Заекване.....
+5
gabigabi 3399
Dani
Schatzе
mamazavinagi
cveti555
9 posters
Страница 1 от 1
Заекване.....
by Гост Съб 03 Май 2008, 14:00
На всеки сто деца от 3 до 4 имат говорни нарушения
Защо заекват децата?
Заекването е една от най-мъчителните речеви неврози, особено при
децата. Този проблем обикновено се появява в ранна детска възраст точно
когато детето усвоява думите - между 3 и 5 години. Има случаи, когато
проблемът може да се появи и в по-късна възраст, но за това си има
други, съвсем различни причини. Нарушава се координацията на всички
двигателни центрове в момент на говорене. В мускулите на говорния
апарат възникват спазми, повтаря се начален звук или сричка или не може
да се изговори първият звук, който обикновено е съгласен.
ПРИЧИНИТЕ ЗА ТОВА БОЛЕЗНЕНО СЪСТОЯНИЕ СА МНОГО
Едната от тях е наследствената обремененост – невропатично
предразположение, предавано по-често от страна на майката, или
наследствено превъзпитание на деца левичари в десничари. Инфекциозните
заболявания са друга група причини, предизвикват общо физическо и
психично отслабване на организма и водят до нарушаване на
нервно-вегетативното равновесие. Затрудненото носово дишане (аденоидни
вегетации), прекалената употреба на месна храна, силната уплаха или
телесни наказания, стресови състояния - това са факторите, които
провокират заекване. Има случаи, когато видима причина не се констатира
- генуинно заекване. То може да се появи и по подражание.
ПРИЧИНИТЕ
От много години специалистите по неврофизиология се опитват да си
обяснят този феномен, но и до днес не могат да открият. Последните,
най-съвременни изследвания на заекването чрез позитронно-емисионна
томография показват, че при заекващите има незначителни изменения в
тази област на мозъка, която управлява говорната дейност (център на
Брока).
Нещо повече - открита е хиперактивност в дясната половина на
мозъка, която няма пряко участие в говоренето. Знаем, че двигателният
център на речта е в лявото полукълбо. В резултат на това възниква
интерференция между импулсите на двете полукълба на мозъка.
Нарушава се регулиращата двигателна функция на говорния център
отляво и той губи връзките си с другите центрове от предната част на
мозъка. Възникналите дефекти в лявата половина на мозъка засягат и
подкоровите ганглии, които са центърът за управление на автоматичните
движения.
Така се регулира речта чрез връзките си с мозъчната кора и като
следствие се влошава координацията на говорните актове. Появяват се
смущения в ритъма и темпа на речта. При децата, които нямат такива
анатомофизиологични отклонения, заекване не се развива.
ЛЕЧЕНИЕТО
Лекуването на този предимно детски недъг е много сложен процес.
Независимо че в основата му е открита минимална органика, състоянието
не се лекува с таблетки или със сиропи. Прилагат се добрите изпитани
логотерапевтични програми, съчетани комплексно с медикаментозно и
психотерапевтично въздействие.
Чрез логотерапията се цели да се разрушат патологичните речеви
рефлекси и да се формират нови, които са физиологично правилни. В
търсене на допълнителна програма за облекчаване на моторната
координация в момент на говорене е създадена специална система. В
момента на говорене от детето се изписват във въздуха и съответните
букви чрез различни комбинации на пръстите и китката на ръката, които
много бързо се усвояват от децата. Тази програма се прилага в случаите,
когато детето заеква от по-дълго време или в по-късна възраст.
И още нещо в полза на тази програма – известно е, че ръката
представлява мозък, изнесен навън от главата. Комплексното лечение на
заекването в повечето случаи е успешно, но все пак то зависи от
продължителността на времето, през което детето е заеквало, и от
възрастта. Колкото по-рано се започне логотерапията, толкова по-бързо
ще се постигне успех. Нерядко една обикновена хрема може да предизвика
рецидив. Ето защо лечението веднага трябва да продължи. Но е добре да
се знае, че никой не е в състояние да прогнозира колко време ще трае
лечението и дали ще има ефект.
АПРОПО!
И един съвет към родителите - ако забележите в говора на детето някакви смущения, веднага потърсете специализирана помощ!
Надявам се да съм Ви бил полезен!
Защо заекват децата?
Заекването е една от най-мъчителните речеви неврози, особено при
децата. Този проблем обикновено се появява в ранна детска възраст точно
когато детето усвоява думите - между 3 и 5 години. Има случаи, когато
проблемът може да се появи и в по-късна възраст, но за това си има
други, съвсем различни причини. Нарушава се координацията на всички
двигателни центрове в момент на говорене. В мускулите на говорния
апарат възникват спазми, повтаря се начален звук или сричка или не може
да се изговори първият звук, който обикновено е съгласен.
ПРИЧИНИТЕ ЗА ТОВА БОЛЕЗНЕНО СЪСТОЯНИЕ СА МНОГО
Едната от тях е наследствената обремененост – невропатично
предразположение, предавано по-често от страна на майката, или
наследствено превъзпитание на деца левичари в десничари. Инфекциозните
заболявания са друга група причини, предизвикват общо физическо и
психично отслабване на организма и водят до нарушаване на
нервно-вегетативното равновесие. Затрудненото носово дишане (аденоидни
вегетации), прекалената употреба на месна храна, силната уплаха или
телесни наказания, стресови състояния - това са факторите, които
провокират заекване. Има случаи, когато видима причина не се констатира
- генуинно заекване. То може да се появи и по подражание.
ПРИЧИНИТЕ
От много години специалистите по неврофизиология се опитват да си
обяснят този феномен, но и до днес не могат да открият. Последните,
най-съвременни изследвания на заекването чрез позитронно-емисионна
томография показват, че при заекващите има незначителни изменения в
тази област на мозъка, която управлява говорната дейност (център на
Брока).
Нещо повече - открита е хиперактивност в дясната половина на
мозъка, която няма пряко участие в говоренето. Знаем, че двигателният
център на речта е в лявото полукълбо. В резултат на това възниква
интерференция между импулсите на двете полукълба на мозъка.
Нарушава се регулиращата двигателна функция на говорния център
отляво и той губи връзките си с другите центрове от предната част на
мозъка. Възникналите дефекти в лявата половина на мозъка засягат и
подкоровите ганглии, които са центърът за управление на автоматичните
движения.
Така се регулира речта чрез връзките си с мозъчната кора и като
следствие се влошава координацията на говорните актове. Появяват се
смущения в ритъма и темпа на речта. При децата, които нямат такива
анатомофизиологични отклонения, заекване не се развива.
ЛЕЧЕНИЕТО
Лекуването на този предимно детски недъг е много сложен процес.
Независимо че в основата му е открита минимална органика, състоянието
не се лекува с таблетки или със сиропи. Прилагат се добрите изпитани
логотерапевтични програми, съчетани комплексно с медикаментозно и
психотерапевтично въздействие.
Чрез логотерапията се цели да се разрушат патологичните речеви
рефлекси и да се формират нови, които са физиологично правилни. В
търсене на допълнителна програма за облекчаване на моторната
координация в момент на говорене е създадена специална система. В
момента на говорене от детето се изписват във въздуха и съответните
букви чрез различни комбинации на пръстите и китката на ръката, които
много бързо се усвояват от децата. Тази програма се прилага в случаите,
когато детето заеква от по-дълго време или в по-късна възраст.
И още нещо в полза на тази програма – известно е, че ръката
представлява мозък, изнесен навън от главата. Комплексното лечение на
заекването в повечето случаи е успешно, но все пак то зависи от
продължителността на времето, през което детето е заеквало, и от
възрастта. Колкото по-рано се започне логотерапията, толкова по-бързо
ще се постигне успех. Нерядко една обикновена хрема може да предизвика
рецидив. Ето защо лечението веднага трябва да продължи. Но е добре да
се знае, че никой не е в състояние да прогнозира колко време ще трае
лечението и дали ще има ефект.
АПРОПО!
И един съвет към родителите - ако забележите в говора на детето някакви смущения, веднага потърсете специализирана помощ!
Надявам се да съм Ви бил полезен!
Гост- Гост
Re: Заекване.....
by cveti555 Съб 03 Май 2008, 14:28
Инфото е много полезно! Браво! Защото много родители твърде късно обръщат внимание на този проблем и понякога намесата е твърде закъсняла!
cveti555- Администратор
Целите при терапията на заекването
by mamazavinagi Сря 07 Май 2008, 17:48
Целите при терапията на заекването
Пътеката към успеха при терапията на заекването трябва да бъде различна за всяко дете, младеж или възрастен човек.
Пътеката към успеха при терапията на заекването трябва да бъде различна за всяко дете, младеж или възрастен човек. Всеки говорен терапент/логопед трябва да знае от какво има нужда клиента, и в кой период от терапевтичния процес какъв метод или техники точно да приложим. Така че понякога работата на логопеда се превръща повече в изкуството да разбираш и да променяш човека, отколкото да лекуваш самото заекване. При всяка терапия имаме реалистични цели, които зависят от много фактори - възраст, продължителност на заекването, степен на заекването, мотивация на детето със заекване (респективно родителя) или възрастния човек, който заеква и пр.
Цели при терапията
С какъвто и клиент да да работм, каквато и форма на заекване да имаме, ние като логопеди трябва да добием яснота в процеса на първоначалната оценка и диагноза към какво стъпало на прогрес ще се стремим при терапията. Разграничаваме три стъпала при целите:
- спонтанна плавност,
- контролирана плавна реч и
- приемливо заекване.
Това са възлови термини във връзка с оценката, диагнозата и терапията на заекването при всички възрасти.
Спонтанна плавна реч. Въщност това е модела на реч на нормално говорещия човек. Тя съществува в преобладаваща част и в говора на деца с начални симптоми на заекване. Макар много млади и възрастни хора да живеят с мисълта, че са "заекващи", през по-голямата част от тяхната вербална комуникация е налице спонтанна плавност.
Що се отнася до усилието при говорене, при спонтаната реч то липсва и говорещият насочва вниманието си само върху потока на свойте идеи.
Контролирана плавна реч. Контролираната плавност, по отношение на цялостта на изказа, е подобна на спонтанната плавност. Но с тази разлика, че индивидът със заекване трябва да наблюдава и променя начина на заекване, за да поддържа относително нормално звучаща реч. Затова може да използва различни начини - да модифицира момента на заекване или леко и едва забележимо да намали темпото с леко удължаване и сливане на сричките. При това положение ще имаме ефект на едва забелижима разлика от най-леката форма на заекване. Следователно, при контролираната плавност могат да бъдат модифицирани понякога темпото и ритъма. Но през почти цялото или по-голяма част от времето на говорене това дава отражение върху усилието - заекващият постига тази относително нормално звучаща реч благодарение на ангажирането на вниманието как да говори.
За известна част от хората, които заекват - тинейджъри, младежи и възрастни контролираната плавна реч е важно стъпало към постигане на спонтанна плавна реч.
Приемливо заекване. Речта с плавно заекване може да не звучи много гладко за ухото, но все пак това е вариант и реалистично решение за много млади хора и възрастни със средна и тежка форма на заекване. Усвояване начина на говорене с плавно заекване е далеч по-добър, отколкото тежки и продължителни речеви блокове или пък избягване на вербална комуникация извън дома с различни прийоми на силно редуциране на фразата или изречението, честа замяна с неподходящи думи и изрази. Или пък предпочитаното от някои поведение на "гладко мълчание", вместо "гладко заекване". Приемливото заекване се проявява, когато говорещият показва забележими, но не тежки форми на нарушена плавност на речта и не се чувства притеснен и затормозен психически от появата на леки и средни форми на заекване. Просто езиковият поток тече в такава форма, в която желае индивида, без да мисли какво ще бъде моторното изпълнение. При такива случаи са засегнати всички измерения на плавността:
- цялост на изказа
- темпо
- ритъм и
- усилие.
Приемливото заекване, с което говорещият си служи има и своя оздравителен ефект - преодоляване на страха и срама от говорене пред различни аудитории и житейски ситуации. При това положение може да отпадне наблюдението и контролирането на речта и естествено - псхическото и физическото усилие при речевата продукция да бъде значително намалено. При някои това води до прогрес и моментите на заекване значително намаляват. А при упорито и системно работещите над говора си, речта им може да премине в голяма степен от плавно заекване към конролирана плавна реч. А при отделни случаи може да се постигне и спонтанна реч.
Първото условие, за да се преодолеее заекването, според класиците в модерната терапия на заекването - J. Sheehan и V. Riper, е да се... заеква колкото се може повече и навсякъде!? На пръв поглед звучи парадоксално, но това е най-добрия начин да се преодолеят двата основни проблема при заекването при ученици, младежи и възрастни - страха от говорене и срама да се покаже публично проблема.
Целите при различните терапевтични подходи
Накратко ще очертая различните терапевтични подходи и тяхната връзка с целите, които можем реалистично да постигнем:
1. Превантивност. Върху този подход се акцентира най-много в съвременната терапия на заекването в най-ранната детска и предучилищна възраст. Разбира се, с неизбежното много активно включване на родителя.
Целите при този подход са ясни и логични: спиране развитието на заекването и постигане на спонтанна реч.
2. Индиректна и директна терапия в предучилищна възраст.
а. Индиректната терапия се прилага в най-ранната детска възраст, когато детето още не е осъзнало проблема си. Като най-рационален подход просто му се създава възможно най-благоприятна речева среда, с най-активното участие на всички членове от семейството с цел да се спре развитието на заекването и безболезнено възвръщане към спонтанната плавна реч.
б. Директната терапия се използва, когато вече детето е осъзнало проблема си и трябва максимално да му се въздейства, за да възвърнем колкото се може по-бързо спонтанната реч. Целите - плавна реч.
3.Терапии за моделиране на плавна реч. Традиционният руски и български модел и различните видове модификации на този вид терапия в Западна Европа, САЩ и Австралия за постигане на плавна реч се прилага при всички възрастови групи - при деца, младежи и възрастни.
При децата целта е да постигнем спонтанна реч или по-тежките форми - контролирана плавна реч. А при младежите и възрастните - първоначално контролирана плавна реч, с тенденция да премине в спонтанна.
4. Терапии за модифициране на заекването. Това е класическият наложен модел за терапия на заекването от Van Riper. Той е разделен на четири основни етапа:
- разкриване симптомите на заекването
- редуциране на негативините чувства
- модификация на заекването и
- стабилизация.
Целта е - приемливо заекване, което по един естествен начин с времето да премине в плавна реч с контролиране само при моментите на заекване. Тази терапия е приложима само при младежи и възрастни, но не и при деца.
5. Интеграционен подход. Този подход, който обединява в различни прапорции техники и методи от двата основни подхода - моделиране на плавна реч и модификация на заекването, се наложи и стана един от най-популярните в съвременната практика в последните две десетилетия.
Затова целите са съобразени с тежеста на заекването и мотивацията и стремежа на младежа или възрастния човек в йерархичен план - приемливо заекване, контролирана плавна реч и спонтанна плавност.
Петър Тонев
говoрен терапевт/логопед
Пътеката към успеха при терапията на заекването трябва да бъде различна за всяко дете, младеж или възрастен човек.
Пътеката към успеха при терапията на заекването трябва да бъде различна за всяко дете, младеж или възрастен човек. Всеки говорен терапент/логопед трябва да знае от какво има нужда клиента, и в кой период от терапевтичния процес какъв метод или техники точно да приложим. Така че понякога работата на логопеда се превръща повече в изкуството да разбираш и да променяш човека, отколкото да лекуваш самото заекване. При всяка терапия имаме реалистични цели, които зависят от много фактори - възраст, продължителност на заекването, степен на заекването, мотивация на детето със заекване (респективно родителя) или възрастния човек, който заеква и пр.
Цели при терапията
С какъвто и клиент да да работм, каквато и форма на заекване да имаме, ние като логопеди трябва да добием яснота в процеса на първоначалната оценка и диагноза към какво стъпало на прогрес ще се стремим при терапията. Разграничаваме три стъпала при целите:
- спонтанна плавност,
- контролирана плавна реч и
- приемливо заекване.
Това са възлови термини във връзка с оценката, диагнозата и терапията на заекването при всички възрасти.
Спонтанна плавна реч. Въщност това е модела на реч на нормално говорещия човек. Тя съществува в преобладаваща част и в говора на деца с начални симптоми на заекване. Макар много млади и възрастни хора да живеят с мисълта, че са "заекващи", през по-голямата част от тяхната вербална комуникация е налице спонтанна плавност.
Що се отнася до усилието при говорене, при спонтаната реч то липсва и говорещият насочва вниманието си само върху потока на свойте идеи.
Контролирана плавна реч. Контролираната плавност, по отношение на цялостта на изказа, е подобна на спонтанната плавност. Но с тази разлика, че индивидът със заекване трябва да наблюдава и променя начина на заекване, за да поддържа относително нормално звучаща реч. Затова може да използва различни начини - да модифицира момента на заекване или леко и едва забележимо да намали темпото с леко удължаване и сливане на сричките. При това положение ще имаме ефект на едва забелижима разлика от най-леката форма на заекване. Следователно, при контролираната плавност могат да бъдат модифицирани понякога темпото и ритъма. Но през почти цялото или по-голяма част от времето на говорене това дава отражение върху усилието - заекващият постига тази относително нормално звучаща реч благодарение на ангажирането на вниманието как да говори.
За известна част от хората, които заекват - тинейджъри, младежи и възрастни контролираната плавна реч е важно стъпало към постигане на спонтанна плавна реч.
Приемливо заекване. Речта с плавно заекване може да не звучи много гладко за ухото, но все пак това е вариант и реалистично решение за много млади хора и възрастни със средна и тежка форма на заекване. Усвояване начина на говорене с плавно заекване е далеч по-добър, отколкото тежки и продължителни речеви блокове или пък избягване на вербална комуникация извън дома с различни прийоми на силно редуциране на фразата или изречението, честа замяна с неподходящи думи и изрази. Или пък предпочитаното от някои поведение на "гладко мълчание", вместо "гладко заекване". Приемливото заекване се проявява, когато говорещият показва забележими, но не тежки форми на нарушена плавност на речта и не се чувства притеснен и затормозен психически от появата на леки и средни форми на заекване. Просто езиковият поток тече в такава форма, в която желае индивида, без да мисли какво ще бъде моторното изпълнение. При такива случаи са засегнати всички измерения на плавността:
- цялост на изказа
- темпо
- ритъм и
- усилие.
Приемливото заекване, с което говорещият си служи има и своя оздравителен ефект - преодоляване на страха и срама от говорене пред различни аудитории и житейски ситуации. При това положение може да отпадне наблюдението и контролирането на речта и естествено - псхическото и физическото усилие при речевата продукция да бъде значително намалено. При някои това води до прогрес и моментите на заекване значително намаляват. А при упорито и системно работещите над говора си, речта им може да премине в голяма степен от плавно заекване към конролирана плавна реч. А при отделни случаи може да се постигне и спонтанна реч.
Първото условие, за да се преодолеее заекването, според класиците в модерната терапия на заекването - J. Sheehan и V. Riper, е да се... заеква колкото се може повече и навсякъде!? На пръв поглед звучи парадоксално, но това е най-добрия начин да се преодолеят двата основни проблема при заекването при ученици, младежи и възрастни - страха от говорене и срама да се покаже публично проблема.
Целите при различните терапевтични подходи
Накратко ще очертая различните терапевтични подходи и тяхната връзка с целите, които можем реалистично да постигнем:
1. Превантивност. Върху този подход се акцентира най-много в съвременната терапия на заекването в най-ранната детска и предучилищна възраст. Разбира се, с неизбежното много активно включване на родителя.
Целите при този подход са ясни и логични: спиране развитието на заекването и постигане на спонтанна реч.
2. Индиректна и директна терапия в предучилищна възраст.
а. Индиректната терапия се прилага в най-ранната детска възраст, когато детето още не е осъзнало проблема си. Като най-рационален подход просто му се създава възможно най-благоприятна речева среда, с най-активното участие на всички членове от семейството с цел да се спре развитието на заекването и безболезнено възвръщане към спонтанната плавна реч.
б. Директната терапия се използва, когато вече детето е осъзнало проблема си и трябва максимално да му се въздейства, за да възвърнем колкото се може по-бързо спонтанната реч. Целите - плавна реч.
3.Терапии за моделиране на плавна реч. Традиционният руски и български модел и различните видове модификации на този вид терапия в Западна Европа, САЩ и Австралия за постигане на плавна реч се прилага при всички възрастови групи - при деца, младежи и възрастни.
При децата целта е да постигнем спонтанна реч или по-тежките форми - контролирана плавна реч. А при младежите и възрастните - първоначално контролирана плавна реч, с тенденция да премине в спонтанна.
4. Терапии за модифициране на заекването. Това е класическият наложен модел за терапия на заекването от Van Riper. Той е разделен на четири основни етапа:
- разкриване симптомите на заекването
- редуциране на негативините чувства
- модификация на заекването и
- стабилизация.
Целта е - приемливо заекване, което по един естествен начин с времето да премине в плавна реч с контролиране само при моментите на заекване. Тази терапия е приложима само при младежи и възрастни, но не и при деца.
5. Интеграционен подход. Този подход, който обединява в различни прапорции техники и методи от двата основни подхода - моделиране на плавна реч и модификация на заекването, се наложи и стана един от най-популярните в съвременната практика в последните две десетилетия.
Затова целите са съобразени с тежеста на заекването и мотивацията и стремежа на младежа или възрастния човек в йерархичен план - приемливо заекване, контролирана плавна реч и спонтанна плавност.
Петър Тонев
говoрен терапевт/логопед
mamazavinagi- Администратор
ЗАЕКВАНЕ, АФАЗИИ
by mamazavinagi Сря 07 Май 2008, 17:50
ЗАЕКВАНЕ, АФАЗИИ
СОЦИАЛНИ, ЗДРАВНИ И ТЕРАПЕВТИЧНИ ПРОБЛЕМИ
Динамиката на живота в съвременното общество поражда най-различни
здравни проблеми. Все по-нарастващият психически и физически
травматизъм причинява най-различни увреждания на психичното и физическо
здраве на човека. Не са редки случаите, когато това засяга и
КОМУНИКАТИВНИТЕ СПОСОБНОСТИ на личността, вследствие нарушаване на
речта от ФУНКЦИОНАЛНО ИЛИ ОРГАНИЧНО ЕСТЕСТВО.
Най-често срещаното функционално нарушение на говоримата реч е
ЗАЕКВАНЕТО. Около 1.2% от хората на земята заекват. Обикновено то
започва в ранната детска възраст и с известни колебания може да
продължи цял живот. Причините са най-различни - най-често остри или
хронични психотравми. Милиони, предимно млади хора са обречени на
мъчителни неудобства и са лишени от възможността за добро самочувствие
и пълноценна професионална реализация.
Световен проблем са и нарушенията на речеватата дейност СЛЕД МОЗЪЧНИ
ИНСУЛТИ /АФАЗИИТЕ/ . Всяка година над 5 милиона души в света получават
мозъчни инсулти, като 52 % от преживялите инсулта остават с ЧАСТИЧНА
ИЛИ ПЪЛНА ЗАГУБА НА РЕЧТА ПОРАДИ ЕЗИКОВИ НАРУШЕНИЯ. Само в нашата
страна през изминалата 2004 г. те са около 50 хиляди. Загубата на
способност за говорна и писмена комуникация при някои органични мозъчни
поражения НАДМИНАВА ПО ТЕЖЕСТ загубата на зрение, слух или парализа на
крайниците. Много често тя се съпровожда и с десностранни парези на
крайниците, което още повече утежнява картината на страданието.
Езиковите и речеви нарушения са едни от трудните и все още нерешени
проблеми в лечебната практика. Съществуват много и най-разнообразни
методи за тяхното лечение, от които най-известни са логопедичните.
Слабата и несигурна ефективност при тяхното приложение са допринесли до
голяма степен за утвърждаване на становището, че заекването е лечимо
преди всичко в детската възраст , а афазиите, до толкова до колкото
могат да бъдат лекувани – до 6-тия месец от началото на инсулта. Много
от страдащите, след като са правили БЕЗУСПЕШНИ ОПИТИ за лечение са се
примирили със своята нерадостна и мъчителна съдба.
Нашият МНОГОГОДИШЕН ОПИТ, с ХИЛЯДИ ЛЕКУВАНИ ПАЦИЕНТИ, показва, че
нормализирането на говора при заекването НЕ ЗАВИСИ ОТ ВЪЗРАСТТА. Той
показва също така, че в повечето от случаите на моторни афазии след
мозъчни инсулти, възстановяването на говоримата и писмена реч НЕ Е
НЕПРЕОДОЛИМ ТЕРАПЕВТИЧЕН ПРОБЛЕМ.
При заекването и афазиите, в зависимост от характера на речевите
нарушения се прилагат различни РЕЧЕСТИМУЛИРАЩИ ПРОГРАМИ. С тях се
активират процесите в речеобразуващите органи и системи, свързани с
нормалното протичане на говорния акт. Това се осъществява посредством
съответни РЕЧЕСТИМУЛИРАЩИ МОДУЛИ. Модулите се изработват със
специализиран софтуер и се прилагат по определени лечебни алгоритми.
ПРИ ВСИЧКИ СЛУЧАИ това води до подобряване в една или друга степен на
речевата дейност или до нейното ПЪЛНО НОРМАЛИЗИРАНЕ.
Като се има предвид, че речевата терапия се осъществява на фона на
СЛОЖНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ на патологични и компесаторни механизми при
необходимост се използват и ДРУГИ ЛЕЧЕБНИ СРЕДСТВА.
Прилагания от нас метод се базира на опита и на някои нови разбирания
за мозъчната структурно-функционална организация на речта.
Методът може да се адаптира и прилага на различни говорими езици.
СОЦИАЛНИ, ЗДРАВНИ И ТЕРАПЕВТИЧНИ ПРОБЛЕМИ
Динамиката на живота в съвременното общество поражда най-различни
здравни проблеми. Все по-нарастващият психически и физически
травматизъм причинява най-различни увреждания на психичното и физическо
здраве на човека. Не са редки случаите, когато това засяга и
КОМУНИКАТИВНИТЕ СПОСОБНОСТИ на личността, вследствие нарушаване на
речта от ФУНКЦИОНАЛНО ИЛИ ОРГАНИЧНО ЕСТЕСТВО.
Най-често срещаното функционално нарушение на говоримата реч е
ЗАЕКВАНЕТО. Около 1.2% от хората на земята заекват. Обикновено то
започва в ранната детска възраст и с известни колебания може да
продължи цял живот. Причините са най-различни - най-често остри или
хронични психотравми. Милиони, предимно млади хора са обречени на
мъчителни неудобства и са лишени от възможността за добро самочувствие
и пълноценна професионална реализация.
Световен проблем са и нарушенията на речеватата дейност СЛЕД МОЗЪЧНИ
ИНСУЛТИ /АФАЗИИТЕ/ . Всяка година над 5 милиона души в света получават
мозъчни инсулти, като 52 % от преживялите инсулта остават с ЧАСТИЧНА
ИЛИ ПЪЛНА ЗАГУБА НА РЕЧТА ПОРАДИ ЕЗИКОВИ НАРУШЕНИЯ. Само в нашата
страна през изминалата 2004 г. те са около 50 хиляди. Загубата на
способност за говорна и писмена комуникация при някои органични мозъчни
поражения НАДМИНАВА ПО ТЕЖЕСТ загубата на зрение, слух или парализа на
крайниците. Много често тя се съпровожда и с десностранни парези на
крайниците, което още повече утежнява картината на страданието.
Езиковите и речеви нарушения са едни от трудните и все още нерешени
проблеми в лечебната практика. Съществуват много и най-разнообразни
методи за тяхното лечение, от които най-известни са логопедичните.
Слабата и несигурна ефективност при тяхното приложение са допринесли до
голяма степен за утвърждаване на становището, че заекването е лечимо
преди всичко в детската възраст , а афазиите, до толкова до колкото
могат да бъдат лекувани – до 6-тия месец от началото на инсулта. Много
от страдащите, след като са правили БЕЗУСПЕШНИ ОПИТИ за лечение са се
примирили със своята нерадостна и мъчителна съдба.
Нашият МНОГОГОДИШЕН ОПИТ, с ХИЛЯДИ ЛЕКУВАНИ ПАЦИЕНТИ, показва, че
нормализирането на говора при заекването НЕ ЗАВИСИ ОТ ВЪЗРАСТТА. Той
показва също така, че в повечето от случаите на моторни афазии след
мозъчни инсулти, възстановяването на говоримата и писмена реч НЕ Е
НЕПРЕОДОЛИМ ТЕРАПЕВТИЧЕН ПРОБЛЕМ.
При заекването и афазиите, в зависимост от характера на речевите
нарушения се прилагат различни РЕЧЕСТИМУЛИРАЩИ ПРОГРАМИ. С тях се
активират процесите в речеобразуващите органи и системи, свързани с
нормалното протичане на говорния акт. Това се осъществява посредством
съответни РЕЧЕСТИМУЛИРАЩИ МОДУЛИ. Модулите се изработват със
специализиран софтуер и се прилагат по определени лечебни алгоритми.
ПРИ ВСИЧКИ СЛУЧАИ това води до подобряване в една или друга степен на
речевата дейност или до нейното ПЪЛНО НОРМАЛИЗИРАНЕ.
Като се има предвид, че речевата терапия се осъществява на фона на
СЛОЖНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ на патологични и компесаторни механизми при
необходимост се използват и ДРУГИ ЛЕЧЕБНИ СРЕДСТВА.
Прилагания от нас метод се базира на опита и на някои нови разбирания
за мозъчната структурно-функционална организация на речта.
Методът може да се адаптира и прилага на различни говорими езици.
mamazavinagi- Администратор
Re: Заекване.....
by mamazavinagi Пет 20 Юни 2008, 00:13
Последната промяна е направена от mamazavinagi на Пет 06 Мар 2009, 01:43; мнението е било променяно общо 1 път
mamazavinagi- Администратор
Re: Заекване.....
by Schatzе Нед 14 Сеп 2008, 01:44
Аз от доста време съм се замислила по този въпрос под натиска на баба и дядо, че моето дете заеква. И не знам дали е така. Питах нашия педиатър, а той ме уверявя, че детето няма проблеми.
Нещата се състоят в това, че когато иска нещо и не го казва направо, а започава едно повтаряне на `ааааа` или `ъъъъъ` в началото на самото изречение.
Аз не мисля, че това начало е заекване. Вие какво мислите по въпроса?
Нещата се състоят в това, че когато иска нещо и не го казва направо, а започава едно повтаряне на `ааааа` или `ъъъъъ` в началото на самото изречение.
Аз не мисля, че това начало е заекване. Вие какво мислите по въпроса?
Schatzе- Администратор
Re: Заекване.....
by Dani Нед 14 Сеп 2008, 02:47
И аз не мисля,че е заекване. Моя също понякога прави това.Отдавам го на това ,че иска да изкаже много неща наведнъж и от бързане ,в първия момент не може да "захапе" кое да каже.Обикновенно прави това ааа;ъъъъ,когато е видял нещо интересно и с голямо вълнение иска да ми го обясни.В такива случаи му обяснявам да не бърза когато говори.alex1701 написа:Нещата се състоят в това, че когато иска нещо и не го казва направо, а започава едно повтаряне на `ааааа` или `ъъъъъ` в началото на самото изречение.
Аз не мисля, че това начало е заекване. Вие какво мислите по въпроса?
Dani- Администратор
Ако детето заеква
by mamazavinagi Вто 25 Ное 2008, 14:00
Заекването при децата се появява най-често във възрастта от две до
пет години, проявява се като нарушение на темпото, ритъма и плавността
на речта. Такива деца трудно се адаптират в колектива и се затрудняват
в общуването с връстниците си, затова трябва да се положат всички
усилия, за да се помогне на детето да се справи с проблема.
При заекването детето прави принудителни паузи в говора си, повтаря отделни
звуци, срички. Това става заради спазъм в различни части на говорния
апарат, развива се на фона на отслабена нервна система.
ЕТО ОСНОВНИТЕ ФАКТОРИ, ПРЕДИЗВИКВАЩИ ЗАЕКВАНЕ:
• Вродена слабост на говорния апарат.
• Заболявания на носоглътката, гръкляна.
• Увреждания на главния мозък, черепно-мозъчни травми (вътреутробни, родови, асфиксия, сътресение на главния мозък).
• Психични травми (уплаха, неправилно възпитание, постоянни конфликти в семейството и т.н.).
• Нервни и инфекциозни заболявания, енуреза.
• Нощни страхове, повишена раздразнителност, емоционално напрежение.
• Грешки във формирането на говора (произнасяне на думите при издишване,
прекалено бързо, нарушение в произнасянето на звуците), бърз, сложен за
възприемане, нервен говор на родителите.
• Прекалено голямо речево натоварване в млада възраст.
• Ранно обучение в абстрактно мислене.
• Процес на приучване на левичарите да си служат с дясната ръка.
• Едновременното обучение на различни езици в ранна възраст.
• Излишна строгост, суровост на възпитанието от родителите или учителите.
КАК ДА СЕ СПРАВИМ С ПРОБЛЕМА
Слабото място на заекващите деца е нервната система. Помнете, че дори детето ви
да не заеква, но попада в рисковата група по три или повече показателя,
обърнете внимание на това. Някои от тях можете да отстраните
самостоятелно. Децата с отслабена нервна система се нуждаят особено
много от индивидуален подход, спокойна обстановка в семейството,
правилен общ и говорен режим.
• Не четете на детето книги,
които не съответстват на възрастта му. Въздържайте се също така от
четенето на страшни приказки преди сън - това може да изплаши детето,
то постоянно ще се страхува да не види Баба Яга, Торбалан и т.н.
• Не разрешавайте на детето да гледа често и продължително телевизия,
особено преди сън. Вредата от предавания, несъответстващи на възрастта
му, е също много опасно.
• Не глезете детето прекалено много,
изпълнявайки всичките му прищявки. В противен случай всеки ваш отказ ще
бъде посрещан “на нож”, което ще стане психична травма за него.
• Изискванията, предявявани към детето, също трябва да бъдат съобразени с
възрастта му. Освен това желателно е те да бъдат винаги еднакви,
постоянни - както в семейството, така и в детската градина, и в
училище.
• Не претоварвайте малчугана с впечатления (кино, четене) по време на боледуване и в периода на оздравяване.
• Не плашете детето, оставяйки го само в тъмна стая за наказание. Нека да
поседи спокойно на стола, лишено от участие в любима игра.
• Говорете с детето ясно, плавно, без да бързате, но в никакъв случай на
срички или напевно. Децата възприемат по-добре грамотно поднесената реч
и с по-голяма охота слушат възрастните, които разговарят с тях по този
начин.
• Старайте се детето ви да общува с уравновесени, добре
говорещи деца, за да им подражава и да се научи да говори изразително и
плавно.
• Не въвличайте заекващото дете в игри, които
възбуждат и изискват от участниците индивидуални говорни изпълнения. Но
много добре ще му се отразят колективните игри, изискващи хорови
отговори.
• Поговорете с учителите да не изпитват детето ви
първо. Нека то да отговори след ученика, който е отговорил правилно.
Ако детето не може да започне да говори или постоянно се запъва,
учителят трябва да му помогне да каже думата (фразата) или да отвлече
вниманието му с друг въпрос - целта е да не му даде възможност да
говори със запъване.
Детето ще се отърве най-лесно от
заекването, ако се акцентира върху заниманията с музика и танци. Те
помагат за развиването на чувство за ритъм, темп, помагат за
формирането на правилно говорно дишане. Затова вместо школата за карате
по-подходящи за него са музикалната или танцовата школа.
КОМПЛЕКСНИЯТ ПОДХОД
За да престане детето да заеква, говорете с него немного високо, спокойно
и главното - без да бързате. Непременно го изслушвайте внимателно и
търпеливо, не го пришпорвайте да говори по-бързо, не го прекъсвайте на
половин дума (дори ужасно много да бързате). Отнасяйте се с чедото си
ласкаво, старайте се да общувате с него без резки думи и критики.
Поощрявайте малките му успехи. Здравословният начин на живот,
спазването на режим (не забравяйте за дневния сън), пълноценното
хранене, разходките на чист въздух постепенно ще ви помогнат да
победите заекването.
Разбира се, заекващите деца имат нужда от помощта на невропатолог, психолог и логопед.
• Детето има нужда от укрепване на нервната система и създаване на
благоприятен фон за психотерапия и логопедични занимания, затова
лекарят ще му назначи някакви успокоителни препарати.
• Психологът ще убеди детето, че то може да говори правилно, без
заекване. Непременно хвалете детето за малките му победи. Особено важно
е това да се прави в присъствието на някое дете, възпитател или
роднина.
• Работата с логопеда трябва да бъде редовна и да
продължава не по-малко от 10 месеца. По време на занятията детето се
учи да говори плавно, без да бърза. Много важно е то да се научи да
диша правилно. За целта се използват специални дихателни упражнения.
Съществува система от разнообразни музикални игри (логопедична ритмика), която
позволява на детето усвояването на плавното говорене да бъде по-леко и
по-весело. Децата се движат и разговарят под музикален съпровод и това
за тях е много полезно упражнение. То помага на малчугана да развива
дребната и говорната моторика, учи го да се ориентира в пространството,
възпитава чувството за ритъм, помага за сваляне на напрежението и
сковаността.
пет години, проявява се като нарушение на темпото, ритъма и плавността
на речта. Такива деца трудно се адаптират в колектива и се затрудняват
в общуването с връстниците си, затова трябва да се положат всички
усилия, за да се помогне на детето да се справи с проблема.
При заекването детето прави принудителни паузи в говора си, повтаря отделни
звуци, срички. Това става заради спазъм в различни части на говорния
апарат, развива се на фона на отслабена нервна система.
ЕТО ОСНОВНИТЕ ФАКТОРИ, ПРЕДИЗВИКВАЩИ ЗАЕКВАНЕ:
• Вродена слабост на говорния апарат.
• Заболявания на носоглътката, гръкляна.
• Увреждания на главния мозък, черепно-мозъчни травми (вътреутробни, родови, асфиксия, сътресение на главния мозък).
• Психични травми (уплаха, неправилно възпитание, постоянни конфликти в семейството и т.н.).
• Нервни и инфекциозни заболявания, енуреза.
• Нощни страхове, повишена раздразнителност, емоционално напрежение.
• Грешки във формирането на говора (произнасяне на думите при издишване,
прекалено бързо, нарушение в произнасянето на звуците), бърз, сложен за
възприемане, нервен говор на родителите.
• Прекалено голямо речево натоварване в млада възраст.
• Ранно обучение в абстрактно мислене.
• Процес на приучване на левичарите да си служат с дясната ръка.
• Едновременното обучение на различни езици в ранна възраст.
• Излишна строгост, суровост на възпитанието от родителите или учителите.
КАК ДА СЕ СПРАВИМ С ПРОБЛЕМА
Слабото място на заекващите деца е нервната система. Помнете, че дори детето ви
да не заеква, но попада в рисковата група по три или повече показателя,
обърнете внимание на това. Някои от тях можете да отстраните
самостоятелно. Децата с отслабена нервна система се нуждаят особено
много от индивидуален подход, спокойна обстановка в семейството,
правилен общ и говорен режим.
• Не четете на детето книги,
които не съответстват на възрастта му. Въздържайте се също така от
четенето на страшни приказки преди сън - това може да изплаши детето,
то постоянно ще се страхува да не види Баба Яга, Торбалан и т.н.
• Не разрешавайте на детето да гледа често и продължително телевизия,
особено преди сън. Вредата от предавания, несъответстващи на възрастта
му, е също много опасно.
• Не глезете детето прекалено много,
изпълнявайки всичките му прищявки. В противен случай всеки ваш отказ ще
бъде посрещан “на нож”, което ще стане психична травма за него.
• Изискванията, предявявани към детето, също трябва да бъдат съобразени с
възрастта му. Освен това желателно е те да бъдат винаги еднакви,
постоянни - както в семейството, така и в детската градина, и в
училище.
• Не претоварвайте малчугана с впечатления (кино, четене) по време на боледуване и в периода на оздравяване.
• Не плашете детето, оставяйки го само в тъмна стая за наказание. Нека да
поседи спокойно на стола, лишено от участие в любима игра.
• Говорете с детето ясно, плавно, без да бързате, но в никакъв случай на
срички или напевно. Децата възприемат по-добре грамотно поднесената реч
и с по-голяма охота слушат възрастните, които разговарят с тях по този
начин.
• Старайте се детето ви да общува с уравновесени, добре
говорещи деца, за да им подражава и да се научи да говори изразително и
плавно.
• Не въвличайте заекващото дете в игри, които
възбуждат и изискват от участниците индивидуални говорни изпълнения. Но
много добре ще му се отразят колективните игри, изискващи хорови
отговори.
• Поговорете с учителите да не изпитват детето ви
първо. Нека то да отговори след ученика, който е отговорил правилно.
Ако детето не може да започне да говори или постоянно се запъва,
учителят трябва да му помогне да каже думата (фразата) или да отвлече
вниманието му с друг въпрос - целта е да не му даде възможност да
говори със запъване.
Детето ще се отърве най-лесно от
заекването, ако се акцентира върху заниманията с музика и танци. Те
помагат за развиването на чувство за ритъм, темп, помагат за
формирането на правилно говорно дишане. Затова вместо школата за карате
по-подходящи за него са музикалната или танцовата школа.
КОМПЛЕКСНИЯТ ПОДХОД
За да престане детето да заеква, говорете с него немного високо, спокойно
и главното - без да бързате. Непременно го изслушвайте внимателно и
търпеливо, не го пришпорвайте да говори по-бързо, не го прекъсвайте на
половин дума (дори ужасно много да бързате). Отнасяйте се с чедото си
ласкаво, старайте се да общувате с него без резки думи и критики.
Поощрявайте малките му успехи. Здравословният начин на живот,
спазването на режим (не забравяйте за дневния сън), пълноценното
хранене, разходките на чист въздух постепенно ще ви помогнат да
победите заекването.
Разбира се, заекващите деца имат нужда от помощта на невропатолог, психолог и логопед.
• Детето има нужда от укрепване на нервната система и създаване на
благоприятен фон за психотерапия и логопедични занимания, затова
лекарят ще му назначи някакви успокоителни препарати.
• Психологът ще убеди детето, че то може да говори правилно, без
заекване. Непременно хвалете детето за малките му победи. Особено важно
е това да се прави в присъствието на някое дете, възпитател или
роднина.
• Работата с логопеда трябва да бъде редовна и да
продължава не по-малко от 10 месеца. По време на занятията детето се
учи да говори плавно, без да бърза. Много важно е то да се научи да
диша правилно. За целта се използват специални дихателни упражнения.
Съществува система от разнообразни музикални игри (логопедична ритмика), която
позволява на детето усвояването на плавното говорене да бъде по-леко и
по-весело. Децата се движат и разговарят под музикален съпровод и това
за тях е много полезно упражнение. То помага на малчугана да развива
дребната и говорната моторика, учи го да се ориентира в пространството,
възпитава чувството за ритъм, помага за сваляне на напрежението и
сковаността.
mamazavinagi- Администратор
Re: Заекване.....
by gabigabi 3399 Сря 28 Яну 2009, 09:26
Моят братовчед заекваше и нищо не помогна.
Сега е на 30 год.и даже се задълбочи.При стрес
даже и тикове започва да прави.Много жалко е,
че не на време беше потърсена помощ за това
му състояние.Стреса е бич за всички нас,но трябва на време да се обърние внимание,нали?
Сега е на 30 год.и даже се задълбочи.При стрес
даже и тикове започва да прави.Много жалко е,
че не на време беше потърсена помощ за това
му състояние.Стреса е бич за всички нас,но трябва на време да се обърние внимание,нали?
gabigabi 3399- любител
Re: Заекване.....
by petkovaveselina Нед 22 Авг 2010, 12:29
Здравейте!Моето дете е на 5 години и проблема започна точно с това а а а и ъ ъ ъ,когато тръгна на детска градина!Изчаках 1 година,защото мислех,че е малък още,но това се засили!Заведох го на логопед!Не му хареса там!После на друг логопед!Сега му харесва,но заекването,вместо да се оправя се засилва!Как трябва да се постъпи!Пак ли трябва да сменям логопеда!
petkovaveselina- начинаещ
Re: Заекване.....
by Dani Нед 22 Авг 2010, 20:45
Здравей,petkovaveselina!
Първо,добре дошла при нас!
Вече при моят син изчезна ааа;ъъъъ.Не съм го водила на логопед.
Просто мисля,че го надрасна това нещо .
Както съм писала и по-горе,мисля,че е просто защото иска да се изкаже по-бързо или е по-притеснително детето.
Наистина,възможно е да има и някакъв друг проблем.
Нямам представа по какъв начин логопедите процедират с децата,но предполагам,че е горе долу по един начин и щом детето е свикнало да си ходи там...май така си е по-добре.От друга страна нищо не ти пречи да опиташ и на друго място,да видиш как ще потръгнат нещата.
Каквото и да решиш,ще се радваме да споделяш с нас как се развиват нещата при вас занапред.
Стискам палци,този проблем да отмине!
Първо,добре дошла при нас!
Вече при моят син изчезна ааа;ъъъъ.Не съм го водила на логопед.
Просто мисля,че го надрасна това нещо .
Както съм писала и по-горе,мисля,че е просто защото иска да се изкаже по-бързо или е по-притеснително детето.
Наистина,възможно е да има и някакъв друг проблем.
Нямам представа по какъв начин логопедите процедират с децата,но предполагам,че е горе долу по един начин и щом детето е свикнало да си ходи там...май така си е по-добре.От друга страна нищо не ти пречи да опиташ и на друго място,да видиш как ще потръгнат нещата.
Каквото и да решиш,ще се радваме да споделяш с нас как се развиват нещата при вас занапред.
Стискам палци,този проблем да отмине!
Dani- Администратор
Re: Заекване.....
by petkovaveselina Нед 29 Авг 2010, 21:18
Благодаря за съвета! Ще го водя сега в Пловдив в логопедичен център С-Иввена за консултация да видя там какво ще кажат!Спрях го от логопеда и сега като че ли е малко по-добре ,но аз не спирам да се занимавам с това и няма да се откажа,докато не се изчисти този проблем!Мисля че е още в началото и би трябвало,докато тръгне на училище да се оправят нещата!Силно се надявам и вярвам в това!
petkovaveselina- начинаещ
Заекването е преодолимо
by styyni Пет 08 Окт 2010, 21:01
 Всички знаем, че плавната реч е гладка, ритмична, без усилия и колебания. Но и сме наясно, че никой човек не е застрахован от прекъсвания в говора. При заекването това се случва много по-често. 7-10% от речта на обикновения човек са прекъснати, но надскочи ли се този процент, значи съществува проблем. Много деца на възраст между две и пет години преминават през естествен период на неплавна реч. Обикновено тя се проявява в повторението на цели думи или фрази, както и в често използване на междуметия. При децата не присъстват характерните за възрастните напрежение и тревога. Някои от тях деца преодоляват нарушението на естествения темп и плавността на речта, но при други проблемът остава. Съществуват много теории за причините, водещи до прекъсванията в речта и трудността при произнасянето на определени букви и звуци. Днес специалистите смятат, че факторите, водещи до заекване, могат да се обединят в следните групи: конституционални, средови и комуникационни. Вече все по-упорито се говори и за генетична предразположеност към заекването. Традиционно подходите към лечението на заекването се разделят на два лагера: „говори плавно” и „отнасяйте се по-леко към заекването”. Най-добре е двата подхода да се съчетаят. С помощта на първия се изработва навикът на плавната реч, а вторият помага да се снижи напрежението и така да се модифицира заекването, че то да не пречи на общуването. Техниката на плавния говор е насочена към координация на дишането, гласа и другите движения, необходими за лекото произнасяне на думите. При модификацията на заекването децата се учат преди всичко да пропускат в речта си думи, на които заекват. По-нататък те се обучават да контролират речта си в момент на заекване без напрежение. Кои признаци сигнализират, че детето ви може да започне да заеква: • често срещащо се повторение на думи; • удължаване на звуци; • избягване на общуване с думите: „Това не мога да го кажа”; • разстроен вид; • напрегнати мускули на лицето и шията, както и напрежение в гласа; • реч с неочаквано повишаване на силата на гласа. Как да намалите риска от появата на заекване при детето ви: • говорете бавно и плавно; • правете паузи в собствената си реч; • задавайте по-малко въпроси – те оказват натиск върху детето и то се чувства ограничено във времето за отговор; • внимателно изслушвайте детето, давайте му възможност да почувства, че това, което казва, е най-важното нещо в момента; • казвайте му, че речта може да бъде трудна; • отделяйте специално време за беседи, обграждайте го с внимание – това ще повиши самооценката му, което ще намали темпа на неговата реч. Източник! |
styyni- властелина на форума
Заекване при децата - лечение!
by styyni Пет 08 Окт 2010, 21:02
1. Не прекъсвайте дететоси по време на говорене. Изслушайте търпеливо какво иска да каже и едваслед това може да го помолите да повтори казаното, след като си поемевъздух, бавно и спокойно. НО САМО ВЕДНЪЖ!
2. Гледайте детето си вочите, когато то ви говори. Не отклонявайте поглед настрани. Такадемонстрирате досада и го карате да се чувства виновно.
3. Не говорете НИКОГАпред други хора в присъствие на детето за неговото заекване и че товави създава проблем. Така го карате да се чувства виновно.
4. Вие сте ДЛЪЖНИ дапоговорите с детето си за неговото заекване, спокойно да му обясните,че наистина има малък проблем, но вие ще му помогнете да го преодолее.Прикриването на истината само засилва безпокойството на детето ви.Важно е то да усети, че вие сте до него и може да разчита на вас!
5. Не показвайте предзаекващото си дете, че се безпокоите за неговото заекване. Вашетобезпокойство ще го накара да се чувства виновно пред вас, а чувствотоза вина е много силна психотравма.
6. Организирайте животана детето си! Дневният режим и достатъчно сън са изключително важни,както за общото състояние на детето, така и за неговия говор.
7. Нека детето започне дасе занимава с някакъв спорт, индивидуален, без много емоции и викане.Например плуване, тенис, шах, танци и др. Така то ще калява волята си ище си създаде самочувствие.
8. Не прекарвайтепочивката си със заекващото дете на море. Морето и слънцето изнервят иуморяват и водят до засилване на заекването. За предпочитане е даотидете на планина.
9. Ако някой отсемейството /най-често майката/ говорят бързо и напрегнато, нека сеопитат да намалят скоростта на говорене. Бързото говорене на родителитесе отразява изключително неблагоприятно върху заекващото дете инеговото заекване.
Източник!
2. Гледайте детето си вочите, когато то ви говори. Не отклонявайте поглед настрани. Такадемонстрирате досада и го карате да се чувства виновно.
3. Не говорете НИКОГАпред други хора в присъствие на детето за неговото заекване и че товави създава проблем. Така го карате да се чувства виновно.
4. Вие сте ДЛЪЖНИ дапоговорите с детето си за неговото заекване, спокойно да му обясните,че наистина има малък проблем, но вие ще му помогнете да го преодолее.Прикриването на истината само засилва безпокойството на детето ви.Важно е то да усети, че вие сте до него и може да разчита на вас!
5. Не показвайте предзаекващото си дете, че се безпокоите за неговото заекване. Вашетобезпокойство ще го накара да се чувства виновно пред вас, а чувствотоза вина е много силна психотравма.
6. Организирайте животана детето си! Дневният режим и достатъчно сън са изключително важни,както за общото състояние на детето, така и за неговия говор.
7. Нека детето започне дасе занимава с някакъв спорт, индивидуален, без много емоции и викане.Например плуване, тенис, шах, танци и др. Така то ще калява волята си ище си създаде самочувствие.
8. Не прекарвайтепочивката си със заекващото дете на море. Морето и слънцето изнервят иуморяват и водят до засилване на заекването. За предпочитане е даотидете на планина.
9. Ако някой отсемейството /най-често майката/ говорят бързо и напрегнато, нека сеопитат да намалят скоростта на говорене. Бързото говорене на родителитесе отразява изключително неблагоприятно върху заекващото дете инеговото заекване.
Източник!
styyni- властелина на форума
Помощ! Детето ми заеква!
by Lindzi Чет 28 Окт 2010, 16:16
Заекването е сложно комуникативно разтройство, характерно за малките деца. И въпреки, че заекването е нещо преодолимо, особено в детска възраст, повечето родители изпадат в ужас, когато детето им не може да говори плавно.
Детското гласче е една от най-големите радости на родителите и всяка детска дума е скъпоценна, но семейното щастие повяхва в мига, в който вече неспирно бърборещият мъник започне да се запъва на добре усвоени от него думички. Но не бързайте да се панирате и съхранете спокойствие. Заекването е нещо преодолимо, особено в детска възраст.
В какво се изразява заекването?
Заекването е сложно комуникативно разтройство, което се характеризира с нарушени темп и плавност на речта, повторение на срички и звукове. Заекването се появява най-често между втората и шестата годинка и се нарича „физиологично“ или още заекване на развитието. То е свързано с все още не добре развитите говорни умения на детето, което иска да разкаже нещо, но все още има доста беден речник. Така, в търсене на правилната дума, детето удължава някои звукове или повтаря срички. В този смисъл физиологичното заекване не буди притеснение и e нещо в реда на нещата.
Ако обаче заекването се превърне в навик и повторението на срички и звукове се случва постоянно (впоследствие и в комбинация с мимики и гримаси), тогава е налице т.нар. „патологично заекване“. То е придружено и с напрежение, зачервяване, изпотяване, задъхване по време на говорене, което се превръща в едно болезнено усилие за детето. Ако този говорен дефект не бъде отстранен навреме, за в бъдеще може да създаде сериозен проблем при социалното представяне на детето (срам, чувство за неудобство и липса на зрителен контакт по време на разговор). А заекването ще се изостря при общуване с непознати, възрастни и на публично място.
Съществува и друг вид заекване – невротично (логоневроза). То е резултат от психотравма, след която детето изпада в период на пълно мълчание (мутизъм). Впоследствие постепенното проговаряне е съпътствано от заекване.
Какви са причините за заекването?
Няма единно становище по отношение на причините за заекването. Те са индивидуални и не могат да бъдат поставени под общ знаменател. И все пак едни от най-разпространените причини за заекването са психологически – стрес, предизвикан от конфликт в семейството, болест в семейството, някакво наказание на детето или ако са му се карали са повишили тон било родители, роднини или учители, всякакви фобии на детето (от тъмно, високо, тясно...). Причини за заекването могат да бъдат и неврологични (проблемът, който е довел до заекване да е свързан с травама след раждане, често боледуване и т.н.). Заекването може да бъде и резултат от неблагоприятна за детето обстановка, както и наследствена предразположеност.
Как да лекувате заекването?
При заекването е важно да се вземат навременни мерки за отстраняването на говорния дефект и бързата консултация логопед, докато проблемът не се е задълбочил.
А що се отнася до вас, родители:
* Осигурете наПомощ! Детето ми заеква! детето си спокойна домашна обстановка, без скандали между мама и тате, без стресиращи детето викове и крясъци.
* Общувайте с детето си възможно най-често, интересувайте се какво го вълнува. И давайте израз, че всичко разказано ви е интересно.
* Особено важно е да не прекъсвате детето в опитите му да разговаря с вас. Бъдете изключително търпеливи и не го коригирайте, допълвайте и т.н. Оставете го само да намери точните думи.
* Самите вие се стремете да говорите бавно, плавно и отчетливо, което ще накара детето ви да следва вашия темп и плавност на речта. И използвайте кратки изречения.
* Когато разговаряте с детето си, не бързайте да отговаряте на зададените от него въпроси. Направете пауза и чак тогава му отговорете. Така ще улесните детето в комуникативно отношение, тъй като по време на паузата, между неговия въпрос и вашия отговор, детето има възможност да си почине и да изпусне напрежението, насъбрало се от трудоемките опити да разговаря.
* Не бъдете прекалено загрижени за детето, не трябва да изглеждате притеснени пред детето от факта, че то заеква. В противен случай детето може да развие чувство за малоценност и да страда впоследствие от липса на самочувствие. Бъдете опора на детето си и му вдъхвайте вяра.
В зависимост от причините за заекването има и редица терапии – дихателни упражнения, които се изпълняват всеки ден, пеене (обикновено казват на децата, които заекват, да изпеят това, което искат да кажат, тъй като пеенето претъпява заекването), точков масаж, жестикулиране по време на общуване, има и специални компютърни програми, които помагат да се отстрани говорния дефект. Важни са и упражненията за говор пред публика, за да се преодолее страха от общуване с повече хора. Медикаментозната терапия не се счита за ефективна и удачна при заекването, тъй като по-скоро би навредила (чрез страничните ефекти на лекарствата), отколкото да помогне.
ИзточникДетското гласче е една от най-големите радости на родителите и всяка детска дума е скъпоценна, но семейното щастие повяхва в мига, в който вече неспирно бърборещият мъник започне да се запъва на добре усвоени от него думички. Но не бързайте да се панирате и съхранете спокойствие. Заекването е нещо преодолимо, особено в детска възраст.
В какво се изразява заекването?
Заекването е сложно комуникативно разтройство, което се характеризира с нарушени темп и плавност на речта, повторение на срички и звукове. Заекването се появява най-често между втората и шестата годинка и се нарича „физиологично“ или още заекване на развитието. То е свързано с все още не добре развитите говорни умения на детето, което иска да разкаже нещо, но все още има доста беден речник. Така, в търсене на правилната дума, детето удължава някои звукове или повтаря срички. В този смисъл физиологичното заекване не буди притеснение и e нещо в реда на нещата.
Ако обаче заекването се превърне в навик и повторението на срички и звукове се случва постоянно (впоследствие и в комбинация с мимики и гримаси), тогава е налице т.нар. „патологично заекване“. То е придружено и с напрежение, зачервяване, изпотяване, задъхване по време на говорене, което се превръща в едно болезнено усилие за детето. Ако този говорен дефект не бъде отстранен навреме, за в бъдеще може да създаде сериозен проблем при социалното представяне на детето (срам, чувство за неудобство и липса на зрителен контакт по време на разговор). А заекването ще се изостря при общуване с непознати, възрастни и на публично място.
Съществува и друг вид заекване – невротично (логоневроза). То е резултат от психотравма, след която детето изпада в период на пълно мълчание (мутизъм). Впоследствие постепенното проговаряне е съпътствано от заекване.
Какви са причините за заекването?
Няма единно становище по отношение на причините за заекването. Те са индивидуални и не могат да бъдат поставени под общ знаменател. И все пак едни от най-разпространените причини за заекването са психологически – стрес, предизвикан от конфликт в семейството, болест в семейството, някакво наказание на детето или ако са му се карали са повишили тон било родители, роднини или учители, всякакви фобии на детето (от тъмно, високо, тясно...). Причини за заекването могат да бъдат и неврологични (проблемът, който е довел до заекване да е свързан с травама след раждане, често боледуване и т.н.). Заекването може да бъде и резултат от неблагоприятна за детето обстановка, както и наследствена предразположеност.
Как да лекувате заекването?
При заекването е важно да се вземат навременни мерки за отстраняването на говорния дефект и бързата консултация логопед, докато проблемът не се е задълбочил.
А що се отнася до вас, родители:
* Осигурете наПомощ! Детето ми заеква! детето си спокойна домашна обстановка, без скандали между мама и тате, без стресиращи детето викове и крясъци.
* Общувайте с детето си възможно най-често, интересувайте се какво го вълнува. И давайте израз, че всичко разказано ви е интересно.
* Особено важно е да не прекъсвате детето в опитите му да разговаря с вас. Бъдете изключително търпеливи и не го коригирайте, допълвайте и т.н. Оставете го само да намери точните думи.
* Самите вие се стремете да говорите бавно, плавно и отчетливо, което ще накара детето ви да следва вашия темп и плавност на речта. И използвайте кратки изречения.
* Когато разговаряте с детето си, не бързайте да отговаряте на зададените от него въпроси. Направете пауза и чак тогава му отговорете. Така ще улесните детето в комуникативно отношение, тъй като по време на паузата, между неговия въпрос и вашия отговор, детето има възможност да си почине и да изпусне напрежението, насъбрало се от трудоемките опити да разговаря.
* Не бъдете прекалено загрижени за детето, не трябва да изглеждате притеснени пред детето от факта, че то заеква. В противен случай детето може да развие чувство за малоценност и да страда впоследствие от липса на самочувствие. Бъдете опора на детето си и му вдъхвайте вяра.
В зависимост от причините за заекването има и редица терапии – дихателни упражнения, които се изпълняват всеки ден, пеене (обикновено казват на децата, които заекват, да изпеят това, което искат да кажат, тъй като пеенето претъпява заекването), точков масаж, жестикулиране по време на общуване, има и специални компютърни програми, които помагат да се отстрани говорния дефект. Важни са и упражненията за говор пред публика, за да се преодолее страха от общуване с повече хора. Медикаментозната терапия не се счита за ефективна и удачна при заекването, тъй като по-скоро би навредила (чрез страничните ефекти на лекарствата), отколкото да помогне.
Lindzi- SPAMMER
Защо заекват децата?
by styyni Пет 18 Фев 2011, 21:00
Днес има много методики за лечение на заекването.
Задължително условие за успешна терапия е внимателното отношение към детето от страна на семейството.
Има три основни вида заекване, както и произлизащите от тях смесени типове:
Невротично (логоневроза) - възниква вследствие на психически травми. При повечето случаи виновник за тези нарушения на речта е силна уплаха, стрес или дететое
било свидетел на чести скандали между родителите. Не на последно място
върху развитието на болестта влияе претрупването на детето с информация, прекаленото увличане по компютърни игри.
Неврозоподобно - развива се на фона на нарушената дейност на
нервната система, породила се по време на вътреутробното развитие.
Свързано е с патология на взаимодействието на лявото и дясното полукълбо
на мозъка. Неврозоподобното заекване може да се предизвика от пренесена
наркоза, силна интоксикация на организма, тежко инфекциозно заболяване.
Наследствено – предразположеност към заекването, предаваща се по наследство.
Изследванията показват, че при 2/3 от заекващите деца един от преките
роднини (баща, дядо) е страдал от такъв дефект. Предвид разнообразието
от причини, които предизвикват заекването, не съществува единен подход за лечение. Методът се подбира индивидуално за всяко дете.
Как се лекува проблемът при децата?
Днес има много методики за лечение на заекването. Сред тях са: дихателната гимнастика по Стрелников, развиване на двигателните функции на артикулационния апарат.
В последно време много добри резултати дава методиката, която съчетава синхронизирането
на речта с движението на пръстите на ръцете, които се считат за “втори
артикулационен апарат” на човека. На пръстите по тази методика се
определя ролята на своеобразен “буксир”: по определена схема
техните последователни движения като че ли съставят сричките в думата и
фразите с различна дължина и ритъм. Така се възстановява нарушеният механизъм на речта. Лечението е трудоемко и продължително, но в повечето случаи усилията си заслужават, ефектът от терапията е около 85%.
Много е важно логопедичното лечение да се контролира от невролог. В зависимост от ситуацията лекарят може да назначи средства, подобряващи храненето на клетките на мозъка, успокояващи отвари от билки,
иглотерапия, рефлексотерапия и физиотерапия. Сред тях много ефективна е
балнеотерапията. Процедурите укрепват нервната система, способстват за
нормализирането на психоемоционалното състояние.
Последни разработки на науката
Разработена е нова компютърна технология за лечение на заекването. Първо се използват компютър, наушници и микрофон.
Детето започва да говори по микрофона, а речта му се коригира от
компютър и се връща в слушалките в правилната є форма. Детето чува
собствените си думи, но без накъсвания и заекване. Така се постига автоматично настройване на работата на всички речеви центрове и запъването изчезва постепенно.
През втория етап се прави визуална корекция на речта, когато на
екрана се изобразяват всички нейни достойнства и недостатъци. Програмата
с помощта на слушалките и микрофона стабилизира речевото произношение на детето в етапите на лечението.
Първото занятие се провежда под контрола на специалист, а следващите - с помощта на видеоуроци
и с файлове за индивидуална настройка (създава се с отчитане на
речевите разстройства, възрастта, тембъра на гласа). Така детето може да
се упражнява и вкъщи. Методът на лечение е изпробван от много хора и
резултатите превишават предварителните очаквания.
На вниманието на родителите
Задължително условие за успешна терапия е съчетаването на работата на
специалистите с грижовното и внимателно отношение към детето от страна
на семейството. Спазването на всички препоръки, дадени от специалистите,
помага да се подобри значително речта на детето.
СПОКОЙНАТА ОБСТАНОВКА ВКЪЩИ
Караниците, виковете, неразбирателствотомежду
членовете на семейството - всичко това провокира нарушения в речта на
детето. Залог за успешното лечение е спокойната и доброжелателна
атмосфера вкъщи. И помнете, че децата, страдащи от заекване, реагират
много болезнено на всяка импулсивност. Затова се
постарайте да се отнасяте към него винаги по един и същи начин, и то
справедливо. Не трябва да реагирате според настроението си на едни и
същи провинения, това е допълнителна травма, която ще задълбочи заболяването.
РАЗГОВАРЯЙТЕ С ДЕТЕТО СИ
Децата, които заекват, преживяват много тежко този дефект на говора, понякога се страхуват да споделят
дори и с близките си. А това мълчание на детето е много вредно, защото
то се фокусира още повече върху дефекта си, задълбочавайки проблема.
Затова се старайте да общувате по-често с мъника.
Интересувайте се от мнението му по различни въпроси. С помощта на
контакта с очите, чрез изражението на лицето - му давайте да разбере, че
сте увлечени от разказа му. По никакъв повод не го прекъсвайте, преди да е свършило да говори, не критикувайте речта му. По възможност задавайте му въпроси, които изискват кратки отговори.
НЕ ГО ЖАЛЕТЕ
По никакъв начин не показвайте колко сте загрижени и притеснени
заради дефекта му, старайте се да не употребявате пред него думата
“заекване”. Прекалената загриженост може да развие у детето чувство за малоценност,
да го комплексира. Вашата задача е да му помогнете, без да се зацикля
излишно върху проблема. То е напълно способно да ви помага в домашните
задължения, да се грижи за домашните любимци.
Не забравяйте да казвате на детето си колко е умно и талантливо. И
задължително му внушавайте вяра в това, че ще оздравее. Обяснете му, че
проблемът не е толкова голям и то ще се справи с него, трябва да прояви
само малко търпение.
РАЗВИВАЙТЕ ДЕТЕТО
Като първа задача - ще трябва да ограничите времето, което детето прекарва пред телевизора и пред компютъра - негативното им влияние
върху речевото развитие на детето е доказано отдавна. Отделяйте повече
време за семейни разходки, походи, пътувания. Задължително намирайте
време за четене на книги, за съвместни игри - мозайка, лото, домино.
Много добре влияят за укрепване на нервната система игрите
с вода и пясък. Изключително полезно е влиянието на пеенето - то
развива правилното дишане и чувството за ритъм. Не по-малко важно е физическото натоварване,
състоящо се от ритмично редуващо се използване на крайниците ( ходене,
бягане, плуване, спортна гимнастика, танци). Това укрепва и физическото
здраве на детето, развива увереността му в себе си.
Много ефективни са заниманията в театрални кръжоци
или по актьорско майсторство. Сценичното изкуство развива качества като
смелост и образно мислене, разширява кръга на общуване, формира
стереотип в правилното произношение. Много известни хора са се излекували от заекването именно по този начин. Сред тях са Чърчил, Мерилин Монро и Брус Уилис (в едно интервю той признава, че ако не е било детското му заекване, едва ли светът щеше да познава този “костелив орех”).
ОБЪРНЕТЕ СЕ КЪМ ПСИХОЛОГ
Често родителите се чувстват виновни пред детето си, без да има причина за това, самообвиняват се
или се обвиняват един друг. И детето, дори и най-малкото, болезнено
реагира на това поведение на родителите си. В подобна ситуация напълно е
оправдано да потърсите помощта на психолог. Специалистът ще ви подскаже как трябва да постъпите в тази сложна ситуация и ще стабилизира емоционалното състояние на детето.
ПОДДЪРЖАЙТЕ КОНТАКТ С УЧИТЕЛИТЕ НА ДЕТЕТО В УЧИЛИЩЕ
От правилното отношение
на учителя към детето до голяма степен зависи и лечението. Помолете го
да не изпитва детето ви пред дъската преди останалите деца - това е
допълнителен стрес за него. Нека известно време да има възможност да
слуша отговорите на другите деца - това ще му помогне да се справи с вълнението и да се подготви вътрешно. Понякога детето, въпреки че си е научило отлично урока, запъва още на първата буква, смущава се и
започва да бърка. Често нещата се влошават от смеха на съучениците му.
Подобна ситуация не трябва да се допуска в никакъв случай! Публичното
фиксиране на грешките води до остро осъзнаване на проблема
и затвърждава заекването. Затова основна задача на учителя е да прояви
към детето максимално внимание и такт. Също е много важно да успее да
сприятели заекващото дете с най-уравновесените му съученици, които се изразяват добре, и да следи да няма в класа насмешки и караници.
Източник!
styyni- властелина на форума
Re: Заекване.....
by Stefan Angelov Пет 13 Май 2011, 01:38
Здравейте, и в България вече има апаратчета (говорни асистенти) за спиране на заекването, които помагат на големи деца и заекващи възрастни да говорят плавно. Ето видео:
За контакт - Стефан Ангелов 0889 077 637, тестовете на устройството са безплатни и се провеждат в София, резултата е налице до 1 час.
За контакт - Стефан Ангелов 0889 077 637, тестовете на устройството са безплатни и се провеждат в София, резултата е налице до 1 час.
Stefan Angelov- начинаещ
Заекването при децата-I част
by styyni Нед 16 Окт 2011, 10:05
Нека поговорим за симптомите на заекването и как родителите могат да са от помощ.
60 милиона или 1% са заекващите хора в света.
Няма универсален подход към този проблем.
Най-популярната гледна точка е, че заекването е нарушение на темпото,
ритъмът и плавността на речта или т.н. нарушение на темпо-ритмичната
организация вследствие на спазми в говорния апарат.
Причини
Причини за появата могат да бъдат прекарани инфекциозни заболявания,
наследствена предразположеност, конфликтни състояния, неблагоприятна
обстановка, подражанието, изтощителните детски заболявания, трудности
при прехода към фразеологична реч.
Причините се делят на предразполагащи и предизвикващи.
Предразполагащи:
- Заекване, дължащо се на проблеми на нервната система,
което може да е наследствено обусловено, да е свързано с травма при
раждане или вследствие на определена органична травма, майчини инфекции
по време на бременността и често боледуване в ранното детство.
- Наследствен фактор: в този случай детето наследява специално състояние, слабост на ЦНС (централната нервна система).
- Генетични причини: Голям процент от заекващите имат близки роднини, които заекват.
- Пол: Заекването е разпространено 4 пъти по-често сред момчетата, отколкото сред момичетата.
- Левичарство: Заекването се
обяснява с „объркване“ на детето, когато се настоява то да пише с
дясната ръка - възниква дисбаланс и се нарушават вродените особености
на нервната система, свързани с развитието на друга част на мозъка при
„левичарите“.
- Неправилен модел на подражание: Твърде бърз, небрежен говор на хората около детето. В този случай заекването се развива, като имитация.
В зависимост от типа нервна система, комплексът от причини може да предизвика проблем, но това може и да не се случи.
Отключващи/предизвикващи причини:
Отключваща причина могат да са различни психични травми - едноетапни
/страх/ и продължителни - конфликт в семейството, болест в семейството,
смяна на жилище, всяко изживяно от детето събитие – в това число и страх
от тъмнина, безпричинни наказания, проблеми в детската градина и т.н.
Възраст: Заекването се появява най-често
между втората и шестата година. Във възрастта до 3 години се наблюдава
физиологично преходно заекване /заекване на развитието/, тъй като все
още не е овладяна артикулацията на речта. През този период
фразеологичната реч на детето се развива и става уязвима за различни
негативни фактори.
Физиологичното заекване се смята за нормално явление в развитието на
детската реч и не е повод за тревога. При около 80% във възрастта между
2 и 6 години се преодолява, но винаги е от полза навременната
консултация с логопед.
Когато повторението на звукове, думи, фрази се превърне в навик,
придружен от вторични съпътстващи го прояви като мимики или гримаси,
непривични жестове с ръцете и тялото, затруднено дишане, изпотяване,
зачервяване, а говоренето се превърне в усилие за детето и е свързано
със страх, смущение и притеснение, тогава става въпрос за т.нар. патологично заекване.
Заекването може да е и психологическо с отключваща причина - психотравма.
Симптомите (признаците) се появяват периодично. Например, в
ситуации особено важни за детето, заекването може да бъде по-силно,
докато при комуникация с близки хора може да е слабо проявено или
напълно да липсва.
Учените отбелязват, че ако като малко детето е заеквало, по-късно,
когато тръгне на училище, заекването може да се върне или засили.
Първи признаци
Спазми в лицевите мускули, устните, езика, дихателната система са основните симптоми на заекване. Те могат да бъдат клонични - когато детето повтаря един и същи звук/сричка или тонични - когато просто не може да започне да говори, сякаш засяда на думата. Съществуват и спазми от смесен тип.
Освен спазми, родителите могат да забележат и други признаци на заекването.
Двигателните трикове: Преди да започне да говори, детето извършва някои действия: дърпа ухото си, почуква с ръката си.
Речевите трикове – издаване на някакъв звук или повтаряне на една и съща дума много пъти, за да започне да говори.
styyni- властелина на форума
Заекването при децата – II част
by styyni Нед 16 Окт 2011, 10:09
Нека поговорим за симптомите на заекването и как родителите могат да са от помощ.
Персонални промени в детето
Децата се притесняват от заекването и преживяват много тежко този
дефект на говора си. Това може да ги откаже да общуват дори с близки,
особено когато преживяват период, през който заекването се е засилило.
Мълчанието би навредило на такова дете, защото така ще се фокусира още
повече върху дефекта си и проблемът ще се задълбочи. Характерно за този
вид нарушение е липсата на зрителен контакт, което е свързано с
напрежението и притеснението на детето.
Старайте се да общувате по-често и да се интересувате от мнението му
по различни въпроси. С помощта на контакт с очите и чрез изражението на
лицето си му давайте да разбере, че разказът му много ви увлича. По
никакъв повод не го прекъсвайте преди да е свършило да говори.
Не го критикувайте! Когато говори показвайте, че ви интересува какво казва,
а не как го казва. То трудно представя себе си в своята и още
по-мъчително в непозната среда.
Бъдете внимателни!
Колкото по-рано родителите вземат под внимание заекването и се
обърнат към специалист, толкова по-успешна ще е терапията, свързана с
корекцията на говора му. И тук е в сила златното правило „колкото
по-рано, толкова по-успешно".
Терапията включва:
1. Медицинско лечение.
2. Физиотерапия (сънна терапия, бани и др.)
3. Психотерапевтично въздействие.
4. Речева терапия.
Преодоляване
Скоро появило се заекване е такова, при което симптомите са налице в продължение на 2 седмици.
След този период патологичните рефлекси се фиксират и тогава е много по-трудно да се справите с тях /хронично заекване/.
Родителската помощ
По никакъв начин не показвайте колко сте загрижени и притеснени
заради дефекта на детето и се старайте да не употребявате пред него
думата “заекване”. Прекалената загриженост може да развие у детето
чувство за малоценност и да го комплексира.
То е напълно способно да ви помага в домашната работа, да се грижи за
домашните любимци и да извършва повече от обичайните си дейности. Не
забравяйте да казвате на детето си колко е умно и талантливо. Обяснете
му, че проблемът не е голям и с повече търпение ще се справи с него.
При скоро появилото се заекване е много важно да организирате
специален режим за „речеви/говорни ограничения”. В продължение на
няколко дни (до седмица) трябва да предпазвате детето от силни
впечатления и емоции - негативни и позитивни, да ограничите
комуникацията му с лесно раздразнителни деца и да се откажете от
гостите.
През този период лекарите препоръчват да се удължат както нощният, така и следобедният сън на детето.
Ще трябва да ограничите времето, което детето прекарва пред
телевизора и пред компютъра - негативното им влияние върху речевото
развитие на децата е отдавна доказано.
Отделяйте повече време за семейни разходки, походи, пътувания.
Задължително намирайте време за четене на книги и за съвместни игри.
Логопедите препоръчват да се играят т. нар. „тихи игри” - които не
изискват речева дейност от детето: оцветяване, апликации, домино и др.
Детето трябва да играе със стари, познати играчки, да чете или да му се
четат познати книги. Новите впечатления са нежелани през този период.
За укрепване на нервната система много добре влияят игрите с вода и
пясък. Изключително полезно е влиянието и на пеенето - то развива
правилното дишане и чувството за ритъм.
Не по-малко важно е физическото натоварване, състоящо се от ритмично
редуващо се използване на крайниците (ходене, бягане, плуване, спортна
гимнастика, танци). Това, освен че укрепва физическото здраве на детето,
развива увереността му в себе си.
Ако следвате подобен план и спазвате медицинското лечение, можете
успешно да преодолеете симптомите на скоро появилото се заекване.
Велики личности, които са заеквали
Вергилий, Демостен и Езоп: достойни за уважение хора!
Да не забравяме Луис Карол, автор на вечната "Алиса в страната на чудесата", както и Съмърсет Моъм.
Мислите си, че актьорите не заекват? Това съвсем не е така! Мерилин
Монро се е справяла със своя дефект успешно, вибрирайки умело с гласа си
- понякога с бавно придихание, понякога като скоропоговорка, друг път
редувайки висок глас и нисък шепот. Кой знае, може би Монро нямаше да
стане божествената Мерилин, ако "недостатъкът" не е бил индуцирал тази
нейна изобретателност. И Жерар Депардийо не крие заекването си, което го
прави така величествен.
Списъкът с популярни заекващи, които са избрали политиката за своя
професия е много дълъг. Целият свят знае Уинстън Чърчил, но единствено
на биографите е било известно, че заеква. Той е произнесъл около 8000
речи! Преодолял е заекването, заучавайки речите си наизуст и повтаряйки
ги дума след дума и жест подир жест пред огледалото.
Чарлз Дарвин, а и Исак Нютон, който помолил да затвори прозорците по
време на речта си в парламента, тъй като дори най-слабия полъх на вятъра
му оказвал влияние и правел заекването му по-забележимо.
Съвсем наскоро филмът "Речта на краля" бе удостоен с награда за
най-добър филм на годината според Американската киноакадемия. Лентата
разказва историята за живота на Британския Крал Джордж VI (баща на
кралица Елизабет II) и усилията, които той полага заедно с неговия
логопед, който му помага да преодолее заекването и да стане по-уверен
при произнасянето на своите речи.
Рецептата на Демостен
Демостен заеквал от детството си и произнасял звуците грешно, но имал
огромно желание да стане известен оратор. За да го постигне, той
направил следните неща:
- Рецитирал стихотворения като слагал под езика си камъчета или ядки (по този начин тренирал мускулите на гласовия апарат).
- За да преодолее страха от публично представяне, отивал на шумния
морски бряг, представял си, че това е необузданата, жестока публика и
произнасял текстовете старателно и ясно, без да обръща внимание на шума.
Демостен остава в историята като изкусен оратор, чиито речи били аплодирани от стотици слушатели.
styyni- властелина на форума
Заекването при децата – II част
by styyni Нед 16 Окт 2011, 10:10
Нека поговорим за симптомите на заекването и как родителите могат да са от помощ.
Персонални промени в детето
Децата се притесняват от заекването и преживяват много тежко този
дефект на говора си. Това може да ги откаже да общуват дори с близки,
особено когато преживяват период, през който заекването се е засилило.
Мълчанието би навредило на такова дете, защото така ще се фокусира още
повече върху дефекта си и проблемът ще се задълбочи. Характерно за този
вид нарушение е липсата на зрителен контакт, което е свързано с
напрежението и притеснението на детето.
Старайте се да общувате по-често и да се интересувате от мнението му
по различни въпроси. С помощта на контакт с очите и чрез изражението на
лицето си му давайте да разбере, че разказът му много ви увлича. По
никакъв повод не го прекъсвайте преди да е свършило да говори.
Не го критикувайте! Когато говори показвайте, че ви интересува какво казва,
а не как го казва. То трудно представя себе си в своята и още
по-мъчително в непозната среда.
Бъдете внимателни!
Колкото по-рано родителите вземат под внимание заекването и се
обърнат към специалист, толкова по-успешна ще е терапията, свързана с
корекцията на говора му. И тук е в сила златното правило „колкото
по-рано, толкова по-успешно".
Терапията включва:
1. Медицинско лечение.
2. Физиотерапия (сънна терапия, бани и др.)
3. Психотерапевтично въздействие.
4. Речева терапия.
Преодоляване
Скоро появило се заекване е такова, при което симптомите са налице в продължение на 2 седмици.
След този период патологичните рефлекси се фиксират и тогава е много по-трудно да се справите с тях /хронично заекване/.
Родителската помощ
По никакъв начин не показвайте колко сте загрижени и притеснени
заради дефекта на детето и се старайте да не употребявате пред него
думата “заекване”. Прекалената загриженост може да развие у детето
чувство за малоценност и да го комплексира.
То е напълно способно да ви помага в домашната работа, да се грижи за
домашните любимци и да извършва повече от обичайните си дейности. Не
забравяйте да казвате на детето си колко е умно и талантливо. Обяснете
му, че проблемът не е голям и с повече търпение ще се справи с него.
При скоро появилото се заекване е много важно да организирате
специален режим за „речеви/говорни ограничения”. В продължение на
няколко дни (до седмица) трябва да предпазвате детето от силни
впечатления и емоции - негативни и позитивни, да ограничите
комуникацията му с лесно раздразнителни деца и да се откажете от
гостите.
През този период лекарите препоръчват да се удължат както нощният, така и следобедният сън на детето.
Ще трябва да ограничите времето, което детето прекарва пред
телевизора и пред компютъра - негативното им влияние върху речевото
развитие на децата е отдавна доказано.
Отделяйте повече време за семейни разходки, походи, пътувания.
Задължително намирайте време за четене на книги и за съвместни игри.
Логопедите препоръчват да се играят т. нар. „тихи игри” - които не
изискват речева дейност от детето: оцветяване, апликации, домино и др.
Детето трябва да играе със стари, познати играчки, да чете или да му се
четат познати книги. Новите впечатления са нежелани през този период.
За укрепване на нервната система много добре влияят игрите с вода и
пясък. Изключително полезно е влиянието и на пеенето - то развива
правилното дишане и чувството за ритъм.
Не по-малко важно е физическото натоварване, състоящо се от ритмично
редуващо се използване на крайниците (ходене, бягане, плуване, спортна
гимнастика, танци). Това, освен че укрепва физическото здраве на детето,
развива увереността му в себе си.
Ако следвате подобен план и спазвате медицинското лечение, можете
успешно да преодолеете симптомите на скоро появилото се заекване.
Велики личности, които са заеквали
Вергилий, Демостен и Езоп: достойни за уважение хора!
Да не забравяме Луис Карол, автор на вечната "Алиса в страната на чудесата", както и Съмърсет Моъм.
Мислите си, че актьорите не заекват? Това съвсем не е така! Мерилин
Монро се е справяла със своя дефект успешно, вибрирайки умело с гласа си
- понякога с бавно придихание, понякога като скоропоговорка, друг път
редувайки висок глас и нисък шепот. Кой знае, може би Монро нямаше да
стане божествената Мерилин, ако "недостатъкът" не е бил индуцирал тази
нейна изобретателност. И Жерар Депардийо не крие заекването си, което го
прави така величествен.
Списъкът с популярни заекващи, които са избрали политиката за своя
професия е много дълъг. Целият свят знае Уинстън Чърчил, но единствено
на биографите е било известно, че заеква. Той е произнесъл около 8000
речи! Преодолял е заекването, заучавайки речите си наизуст и повтаряйки
ги дума след дума и жест подир жест пред огледалото.
Чарлз Дарвин, а и Исак Нютон, който помолил да затвори прозорците по
време на речта си в парламента, тъй като дори най-слабия полъх на вятъра
му оказвал влияние и правел заекването му по-забележимо.
Съвсем наскоро филмът "Речта на краля" бе удостоен с награда за
най-добър филм на годината според Американската киноакадемия. Лентата
разказва историята за живота на Британския Крал Джордж VI (баща на
кралица Елизабет II) и усилията, които той полага заедно с неговия
логопед, който му помага да преодолее заекването и да стане по-уверен
при произнасянето на своите речи.
Рецептата на Демостен
Демостен заеквал от детството си и произнасял звуците грешно, но имал
огромно желание да стане известен оратор. За да го постигне, той
направил следните неща:
- Рецитирал стихотворения като слагал под езика си камъчета или ядки (по този начин тренирал мускулите на гласовия апарат).
- За да преодолее страха от публично представяне, отивал на шумния
морски бряг, представял си, че това е необузданата, жестока публика и
произнасял текстовете старателно и ясно, без да обръща внимание на шума.
Демостен остава в историята като изкусен оратор, чиито речи били аплодирани от стотици слушатели.
styyni- властелина на форума
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите|
|
|