Битката между половете на работното място

Ако смяташ, че е трудно да разбереш какво наистина се опитва да ти каже твоята половинка, то помисли колко сложно е общуването между половете, когато става дума за офис политика и бизнес предизвикателства, взети накуп.

В офиса мъжете и жените използват различни стратегии в общуването помежду си, които другият пол може да приемат негативно. Често, недоразуменията могат да бъдат избегнати, когато работещите в един колектив могат да погледнат отвъд личността и вземат предвид различния начин, по който мъжете и жените комуникират.

Прочети следващите примери в поведението на двата пола и сама си направи изводите откъде идва тази вечна война в стил „Мъжете са от Марс, жените – от Венера”.

Мъжете си служат с шеги, остроумни подмятания, дразнения и игриви коментари, за да могат изкусно да защитават надмощието си в силовата йерархия. Обикновено такъв тип комуникация е често срещана характеристика за мъжете и те не пропускат случай да я приложат – без значение дали искат да направят впечатление на нежната част от колектива или просто да демонстрират преимуществата си в света на бизнеса.

Да караш другите да се чувстват по-ниско в йерархията със сигурност не е женска черта. Затова те възприемат подмятанията и „мъжкарското” поведение от страна на колегите си като арогантни и враждебни.

Като цяло закачките и шегите от страна на мъжете обикновено са безобидни, стига и двете страни да участват. Когато всички възприемат това като игра, в която равностойно да участват, те могат дори да я превърнат в ефективен начин да постигнат някакво споразумение, да приключат някакъв професионален ангажимент или да установят някакви норми.

Чувала си шегата, че мъжете не питат за насоки, нали? Когато става дума за работата, те понякога задават по някой и друг въпрос, но като цяло се страхуват, че това ще покаже на останалите, че не знаят нещо. Мъжете имат склонността да компенсират липсата на знания със сила и не искат да омаловажават представата за себе си като показват липсата на компетентност.

Жените виждат това поведение като детинско и дори арогантно. Освен това те гледат на него и като огромна загуба на време, смятайки, че има много по-голям смисъл да зададеш въпрос, да получиш отговор и да действаш.

В някои офис колективи въпросите наистина се избягват и наистина кара хората да се чувстват неудобно, когато задават твърде много. Но на срещи и преговори, където всички трябва да следват един и същ ритъм, за да развият най-добрата професионална стратегия, и двата пола трябва да намерят начини да получат и дадат пояснения.

Тъй като мъжете не просят поощрения, без значение добри или лоши, и самите те не дават такива. Те не искат да бъдат критикувани, чувстват, че комплиментите правят човек по-малко ефективен, и мислят, че жените, които търсят поощрения са „нуждаещи се” и с ниско самочувствие”.

Жените смятат, че мъжете не ценят техния принос за общата работа и са прекалено критични към способностите им. Те дори може да чувстват, че мъжете се въздържат от положителни оценки, за да попречат на това колежките има да получат по-добри проекти.

Градивните поощрения трябва да бъдат част от офис политиката. И двата пола трябва да намерят начин да направят тези поощрения инструмент, с помощта на който да подобрят ефективността и продуктивността си.

Жените се опитват да поддържат равностойна позиция сред заобикалящите ги. Те са загрижени за ефекта от взаимоотношенията с другия човек и искат да са сигурни, че всеки се чувства ценен за общия принос.

Мъжете са склонни да виждат това като знак, че на жените им липса на увереност и компетентност като ръководители. И това прави нежния пол слаб в техните очи.

Жените могат да получат огромно количество сили като ръководят съвместната работа и включването на различни участници в дейността. Мъжете могат да се поучат от това. Въпреки това жените на ръководна позиция трябва да поддържат ясна граница между своя авторитет и този на околните.

Жените искат да видят цялата картина и да се уверят, че всички са на едно и също ниво на разбиране и с еднакъв ритъм, преди да вземат решение.

Тъй като това е точно обратното на мъжкото поведение, представителите на силния пол мислят, че тази тактика показва липсата на ясна позиция и достатъчна решителност у жените.

При преговорите е жавно да се вземат предвид всички фактори и едва след това да се вземе решение. От друга страна, опитите всеки да бъде щастлив от крайния резултат не е начинът, по който истинските лидери взимат добро решение. Идеалното положение е да се комбинират женската цялостност и мъжката решителност.

Жените не искат да изглеждат настоятелни или незаинтересовани от позицията или идеите на околните.

Мъжете смятат, че жените не са сигурни в себе си и имат нужда някой да ги ръководи.

Скромната самокритичност и самоирония са добрите качества на лидера. А вечното отличаване от мнението на околните и от техните идеи ще бъде възприето като недостатък и знак за слабост. Решението е по средата.
Когато става дума за комуникация между половете на работното място, основното правило е следното: Не съди! Вместо това се опитай да се вгледаш внимателно в поведението на колегата си, помисли, че част от държанието му може да се дължи на характерните за пола му качества, и се опитай да видиш как това поведение му помага или не му помага да бъде обективен. Ако искаш да пристъпиш напред и да го подкрепиш, направи го с разбиране.