Двуезичие при децата.

Двуезичие при децата. Двуезично обучение в ранна възраст

Какво означава двуезичие (или билингвизъм)? Най- общото определeние на този термин е: Използване или знаене на повече от един език (може да бъде повече от два езика),
така че всеки двуезичен човек е също така и многоезичен, но обратното не е задължително вярно/например човек който знае 3 езика.

За някои, обаче, двуезичието означава еднаква способност да се използват и двата езика в комуникацията. За други двуезичието означава способност за комуникация и на двата езика, но с по- добри умения по единия от тях.

Много родители си задават въпроса: Как да уча детето си на два езика?
Повечето учени смятат, че обучението по два езика в ранна възраст и едновременно, дава по- добри резултати и детето научава съвсем естествено и двата езика.

Нормално е да се очаква период на ‘объркване’ или омешване на двата (или повече) езика. Често се случва децата да вземат “назаем” думи и изрази и от двата за да изкажат мнение или желание, дори в едно и също изречение. Това се случва защото може би липсва речник на единия език, или идеята е просто трудно да се преведе правилно на другия език. Също така ако детето говори предимно единия език у дома, а другия навън- детска градина, училище, единия език се възприема като неофициален и често се употребява за да се изразят случки или желания свързани със средата в която този език се говори (например “Искам да ми помогнеш с хоумуърк *домашните*”). Също така може да съществуват периоди когато единия език се говори повече от другия (например ако детето живее в Англия и си отива при бабите и дядовците за ваканцията в България).

Възможно е децата да не са еднакво способни и по двата езика. Често срещано е явлението детето да разбира единия език добре, но да не го употребява толкова добре при говорене. Според мен, а и други специалисти по темата, най- добрия подход към обучаването на детето на два езика е ако детето се научи да асоциира двата езика различно, например единия език при общуване с майката, а другия при общуване с бащата (“Мамо, дай ми това”, “Daddy, give me this”).

Друг често задаван въпрос е: Двуезиковото обучение би ли създало говорни проблеми?

Ако детето е изложено на двата езика в ранна детска възраст възможността за говорни проблеми е много по- малка отколкото ако детето се обучава на втори език в по- късна детска възраст, например предучилищтна или 1ви клас, след като единия език е използван предимно преди това. Някои смятат, че ако втория език се представи като допълнителен преди първият да е напълно развит, развитието на първия може да се забави, та дори и да се спре напълно. Други смятат, че нивото на втория език не може да достигне това на първия или не се развива повече от първия.

Родители които смятат, че децата им имат говорни проблеми, трябва да се свържат с логопед. Логопедът ще направи тест (лекарят трябва да е запознат със структурата на двата езика), който ще определи нивото на развитие на двата езика.

Ако детето има забавяне в развитието на двата езика, не е единствен критерий че има нужда от специалист или лечение. Това забавяне може да е просто характеристика на “ученика” по два езика.

Някои факти:

*Двуезичните деца разбират писмен език по скоро от едноезичните.
Доказано е че децата регистрират букви още преди да се научат да четат. По принцип при обучението на азбуката и четене, децата се научават да асоциират изписаните думи с дадени картинки и по този начин да разпознават буквите.
При многоезичните деца асоциацията е по- различна, тъй като те знаят, че една картинка може да се “изпише” с различен набор от звукове/букви, т.е различни думи отговарят на една и съща картинка. Този факт допринася до по- бързото заучаване и различаване на азбуката (особено ако и при двата езика се използва една и съща азбука, напр. Латиница). Ако азбуките са различни (напр. латиница и кирилица) ситуацичта не се променя, просто асоциациите стават повече- една картинка отговаря на два съвсем различни набори от букви. Ако и двете азбуки са представени на детето в ранна детска възраст, то ги различава съвсем ясно и по този начин се научава, че картинката не е релевантна.
Тъй като детето вече асоциира една и съща картинка с различни думи (пр. За мама- котка, за тати- Cat) зе него не е проблем да асоциира различния набор от букви отговарящи на същата картинка.

*Деца изложени на два езика в ранна детска възраст, заучават повече езици много по лесно от едноезичните деца.
За да направя обяснението на този факт по лесно и приемливо, просто си представете колко знае едно дете при раждането си и колко много научава през първите години от живота си. Представете си мозъка на детето като маса пластелин, който ние- родителите, формираме. Сега си представете езика, като пътечки в този пластелин, а граматиката и лексиката като дървета и къщи по тези пътечки. Пътечките на езика се строят от нас, а детския мозък ги доизгражда в пътища с годините. При изучаването на “следващи” езици, детето строи къщите и посажда дърветата на граматиката и лексиката им.
Както вече споменах по- горе, детето се научава, че една и съща картинка се асоциира с различни думи. Когато детето е научило вече два езика (маминия и татковия), когато то тръгне на училище за него е вече съвсем естествено да научи 3ти и 4ти език на същия принцип.

Постижения при двуезичието:

Заучаването на език е ежедневие и все пак чудна черта на детството. В рамките между 3 и 5 години принципно всички деца стават изцяло компетентни поне по един език. Приемаме този факт като напълно нормален. Много рядко се тревожим дали детето ще се научи да говори или не, въпреки че говоренето е много трудно и комплексирно постижение за детето. Още по впечатляващи са децата които научават два и повече езика за същото време за което едноезичните деца научават един.

Много родители и преподаватели нямат достатъчно знания по въпроса за двуезичието или са скептично настроени и може да очакват негативни резултати от двуезичното обучение.

Ето няколко отговора по различните притеснения, които възникват:

*Изучаването на два езика в ранна възраст е трудно и може да доведе до говорни проблеми.
Деца изложени богато на двата езика, предоставени от родителите или грижещите се за децата педагози ежедневно или ежеседмично, показват еднакви постижения по отношение на езика както и едноезичните деца. Важно е да се запомни, че постиженията се постигат строго индивидиуално и някои деца заучават езика по бързо от други. Закъснения в това отношение не значи задължително, че детето има говорни проблеми.
Много е важно родителите да предоставят постоянен и систематичен “достъп” и до двата езика и да не сменят радикално езиковата среда на детето. Такива резки промени могат да объркат детето и да доведат до проблеми в заучаването на езика или езиците.

*Кои са най- важните неща, които родители или преподаватели на двуезични деца трябва да знаят за обучението им.
Има няколко важни точки, които родителите и преподавателите трябва да имат предвид при обучаването на двуезични деца:
-Двуезичните постижения и омешване на езиците е съвсем нормално явление
-Всички деца могат да научат два езика в ранното си детство
-Знаенето на езика на родителите е важен елемент от личността на детето, неговото културно развитие и чувство за принадлежност към дадена култура.
-Двуезичните постижения се постигат ако детето е изложено на богати преживявания и по двта езика
-Доброто владеене и на двата езика се постига най- качествено ако детето е изложено у дома на езика, който не се говори в обществото където то живее. То ще бъде изложено на другия език извън дома, което ще е в помощ за развитието на този език
-Родителите могат да спомогнат двуезичието на детето като говорят езика, който те знаят най- добре и като го използват в неговите вариации.

Много бих се радвала Алекс да научи по- добре от мен езиците, защото аз си признавам, че не съм добра в това. Надявам се, че в детската градина ще има такива курсове, за да я запиша от рано.

Къщата ни е интернационал Аз знам 5 езика, голямата ми дъщеря - три, е , не ги владее в еднаква степен, най - добре се справя с българския , разбира се.

Xandria написа:Къщата ни е интернационал Аз знам 5 езика, голямата ми дъщеря - три, е , не ги владее в еднаква степен, най - добре се справя с българския , разбира се.

Уау, това е страхотно!! Поздравления!
Ние живеем в Италия, сина ми е на 1 и 8 месеца и го наблюдавам , много е интересно. В къщи му говорим само на български, а навън и в яслата само на италиански. Преди около 5 дни казваше много думички на италиански и многа малко на български, което, честно да си призная, малко ме притесни, защото аз държа мног да знае перфектно български. От няколко дни ,обаче, забелязвам, че започна да включва много нови български думички в речника си. Целувки и успех в изучаването на езици!

И аз искам Лазар да научи друг език, освен нашия си - но съм много негативно настроена да го запиша в детската градина, защото знам, като завършат, че общо взето нищо не са научили.
Моята братовчедка и племенница, го научиха едва сега френският в 7-ви клас, но го знаят перфектно - така че, живот и здраве като започне първи клас, ще учи.

Попринцип е много добре да знае детето поне още един език.Моят син във градината го бях записала на Английски език.Единственото което учиха бяха песнички.Но сега е във трети клас и доста добре се справя със английския.Ходи и на курс по Английски.Много се радвам защото му се отдава.

По принцип смисъла на ранното чуждоезиково обучение е децата не толкова да научат езика, колкото да придобият слух за чуждите езици.
Затова нека учат песнички, това е супер - граматиката има кога да я научат.
Моята дъщеря от детската градина до 7 клас учи английски и бях много притеснена когато я приеха в немската гимназия.Детето дори немската азбука не знаеше. Обаче се справи супер - ето онзи ден и дадоха немската диплома и иска да учи в Германия. Така че език се учи, но според мен най-добре само в езикова гимназия с поне 10 часа седмично по езика.

Като всяка майка и аз искам моята принцеса да знае език,и се надявам да и се отдава.Аз съм учила три,но накрая нищо незнам.