РИЛА И ПИРИН

РИЛА И ПИРИН"Планината,
що виждаш сега, нашата Рила планина, някога била жена" - разказваха
хората в някогашното село Горни Пасарел, потънало под водите на язовир
Искър. - "Та името на жената било Рилка. Тя се оженила за момък от
горните земи. Името му било Пирин ..."
Рилка и Пирин се оженили против волята на Рилкините родители. Те не
давали единствената си дъщеря на Пирин, защото не го знаели кой е,
откъде е, чий син е, какъв занаят има и с какво ще изкарва
прехраната за жена и деца. Рилка била много красива и работна мома, а
инак - луда глава: каквото й се поревне - това правела, не слушала ни
баща, ни майка.
Оженили се двамата луди-млади без сватове и сватба, без песни и
свирки, без родителска благословия. Оженили се и забегнали далеч от
хората, заселили се в едно високо и пусто място. После им се родили две
деца - момче и момиче. Кръстили ги Искър и Места - дотогава никой не
бил чувал такива имена.
Бащата ходел на лов, а майката гледала къщицата и децата. Двете
планинчета били буйни и палави деца. По цял ден се борели, карали и
биели, вдигали олелия до небето. Оплаквала се майката на бащата, молела
го той да се заеме с децата, да ги укроти с бащина дума и мъжка ръка.
Ала Пирин, мъжка му работа, не слушал оплакванията на Рилка. Неговата
грижа била да донесе храна и дрехи за челядта си, а как живее тази
челяд, какво прави без него - това било грижа и занимание за майката.
Случило се веднъж, че братът и сестрата се скарали жестоко, надумали си
тежки думи, дори скочили да се бият. Майката дигнала ръце да ги възпре
и в мъката си през сълзи проклела:
- Да даде господ да се разделите и никога вече да не се видите, нито
пък да се срещнете. От вас хората да се плашат и да бягат, с гадини, с
риби и жаби да живеете, с тях да другарувате. Дано и аз се вкаменя, та
дума да не продумам, глас да не вдигна да ви повикам, обич и милост да
нямам към вас, които съм родила и откъснала от сърцето си. Дърветата да
ми станат рожби, снагата ми на земя и камък да се стори, сълзите, с
които оплаквам сега живота си, извори да станат и от тях реки и потоци
да се ройнат, сладостта им за чудо и приказ да бъде. И дай боже, ако те
има някъде по небето или по земята, и Пирин да се вкамени и да стане
като мене, та да не му се присмиват хората, че е баща на такива буйни и
проклети деца.
Още не издумала Рилка тежката клетва и във висинето се явила силна
светкавица, която разсекла като с огнен камшик небето, чул се страшен
гръм и в миг тя се претворила на планина - такава, каквато я виждаме и
сега. По същото време Пирин, който бил далеч някъде на лов, както
стоял, така се вкаменил и се сторил на планина - Пирин планина. А двете
деца станали реки. Момичето Места било по-кротко и по-хрисимо от брат
си, повело водите си полека, кротичко надолу из планината, а момчето -
Искър, буен като млад необязден кон, се юрнал напред, пресякъл
планината, спуснал се стремглаво надолу в полето и като нямало къде да
свърти водите си, а те наедрявали и се усилвали от майчините сълзи, той
ги повел към Балкана, проправил си път и се слял с водите на Дунав -
буен и неудържим като него.
Оттогава той не е чул нищо за сестра си, както и Места не чула дума
за Искър. Майка им, като всяка майка, ги гледа до някое време, а после
ги губи от погледа си. Пирин никога не вижда Искър и постоянно тъгува
за мъжката си рожба. Затова тая негова страна, която гледа към
Софийското поле, винаги е тъмна и зелена, рядко я огрява слънце,
по-често спира топъл бащински поглед на Места и тогава се разведря
изпълнената му с обич душа, усмихва се, разхубавява се и мами хората
към себе си, та и те да погледат от височината хубавата му дъщеря и да
й се порадват заедно с него.