Разведени родители.

Pазбирате ли двойките,които остават заедно заради децата,въпреки,че мъжът и жената са си дали ясна сметка за зейналата пропаст помежду им?А вие ,не дай си Боже ,ако стои пред вас такъв съдбоносен въпрос какво ще правите?
_________________

Трудно е да се каже, ако опре ножа до кокала всеки си решава сам според обстоятелствата. Но съжителство без разбирателство си е чисто самоубийство и за двамата партньори, а и средата която те сътворяват на своето дете(деца), едва ли е най- подходяща(щом не се разбират и се карат- това никак не ми изглежда правилно за възпитанието на подрастващите).
Так мисля в момента, но да не дава господ да ми се случи подобно нещо, не бих го преживяла със сигурност. Най- много се страхувам от това да остана сама.

Абсолютна заблуда! Когато разбирателството между двама души изчезне,децата не спасяват положението! Колкото и да ни е трудно да вземем решение за раздяла,когато нещата не вървят трябва да поемем риска! Освен това представяте ли си колко нездравословно е децата да ръстат в такава среда! По-добре да се разделят овреме двама души и да запазят добрият тон помежду си.Така и децата ще разберат правилно нещата!

Спорен въпропс.Незнам кой е по-добрия вариянт,и не искам да разбирам.

За мен по-добрия вариянт е,развода! Когато двама души не могат да се понасят,ясно е че и децата ще страдат!Затова,нека се разделят цивилизовано без истерии и удари под кръста! При такива разводи,децата не страдат толкова,защото виждат че родителите им ,макар и разделени са приятели а не врагове и! Пък и всеки родител по отделно,може да прекарва пълноценно врема с детето.

Да не ми се случва да трябва да избирам,но при
всички положения развода е по-разумното решение.

Много сложен въпрос. Имам приятелка, която се изправи пред този проблем неотдавна. И в крайна сметка май ще се съберат в името на децата. Защото погледнато от детските очи - това е егоизма на родителите. Всеки мисли, че ще е по-добре без другия, но децата май не мислят така. Без значение в кой е вината за дадената ситуация. Разкъсването м/у двамата родители според мен е най-голямото наказание...

Децата порастват и напускат дома и после какво....обръщаш се
назад и какво виждаш...едно голямо нищо,един пропилян живот.

Да децата порастват и заминават и какво остава една празнота,едно нищо,а за какво си живял си без обич,без разбиране за какво да останеш сам с човек който не обичаш.ДА развода е разумно нещо,на време и на място.Няма нужда да се мъчим.Имам познати който се ожениха и 3 месеца след свадбата се разделиха,сега детето е при майка си,а през ваканции и почивни дни при баща си.

alex1701 написа:Много сложен въпрос. Имам приятелка, която се изправи пред този проблем неотдавна. И в крайна сметка май ще се съберат в името на децата. Защото погледнато от детските очи - това е егоизма на родителите. Всеки мисли, че ще е по-добре без другия, но децата май не мислят така. Без значение в кой е вината за дадената ситуация. Разкъсването м/у двамата родители според мен е най-голямото наказание...

По повод на това ще ви разкажа една истинска история.

Моя съседка имаше дълги години проблеми със съпруга си. Познати и приятели я съветваха да се разведе докато е млада,но тя не искаше в името на децата-да не ръстат без баща.Аз съм била свидетел на не малко неприятни сцени! И така,децата пораснаха и се изнесоха,да живеят на спокойствие. И на само това ами обвиниха и майка си за нещастното си детство! Е,какво се получи? Тя се разведе на стари години след много дълъг и нещастен брак, още двама души живеят с горчилка в душите си за отминало нещастно детство! Мисля че не си струва!

alex1701 написа:Много сложен въпрос. Имам приятелка, която се изправи пред този проблем неотдавна. И в крайна сметка май ще се съберат в името на децата. Защото погледнато от детските очи - това е егоизма на родителите. Всеки мисли, че ще е по-добре без другия, но децата май не мислят така. Без значение в кой е вината за дадената ситуация. Разкъсването м/у двамата родители според мен е най-голямото наказание...

Наистина е сложен въпроса, но трябва да се постъпи правилно, а това не винаги е възможно. Децата наистина може би възприемат нещата така, но ако им се обясни по подходящият начин едва ли ще възприемат трудно раздялата.
П.П. Дано да не ми се случва, както и на никоя от нас мами.

Много е важно как ще се подходи към децата,защото за тях е най-травмираща една раздяла.зависи и колко са големи.
твърдо обаче отричам като са две деца едното да е за единия,другото за другия.Това боли още повече,поне според мен,защото ако са си двете деца заедно след развода,ще се подкрепят по детски,както те си знаят и най важното - те няма да се чувстват толкова изоставени и самотни

Аз съм с разведени родители,може би нещата щяха да седят по друг начин ако бяха положили малко сили да останат приятели.Ако един ден недай си боже аз попадна в такова положение ще направя всичко възможно да бъда в добри отношения с вече бившия,вярвам че тово много ще улесни жевота на детето за в бъдеще.

liliq86 написа:Аз съм с разведени родители,може би нещата щяха да седят по друг начин ако бяха положили малко сили да останат приятели.Ако един ден недай си боже аз попадна в такова положение ще направя всичко възможно да бъда в добри отношения с вече бившия,вярвам че тово много ще улесни жевота на детето за в бъдеще.

Да ,определено в такава ситуация ,родителите са длъжни да положат усилия,да подържат приятелски отношения!
И пак смятам ,че за да се получи,родителите трябва да се разделят овреме,преди още да са се намразили!
Разбира се ,след като са положили усилия да спасят брака си!

Аз също съм с разведени родители и така е много по-добре.Мъже бол.Винаги ще се намери нещо по-добро от старото,отколкото да седиш и да те тормози и тебе и детето...

liliq86 написа:Аз съм с разведени родители,може би нещата щяха да седят по друг начин ако бяха положили малко сили да останат приятели.Ако един ден недай си боже аз попадна в такова положение ще направя всичко възможно да бъда в добри отношения с вече бившия,вярвам че тово много ще улесни жевота на детето за в бъдеще.

и аз милсля Влади като теб-и нашите за рзведени,никой не е е застрахован че няма да му се случи

И АЗ СЪМ ДЕТЕ НА РАЗВЕДЕНИ РОДИТЕЛИ МНОГО Е ЛОШО ЗА ДЕТЕТО ЗАЩОТО МУ ЛИПСВА БАЩА МУ /МАИКА МУ МНОГО АКО НЕ СА В ДОБРИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ

и аз съм сразведени родители,но по добре така отколкото да гледаш как се карат и несе разбират.след време децата порасват и тръгват по своия път

mavi написа:Децата порастват и напускат дома и после какво....обръщаш се
назад и какво виждаш...едно голямо нищо,един пропилян живот.

Повярвайте според мен не си заслужава цял живот да търпиш в името на разрушения си вече брак и детето.Там между вас не е останало нищо свято.Има ли смисал да живееш в собствената си заблуда при полужение че вече сте само едно цяло по брачно свидетелство.Между вас всичко е мартво.......Мили дами и господа незабравяйте все пак че живота е само един и винаги има втори шанс.

Така е, но много хора не го осъзнават!

Моята приятелка и сестра, обаче са на това мнение и се разведоха - няма любов, няма разбиране, няма подкрепа! Защо детето да живее в среда на напрежение!
А хората пък казват: А детето? Няма ли да страда от раздялата им? Какво е брак, ако не се преборят и двамата с проблемите? Но кагото само единият ги решава, а другият си прави каквото си знае, по добре да са разделени. Само съм против настройването на малкото създание към единия или другия родител.

Разводът – това е раздялата на двама съпрузи или партньори в живота.
Той най-често е резултат от дълъг период на семейна криза и конфликт в
междуличностното взаимоотношение,които предизвикват психическо
страдание за двамата партньори,а ако има деца,
те страдат още по-тежко

То е хубаво написано от двете ви, обаче не винаги нещата са така прости и не всеки стига до този извод.

Когато става въпрос за развод нещтата никога не са били лесни и прости,имаш да губиш имаш и да печелиш,но съотношението между двете величини-ако можем така да се изразим......винаги е едно голямо неизвестно?????????..........Когато се стигне до такъв момент трябва да зададеш много въпроси на самия себе си.......