Бориш ли се с ревността?

Бориш ли се с ревността?
Една от най-големите заплахи за любовта ни е именно ревността. За съжаление е ужасно широко разпространено явление! И ако преди големият брой на ревнивците се е падал на мъжете, то днес мога смело да кажа, че вече и жените не им отстъпваме. Най-вероятната причина за това е тоталното пренебрегване на така наречените морални ценности и граници. Такава Анархия е настанала в междучовешките отношения, че поражда страх, малко или много, във всеки от нас. А страхът поражда ревност. Силното желание да задържим някого до себе си и само за себе си ни обсебва. Страхуваме се от чувствата си, от това колко е лесна изневярата и че ако ни се случи, ще бъдем съкрушени. Чувството е толкова силно, че в постоянната си мнителност дори не ни остава време за любов! Приписваме огромно значение на малки и незначителни случки, ровим и в най-скришните и лични кътчета на половинката си, а след това се извиняваме кратко и простичко, като казваме, че сме ревниви! Недопустимо е! Първо, защото това обижда и накърнява чувствата му, второ, защото неуместните ни нападки не са нищо повече от един трамплин, който рано или късно ще го изстреля при друга. Чувствайки се неспособен да спечели доверието ти, той ще го потърси при друга, ревността ти ще го измори до такава степен, че няма да му останат много варианти, за да се колебае. Не си и помисляй да подценяваш разрушаващата сила на ревността си! Единственото решение на проблема е да пренасочиш енергията си в положителна насока. Например, вместо да се самоизяждаш и да го караш да извърта глава при всеки по-натрапчив женски поглед, изправи своята и си дай сметка, че до себе си имаш един привлекателен мъж, за когото много жени биха ти завиждали. Бъди щастлива, че именно ти си тази, която той е избрал! И че нахалните флиртаджийки по пътя си остават там, а ти си тази, с която той се прибира вкъщи. Наслаждавай се на всеки миг, в който сте заедно, радвай се, че този мъж е твоят!!! Знам, че веднага ще се оправдаеш с това, че и той си позволява да хвърля някой друг поглед по минаващата готина мацка! Ей, спокойно! Вместо да се бунтуваш и да го нападаш, по-добре се отпусни и си признай, че това си е чисто и просто в човешката природа. Ти също го правиш, признаваш ли си или не, всеки човек се заглежда по привлекателен индивид от другия пол! По-добре се успокой и просто признай, че момичето наистина си е хубаво, защото така или иначе не можеш да му затвориш очите!

Не позволявай да се превърнеш в негова сянка, която отчаяно да го следи навсякъде. Всеки човек се нуждае от своето лично пространство, което съвсем не е опит да избяга от теб или да ти изневери! За твой ужас, освен от лично пространство, той се нуждае и от всички онези нахални усмивки и флиртове, които да му помагат в самочувствието, доказват му, че все още си го бива, приповдигат му настроението. А когато неговото настроение е повдигнато, не се съмнявай, че не след дълго и твоето ще се повдигне!!!

Не забравяй, че изкушения по пътя ви винаги ще има, за да ги пребориш е нужно просто да им се усмихнеш самоуверено, да целунеш нежно гаджето си и да ги оставиш сами! За да пребориш ревността си, трябва единствено да повярваш в себе си!

Не забравяй, че изкушения по пътя ви винаги ще има, за да ги пребориш е нужно просто да им се усмихнеш самоуверено, да целунеш нежно гаджето си и да ги оставиш сами! За да пребориш ревността си, трябва единствено да повярваш в себе си!

Да това е вярно,но и да вярваш в него.

Налага ми се понякога да се преборя сама със себе си. И то не защото моят ми дава повод за ревност, а от собствените ми комплекси...

аз не не съм ревнива

А, аз съм много ревнива с повод, без повод, а и самия факт, че е МЪЖ!!! Нали знаете какво умира последно в мъжа- МЪЖЕСТВЕНОСТТА!

[b]НЕ СЪМ РЕВНИВА!РЕВНОСТТА УБИВА ВСИЧКО!

"Освободи любовта и тя ще бъде вечно твоя!"-Много е вярно,ако е истинска рзбира се!

Ако не вярвам на човека до себе си, значи не мога да съм с него. Никога не съм го ревнувала, защото си мисля, че той ако реши да ми изневери нищо не може да го спре. Това важи и за двамата. Не задавам много въпроси и не ровя в чужди джобове :) Или както се казва: Дай да не се следим, за да не се хванем:) Шегувам се, разбира се. Просто му вярвам и не ме човърка да го правя

Ревноста ....чуство което убива всяко желание за нежност, любов и
отдаване ...проблем съществуващ и измъчващ много иначе щастливи до
преди появата му двойки ....та имам един въпрос......
А вас някой ревнува ли ви и как се отразява това на връзката и на чуствата ви?
Дори
и да нямате половинка която да ви разпитва всяка вечер като във пето
раьонно как мислите че ще се чуствате ако имате такава ?

И най важния какво да правим ....ако се оправдаваме значи има за какво, ако мълчим значи сме съгласни тогава
???? Какво е решението и как да се справим със проблема?? Не се
заблуждавам че е лесно но аз бях ревнива и сега не че не съм но толкова
незначително и не го показвам дори /може да се каже че не съм ревнива/
просто осъзнах какво причинявам на половинката си и че ревноста ми
създава само проблеми и го отдалечава отблъсква .... осъзнавайки това
поставяки се на негово място спрях....но въпроса е как да накараме
половинката да го осъзнае?
Ревноста съществува и ние понякога я изпитваме но нека да я има само тогава когато сме 100% сигурни.....безпочвените обвинения и терзания са безсмислени,така нараняваме най много самите себеси

Аз пък съм ревнива.Не безпричинно,но за съжаление има ужасни жени.

Е,да си призная и аз съм малко ревнива но....няма как все пак така показваме че ги обичаме

Трябва също да си зададем въпроса дали има ревност с повод или без такав.....ако видите съпруга си да се натиска с друга ,да я води по спа селища, да си харчи парите по нея а вечер като се привере да вдига нещастно рамене и да ви казва колко много е изморен и как цял ден е равотил и нищо не е могъл да задели за семейството защото нямяло работа.........няма ли в такав момент да изпитате луда ревност ....а и не само това......болката е страшна.......и обяснете ми как в такива моменти да се бориш с ревноста....за вас незнам на аз на такова нещо нямя да издържа

и аз не съм ревнива ревността убива любовта

Преди да родя не бях ревнива ,но след това станах ужасна . Не знам защо, но понякога и без повод съм нетърпима .

Никога не съм била ревнива, но наскоро така изревнувах, че чак мой се уплаши. Незнам дали беше просто от бременността или много се бях вманиячила, че нещо става. Но, знам че не искам пак да ми се случва. Човек се променя коренно и дори освирепява

И аз не съм особено ревнива

Промъкна се неканен в сънят ми, с пръсти ледени косата ми погали, примамка спусна някак неусетно, очите ми затвори с длани..

Ревността


А дали всъщност тя ме напусна

или аз ù посочих вратата?...

Беше дързост и гняв. Беше устрем.

Беше огън и студ. Бръснещ вятър.

 

С мен живя във хармония странна -

симбиоза на жертва и хищник.

Аз от своята обич я хранех.

Тя мечтите ми бавно разнищи.

 

Беше подла. Изискваща. Властна.

Беше трънче, в сърцето забито.

Беше грешна рецепта за щастие.

Настанила се в мен, без да пита...

 

Тази ревност... Неканена лудост.

Колко нощи осъмвах със нея!

Беше болка. Но беше и Чудо.

Страстен порив. Импулс да живея.

 

А когато най-после си тръгна,

победена в двубоя, излишна,

аз тревожно на прага се спънах -

любовта ми бе спряла да диша...

 

Тази обич всесилна, която

се превърна за миг в непотребност...

Не успях да я върна обратно.

 

Просто... липсваше дозата ревност.



автор: Уенди (Бианка Габровска)

смея да твърдя, че не бях от най-ревнивите жени, но нещо се случва с мен. Откакто се роди втората ми дъщеричка се усещам, че често ми минават разни мисли на ревност в главата. Опитвам се да се преборя с тях но не винаги се получава
УЖАКТО Е
var vglnk = { api_url: 'http://api.viglink.com/api', key: 'a187ca0f52aa99eb8b5c172d5d93c05b' };