Детските страхове!

От какво се страхуват децата?

Докато са съвсем малки децата не се боят от нищо. Те наблюдават света около
тях и настроенията им зависят от тях самите. Когато започнат да
порастват обаче, някъде около осмия месец, се появяват първите признаци
на страх.

От какво се страхуват децата и кои страхове трябва да потушаваме?


Някъде около осмия месец децата започват да се страхуват от непознати хора и обекти.
Те се разплакват, когато ги оставят в компанията на непознат за тях
човек или отидат на непознато място. Много е вероятно да се плашат и от
други деца, с които си играят и да не се чувстват комфортно в тяхната
компания. Когато те не разпознаят нещо познато, реагират отрицателно и
избухват в плач. След годинката, около
15тия месец, детето започва да се плаши и от хора, които познава, но
слабо и не са част от ежедневието му. То се чувства
изключително привързано към майка си и най-големият му страх е някой да
не го отнеме от нея. Затова реагира бурно, когато се наложи да стои
повече без нея в компанията на слабо познати хора.

Когато детето стане по-общително и порасне достатъчно, за да осъзнава нещата в живота, се пораждат и други страхове. Това са духовете, тъмното, страшни измислени образи в съзнанието му или хора, които то е възприело като особено лоши към него или близките му.
При някои деца тези страхове обладават съзнанието им и те живеят с
вътрешните си терзания, които ги е страх да споделят дори на мама и
татко.

В малко по-голяма възраст, когато детето осъзнае, че
животът е преходен, то започва силно да се страхува от смъртта.
Страхува се, че един ден всички, които обича – мама, татко, братчето
или сестричето ще умрат и то ще бъде изключително самотно. Страхува се,
че и то самото може да умре. При някои деца мисълта за смъртта става
толкова натрапчива, че те може да плачат тайно с часове, страхувайки се
от идеята да не умрат родителите им. Затова, когато мама и татко са
например на гости без него, то може да се терзае с часове, докато те не
се върнат.



Как да се отнасяме към страховете на детето?

Преди всичко не бива да му насаждаме допълнителни страхове с измислени образи
като баба Яга, Торбалан, Кумчо Вълчо и други подобни герои. Това
не е никак подходящ метод да накарате детето си да бъде послушно,
защото ако е по-чувствително, може насила да го направите плахо и
страхливо. Не го заплашвайте и с това, че ще го затворите на тъмно или
ще го дадете на някой. Децата сами си измислят предмети, хора или
обекти, от които се страхуват и целта на родителите на бива да е да
насаждат допълнителни страхове, а да поговорят с тях, за да отстраняват
вече създадените им. Обяснете на детето, че в тъмното няма нищо страшно
и, че съседката, от която го е страх е просто обикновен човек. Не
бягайте и към другата крайност – в желанието си да го направите
по-безстрашно, да му натрапвате нещата, от които се страхува.

Страховете на децата се естествена част от психиката им. Страхове имаме дори ние,
но просто по-различни от техните. Когато детето ви е страхливо, се
опитвайте да разговаряте за страховете му и да не ги таи в себе си.
Това е особено важно за него след време, тъй като няма да се депресира
лесно и ще умее да говори и решава емоционалните си проблеми.

25.08.2008/Деси Великова

http://semeistvo.rozali.com/deteto/p8578.html

Нощни страхове

В средата на нощта сте събудени от вашето дете, което пищи от неговата
стая. Втурвате се да видите какво не е в ред и го намирате седнало в
леглото с празен втренчен поглед и много развълнувано. Опитвате се да
го събудите, питате го какво не е наред, но то не отговаря, а просто
продължава да пищи. Уплашени сте и не знаете какво да правите. След
няколко минути вашето дете отново заспива и на сутринта не помни този
епизод. Характеристики на нощните страхове: Вашето дете изглежда ужасено, но не може да се събуди или утеши;

• Вашето дете може да седи на леглото или да се разхожда в стаята, да крещи или да говори безсмислици;
  
• Вашето дете не ви разпознава, може да бъде с отворени очи, но да гледа втренчено през вас;
  
• Обекти или хора в стаята може да бъдат объркани с опасности;
  
• Епизодите обикновено продължават между 10 и 30 минути;
  
• Обикновено се случва с деца от 1 до 8 години;
  
• Вашето дете не си спомня епизода на сутринта;Обикновено се случва повече от 2 часа след заспиването;
  
• Нощните страхове са безобидни и всеки епизод ще спре от само себе си. Защо детето има нощни страхове?
  
  Нощните
  страхове са наследствен проблем и се случва с около 2% от децата.
  Изглежда сякаш детето има лош сън по време на дълбокия сън и не може да
  се събуди. Нощните страхове не са причинени от психическо напрежение,
  но изглежда се свързват с преумората. Моето дете ще израсте ли този проблем?
  
  Да, повечето деца с нощни страхове ще спрат да ги имат до 12 годишна възраст, обикновено и по-рано.Какво да направя, когато детето ми има кошмар?
  
  
  1. Помогнете на детето да заспи отново.
     Не
     се опитвайте да събудите детето. Запалете лампата, така вашето дете
     няма да се обърква от сенките. Останете спокойни, говорете с утешителен
     тон „ти си добре, ти си у дома, ти си в твоето легло, ти може да заспиш
     отново”. Отново, говорете спокойно и продължавайте да повтаряте тези
     утешителни обяснения. Може да опитате да му държите ръката или да го
     гушнете, но ако се дърпа не настоявайте. Не се опитвайте да го събудите
     с разтърсване или викове, това само ще го обърка повече и удължи
     пристъпа.
     
  2. Защитете го от нараняване.
     Пазете детето далеч от стълбища, прозорци или остри предмети. Опитайте нежно да го насочите обратно към леглото.
     
  3. Обучете вашите помощници.
     Непременно
     предупредете детегледачки, членовете на семейството или други, които
     могат да се грижат за него през нощта. Обяснете им какво се прави в
     случай на пристъп, така че да не ви противодействат.
     
  Може ли нощните страхове да се предотвратят?
  Следващото упражнение било ефективно в предотвратяването на нощните страхове при
  90% от децата. За няколко нощи следете времето между заспиване и
  началото на кошмарите. Тогава събудете детето 15 минути преди очаквания
  епизод, измъкнете го от леглото и напълно го събудете за 5 минути.
  Правете това седем последователни нощи. Ако нощните страхове
  продължават, повторете още седем нощи на събуждане.

Детската психология и страха


Философията на психолога Фроид е основана на тезата, че повечето страхове на децата идват от възпитанието на родителите или са продиктувани от
преживяванията им през първите три години от живота им. Мъчителния
опит, придобит през първите години на детството е често пъти подтиснат
и се проявява през останалите етапи на развитието на човека. Това е
установено и в последните изследвания по психология на страха.
Страховете са насъбрани от ранното детство. Всъщност, някои от тях,
дори и действия на предпазно поведение са специфични случаи, с
изключение разбира се на нелогичните фобии. Когато дете преживее нещо
неприятно за него, продиктувано от определен стимул, то има тенденция
да развива страх към същия този стимул. Когато стимулът е наистина
болезнен (например, остър предмет като нож) детето ще се опита да
избегне този обект или ситуация, като изгради самозащита. В такива
ситуации, страхът помага на детето да се справя.
Що се отнася до бебетата, някои психолози все още спорят дали неволни рефлекси трябва
да се възприемат като продукт на страх. Два от тези “несъзнателни”
рефлекса са: (1) стряскане (когато детето внезапно се стресне от
непознат звук или допир или при усещане за падане) и (2) рязко
отдръпване (когато детето се отдръпва от болка или неволно от физически
болезнен стимул, какъвто е допир с топъл предмет).
С течение на времето, страховете на детето намаляват, продиктувано от
житейския му опит. Въпреки, че някои от тях са оправдани (както
ухапването от кучета или други свирепи животни), то повечето са
продиктувани от фантазията ни (като например страха от призраци и
чудовища). Тези страхове се появяват често в сънищата на децата. И ето
защо повечето от тях се страхуват от тъмното, както и да остават сами в
стаята си и им въздействат преди лягане. Това се случва обикновено
вечер след филм на ужасите. Тяхното въобръжение достига такива размери,
че те дори могат да повярват, в действителното съществуване на това
което са видели преди малко.



Има четири групи страх или фобии при децата
Страховете в детството най-често се делят на четири групи. Както
споменахме по-рано, някои от тях са страхове, продиктувани от
преживяното и емоционалното развитие на детето, но други то може да
носи през всички стадий на своето развитие. В тези случаи неговите
родители няма от какво да се притесняват.

1. Фобии към определени животни.
Този страх обикновенно се среща при децата от 3 до 5 годишна възраст.
Пример за такива страхове са айлурофобия (страх от котки), арахнофобия
(страх от паяци) и пирофобия (страх от змии).

2. Фобии към определени ситуации.
По време на първите 6 месеца от развитието си детето се страхува от
силни шумове. В периода от началото на седмия месец и преди навършване
първата си годинка, то се страхува обикновенно от височини (айрофобия)
и дори от неочакваното. Някои примери за подобни фобии са айхмофобия
(страх от остри предмети), бронтофобия (страх от гръмотевици),
менофобия (страх от това да останеш сам) и никтофобия (страх от
тъмното).

3. Социални опасения.
По време на осмия месец от развитието си, детето развива страх от
непознати (ксенофобия) и дори от хора от обкръжението си (антрофобия).
Но родителите са длъжни да са до тях и да се опитат да ги предпазят.
Някои от тях могат да развият страх дори от порастване. Най-известната
разновидност на тази фобия е страха от училището. Психолози
установяват, че страха на тинейджъри, страдащи от тази фобия, се дължи
именно на напускането на своя дом и разделянето със семейства им.

4. Агорафобия.
Това е страх от открити пространства и обикновено е характерна за деца
на възраст между две и четири години. Тези деца се страхуват да излизат
от вкъщи, както и да празнуват или организират партита извън
“безопастния” им дом.

Преодоляване на страха
По време на своето израстване, ако детето не е в състояние да се справи
със своите страхове, и дори да контролира живота си в даден момент,
нещо трябва да промени това състояние. Един от начините да ги
превъзмогне е чрез моделиране на съзнанието. Ако то наблюдава, че
повечето хора не се страхуват от нещо, от което то се страхува, може да
помисли и да превъзмогне тази фобия. В изследване на поведението на
Бандура, Грусек и Менлов (1967), където в осем кратки сесии взеха
участие деца в предучилищна възраст, чийто страх бяха кучета. Те са
наблюдавали поведението на дете, което си играело с куче. По-късно 2/3
от тях също започнали. Друг начин да превъзмогнат своите страхове е
чрез систематични десенсибилизации. При тях детето постепенно опознава
обекта, пораждащ страх.
Морис и Краточвил описаха в своята книга “Тълкуване на детските
страхове и фобии”, какво са научили по време на тези терапии:

1. Страхът не се заучава
   
2. Вамопознанието не е достатъчно, за да се преодолее фобията. По време на терапията, страхът вече е взет под внимание.
   
3. Старховете и фобиите са пример за поведението на детето и са специфични за определена ситуация.
   
4. В лечението се набляга на настоящето, и
   
5. Целта на терапията е специфична. Тъй като страха е обект на
   
   индивидуална ситуация, конкретното му преодоляване също трябва да бъде
   фокусирано върху специфичния и единствен, уникален случай.

Най-често се страхуват от тъмното децата между 3 и 5 годинки. В тази
възраст те не могат да разграничат реалното от въображаемото, защото
все още не им достига логика. Страховете са естествени и големите не
бива да пренебрегват проблемите на малките, да им се присмиват или да
си мислят, че страховете на детето ще изчезнат сами, когато то порасне.
По-скоро родителите трябва да помогнат на своите пъзльовчета.



Страхът трябва да бъде конкретизиран и да бъде изведен наяве.
Детето се бои не от самата тъмнина, а от онова, което според него се
крие в мрака. Какво точно - ето това трябва да се изясни. Деликатно го
помолете да нарисува въображаемото чудовище - Баба Яга, голямо куче,
вълк, привидение... После го накарайте да го направи от пластелин.
Когато образът се материализира, може леко да го промените: добавете
към фигурката на чудовището смешни или симпатични елементи. Е, толкова
ли е страшно кучето, ако едното му ухо виси надолу, а другото стърчи
нагоре, ако то има къдрава козинка, овча опашка и усмихваща се
муцунка?!



Разиграйте ситуацията: опитайте се да накарате детето само да влезе
в ролята на страшилището: накарайте го да ви покаже как то ръмжи или
крещи с все сила. Направете се на уплашени. Идентифицирането с
"агресора", както биха се изразили психолозите, също помага да се
изживее страхът. Този защитен механизъм е описан за пръв път от
детската психоложка Анна Фройд, дъщерята на "бащата" на психоанализата
Зигмунд Фройд.



Материализираният страх може да бъде лесно унищожен. Скъсайте
рисунката с чудовището, смачкайте пластелиновата му фигурка, накарайте
детето да я стъпче и да й извика: "Махай се, не ме е страх от теб!". Но
нека това да стане през деня, а вечерта, преди да си легне в
креватчето, му припомнете: "Чудовището вече няма да дойде, нали днес го
смачкахме!".



Насърчавайте малкия плашливко да усвои ролята на герой - да бъде
защитник на своите играчки, на котето, на по-малките от него деца.
Хвалете го за всяка смела постъпка.



Оставете детето да бъде "господар на положението". Не го
принуждавайте да спи на тъмно. Позволете му само да светне или да угаси
лампата.



Спазвайте ритуал за заспиване. В една и съща последователност
събирайте заедно играчките, изкъпете го, сложете го в креватчето и му
разкажете хубава приказка, която да го успокои. Това ще създаде
увереност в детето.



Най-добрата профилактика срещу всеки страх е доброто настроение.
Каквито и сериозни и тревожни проблеми да имат възрастните, те не
трябва да ги стоварват върху малките. В тяхно присъствие се смейте
по-често, шегувайте се, забавлявайте се, играйте с тях, така че да
изразходват своята енергия. На децата играта, която създава "мускулна
радост", им е необходима така, както въздуха.

www.chudesa.net

Почти всяко дете се бои от тъмнината. Дори на възрастните хора тя нерядко внушава опасения. Те обикновено се отнасят снизходително към собствените си слабости, но на децата трябва да се помогне.

Кой се крие в тъмното?

Сигурно най-точният отговор е: нашите собствени недостатъци. Но
няма как това обяснение да се поднесе по разбираем начин на едно съвсем
малко дете. Често родителите оставят лампата да свети в стаята на
рожбата си и тогава тя се успокоява и заспива, а те влизат по-късно и я
гасят. Да се спи на запалена лампа през нощта е вредно, защото това
разстройва баланса между бодърстването и съня. Но още по-вреден е
стресът от тъмнината.

Как да се сложи край на този проблем?

Страхът не може да се преодолее с атака в челото. Много
по-разумно е да се прокраднеш към него откъм тила му и да превърнеш
преодоляването му в занимателна игра.

Ето как това се случва в живота:

Тригодишният Боби полудявал от гасенето на лампата. Колкото и
дълбоко да спял, той моментално се събуждал и започвал да крещи, щом
това се случело. Майка му го увещавала, татко му се сърдел - но всичко
оставало без резултат. Докато един ден на майката й хрумнала добрата
идея да организира игра за момчето.

Щом слагала Боби да спи, тя лягала до него (естествено, при
светната лампа), покривала главата си с одеялото и тихо шептяла: „Ние с
теб сме мънички зверчета и си лежим в дупката. На улицата е тъмно,
студено, вали дъжд, а ние сме на топло и уютно място. Никой няма да ни
безпокои, защото ние няма да пуснем никого тук." В началото Боби се
страхувал да лежи на тъмно дори с мама и все гледал да остави малка
дупчица, за да прониква през нея светлината. Но мама казвала, че когато
е тъмно, е още по-интересно да се играе. Гласът й звучал спокойно и
приспивно. Боби се отпускал. Минавало малко време и той заспивал
блажено. След това, когато момчето посвикнало с играта, майката
направила следващата стъпка: вместо полилея, тя включвала настолната
лампа. А в играта се появил мотивът за страхливото зайче и смелото
мече, което естествено се казвало Боби. Постепенно „зоната на
светлината" се преместила в коридора. Момчето молело само вратата на
стаята му да остава притворена. И вече напомняло на мама, че основното
осветление трябва да се изключи - то пречело на мечето Боби да заспи.
Така постепенно и страхът си отишъл.

ДРУГИ ВАРИАНТИ

• Може да се организира игра на криеница с куклите. И част от тях
да останат в стаята, където не е запалена лампата. Разбира се, не бива
да се иска от детето да влезе там още от първия път и не се
огорчавайте, ако то не влезе в нея дори на десетия път.
• Понякога страхът от тъмнината се преодолява с развиване на
любовта към черния цвят. Децата почти никога не го харесват. Те обичат
ярките радостни цветове. А ако детето рисува всичко с черен цвят, това
може да свидетелства за сериозно психично разстройство. Ето как една
художничка, докато обучавала деца от предучилищна възраст да рисуват,
ги подтиквала да се вгледат в окръжаващия ги свят и да пофантазират.
Какво може да се нарисува с жълтата боичка? Ами с черната?
• Черният цвят будел у децата асоциацията за нощ. А през нощта
излизат чудовищата. Някои от децата дори отказвали да нарисуват нощта.
Тогава учителката започнала да ги учи да виждат в черния цвят красота и
благородство. През нощта има милиони искрящи звезди, с които са
свързани прекрасни легенди. Постепенно децата престанали да се
страхуват от нощта. Така учителката им помогнала да постигнат мир в
собствените си души.

6 СЪВЕТА ЗА ПРОГОНВАНЕ НА СТРАХА

• Без да дочаквате у детето ви да се развият страхове, оставяйте в стаята му нощната лампа запалена.
• Не гасете светлината в коридора: понякога децата през нощта искат
да отидат до тоалетната, но се страхуват да го направят, защото в
коридора е тъмно.
• Детската стая не бива да се намира далече от стаята на
родителите, а дете в предучилищна възраст, което се бои от тъмнината,
не трябва непременно да спи в отделна стая. В повечето случаи тези деца
отиват при родителите си посред нощ и настоятелните молби да си отидат
могат само да породят у тях излишни страхове.
• Приберете от стаята предметите, чиито очертания в тъмното плашат децата.
• През деня играйте с тези предмети, които нощем будят страх у детето.
• Играйте в затънтените ъгълчета на дома си - под масата, в
къщичка, направена от няколко кресла и табуретки, покрити с одеяло, в
стая със спуснати щори и т.н. Приучавайте детето към тъмното
постепенно.

Източник: www.chudesa.net

Детската психология и страха!
Философията на психолога Фроид е основана на тезата, че повечето страхове на децата идват от възпитанието на родителите или са продиктувани от преживяванията им през първите три години от живота им. Мъчителния опит, придобит през първите години на детството е често пъти подтиснат и се проявява през останалите етапи на развитието на човека. Това е установено и в последните изследвания по психология на страха. Страховете са насъбрани от ранното детство. Всъщност, някои от тях, дори и действия на предпазно поведение са специфични случаи, с изключение разбира се на нелогичните фобии. Когато дете преживее нещо неприятно за него, продиктувано от определен стимул, то има тенденция да развива страх към същия този стимул. Когато стимулът е наистина болезнен (например, остър предмет като нож) детето ще се опита да избегне този обект или ситуация, като изгради самозащита. В такива ситуации, страхът помага на детето да се справя.
Що се отнася до бебетата, някои психолози все още спорят дали неволни рефлекси трябва да се възприемат като продукт на страх. Два от тези “несъзнателни” рефлекса са: (1) стряскане (когато детето внезапно се стресне от непознат звук или допир или при усещане за падане) и (2) рязко отдръпване (когато детето се отдръпва от болка или неволно от физически болезнен стимул, какъвто е допир с топъл предмет).
С течение на времето, страховете на детето намаляват, продиктувано от житейския му опит. Въпреки, че някои от тях са оправдани (както ухапването от кучета или други свирепи животни), то повечето са продиктувани от фантазията ни (като например страха от призраци и чудовища). Тези страхове се появяват често в сънищата на децата. И ето защо повечето от тях се страхуват от тъмното, както и да остават сами в стаята си и им въздействат преди лягане. Това се случва обикновено вечер след филм на ужасите. Тяхното въобръжение достига такива размери, че те дори могат да повярват, в действителното съществуване на това което са видели преди малко

Има четири групи страх или фобии при децата
Страховете в детството най-често се делят на четири групи. Както споменахме по-рано, някои от тях са страхове, продиктувани от преживяното и емоционалното развитие на детето, но други то може да носи през всички стадий на своето развитие. В тези случаи неговите родители няма от какво да се притесняват.

1. Фобии към определени животни.
Този страх обикновенно се среща при децата от 3 до 5 годишна възраст. Пример за такива страхове са айлурофобия (страх от котки), арахнофобия (страх от паяци) и пирофобия (страх от змии).

2. Фобии към определени ситуации.
По време на първите 6 месеца от развитието си детето се страхува от силни шумове. В периода от началото на седмия месец и преди навършване първата си годинка, то се страхува обикновенно от височини (айрофобия) и дори от неочакваното. Някои примери за подобни фобии са айхмофобия (страх от остри предмети), бронтофобия (страх от гръмотевици), менофобия (страх от това да останеш сам) и никтофобия (страх от тъмното).

3. Социални опасения.
По време на осмия месец от развитието си, детето развива страх от непознати (ксенофобия) и дори от хора от обкръжението си (антрофобия). Но родителите са длъжни да са до тях и да се опитат да ги предпазят. Някои от тях могат да развият страх дори от порастване. Най-известната разновидност на тази фобия е страха от училището. Психолози установяват, че страха на тинейджъри, страдащи от тази фобия, се дължи именно на напускането на своя дом и разделянето със семейства им.

4. Агорафобия.
Това е страх от открити пространства и обикновено е характерна за деца на възраст между две и четири години. Тези деца се страхуват да излизат от вкъщи, както и да празнуват или организират партита извън “безопастния” им дом.

Преодоляване на страха
По време на своето израстване, ако детето не е в състояние да се справи със своите страхове, и дори да контролира живота си в даден момент, нещо трябва да промени това състояние. Един от начините да ги превъзмогне е чрез моделиране на съзнанието. Ако то наблюдава, че повечето хора не се страхуват от нещо, от което то се страхува, може да помисли и да превъзмогне тази фобия. В изследване на поведението на Бандура, Грусек и Менлов (1967), където в осем кратки сесии взеха участие деца в предучилищна възраст, чийто страх бяха кучета. Те са наблюдавали поведението на дете, което си играело с куче. По-късно 2/3 от тях също започнали. Друг начин да превъзмогнат своите страхове е чрез систематични десенсибилизации. При тях детето постепенно опознава обекта, пораждащ страх.
Морис и Краточвил описаха в своята книга “Тълкуване на детските страхове и фобии”, какво са научили по време на тези терапии:

Страхът не се заучава
Вамопознанието не е достатъчно, за да се преодолее фобията. По време на терапията, страхът вече е взет под внимание.
Старховете и фобиите са пример за поведението на детето и са специфични за определена ситуация.
В лечението се набляга на настоящето, и
Целта на терапията е специфична. Тъй като страха е обект на индивидуална ситуация, конкретното му преодоляване също трябва да бъде фокусирано върху специфичния и единствен, уникален случай.

източник:deteto.info

При здравите деца страховете се пораждат от реални житейскиситуации – филми, страшни разкази т.н. Бебетата се плашат обикновено отсилен звук или приближаването на едър предмет. Спокойствието наедногодишното дете зависи от състоянието на майката – ако тя еуплашена, страхът се предава и на него.

При 2-3-годишното дете се появява страх от болка, от лекар, а също и от приказните герои-злодеи.

6-7-годишните вече осъзнават реалността на смъртта или загубата на близки хора.

Социалната среда определя страховете в училище – те най-често сапородени от опасенията, че няма да бъдат оправдани очакванията научители, родители, съученици. Решаващо е проявеното разбиране.Например, ако детето се бои да заспи само в тъмното, не бива да бъдепринуждавано насила „да свикне, да се престраши”. В такъв случай имаопасност да се прибави и опасението от насмешка или родителски гняв.Пътят до неврозата оттук е кратък.

Каквито и да са детските страхове, към тях трябва да се покажеразбиране и съпричастност, да се подходи като към нещо нормално, коетоса изпитвали всички като малки. Психолозите често подчертаватеволюционното значение на страха като стимул да бъдат откритипо-безопасни и сигурни начини за постигане на желаната цел.
Ако детето не намери нужната подкрепа, то може да зацикли в страха си и той да се превърне във фобия.
Фобията е натрапчив страх и е симптом на невроза. Детето става затворено и неуверено или напротив - избухливо и агресивно.
Развитието на невротични страхове може да е и генетично обусловено. Невротичните страхове са устойчиви, съпроводени са с безсъние, сърцебиене, загуба на апетит. Много важно е при първите подобни признаци да се потърси детски психолог или психиатър.
Преди това обаче е нужно да се поговори обстойно с детето. Акото осъзнава необосноваността на страховете си и иска да се освободи оттях, то проблемът не е толкова обезпокоителен. Но ако наистина еубедено, че под леглото му се крие чудовище например, незабавнатаконсултация с психоневролог е наложителна.


Източник!

Често не усещаме кога се пораждат, кое ги поражда и какво рисува детската фантазия. Понякога причината сме самите ние – родителите, понякога съвсем невинни фактори от действителността около нас, шумове, непознати хора, животни или предмети. Ето и най-често срещаните ситуации.
Децата около три годишна възраст нерядко изпитват страх от тъмното. Каквото и да правиш, каквито и приказки да му разказваш, да го увещаваш или убеждаваш, страхът е по-силен от думите. Изразява се в плач, нежелание да ходи само по коридора например или до стаята си. Не иска да си легне само, да е без нощна лампа или поне с отворена врата. Понякога такъв страх се появява не преди сън, а посред нощ, когато детето се буди и видимо плаче без причина. Възможно е да се е стреснало от сън или просто да се е събудило и тъмнината и тишината да са го уплашили. Детето има нужда от време, много ласки и любов, за да преодолее това. Важното е да си търпелива, да го гушкаш и да го разсейваш. Не му разказвай приказки с опасни и страшни герои, избягвай чудовищата, змейовете, изобщо персонажите, които могат да насадят страх, защото в детската фантазия те не само че оживяват, но и населяват тъмните ъгли на стаята или се „появяват” през нощта.
Третата годинка е специфичен период от развитието на детето и често се появяват различни страхове. Това е нормално и не бива да се притесняваш, че детето ти страда от някаква болести или се отличава по някакви странни критерии от връстниците си. Детето вече е достигнало определено ниво на развитие, осъзнава ясно обкръжаващата го среда, в същото време активно възприема и интерпретира нови впечатления. На тази възраст вероятно посещава детска ясла или градина, значи провокациите, новостите и впечатленията са още повече. В същото време се сблъсква с неща, които не може да си обясни и това понякога предизвиква страх и тревожност.
Четири, пет годишните се сблъскват и с друг характерен страх – дали винаги мама и татко ще бъдат до тях. Липсата на родителите безпокои децата още с раждането им, но тук става въпрос за нещо по-специфично. Става въпрос за страха от изоставяне или смърт. Обикновено доста деца на тази възраст знаят, че на света се появяват бебета, че порастват, стават възрастни и накрая отиват на небето или просто изчезват. Зависи от родителите точно каква идея са обяснили на мъничето. Това е и периодът на безкрайното задаване на въпроси. Така че очаквай много от рода на „Какво е да умреш?”, „Какво е завинаги?”, „Къде отиваш после?” и други подобни. Но най-обезпокоителното за едно детско съзнание е идеята, че някой ден в възможно мама и тате да ги няма, това създава огромен страх и тревога в детската душа. Затова може би трябва да изчакаш с обясненията или да му представиш християнската идея за задгробния живот, в която близките не просто изчезват завинаги, а се пренасят на много по-хубаво и интересно място. Важното е да обясниш с прости думички идеите на детето, а не да отклоняваш въпросите с аргумента, че то е още малко и не разбира. Децата разбират много повече, отколкото ние възрастните си представяме. Може да онагледиш обясненията с примери от околната среда, например живота на едно цвете или сухо листо, което в началото е било пъпка, след това се е разлистило и е било свежо и зелено и накрая е изсъхнало и се е отронило от дървото.
Най-често срещаният страх във възрастта от три до пет-шест години, когато детската фантазия е във вихъра си и в детската глава попада огромен набор от информация, впечатления, приказки, филми, ситуации и за съжаление дори компютърни игри. Безжалостните, страшни, зли и отмъстителни герои оживяват с двойно по-голяма сила, спрямо положителните герои. Негативният образ е по-наситен с цветове и характеристики и не случайно именно той оживява с пълна сила в съзнанието на детето, предизвиква страхове, плач, неспокоен сън и нервност. Внимателно подбирай приказките, филмите, ограничавай телевизията, нека детето не гледа предавания и филми за възрастни, където насилието, грубият език и пошлите сюжети преливат. Отделяй повече време на детето, разсейвай го от страховете му. Стресът се лекува най-добре с много любов, разходки и игри на зелено и общуване с връстници и животни.[/center]

Източник!