Домашното насилие

Домашното насилие в българските семейства е честа практика. Потърпевши най-често са жени и деца. Трудно може да се определи портретът на жертвите на домашно насилие. Те са от различни социални слоеве и възрастови групи.
Жените по-често са жертва на системен тормоз в семейството. Някои от тях дори не осъзнават, че са малтретирани. Други се страхуват да споделят и години наред крият дори от близките си.
В България съществуват асоциации за закрила на жени и деца претърпели различни форми на домашно насилие.
Каква помощ можете да получите от тях:
- денонощна телефонна линия;
- психологическо консултиране и психотерапия за справяне с последствията от преживяно насилие
- Група за жени, пострадали от домашно насилие
-консултиране на деца и юноши в насилие
-консултиране на семействата на децата и юношите
-подкрепящата среда
-връзка с институциите
-Кризисен център за жени и деца, пострадали от физическо, сексуално и емоционално насилие
- Кризисна телефонна линия
-Настаняване
-Спешна психосоциална помощ

Митове и реалност за домашното насилие

МИТ: Жените, претърпели насилие са много малък процент.

РЕАЛНОСТ: Не може точно да се определи броя на жените, претърпели насилие, тъй като този феномен, както и изнасилването са престъпления, за които рядко се докладва. Оказва се обаче, че 20% - 50% от всички съпруги са малтретирани.

МИТ: Насилственото поведение е ограничено само в слабо образовани семейства от по-низши социално-икономически слоеве.

РЕАЛНОСТ: Насилственото поведение се среща във всички социални слоеве. Неочаквано широко е разпространено сред полицаи, лекари и мъже с помагащи професии.

МИТ: Съпругите също бият мъжете си.

РЕАЛНОСТ: Да, това се случва, но трябва да се отбележи, че на всеки тормозен съпруг се падат 10 насилвани съпруги. Разликата обаче е в степента на насилието: жените получават далеч по-сериозни физически наранявания от мъжете.

МИТ: Съпрузите винаги водят борба помежду си. Това е нормално и не е толкова страшно.

РЕАЛНОСТ: Обикновено във всяко семейство има конфликти, но различното в семействата, в които има насилие е неговата интензивност и жестокост. Според полицейски данни, домът е “детската градина за насилието”, а не улицата. Оказва се, че 85% от мъжете в затворите са израснали в семейства, в които е имало насилие. За да се отстрани насилието в обществото, трябва да се премахне насилието в семейството.

МИТ: Шамарът никого не наранява.

РЕАЛНОСТ: Домашното насилие се различава по честотата си– от ежедневно до веднъж на няколко години. изическите наранявания могат да бъдат от синини до различни счупвания, изгаряния, спукани тъпанчета, разбити устни, откъснати кичури коса, счупени зъби, следи от опити за душене, разкъсани зърна на гърдите и др., при които се налага многократно жените да бъдат хоспитализирани. Нараняванията могат да доведат до фатален край. Постоянният физически тормоз е опасен за душевното здраве на жертвата. Нейното самоуважение, самоувереност и лично достойнство са наранени.

МИТ: Насилваните жени са мазохистки и това положение им харесва, иначе не биха останали.

РЕАЛНОСТ: Редица са факторите, които спират жената да напусне– срам, икономическа зависимост, несигурност за децата и дори любов към партньора- насилник. Дори жената да напусне, няма никаква гаранция, че тормозът ще престане. Насилникът често преследва своята съпруга или приятелка след раздялата.

МИТ: Жените провокират мъжете и заслужават да бъдат бити.

РЕАЛНОСТ: Прилагането на насилие е непредвидимо и няма никакво значение това как се държи жената или какво казва– дали е пасивна или агресивна. Дори когато някой да прояви несъгласие, никой не заслужава да бъде бит за това.

МИТ: Мъжете, прилагащи насилие са психопати.

РЕАЛНОСТ: Насилниците често водят “нормален” живот с изключение на това, че не могат да контролират агресивните си изблици.

МИТ: Насилникът не обича партньорката си.

РЕАЛНОСТ: Не е задължително насилникът да се държи брутално през цялото време. Обикновено след епизоди на насилие, той често е изпълнен с разкаяние и обещава, че това няма да се повтори.

МИТ: Злоупотребата с алкохол е причина за насилието.

РЕАЛНОСТ: Алкохолът наистина намалява контрола над агресивните импулси, но може да служи и като извинение за тяхното изпускане. 1/3 от насилниците имат проблеми с алкохола, но бият партньорките си в трезво състояние, 1/3 не пият въобще и 1/3 прибягват до насилие, само когато са пияни.

МИТ: Насилническото поведение на мъжете е в отговор на феминисткото движение.

РЕАЛНОСТ: Побоят над съпругите съществува далеч преди началото на феминистките движения. Едва напоследък започнаха да се създават закони в защита на жената от домашно насилие като резултат от феминизма.

МИТ: По-голямата част от обществото не приема домашното насилие.

РЕАЛНОСТ: От изследване проведено сред студенти, става ясно, че над 60% от мъжете и жените мислят, че е нормално да се “пошляпва” съпругата.

МИТ: Законът защитава жертвите на домашно насилие.

РЕАЛНОСТ: Според българското законодателство се наказва само домашното насилие, което е довело до тежки физически травми.

МИТ: Насилникът може да бъде арестуван.

РЕАЛНОСТ: Много полицаи подценяват опасността в ситуацията и не информират жертвата за нейните права. Ако бъде арестуван насилникът, не след дълго той е на свобода и може да започне да я бие и заради това, че заради нея е бил арестуван.

МИТ: Подслоните развалят семействата.

РЕАЛНОСТ: Да се предполага, че подслоните разрушават насилствените бракове е като да се твърди, че болниците са причина за пътните произшествия. Около 75% от жените, които са били в подслон за жени, претърпели насилие, се връщат при партньорите, които са злоупотребили с тях. Жените сами вземат своите решения.

МИТ: Насилниците бият и децата си.

РЕАЛНОСТ: Не е задължително, но в 3 от 4 насилствени брака, в които има деца, те са физически тормозени. Проблемът по-късно е, че децата от семействата, в които е имало насилие, имат склонност към започване на насилствена връзка като възрастни– 60% от момчетата, които са били свидетели на насилие, стават насилници и 50% от момичетата стават жертви на домашно насилие.

МИТ: Насилниците спират да упражняват насилие, когато се оженят.

РЕАЛНОСТ: Много често насилието започва, когато жената забременее. Неговата честота ще се увеличава, ако мъжът не потърси професионална помощ.

МИТ: Веднъж приложил насилие, мъжът става насилник за цял живот.

РЕАЛНОСТ: Не. Има програми за консултация на мъже, проявили насилие, които им помагат да търсят ненасилствено решение на проблемите. Важно е да се знае обаче, че 9 от 10 насилници не смятат, че трябва да прекратят насилието и затова никога не се опитват да потърсят помощ.

МИТ: Веднъж насилена, жената става жертва за цял живот.

РЕАЛНОСТ: Има нарастващо обществено разбиране към положението на жените, претърпели насилие и техните деца. Има консултиращи програми, осигуряващи подкрепа и помощ на жените, гореща линия, осигуряваща кризисна психологическа помощ, подходящи служби, организации и подслони.

Организации от които можете да потърсите помощ:
Фондация Дива
Грижи за жени и деца, пострадали от домашно, сексуално насилие и трафик и работи за повишаване на обществената чувствителност по проблемите на насилието в Пловдивски регион.
ОТКРИТА ТЕЛЕФОННА ЛИНИЯ: +359 (032) 641946

КРИЗИСНА ТЕЛЕФОННА ЛИНИЯ: +359 (032) 641069

АДМИНИСТРАТИВЕН ТЕЛЕФОН: + 359 (032) 642335

E-mail: fgodiva_pl@yahoo.com

E-mail: info@divafoundationbg.org

Фондация "Асоциация Анимус" е неправителствена организация, създадена, за да помага на жертви на насилие.
Горещата телефонна линия за пострадали от насилие:
02/ 981 76 86 - денонощно


ул.Триадица 6, етаж 1, офис 101, София 1000,
България, тел./факс: (+359 2) 980 6265, e-mail: cwsp@cwsp.bg

Фондация "ДЖЕНДЪР ПРОЕКТ В БЪЛГАРИЯ" независима, неправителствена организация в обществена полза.Разработва програми за борба с домашното насилие и за окуражаване на жените за по-активно участие в икономическия и обществено-политическия живот на страната.
тел. 02/ 986 17 10, e-mail: gender@fastbg.net

ФОНДАЦИЯ "ЦЕНТЪР НАДЯ"
ул. "Г. Бенковски" 12А - вх. А
София-1000
тел: (+359 2) 9819300, факс 9894174; E-mail: nadja@cablebg.net
горещ телефон
Понеделник - Петък
9.00 - 17.00: 02/981 93 00

Приемна за хора, пострадали от домашно насилие в ж.к. "Св.Троица" в изпъление на съвместен проект между фондация "Български център за джендър изследвания" и Столична община:
телефони: 02/ 963 5357, о2/ 20 8804
гореща телефонна линия към дирекция "Социални дейности" - 02/ 822 61 44.
Желаещите могат да посещават приемната на адрес: ж.к. "Св.Троица", бл.379 в дните сряда и четвъртък от 14.00 до 17.30 часа.

Министерство на вътрешните работи
Програма за превенция и защита от домашно насилие
http://www.mvr.bg/Prevencia/default.htm


Закон за защита срещу домашно насилие

cveti555 написа:Като чета ,си мисля че всъщност има много жени,които търпят години наред домашен терор,в името и аз не знам на какво! Сигурна съм че няма нито ,ама нито една основатвлна причина да се търпи унижениеието и побоя! Много жени никога не се обръщат за помощ ,от страх! Мисля че жената вече трябва да се освободи от робската си психика и от мита че мъжа й е господар и може да прави с нея каквото си поиска.Докато се робува на предрасъдъци от типа на: да не излиза от вкъщи навън какво ще кажат хората,или : не мога да се разведа,как ще се оправя сама, Ще има домашно насилие!След като на насилника не се дава отпор,не виждам причина да спре да издевателства!

Браво,Цвети! Напълно подкрепям ,това което си написала.

Аз съм на същото мнение.Дори трябва да станем малко егоистки и да забравим репликата "заради децата ,за да имат баща"Напротив това още по тежко се отразява на децата ни

Ще споделя и моя опит по тази тема.Имах приятел с когото бяхме 4 години заедно.Външно беше толкова кротък и стеснителен,че никой не би повярвал какъв е всъщност.Интелигентен,висшист със завидно бъдеще-просто идеална партия ми казваха всички.Първия шамар ми удари от ревност-реших че много ме обича и за това го е направил.После бяха извинения и клетви,че никога няма да се повтори.Имаше по-възрастни от мен приятелки,които ми казаха,че веднъж почне ли се,няма край,но аз бях малка и много влюбена-простих му.Втори път ме удари пак от ревност.Та този човек не ми даваше и с приятелките си да излизам.В един момент не издържах и се разделихме,но ме видя в една дискотека да поздравявам един познат,измъкна ме и ме преби-в буквалния смисъл.Цялата бях в кръвоизливи,счупени зъби и синини.На другия ден като ме видя(понеже не помнел,много бил разстроен от раздялата и се напил),се разплака,падна ми на колене-пълен цирк.И знаете ли-аз глупачката му простих!Всичко беше супер,но не издържах ревността му и след време отново се разделихме.При една наша среща пак ме беше ударил и това беше краят завинаги.Не може един човек да ти се кълне в любов и ти да знаеш,че е така и в един момент да те удря с такава злоба!Та има и такива глупачки като мен,които прощаваха от любов.Затова искам да посъветвам всички млади и неопитни момичета каквато бях тогава-веднъж удари ли,бягайте надалеч!Никога няма да спре!Знам,че е трудно и много го обичате,но по-добре сега,отколкото да се озовете в болница или да имате деца например и те да стават свидетели.
Благодаря за вниманието

Анитооо,това ,което си преживяла е кошмар! Много се радвам че си се отървала от този изрод! Дано никога вече не преживяваш такова Чудо.
И аз апелирам към всички млади и неопитни момичета да не прощават нито един шамар,защото той няма да е последен!
Бягайте от такива комплексари!

Браво! Добре е направила,макар че много е чакала! Дано повече да прочетат тази тема и да разберат: посегне ли ти един път,край!
Никакъв шанс за тези идиоти!

мм, да - хубава е темата! За моята съседка и приятелка ще разказвам друг път!

Точно така,това са комплексари,които си го изкарват на по-слабия.аз съм луда глава и даже и на тоя не оставам длъжна.Ама нека сега да дойде някой да ми посегне Ако попитате приятелките ми или моето момче-жив ще го оплачат

Всяко дете ще се счита за жертва на домашно насилие, дори и само ако
претърпи емоционален и психически стрес от извършено в негово
присъствие насилие върху друг член на семейството.

Полицията пък принудително ще извежда насилника от жилището, ако той не
го направи доброволно в изпълнение на наложена от съда мярка.

Това предвиждат промени в Закона за защита срещу домашното насилие.

С проекта се допълва дефиницията на понятието "насилие", като се добавят емоционалното и икономическото насилие.

Промените в нормативния акт имат за цел да гарантират по-висока степен
на защита на децата, да се подобри превенцията и да се осигури
финансовото прилагане на закона.

Новите текстове разширяват кръга на лицата, срещу които може да се търси защита от пострадалите.

Всяка година в Закона за държавния бюджет ще се планират и средства за
финансиране на програми за превенция и защита от домашно насилие.

Тези средства ще се използват за предоставяне на помощ на пострадали от
домашно насилие, за обучение на лица, които провеждат защита срещу
домашното насилие, и за превъзпитание на насилниците.


www.dnes.bg

И аз да се включа по темата,понеже ми е минало през главата.В моя случай се почна от ревност,с течение на годините съвсем полека и постепенно се случваха нещата,с обиди..после удари,беше стигнал дотам да ме души и после да ме води в спешното.Не ме питайте защо?С това се свиква,особено когато повечето ни познати живееха по този начин,приемаш за нормално.А аз бях с него от 18годишна и незнаех за друг живот.Тогава и не осъзнавах колко е зле положението.Впоследствие се роди дете,което не поглежда и сега,когато сме разделени.Всъщност всичко осъзнах 2,3 месеца след раздялата-успях да погледна отстрани.Но остават незаличими следи в душата,смазано самочувствие,по-точно липса,невероятна обърканост,страх да излезеш навън и т.н.т.Извинявам се,че е толкова объркано,но вие ще разберете.

Да имам детенце....В момента с баща му се съдим за род.права.Ако не бях такава глупачка,и бях взела мерки навреме-сега нямаше да се страхувам в какви ръце ще попадне след като мине делото,но е късно.А за съжаление в момента нямам доказателства,че той е такъв.Нищо,че заплахи и пс. тормоз продължават.От полицията не могат нищо да направят,а аз искам детето да няма контакт с него без мое присъствие.Бог да ми е на помощ.С мълчание нещата не се оправят а само се влошават,дано други пострадали да прочетат и разберат.

Искам и аз да споделя болезненият си житейски опит по темата. Бях много влюбена в бившият си съпруг. Той има вид на много добро и отговорно момче, изглеждаше луд по мен, но... Той имаше проблеми с алкохола и беше голям комплексар. Даже членове на неговото семейство ми казваха: "Той не е за теб". А аз приех думите им сякаш ми казваха:"Ти не си за него" и не ги послушах хората. Създадох ме семейство. Роди се Дарина. Той когато се напиеше ме биеше, дори и когато бях бременна не се спираше. А аз нали го обичах търпях. Но след като се роди детето, не издържах. Не толкова на тормоза, колкото на липсата на внимание към детето и пълната му безотговорност към него. Той не работеше, а аз глупачката след като детето стана на 11 месеца не стига, че още бях студентка и учех за изпити. Ами и започнах да карам нощни смени в едно заведение, че да имаме пари. Той докато бях на работа оставяше детето само и си беше хванал любовница. Добре, че управителите бяха страхотни хора и освен, че ми позволиха да карам само нощни смени, направиха и детска стая, че да спи детето в офиса зад заведението. А не да е само у дома. Подкрепяха ме и след като пусках жалби до прокуратурата за тормоз, а също и когато най накрая моят мъж проумя, че ще трябва да се разведем. По неговите думи "ние така си живеем много добре". То на него наистина му е било доста удобно, една глупачка да му чисти, готви и да му гледа детето и друга за секс. Добре, че си казах край. Но го търпях почти пет години. Моят съвет е да не се търпи и поущрява такова поведение у мъжете. Сега с вторият ми мъж си живеем спокойно и хармонично. Без скандали, бой, обиди и унижения. Грижим се заедно за прекрасните ни момиченца и сме щастливи всички, че сме заедно и се обичаме.

Мила, имах подобен живот и аз през първият си брак. Мислях си, че като се роди детето ще се промени, но не. Затова се разведох малката като беше на 2 годинки, за да не помни какво е ставало.
Детето не сплотява семейството, а само страда като гледа как мама и тати се карат и присъства на побоища.
Сега и аз съм безумно щастлива - вторият ми съпруг прие без проблеми дъщеря ми, и сега имаме и момче!

Това е ужасно,да ни пази господ от такива ненормалници.

източник



Домашното насилие

Домашното насилие е варварски акт, който задължително трябва да бъде наказан. Всяка проява на домашно насилие трябва да се приема сериозно и да подлежи на строго наказание. Страхът и срамът са допълнителни стимули за домашно насилие.


Статистиката е категорична: на всеки тормозен съпруг, се падат по 10 насилвани съпруги, т.е. домашното насилие се практикува предимно от мъже. Бурният балкански темперамент често е оправдание за прояви на домашно насилие, но то в никакъв случай не бива да бъде подценявано. Българките се страхуват или срамуват да съобщят, че са малтретирани в домовете си, а и се чувстват безсилни срещу насилника. Единственият начин за борба с домашното насилие е разкриването на виновника пред органите на реда и завеждането му под наказателна отговорност.

Според изменения закон за защита от домашното насилие: “(1) Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. (2) За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие./чл. 2. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.)”.

Наказателните мерки в закона за защита от домашното насилие предвиждат отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срок, определен от съда, глоба от 200 до 1000 лева и “забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда”/(доп. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.)
Мерките са строги, но да не забравяме, че по селата и в малките градове, хората се подчиняват на първичните закони на патриархата и едва ли биха се притеснили от законовите разпоредби по отношение на домашното насилие. Разбира се, домашното насилие не е български, а световен проблем. Милиони жени по света стават жертви на домашно насилие, независимо от социалния си статус.
Дори световноизвестни звезди често попадат “под шамарите” на половинките си (Памела Андерсън, [url=http://info.rozali.com/zvezdi/p8739.html]Риана, Уитни Хюстън). Някои от тях са с мазохистични наклонности и регулярно стават жертви на домашно насилие.

Като изключим страха и срама, сляпата любов често се оказва причина жените да прикриват извършителите на домашно насилие срещу тях. Извинение, прегръдка, целувка, страстен секс и жертвата на домашно насилие забравя, че е била такава. Поне до следващия побой. Насилникът също може да изпитва силни чувства към половинката си и да проявява домашно насилие на отделни епизоди. Освен физическите наранявания, нанесени при домашно насилие, често жертвите развиват тежки депресии, неврози, панически разстройства, безсъние, зависимости към антидепресанти и дори правят опити за самоубийство.

Английски специалисти, изследващи проблема с домашното насилие, стигат до извода, че самите извършители страдат от вид паническо разстройство. Проявата на домашно насилие е своеобразен панически пристъп, при който се активират мозъчните механизми за самоотбрана. В този смисъл при някои хора домашното насилие е вид отбранителна агресия, резултат от неправилно активирани центрове за самозащита в мозъка.

В някои случаи употребата на алкохол отключва домашното насилие, но не е задължително. Някои насилници въобще не пият. Други злоупотребяват с алкохола, но бият жена си, само когато са трезви.

Въпреки притесненията на жените, че ще бъдат отхвърлени от обществото, ако станат жертви на домашно насилие, това не е така. Обществото е изключително толерантно към пострадалите жени. Доказателство за това са неправителствените организации за закрила на жените, жертви на домашно насилие и различните програми, които помагат на пострадалите да се върнат към нормалния си начин на живот. За насилниците също има изход. Съществуват различни консултиращи програми, които помагат на побойниците да се научат да потискат агресията и да търсят мирно решение на проблемите.

За домашното насилие над деца ми е трудно да отворя темата. Не разбирам що за изроди са способни да ударят или да пребият невинно детенце. Ако жената все пак може да окаже някаква самоотбрана, детето е напълно безсилно срещу тежките мъжки юмруци. За домашното насилие над деца трябва да се взимат драконовски наказателни мерки.

Като мъж, краен противник на домашното насилие, призовавам всички жени, които са жертви на подобни прояви, незабавно да известят органите на реда и да потърсят законова отговорност от извършителите. Страхът, срамът и любовта не са и не могат да бъдат оправдания за прикриване на домашно насилие.

Докато крещиш на своята жена има мъж,който
би желал да говори нежно в ухото й.

Докато ти я унижаваш,обиждаш и оскърбяваш, има мъж който флиртува с нея и й напомня колко прекрасна е тя.

Докато ти нараняваш своята жена има мъж, който желае да може
да прави любов с нея!

Докато ти караш своята жена да плаче, има
мъж....който... краде усмивки от нея!

1. Какво е домашно насилие?
Домашно насилие е всяко действие, което представлява акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Както виждаме, актът на домашно насилие не е само физически. Ако сте насилени сексуално, ако ви заплашват устно или по телефона, ако ви обиждат, вземат ви ключовете от колата, не ви пускат да излизате от вкъщи, заплашват вашата сестра или вашето дете,  заплашват ви, че ще ви вземат децата, взимат ви парите и т.н. – всичко това представлява акт на насилие.

2. Кои лица могат да се ползват от мерките предвидени в закона?
Ако вие сте жертва на насилие от: съпруг; бивш съпруг; родител; партньор, с когото живеете или сте живели на семейни начала; лице, от което имате дете; дете или внук; първи братовчед; брат или сестра; чичо; леля; свекъри, свекърви, тъстове, тъщи; заварено дете; втора майка или баща; брат или сестра на съпруг; лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство.

3. Кой може да подаде молба за зашита от домашно насилие?
Такава молба може да подаде лице, което е навършило 14 години; брат, сестра или родител на пострадалото лице; настойник или попечител на пострадалото лице, както и директора на дирекция “Социално подпомагане”, когато пострадалото лице е непълнолетно, поставено е под запрещение или е с увреждания.

4. Къде се подава молбата?
Молбата се подава в районен съд по местоживеене на пострадалото лице. Не се дължи държавна такса. Делото се насрочва не по-късно от един месец от датата на подаване на молбата. Когато молбата съдържа данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице, районният съд в закрито заседание без призоваване на страните издава заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от получаването на молбата. Заповедта за незабавна защита не подлежи на обжалване и има действие до издаването на заповедта за защита или на отказа на съда.

5. В какъв срок трябва да се подаде молбата?
Молбата се подава в срок до един месец от акта на домашно насилие.

6. Какво трябва да съдържа молбата?
Трите имена, ЕГН, адрес на пострадалото лице, имената и настоящия адрес на извършителя или друг адрес, на който може да бъде призован, включително телефон и факс; данни за семейната, родствената или фактическата връзка между пострадалото лице и извършителя; датата, мястото, начина и други факти и обстоятелства за извършеното домашно насилие; подпис; декларация от молителя за извършеното насилие. Съдът по искане на молителя служебно изисква за извършителя справка за съдимост, справка за наложени мерки по този закон и удостоверение дали се води на психиатричен отчет.
Ако пострадалото лице  не желае да разкрива адреса си, може да посочи друг адрес за съобщения и призовки.

7. Как да докажем пред съда, че сме жертва на домашно насилие?
В закона е предвидено, че молителят представя декларация за извършеното насилие. Но това рядко е достатъчно. Хубаво е да имате свидетел – съсед, роднина, приятел, колега и т..н. Доказателство е и медицинско свидетелство, ако акта на насилие е бил физически или сексуален. Важно е да знаете, че съгласно чл.4, ал.3 от Закона за защита от домашно насилие, по искане на пострадалото лице всеки лекар е длъжен да издаде документ, в който писмено да удостовери констатираните от него увреждания или следи от насилие. Доказателство са също и протоколите, докладите и други актове, издадени от дирекциите „Социално подпомагане“, от лекари, както и от психолози, консултирали пострадалото лице; протоколи или други документи от МВР, свидетелстващи за извършено домашно насилие.

8. Какви мерки за защита налага съда?
Задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие; отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда; забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда; временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето; задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми.

9. Как се изпълняват мерките за защита наложени от съда?
Ако съдът е наложил мярка “отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище” и извършителя не я изпълни доброволно, той се отстранява принудително от жилището със съдействието на полицейските органи.
Ако са наложени мерки, с които се задължава извършителя да не извършва насилие и забрана извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата му, местата за отдих и той не изпълнява наложените мерки, тогава пострадалото лице сигнализира полицейските органи, който констатират нарушението, задържат нарушителя и уведомяват прокуратурата.
Гореописаните мерки се налагат от съда за срок от 3 до 18 месеца.

Важно е да се знае, че отговорността  по този закон не изключва гражданската, административнонаказателната и наказателната отговорност на извършителя. Казано на разбираем език, това значи, че можете да пуснете жалба и в прокуратурата за извършено престъпление спрямо вас. Например заплаха за саморазправа с вас или заплаха за саморазправа с ваши близки, заключване в къщи, телесна повреда, сексуално насилие, отвличане, заразяване с венерическа болест, принуда, чрез сила и/или заплаха да извършите каквото и да било действие, против вашата воля.
Можете да образувате и гражданско дело за претърпени вреди и обезщетение, за развод,  за упражняване на родителски права, ако не сте в брак.
При дело за развод или дело за упражняване на родителски права, ако има издадена заповед за защита по реда на закона за защита  от домашно насилие, същата се взема предвид от съда и е повод за налагане на привременни мерки. Привременни мерки значи, че съда предварително ще постанови например с кого и къде да живее детето до приключването на делото.

Статистика за делата по ЗЗДН през 2010г. – Софийски районен съд

През 2010 г. най-голям ръст от всички дела спрямо 2009 г. са отбелязали молбите за защита от домашно насилие – 601 срещу 525 за 2009 г. През 2008 г. молбите от този вид са били 473 дела. През 2010 г. са приключени 659 дела, докато за 2009 г. приключените дела по ЗЗДН са 477 дела, а през 2008 г. – 438 дела.

автор: адв. Милена Миткова