Как да расте щастливо вашето дете?

Как да расте щастливо вашето дете?



Първи юни е подходящ ден да споменем малчуганите, които без помощта на
възрастните не могат да се развиват правилно. Разбирате ли, че години
наред сте пример за вашето дете? То непрекъснато ви наблюдава, вижда
как реагирате в определени ситуации, учи
се как да гледа на света чрез вас.
Детето формира своята скала на ценности чрез постоянно наблюдение. Във ваши
ръце е да го научите как да реагира в различните ситуации в живота, как
да се справя с трудностите, за да бъде животът му възможно по-лек.

Ето нашите съвети как да го постигнете:

Разговаряйте с детето си
Да си родител, не означава да задоволяваш единствено физическите нужди на
детето, нито пък да се заемаш изключително с практичните неща от живота
му. Разговаряйте с него, проявете интерес към неговия свят.

Научете го да споделя
Научете го да се забавлява с неща, които не са прекалено скъпи, възпитайте го да бъде солидарно.
Покажете му за какво трябва да разговаряте и за какво не, вместо да му крещите или да го биете, когато направи някаква беля.
Отделете време да му обясните кое е добро и кое не.

Помогнете му да покаже своя характер
Не е нужно да бъде като вас, с вашия характер, нито пък с такъв, какъвто на вас би ви се искало да бъде.
Помогнете му да открие както качествата си, така и слабите си страни, за да намери своя път.
Позволете му да развива своите хобита и предпочитания.

Научете го бъде независимо
Приемете, че вашето дете не ви принадлежи като някакъв предмет, то е човешко
същество, което не можете вечно да защитавате и пазите.

Позволявайте му да изказва своето мнение
За да има добра връзка помежду ви, дори и да не сте съгласна с него,
позволете му да се доизкаже, преди да изложите своята гледна точка.
Свикнете да започвате диалог с него, като му задавате конкретни въпроси.
Например, вместо да го питате „Как беше днес в училище?", кажете му:
„Кой урок днес ти се стори най-интересен?" По този начин детето ще
усети реалния ви интерес.

Помогнете му да изразява чувствата си и уважавайте тези чувства
Когато се научи как да изразява своите чувства, детето ще обогати своя живот.
И колкото и да не ви се вярва, когато видите, че то е тъжно, това
говори, че има някакъв проблем.
Приемете този факт сериозно.

Научете го на отговорност
Помогнете му малко по малко да поема отговорност за своите действия. Това не
означава да го изоставите и да му позволите да върши неща, за които все
още не е подготвено.

Не го използвайте като оръжие срещу съпруга си
В случай на развод никога не допускайте вашите ненавист и желание за
отмъщение да се отразят на щастието и благополучието на детето ви.
Децата са много чувствителни, дават си сметка за всичко, страдат и след време могат да престанат да ви уважават.

Играйте с него
Станете негова приятелка, споделяйте неговите фантазии, създайте фантастични
светове, където да може да развива своето въображение.

Поощрявайте го да има свои лични контакти
Това е особено важно за пълноценното възпитание на едно дете.
Да играе и контактува с други деца, да се развлича навън, не само в семейството.

Не го пазете прекалено
Да му помагате - да, но да -го пренебрегвате - не.
Научете го как да изразява болката си, как да греши, как да поправя грешките си.

Обичай то много!!!
Отдавайте му цялата си любов, грижи, уважение, внимание, а защо не и да задоволявате някоя прищявка от време на време?

Не можем да опазим децата от всичко, от проблемите в живота, но можем да им помогнат да се справят сами с трудни ситуации.
Не бъдете неговият “решаващ всичко”. Покажете му, че винаги сте готова да
му подадете ръка, ако наистина има нужда от нея, но трябва детето само
да се научи да си решава проблемите.
Не спирайте да го глезите и галите защото е неуместно. Милувките и вниманието никога не са в повече.



Източник:http://www.rozali.com

17 идеи как да отгледаш щастливо дете

Първото
ти и най-съкровено желание – да виждаш усмихнато и щастливо твоето
дете! Предлагаме ти 17 лесни стъпки, за да изживее то едно радостно и
безгрижно детство.


Помогни му да „разпери крила“

1. Показвай на детето си, че го обичаш – винаги и безусловно. И любовта ти няма нищо общо с неговите постъпки.

2. Не пропускай ден, без да го похвалиш
– без значение дали е успяло да се справи самичко с нещо или просто е
положило усилия. Нека всяко постижение (дори и най-малкото) бъде
отбелязано с похвала – така мъничето ще знае към какво да се стреми.

3. Не бързай да го порицаваш, когато е сгрешило
– нека малкото знае, че всеки може да направи грешка (дори и големите
хора), но допусне ли я, трябва да поеме отговорност за действията си и
да се постарае да я поправи.

4. Окуражавай го да опитва нови неща
– всяко ново умение, което усвоява му дава възможността да се почувства
гордо от това, че се е справило. Нека усеща твоето одобрение и
подкрепа, дори ако се притесняваш за него (например при първите му
опити да се покатери самичко на пързалката).

5. Изслушвай търпеливо какво иска да ти сподели
- без значение дали ще ти разказва поредните приключения на любимия си
анимационен герой, или какво е станало днес в детската градина. Няколко
минути на ден са достатъчни, за да усеща детето ти, че уважаваш
чувствата му и се интересуваш от всичко, което се случва с него. Децата
към които се отнасят с уважение, на свой ред свикват да уважават и
зачитат чувствата на хората околните.

6. Бъди позитивна
– не се вторачвай в поредната беля, която наследникът ти е забъркал.
Вместо това опитай да го „изловиш“ за всичките му „плюсове“: за това,
че се е държал добре на масата, че се е извинил на приятелчето си след
бурния им спор „кой да кара камиончето“ и т.н.

7. Остави го да поеме отговорност
– нека помага у дома, когато изяви желание (дори с риск любимият ти
сервиз да се окаже на парчета:). Усещането, че прави нещо „като мама и
татко“, му помага да изгради нужната доза самоувереност (качество,
което ще му помага да преодолява само препятствията в живота).

8. Дай му възможност за самостоятелен избор
– нека самичко решава коя блузка иска да облече за детското парти:
Супермен или Костенурките Нинджа. (Маловажно според нас, но от голямо
значение малкото човече :).

Покажи му какво чудесно място е светът

9. Забавлявайте се заедно
- смейте се, лудувайте винаги, когато има възможност за това. Малките
палавници са винаги готови за игри и закачки. Освен радостта от
веселбата обаче, игрите всъщност им помагат да опознаят света около
себе си. Ние, възрастните лесно причисляваме играта към графата „губене
на време“. Малкото човече обаче се нуждае именно от това време, в което
ще си фантазира, ще експериментира, ще се учи да общува и... да спазва
„правилата на играта“.

10. Окуражи го да открива нови приятелства
– тази възраст понякога е доста „срамежлива“. Притечи се на помощ – ако
забележиш на детската площадка мъниче самотно стоящо встрани,
приближете се към него, „представете се“ :) и предложи на хлапетата да
поиграят заедно.

11. Помогни му да преодолее страховете си
– може да ни изглежда странно, но мъничетата имат техни „истински“
страхове, притеснения и грижи. Бъди на разположение – поговори с детето
внимателно, като покажеш че приемаш сериозно всички негови тревоги. Не
му се присмивай!

12. Създай му усещане за сигурност
– малчуганите се нуждаят от нещо много простичко и лесно, за да се
чувстват в безопасност под грижите на мама и татко. Всичко, което
трябва да направиш за целта, е да изградиш детския режим: хранене,
лягане, разходки в определени часове. Рутината помага на мъничето, като
му дава усещане за сигурност и предсказуемост.

13. Чети книги на детето си
– най-хубавият начин да запазиш през годините онази невероятна близост
и привързаност, която се зароди през „бебешките месеци“. По една
приказка за лека нощ всяка вечер ще развие детското въображение и ще
помогне на малкото човече да заобича книгата (особено трудно постижение
в днешния свят).

14. Опитай да погледнеш през детските очи
– малчуганите виждат във всеки миг от живота си възможност за
забавления и приключения, без значение с какво са се захванали. Опитвай
отвреме-навреме да „смениш перспективата“, припомни си безгрижните
детски дни и забрави за „майчинските си задължения“. Остави например
хлапето да си поиграе донасита във ваната - снабди го услужливо с
достатъчно играчки и се забавлявай с радостните му писъчета, без да
мислиш за потоците вода и пяна, които хвърчат из цялата баня.

15. Забранявай и отказвай, когато се налага
– децата се нуждаят от ясни граници и правила: какво може и какво не е
приемливо. Когато поставяш ограничения обаче, не го прави ядосана или
за наказание. Правилата са в интерес на детето – обясни му добре още
отначало защо са нужни и... му съчувствай, когато неминуемо се сблъскаш
с неговото огорчение.

16. Никога не викай в присъствието на детето
– повечето поотраснали деца посочват семейните скандали и лошите
отношения у дома като най-неприятни спомени от детството си. Нека домът
ви бъде за малкото човече място на спокойствие, любов и подкрепа -
каквито и бури да бушуват навън.

17. Развивай въображението на детето си
– ако малчуганът нарисува розово небе например, кажи му че е
най-красивото небе, което си виждала някога (вместо да му обясняваш, че
е сбъркал цвета на пастелите и че небето е синьо). Окуражавай детето да
изразява свободно себе си и да мисли творчески – това ще направи чудеса
и за неговото самочувствие, освен за въображението му!

Всяка секунда през която живееем, е нова и неповторима за Вселената, миг, който няма да се върне...А на какво учим децата си? Учим ги, че две и две, прави четири и че Париж е столица на Франция. А кога ще започнем да ги учим на това, какво представляват самите те? Трябва да кажем на всяко от тях: Знаеш ли какво си ти? Ти си истинско чудо! Ти си неповторимо. През всичките изминали години, не е имало дете като теб. Ти можеш да станеш Шекспир, Микеланджело, Бетовен. Имаш сили за всичко. Да, да, ти си истинско чудо! Когато пораснеш, ще можеш ли да нараниш някого, който също като теб е истинско чудо? Ти трябва да работиш - ние всички трябва да работим, за да направим света достоен за дацата му!

Пабло Казалс

.
Съобщението, което всеки възрастен трябва да прочете, защото децата наблюдават и правят това, което ти правиш, а не това, което казваш.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях, че закачи първата ми картина на хладилника и веднага поисках да нарисувам друга.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как нахрани изгубено коте и научих, че е добре си мил с животните.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как направи любимата ми торта за мен и научих, че малките неща могат да бъдат най-специалните неща в живота.
Когато мислеше, че не те гледам, аз чух как каза една молитва и аз знаех, че някъде има Бог, с когото винаги мога да говоря и се научих да вярвам в Господ.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как приготви храна и я занесе на приятел, който беше болен и научих, че ние всички трябва да помагаме грижейки се един за друг.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как отдели от времето и парите си, за да помогнеш на хора, които нямат нищо и научих, че тези които имат нещо трябва да дават на тези, които нямат.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се грижиш за нашата къща и всеки в нея и научих, че трябва да се грижим за това, което ни е дадено.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се справяш с отговорностите си, дори когато не се чувстваш добре и научих, че би трябвало да бъда отговорен когато порастна.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях сълзите в очите ти и научих, че понякога биваш наранен, но няма нищо страшно в това да поплачеш дори.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се безпокоиш и исках да бъда всичко онова, което бих могъл да съм.
Когато мислеше, че не те гледам, аз научих най-много от уроците на живота, които трябва да знам, за да бъда един добър и творчески човек, когато порастна.
Когато мислеше, че не те гледам, аз те погледнах и исках да ти кажа “Благодаря!” за всички онези неща, които видях, когато ти си мислеше, че не те гледам.
Изпращам това на всички онези хора, които зная, че правят толкова много за другите като си мислят, че никой не ги вижда.
Всеки от нас, родител, дядо и баба, роднина или приятел оказва влияние в живота на едно дете.

Детето ще е щастливо,когато родителите му се обичат и го показват на детето.Също трябва и на него ежедневно да засвидетелстват своята обич и привързаност.Смеха е движещата сила.

Съгласна съм с теб, вниманието, игрите, зачитането на неговото мнение...

by Bori on Нед 17 Яну 2010, 22:12

Детето ще е щастливо,когато родителите му се обичат и го показват на детето.Също трябва и на него ежедневно да засвидетелстват своята обич и привързаност.Смеха е движещата сила.



и аз така мисля Бори ,но много майки оставят децата си сами гледат си спокойствието и не им обръщат внимание ....