Първият учебен ден - алкохол, трева, празни приказки - абе, тъпо.

ВНИМАНИЕ!
Не се препоръчва на родители със слаби нерви
Първият учебен ден - алкохол, трева, празни приказки - абе, тъпо...
17.09.2008

Първият учебен ден......
.... мина "очаквано".
След
като на 15-ти изпушихме една цигара от този звяр, в двора на
олигоФренската, правихме куп простотии, накрая си взехме още и я
изпушихме насред паркчето, под дъжда.

Хилежът беше цял ден, а
след това дойде прекрасната вечер, в която единственото ми желание беше
само смърт. Или още кафяво-зелено.
Някакво неразбиране с някой, с който е по-окей да се разбирам и след това диалози с двете бивши.

Пълен психически крах.
Двамата са оупън да се видим, а аз искам с третия. Не е лесно, брат.
Ингрид
пак е преебала работата и скъпия С. е в дълбоката депресия с двата
крака, но манипулаторчето успя да ме дръпне и мен долу.

По-умно
момче не съм срещала, а констатациите му спрямо това или онова ме
довършват. Звучи правилно, звучи точно, звучи добре, прекалено е
брутално, за да е истина, а е. Казвам си същите неща, но ги забравям и
си насилвам гримасите, накрая той ги казва спокойно и ясно, докато аз
не издивявам от ужас, че нещата са толкова прости, толкова горчиви и
вулгарни.

К. пък, освен че е отпадък и пропадняк, е един оупън човек преобладаващо към мен.

Каквото иска принцеса Лора, всичко е в краката й.
Това, разбира се, играе лоши номера.

Първо
се оплаквам в писмен вид за гадния край на деня. Той поднася уникално
внушителни успокоения, без грам ревност или прикрит скроен план как да
ми обърка отношенията с някойът-важен и накрая осира всичко, когато
идва негов ред да се оплаче.

Става дума за секс, за това как нямало с кого, за това колко много желание има.
Поскръцвам със зъби и си повтарям, че не, не е нарочно.

И, за съжаление, дойде днешният ден.

Боян ме обсипа с смс-и как трябва да ходим заедно на у-ще. И слава богу.
М.,
приятелката на брат ми ми каза, че наблюденията й спрямо мен от
последните няколко години, разкриват как се държа неадекватно спрямо
хората, които обичам.
Тримата се запътихме с едно огрооооомно желание към олигоФренската.
Съответно закъсняхме с 15 минути.

Звъннах на моята любима Н., за да попитам къде сме и тя ми се изхили в слушалката "еееми аз съм в едно дворче, уахаха".

Новите ми съученици не запалиха втората, докато не дойдох аз с глупавите си токове и глупавата си дамска чанта. Сбърквам се.

Запознах се с тези олигофрени, т.е. с тези пичове и се напушихме с Дзвера брутално. Естествено, изпуснахме някакви часове.

Посетихме
час по френски, в който бях прилично неадекватна и въпроси от типа
"какво ще ни кажеш за себе си?" ми излязоха през носа. Блях в прозореца
и си дадох сметка, че нямам какво да кажа за себе си. Викам си "ееми,
сега се напуших...", не, не върви.

Даскалката ме попита от какво се интересувам и аз се изхилих отчаяно, че нищо, нищичко не ме интересува.
Същата даскалка я напсувах преди ен години, защото ми беше направила някаква забележка. Хо хо.

Докато
с Н. гледахме в листа с упражненията и накрая не направихме и едно
упражнение, същата даскалка дойде да ни се похвали какво тефтерче си е
купила от Джъмбо, големият магазин с детските играчки. Обясняваше как
ще си вземе химикалка с перца, но момчетата нямало да разберат.
Егати олигофрените.
Даскалите, де.

До следващия час не стигнахме. Както винаги, в най-неудачната ситуация се сещам за най-неудачните неща.

Пример.
Посред
нощ, на гъза на географията, с бивш, който ми предлага отново да се
съберем. Аз казвам, че не, "щото си имам гадже и го обичам". Хо хо.
Личи ми, нали? (иронизирам...)

Друг пример.
Със същия този,
вчера, казвам, че не искам да се провалям като него и няма да
прекалявам, защото имам амбиции. Умря да се смее. "Казваш го в супер
подходяща ситуация" - напушена, пияна и мокра, в парка, с някаква
отрепка, а именно с него.

Да. Убий си всички мечти, изтрий
всички планове, вече няма значение, всичко е сложно проектиран
животински свят. Исках да кажа, всичко е само секс, храна и ... ъъ, за
мен, това е.

Следващия пример е това как избягах от най-първия
си час за годината и се напуших ненормално. Единственото междучасие, на
което присъствах, изживях с книга в ръка. Казах, че "не бе, не ми се
пуши".

Ух, даже зубърките бяха излезнали. Както и да е. Аз като излязох не се върнах.
Ходихме да пием и да дрънкаме глупости.
Провал.

Това беше началото на учебната година и имам подозрения, че цялата ще мине така.

А вероятно и по-зле.
И защо не.
Нищо не ме мотивира да не се случи.

Даже напротив, то си тегли краката надолу, като в кал. Смей да мръднеш, ще запълзиш по-надолу в помията.

Като
лятото изпаднах в стрес от това, че нямам какво да правя, се молих да
дойде училището. Пих и пуших злобно, за да мине някак времето. "Ами
кажи ми, какво друго да правя?" и ми казаха, не ми хареса.

К. ме пита преди няколко дни и се скъсах да се хиля. Естествено, казах му какво друго може да се прави, не му хареса.

Дойде
училище и сега не си губя времето сама, а с други хора, които умират,
ама умират от скука и досада. Най-якото е, че сега сме едно малко
стадце, т.е. компания от мен, Н. и няколко момчета, от които всичките
са в пъти по-мили от наркоманите от горния випуск, които се пишеха до
преди седмица наша компания. Хо хо.
Майната им на всички.

Ужасяващо е как заебавам хората. Чак ми е гузно.
А в тази компания са зависими. Сами са, момчета са, тревомани са, наши са.
Имат нужда само даже от това да декорираме пространството с нас-си.

Не знам, и на тях им е толкова тъпо, поне сега ще тъпеем заедно.
Нищо не се промени с тъпото училище.

Бележка от редакцията:
Седемнайсетгодишната
ученичка, автор на изповедта, пожела да остане анонимна, защото... "да
не вземе някой родител да я намери и да тръгне да я спасява".


http://www.pisnani.com

Боже мили! Това ако наистина се е случило,незнам накъде отиваме!

Детето има нужда от мотивация, а не от сплашване. То трябва да очаква Първия учебен ден с нетърпение и трепет. За това ще допринесат още повече и приготовленията. Ако имате възможност, купете нови дрешки на мъника, може дори да ги изберете заедно. Целта е детето да усети, че 15ти септември е специален ден, негов празник. Не е задължително да е нещо много официално, важното е да му харесва на детето и да се радва на приятните приготовления за важния ден.

Разбира се, има деца, които очакват с нетърпение Първия учебен ден, не всички са уплашени от

Психолозите съветват, че за малкото дете е най-добре, докато е във ваканция да не се откъсва напълно от ученето и докато ходи на училище, да не забравя за игрите. Това е най-правилният начин детето да не се стресира, а да преминава плавно и спокойно във всяка учебна година.
Преди старта на учебната година, е добре да пренаредите стаята на детето. Ако е първокласник, ще се нужни по-сериозни промени – бюро, стол, шкафили етажерка за учебниците. С всяка година започнете да модифицирате стаята на детето, така че постепенно да изнасяте някои играчки, за които е пораснало и да внасяте вещи, които ще са му по-нужни. Не правете грешката да изнесете накуп много от любимите му детски вещи. Може да расте и да е ученик, но то дълго ще стои дете и дори да не играе с някои играчки, те ще имат важна сантиментална стойност за него още дълго време.



semeistvo.rozali.com