Легенда за седемте тепета във Пловдив

Войските на Филип Македонски неуспешно щурмували няколко пъти Тива, а
градът опрелено не искал да се предаде. Тогава пълководецът издал
заповед – който пръв се качи на крепостната стена, печели като награда
управлението на града. Имало в армията му мнозина тракийци и един от
тях успял да избегне вражеските стрели и мечове, да се покатери по
стълбата и да стъпи на зъберите. След пробива градът паднал бързо и
Филип Македонски изпълнил обещанието си – назначил смелия войнзса
управител. Минали години, утвърдил властта си новият управник, но пък
съседите му заплашвали да го нападнат. Точно тогава получил вест от
родното си място, брат му го молел да им се притече на помощ срещу
варварските племена. Не се отзовал тракиецът, твърде много се боял за
поверения му град. Минало десетилетие и той отново получил вест от брат
си – майка им била на смъртно легло и искала да го види за последен
път. Отново не отишъл тракиецът, дворцови интриги заплашвали
управлението му и твърде много се побоял за властта си. Преди да
издъхне обаче майка му го проклела на камък да се превърне, ако отново
стъпи в родния си край. Дошъл и края на живота на управника, последното
му желание било да го погребат там, където се е родил. Най-верният му
слуга натоварил ковчега с тялото му на няколко камили и тръгнал на път.
Дълго вървял, много земи прекосил и накрая стигнал земите на днешен
Пловдив. Спрял вечерта огън да накладе, а ковчегът се изхлузил от
камилата, която го носела, паднал на земята, отворил се и тялото се
изтърколило. Мигом всички се вкаменили – и мъртвия вече тракиец и
слугата му и камилите, така се образували хълмовете.

Легенда разказва, че в
планината на юг от равното поле жевеела красива девойка на име Родопа.
Щом я зърнал, морският бог Посейдон се влюбил в нея, но скоро изоставил
Родопа и отвлякъл синът на Родопа и Хемус- Евмолпиас. Исполинът Хемус
се опитал да го спре и хвърлил хяколко огромни камъка, за да препречи
пътя му. Посейдон се ядосъл и превърнал Хемус в планина, а
камънитеостанали да стърчат като грамади сред полето на южния бряг на
река Марица. Когато Евмолпиас пораснал се върнал да търси майка си, но
намерил само красива планина с нейното име. Той се заселил на хълмовете
край реката и там въздигнал град Евмолпия, днешен Пловдив.