Детския стрес!

Децата, както и ние, възрастните, са подложени на стрес в днешния напрегнат за всички ни живот. И често на тях им е по-трудно. Детската психика е много ранима, а често те са принудени да изпитват натоварване, непосилно за възрастта им.

Детските психолози са определили 12 симптома на детския стрес и ние ги предлагаме на вашето внимание:

1. Усещане за самота.
Детето има чувството, че е отдалечено от семейството и приятелите и в него се създава твърдото впечатление, че “се е загубило в тълпата”.

2. Чувство на неувереност в себе си.
Изведнъж детето започва да усеща неловкост в обкръжението на други хора, с които по-рано е било в добри отношения.

3. Проблеми с концентрацията на вниманието и запомнянето.
Започва да забравя за какво се е говорило буквално преди няколко минути. Губи нишката на разговора, сякаш му е съвсем безинтересно това, което се говори. Трудно събира мислите си, училищният материал влиза от едното ухо и излиза от другото.

4. Нежелание да общува с другите хора.
Изчезва интересът му към неговите връстници. Ако околните му оказват някакво внимание, то се дразни. Когато позвъни телефонът, се колебае дали да вдигне слушалката и често моли да казват, че го няма.

5. Умора и нарушен сън.
Постоянно се усеща изцедено като лимон и му е много трудно да заспи.

6. Колебания в настроението.
Периоди на леко повишено настроение се сменят с мрънкане и плачливост. И това може да се случва по няколко пъти на ден.

7. Раздразнителност и плачливост.
Детето понижава самоконтрола си. Във всеки момент по някакъв нищожен повод може да избухне, да отговори рязко и невъзпитано. А всяка забележка от възрастните посреща “на нож”.

8. Безпокойство.
Не му се стои на едно място: мърда, дърпа някого, върти се на различни страни. Всеки момент е готово да стане и да тръгне нанякъде.

9. Бурна активност.
Често, изпитвайки вътрешно безпокойство, детето се хвърля презглава в някаква дейност, като подсъзнателно обаче се стреми към нещо друго, превключва на друга вълна или пък се отказва. Но стресът може да се прояви и по обратен начин: детето упорито и съзнателно отказва например да напише домашните си и се заема с някакви безцелни дреболии.

10. Лош апетит.
Губи интерес към храната. Или се съгласява да хапне с големи уговорки и без апетит похапва от любими преди това ястия. Или пък излапва безразборно всичко.

11. Страх от тишината.
Неприятно му е, когато наоколо е тихо. Затова детето или непрекъснато говори, или, останало само в стаята, непременно пуска високо музика или телевизора. Обаче може да се случи и обратното: болезнено да реагира на всеки шум, да се стряска от резките звуци.

12. Обръща прекалено внимание на външността си.
Когато подрастващите прекалено много се грижат за външността си и когато спазват строга диета или усърдно и всекидневно се занимават с физически упражнения, за да отслабнат с няколко килограма, всичко това може да бъде предизвикано от стрес.

източник: www.lekar.bg

Децата могат да се страхуват от различни неща, от високи и внезапни звуци, когато ги събудят неочаквано или пък когато някой се прокрадне мълчешком зад тях. По принцип тези страхове лесно могат да бъдат обяснени с вродения инстинкт за самосъхранение.Но децата могат да се страхуват и от най-невинни предмети и да се изплашат от какво ли не. Много от детските страхове сякаш не са свързани с нищо и изглеждат необясними. Например, едно дете може да се страхува както от бръмбари и паяци, така и от красиви пеперуди. Има деца, които се боят клоуни, защото те крият лицето си. И така, откъде се пораждат тези страхове? Възможно е те да приемат част от страховете от самите нас,техните родители.Ако майката се страхува от кучета, много голяма е вероятността и дететода се бои от тях. Същото се отнася и за страха от буря или друга природна стихия. Силната тревожност на майката, която вижда потенциална опасност във всичко около своето дете, е възможно да формира у детето боязън и прекалена предпазливост. Предупрежденията за опасност на всяка крачка може да накарат детето да живее в тревога и през цялото време да очаква да го сполети някаква опасност.Страхове при децата могат да се породят и в случаи на извънредна протекция от страна родителите.За детето, което живее в „парникови” условия ще бъде много по-трудно дасе приспособи към живота без изградения от близките му „защитен скафандър”. Отнемането на възможността детето самостоятелно да опознае света по пътя "пробата и грешката", стремежът да се подпомогне във всичко, за да не сгреши, го прави неуверено и провокир възникването на страхове.Безразличието към детето,не по-малко от прекалената опека, може да бъде причина за пораждане на неувереност и възникване на страхове. Лишеното от емоционална подкрепа и общуване дете, остава без разбиране за света около него или с грешни представи, които строи само, без да има база от знания иопит. Това може да стане причина да се страхува от всичко, за което няма обяснение и да компенсира своето незнание с въображаеми и фантазни образи. Предпоставка за възникване на страхове може да бъде и особено критичното отношение на родителите към детето.Ако често се отнасяме неодобрително към детето си, викаме му и го обиждаме, а то не е в състояние да разбере вината си, постепенно в него може да се зароди враждебност към нас. Тъй като за него е важно да продължи да ни обича, то може да пренася враждебното си отношение и страх от наказание за това върху други хора, предмети или ситуациии.Проблемът е в това, че страха има свойството да преминава от един обект на друг и да се разширява асоциативно. Ситуацията, в която образът на детето не съответсва на родителския идеал,също може да доведе до състояние на несигурност у детето. Случва се родителите, разбира се с най-добри намерения, да внушават на детето си мисълта, че то не е такова, каквото трябва да бъде. Тъй като родителският авторитет за детето е като истина от последна инстанция,то започва с всички сили да се стреми да им угоди, за да постигне този идеал. Започва да се страхува да не разочарова родителя, става неуверено и боязливо, престава да проявява инициатива и смята себе си за недостоен за обич. Преживявания, свързани с някаква форма на страх са най-характерни за децата в предучилищна възраст.Разбира се, те могат да се проявяват под най-различни форми - катострах от тъмното, от самота или приказни герои. Това е така, защотоименно в тази възраст се формира цялата палитра от емоции, придобиватсе навици за защита и гъвкавост на поведението като цяло. Разбира се,това съвсем не означава, че страховете трябва да бъдат пренебрегвани,особено причините за тях. Най-разпространени в тази възраст састраховете от самота, нападение и приказни персонажи. По този начин, впредучилищна възраст страхът от самота се конкретизира в страх отнападение и се въплащава в лицето на страшни приказни герои. Когатодетето остане само, без поддръжката на родителите си, може да изпитва чувство за опасност и инстинктивен страх от заплашващи го приказни персонажи. С други думи, то не се чувства толкова защитено, за да противостои в своето въображение на отрицателното въздействие на плашещите го образи. Ето защо е толкова важно в тази възраст родителите да проявяват емоционална отзивчивост. Ако тя е недостатъчна, това би могло да породи или засили безпокойството,неустойчивост на настроенията и капризност като средство за привличане на вниманието.Детето би могло да използва страховете си,особено тези, които възникват преди сън, с цел привличане на вниманието на възрастните. Тогава родителите трябва да поговорят с детето, да му обърнат внимание без да са строги, изискващи и формални. За преодоляване на тези преживявания, особено важна е ролята на бащата.Активното му участие в живота на семейството и възпитанието на децата е способно да окаже изключително положително влияние върху развитието на емоционалната и волева сфера на детето и това да доведе до чувство на защитеност и сигурност у детето.Добре е, ако в подобни ситуации родителите подхождат уверено и спокойно към страховете на децата си. Това ще стабилизира психическото им развитие и ще помогне за постигане на тяхната самостоятелност.

Източник!

Моята дъщеря изпитва ужас от къпането на косата.Не знам как да се преборя и преди не искаше но взехме козирка за баня и горе долу с нея се къпеше, а сега лятото като ходихме на почивки и по селатане я взех ами я къпех назад с главата и дали не са и се намокрили очите някой път но сега като се прибрахме в къщи и не иска и да чуе за къпане на главата и аз трябва да се боря с нея за да я изплакна някак си- как ли не опитах да я убедя,а козирката въобще не я иска.