Православни обичаи за новородено

Православната традиция повелява спазването на няколко обичая при завръщането на майката и новороденото у дома от Родилния дом. В деня преди изписването майката на майката или на момчето, т.е. бабата следва да отиде в черква и да помоли за светена вода. Добре е да извести свещеника, че водата е за навородено. Той ще прочете т.н. Бабина молитва над водата, ще даде и свещ.В деня за изписването, преди майката и бебето да влязат в къщата бабата поръсва - спалня и бебешко креватче, кухня, баня, навсякъде от светената вода и запалва свещичката, дадена в черквата. След това майката и бебето могат да влязат. Свещта трябва да се остави да догори до край. С останалата светена вода се капва по няколко капки във водата за къпане на бебето ежедневно, до 40-тия ден. Ако се извежда навън, виждат го чужди хора и има страх от уроки е добре очичките на бебето да се измият след това
отново със светена вода.

Обикновено в деня на изписването бабите замесват и погача. Тя трябва да е сладка, също да е внесена в черквата предния ден. Тази погача трябва да се изяде цялата у дома, от присъстващите, без да се раздава, за да остане целия късмет с детето. По стар български обичай поднася се с мед и шарена сол, за да е сладък и шарен живота на малкото. На 40-тия ден от раждането следва майката, бебето и бащата да отидат на черква. Ако има по-големи деца те също ги придружават. Свещеникът чете т. нар. Чиста молитва. Това трябва да е първото влизане в черква на бебето, а и на майката след раждането.

Източник

Погача

Според църковната традиция първите 40 дни след раждането посещения при майката и бебето не се допускат. Но когато дългоочаваният 40 ден настъпи се отива на църква, където се чете така наречената “чиста” (“очистителна”) молитва. Едва след това може да се направи първото, голямо събиране в чест на бебето – “Погачата”.
Погачата е един вид представянето на бебето пред обществото. На гости се канят само жени, които “наричат” на бебето, и деца. Може би тази традиция има общо с ористниците в приказките. Приготвя се специална ритуална сладка погача, а и се сервират най-вече сладки неща. Непременно трябва да има купичка с мед. Всички гости носят подарък за бебето и нещо сладко за майката. В бяла кърпа, поставена обикновено върху самата питка всеки гост оставя символична сума пари, с която бебето да си купи сън. Според някои тези пари се поставят под възглавничката на бебето, но идеята е същата. Майката завръзва тази кърпа и според това колко силно затяга възела определя дали бебето ще е скъперник или ще харчи повече. Завързаното вързопче се слага някъде нависоко. Тук тълкуванията се различават леко, но са сходни. Някои казват, че това се прави, за да стигне детето високо, други – за да има високи идеали.
След това две жени, които имат двама живи родители разчупват питката над главата на майката и бебето. Първото парче се отделя за Богородица. После някоя от жените трябва да “захрани” бебето като топва парченце от погачата в мед и леко намазва устничките на бебето. Всеки от гостите се почерпва с парче от питката. По традиция от къщата не трябва да се изнася нищо, за да не стане детето крадец и за да се секне кърмата на майката.

източник:Тук

При раждане

Когато родилката тръгва да ражда,това се пази в тайна, за да бъде леко раждането. Преди да излезе родилката от дома за болницата се пуска в пазвата й (под широката рокля) едно яйце ,така че да падне на земята. Както яйцето е минало през пазвата й ,така лесно да се роди и детето.



Завръщането на майката и новороденото у дома

Според Православните обичаи в деня преди изписването на родилката,една от бабите отива в църква и моли за светена вода,като известява че е за новородено. Свещеникът трябва да прочете така наречената „Бабина молитва” над водата и й дава свещ. В деня на изписването бабата поръсва навсякъде в дома от светената вода и запалва свещичката от черквата. След това майката и детето могат да взлязат като свещта не се загасва ,а се оставя да догори до край. Останалата светена вода се използва за ежедневното къпане на бебето до 40-тия ден,като се капват по няколко капки във водата,която се използва за миенето на детето. По стар български обичай бабата замесва и питка в деня преди изписването,която също трябва да е внесена в черквата предния ден. Тя се изяжда цялата у дома от присъстващите без да се раздава за да остане целия късмет с детето. За да бъде сладък и шарен живота на новороденото се поднася с мед и шарена сол.



Погача

На 40-тия ден след раждането на детето се прави пита. Канята се само жени и те носят дарове за детето,като наричат животът му да е изпълнен с щастие, късмет, здраве и любов. Над главата на майката и детето се разчупва питката, като първото парче се оставя върху някои по-висок шкаф или гардероб, за да порасне детето голямо. Хубаво е сред гостите да има неомъжени жени. Ако има омъжени,които още не са раждали,значи,че майката пак ще роди дете. Ако родилката даде от ръката си в устата на някое от поканените деца питка ,то следващото й дете ще е от същия пол. Интересен е обичаят първите нокти на детето, които се отрязват да се поставят в чашка с брашно и да се държат до годинка, за да не хване детето „лоши очи” докато расте. Когато се подрязва за първи път косичката на детето, се отрязва малко кичурче , което се залепва в плик и се пази от майката. Този обичай също цели предпазването на детето от „уроки”.



Прощъпулка

Когато детето проходи се прави прощъпулник. Меси се питка и се нарича за щастие и здраве. Питката се разчупва и се раздава на няколко деца, като щом им се даде парчето ,те трябва да тичат съзтезавайки се , като се прави „наричане” проходилото дете да е бързо и успешно като победителя. На прощъпулника се нареждат най-различни предмети ,които символизират различни професии. Който предмет си избере детето,такъв ще стане като порасне. Избраните предмети майката пази до три годинки на детето , когато завършва младенческият му период.

Източник