Емоционалните травми в детството и последиците от тях в живота на по-късен етап.

Емоционалните травми в детството и последиците от тях в живота на по-късен етап.

Детството е много крехък и важен период в развитието на човека.
Насилието и травмите в тази възраст могат да причинят психологически,
социални, сексуални и физически проблеми на по-късен етап от живота,
които понякога е почти невъзможно да бъдат преодолени без интензивна
терапия и лечение.

Предлагаме ви преглед как различните форми на насилие рефлектират върху
детето и какво може да бъде направено за намаляване на проблемите,
които се проявяват, ако не са взети подходящите мерки навреме.

Колкото по-близка е връзката между жертвата и насилника, толкова
по-унищожителен е ефекта върху детето, твърди д-р Дарлин Бериър, която
извършва обучения за предпазване и предотвратяване на насилието и
малтретирането на деца.
Оказва се, че родителите са най-честия източник на емоционално насилие и за съжаление, това е най-трудно уловимата форма на насилие, тъй като физически няма следи, които да бъдат забелязани.

Емоционалното насилие се характеризира като постоянно негативно
общуване с детето, което му действа деморализиращо и го обезкуражава.
Децата са много чувствителни и възприемчиви и ако непрекъснато им се
повтаря, че не са достатъчно добри или ако се провокира отрицателно
отношение към личността им, то те ще започнат да вярват, че това е
наистина така и че те наистина са такива. Смята се, че дори и единична
проява на отхвърляне или изолиран епизод на емоционално насилие, може
да имат въздействие върху психиката на детето за дълго време.
Емоционалното насилие може да не оставя външни рани и белези, но ще
причини забележими промени в поведението и отношението на детето.

Следите от емоционалното насилие варират в зависимост от
възрастта и пола на детето, което в известна степен се дължи на
различните стилове на възпитание, които родителите прилагат при двата
пола. Например и до днес момчетата биват учени, че “мъжете не плачат” и
че приемливата проява на емоция за тях е гнева, докато момичетата –
обратно - биват възпитавани, че проявата на гняв не е женствено, а плача е по-приемлив. Заради тези социални очаквания, сред редица други, при момчетата и момичетата ефекта от емоционалното насилие се проявява различно.

Може да познаете дали едно момче преживява емоционална травма, ако
започне да проявява симптоми като агресия, внезапни гневни избухвания,
започне да се бие и кара със съученици, братя и сестри, проявява
непослушание, лъже, спори, държи се деструктивно или импулсивно, ядосва
се или се затваря в себе си.

Може да познаете дали едно момиче преживява емоционална травма, ако
започне да проявява симптоми като затваряне в себе си, пасивност,
търсене на одобрение, сервилничене, лесно разочарование, проява на
зависимост от възрастни или пък проява на прекалена независимост, инат,
раздразнителност или пък соматични оплаквания. Тази соматизация се
характеризира с необясними физически проблеми. Проучване на
университета Лейдън открива, че най-честите соматични оплаквания при
децата включват стомашни болки и главоболие.

Не е установено дали децата в действителност изпитват болката, която
твърдят, че имат, но често това е детският начин да направят болката,
която изпитват емоционално, по-измерима, като я асоциират с физическа
болка.
Последиците от емоционалните травми в детството върху зрелия човек може да са много сериозни и ако не са взети мерки, могат да се проявят по различни начини.
Жените, които са били жертва на емоционална травма в детството често
имат проблеми с храненето, развиват зависимости, склонни са към
самонараняване, имат занижена самооценка, развиват депресия и пр.

Травмите в детството засягат и мъжете по подобен начин. Според
проучвания, мъжете също страдат от депресия, развиват различни
зависимости, в допълнение към прояви на агресия и неспособност да
изпитват доверие към другите. Ако последиците от травмата не са
лекувани навреме, то мъжете имат склонност да проявяват същото
емоционално насилие към жените в живота си, особено тези, с които имат
романтични взаимоотношения – приятелки или съпруги.

Има много форми на насилие и емоционалното е най-дискретното от всички.
Но ефектите от отхвърлянето на детето са по-видими. Отхвърлянето на
дете означава отказ да се отговори на неговата основна потребност от
любов като човешко същество. Децата зависят от родителите си от
времето, когато са бебета, докато станат големи хора и отхвърлянето им
в такава важна фаза на развитие е вероятно най-лошата “услуга”, която
може да бъде направена на едно дете.

Човешките потребности могат да бъдат разделени в две основни групи:
емоционални потребности и физически потребности. Емоционалните
потребности се изразяват в нуждата от приемане и любов, уважение,
морална подкрепа и упование, внимание, окуражаване, възпитание и пр.
Физическите нужди са потребностите от храна, облекло, подслон, безопасност, хигиена.

Проявите на обич като милувки и целуване се смятат както за физическа,
така и за емоционална потребност. Докосването е основна нужда за детето
и за човешкото същество като цяло, то е не само хуманно, но е от
първостепенно значение за децата и особено за бебетата.

Проучванията днес показват, че ефектите от отхвърлянето на детето се
пренасят в живота му на възрастен и не само емоционално, но и
физически. Отхвърлянето на детето се асоциира с лош успех и слаби
постижения, които по-късно се отразяват на успеха в живота като цяло.
Възрастните, които са били пренебрегвани като деца също страдат от
занижена самооценка, депресия, проблеми с доверието в околните,
различни зависимости.

Цената на една прегръдка дневно




Философията "ще поплаче и ще млъкне" може да се окаже пагубна в по-късна възраст.


Начинът, по който родителите се отнасят към децата си може да повлияе
върху химичния баланс в детския мозък и евентуално да доведе до
депресия и алкохолизъм в по-късна възраст.
Това твърди Маргот Съндърланд в книгата си “Науката да бъдеш родител”
(Margot Sunderland/ The Science of Parenting), давайки някои ценни
съвети на родителите.
Всички родители знаят, че да прегръщат децата си е много хубаво
усещане. Това, което повечето не знаят обаче е, че с всяка прегръдка в
мозъка на детето се отделят специални вещества, които подпомагат
развитието на стрес-регулиращата система и така прегръдките помагат на
децата да израснат щастливи и стабилни хора. Липсата на нежност може да предизвика проявяване на алкохолизъм и депресия в по-късна възраст.
“Начинът, по който родителите се отнасят към децата си може драматично
да повлияе на химичния баланс в мозъка на детето и това влияние да бъде
дългосрочно”, казва авторката на книгата.
Маргот Съндърланд, детски психолог, е провела над 800 изследвания, за
да напише “Науката да бъдеш родител”. Тя набляга на това, че “има много
доказани връзки между ранния стрес и депресията, алкохолизма и всички
болести на обществото в по-късния етап от живота.”
Един от основните химикали, например, е амино-киселината GABA, вещество
против тревожност, което също може да бъде намерено в алкохола. “Ако не
получите вашите GABA амино-киселини от родителите си, може да се
обърнете към алкохола, за да си ги набавите оттам”, обяснява Съндърланд.
Високите нива на стреса са много пагубни за химичната система на мозъка
и Съндърланд предупреждава, че контролирането на плача на детето е
първият пример за това. Мозъкът на бебето още не развил способността да
успокоява сам себе си, затова има нужда от помощта на родителите. Ако
тази помощ не дойде, мозъкът не развива тази способност за
самоуспокояване. Ако не сте много внимателни през първите няколко
години от живота на детето, може да разстроите тази система завинаги,
предупреждава авторката.
И това не е нещо, което може да дадете по-късно, тъй като изследванията
показват, че децата, които са получавали недостатъчно нежност като
малки не отделят окситоцин - хормон, който намалява стреса, дори и да
започнете да ги прегръщате в по-късна възраст. Съндърланд твърди, че нежността е особено важна през първите 5 години.
Психоложката обръща внимание на това, колко е важно онези необясними,
внезапни изблици на децата през първите 2-3 години да бъдат вземани на
сериозно, като родителите трябва да влагат много търпение да ги
утешават и приласкават. Може и да изглежда, че някои деца се справят
добре и без прегръдки, но в по-късна възраст, особено през пубертета,
тази липса на нежност оказва огромно влияние на поведението им и те
могат да изпаднат в депресия или да станат агресивни.
Родителите също трябва да внимават, как възпитават децата. Особено след
“провинение” е необходимо да се опитат да свалят нивото на стреса у
детето. “Не е необходимо да крещите на децата си – ако го правите,
променете това”, казва Съндърланд. Каквото и да е станало, не оставяйте
детето в състояние на шок, съветва психоложката.

Много вярно и правилно.
Досега може би се опитвах да наложа своето, като си мислех, че с това ще го накарам да слуша повече. Дори скоро едно приятелка ми каза, че ако нейното прави така да го е опердашила 100 пъти поне. И аз пошляпвах отвреме навреме. Но това в никакъв случай не помогна на нашето спокойствие. Както моето, така и на детето. Вече -се опитвам да бъда по-добра и да не се карам толкова. Повече го обръщам на игра и както е писано по-горе - с гушкане се постигат повече неща.

А аз на приказки и обяснения - и игрите също, но като иска нещо и започне да се тръшка за него, аз му разказвам приказка за това и той се успокоява.

Напълно съм съгласна с горните мнения! Колкото и да сме изнервени от ежедневието, с децата трябва да сме много спокойни и търпеливи. понякога ми се иска да извикам,ама силно! Но мисля е безмислено, а и последствията от такова поведение ще са пагубни за развитието на детето!
Прави сте , че сгушкане по-лесно се решават проблемите!

Наистина е много вярно това. А ние сме все по-заети и все по-изнервени и почти нямаме време, а и желание да се занимаваме с децата. И ако шамарите влиаят зле на психиката на децата помислете си как им влияе това да не им се обръща внимание с отговора " Не сега", " Имам работа", " Слушам новините" и т.н. Това тотално подбива самочувствието им, защото те остават с впечатлението, че те са по - моловажни дори от телевизора. Съответно започват да се държат по същия начин. При това няма нужда да чакаме да пораснат за да видим резултата. Достатъчно е преди да креснем или да ударим да се запитаме, защо детето постапва така и дали случайно не го е видяло или чуло от нас. Защото децата приемат нашите думи за чиста монета и не се замислят и не търсят логика в тях.
Както се държим с деца, така те се държат с другарчетата си и в обществото. Един ден се скарах с пет годишният ми син, който докато аз му говоря си гледаше телевизора и хич и не отреагирваше. Аз му креснах, че докато му говоря трябва да ме гледа в очите. Елате и вижте сега какво прави. Баба му му казва да свърши нещо, той стои и я ГЛЕДА В ОЧИТЕ. И когато го попиташ защо не свършва това, което му е казано, той отвръща - "ти ми говориш и аз трябва да те гледам в очите."

всичко,казано по нагоре е вярно аз също се опитвам да не му се карам и повече се гушкаме

Да повече гушкане и дори когато сме много изнервени от еждневието или от нашите си проблеми да не забравяме, че това са просто деца и то нашите деца

Много е важно и като как говорим с децата си!И е много жестоко,

да кажеш на едно дете,че;нищо не става от него!А още по

жестоко е-когато,то ти повярва!Затова съм на мнение,че

децата от 3-7год. са много чуствителни.И когато търпението

ни го няма...Последиците,могат да бъдат фатални.