Детето на любимия- или в ролята на мащехата

Детето на любимия

Любовта те отведе в обятията на мъж с дете. По една или друга причина вече си
сериозно обвързана с господин, който има едно малко сладко ангелче или
чудовище.
Никога не си подозирала, че ще бъдеш в ролята на мащеха,
но силните чувства към мъжа на мечтите ти са заличили всякакви
предразсъдъци и са заглушили укорителните думи на близките ти.

Ролята, в която ти престои да влезеш не е никак лесна. Неслучайно казвам
„роля“, защото именно от влизане в роля ще имаш нужда първите месеци, а
може и години, докато се нагодите с малкия наследник на
приятеля/съпруга ти.

Какво трябва да знаеш, когато станеш майка по този начин?


Твоя основна и най-важна цел трябва да бъде хармония и разбирателство с
детето. Звучи лесно, но именно товаще е най-трудното, ако детето е
излязло от бебешката възраст. Начинът, по който то ще
те приеме е почти непредсказуем и, ако ти предстоят подобни емоции за
първи път, ще осъзнаеш колко важно е мнението на едно дете и колко
трудно може да бъде манипулирано. Децата са естествени и до болка
искрени. Ти може да бъдеш приемана като лошата кака/леля, като чуждата,
като приятелка, като враг... Ти ще си всичко, но не и неговата майка.
И колкото и да си невероятно мила, в твое лице детето ще вижда образът
на разделените си родители, дори да нямаш и грам вина за събитията.

Именно защото истинската майка е незаменима и най-обичана на света, правило номер едно е никога, ама никога да не си позволяваш да казваш нещо лошо за родната майка на детето.
Дори тя да е съгрешила по някакъв начин или да знаеш куп отрицателни
неща за нея, ти си последният човек, който трябва да ги казва пред
детето. За нея или добро, или нищо. Ако си позволиш да кажеш нещо
отрицателно, детето ще го запомни и почти ще те намрази.

Не бива още от самото начало да започваш с прекалено сближаване и
демонстрации на любов към детето. Това няма да му хареса и ще го накара
да се затвори в себе си. Другата крайност – да си апатична и
некомуникативна с него също трябва да се избягва, защото то ще се
почувства отхвърлено и излишно и ще прави огромен паралел между
любовта, с която го даряват „мама и тати“, и твоята студенина.
Най-добрият начин на поведение е приятелското, като на първо време не
влагаш излишна дълбочина и не засягаш наболели теми. Играйте,
разговаряйте, гледайте детски филми, говори му за твоето детство и го
разпитвай за всекидневните му неща – какви са приятелите му в детската
градина/училище, на какво най-много обича да играе и къде обича да
ходи. Бъде негова приятелка и дружелюбна кака, а не наставница и
заместник на мама още от първия миг. С времето, когато спечелиш
симпатиите му, ще дойде и време за по-сериозни неща.

Прекарвайте повече време тримата с таткото. Ключова роля в отношенията ви с детето
има именно той. Когато то вижда, че „тати“ те уважава и в същото време
не го пренебрегва заради теб, ще се почувства по-комфортно.
Демонстрациите на близост и любов между вас двамата в присъствието на
детето са забранени в началото на опознаването ви. То знае, че ги
имате, но не е нужно да вижда всичко това.

Ако мъника се окаже по-голям звяр и от тези в най-страшните ти кошмари, тогава определено трябва да се въоръжиш с огромна доза търпение. Няма да е учудващо, ако започне да ти се качва на главата, да прави всичко напук и да не спира да ти противоречи. Това ще те изкара извън нерви,
но е доста грешен ход да му се развикаш. Това веднага ще даде повод да
се оплаче на „тати“ или „мама“ колко си лоша и колко зле се държиш с
него. Не бива, разбира се, и да се държиш изкуствено мило и въпреки
тормоза, който ти налага, да се усмихваш. Покажи му, че каквото и да
прави ти си голямата и ти си шефът, и трябва да започне да те слуша и
да се разбирате. Бъди твърда, но не и груба. Показвай самоуважение, но
не и детинско сърдене. Когато детето види, че ти, въпреки всичко, не си
лоша, малко по малко ще започне да задълбочава комуникацията ви.

Ако е твърде дръпнато, оставяй поривите за комуникация на него.
Детското му любопитство само ще отключва в него желание да общувате и
да знае повече за теб. Няма да имаш особен успех, ако насила го
разпитваш и заговаряш, когато то не желае да общува с теб. Важното е да
имаш търпение и да не позволяваш да си крива и груба пред детето.
Родното дете те обича по рождение, а любовта на доведеното дете се
печели с времето. Затова от теб се иска се двойно старание и търпение,
докато нещата влязат в бленувания хармоничен ритъм.

Източник

Мисля че ролята на "втора майка" е изключително трудна и изискваща много търпение! Може би е най добре,попаднали в такава ситуация,е да бъдем самите себе си и да дадем достатъчно време на малкия човек да се приспособи. Освен това е и много важно дали неговата истинска майка е жива или не. Всъщност незнам как точно трябва да се постъпи,защото мога да говоря единствено от гледна точка на дете,израснало с втори баща( наистина прекрасен!),но майката е съвсем друго нещо.
Може би трябва да се доверим на интуицията си и да чакаме търпеливо ,за да не се превърнем в "мащеха"

Умението да се общува с децата е истинско изкуство, което изисква голямо търпение и внимание.
А ако на вас ви предстои да се сприятелите с детето, от предишна
връзка, на вашия съпруг или партньор, вие се нуждаете от два пъти
по-голямо търпение и усилия. Не си струва да капитулирате веднага, само
защото нямате достатъчен опит. Ако имате сериозни намерения и искате да
изградите бъдещето си с този мъж, вие трябва да положите всички
необходими усилия, за да спечелите сърцето на неговото дете.

Търпението е главният коз. Мъжът с “минало” не е катастрофа, но е доста
труден материал за създаването на полезни навици. Вие можете да
започнете да ги добавяте в характера предварително, без да очаквате, че
те веднага ще се натрупат (като мускулите).

Още от самото начало трябва да разберете, че детето ще претендира за
също толкова голямо внимание от страна на вашия мъж, както и вие, ако
не и повече. За него вие сте заплаха и то се страхува, че може да се
лиши от вниманието и обичта, с които е било обградено. Ревността не е
чувството, което ще ви помогне в контакта с детето или с вашия
партньор. Безсмислено е от самото начало да определяте граници между
вниманието към “него и мене”. На мъжа всеки ден ще му се налага много
пъти да преминава тази граница. Доброжелателният разговор може да
помогне за осъзнаването, че става дума за естествена любов към
собственото си дете, а също така и за естествената за всеки родител
“слепота” по отношение на недостатъците на своето дете, които веднага
се набиват в очите на приемния родител.

Постарайте се да влезете в новото си семейство спокойно и постепенно,
така че детето да може да свикне с новата ситуация, да престане да се
страхува, че ще му отнемете личното пространство и да успее да ви види
в различни ситуации, преди да заживеете заедно. Помолете мъжа си да
прекарвате повече време заедно, за да можете и вие, и детето да се
наблюдавате отстрани.

Една от най-разпространените грешки през този период е огромното желание веднага да се харесате на детето. За истинското приятелство е необходимо много време.
Ето защо не си струва още по време на първите разговори да се опитвате
да разберете всички подробности за вътрешния свят на детето. Оставете
му правото да си живее живота, който си е живяло преди срещата с вас.
Ако искате мир и спокойствие, приемете на първо време начина на живот
на бащата и детето и не го променяйте. Ако водите пълноценен и
доброжелателен живот, детето рано или късно ще поиска да участва в него.

Ако вече сте се сблъскали с агресия от страна на детето, не изпадайте в
униние и не се обвинявайте, че не можете да общувате с хората.
Агресията често е единственото оръжие, с което детето може да се
противопостави на света на възрастните, ако се страхува от него. Тук ще
ви се наложи да бъдете опитни дипломати и да приложите най-доброто от
себе си по време на преговорите.

В никакъв случай не отвръщайте на агресията с агресия. Не забравяйте,
че детето лесно може да манипулира баща си, да изгради у него чувството
за вина, поради недостатъчното внимание от негова страна, а това ще ви
постави в не много добра светлина. Не рискувайте и не превръщайте
живота си в борба за власт и внимание.

Втората често срещата грешка е угодниченето към детето, както и опитите за неговото спечелване чрез различни подаръци.
Ако детето почувства, че може да ви манипулира, то с радост ще се
възползва от това. Повярвайте, то би постъпило така и с родната си
майка или с друг роднина. По-добре покажете на детето, че вие сте
добронамерени към него, докато то все още не е убедено струва ли си да
се сприятели с вас.
Провокирайте детето то само да се опитва да спечели вашата любов и
приятелство. За да постигнете това, то трябва да ви възприеме като
интересна личност, с чието приятелство трябва да бъде удостоено.
Опитвайте се да бъдете искрени и добронамерени – децата бързо разкриват
фалша и тогава всички ваши подаръци ще се обезценят.

Уважавайте детето, разговаряйте с него като с равен (но не го натоварвайте с проблемите на възрастните) и всичко ще бъде наред. Това може да не
стане веднага, но тогава семейното щастие ще ви се стори по-сладка
награда.

www.tia.bg

Може би историята, която ще разкажа е малко по-различна, но все пак поучителна. Една позната се разведе, но детенцето остана при нея. Едно хубаво 6-годишно момиченце. По стечение на обстоятелствата, познавам и новото момиче, с което живее таткото. Невероятна жена! Красива, дисциплинирана, интелегнтна, с вкус към красивото, много жизнена и усмихната. От нея съм чувала, че много обича детето и и е много мило. Та това е детето на нейното момче! Малката хубавица също много обича кака Гери, харесват се взаимно. Мисля, че кака Гери е намерила правилния подход. Води малката със себе си на фризьор, на покупки, на разходка по женски. Малките момиченца обожават това. Изобщо децата обичат да се държиш с тях като с равен, да им показваш твоя свят и да ги допускаш в него. Някъде там е ключът за добрите отношения между дете и "мащеха".

Сигурно винаги може да се намери пътя към сърцето на детето на любимия.