Кога да се обърнем към логопед .

Моля, прочетете внимателно онтогенезата на речевото и езиковото развитие и развитие на уменията за хранене

Следвайки нормалното развитие на говора и езика (виж онтогенеза на речевото и езиковото развитие), възрастовите кризи са периодите, в които при непостигане на определени говорни и езикови умения е желателно да се потърси консултация със специалист:
# По отношение на гласа на детето


* Ако до 3 месец бебето плаче „вяло”, без сила и изразеност започнете да следите дали тази проява не е съчетана със затруднения при храненето (виж затруднения при храненето)


* Ако до 12 месец детето не „пищи”, за да се радва на гласа си, не имитира интонация, „говори си’ не променяйки интонацията и силата на гласа, не реагира добре на силни шумове, плаче дрезгаво и придиханно, потърсете консултация с УНГ и след това с фонопед (фонопедът е логопед, който се занимава с гласовите нарушения)


* Ако след 12 месец детето говори с променлива, непостоянна интонация, скандирано или накъсано, в съчетание със затруднения при храненето, с явни прекъсвания в говорното дишане (при изговор), с нарушен контрол на саливация ( преглъщане не слюнката), трудности при координирането на говорното дишане, контрол на саливацията и озвучаването – потърсете консултация с логопед


# По отношение на говора на детето ( Заб. Моля имайте предвид последователния ход на развитие на речта и при забелязване на проблеми с конкретен възрастов период, обърнете внимание и евентуалните пропуски в предишните периоди)


* Във възрастта от 1 до 12 месеца, моля прочетете внимателно етапите на развитие на хранене (виж развитие на уменията за хранене) и етапите на поява на отделните звукове и техните комбинации (виж онтогенеза на речевото и езиковото развитие) и ако установите закъснение над 3 месеца, потърсете консултация с логопед


* Ако детето има деформации на устните или небцето, потърсете консултация с логопед, независимо от възрастта на детето и от това дали е имало или предстои медицинска интервенция


* Ако във възрастта от 1г. до 2 г. не се появят ритмични вериги от срички и по-късно бебешките думи, не започне детето да прави изречение от две думи, ако детето използва собствена жестова система, за да комуникира с вас, не имитира интонация и думи, потърсете консултация с логопед


* Ако във възрастта от 2г. до 3 г детето пропуска срички, не повтаря последната чута дума, не имитира интонация, не повтаря новите думи, използва собствена жестова система, слива думи, запазва се „бебешкия” изговор, липсват звукове КГХ, ПБМ, ТД, пропускат се гласните, поставя се езика между зъбите при изговор на ТДН, не се плези, пие трудно от чаша, потърсете консултация с логопед


* Ако във възрастта от 3 г. до 4 г детето не комбинира повече от 4 думи в изречението, пропуска думи от изречението, не повтаря по инструкции или спонтанно, липсват или се изговарят трудно разбираемо звукове СЗЦ, ВФ, ШЖЧ, не имитира ритмови и мелодични форми, потърсете консултация с логопед


* Ако във възрастта над 4 г ако липсват или се изговарят трудно разбираемо звукове РЛ, ако се съмнявате за заекване или каквито и да са според вас трудности при изговора или образуването на изречения, потърсете консултация с логопед


* Ако детето носи шина, брекети или има други oртодонтски корекции, потърсете консултация с логопед


# По отношение на езика на детето ( Заб. Моля имайте предвид последователния ход на развитие на речта и при забелязване на проблеми с конкретен възрастов период, обърнете внимание и евентуалните пропуски в предишните периоди).


# Ако детето се развива в двуезична или повече езична среда, потърсете консултация с логопед, независимо от възрастта на детето


Информация за необходимите ви помощни средства и начинът на закупуване можете да намерите тук
Моля погледнете препоръчителният брой консулатции и примерните курсове за терапия тук

Не поддържайте тезата „и баба ми е проговорила на 4 години” или „ ние всички в къщи говорим така”, или „това му е чарът” – това само ще затрудни ефективната намеса на логопеда и ще доведе до големи затруднения в училищна възраст !!!



Дисфагия

Това е нарушение на гълтането, причинено от различни фактори, които могат да бъдат:
# неврологични – спастика или хипотоничност на мускулите, контролиращи органите на устната кухина и носоглътката.
# aнатомични – различни аномалии и деформации на органите на устната кухина и носоглътката
# оперативни и следоперативни интервенции и състояния
Нарушението се диагностицира от специалист отоларинголог(УНГ).
При дисфагията се нарушава механизма на преглъщане или има невъзможност за такова, което води да давене, задавяне, невъзможност за приемане на храна и течности с обичайните средства за хранене. Нарушена е и координацията на дишането при хранене, което пряко води до опасност от аспириране на храна или течност. Проблемите се проявяват не само при хранене, но и при преглъщане на слюнката.
При липса на неврологични или анатомични индикации, застрашени са и деца, които са интубирани и/или са захранени със сонда в кувьоз или при оперативна намеса. При тях се препоръчва профилактична хранителна терапия.



Нарушения на храненето

Под нарушенията на храненето се разбира:
# нарушения на гълтането – поради спастика или хипотоничност на мускулите, контролиращи органите на устната кухина и носоглътката, различни аномалии и деформации на органите на устната кухина и носоглътката – (цепки на устните и твърдото небце, абнормно скъсени френулуми на горната устна и на езика (къса подезична връзка или юздичката под горната устна), абнормно уголемен език, силно позициониран назад и слабоподвижен език, цепки или деформации на мекото небце, разрастване на трета сливица или патологични изменения в сливиците, след оперативни намеси в устната кухина, след интубация или захранване със сонда в кувьоз или при оперативна намеса, при повишен рефлекс за повръщане, езофарингеален рефлукс, свръхчувствителност на лигавицата на устната кухина и на езика и при наличието на „географски език“, при хирургични пластики и интервинции, предполагащи продължително лечение.
# нарушения на дъвкането – в голямата си част са свързани или са следствие от нарушенията на гълтането, но могат да са породени и от абнормно развитие на сукането, смученето и пиенето от чаша (които също може да са нарушени и да са съпътстващи), инфантилно гълтане, неправилно и продължително използване на биберон и залъгалка или ползване на неанатомични такива, честа и непоследователна смяна на методите и средствата за хранене, продължително хранене с пасирани храни и инфантилизиране на храненето
# при продължителни вредни навици – смукане на пръст или играчка с последващо деформиране на твърдото небце или челюстите.
Горепосочените анатомични и неврологични нарушения се диагностицират от отоларинголог(УНГ), детски стоматолог и педиатър-неонатолог.



Предречева рехабилитация

Препоръчва се и се прилага при деца с нарушения в сученето, гълтането, дъвкането и при деца с трайно усвоени вредни навици (пряко влияещи на храненето), при деца с вербална диспраксия, дизартрия, при деца с неврологични заболявания, при деца с метаболитни или генетични заболявания с неврологична симптоматика. Предречевата рехабилитация се използва в периодът от 1 до 3 години при индикации за смущения в храненето, като стимулация при терапията на говорното развитие и представлява система от терапевтични подходи, насочени към подобряване на движението на различни групи мускули, участващи във функционирането на речедвигателния апарат.
Включва хранителна терапия, топлинни апликации и криотерапия на лицеви зони, вибрационни стимулации и стимулации на лицеви зони по Войта (последното не се предлага от специалистите в кабинета). С цел подобряване на активния и пасивния говор се включват различни терапевтични подходи, насочени към подобряване на комуникацията между майката и детето.


Хранителна терапия

# Част от „Предречевата рехабилитация”. Препоръчва се при деца, които или имат неправилен модел на гълтане и дъвкане, водещи до нарушение в произношението на един или група звукове, или имат други анатомични или неврологични проблеми, водещи до нарушение на процеса на хранене. (виж нарушения на храненето)
# Целта на терапията е да се обучат майката и детето, как да се хранят, а не с какво да се хранят, като по този начин се въздейства пряко върху двигателните умения на речедвигателния апарат и косвено върху движението на езика и позиционирането му при изговора на отделните звукове. (виж развитие на уменията за хранене в норма)
# Хранителната терапия не замества терапията при нарушени звукопроизношение, а само я подпомага.
# Терапията е насочена към подобряване на възможностите на детето за приемане на течни, полутвърди и твърди храни, развиване и усъвършенстване на дъвкателните способности. Използват се методики и упражнения за стимулиране на преглъщането, дъвкането, движението на езика, движението на долната челюст, ползват се стимулации с електрически четки за зъби и ортодонтски душ.



Дислалия

# Дислалията е нарушение на произносителната страна на речта, при което неправилно се произнасят, заменят се и/или липсват отделни звукове или групи от звукове.



Дизартрия

Дизартрията е нарушение, което е обусловено от огнищни увреди на централната или периферна нервна система. Нарушена е инервацията на артикулаторните органи, а оттам и координацията на говорния процес (дишане, фонация и артикулация). При деца най-често е симптом от сложната клинична картина на заболяването детска церебрална парализа. Получава се в резултат на остри поражения на ЦНС преди, по време или непосредствено след раждането. Има неврологичен характер и симптоматика, която включва паретични, тоносови, координационни или сетивни нарушения. Може да се срещне в комбинация с други заболявания като епилепсия и др. В зависимост от продължителността и тежестта на заболяването може да даде и отражение в развитието на езиковата система при детето.


Дислексия

Дислексията е нарушение на уменията за четене и организирането и употребата на графичните символи като информационни носители
# Появява се в резултат на затруднено изграждане на фонемен(речев) гнозис, зрително-пространствени нарушения, погледна атаксия, нарушения на психичното и интелектуалното развитие, парализи, нарушения на зрителния анализатор и др.



Дисграфия

Дисграфията е нарушение на уменията за писане и използване на графични знаци
# Появява се в резултат на нарушение на фонематичния слух (фонемен гнозис), нарушения на фината и грубата моторика, нарушения в звукопроизношението, парализи, леворъчие, праксисни нарушения, гнозисни нарушения, нарушения на психичното и интелектуалното развитие.
# Правописните грешки поради неовладяване на правописните правила, без допълнителна симптоматика, не са симптом на дисграфия



Афазия

Придобитата в детска възраст е в резултат на черепно-мозъчна травма или вирусно заболяване. Наблюдава се разпад на развитата езикова система по всички нейни параметри - фонология, морфология, сематника, синтаксис и прагматика. Засегната може да бъде и писмената форма на езиковата система. Съпътстващи са поведенческите отклонения.


Дисфазия на развитието

Общ термин за обозначаване на генерализирани развитийни нарушения. Включва деца с нарушения в комуникацията и в развитието на психичните процеси, когнитивни дефицити, поведенчески нарушения, генетични синдроми, съчетани увреждания - невключени в други синдромо-комплекси. Нарушение, което се характеризира с нарушения в развитието на психичните процеси, късно начало на речта и атипично за възрастта развитие на езиковата система. Съпътства се от дефицити в развитието на сензорната система (видове агнозии), дефицити в зрителното, зрително-пространственото, слуховото и тактилно възприятие, внимание и памет, както и от двигателни дефицити, отразяващи се най-вече на развитието на общата и финната моторика (видовете праксис). Не се наблюдават нарушения в дишането и фонацията. Децата със съхранен слух, нормален артикулационен апарат и първично съхранен интелект.


Сензорно-интегративна дисфункция

Сензорната интеграция е процесът на превръщането на усещането във възприятие. Сензорно-интегративната дисфункция е нарушение на приемането и обработката на информацията, постъпваща от външни стимули и от собствените рецептори, както и интегрирането й в осмислена форма. Терапията на сензорно-интегративните дисфункции представлява стимулиране на сетивата и предизвикване на адаптивен отговор. В терапията се включват стимулации на тактилни, вестибуларни и проприоцептивни рецептори като се цели подобряване на функционирането на нервната система.


Хиперкинетичен синдром

Хиперактивност и дефицит на вниманието е нарушение на поведението в детска възраст, при което изразеното двигателно безпокойство води до нарушение в концентрацията на вниманието и предизвиква значителни затруднения при изпълнение на структурирани задачи. Представлява комплекс от симптоми, от които водещи са дефицит на вниманието, хиперактивност и импулсивност. Симптомите се появяват в ранно детство, но могат да продължат и до зряла възраст, където се демонстрира като вербална импулсивност и неовладяемост. Причините за нарушението все още са дискусионни и нееднородни. Терапевтичното въздействие при тези нарушения е мултидисциплинарно и обхваща медицински и парамедицински специалисти от различни области. Терапията в основните си рамки цели намаляване на свръхактивността и импулсивността, използване на уеднаквени стратегии и подход от всички сдпециалисти и близки на детето, подобряване на концентрацията на вниманието, подобряване собствената система на учене, подобряване на академичните умения, формиране на нови социални умения, коригиране на комуникативните нарушения.


Аутизъм

Аутизмът представлява первазивно разстройство на развитието на мозъчните функции (определение съгласно диагностичните критерии DSM-IV и ICD-10), което пречи на човешкия индивид да организира и разбира информацията, която получава чрез своите сетива. Това може да го доведе до липса на контактност, т.е. затвореност в самия себе си и драматично да наруши взаимодействието му с обкръжаващия свят. Децата с аутизъм трудно се организират, независимо от нивото на техния интелект и/или възраст, имат проблеми с абстрактното и концептуалното мислене, не могат да използват различини изражения на лицето или други знаци на общуване, Опитът показва, че най-добрата терапия за хората с аутизъм е ранното и специализирано обучение, което прави околната среда по-приемлива за тях и е насочено към специфичните дефицити на всеки отделен човек.

http://consult.speednetbg.net

Основни комуникативни нарушения, при които логопедът може да помогне:

-нарушения на артикулацията на звуковете (произнасянето на звуковете), най-често с, з, ц, ш, ж, ч, щ, р, л, изопачаване на звукове, пропуски, замени (дислалия)

-нарушение на темпа и ритъма на речта (заекване, запъване)

-езикови нарушения (дисфазия на развитието)

-гласови нарушения (дисфония)

-специфични обучителни трудности при овладяване на писането, четенето и смятането (дислексия)

-различни по степен езиково-говорни нарушения при детска церебрална парализа

-езикови нарушения при интелектуална недостатъчност

-нарушения на тембъра и артикулацията вследствие на вродени цепки на небцето (ринолалия)

Има ли вашето дете проблеми с говора? Споделете как се справяте с тях.

„Рачо реже риба“ или за проблемите в говора

За да се научи детето да говори правилно, е нужно да знаеш на какво да
обърнеш внимание още от най-ранна възраст. Има ли проблем, не губи
време – разреши го с помощта на логопед.

Нужна е да знаеш...

Консултацията с логопед е желателна в много случаи:

• Ако новороденото не може да засуче.
  Сукането до 3-тия месец е рефлекс, едва след това се превръща в съзнателен акт
  на хранене. Езикът по вре ме на сукане се движи хоризонтално и това
  спомага за извеждането напред на долната челюст. Но ако бебето не
  засуква, то логопедът-терапевт прилага т.нар. хранителна терапия, която
  включва специални упражнения за раздвижване на езика, стимулиращи
  движението „напред-назад“. По този начин се образува „лопатка“ под
  езика и това помага на бебето за засуче.
  
• Ако детето отказва да дъвче.
  В зависимост от това кога е захранено (след 6-ия, 7-ия месец), ако детето
  не иска да дъвче, този проблем би рефлектирал на една по-късна възраст.
  При дъвчене езикът се върти кръгообразно в устата. А това е много
  важно, за да може детето на 4 години да каже правилно звука „р“.
  
• Ако до 1,5 години не иска да пие от чаша.
  Това е показател, че дишането е през устата и е затруднено през носа. А за
  сонорните звукове – „л“, „м“, „н“, „р“, дишането през носа е от
  значение.
  
• Ако след 1,5 години детето не образува никакви думи и не имитира звуково родителите си.
  Ако детето използва собствена жестова реч, вероятно е нарушена мотивацията
  му да използва речта като функция на общуването. Желателно е да се
  намери причината за това, като се проведе консултация с логопед.
  
• Ако след втората годинка липсват „к“ и „г“ в говора на детето.
  Този проблем се решава бързо, ако се работи навреме. Иначе липсата на един звук води до нарушаване на артикулацията и на други.
  
• Ако около 3 години детето бута езика си между зъбите.
  Това е сигнал за възможно неправилно дишане, гълтане или лоши зъбни дъги. Не
  чакай детето да стане на 5 години и тогава да търсиш разрешение на
  проблема, след като на 3 години всичко може да бъде коригирано по-бързо
  и по-лесно.
  Помогни на детето да общува пълноценно и със самочувствие.
  

Кои звукове затрудняват детето?

„к“, „г“, „х“
Първо се появяват т.нар. гърлени звуци - „к“, „г“, „х“. Но ако забележиш, че
звукът „к“ липсва при изговора на думичките, когато детето на година и
половина, непременно се консултирай с логопед.

„с“, „ш“
Т. нар. съскави и шушкави звукове също създават затруднения. За да може
мъничето да говори, често заменя звук, който не може да изнесе, с друг,
който успява.

„л“
Този звук не изговарят правилно и голям процент от възрастните. Колкото по-рано се обърне
внимание на детето, толкова по-бързи по-успешни ще бъдат резултатите.

„р“
Най-трудният звук в българския език, защото е вибриращ. Но ако години мъничето не
може да каже „р“, това не е дефект, защото звук се изговаря между 4 и 5
година от развитието на детето.

Всичко има значение за правилния изговор на звуковете – дори кога да ce махне биберонът или кога детето се научава да дъвче, да пие от чаша... Причина за неправилното
произнасяне на даден звук може да бъде междузъбният сигматизъм, което
означава, че езикът се поставя между зъбите. А това е в резултат от
прекалената употреба на биберон, смукането на палеца
и др.
Деформацията на зъбите също създава пречки за правилното
звукопроизношение. При затруднения на звука „р“ може да има ленивост на
езика, неправилно дишане и гълтане, къса подезична връзка (детето не
може да си изплези езика, но това се коригира от специалист).

На каква възраст може да се коригира неправилният звук?

По принцип няма ограничения във възрастта. И на 30 години, ако човек не
може да казва „р“, а иска да се научи, е възможно. Разликата е, че при
децата всичко става по-бързо, а при възрастните по-трудно, тъй като
навикът е голям.
Но имай предвид, че ако детето има нарушения в
звукопроизношението, когато започне да се учи да чете и пише, това ще
доведе до допълнителни трудности.
Защото нарушен звук при произнасяне означава нарушен звук при писане. Когато диктуваш на
детето, то чува, запомня и после си повтаря наум. Така че, дори
правилно да чуе думите, то си ги диктува наум по начина, по който ги
изговаря.
И това води до усложнения. Започва да пише неправилно, заменя буквите и т.н.
Ето защо своевременното разрешаване на проблема ще ти спести допълнителни притеснения.

Не стимулирай бебешкият говор

Тъй като речта е социално умение, което се развива на базата на подражанието, важно е и ти как общуваш с детето.
Около 1 година мъничето започва да образува свои думички. Добре е да не
стимулираш бебешкия говор. Не казвай: „Виж буто“ или „Ето го бау-бау“.
Говори на детето правилно. Ако то каже „оля“ ти не повтаряй след него
по същия начин, а кажи „вода“. Когато детето чува правилния изговор, то
се научава да възпроизвежда правилно и думата, и фразата.
Основно правило е, че речта не може да бъде развита, ако няма подражание.

С внимание към игрите-упражнения

И в интернет, и други майки могат да ти предложат занимателни
игри-упражнения, чрез които се тренират звуковете при децата. Но бъди
внимателна!
Понякога подобни игри могат дори да навредят. Защото
причините за нарушенията в произнасянето на звуковете са различни и
подходът към коригиране е индивидуален при всяко дете.
Затова не се доверявай на „изпитани“ средства, а се консултирай с логопед.
Единствено игрите за намиране на даден звук в дума, за трениране на слуха, на
вниманието са универсални и можеш да пробваш, без да се страхуваш, че
ще навредят.
Ето една подходяща игра-упражнение за деца над 3 години:
Пляскате с ръце или удряте по масата с детето, когато в думичките, които произнасяш има например звук „ш“.

Борислава Байкушева-Бонева
Консултант: Нина Йорданова, логопед,
ръководител на център за работа с деца
„Пумпелина“, София

Ние сме на 3,5год. и все още не казваме `р`. Но не съм се притеснявала, защото знам, че има време за това. Но това в никакъв случай не му пречи да `иска нещо`.

Ние ходим от 1 година на логопед. На логопедката се съмнява за психически задръжки, бихте ли ми обяснили какво е това?

Ти не я ли попита какво означава?И би ли дала повече подробности!НА каква възраст е детенцето,кой ви насочи към специалист и защо?

Деца със задръжки в психическото развитие

Най-важно значение за правилното психическо развитие на детето има психологическият климат в семейството.Благоприятният емоционален климат в семейството е мощен двигател за духовното съзряване и развитие на детската личност.
Доказано е,че при липса на необходимите стимулиращи въздействия от страна на семейството у децата по-лесно възникват задръжки и отклонения в психичното развитие ( “анаклитична депресия”,отклонения в поведението,неврози,протесни реакции).
Най-важно значение за правилното психическо развитие на детето има психологическият климат в семейството.Благоприятният емоционален климат в семейството е мощен двигател за духовното съзряване и развитие на детската личност.
Доказано е,че при липса на необходимите стимулиращи въздействия от страна на семейството у децата по-лесно възникват задръжки и отклонения в психичното развитие ( “анаклитична депресия”,отклонения в поведението,неврози,протесни реакции).
Семейството е в състояние да изпълни своите възпитателни функции като осигури на детето една топла,приятна,задушевна и жизнерадостна атмосфера.Родителите трябва системно да стимулират познавателните интереси на детето търпеливо и спокойно да задоволяват неговата любознателност,да развиват у него усет към красивото и любов към истината и справедливостта.Преодоляването на отклоненията в поведението не е трудно,но изисква много такт и вникване в субективните изживявания на детето. Авторитетът на родителя може да се изгради само на основата на доверието към него. От детето трябва да се изисква,но само това,което е в неговите възможности(грижи за играчките,помощ в домакинството,самообслужване).Изискванията трябва така да се поставят, че детето да ги приеме като приятно задължение ,да почувства ,че му е гласувано доверие.
Родителите трябва да стимулират у децата инициативност,самостоятелност и трудолюбие.Жизнерадостното настроение е едно от най-сигурните средства за предпазване на децата от нервно-психически разстройства и отклонения.
Родителите не следва да обсъждат пред детето тревожни и неприятни въпроси,тъй като това създава у него чувство за несигурност,
потиснатост и страх.При развод или конфликт никога не трябва да се допуска раздвояване на детската психика, тъй като детето изпитва
еднаква потребност и от двамата родители.
Възпитателната стойност на личния пример произтича от потребността на всяко дете да вижда в родителя си образец,еталон за подражание. Детето съзрява и формира личността си,подражавайки на родителите си,поради което последните трябва добре да контролират собственото си поведение,да проявяват сдържаност,отзивчивост.Да не допускат гневни избухвания,припряност и недостатъчно необмислени действия.
Възпитанието в семейството трябва да бъде сгрято от любовта на родителя,то трябва да насочва детето към трезво и реалистично отношение към света,да укрепва неговата воля и да поощрява самостоятелността му.Изходна точка на правилното възпитание е ранното създаване на навици и ред.Спазването на един съобразен с възрастта на детето режим на живот съдейства за предпазване на НС от преумора и стимулира неговото психическо развитие. Резултатите от редица проучвания доказват,че децата,които спазват един определен режим на почивка,сън,хранене,игри и развлечения ,имат по-добро физическо и умствено развитие и по-рядко боледуват от нервно-психически разстройства.Те са по-жизнени,по-работоспособни и по-лесно се приспособяват към условията на заобикалящата ги среда.

Това успях да намеря като инфо. Източник

www.ometeo.net/edu/html/2010215.htm+%E4%E5%F6%E0+%F1%FA%F1+%E7%E0%E4%F0%FA%E6%EA%E8+%E2+%EF%F1%E8%F5%E8%F7%E5%F1%EA%EE%F2%EE+%F0%E0%E7%E2%E8%F2%E8%E5&hl=bg&gl=bg&strip=1" target="_blank" rel="nofollow">Още по темата - Деца със задръжки в психическото развитие - ТУК!!!


Попитай, за причината, последствията, и всичко логопеда, който посещавате. Ако се съмняваш - посетете и друг специалист. Това намерих като информация в интернет, но не означава, че вие се вписвате в това, което е написано тук.

Момиченцето ми е на 5 години. Интелектуално е развита добре, обаче имаме речеви проблеми и късно проговорихме. Поради несправянето с по-трудни команди логопедката смята , че трябва да се обърна към психолог, а също така, че и ранното и раждане е може би някаква причина за тези проблеми. Като посетим психолога ще стане ясно.Благодаря Ви за отговорите.

Ако вашето дете има добър слух, достатъчен словесен запас, ако то правилно построява изречения и съгласува думите, ако речта му е отчетлива и отговаря на речевата норма за възрастта му, но произнася грешно някои звукове (един или няколко), вероятно има нарушение на произношението, обусловено от възрастта. Често това нарушение възниква от само себе си, с възрастта, но не винаги изчезва по същия начин. Ако забележите, че детето ви произнася грешно с, л, р или др, звук - не го поощрявайте, като му казвате, че е по-чаровно така. Речевия навик бързо се автоматизира и това затруднява корегирането му.

Понякога причината за грешното произношение е подражание на неправилна реч на обкръжаващите - не само възрастните, но и деца, връстници. Затова се опитайте да направите така, че детето ви да слуша често правилна реч - четете му на глас детски книжки, предлагайте му да слуша записи на приказки в изпълнение на професионални артисти... Особено важно е да следите при общуване с детето да се избягват "дюдюкания" и "бебешки говор". Често това е достатъчно, за да се преодолеят речевите нарушения, на детето не му се налага да научава бебешки думи, които след това не са му нужни, а и то се чувства по-добре, когато с него разговарят като с възрастен.
Причините за нарушено произношение могат да бъдат и слабост на мускулите на езика и устните или леко нарушение на координацията на движенията (трудности в постигане на орална поза, както и в постигане на целенасочени движения с устните и езика). За да разберете дали това е причината за говорните затруднения на детето ви, можете да му разкажете Приказката за Веселото Езиче и наблюдавайте как изпълнява упражненията. Добре е детето да се наблюдава в огледало, докато изпълнява упражненията. Ако все пак имате съмнения, препоръчително е да се консултирате със специалист - говорен терапевт (логопед), възможно най-бързо. Не забравяйте, че успеваемостта зависи най-вече от ранното диагностициране и корекция.


Имало едно време едно Весело Езиче. То било много игриво и палаво. А ти имаш ли езиче? Покажи го да видим какъв цвят има. Веселото Езиче си имало дом. Неговия дом бил много интересен. Кой е дома на езичето? Можеш ли да познаеш? Това е устата. За да не избяга Веселото Езиче, неговият дом бил винаги затворен. С какво се затваря този дом? С устните. Покажи ми къде са твоите устни? Виждаш ли ги в огледалото? Но освен едната врата, къщичката на Езичето си има и втора врата (можете да се усмихнете широко, за да се види как горните и долни зъби служат като преграда). Как се казва тази врата? Зъби. Покажи ми твоите зъбки. Погледни ги в огледалото.
Веднъж на Веселото Езиче му се приискало да погледне слънцето и да подиша малко чист въздух. За да излезе навън, трябало първо да се отвори едната врата. Покажи ми как се отваря. Да, точно така. И тя останала да постои малко отворена. Не затваряй първата врата, докато не ти кажа. (В норма детето може да задържи в това положение 5-6 секунди, без треперене и със симетрично изпънати устни). А сега да затворим първата врата. Пак да я отворим. Затваряме. (Повторете това упражнение 3-4 пъти. В норма движението се изпълнява с пълна амплитуда, леко, плавно и достатъчно бързо), Отворили се вратите в къщичката на Веселото Езиче и то изкочило навън. Но не излязло цялото, а предпазливо показало само своето връхче. Показало се и отново се скрило - навън му се сторило хладно.
В къщичката на Веселото Езиче има постелка, където то спи. Погледни го колко спокойно си спи. (Езика лежи в устната кухина спокойно, неподвижно). Нека и твоето езиче да поспи така спокойно. Не го събуждай, докато не ти кажа. (В норма 5-6 сек. детето задържа езика така, без да трепери и със симетрично разположени 2-те страни). Да затворим сега първо втората, а после и първата вратичка.
Нашето Езиче е много игриво, то обича да се весели, да подскача, а понякога достига дори до тавана. Тавана в къщичката на Веселото Езиче се нарича небце. Нека сега и твоето езиче да достигне до тавана и да поглади небцето. А нека сега езичето да докосне тавана и да постои за малко там. (Движението трябва да се изпълни само с езика, без спомагателни движения на устните и на долната челюст. Устата е широко отворена. Спокойно, без придържане, езика се задържа на върха за 5-6 секунди). После езичето се спуска надолу, после пак се докосва до небцето. Спуска се. Изкачва се... (Упражнението се повтаря няколко пъти. Детето трябва да намери правилното положение на езика, движението се изпълнява леко, бързо и с пълна амплитуда). Изморило се Езичето от толкова движение и отишло да спи. Нека да го оставим мъничко да си почине.
На следващия ден Езичето решило още веднъж да провери дали не е станало по-топло навън. Когато всички вратички се отворили, Езичето изкочило, погледнало наляво, надясно, нагоре, надолу. (Детето трябва да знае посоките на движение, за да открие нужното положение). Почувствало, че е станало още по-студено и се прибрало в къщичката си. Първо се затворила едната вратичка, а след това и другата.
Ето това е и цялата приказка за Веселото Езиче.

Причината за това вашето дете да не изговаря правилно някои звукове, може да бъде също така и недостатъчното развитие на т.нар. фонематичен слух. Това се изразява в затруднение да възприема слухово тънките различия между някои звукове в българския език, напр. п и б; т и д; с и з и др. Ето един начин, по който сами можете да проверите състоянието на фонематичния слух на детето. Поиграйте с него игра, която се казва "Ехо".

" ЕХО "

-Помниш ли когато бяхме с теб в гората и слушахме ехото? Хайде сега да поиграем на Ехо. Аз ще ти казвам нещо, а ти след мен ще повтаряш колкото можеш по-точно, все едно че си моето ехо. Повтаряй след мен!


Па - пя - па
Ла - ля - ла
Патето пляска и ясно кряска па-па-па-па.
(Проверява се способността за различаване на твърди и меки съгласни.)

То - до - то
Су - зу - су
Пях и бях, играх и смях се с тях.
(Проверява се способността за различаване на близки по звучене фонеми.)

Со - шо - со
Щи - чи - щи
Със сто щипки защипа стоножката своите сто чорапчета.
(Проверява се способността за различаване на "съскави" и "шушкави" съгласни)

Ра - ла
Лу - ру - лу
Рак - лак; лула - рула; колона - корона; цял - цяр
(Проверява се способността за различаване на звуковете "л" и "р")

Ако детето не може да повтори правилно и не изговаря някой звук, можете да подберете съответстващи картинки, играчки или предмети и да предложите на детето да показва къде има сак, къде рак, къде мак, къде лула, къде рула и т.н.
След всичко това, вие вече сте тествали детето и може би сте определили причината за грешното произношение. Възможно е даже, да сте установили комплексна причина. Какво да направите след това? Разбира се, трябва да се обърнете към квалифициран говорен терапевт (логопед), който да потвърди вашите открития и заедно с него да опеделите най-добрия за вашето дете начин за работа. Ако сте достатъчно упорити и търпеливи, говорния терапевт ще ви даде насоки за работа в къщи и много скоро детето ви ще има говор, с който да се чувства добре във всякакви ситуации и изяви, които му предстоят.


източник: www.speech-center.hit.bg