Да научим детето да цени парите

Възползвайте се от интереса на подрастващите към лъскавите стотинки, като го научите на имената и стойността на всички монети.
Подрастващи
Малките деца са като гъбки -
постоянно попиват вашите съобщения, поведение, манталитет, в това число и
отношението ви към парите. Когато сте в магазина заедно, то може да
види някоя играчка и да ви моли да му я купите, чудейки се защо не
винаги може да има това, което му се иска. Обяснете на детето, че може
да получи нова играчка или сладкиш, когато има специален повод като
например рождения му ден. Следващият път, когато отивате на пазар с
малчугана, носете с вас любимата му играчка от вкъщи. По този начин детето ви
ще разбере, че може да се забавлява и с нещо, което не е задължително
ново. Възползвайте се от интереса на подрастващите към лъскавите
стотинки, като го научите на имената и стойността на всички монети.
Имайте предвид, че трябва постоянно да го наблюдавате, защото в ранна
детска възраст стотинките са любимата „закуска” на децата.
Деца в предучилищна
До този момент детето ви
сигурно вече е намерило начин да ви манипулира, когато иска нещо. Именно
в тази възраст наследниците ви разбират за магическата сила на едрите
сълзи, които капят от очите им и лека по лека се учат да я използват.
Възможно е дори когато излизате за работа сутрин да ви пита през сълзи
къде отивате и дали не искате да останете с него, вместо да ходите
навън. Това е удобен момент да му обясните, че трябва да работите, за да
изкарвате пари и да има какво да хапва вечер на масата, както и хубави
дрешки и големи подаръци за рождения си ден. Обяснете на детето, че
харесвате професията си и говорете пред него позитивни неща за нея.
Питайте го какво би искало да работи един ден, когато ще трябва да
помага на собственото си семейство.
Начално училище
Ако имате дете в начално училище,
шансовете да сте се сблъскали с постоянните му желания за нещо ново са
огромни. Дали ще е готина тетрадка или модерна „джаджа”, винаги има
нещо, което е видяно от някой съученик, чиито родители „са му го купили
още миналия месец”. Ако обаче тази така желана вещ струва повече,
отколкото е стойността на предвидените за детето пари, то разбира се
винаги иска повече. Това, което можете да направите в такъв случай, е
просто: ако пестите за нов телевизор, говорете в присъствието на детето
за това как съкращавате други разходи за сметка на голямата покупка.
Насърчавайте вашия малчуган също да спестява. Обсъждайте покупки, които
иска да направи за себе с личните си пари. Обсъдете как може да ги
спести и от какво. Окуражавайте го.
Тийнейджъри
Децата в тази възраст обикновено вече си мислят, че не са деца. Правят
си планове за бъдещето и все повече търсят начини сами да изкарват
парите си. Най-вероятно дори си правят сметки кога да изтеглят първият
си студентски заем, който да им помогне да осъществят грандиозните си
планове. Важно е да им обясните, че в тези трудни икономически времена
заемът не е най-простото решение на всички финансови проблеми. Седнете и
си поговорете подробно за това как се взима заем, какви са условията и
плащанията. Необходимо е те да разберат каква голяма отговорност е един
кредит.

Източник!

Тази тема е много „хлъзгава” и много трудна за описване с малко думи,
защото е част от цялостния процес на възпитанието и е чисто
концептуална. „Парите” не са тема, по която можем да си променяме
мнението според-както-дойде. Това е тема, подобно на всички други,
отнасящи се до възпитанието на децата ни, по която трябва да имаме ясно
изградено виждане и мнение и да следваме принципите си с възможно
най-малко отклонения. Темата „децата и парите” е изключително съществена
и всеобхватна и доказателството за това е просто: Ако от следващия
текст, премахнете думата „пари” и я замените, с която и да е друга от
контекста на възпитанието, текстът ще продължи да бъде смислен.
За тези, които вече са готови да ме апострофират, че „финансовото
възпитание” на децата ни зависи от конкретните ни финансови възможности,
бързам да кажа: НЕ, не зависи, но ако не ви се чете, не сте длъжни.
Независимо от възрастта на детето, моделите условно се разделят на три:
Модел 1: Задоволяване и презадоволяване на всяка цена, за да расте детето със самочувствие и превъзходство.
Модел 2: Умереност и баланс.
Модел 3: Лишения и ограничения, съзнателно наложени от нас, за да се приучава детето към скромност и икономичност.
Тези модели са свързани и с два от параметрите на нормална семейна среда:

• децата растат без липси, застрашаващи здравето им.
  Имат достатъчно като количество, качество и разнообразие храна,
  достатъчно дрехи и аксесоари и удобен подслон;
  
• децата растат без излишъци, застрашаващи здравето им.
  

Няма да коментирам вредата от излишъците – тя е очевадна. Мнението ми
за вредата от умишлените лишения ще откриете по-нататък в статията.
Вероятно вече се досещате, че съм привърженик на модела «Умереност и
баланс».
Когато говоря за «липси» и «излишъци», включвам и парите, които са на
разположение на едно дете. Под «пари на разположение» разбирам
джобните на детето парите, които ние харчим за него, а под «дете»
разбирам човек на възраст до 18 години.
Именно във възрастта от 0 до 18 години се формира отношение на децата
към парите (респ. тяхното спечелване и изразходване), затова и казах,
че трябва да имате готов модел на поведение, който да следвате.
Децата трябва да имат ясна и реалистична представа за стойността и
произхода на парите: от къде идват парите, какво коства на родителите да
носят определено количество пари у дома, за какво е разумно да се
харчат парите и кое колко струва.
Децата започват да проявяват интерес към парите още на 3-4 годинки,
когато влизат заедно с вас в магазин. Това е удобен момент да ги научите
кое си струва да се купи и кое – не. Много родители отказват някакво
лакомство на децата си, защото им се струва (неоправдано) скъпо или
нямат пари в момента, с мотива: «Това е вредно». Тази тактика не е
правилна, защото детето вижда, че другите деца ядат подобни неща и им е
ясно, че от тях не се умира.
На тази възраст трябва да започнете да формирате в детето
реалистичната представа за парите, за която говорех и да го научите на
някои особено важни неща:

• Защо не искате да похарчите пари за едно нещо, а ще ги похарчите за друго нещо.
  
• Не всичко, което посочи, ще му бъде купено. Обяснете го така, че то да ви разбере.
  
• За какво служи първата касичка и как и за какво да похарчи паричките
  от нея. Какъв е смисълът на спестяванията, как се спестява и защо
  «спестяване» и «лишаване» са две различни неща, както и къде точно е
  границата между тях.
  

Децата разбират подобни обяснения, ако са поднесени спокойно, с
подходящ тон и подходящи за възрастта им примери. Примерите зависят от
вашите принципни разбирания за нуждите и тяхното задоволяване.
Възпитанието (та било то и по отношение на парите) е индивидуално.
Важно е да не пропускате «финансовото» възпитание на детето на
възраст до 7 години, защото на 7 децата тръгват на училище и светът им
се променя коренно. Започват да прекарват много повече време без вас и
започват да имат нужда от джобни. Изведнъж се оказва, че е важно за
какво ги харчат.
Много родители имат проблеми с децата си когато те тръгнат на
училище. Много деца, които не са имали (макар и само) теоретичен опит с
парите, като получат джобни не знаят какво да правят с тях (дават ги,
губят ги, купуват си от онези «вредните» лакомства, вместо водата, за
която са отишли в лавката).
За да свикне едно дете да борави с пари, то трябва да разполага с
пари. Възрастта, в която детето трябва да започне да борави със
собствени пари, е от 7 до 10 години. В този период децата се променят
много – стават по-самостоятелни, започват да завързват познанства с нови
хора и по нов начин, появява се госпожата, която децата са склонни да
боготворят и комуникацията със семейството остава леко на по-заден
план. (проверката на домашните, купуването на анцунг за физическо и
даването на джобни, не е комуникация!)
По колко стотинки (левчета) на ден ще давате на детето зависи от
вашите разбирания. Сумата не е от значение, важно е приложението й: ако
му давате твърде малко, има опасност детето да се чувства неудобно сред
другарчетата си; ако му давате много – да ги пилее за
ненужни/некачествени неща. Трябва да постигнете баланса. В тази възраст
той се постига най-лесно, но е нужно всеки ден да коментирате с детето
всеки от разходите му и да му обяснявате защо одобрявате (или не) някои
от тях. Това е необходимо, не толкова за да сте сигурни, че парите ви
се харчат правилно, а за да свиква детето да говори с вас на едно
различно ниво.
Целта на всички тези многогодишни усилия е една единствена: да възпитаме един адекватен тинейджър.
Когато детето стане на 12-14 години, нуждите му от джобни пари рязко се увеличават. То прекарва все повече време навън с приятелите си, обядва навън и вие трябва да сте сигурни, че ползва парите за това, за което сте му ги дали.
Детето трябва да разполага с достатъчно пари за средата, в която се
движи. Целта е да му осигурим спокойствието да не се чувства лишено в
сравнение с другите деца, но не бива да му създаваме и криворазбрано
изкуствено превъзходство.
Ако детето разполага с драстично по-малко пари от децата, с които
общува, това е предпоставка за развиването на комплекси, а също и
предпоставка за проблеми в бъдеще. (едно отклонение: родителите са
отговорни за избор на здравословна среда за детето си и често
неправилният избор на училище и среда е следствие от някакъв родителски
комплекс. Децата ни не са виновни за комплексите ни и няма начин да ги
компенсират.)
Проблемите могат да се изразяват във взимането на пари от родителите
тайно, без позволение (за да не кажа «крадене»), взимането на вещи от
къщи, с цел залагане или продажба и т.н. Хрумват ми и по-страшни неща,
но ще си ги премълча.
Не съм привърженик и на идеята детето да разполага с много пари.
Някои родители си мислят, че това възпитава в детето чувство на
превъзходство и му създава самочувствие. Може и така да е, но
разполагането с видимо повече пари превръща детето в мишена.
В тази възраст е добре да намерите начин да създадете навик на детето
да управлява парите, с които разполага. Добър начин е да му давате
дневните пари един път в седмицата или пък да му давате някаква сума и
да проследявате за колко време му стига. Трябва да му създадете и
някакъв коректив. Например: вече всички деца разполагат с мобилни
телефони – за да не ограничавате минутите в картата (и да се окаже, че
няма как да ви се обади, когато му трябвате), може да се договорите
каква част от сметката ще плащате вие и над каква сума ще си я плаща то
(от спестени парички). Ако няма спестени, ще се наложи да си ги
«изработи» (с къщна работа, примерно).
Ако през всички тези години сте водили достатъчно спокойни разговори
за пари с детето си, то няма да се притеснява да ви казва за какво си е
похарчило парите, за какво му трябват още и ще може да си прави сметка
на парите.
Колкото и смешно да звучи, много деца са травмирани и стресирани на
тема «пари». Това обикновено е следствие на присъствието на децата на
семейни разправии по темата. Тук е важно да се направи една разлика:
Децата трябва да участват в разговорите за семейния бюджет – когато
обсъждате покупка, когато пазарувате за ежедневни нужди, когато
коментирате битовите разходи. Децата обаче не трябва да присъстват на
разправии (ако има такива), а още по-малко да са причина за такива. Ако
детето ви е похарчило неразумно парите, които сте му дали, виновен е
родителят, а не детето.
Ако не сте формирали в детето правилно отношение към парите до 14
годишната му възраст, вероятността тепърва да имате проблеми с детето
си, е голяма.
Когато децата станат на 15 години, животът им отново претърпява
промяна. За вас тази промяна е незначителна, но за тях, тя е огромна.
Децата ни отново се променят психически и физически, идва времето на
новите срещи, новите мечти, новите желания и новите нужди. Колкото и да
не ни харесва, голяма част от децата на тази възраст дори пушат,
гримират се, висят по кафета, ходят по заведения и какво ли още не. За
това им трябват пари. По-добре е ние да им ги дадем и да знаем, че ги
ползват за това, отколкото те сами да намерят начин да си ги набавят.
Проблеми с парите на тази възраст обикновено са знак за наличието и
на други проблеми, които може би детето прикрива добре от вас, както и
знак за някакъв пропуск във възпитанието до тук. Това значи, че трябва
да обърнете повече внимание на детето, но трябва да погледнете на него
по нов начин и от друг ъгъл.
Проблеми, засягащи темата «пари» на тази възраст, са своебразен зов
за помощ и обикновено последното, за което се отнасят, са парите.
Тази тема, както и всички, отнасящи се до възпитанието на децата ни, е
безкрайна. Така поднесена, вероятно звучи абстрактно, но вярвам, че
всеки читател може да я пречупи през собствения си мироглед, да открие
съответните примери и да направи своите изводи.
Целта на статията е да подсети родителите, че децата ни са равни на
нас човеци и дали ще ги харесваме когато станат на 16 , зависи само от
нас.

Източник!

Кога и как да запознаем детето с парите?
Психолозите са уверени, че е напълно възможно да възпитаме правилно отношение към
парите у дете на 3-4 години. Но какво да правим, ако този момент е
пропуснат и детето вече харчи пари за всяко свое хрумване и нещо повече –
дори си краде дребни?
Натурална размяна
Детето ви е разменило скъпа кола с дистанционно управление за
китайски пластмасов вертолет? Браво! Сигурно си спомняте последния бой
“на живот и смърт” в пясъчника, предизвикан от желанието на сина ви да
притежава чуждия камион-пожарна? Ето, че детето е пораснало и поумняло.
Това, че количката е струвала маса пари, а вертолетът утре ще е без
перка, няма значение. По-късно детето ще се научи и на това – да
сравнява и оценява. Засега е постигнало това, което е отнело на древния
човек векове – натуралната размяна. Това е първообразът на паричните
отношения и е показател за висока степен на развитие както за древните
хора, така и за съобразителния ви син.
Книги, дискове, кукли, камиончета и даже неочаквано интересни обекти
като стъкълца, камъчета и мидички – в очите на детето всеки предмет има
определена ценност, която в повечето случаи е непонятна на възрастния.
Възрастните имат един критерий – парите, а при децата са много,
например: “Ама то блести!”
Подсказване за родители:
Играйте на “Защо?”. Задайте въпроса: “Защо вертолетът на Явор ти харесва повече от твоята кола?”. Не
въвеждайте понятията “стойност” и “цена”, детето ви не е в състояние да
ги разбере. От математическите понятия 3-годишното дете може да осъзнае
само размера. Ето възможните отговори на въпроса:

• колата ми омръзна
  

• вратите на колата са малки
  

• колата няма перка
  

Аргументите ще помъдреят заедно с детето ви. Не му се карайте и не му
казвайте, че вертолетът вероятно ще изплаши любимата му котка – то не
може да прецени последствията. По-важното е да се научите да разговаряте
с него и да се чувате.
Стока – пари – стока
Когато тригодишното ви дете вече е спряло да опитва вкуса на всичко,
което му попадне в ръцете, време е да го приучите на правилно и спокойно
отношение към парите.
Играейки на магазин с него, използвайте истински стотинки. Измийте ги
заедно, почистете ги с паста за зъби или с дезинфекциращ препарат, за
да му покажете, че парите са мръсни.
За детето на 5-6 години можете да ксерокопирате двустранно различни
купюри, което ще ви даде повод да го запознаете с обектите, изобразени
на тях.
Детето в предучилищна може да ви помага в пазаруването като прибира
рестото в портмонето, надлежно подреждайки първо банкнотите и едва след
това – стотинките (децата смятат монетите за по-ценни, не забравяйте
това).
Подсказване за родители:
Разрешавайте на детето да пазарува самостоятелно (под ваше
наблюдение, естествено). На 5 години това е напълно възможно.
Съобразявайте сложността на задачата с особеностите на детето. Ако то е
свито и притеснително, пазаруването може да реши проблема, но може и да
го задълбочи. Ако не иска – не го притискайте. Ако желае - изяснете
дали да влезете с него и да видите “на живо” неговата забележителна
самостоятелност или да останете пред магазина. За препоръчване е първите
самостоятелни покупки детето да направи в по-малък, квартален магазин, в
който пазарувате често, персоналът ви познава и детето се чувства
по-уверено. В началото е добре да му давате точна сума, а по-късно –
давайте банкнота и пресмятайте заедно дължимото ресто.
Парите се превръщат...
Не е задължително първите покупки да са сладолед или сок. Хубаво е децата да купят нещо нужно за дома: “Какъв хубав хляб си купила! Толкова мек, с такава хрупкава коричка! Браво!”. Ако и рестото е точно, значи всичко е наред...
С времето всяко дете започва да разбира, че парите могат да се
превръщат в някакви вещи – играчки, шоколад, билети за цирк. Плащаш –
купуваш. А защо да не вземем всички пари от къщи и да си купим всичко,
ама наистина всичко? На 4-5 години децата вече са в състояние да
определят разумни граници на желанията си, като там непременно са
включени и някои дребни удоволствия, и глезотии.
Подсказване за родители:
Отигравайте подобни ситуации с глезената кукла или гладния мечок,
който иска 10 сладоледа във вафлени фунийки. С годините играта все
повече ще се доближава до реалността, защото на детето му предстои
училище, а следователно – и разпореждане с първите лични финанси –
джобните.
Първите джобни
Джобните са наистина необходими на първокласниците. Изразходват ги
както за сок или вода, така и за близалки от магазина отсреща (в
училищните лавки те са забранени).
Педагозите отбелязват, че около 3 – 4 месеца след началото на
учебната година, повечето деца свикват да пресмятат рестото си, да пазят
портмонето си и да помнят с какъв остатък разполагат.
Подсказване за родители
На малките ученици давайте джобни всеки ден, а около 11 – 12 години –
наведнъж за 3 дни, например. Ако на тази възраст дадете пари за месец
напред, след 5 – 6 дни няма да има и стотинка. На тях не им е възможно
да планират нещата 20 дни напред. За тях “след три седмици” значи
“никога”.
За какво се плаща?
Да изтърка 10 плочки в банята или да набере килограм ягоди на вилата –
за 6 – 7-годишното дете това е трудов подвиг. Нямате вила? Тогава нека
ви помогне в пресаждането на цветята като пълни саксиите с пръст и ще
заработи за диска с желания филм. Ако имате собствен бизнес, намерете
или измислете работа за дете. Например може да слага служебната
кореспонденция в пликове или обратното – внимателно да отваря пощата и
да вади писмата.
Семейството на 12-годишния Михаил ходи два пъти годишно да мие
прозорците в офиса на семейната фирма. Половината от "заработените" пари
се дават за почерпка в сладкарница, а другата половина се дели по равно
между родителите, Михаил и сестра му. Макар че е по-лесно майката
да извика фирма за почистване (семейството никак не е бедно), вече
трета година тя организира този “съботник”, като последния път са се
включили и приятелите на Михаил.
Официално децата могат да работят след навършване на 14 години и след
разрешение на Инспекцията по труда. Изборът от професии не е голям,
особено ако става дума за почасова заетост, но все пак е възможно детето
да изкара допълнителни средства било за учебни помагала, било за нов
мобилен телефон.
Подсказване за родители:
Ако вашето възмъжаващо момче е решило да си търси работа, не впрягайте каруцата пред коня: “Аз вече звънях тук-там, ето виж списъка”.
Вие звънете, но не го афиширайте. Разбира се, че за вас ще е по-лесно
да отсеете съмнителните предложения, но го направете така, че
окончателният избор да е негов.
Заработеното е собственост на детето ви и то има право да разполага с
него. Ако пожелае до купи нещо за дома или дори торта, с която да
почерпи за първата заплата – това е добър знак.
Важно
Винаги ще има хора, които са по-богати от вас. Как да помогнете на детето си да приеме този факт?
Правило 1.
Не премълчавайте проблема, а говорете. С децата на 12-13 години вече може да се говори за бъдещето: “Завиждаш
му, но нищо не можеш да промениш. Искаш точно такъв велосипед? Ами
тогава да помислим какво може да се направи по въпроса. Ако се откажеш
от киното всяка неделя, можеш да събереш половината пари за около 5-6
месеца. В такъв случай ние с татко ти ще дадем парите, които бяхме
предвидили за по-евтиното колело. Така ще имаш точно това, което искаш”.
Напълно е възможно след този разговор детето да предпочете да
продължи да ходи на кино и да кара велосипеда, избран от родителите.
Правило 2.
Постоянно подклаждайте детското възхищение с личните и семейните
достижения. Тортите на мама, татковите златни ръце, красивите рисунки на
сестра му... Децата умеят да се гордеят с нас. В определена възраст те
се впечатляват повече от постъпките ни, отколкото от вещите.
Правило 3.
Избирайте разумно средата на детето. Преценете дали образованието и
нивото си заслужават да се съсипвате от работа, за да плащате таксата за
прескъпото частно училище, в което обаче детето ви ще се срамува от
китайската си раница, по-евтините маратонки и ще се чувства не на място.
Разбира се, ако сте сигурни, че образованието, което би получило детето
там, е на достатъчно високо ниво, което няма алтернатива, то просто ще
трябва да поговорите с него, да подчертаете приоритетите, както и
възможните негативи на този избор.
Да подаряваме ли пари на детето?
Болшинството от психолозите смятат това за
неразумно. Да изберете подарък заедно с детето – да, пари на ръка – не. В
много семейства с традиции не се подаряват пари – нито на деца, нито на
възрастни. Покупката на необходимите неща е ежедневие, а празникът е,
когато получаваш нещо неочаквано, приятен сюрприз, сбъдната мечта, а не
някакви си банкноти.