъл. Ако месечният цикъл на жената е нередовен, продължителността му е повече от 35 дни (дори и повече), то датата на раждането може да се различава от определената (според датата на последната менструация) с няколко дни и дори съсседмица-две! Продължителността на бременността и датата на термина могат да бъдат определени погрешно дори и с помощта на ултразвук.

Ако бременността е преносена (за краен срок се приемат пълни 42 седмици). Лекарят ще изясни вярно ли е определена датата на раждането. Ако по време на цялата бременност размерът на матката и височината на дъното й са съответствали на определения срок, на датата на усещането на първите движения на плода и на чутите от лекаря първи удари на сърцето на плода, то значи датата на термина е била определена правилно. Направените по-рано ултразвукови изследвания и теста за нивото на концентрация на hCG в кръвта на бременната допълнително ще потвърдят правилността на определената дата. Гинекологът ще поиска да проследи, ще продължи ли детето да се развива правилно и през 10-я месец от бременността. Понякога обаче вътрематочната среда, била до този момент идеална, започва да се влошава. Стареещата плацента не доставя съответното количество хранителни компоненти и кислород, а околоплодната течност намалява. В тези условия по-нататъшното развитие на плода се затруднява.
Деца, родени след определеното за съществуване в такива условия време се считат за преносени. Те са слаби, със суха, набръчкана и белеща се кожа, без плодната мазнина, покриваща обикновено кожата на доносеното новородено. За разлика от другите деца те имат по-дълги нокти и коса, отворени очи и са по-активни. Пребивавалите в неблагоприятна вътрешна среда деца могат да имат зеленикави петна на кожата и на пъпа, те са подложени на по-големи опасности по време на раждането и даже преди това. Преносеният плод много често се появява на бял свят с цезарово сечение. Това се прави по няколко причини. Децата, които са престояли в утробата на майка си повече от 40 седмици, имат по-голяма обиколка на главата, леко са измъчени, тъй като са получили по-малко кислород и хранителни вещества, а по време на раждането могат да се задавят с зелените води. Тези деца изискват специално наблюдение в отделение за новородени. Все пак децата родени през 42-та седмица на нормална бременност са изложени на хронически заболявания, не повече от децата родени в срока на термина си.

Ако е установено точно, че вече е приключила 41-та седмица от бременността и по време на прегледа е установено, че шийката на матката е узряла, много лекари предпочитат да предизвикат раждане. Предизвиканото раждане или секциото могат да се използват също така и ако при майката има усложнения, като хипертония (хронична или в следствие на бременността), захарен диабет, зелен цвят на околоплодната течност, забавяне на растежа на плода или други, застрашаващи детето ситуации. Ако шийката не е готова за раждането, лекарят може да ускори този процес с използването на съответното лекарство. Освен това, лекарят може да направи един или няколко теста за оценка на състоянието на плода. Тези тестове могат да бъдат повторени 1 или 2 пъти през седмицата преди раждането. Ако резултатите на проведените изследвания показват, че състоянието на майката и детето е добро, някои лекари са готови да изчакат и до 42-та седмица на бременността. Ако бъдат забелязани някакви неблагоприятни признаци, свързани например с плацентата или бъде открито намаляване на количеството на околоплодната течност или постъпят някакви други сигнали за опасност за майката и детето, лекарят веднага започва да действа. Ситуацията, ще подскаже трябва ли да се предизвика раждане или е по-добре да се прибегне към секцио. За утешение на неспокойните бъдещи майки особено подчертавам, че много малко са тези, които прескачат срока на бременността изчислен в седмици.
За намаляване преносването на бременността, понякога се препоръчва ежедневен масаж на зърната на гърдите. Жената може да си го прави сама в къщи, но съществува риск да предизвика много силни контракции.



Как се чувства детето

Лекарите ежедневно откриват нови методи за оценка на състоянието на детето в утробата на майката. Показаните по-долу изследвания могат да бъдат направени по всяко време на бременността, ако за това има причини, или през 41 и 42-та седмици от бременността. Най-често се правят следните тестове.

Наблюдение на движенията на плода.
Това дава определена информация за състоянието на детето и представлява прост метод за откриване на възможна опасност. Това обаче е необективен метод. Ако жената не чувства съответното количество движения на детето би следвало да се проведат други изследвания.

Безстресов тест.
На корема на бременната се разполага датчик свързан към монитор. Оценява се реакцията на сърцето на плода по време на движение. Ако по време на изследването сърцето на детето не започва да бие по-бързо или ако се наблюдават други отклонения, това може да означава, че съществува опасност за детето. Недостатък на безстресовия тест е това, че неговата точност зависи от опита на лицето, оценяващо резултата.

Тест с акустична или виброакустична стимулация.
Това е безстресов тест, с който се оценяват реакциите на плода на звук или вибрация. Този тест се счита за по-точен от традиционния безстресов тест.

Контракционен или окситоцинов тест.
Използва се за оценка на влиянието на контракциите на матката на сърдечната дейност на плода. Тези изследвания също се провеждат с помощта на монитор, като те са по-сложни и по-продължителни по време (могат да продължат и 3 часа). Ако контракциите не се повтарят достатъчно често самостоятелно, те могат да бъдат предизвикани с вкарване на окситоцин венозно или чрез масаж на зърната на гърдите (с помощта на гореща кърпа или с ръка). Реакцията на плода на контракциите определя състоянието на детето и на маточната кухина. Това предварително стимулиране на раждане позволява да се изясни, може ли плода и по-нататък да остане в матката без вреда за себе си, а в случай на необходимост да се справи със започващото раждане.

Биофизически профил.
Изследванията показват, че с използването на ултразвук за оценка на движенията на плода може да се определи дълбочината на дишането му и количеството на околоплодната течност. Положителните резултати на тези изследвания показват, че състоянието на детето действително е добро. Ако това изследване прави оценка и на честотата на сърдечния ритъм на плода, се получава много точна ориентация за състоянието на детето.

''Модифициран'' биофизически профил.
Това е изследване обединяващо биофизическия профил и безстресовия тест, позволяващо точно да се оцени състоянието на детето. Към него се отнасят последователно провеждане на ултразвукови изследвания, фиксиращи непрекъснатото нарастване на плода, ултразвуково определяне на количеството на околоплодната течност, бърз тест на диагностициране на състоянието на плода при приема на майката в родилното отделение (комбинация от акустичен тест и оценка на количеството на околоплодната течност), електрокардиография на плода и др.

Какво да правите когато бебето се бави

Датата на термина ви настъпи и отмина, а вие сте още бременна. Какво се случва?

Вероятно нищо необичайно. Колкото и магическо влияние над съзнанието ви да има вълшебната цифра от датата на термина, тя не е „всесилна” и още по-малко категорична, а по-скоро едно научно обосновано предположение за евентуалния момент на раждане без претенции за прецизност. Общоприетото правило за изчисляване на датата на раждане е 280 дена след първия ден от последния цикъл на жената. Ясно е обаче, че този метод е верен само ако имате много редовен месечен цикъл и винаги овулацията ви е точно в средата на цикъла - както знаем, това невинаги е така. Друг метод за изчисляване на датата на термина е на базата на ултразвуковия преглед преди 13-ата седмица на бременността - при него „успеваемостта” е по-висока. Според нови проучвания пък прибавянето на 283 вместо 280 дена към първия ден от последния цикъл дава по-надеждни резулати. Независимо от метода обаче никой не може да ви гарантира 100- процентова точност за датата на раждане.

Напълно нормално е да родите от една до две седмици преди или след датата на термина. Всъщност, за да е официално преносването, раждането трябва да се забави с повече от две седмици след определената дата.

Достатъчно!
На този етап вие вече вероятно сте уморени от бременността. Гърбът ви боли, глезените са подути, не можете да спите, а и в крайна сметка, когато сте се „захванали” с това нещо, сте предвидили 9 месеца - всеки си има планове.

Възбудата от очакването и съзнанието, че всичко трябва да се случи „всеки момент”, допълнително напрягат атмосферата. Единственото успокоение е, че дори преносена, бременността не може да трае вечно.

Проследяването
След като все пак бременността ви продължава, наблюдаващият гинеколог ще трябва да следи състоянието ви - вашето и на бебето - по-често и по-прецизно, за да се избегнат всякакви евентуални усложнения. Ще ви направят преглед, за да се установи състоянието на шийката на матката - дали изтънява и се разширява или не. След първите 7 дни след термина ще проверяват сърдечните тонове на бебето, неговите движения и количеството и състоянието на околоплодните води.

Подпомагане на бебето
Понякога наблюдаващият гинеколог преценява, че времето за чакане на естествения процес е свършило - при риск за бебето и предпоставки за усложняване на самото раждане, - и предизвиква раждането изкуствено. Това се прави предимно с медикаменти - вагинални таблетки или системи, които спомагат отпускането и разширяването на шийката на матката (най-често се използва синтетична версия на хормона окситоцин, отговорен за силата и честотата на контракциите). Може да се избере и методът, при който изкуствено се „пукат водите”. Друг вариант е раждане със секцио, ако бебето вече е твърде голямо, за да се роди по естествен път. „Остаряването” на плацентата може да застраши бебето ви, а рискът от поглъщане на мекониум при раждане на преносено бебе също е увеличен и носи опасност от дихателни проблеми впоследствие.

Запазете спокойствие
Най-трудният момент от преносването всъщност е психическата и емоционална страна на случващото се - нетърпение, примесено с притеснение, очакване и известна неяснота. От вас се иска да се преборите точно с това - за всичко останало ще се погрижи гинекологът, на когото сте се доверили.

Приемете емоциите си. Напълно нормално е да сте разочаровани и нетърпеливи, както и да усещате известна досада. Не се измъчвайте заради тези нежелани усещания, а ги приемете като нормална човешка реакция на случващото се.


Възползвайте се от „подареното” ви време. Вземете всяка допълнителна доза сън, която е възможна сега - не се притеснявайте, ако не успявате да заспивате, дори самото отпускане в легнало положение ще ви набави нужната енергия. Довършете обзавеждането на детската стая и заредете фризера си с ястия, които после няма да имате време да готвите.


Планирайте. Това, че лекарят ви е препоръчал да сте близо до дома и/или болницата, не означава да натиснете “пауза” в ежедневието си - така само бихте утежнили емоционалното си състояние. Няма причина да се лишавате от пазаруване или гледане на очакван от вас филм например. Не се страхувайте да правите планове само защото те може би ще се отложат в последния момент. Не се затваряйте вкъщи в напрегнато очакване, а излезте навън - разбира се, не твърде далеч.


Осигурете си спокойствие. Предупредете всички близки и познати, че когато родите, ще им се обадите вие, за да си спестите наистина досадните, макар и доброжелателни, обаждания за „проверка” на събитията. Единственият човек, с когото трябва да сте в постоянна връзка, е таткото, който ще трябва да реагира светкавично и да ви закара до родилния дом.


Практикувайте разпространените „лекове” за случая с едно наум. Елементарно търсене в интернет ще ви залее с предложения за „естествено” предизвикване на раждане - от консумиране на люта храна до правене на секс. Някои тактики са най-малкото „отпускащи”, други - откровено глупави, а трети нито пречат, нито помагат. При всички положения трябва да имате разрешение от специалиста, преди да ги приложите.