За коралите

by **Дени :)** Чет 28 Авг 2008, 22:32

За
коралите

За коралите Coral_reef_florida

Коралите
са изключително морски мешести, при които е развита само формата полип.
Повечето видове са колониални и във възрастно състояние неподвижно прикрепени
към дъното на морето или към подводни предмети. Много корали имат добре развити
скелетни образувания. Този клас обхваща около 6 000 вида — 2/3 от всички
мешести животни.

Класът
корали се поделя на два ясно обособени подкласа: осмолъчи корали (Octocorallia)
и шестолъчи корали (Hexacorallia).

Външно
устройство

Кораловият
лип (антополипът) е сравнително по-сложно устроен, отколкото полипите при
останалите класове мешести. Той.има най-често цилиндрична форма. Големината му
варира от няколко милиметра докъм 1 метър (при някои единични корали). На
горния му край се намира устният диск, в средата на който лежи овална или
цепковидна уста. По ръба на устния диск се намират кухи пипала, чийто брой и
форма варират — 8 перести пипала (при осмолъчести корали) или множество
тръбовидни пипала, чийто брой е кратен на числото 6 (при шестолъчести корали).
Долният край на полипа при единичните корали е оформен най-често като
прикрепителен диск. У някои заравящи се в пясъка или тинята форми долният край
е обикновено закръглен. При колониалните видове отделните полипи са често
свързани един с друг посредством общата част на колонията — ценозарка, която е
пронизана от канали. В доста случаи обаче полипите са непосредствено сраснали
един за друг с телесните си стени и в такъв случай ценозарк липсва. В първия
случай колониите имат обикновено разклонено тяло, а във втория масивно.
Вътрешно устройство. Тялото на отделния полип, а също така и ценозаркът се
изграждат от ектодерма, мезоглея и ендодерма. Ектодермалните и ендодермалните
клетки са обикновено ресничести. Мезоглеята е силно развита, като всред
основната пихтиеста маса се намират разпръснати клетки от ектодермален
произход.

Между
ектодермалните клетки, които покриват отвън кораловия полип, има и копривни
клетки. Последните се намират най-вече по пипалата и около устата. Под
епителния пласт клетки се намира мрежа от ектодермални нервни клетки, която е
най-гъста по устния диск и в основата на пипалата. По-слабо развита нервна
мрежа има и в ендодермата. Епително-мускулни клетки при коралите липсват. Тук
има вече обособени мускулни клетки, които образуват слоеве от надлъжни и
напречни мускули както под ектодермата, така и под ендодермата. Между екто- и
ендодермата на полипа се намира удебелената мезоглея.

Устата
на кораловия полип се продължава в дълга тръбица—глътка, чиято вътрешна
повърхност е нагъната и покрита от ектодермални клетки с реснички. Глътката
виси надолу в гастралната празнина.

Гастралната
празнина при коралите е твърде характерно устроена. Периферната й част е
поделена на отделни камерки от радиално лежащи издувания на мезоглеята, които
се вдават навътре в самата празнина. Тези издувания, както и цялата гастрална
празнина, са припокрити от ендодермални клетки. У осмолъчестите корали има
всичко осем издувания или септи, които разделят и периферната част на
гастралната празнина на осем камерки.. В горната си част септите са сраснали с
глътката. При шестолъчестите корали броят на септите е по-голям, кратен на
числото 6. Септите тук са наредени по двойки, които имат различна големина. Шестте
двойки най-дълги септи са сраснали в горния си край с глътката. Септите от
останалите двойки не достигат с горния си край до глътката и стърчат свободно
по цялото си протежение навътре в празнината. По стените на септите както при
осмолъчестите, така и при шестолъчестите корали има силно развита мускулатура
от ендодермален произход, а също така и полови жлези. По свободните ръбове на
септите ендодермата е удебелена и образува т. н. мезентериални нишки.
Мезентериалните нишки съдържат множество копривни и жлезисти клетки. Те играят
роля при смилането на храната.

Повечето
корали имат скелет. Скелет липсва само при някои единични форми, каквито са
напр. повечето актинии (от шестолъчестите корали).

При
осмолъчестите корали скелетът е вътрешен и лежи всред мезоглеята, където се
образува от особени клетки. В най-простия случай той е представен от
разпръснати всред мезоглеята варовити игли. Понякога обаче скелетът е
по-масивно устроен. При благородния или червен корал той представлява варовита
ос, която минава надлъж по разклонения ценозарк. При някои ссмолъчести корали
се среща и скелет, изграден от рогово вещество.

При
шестолъчестите корали скелетът е външен и представлява отлъчване на
ектодермата. Изграден е от варовито вещество.

Скелетът
на отделния полип има обикновено формата на чашка, която в основата си може да
има двойни стени. Вътре в тази чашка е разположена най-често по-голямата част
от тялото на отделния индивид. Горният дял от тялото на полипа се издава обаче
извън чашката, като я припокрива до известно протежение отвън. От стената на
чашката се вдават навътре варовити преградки — еклеросепти, които по положение
лежат между меките преградки на долина. Като растат навътре, склеросептите
избутват пред себе си меката стена на полипа, която се вгъва навътре към
гастралната празнина. Понякога от средата на дъното на чашата се издига нагоре
и една варовита ос — колумела.

При
много колониални шестолъчести корали скелетите на отделните индивиди се сливат
и по този начин се образуват масивни варовити скелети. При колонии, където има
ценозарк, скелет се образува и около него. Скелетите на някои шестолъчести
корали (напр. на каменни корали) могат да достигнат над 4 м височина (при
разклонените колонии) или пък да представляват варовит блок от няколко
кубически метра маса.

Хранене,
дишане и отделяне.

Коралите
се хранят най-вече с морски животни. Съществува известна разлика между храната
на колониалните и единични корали. Колониалните видове, чиито полипи са дребни,
се хранят предимно с малки планктонни животни. Едрите единични корали, каквито
са напр. много актинии, се хранят с риби, раци, мекотели и други едри животни,
които улавят и парализират с помощта на копривните си клетки. Уловеното животно
през устата и глътката попада в гастралната празнина. Тук под влияние на
ферменти, излъчени от жлезистите клетки на мезентериалните нишки, то се разпада
пай-напред на дребни частици. Тези частици се досмилат след това
вътрешноклетъчно — в самите ендодермални клетки на мезеитериалните нишки.

Коралите
дишат, като използуват разтворения във водата кислород. В газообмена участвуват
не само ектодермалните, но и ендодермалните клетки. Това се осъществява
посредством циркулацията на водата, която става в гастралната празнина на
коралите. Водата навлиза в празнината под действието на ресничестите клетки по
сифокоглифите. Тя се изтиква навън с помощта на ресничките на клетките, които
се намират по останалата вътрешна повърхност на глътката. Навлизащата във
вътрешността на тялото вода носи със себе си кислород, а излизащата изнася навън
екскреторнитепродукти.

Размножаване
и развитие.

Коралите
се размножават както по безполов, така и по полов начин.

Безполовото
размножаване се извършва чрез надлъжно, по-рядко чрез напречно делене на
полипите, а също така и чрез пъпкуване.

Половото
размножаване става с яйца и сперматозоиди. Коралите са разделнополови животни.
Яйцата и сперматозоидите, които се развиват в половите жлези по септите,
попадат след узряването си в. гастралната празнина. Сперматозоидите се отнасят
навън, а яйцата остават обикновено в празнината, където се и оплождат. В
гастралната празнина става най-често и развитието на оплоденото яйце, от което
се получава планула. Оформената планула напуска тялото на майчиния полип, като
излиза през устата навън. След като плава известно време, планулатз се
прикрепва с предния си край за дъното или за някой подводен предмет и се
превръща постепенно в малък полип.

Разпространение
и значение на коралите.

Коралите
са животни, които са твърде чувствителни към солеността и температурата на
морската вода. Благоприятни за развитието на повечето видове са нормалната
соленост и относително по-високата температура на водата. Ето защо най-богати
на корали са топлите морета с нормална соленост около тропиците. Границите на
разпространението на коралите върху земното кълбо достигат обаче далеч на север
и на юг от екватора. Така напр. някои акгинии и каменни корали живеят дори в
студените води на арктическите и антарктическите морета.

Черно
море е сравнително бедно на корали. Б него живеят само четири вида актинии
(най-обикновена от които е конската актиния), а освен това и един вид заравящ
се единичен корал.

Повечето
корали живеят на сравнително малка дълбочина. Такива са например
рифообразуващите корали, които спадат към каменните или мадрепорови корали. Те
се срещат живи само докъм 50 м дълбочина, и то в морета, чиято температура и
през най-студеното годишно време не спада под - 20°С. Някои корали с рогов скелет
се срещат обаче дори под 4 000 м дълбочина.

Известни
корали представляват пряк интерес за човека. Така напр. от скелетите на
благородния и някои други видове корали се изработват различни украшения.
Населението по крайбрежията на Средиземно море, Гренландия и други страни
консумира известни актинии. Опарванията на копривните клетки на някои актинии
предизвикват, от друга страна, върху кожата на човека сърбеж, пъпки, дори
абцеси и гангрена. Ловците на гъби в Източно Средиземно море боледуват напр.
често от една професионална болест, която се предизвиква от опарванията от
актинии. Голяма роля в природата, пък и за човека, играят рифообразуващите
корали. Техните варовити скелети са главният материал, от който са изградени
различните видове рифове (крайбрежни, бариерни) и кораловите острови — атоли. В
миналите геологични времена от каменни корали са образувани дебели варовити
наслаги, които сега се срещат на много места по сушата и се експлоатират за
различни цели.

Какво
е значението на каменните корали като организми, които изграждат земната кора
изобщо, се вижда от известни изчисления, според които 8 милиона квадратни
километра от повърхността на земното кълбо са покрити от коралови образувания и
коралов пясък, получен от тяхното рушене.