Да слушам или да не слушам?

Да взимаме важните решение в живота си сами е повече от задължително. Да избираме как ще управляваме парите си - също (помислете за клиентите на Бърнард Мейдоф). Сканирането на мозъчната дейност на хора, решаващи как ще постъпят с парите си в присъствие на финансов експерт, обаче разкрива, че дяловете на мозъка, отговорни за избора и предвиждането на вероятностите, намаляват значително своята активност, ако е наличен авторитетен съвет.

С други думи, човек в голяма степен губи своята самостоятелност, когато има кой да му дава квалифицирани съвети. Това подсказват резултатите от експеримент на учени от университета Emory в САЩ, публикуван в списанието с отворен достъп PloS One.

Мозъчната дейност на участниците в изследването е наблюдавана чрез функционален магнитен резонанс, докато те са решавали дали да заложат

някаква сума на сигурно, или да я рискуват, но с вероятност за по-висока печалба. Методът за наблюдение позволява да се види кои дялове на мозъка са активни, тоест действат при определено действие.

В едни случаи участниците са били оставяни сами да взимат решенията си, като на екрана пред тях се е изписвало, че съвет не е наличен. Тогава дяловете от мозъка им, отговорни за избора и предвиждането на вероятностите, са били много активни, тоест хората реално са решавали сами. В другите случаи на екрана пред доброволците е излизало съобщение, че специалист ги съветва как да постъпят с парите си в дадената ситуация - да приемат ли инвестицията, или да я откажат. Дори преди да решат дали да последват съвета или не, мозъчната активност, характерна за решаването и преценката, силно намалява.

Тези резултати показват, че човек е много склонен да спре да поема отговорност за решенията и постъпките си в присъствие на авторитет поне в случая на финансовите операции. Както обаче може би сме забелязали, това е вярно и за много други области на живота.

Подобна интерпретация на изследването обаче би могла да бъде заблуждаваща. Всички експерименти са извършвани в рамките на много кратък времеви период, като участниците е трябвало да вземат своето решение за три до пет секунди. В реалния живот мнозинството от нас прекарват много повече време в умуване как конкретно да постъпят с парите си. В повечето случаи също така, ние се съветваме с повече от един "авторитет", преди да формираме преценката си. Надали някой гледа икономическо предаване по телевизията с ръце върху клавиатурата и веднага щом чуе някакво мнение, инвестира парите си.

И все пак никой не може да каже в кой момент и за колко време реално се взима едно решение. На мнозина се е случвало в рамките на миг да изберат алтернативата, която доскоро им се е струвала неразумна или рискована. Каквото и всъщност да се случва в главите ни, изследването на екипа психолози и икономисти ни подсказва да внимаваме повече, преди да обявяваме някой за авторитет, и повече да ценим и съхраняваме самостоятелността си в мисленето и преценката.

www.dnevnik.bg