Що е ринолалия?

by **mamazavinagi** Пон 23 Мар 2009, 15:27

Ринолалията е понятие, обозначаващо типичния носов (назален) говор при деца с вродени цепнатини на устните и/или небцето.

Вродените
цепнатини на устните и/или небцето (ВЦУН) са едни от най-честите
вродени аномалии - около 1/700 раждания (според последните проучвания в
Европа). Причините не са напълно изяснени, но участват генетични
фактори и влияния на околната среда. Съществуват най-различни форми -
от най-леки, като малка бразда на устната, до най-тежки двустранни
форми (с цепнатини на устните и небцето от двете страни на средната
линия). Обикновено те се забелязват лесно, освен скритите подлигавични
цепнатини на мекото небце, проявяващи се видимо само с разцепване на
мъжеца (увулата).

В Европа съществуват над 182 различни
хирургически техники в зависимост от това на каква възраст и при каква
последователност се коригира аномалията. Около 60% от центровете
извършват това в първата година след раждането с две основни операции.
В България секторът по пластична и челюстно-лицева хирургия при ВМИ -
Пловдив използва една от четирите схеми, утвърдени от Европейската
група експерти „Eurocleft". Тя включва следното:

- При едностранни форми устната се коригира на 2-3 месечна възраст;
-
При двустранни форми устната трябва да се оперира възможно най-рано,
дори в първите дни след раждането, поради настъпващи допълнителни
деформации с напредване на възрастта;
- Цепнатината на небцето се оперира едноетапно на 10-12 месечна възраст;
-
В случаите с цепнатина на венеца се извършва отделна операция между 3 и
5-годишна възраст за съединяване костите на венечната кост. На този
етап, при нужда, могат да се коригират някои несъвършенства по устната,
но най-важното е, че се подобрява формата на горночелюстната дъга и
постоянните зъби могат да растат без да попадат в цепнатината. Тази
намеса може да спести костна трансплантация, която иначе се налага
между 9 и 12-годишна възраст.

Преди настъпването на пубертета се
налага нова преценка на състоянието на устната, носа и небцето. При
наличие на носни деформации те могат да се деформират хирургически. Все
по рядко се наблюдават лицеви деформации, които налагат костни операции
върху челюстите, но ако те се налагат, се извършват в края на растежа -
след 18-годишна възраст.

Предвид говорните резултати, можем да наречем ранни операциите, които затварят цялата цепнатина на небцето (през първата година от живота), късни - тези след шестата година, а междинни
- тези около третата година. Опитът на голям брой центрове за
последните 30 години показва, че ранната корекция на цепнатината на
небцето (през първата година от живота) не увеличава съществено риска
от зъбночелюстни деформации. За сметка на това се увеличават шансовете
за създаване на правилни говорни навици при възстановената аномалия на
говорния апарат.

Проблемът при пациентите с вродени цепнатини на устната кухина включва и корекция на речевите нарушения, които се характеризират с комплекс от симптоми:
1) Изменение в положението и подвижността на езика: той е вял, с ограничени движения и така става бариера и насочва издишната струя към носоглътката. Ето защо речта звучи носово;
2) Измененията в дейността на мускулите, които движат мекото небце: то е пасивно, слабо подвижно и не може да служи за преграда между устната и носната кухина;
3) Нарушено взаимодействие между дихателните мускули и тези, които участват в изговарянето на звукове,
което води до ускорено, повърхностно и учестено дишане. Нарушено е
взаимодействието между вдишване и издишване. Този тип дишане затруднява
говоренето и води до неправилна реч. Сукателният рефлекс обикновено е
налице, но трудно се постига вакуум в устната кухина, така че слабо се
развиват и мимическите мускули. При опитите да се компенсира изтичането
на въздух през носа се появят излишни, паразитни движения на лицевите
мускули при говорене.
4) Пълно нарушение на звукопроизношението:
нарушен е целият комплекс от съгласувани движения, които участват в
процеса на говорене - дишане, гласообразуване, изговаряне на звукове.

Автор predainatatak.bg