Когато мама и татко се развеждат

Когато мама и татко се развеждат

Какво може да се направи, за да бъде разводът по-малко болезнен за децата?.
Когато една двойка реши да се раздели, за това обикновено има сериозни
причини. Разводът има тежки емоционални и икономически последствия
върху цялото семейство, но децата често са тези, които страдат
най-много – те, почти във всички случаи ще изживеят голяма тъга, когато
родителите им се развеждат.
Какво може да се направи, за да бъде разводът по-малко болезнен за децата?
Каквото и да решите да направите, за да помогнете на децата си, винаги
трябва да вземете под внимание тяхната възраст и способността им да
разбират.
Много родители забравят децата по време на процеса на развод. Те
забравят да обяснят на децата какво се случва, а за тях е много
шокиращо изведнъж да им бъде казано, че “мама и татко се развеждат”. За
децата е по-добре да знаят, че родителите им обсъждат вероятността за
развод. Може да им бъде казано, например, следното: “Мама и татко имат
някои проблеми. Не знаем как ще приключат те, дали ще се разведем или
ще намерим друго решение. Опитваме се да разрешим проблемите и търсим
помощ за това.”
Не въвличайте децата в обсъждането на проблемите – това е голяма
отговорност. Те просто трябва да знаят какво се случва. Ако децата
знаят на по-ранен етап, че родителите им ще се развеждат, те няма да
загубят доверието в тях, когато разводът стане факт. Детето също ще
научи, че да бъдеш открит и да говориш за проблемите е правилно.
Честността е задължителна.
Когато детето ви зададе въпрос, отговорете честно, дори когато става въпрос за развод и за това, какви може да са последиците.
Помислете какви биха могли да са реакциите на детето и поговорете с
него за това, как се чувства то. Родителите трябва да проявят
дисциплина и отговорност – вярно е, че и на вас ви е трудно, но децата
трябва да бъдат поставени на първо място и да им бъде дадена възможност
да изразят разочарованието и чувствата си.

Как разводът ще засегне децата?
Те ще имат две основни притеснения: че ще бъдат отделени от единия родител и ще тъгуват, че семейството им не съществува повече в първоначалния си вид. Децата ще се чувстват също
изгубени и объркани, тъй като тяхното собствено естествено място в
семейството няма да е вече същото.
Повечето деца си поставят “тайна мисия” да съберат родителите си. Това
е естествено – ако бъдат попитани какво предпочитат, те обикновени биха
отговорили, че предпочитат родителите им да са заедно, вместо
разделени. Това важи дори за случаите, когато бракът е бил много
проблемен. Децата са изключително лоялни към родителите си. Те често ще
отричат и скриват собствените си чувства.
Много деца се чувстват виновни, когато родителите им се развеждат.
Те си мислят, че ако се бяха държали по-добре или ако бяха имали
по-добри оценки в училище, това нямаше да се случи. Затова е много
важно да бъде обяснено убедително на децата, че не те са причината за
развода. Детето трябва да знае, че разводът е резултат от
невъзможността да бъдат решени определени проблеми между родителите.
Децата, също така, често преживяват вътрешен конфликт в чувството си на
лоялност. Когато са с единия родител те се чувстват виновни, че не са с
другия и обратно.
Важно е като родител да обясните на детето, че няма проблем да прекарва
време и с другия родител. Кажете му, че знаете, че то иска да е с
бившия ви партньор и че това не е проблем за вас.
Как ще реагира детето ви?
Детето при всички случаи ще реагира на развода. Въпросът е как и колко
силно. Дете, което не показва никакви чувства или реакции има нужда от
помощ, за да покаже какво чувства в себе си. В противен случай е много
възможно да развие депресия на по-късен етап. Дете в предучилищна
възраст може да покаже регресивно поведение. Това означава, че детето
може да се върне към предишен етап на развитието си – например, да
започне да се напишква. Детето в тази възраст може да стане объркано,
раздразнително или притеснително.
Децата между 6 и 9 години са много уязвими. На тази възраст детето не е
още достатъчно зряло, за да разбере какво точно се случва, но е достатъчно голямо да осъзнае, че е нещо много неприятно. Децата
на тази възраст все още зависят в много голяма степен от родителите си
и също така ще им бъде доста трудно да говорят за емоциите си. Те може
да реагират с гняв или да станат разсеяни в училище и да имат проблеми
с ученето.
Децата между 9 и 13 години може вече да имат важни отношения с други
хора, извън родителите и семейството. Когато родителите се развеждат,
за детето често би било добре да разговаря с някой извън семейния кръг
за проблемите и чувствата си. Могат да бъдат въвлечени в ситуацията и
приятели, на които родителите имат доверие, за да помогнат на децата.
Родителите трябва да се вслушат в детето на възраст 12-13 години, което
казва с кой родител иска да живее. Децата в тази възраст може да
реагират с гняв, тъга или депресия.
Как родителите могат да направят развода по-малко травмиращ за децата?
Говорете с детето. Бъдете честни и го изслушвайте, когато ви обяснява
как се чувства. Децата може да са гневни, изплашени, разстроени. Всеки
има право да изрази чувствата си – децата също. Слушайте ги, дори да ви
заболи от това да научите колко много е наранено детето ви от решението
ви за развод. Въпреки че може много да сте разговаряли за развода в
началото, говорете за него понякога и по-нататък.
Децата могат да изразят чувствата си не само с думи. Игрите са много
важни – играйте с детето или го оставете да изхвърли напрежението с
енергични игри навън.
Рисуването може да е много полезно за децата. Децата често рисуват
неща, които са важни за тях. Говорете си за рисунките – това може да е
добър начин да накарате детето да говори за това, което чувства. И не
прекратявайте разговора, само защото това, което чувате, не ви харесва.
Родителите също никога не бива да критикуват бившия си партньор пред
детето. Може да се изкушавате, но не е честно. Децата знаят, че са част
от двамата родители и може да си помислят, че са толкова "лоши",
колкото бившият ви съпруг. Когато родител критикува бившият си партньор, всъщност критикува детето си.
Освен това, не трябва да превръщате детето в посредник между вас и
другия родител след развода. Ако искате да кажете нещо на бившия си
съпруг, направете го сама. Ако не може да разговаряте лице в лице с
бившия си партньор, напишете му писмо, но не е честно да използвате
детето като буфер.
Какво определя как децата ще реагират на развода?
Дори ако родителите се справят с проблема и говорят отворено, има други
фактори, които могат да повлияят каква ще е реакцията на децата им:
- възрастта на детето;
- какви са интелектуалните му възможности;
- колко е зряло емоционално;
- отношенията с родителите;
- колко тежък е бил развода;
- реакциите на други хора към развода;
- имали ли са някакви проблеми децата преди развода;
- има ли хора извън семейството, които имат желание да помогнат.
Какво се случва, ако има формирано ново семейство?
Ако детето трябва се справя със ситуация, в която някой от родителите
му има нов партньор и дори са се появили братя или сестри, животът,
разбира се, ще стане още по-сложен за детето.
Очаквайте проблеми. Децата не биха харесали тези промени в началото. Те
ще трябва да се борят за територия в новото семейство, както с новите
деца, така и с новите партньори на родителите. Необходимо е много
търпение, за да се справите със ситуацията – всичко това изисква време
и още време и в крайна сметка може да е един доста продължителен процес.

http://www.tia.bg

Разводът на родителите предизвиква сериозни промени и сътресения в
малкия свят на детето. Това е един травмиращ опит, в резултат на който
детето изпитва цял спектър от негативни емоции: раздразнителност,
тревога, гняв, страх, тъга и пр. Възрастта на детето съществено влияе
на неговото възприемане на раздялата на родителите и разбирането му за
семейството като структура. Независимо от възрастта му, детето ще
реагира на проблемите между родителите по начин, съответстващ на
способността му за оценяване и осъзнаване.
От раждането до 18 месеца
Децата в тази възраст усещат напрежението в отношенията между
родителите, но не могат да осъзнаят причините за конфликта. Ако кавгите
между родителите са постоянни, детето ще стане нервно и раздразнително,
често би имало пристъпи на лошо настроение, особено в присъствието на
непознати. Специалисти дори смятат, че подобна ситуация е предпоставка
детето да изостане в развитието си. За да преодолеете подобни възможни
последици за детето, е необходимо да го накарате да се чувства сигурно
и да усеща близост с вас и партньора ви, дори ако той е вече бивш.
Опитайте се да запазите режима на детето такъв, какъвто е бил до
развода, особено по отношение на храненето и съня му. Нека любимите
играчки на детето ви да му бъдат на разположение, а вие прекарвайте
повече време с него, отколкото преди, вземайте го на ръце по-често, ако
има нужда и ако това му осигурява физически комфорт и спокойствие.
Използвайте роднините си, за да имате възможност да почивате и когато
трябва да бъдете с детето, да бъдете бодра и в състояние да общувате с
него пълноценно.
От 18 месеца до 3 години
В тази възраст емоционалната връзка на детето с родителите е най-силна
– целият свят на детето е съсредоточен върху “мама и тате”. То върви
след вас навсякъде и изпада в паника, ако ви изгуби дори за момент –
когато сте в банята, например. Затова на тази възраст децата преживяват
развода много сложно, като трудно приемат факта за раздялата и често
смятат , че е заради тях. В тази възраст децата се нуждаят от много внимание,
те често плачат и капризничат. Възможно е да формират някои навици,
които са заради преживяния стрес, като смукане на палеца. Възможно е
също така да развият различни страхове – страх да остават сами, страх
да заспиват сами.
За да преодолеете кризата, е желателно родителите – вече бивши съпрузи,
да си сътрудничат и да осигурят на детето стабилен режим. Обръщайте му
повече внимание, занимавайте се заедно с него и му дайте възможност да
изрази чувствата си чрез игри или рисуване. Може да потърсите съвет от
специалист, за да разтълкувате поведението на детето и да му помогнете
да преодолее травмиращия опит.
От 3 до 6 години
Децата в тази възраст все още не разбират понятието развод, но със
сигурност не желаят да видят родителите си разделени. Те усещат, че не
могат да влияят на ситуацията, последиците от която са им неизвестни.
Оттук възниква чувство на неувереност, тревожност и страх, както и
проблеми като безсъние и страх от тъмното.
Най-добрият вариант за децата е, ако родителите се разделят без
скандали и напрежение, които детето би могло да усети, а да му се
обяснят промените, като поставяте върху тях позитивен акцент. На детето
в тази възраст често му е необходим “отдушник” – някой възрастен, с
когото да споделя емоциите си. Това може да са бабата или дядото, както
и всеки близък, на когото детето има доверие, при условие този човек да
е обективен и да не настройва детето срещу единия от родителите. За
детето в тази възраст е много важно да продължава да вижда и двамата
родители, така че, ако това е възможно и ситуацията позволява,
съставете подходящ график и се придържайте към него.
От 6 до 11 години
В тази възраст детето може да реагира на развода много активно, като
поеме инициативи за сдобряване на родителите и възстановяване на
семейството, което губи. То може да потърси съюзник сред някой от
родствениците – често баба или дядо. Тъй като оценъчните му способности
нарастват нарастват, възможно е детето да прояви негодувание и гняв към единия
родител, когото смята за виновен и дори да ги раздели на “добър” и
“лош”. Реакцията на развода може да се прояви в поведението на децата,
които са в училищна възраст, а най-честите прояви са лошо поведение,
намаляване на успеха в училище или изолация. От изпитания стрес, детето
може да започне да се оплаква от главоболие или стомашни проблеми.
В тази възраст родителите могат да разговарят с детето за неговите
чувства, да му помогнат да възстанови самооценката си и усещането за
сигурност, както и да направят всичко необходимо, за да не поема детето
върху себе си чувство за вина за ситуацията. Би било добре, ако
родителите съумеят, въпреки собствените си чувства, да пазят авторитета
си един на друг пред детето и да не си позволяват негативни оценки за
бившия партньор. Важно е детето да може често да общува и с двамата
родители. Добра терапия за него би било да общува по-често с приятели и
близки, за да не се отчужди и изолира, да участва в спортни отбори или
други занимания, които му доставят удоволствие, носят му положителни
емоции и спомагат за формиране на увереност и добра самооценка.

www.tia.bg