Българската автомобилна преса до 1947 г.

НАПИСАНОТО НЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЧЕТИВО, ТО Е САМО ЗА ХОРА ИМАЩИ ТЪРПЕНИЕ И АФИНИТЕТ КЪМ НЕТИПИЧНИ АСПЕКТИ ОТ ИСТОРИЯТА, СЪЩО И ЗА ЛЮБОЗНАТЕЛНИ ...

Първото българско периодично издание посветено на автомобила е в-к “Автомобилист”, който съществува от ноември 1919 г. до юли 1920 г. Негови основатели са членовете на БШС (Българския шофьорски съюз) Илия Матев и известният български инженер и изобретател Иван Гевренов. Учреденият на 20 ноември 1913 г. съюз се изявява като лявоориентирана организация, опозиционна на БАШС (Български автомобилно шофьорски съюз), който е създаден една година по-рано от Иван Греченлиев. По това време Матев е секретар на БШС и гл. редактор на неговия печатен орган в-к “Автомобилист”, което предопределя и силно политизираното съдържание на изданието. В няколкото броя излезли до средата на 1920 г. освен статиите засягащи текущите проблеми на организацията, присъстват и множество реклами и съобщения, които до голяма степен осветляват състоянието на автомобилния парк в страната от онази епоха.

Две години след като “Автомобилист” преустановява дейността си, на родния пазар се появява и периодично издание от името на БАШС. Първият брой на неговият официален орган, наречен “Автомобил” излиза на 15 април 1922 г., а за главен редактор е назначен Цонко Боринаров. В уводната бележка, подписана “от настоятелството” се казва:
“Нуждата от просветна работа в средите ни е толкова голяма, колкото и тая от защитата.
Нашата професия е от такова естество, че мъчно се отдава на окончателно овладяване, новите приспособления в областта на автомобилната техника са толкова много, че се явяват като изненади за нас, които нямаме възможност да ги следим, поради липса на подходяща за целта литература. “Автомобил” е който се нагърбва да попълни тази от жизнен интерес за нас празнота”.
В годините след края на Първата световна война БАШС фактически не функционира и създаването на собствен печатен орган съпътства опита за неговото възраждане. На същата дата на която излиза бр. 1 на в-к “Автомобил”, по инициатива на Софийското шофьорско дружество е свикан учредителен конгрес, на който БАШС е официално възстановен, а за негов пръв председател е избран Тодор Каназирев. По това време БАШС се опитва да привлече към себе си всички членове от реакционерското съсловие на опозиционния БШС, което съвсем директно е изразено и в уводната блежка на вестника:
“Автомобил” ще ратува за създаването на една здрава единна организация на шофьорите в България без разлика на партийни убеждения, без разлика на обществено положение. Ще се стреми да свърже шофьорите от цяла България в една единна организация, която пък чрез него ще се свърже и с чуждия свят”.
Това мечтано обединение естествено се оказва трудно изпълнима задача и се налага намеса на Вътрешното министерство, което от своя страна издава безапелационно нареждане, задължаващо всички професионални шофьори да станат членове на БАШС до края на 1922 г....
“Автомобил” също както и “Автомобилист” излиза инцидентно и в крайна сметка преустановява своето съществуване през октомври 1923 г. без да се отличи с кой знае колко интересни публикации. Обещаното попълване на празнотата откъм новости в автомобилната техника, така и не е реализирано.

Между 1924 г. и 1926 г. у нас не се издават специализирани автомобилни издания. Истинският възход в това отношение датира от началото на 1927 г., когато в България се появява първото напълно професионално месечно списание “Мотор”, основано от известният наш автомобилист Георги Генов. Роденият през 1885 г. Генов още по време на Балканската война се изявява като професионален шофьор в 3-та армия, а през годините на Първата световна война е инструктор в 1-ва и 2-ра армия, както и в първата автомобилна школа към Главната квартира в Кюстендил. След края на войната той продължава да преподава специалността двигатели с вътрешно горене, като едновременно с това е и началник на Царския автомобилен парк и инструктор по кормуване.
През януари 1927 г. Генов издава бр.1 на сп. “Автомобил и мотоциклет”, което през май същата година е преименувано на “Мотор”. Изключително професионалните и подробни лекции по автомобилна техника и технически статии, засягащи всички аспекти на автомобилната култура остават без аналог в нашата преса в продължение на десетилетия. На фона на задължително присъстващата поредица от строго професионални материали се отделя място и за по-популярни статии от рода на “Какво представлява един модерен американски автомобил” (бр.6-7 от 1927 г.), в която е описан новият модел на Erskine Six или “Автомобила с мощност 1000 конски сили и скорост 330 километра в час!” (бр.8, 1927 г.), където се разказва за рекордният Sunbeam на майор Сигрейв. През май 1928 г. излиза специален брой, в който е отделено основно внимание на Техническия панаир в Лайпциг (който тогава за пръв и последен път в предвоенна Германия е и със статут на автосалон). Добре илюстрованият “жив” репортаж от това събитие заема цели 6 страници и е подписан лично от Генов.
Доколкото е известно Георги Генов работи без сътрудници и фактически пише сам всички текстове в “Мотор”. Интересно е да се отбележи, че изданието не се е продавало в обичайните будки за вестници и списания и е можело да се намери само на четири места в София – редакционната канцелария на ул. Цар Асен”, книжарница “Ново поколение” на ул. “Алабин”, “Немската книжарница” на бул. “Цар Освободител” и при представителя на Mercedes-Benz за България Леон Арие, който е и основен рекламодател на Генов.
Финансирането на толкова амбициозно начинание обаче се оказва по-трудно отколкото изглежда (особено след допълнителните усложнения причинени икономическата криза) и през декември 1929 г. издаването на “Мотор” е прекратено. От 1930 г. Георги Генов събира своите лекции в малки книжки, които започват да излизат ежегодно от името на “Библиотека Мотор”.

От 1 януари 1927 г. е възстановено и клубното издание на БАШС, което започва да излиза веднъж на две седмици под името “Автомобилист”. Списанието е един от особено любопитните документи на времето, които съчетават пъстрата картина на родния автомобилизъм със сериозно количество актуална и интересна информация от света. Още в началото започват да се появяват интригуващи материали, като “Успехът на техническата индустрия. Нов тип коли с оригинална каросерия” (бр.2, 1927 г.), “Предшественика на днешния автомобил. Начало на голямата френска автомобилна фабрика Де Дион Бутон” (бр.3, 1927 г.) или ”Автомобилът, който носи нещастие” (бр.13, 1927 г.), където е описана съдбата на “прокълнатия” автомобил на ерцхерцог Фердинанд. “Автомобилист” (също както и “Мотор”) изобилства от илюстровани автомобилни реклами, които напрактика покриват голяма част от внасяните в онази епоха модели. В бр. 6-7 от 1928 г. също е отделено внимание на Техническият панаир в Лайпциг, а в брой 19-20 от 1929 г. е поместен подробен и добре илюстриран репортаж от първото българско рали за “Балканската купа”.
“Автомобилист” е спрян от печат през февруари 1935 г., като през последните години от своето съществуване се появява по-скоро инцидентно.

В края на 1929 и началото на 1930 г. на нашия пазар излизат две книжки от изключителното списание “Автомобилно и моторно дело”, създадено от автомобилния инструктор инж. Кирил Гюндюрев. Освен “Мотор”, това е може би единственото друго родно издание, което е напълно съизмеримо със западноевропейските аналози по отношение на качество и съдържание. Неговият брой 2-3 от декември-януари 1930 г. отделя 9 страници на авторския репортаж “Автомобилната изложба в Париж”, подписан от “нашия специален пратеник”, който всъщност е самия инж. Гюндюрев. Материалът е изключително професионален и илюстриран с 21 официални снимки на световноизвестни автомобилни производители, донесени от френската столица. Перфектното качество на печата и луксозната хартия на “Автомобилно и моторно дело”, превръщат този брой в истинска антикварна скъпоценност.
За съжаление и това амбициозно издание е принудено да преустанови своето съществуване след задълбочаването на икономическата криза в началото на 30-те години.

През 1932 г. след кратко затишие, духовете около българската автомобилна преса отново са раздвижени и то не от едно, а от цели три нови издания, като безспорно най-амбициозното от тях е “Автомобилизъм и туризъм”, официално списание на БАТУК (Български автомобилен и туринг клуб, който при своето основаване на 8 август 1925 г. първоначално се нарича Български туринг клуб, една година по-късно става Български царски автомобилен клуб, а на 31 март 1932 г. се обединява с новооснования втори Български туринг клуб, от където се ражда и БАТУК). Основната членска маса на клуба се състои предимно от банкери, търговци и чуждестранни дипломати, което до голяма степен предопределя и основните теми, разглеждани по страниците на списанието. По това време председател на БАТУК е Министър-председателят и министър на Външните работи и Изповеданията Никола Мушанов, а подпредседател – инж. Владимир Каракашов, директор на Франко-Белгийската банка и Балканската банка. Още от началото на 30-те години клуба започва активна пропаганда на автомобилния туризъм, а главния редактор на списанието Иван Михайлов подготвя серия от критични статии в защита на автомобилната търговия, които буквално засипват с обиди и закани икономическата политика на правителството. В своята уводна статия с недвусмиленото заглавие “Към унищожение на автомобилизма в България” (бр. 18, 1934 г.) Михайлов пише:
“Високите вносни мита върху автомобили (35 % върху стойността им), върху горива, гуми, резервни части, тежки данъци, всевъзможни административни и нотариални такси, през миналата година бяха засилени с нови такси от 200 и 800 лева за “свободно ползване на автомобилите” – една бюрократска глупост, една безсмислица, която кой знае по какви публично-правни норми беше оформена с една полицейска заповед в такси за заверка на свидетелството за правоуправление на автомобила”.
Освен че самоотвержено защитава правата на автомобилните търговци (каквито между другото са една голяма част от членовете на БАТУК), “Автомобилизъм и туризъм” се превръща и в основен източник на информация за новостите от автомобилния свят. Още през първата година от издаването си, списанието започва да публикува серия от любопитни материали, като “Релсов автомобил Мишлен”, илюстриран със снимка и чертеж, “Панамериканска аутострада”, “Новият Форд V-8” или “12-то рали Монте Карло” (всички от бр.7, 1932 г.). В няколко броя от 1933 г. са поместени исторически статии, като “Из историята на българския автомобилизъм” (бр.12, 1933 г.) и “Произхода на автомобила” (бр.13, 1933 г.), където е направена кратка ретроспекция на всички опити за създаване на самоходно возило, предшестващи парния трактор на Кюно. Интересен момент от биографията на “Автомобилизъм и туризъм” е и факта, че след 1935 г., към редакционния екип на списанието се присъединява бившия издател на сп. “Мотор” Георги Генов, който започва да води рубриката “Технически съветник”.
Освен задължителната хроника от живота на БАТУК, с течение на времето се оформят и още няколко постоянно присъстващи теми, като редовното представяне на автосалоните в Берлин и Париж, както и ежегодни репортажи от рали Монте Карло и по-скромните спортни инициативи от България и Балканите. След 1936 г. се появяват и първите по-задълбочени материали представящи някои от актуалните модели леки автомобили, продавани у нас, като “Новият Пакард” (бр.40-41, 1936 г.) и “La Salle!” от бр.45-46, 1937 г., “Новата Шкода 1100”, преводна статия от Шарл Фару, гл. ред. на френското списание “La Vie Automobile” (бр.57, 1939 г.) и др. В бр. 60-61 от 1939 г. са отделени четири страници за представянето на първия у нас автосалон, проведен в Пловдив през април 1939 г. Статията е илюстрирана с четири снимки и описва с подробности, както голяма част от десетките изложени автомобили, така и изявата на амбициозната българска каросерийна фабрика “Херкулес”, която изработва пътнически и всякакви други надстройки върху шасита от International и Krupp.
През 1940 г. списанието не излиза. В началото на 1941 г. е направен опит за неговото възстановяване, но в резултат от това се появяват само още три броя и през март същата година “Автомобилизъм и туризъм” преустановява съществуването си.

........
През 1932 г. след кратко затишие, духовете около българската автомобилна преса отново са раздвижени и то не от едно, а от цели три нови издания, като безспорно най-амбициозното от тях е “Автомобилизъм и туризъм”, официално списание на БАТУК (Български автомобилен и туринг клуб, който при своето основаване на 8 август 1925 г. първоначално се нарича Български туринг клуб, една година по-късно става Български царски автомобилен клуб, а на 31 март 1932 г. се обединява с новооснования втори Български туринг клуб, от където се ражда и БАТУК). Основната членска маса на клуба се състои предимно от банкери, търговци и чуждестранни дипломати, което до голяма степен предопределя и основните теми, разглеждани по страниците на списанието. По това време председател на БАТУК е Министър-председателят и министър на Външните работи и Изповеданията Никола Мушанов, а подпредседател – инж. Владимир Каракашов, директор на Франко-Белгийската банка и Балканската банка. Още от началото на 30-те години клуба започва активна пропаганда на автомобилния туризъм, а главния редактор на списанието Иван Михайлов подготвя серия от критични статии в защита на автомобилната търговия, които буквално засипват с обиди и закани икономическата политика на правителството. В своята уводна статия с недвусмиленото заглавие “Към унищожение на автомобилизма в България” (бр. 18, 1934 г.) Михайлов пише:
“Високите вносни мита върху автомобили (35 % върху стойността им), върху горива, гуми, резервни части, тежки данъци, всевъзможни административни и нотариални такси, през миналата година бяха засилени с нови такси от 200 и 800 лева за “свободно ползване на автомобилите” – една бюрократска глупост, една безсмислица, която кой знае по какви публично-правни норми беше оформена с една полицейска заповед в такси за заверка на свидетелството за правоуправление на автомобила”.
Освен че самоотвержено защитава правата на автомобилните търговци (каквито между другото са една голяма част от членовете на БАТУК), “Автомобилизъм и туризъм” се превръща и в основен източник на информация за новостите от автомобилния свят. Още през първата година от издаването си, списанието започва да публикува серия от любопитни материали, като “Релсов автомобил Мишлен”, илюстриран със снимка и чертеж, “Панамериканска аутострада”, “Новият Форд V-8” или “12-то рали Монте Карло” (всички от бр.7, 1932 г.). В няколко броя от 1933 г. са поместени исторически статии, като “Из историята на българския автомобилизъм” (бр.12, 1933 г.) и “Произхода на автомобила” (бр.13, 1933 г.), където е направена кратка ретроспекция на всички опити за създаване на самоходно возило, предшестващи парния трактор на Кюно. Интересен момент от биографията на “Автомобилизъм и туризъм” е и факта, че след 1935 г., към редакционния екип на списанието се присъединява бившия издател на сп. “Мотор” Георги Генов, който започва да води рубриката “Технически съветник”.
Освен задължителната хроника от живота на БАТУК, с течение на времето се оформят и още няколко постоянно присъстващи теми, като редовното представяне на автосалоните в Берлин и Париж, както и ежегодни репортажи от рали Монте Карло и по-скромните спортни инициативи от България и Балканите. След 1936 г. се появяват и първите по-задълбочени материали представящи някои от актуалните модели леки автомобили, продавани у нас, като “Новият Пакард” (бр.40-41, 1936 г.) и “La Salle!” от бр.45-46, 1937 г., “Новата Шкода 1100”, преводна статия от Шарл Фару, гл. ред. на френското списание “La Vie Automobile” (бр.57, 1939 г.) и др. В бр. 60-61 от 1939 г. са отделени четири страници за представянето на първия у нас автосалон, проведен в Пловдив през април 1939 г. Статията е илюстрирана с четири снимки и описва с подробности, както голяма част от десетките изложени автомобили, така и изявата на амбициозната българска каросерийна фабрика “Херкулес”, която изработва пътнически и всякакви други надстройки върху шасита от International и Krupp.
През 1940 г. списанието не излиза. В началото на 1941 г. е направен опит за неговото възстановяване, но в резултат от това се появяват само още три броя и през март същата година “Автомобилизъм и туризъм” преустановява съществуването си.
През 1932 г. заедно с “Автомобилизъм и туризъм” на нашия пазар дебютират и вестниците “Автомобилна и шофьорска защита” и “Моторист”. Първият от тях е с откровено лява политическа ориентация и представлява пореден опит за обединяване на шофьорското братство в една формация, независима от легитимните съюзи и клубове в България. Той излиза в няколко броя, но след военния преврат от 1934 г., неговото издаване е спряно, което впрочем важи и за преобладаващата част от независимите печатни издания.
Другото издание предложено на българските автомобилисти през тази година е в-к “Моторист”. Както повечето автомобилни издания у нас от онази епоха и той не успява да стабилизира своите позиции и след една година фалира. “Моторист” е много скромно и непретенциозно издание, което занимава читателите с най-общи теми от теорията на автомобилната техника, като “Какво е това мотор?”, “Какво е биела, коленчата ос?” и т.н. Най-голямото достойнство на вестника е, че за разлика от всички останали конкурентни издания се списва и печати в Русе, което остава единствения опит от предвоенната епоха, а и дълго време след това за разбиване на монопола на софийските издания.
През 1933 г. паралелно с органа на Българския шофьорски съюз (БШС) “Автомобилист” (който през последните години от своето съществуване излиза само инцидентно) Софийското шофьорско дружество започва издаването на собствен вестник, наречен “Шофьорски глас”. Главен редактор на месечника е секретарят на дружеството Владимир Йонов. Изданието успява да просъществува до 1935 г., като след 1937 г. отново е възстановено, но този път от името на Българския автомобилно шофьорски съюз (БАШС), към който по това време вече официално и безвъзвратно се присъединяват голяма част от професионалните шофьори в страната. Вестникът е издаден в общо 115 броя и излиза до юли 1943 г., като през последните две години от издаването си остава и единственото родно автомобилно издание.
Един интересен и алтернативен опит за обогатяване на автомобилната преса е направен през януари 1936 г., когато излиза брой 1 на списание “Автомобилист” – месечно илюстровано издание на организацията на автомоблилистите в България с главен редактор Христо Цачев. За сътрудници са привлечени известни автомобилни инженери, като Георги Генов и създателят на първите у нас проекти на аеродинамични автомобили Владимир Шопов, който специално от Париж изпраща статията “Автомобил и железници”, публикувана в бр. 2. Списанието предлага интересна и разнообразна информация от всички сфери на автомобилизма. Особено любопитни са подробните и добре онагледени статии, като “Аеродинамичната форма в автомобилната кола” (свободен превод от френски Л. К.) или кратките и интригуващи материали от рубриката “Разни”, като “Ню-Йоркската автомобилна изложба в 1935 год.”, илюстрирана с ефектна снимка на новия Auburn Speedster. “Автомобилист” излиза само в три броя, след което също като преобладаващата част от своите предшественици потъва в историята.
В годините на Втората световна война, и по-точно от 1942 до 1944 г. у нас излиза и техническото списание “Ауторама”, което посвещава сериозна част от своя обем на автомобилната техника и с това до голяма степен компенсира недостига на подобен род информация. Там например могат да се прочетат интересни (в повечето случаи преведени от немски) статии, като “Народният автомобил” (бр. 3, 1942 г.), “Аеродинамичната автомобилна кола за бъдеща Германия” от Волфганг Б. Фон Ленгерке (бр. 4-5, 1942 г.), “Електромобилите във Франция” (бр. 9-10, 1942 г.), както и серия лекции по автомобилна механика от Владимир Йонов.
Между юли 1943 г. и септември 1944 г. в България не излизат специализирани автомобилни издания. През октомври 1944 г. излиза брой 1 на в-к “Шофьорски известия”, издаван от Шофьорския автомобилен работнически професионален съюз или накратко ШАРПС. Вестникът е поредното издание, което прокарва комунистическата идеология сред българските професинални шофьори, а негов главен редактор е Илия Матев, създател на първото у нас автомобилно издание “Автомобилист” от 1919 г. По това време Матев е помощник директор на Автомобилните съобщения и председател на шофьорската организация. “Шофьорски известия” е интересен документ на времето, на чийто страници може да се види интересната и рядка комбинация от агитационни материали, пропагандиращи новия политически ред и реклами на частни автомобилни представителства, които започват да се появяват след август 1945 г. “Мотор и фронт” съществува до 1948 г., след което се преименува на небезизвестният в годините на социализма вестник “Транспортен глас”.
През януари 1945 г. започва издаването на последното за посткапиталистическата епоха автомобилно издание “Мотор и фронт”. Месечното списание е дело на Общовойсковия камионен полк (ОВКП) и излиза до 1947 г., като от началото на 1946 г. е преименувано на “Мотор”. Книжките от 1946 г. предлагат особено любопитни и амбициозни материали, като “Може ли у нас да се развие автомобилна индустрия?” от кап. Христо Софиянски и “Американските всъдеходни коли “Джип” от проф. Борис Попов (и двата от бр. 1, 1946 г.), както и “Особености в американските моторни коли – 1946” (превод от “Попюлър меканикс”, бр. 4, 1946 г.) и т. н.
След окончателното завършване на масовата национализация през 1948 г. идва края на ранната автомобилна преса в България. След пауза от близо 10 години у нас се появява месечният вестник “Авто Мото”, издаван от ДОСО (Доброволна организация за съдействие на отбраната), който с малки изключения остава единственият роден източник на актуална автомобилна информация в продължение на десетилетия.