Спомени,стихове,фрази и други
+26
kiss
lusien
pumpal21
KALI
bisyto
diegito
maggi
Mery2105
iletoili
DivataKotka
mimi_dani
Ani76
pici
ividari
styyni
флоресита
Lindzi
mavi
^Dark_Girl^
mamazavinagi
Dani
Schatzе
teqnstal
деси
Дени :)
nellyyy
30 posters
Страница 1 от 13
Страница 1 от 13 • 1, 2, 3 ... 11, 12, 13 
Спомени,стихове,фрази и други
by nellyyy Чет 06 Мар 2008, 22:39
Живота е красив,
стига да си малко див,
да имаш повече пари
и сърце, което да гори!
Ако някой говори зад гърба ти,
радвай се, че си пред него.
Живота не струва нищо,
но и нищо не струва колкото живота!
Мъжът е сила мъжът е мощ,
но пред жената неструва и пукнат грош.
Ако не искаш когато можеш, няма да можеш когато искаш.
ЛЮБОВ, ПРИЯТЕЛСТВО И ДРУЖБА,
букет от алени цветя,
не вехнат никога пред буря,
остават живи до смъртта.
стига да си малко див,
да имаш повече пари
и сърце, което да гори!
Ако някой говори зад гърба ти,
радвай се, че си пред него.
Живота не струва нищо,
но и нищо не струва колкото живота!
Мъжът е сила мъжът е мощ,
но пред жената неструва и пукнат грош.
Ако не искаш когато можеш, няма да можеш когато искаш.
ЛЮБОВ, ПРИЯТЕЛСТВО И ДРУЖБА,
букет от алени цветя,
не вехнат никога пред буря,
остават живи до смъртта.
nellyyy- упорит
Re: Спомени,стихове,фрази и други
by Дени :) Пет 07 Мар 2008, 07:26
Пожелавам ти приятел:
по волята на Зевс,
по славата не Херкулес,
по обочта на Аполон
и с очите на Ален Делон.
Понеделник предай на вторник да предаде на сряда за четвъртъкна петък, че утре не е събота, а неделя.
Не казвяй раните си на душата,
сълзи пред никого не лей и
ако можеш смей се на съдбата,
за да не може тя да ти се смее.
по волята на Зевс,
по славата не Херкулес,
по обочта на Аполон
и с очите на Ален Делон.
Понеделник предай на вторник да предаде на сряда за четвъртъкна петък, че утре не е събота, а неделя.
Не казвяй раните си на душата,
сълзи пред никого не лей и
ако можеш смей се на съдбата,
за да не може тя да ти се смее.
Дени :)- спечелен за каузата
Re: Спомени,стихове,фрази и други
by Дени :) Пет 07 Мар 2008, 07:35
Бъди като пролетта красива,
но не и като нея горделива!
Презирай всичко що ти пречи,
мрази,обичай и живей.
Бъди човек, а не човече,
и гледай все да си OK...
Печка без дърва не гори,
училище без любов не върви.
Обичам луната,
обичам звездите,
но наи-обичам
да гледам гаджето в очите.
Осем години учихме,
осем думи изучихме
и това са те:
ОБИЧАМ ТЕ!!
Розата мирише,
трънчето боде,
на листото пише
ОБИЧАМ ТЕ!!
но не и като нея горделива!
Презирай всичко що ти пречи,
мрази,обичай и живей.
Бъди човек, а не човече,
и гледай все да си OK...
Печка без дърва не гори,
училище без любов не върви.
Обичам луната,
обичам звездите,
но наи-обичам
да гледам гаджето в очите.
Осем години учихме,
осем думи изучихме
и това са те:
ОБИЧАМ ТЕ!!
Розата мирише,
трънчето боде,
на листото пише
ОБИЧАМ ТЕ!!
Дени :)- спечелен за каузата
Re: Спомени,стихове,фрази и други
by деси Пет 07 Мар 2008, 20:56
Ето нещо и от мен сладури:
Контролното по любоматика решиш ли значи си експерт в любовта.
ако имаш: 6-намери своя жребец
5-нещо маи не е наред
4-здравата сте я оплескали
3-хич не ти върви
2-забрави за твоето момче!
Да живееш е хубаво,нали?
Но кога?Когато има защо!
Когато има за какво!Когато има за кого!
Когато има защо!
Когато има за какво!Когато има за кого!
Молец яде костюма ми.Дървояд яде мебелите ми.Хлебарка яде хляба ми.Мишка яде сиренето ми.Листна въшка яде мушкатото ми.Попово прасе яде филодендрона ми.И аз ям,когато имам пари.Общо взето,вкъщи много се яде.
Контролното по любоматика решиш ли значи си експерт в любовта.
ако имаш: 6-намери своя жребец
5-нещо маи не е наред
4-здравата сте я оплескали
3-хич не ти върви
2-забрави за твоето момче!
Да живееш е хубаво,нали?
Но кога?Когато има защо!
Когато има за какво!Когато има за кого!
Когато има защо!
Когато има за какво!Когато има за кого!
Молец яде костюма ми.Дървояд яде мебелите ми.Хлебарка яде хляба ми.Мишка яде сиренето ми.Листна въшка яде мушкатото ми.Попово прасе яде филодендрона ми.И аз ям,когато имам пари.Общо взето,вкъщи много се яде.
деси- Администратор
Re: Спомени,стихове,фрази и други
by teqnstal Чет 13 Мар 2008, 02:05
Разказва се в тази легенда, че веднъж се събрали на едно място на земята всички чувства и качества на хората. Когато ОТЕГЧЕНИЕТО за трети път се прозяло, ЛУДОСТТА, както винаги достатъчно луда, му предложила: "Искаш ли да играем на криеница?". ИНТРИГАТА надигнала заинтересовано глава и ЛЮБОПИТСТВОТО без да може да се сдържи попитало: "На криеница! И каква е тази игра?". Това е една игра - му обяснила ЛУДОСТТА -
в която aз си затварям очите и започвам да броя от едно до един милион,
докато през това време вие се скривате и когато спра да броя, първия от
вас, когото намеря ще заеме моето място за да се продължи играта. ЕНТУСИАЗМЪТ се включил веднага в играта, последван от ЕУФОРИЯТА. РАДОСТТА подскачала така весело, че накрая убедила СЪМНЕНИЕТО, дори и АПАТИЯТА, която никога нищо не я интересувало. Но не всички искали да участват. ИСТИНАТА предпочитала да не се крие. За какво? Като в крайна сметка винаги я разкривали. НАДМЕННОСТТА казала, че това е една много глупава игра, но всъщност я дразнело това, че идеята не била нейна. КОВАРСТВОТО предпочело да не рискува. "Едно, две, три" - започнала да брои ЛУДОСТТА. Първият, който се скрил бил МЪРЗЕЛЪТ. Той както винаги се спрял още зад третия камък от пътя. ВЯРАТА се качила на небето. ЗАВИСТТА се скрила зад сянката на ТРИУМФА, който със свои собствени усилия успял да се добере до върха на най-високото дърво. ЩЕДРОСТТА
почти не могла да се скрие, всяко място, което намирала й изглеждало
прекрасно за някой от нейните приятели - например едно кристално чисто
езеро, та то е идеално за КРАСОТАТА. Короната на едно дърво - перфектно място за СТРАХА. Полетът на една пеперуда - най-доброто скривалище за СЛАДОСТРАСТИЕТО. Поривът на вятъра - прекрасно убежище за СВОБОДАТА. Така че най-накрая ЩЕДРОСТТА се скрила в един слънчев лъч. ЕГОИЗМЪТ за сметка на това си намерил едно много добро местенце още от самото начало - проветриво, удобно, точно като за него. ЛЪЖАТА се скрила на дъното на океаните, но нали си е ЛЪЖА, всъщност била зад дъгата. СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО били в центъра на вулканите. ЗАБРАВАТА забравих къде се е скрила, но това не е толкова важно. Когато ЛУДОСТТА преброила ЛЮБОВТА все
още не била намерила място, където да се скрие. Всичко било вече заето.
Накрая забелязала един розов храст и разнежена решила да се скрие сред
неговите цветчета. Един милион преброила ЛУДОСТТА и започнала да търси. Първият, който се появил бил МЪРЗЕЛЪТ, само на три крачки от камъка, където била ЛУДОСТТА. След него дочула ВЯРАТА, която си бъбрела с Бог на небето. СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО почувствала във вибрациите на вулканите. По невнимание открила ЗАВИСТТА и естествено могла да заключи къде е ТРИУМФЪТ. ЕГОИЗМЪТ
нямало защо да го търси, той сам бил излязъл, отчаян от своето
скривалище, което се оказало едно гнездо на оси. От толкова обикаляне ЛУДОСТТА почувствала жажда и, приближавайки се до езерото, открила КРАСОТАТА. Със СЪМНЕНИЕТО се оказало още по-лесно. Намерила го седнало върху една скала без да е решило все още къде да се скрие. Така намерила всички: ТАЛАНТА между свежата трева, МЪКАТА в една тъмна пещера, ЛЪЖАТА зад дъгата (или всъщност на дъното на океаните), намерила включително и ЗАБРАВАТА, която вече била забравила, че играе на криеница. Но само ЛЮБОВТА не се появила от нито едно място. ЛУДОСТТА я
търсила зад всяко дърво, под всяко поточе на планетата, на върховете на
всички планини и тъкмо когато вече щяла да се предаде, забелязала един
розов храст с много розови цветчета. Взела една вила и започнала да
раздвижва клоните на храста, но изведнъж чула болезнен вик. Бодлите на
розата били наранили очите на ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА
не знаела какво да направи: плакала, умолявала, искала извинение, дори
обещала да стане нейн водач. Оттогава нататък, от първия път, в който
се играло на криеница на Земята, ЛЮБОВТА Е СЛЯПА И ЛУДОСТТА ВИНАГИ Я ПРИДРУЖАВА !!!
в която aз си затварям очите и започвам да броя от едно до един милион,
докато през това време вие се скривате и когато спра да броя, първия от
вас, когото намеря ще заеме моето място за да се продължи играта. ЕНТУСИАЗМЪТ се включил веднага в играта, последван от ЕУФОРИЯТА. РАДОСТТА подскачала така весело, че накрая убедила СЪМНЕНИЕТО, дори и АПАТИЯТА, която никога нищо не я интересувало. Но не всички искали да участват. ИСТИНАТА предпочитала да не се крие. За какво? Като в крайна сметка винаги я разкривали. НАДМЕННОСТТА казала, че това е една много глупава игра, но всъщност я дразнело това, че идеята не била нейна. КОВАРСТВОТО предпочело да не рискува. "Едно, две, три" - започнала да брои ЛУДОСТТА. Първият, който се скрил бил МЪРЗЕЛЪТ. Той както винаги се спрял още зад третия камък от пътя. ВЯРАТА се качила на небето. ЗАВИСТТА се скрила зад сянката на ТРИУМФА, който със свои собствени усилия успял да се добере до върха на най-високото дърво. ЩЕДРОСТТА
почти не могла да се скрие, всяко място, което намирала й изглеждало
прекрасно за някой от нейните приятели - например едно кристално чисто
езеро, та то е идеално за КРАСОТАТА. Короната на едно дърво - перфектно място за СТРАХА. Полетът на една пеперуда - най-доброто скривалище за СЛАДОСТРАСТИЕТО. Поривът на вятъра - прекрасно убежище за СВОБОДАТА. Така че най-накрая ЩЕДРОСТТА се скрила в един слънчев лъч. ЕГОИЗМЪТ за сметка на това си намерил едно много добро местенце още от самото начало - проветриво, удобно, точно като за него. ЛЪЖАТА се скрила на дъното на океаните, но нали си е ЛЪЖА, всъщност била зад дъгата. СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО били в центъра на вулканите. ЗАБРАВАТА забравих къде се е скрила, но това не е толкова важно. Когато ЛУДОСТТА преброила ЛЮБОВТА все
още не била намерила място, където да се скрие. Всичко било вече заето.
Накрая забелязала един розов храст и разнежена решила да се скрие сред
неговите цветчета. Един милион преброила ЛУДОСТТА и започнала да търси. Първият, който се появил бил МЪРЗЕЛЪТ, само на три крачки от камъка, където била ЛУДОСТТА. След него дочула ВЯРАТА, която си бъбрела с Бог на небето. СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО почувствала във вибрациите на вулканите. По невнимание открила ЗАВИСТТА и естествено могла да заключи къде е ТРИУМФЪТ. ЕГОИЗМЪТ
нямало защо да го търси, той сам бил излязъл, отчаян от своето
скривалище, което се оказало едно гнездо на оси. От толкова обикаляне ЛУДОСТТА почувствала жажда и, приближавайки се до езерото, открила КРАСОТАТА. Със СЪМНЕНИЕТО се оказало още по-лесно. Намерила го седнало върху една скала без да е решило все още къде да се скрие. Така намерила всички: ТАЛАНТА между свежата трева, МЪКАТА в една тъмна пещера, ЛЪЖАТА зад дъгата (или всъщност на дъното на океаните), намерила включително и ЗАБРАВАТА, която вече била забравила, че играе на криеница. Но само ЛЮБОВТА не се появила от нито едно място. ЛУДОСТТА я
търсила зад всяко дърво, под всяко поточе на планетата, на върховете на
всички планини и тъкмо когато вече щяла да се предаде, забелязала един
розов храст с много розови цветчета. Взела една вила и започнала да
раздвижва клоните на храста, но изведнъж чула болезнен вик. Бодлите на
розата били наранили очите на ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА
не знаела какво да направи: плакала, умолявала, искала извинение, дори
обещала да стане нейн водач. Оттогава нататък, от първия път, в който
се играло на криеница на Земята, ЛЮБОВТА Е СЛЯПА И ЛУДОСТТА ВИНАГИ Я ПРИДРУЖАВА !!!
teqnstal- форум-фен
Re: Спомени,стихове,фрази и други
by Schatzе Чет 13 Мар 2008, 07:59
Това много ми харесва. Надявам се да докосне вътре в душите на всички ви...
Заета мама
Ръцете ми заети бяха през деня.
Не можех да играя или да ти почета;
Когато молеше и канеше ме ти,
за теб минутка аз не отделих.
Днес кърпих дрехите и сготвих,после прах,
ти дотърча с рисунка и със весел смях
и каза:"Мамо,виж каква шега!"
Аз рекох:"Синко,чакай малко,не сега".
Внимавам хубаво да те завивам,
молитвата като си кажеш и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася -
а трябвало е още миг да постоя.
Животът кратък е,годините летят и изведнъж -
момченцето пораснало е и е вече мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни
и не споделя скъпоценните си тайни.
Албумите с картинки са прибрани,
игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна,целувка за нощта -
това са вече минали неща.
Ръцете ми,заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен,муден,празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
онези нещица,които искаше ми ти с:"Мамо,моля!"
Заета мама
Ръцете ми заети бяха през деня.
Не можех да играя или да ти почета;
Когато молеше и канеше ме ти,
за теб минутка аз не отделих.
Днес кърпих дрехите и сготвих,после прах,
ти дотърча с рисунка и със весел смях
и каза:"Мамо,виж каква шега!"
Аз рекох:"Синко,чакай малко,не сега".
Внимавам хубаво да те завивам,
молитвата като си кажеш и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася -
а трябвало е още миг да постоя.
Животът кратък е,годините летят и изведнъж -
момченцето пораснало е и е вече мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни
и не споделя скъпоценните си тайни.
Албумите с картинки са прибрани,
игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна,целувка за нощта -
това са вече минали неща.
Ръцете ми,заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен,муден,празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
онези нещица,които искаше ми ти с:"Мамо,моля!"
Schatzе- Администратор
Re: Спомени,стихове,фрази и други
by Schatzе Вто 25 Мар 2008, 07:22
Момичето с мечето
Спомен мил във моя дом вратата пак отвори
и руса плитка с поглед син с мен плахо заговори.
Напомня моите детски дни и куклите предишни.
Две искрени очи видях на мен да се усмихват.
Преди да кажа нещо аз,тя каза:
"Аз съм Лили и туй,което в мен държа,
е моят малък Мечо."
Останали съвсем сами със пухеното мече,
в мрака моята светлина видяли отдалече.
"Мечо няма сив кожух и затуй е болен.
И затуй дойдохме тук,ти да ни помогнеш.
Мама я няма у дома,а татко пак замина,
а страх ни беше с Мечо в тъмнината да стоим-
тук няма от какво да се боим.
Трябва първо с топъл душ,Мечо да изкъпеш.
Чичо доктор след това ти можеш да извикаш.
Той е толкова добър,ще видиш как се смее.
Ще играем трима,с теб,когато оздравее!
С Мечо знаем весели игри."
Толкова години днес делят ни от детето,
но живее още в мен момичето с мечето.
Дали ще срещне в своя път принцът,който търси.
Как искам пак във някой ден да чуя аз гласа й.
Спомен мил във моя дом вратата пак отвори
и руса плитка с поглед син с мен плахо заговори.
Напомня моите детски дни и куклите предишни.
Две искрени очи видях на мен да се усмихват.
Преди да кажа нещо аз,тя каза:
"Аз съм Лили и туй,което в мен държа,
е моят малък Мечо."
Останали съвсем сами със пухеното мече,
в мрака моята светлина видяли отдалече.
"Мечо няма сив кожух и затуй е болен.
И затуй дойдохме тук,ти да ни помогнеш.
Мама я няма у дома,а татко пак замина,
а страх ни беше с Мечо в тъмнината да стоим-
тук няма от какво да се боим.
Трябва първо с топъл душ,Мечо да изкъпеш.
Чичо доктор след това ти можеш да извикаш.
Той е толкова добър,ще видиш как се смее.
Ще играем трима,с теб,когато оздравее!
С Мечо знаем весели игри."
Толкова години днес делят ни от детето,
но живее още в мен момичето с мечето.
Дали ще срещне в своя път принцът,който търси.
Как искам пак във някой ден да чуя аз гласа й.
Schatzе- Администратор
Re: Спомени,стихове,фрази и други
by Schatzе Вто 25 Мар 2008, 08:14
СВЕТЪТ Е ХУБАВ, СВЕТЪТ Е ЧУДЕСЕН
Ако понякога ти дотежи
от чужди обиди и чужди лъжи,
ти не замлъквай, ти не тъжи -
тихо и просто наум си кажи:
Светът е хубав, светът е чудесен,
светът има нужда от моята песен.
Нищо, че някой кръгъл глупак
днеска по пътя подлага ти крак.
Пей и със песен го ти накажи.
Тихо и просто наум си кажи:
Светът е хубав, светът е чудесен,
светът има нужда от моята песен.
Своята радост на друг разкажи,
своята рана сам превържи.
Твоята песен със друг те сближи.
Тихо и просто наум си кажи:
Светът е хубав, светът е чудесен,
светът има нужда от твоята песен.
НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ
Ако понякога ти дотежи
от чужди обиди и чужди лъжи,
ти не замлъквай, ти не тъжи -
тихо и просто наум си кажи:
Светът е хубав, светът е чудесен,
светът има нужда от моята песен.
Нищо, че някой кръгъл глупак
днеска по пътя подлага ти крак.
Пей и със песен го ти накажи.
Тихо и просто наум си кажи:
Светът е хубав, светът е чудесен,
светът има нужда от моята песен.
Своята радост на друг разкажи,
своята рана сам превържи.
Твоята песен със друг те сближи.
Тихо и просто наум си кажи:
Светът е хубав, светът е чудесен,
светът има нужда от твоята песен.
НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ
Schatzе- Администратор
Re: Спомени,стихове,фрази и други
by teqnstal Вто 25 Мар 2008, 17:50
КОГАТО СИ НА ДЪНОТО
Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш
ПРИКАЗКА
Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи ...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо ?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път !
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то ?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?
ПРИЯТЕЛКО;ПРИЯТЕЛКО ДОБРА;
ПРИВЕТ ОТ МОЯТА САМОТНА ВЕ4ЕР....
В ПИСМО ДАЛИ 6ТЕ МОГА ДА СБЕРА
КОПНЕЖА СИ;ВСЕ О6ТЕ НЕИЗРЕ4ЕН?
В РЪЦЕТЕ МИ ЛИСТЪТ СЕ СПЕПЕЛИ
ОТ ОГЪНЯ,СЪС КОЙТО СЪМ ГО ПИСАЛ. СЛУХЪТ ОТ ТИ6ИНАТА МЕ БОЛИ
И АЗ НЕ 4УВАМ ДАЖЕ СВОЙТА МИСЪЛ:
...СЕГА СЪМ САМ.ПРИЛИ4АМ НА МЪРТВЕЦ
ПОД ТАЗИ ИЗБЕЛЯЛА НО6ТНА КРУ6КА.
ЕДНА ЗВЕЗДА,ЗАВЪРЗАНА С КОНЕЦ.
ОТ ВЯТЪРА В СТЪКЛОТО МИ СЕ ЛИУ6КА.
ЗА6ТО ЛИ ДУХАТ ТЕЗИ ВЕТРОВЕ
И МРАКЪТ КАТО ЗЛА ЗАВЕСА ПАДА?
6ТЕ ГРАБНЕ БУРЯ НА6ТЕ ГЛАСОВЕ
И 6ТЕ ГИ ПРЪСНЕ ВЪН ОТ ЛИСТОПАДА.
НО ВСЕ ЕДНО!....
ЗАСПИ;НЕ ГЛЕДАЙ ВЪН!
АЗ 6ТЕ ВЪЗСЕДНА ВЯТЪРА И В МРАКА
6ТЕ ДОЛЕТЯ ВЪВ КРОТКИЯ ТИ СЪН....
НО САМО В СЪН......ЗАСПИ!НЕДЕЙ МЕ 4АКА!
ИЛИ О4ИТЕ 6ТОМ СЕ УМОРЯТ;
6ТЕ ГИ ПРИТВОРЯ АЗ И 6ТЕ ОТИДА
НА НЯКОЙ ТИХ;СЪНУВАН КРЪСТОПЪТ-
МИНИ ОТ ТАМ И МОЖЕ ДА ТЕ ВИДЯ.
Дано ви харесат
Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш
ПРИКАЗКА
Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи ...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо ?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път !
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то ?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?
ПРИЯТЕЛКО;ПРИЯТЕЛКО ДОБРА;
ПРИВЕТ ОТ МОЯТА САМОТНА ВЕ4ЕР....
В ПИСМО ДАЛИ 6ТЕ МОГА ДА СБЕРА
КОПНЕЖА СИ;ВСЕ О6ТЕ НЕИЗРЕ4ЕН?
В РЪЦЕТЕ МИ ЛИСТЪТ СЕ СПЕПЕЛИ
ОТ ОГЪНЯ,СЪС КОЙТО СЪМ ГО ПИСАЛ. СЛУХЪТ ОТ ТИ6ИНАТА МЕ БОЛИ
И АЗ НЕ 4УВАМ ДАЖЕ СВОЙТА МИСЪЛ:
...СЕГА СЪМ САМ.ПРИЛИ4АМ НА МЪРТВЕЦ
ПОД ТАЗИ ИЗБЕЛЯЛА НО6ТНА КРУ6КА.
ЕДНА ЗВЕЗДА,ЗАВЪРЗАНА С КОНЕЦ.
ОТ ВЯТЪРА В СТЪКЛОТО МИ СЕ ЛИУ6КА.
ЗА6ТО ЛИ ДУХАТ ТЕЗИ ВЕТРОВЕ
И МРАКЪТ КАТО ЗЛА ЗАВЕСА ПАДА?
6ТЕ ГРАБНЕ БУРЯ НА6ТЕ ГЛАСОВЕ
И 6ТЕ ГИ ПРЪСНЕ ВЪН ОТ ЛИСТОПАДА.
НО ВСЕ ЕДНО!....
ЗАСПИ;НЕ ГЛЕДАЙ ВЪН!
АЗ 6ТЕ ВЪЗСЕДНА ВЯТЪРА И В МРАКА
6ТЕ ДОЛЕТЯ ВЪВ КРОТКИЯ ТИ СЪН....
НО САМО В СЪН......ЗАСПИ!НЕДЕЙ МЕ 4АКА!
ИЛИ О4ИТЕ 6ТОМ СЕ УМОРЯТ;
6ТЕ ГИ ПРИТВОРЯ АЗ И 6ТЕ ОТИДА
НА НЯКОЙ ТИХ;СЪНУВАН КРЪСТОПЪТ-
МИНИ ОТ ТАМ И МОЖЕ ДА ТЕ ВИДЯ.
Дано ви харесат
teqnstal- форум-фен
Re: Спомени,стихове,фрази и други
by Schatzе Вто 25 Мар 2008, 18:50
Браво teqnstal! Много са хубави. Продължавай да ни радваш!
Schatzе- Администратор
Re: Спомени,стихове,фрази и други
by Schatzе Сря 26 Мар 2008, 18:44
Знаеш ли, че който изглежда силен, всъщност е слаб и лесно обидчив?
Знаеш ли, че тези които прекарват времето си закриляйки другите, са тези които имат най-много нужда от някой, който да ги закриля?
Знаеш ли, че трите неща които са най-трудни за казване са:
Обичам те, извинявай и помогни ми
Знаеш ли, че хората които се обличат в червено за по-сигурни в себе си?
Знаеш ли, че който се облича в жълто е доволен от външния си вид?
Знаеш ли, че тези които се обличат в черно не искат да бъдат забелязвани и имат нужда от помощ?
Знаеш ли, че когато помогнеш на някой, помощта ти се връща след време?
Знаеш ли, че е много по-лесно да кажеш това което чувстваш писмено, отколкото да го кажеш в очите? Но знаеш и силата на казаното в очите, нали?
Знаеш ли, че тези които прекарват времето си закриляйки другите, са тези които имат най-много нужда от някой, който да ги закриля?
Знаеш ли, че трите неща които са най-трудни за казване са:
Обичам те, извинявай и помогни ми
Знаеш ли, че хората които се обличат в червено за по-сигурни в себе си?
Знаеш ли, че който се облича в жълто е доволен от външния си вид?
Знаеш ли, че тези които се обличат в черно не искат да бъдат забелязвани и имат нужда от помощ?
Знаеш ли, че когато помогнеш на някой, помощта ти се връща след време?
Знаеш ли, че е много по-лесно да кажеш това което чувстваш писмено, отколкото да го кажеш в очите? Но знаеш и силата на казаното в очите, нали?
Последната промяна е направена от alex1701 на Чет 27 Мар 2008, 20:12; мнението е било променяно общо 1 път
Schatzе- Администратор
Re: Спомени,стихове,фрази и други
by Schatzе Сря 26 Мар 2008, 20:04
Какво би направил, ако винаги си се нуждаел от някой, който го няма?
Какво би направил, ако на всеки щастлив момент, който си имал, отговарят 10 момента на тъга?
Какво би направил, ако най-добрият ти приятел умре утре, а ти не си му казал какво чувстваш?
И тъй, бих искал да ти кажа, ако повече никога в живота си няма да говоря с теб, че ти си специален за мен и правиш живота ми различен.
Вдигам очи към теб, уважавам те и наистина те ценя.
Помни, всеки се нуждае от приятел. Един ден може би ти ще се чувстваш така, сякаш никога не си имал приятели. Тогава просто си спомни това писмо и намери утеха в този спомен, че някой там се грижи за теб и винаги ще го прави.
Аз винаги ще бъда там.
Във време на трудности,
Във време на нужди,
Ако се чувстваш ТЪЖЕН,
Можеш да ме призовеш.
Аз ще ти пратя светъл лъч.
Ще ти се усмихна.
Ще те прегърна.
И ще стоя при теб.
Аз ще бъда там за теб до края.
И винаги, и завинаги ще бъда твой приятел!
Какво би направил, ако на всеки щастлив момент, който си имал, отговарят 10 момента на тъга?
Какво би направил, ако най-добрият ти приятел умре утре, а ти не си му казал какво чувстваш?
И тъй, бих искал да ти кажа, ако повече никога в живота си няма да говоря с теб, че ти си специален за мен и правиш живота ми различен.
Вдигам очи към теб, уважавам те и наистина те ценя.
Помни, всеки се нуждае от приятел. Един ден може би ти ще се чувстваш така, сякаш никога не си имал приятели. Тогава просто си спомни това писмо и намери утеха в този спомен, че някой там се грижи за теб и винаги ще го прави.
Аз винаги ще бъда там.
Във време на трудности,
Във време на нужди,
Ако се чувстваш ТЪЖЕН,
Можеш да ме призовеш.
Аз ще ти пратя светъл лъч.
Ще ти се усмихна.
Ще те прегърна.
И ще стоя при теб. Аз ще бъда там за теб до края.
И винаги, и завинаги ще бъда твой приятел!
Schatzе- Администратор
Re: Спомени,стихове,фрази и други
by деси Сря 26 Мар 2008, 22:17
За любов от рано зажадувах, сърцето ми за ласки закопня, щастлива бях и ми се струваше, че ще бъда все така. Но малка бях и не познах живота неумолимо жесток, пред близки силно защитавах аз своята обич, нашата любов. Те казваха: "Пази сърцето си момиче, не бързай толкоз в любовта, през зимата увехне ли кокиче, не ще се съживи през пролетта." На думите им не повярвах, навред бе с мен любимото лице, от погледът ти се опивах и подарих ти моето сърце. Ти казваше: "Щастлив съм мила, обичам те дете." Аз слушах думите ти дъх стаила и милвах твоето лице. Щастлива бях когато можех с теб да бъда всеки ден. Не ти се сърдех, не те опреквах, не си виновен за това, дори се мъчех да открия в себе си вина. Да, вярвах ти безкрайно, дори когато Ви видях с нея за ръка. Но ето всичко свърши, тъи както летен дъжд, далеч избяга изведнъж. Ти пак казваше: "Не си отивай, ще срещнеш ти отново любовта." Но знай: "Изгасне ли жарта - остава само пепелта!!!"
********************************************************************************
Ще мине веселото детство, ще станат сиви твойте дни.
И глупавото си вълшебство живота ще се завърти.
И някой ден, съвсем случайно ще зърнеш на тавана стар,
една захвърлена тетрадка, един израстнал детски блян.
Ще повдигнеш твърдата корица с пожълтелите листа,
и ще разбереш, че неусетно е отминала и младостта.
#######################################################################
Да. Аз съм цялата в бяло, цялата в коприна. Усмихвам се на сила, а нещо в гърдите ми гори. а как е шумно хората се смеят, след малко ще пристигне той. Ще ме целуне и ще каже: "Хайде мила изтрий сълзите и бъди герой". Но аз не мога, чувате ли хора? Пред всичко спирам с пламенни очи. Не го обичам чувате ли вие един вик в мен се блъска и крещи, но срещам твойте очи. Да мама само ти си ме разбрала и очите ти настойчиво ме молят: "Недей дете, задири мен тръгна". След хората вървим двамата облечени в целувка и цветя. Усмихвам се единствено на мама, с колко обич ме изпраща тя. Едно дете, до мен приближава: "Вземи" казва "тез цветя. Един човек ви пожелава щастлив живот на таз земя". Изтръпвам цялата примряла, изтръгвам розите с вик, една бележка малка, бяла седи в тях без плик. "Бъди щастлива" - и неговото име, най-хубавото на света, което днес не трябва да изричам. Защото съм омъжена жена.
**********************************************************************************************************************************************
деси- Администратор
Re: Спомени,стихове,фрази и други
by teqnstal Чет 27 Мар 2008, 20:11
Ето още нещо което е даста красиво и нежно,дано ви хареса.
Спомен за Бургас
Спомен за Бургас
Ах, колко ми липсва! Помня я, сякаш беше вчера — зелената дървена къща с крива ограда и двора застлан с големите плочи и покрит от сенчестата смокиня. И Лейди, която седи и тръпне в очакване, сякаш някоя незнайна сила й е известила, че идваме. И другия двор, оттатък, от където често надничаше баба Добринка. И тя, милата, чакаше с нетърпение да пристигне някой, който да й обърне внимание и да й каже блага дума. Вече забравяше много неща, но още имаше хъс да се кичи с герданчета, гривни и да си слага червило. Слабичка, нисичка и все усмихната. Не помнеше какво е яла сутринта. Но помнеше всичко от младите години — всяко име, всяка случка, всяко вълнение… Всичко сега замина с нея!
И циментовите стъпала с мидите… Прозореца, на който Деси пушеше… Стаята на Ники, в другата част на къщата… И Бенджи, който също като
Лейди ни посрещаше винаги весел. Помня пътя до плажа. Покрай гарата. С малката книжарничка от която обичах да купувам книги. Тоест, обичах мама да ми купува книги. И плажът с хилядите хора и синьо небе. Помня Морската градина с прохладните вечери. Толкова морски дух има там, че няма как де не я нарекат Морска. Помня и пътя до нея. Помня магазинчетата, чудните места, покрай които съм минавал набързо, пък сега ги виждам така, сякаш съм седял и съм ги наблюдавал, та да ги запомня и нарисувам после. И главната улица с множествата й. Градинката пред Бургаския, срещу който стои „Хеликон” и чака пак да вляза в него, за да си купя друга книжка. И пътя до блока на баба Гинка. Толкова високо живееше тя и готвеше толкова вълшебно. Като истинска вълшебница. Сега и нея вече я няма. И тя си прибра спомените, и лъчезарната усмивка, и мъдрата подкрепа, и всичко… Най-старата от трите сестри. Остана само една. Но и тя е на път.
Помня толкова много неща, че не зная как да ги кажа… А това е въпрос на живот и смърт! Живота и смъртта на тия спомени. Не успея ли да ги
обезсмъртя — с тях е свършено. Но как!? Кога човечеството ще измисли машината с която се вадят спомени от човешката глава и се съхраняват прилежно, като в библиотека!?
Ах, Бургас! Зелената къща вече я няма. Отиде си с толкова спомени за добро и лошо. Раздели един многоброен род, дето се пръсна вече къде ли не по своите си работи. Сега лежи мъртва, натрошена, стрита на прах под кофража на дом, който никога вече няма да е мой. Моят дом там умря завинаги. Но не и спомените. Не и онея удари на сърцето, които подарих на тоя град. Те ще кънтят вечно там и все ще ме дърпат назад. Но какво от това!? Колко неща не можах да вкуся от Бургас! Колко неща остават там, като че недостижими повече. И русото момче. Той може би сега чете това…
Хей, капитане, не съм те забравил! И спомена за теб спасявам тук!
Искам пак да вдишам бургаският въздух, да чуя гларусите, да вляза в двора. Но това е невъзможно. Никога вече. И затова ме боли. Но аз пак искам да се заредя, да влея в себе си духа, който навярно е давал горивото на Петя… И аз стоя изопната и няма на пясъка, самичка под небето, и чувствам се и горда, и голяма, и силна, и добра като морето. Как да отида в моят втори дом, като вече го няма!?! Чувствам с цялото си същество, че ако не отида, нещо в мен ще умре, ама завинаги. А това е най-страшното. Човек умира бавно, малко по малко всеки ден. Да се борим с това е немислимо, но защо, защо най-ценното ни се изплъзва като пясък през пръстите!? Спомените изтичат през тях и това е най-голямата загуба, която човек може да преживее — да остане без спомена за онова, което е било неговият спасителен пристан. Защото, като същински втори дом, Бургас бе за мен това — спасителен пристан. Как ме боли само! Искам да заплача, но не мога. Само чувствам как болката ме обзема и аз продължавам да мисля за това, как със всяка следваща секунда всеки чудесен миг от миналото остава все по-назад, все по-далеч. И как връщане няма никога и по никакъв начин. А са ми останали само смъртните спомени. И не зная как да ги спася всичките.
Не искам да забравя
teqnstal- форум-фен
Re: Спомени,стихове,фрази и други
by Dani Пет 28 Мар 2008, 18:56
Когато крилата са уморени,
когато мeчтите не са покорени
когато слънцето в тебе залязва
и усмивка не се забелязва.
Когато ръцете останат празни,
а стъпките са били напразни,
когато огънят стане жарава,
когато живота на смърт става.
Тогава и само тогава разбираш,
че в живота, любовта си заслужава...
когато мeчтите не са покорени
когато слънцето в тебе залязва
и усмивка не се забелязва.
Когато ръцете останат празни,
а стъпките са били напразни,
когато огънят стане жарава,
когато живота на смърт става.
Тогава и само тогава разбираш,
че в живота, любовта си заслужава...
Dani- Администратор
Re: Спомени,стихове,фрази и други
by Schatzе Пон 31 Мар 2008, 06:04
АКО
Ако можеш да запазиш разума си,
когато всички около теб са го загубили
и те обвиняват затова.
Ако можеш да повярваш в себе си,
когато всички се съмняват в теб
и да приемеш тяхното съмнение.
Ако можеш да чакаш, без това да те изморява,
и лъган да не се занимаваш с лъжи,
и мразен да не се поддаваш на омраза
като в същото време,
нито да изглеждаш много добър,
нито да говориш твърде мъдро.
Ако можеш да мечтаеш и мечтите да не ти стават господар;
Ако можеш да мислиш, без мислите да са единствената ти цел.
Ако можеш да посрещнеш Успеха и Бедата
и да се отнасяш към тези две измами безразлично.
Ако можеш да понесеш да чуеш истината, която си изрекъл
изопачена от мошеници, направили от нея капан за глупци.
Или да видиш нещата, на които си отдал живота си сринати
и да се наведеш, и да ги изградиш отново с износени инструменти.
Ако можеш да направиш един куп от всички твои победи
и да ги рискуваш в игра на “ези или тура”,
и губейки да започнеш отново, от самото начало
и никога да не прошепнеш и дума за твоята загуба;
Ако можеш да заставиш твоето сърце, нерви и мускули
да ти служат добре още дълго след тяхното изхабяване
и така да се държиш, когато нищо не е останало в теб,
освен Волята, която им заповядва: “Дръжте се !”
Ако можеш да говориш с тълпата и да запазиш достойнството си,
или да живееш с царе, но да не губиш връзката си с обикновените хора.
Ако нито врагове, нито скъпи приятели могат да те наранят
Ако всеки разчита на теб, но не и твърде много.
Ако можеш да запълниш непримиримата минута
със 60 струващи си секунди сдържаност -
твоя е Земята и всичко по нея
и, което е повече - ти ще бъдеш Мъж, сине мой!
/Ръдиар Киплинг/
*************************************************************
ПОУКА
Научих -
колкото и добър приятел да ти е някой, той ще те наранява от време на време
и трябва да му прощаваш за това
Научих -
не винаги е достатъчно
да ти простят другите.
Понякога трябва ти самият да си прощаваш.
Научих -
независимо колко лошо
ти е разбито сърцето,
света не спира заради мъката ти.
Научих -
само защото двама човека се карат
не значи, че не се обичат.
И че само защото не се карат,
не значи че се обичат.
Научих -
понякога трябва да поставиш човека
преди неговите действия.
Научих -
няма нужда да променяме приятелите си,
ако разберем че приятелите се променят.
Научих -
не трябва да бъдем толкова
настоятелни, да открием някоя тайна.
Тя може да промени живота ни завинаги.
Научих -
двама човека могат да
гледат едно и също нещо,
а да виждат нещо съвсем различно.
Научих -
има много начини да се влюбиш
и да останеш влюбен.
Научих -
независимо колко приятели имаш,
ако ти си тяхната опора,
ще се чувстваш самотен и изгубен, когато те са ти най-нужни.
Научих -
живота ти може да бъде променен
за часове, от хора
които дори не те познават.
Научих -
че писането, както и говоренето,
може да облекчи емоционалната болка.
Научих -
че хората на които държиш най-много в живота
ти биват отнети твърде рано.
Научих -
въпреки че думата любов,
може да има много различни значения,
тя губи стойност, когато се употребява прекомерно.
Научих -
че е трудно да се определи
къде да се тегли чертата,
между това да бъдеш добър и
да не нараниш чувствата на хората,
а и да защитиш това в което вярваш.
Научих-
че не остава ненаказано направено добро.
***********************************************************
Урок за живот от едно дете........
Това стихотворение е написано от едно момиченце, което умира от рак в една болница на Ню Йорк. Лекарите й дават 6 месеца живот.
SLOW DANCE(Бавен танц)
Наблюдавал ли си понякога децата в луна парка?
Или пък чул ли си как пада дъждът по земята?
Наблюдавал ли си лудия полет на пеперудата?
Загледа ли се понякога в залеза на слънцето?
По -добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.
Музиката не продължава за винаги.
Тичаш ли като подгонена сърна по цял ден?
Когато питаш някого “как си”
Чуваш ли отговора?
Дали вечер си лягаш прегърнал мислите за стотици грижи?
По -добре се отпусни
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.
Каза ли си някога на детето си “това ще го направим утре”
И в бързината си не видя тъгата му?
Загуби контакт, остави едно старо приятелство да завехне
Защото никога нямаше време да се обадиш и кажеш”здравей”,
По -добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.
Музиката не продължава за винаги.
Когато тичаш като луд
Губиш половината радост от пътуването.
Като че ли хвърляш един подарък, който не отвори.
Животът не е спринт
Затова отпусни се, чуй музиката
Преди да спре песента.
Ако можеш да запазиш разума си,
когато всички около теб са го загубили
и те обвиняват затова.
Ако можеш да повярваш в себе си,
когато всички се съмняват в теб
и да приемеш тяхното съмнение.
Ако можеш да чакаш, без това да те изморява,
и лъган да не се занимаваш с лъжи,
и мразен да не се поддаваш на омраза
като в същото време,
нито да изглеждаш много добър,
нито да говориш твърде мъдро.
Ако можеш да мечтаеш и мечтите да не ти стават господар;
Ако можеш да мислиш, без мислите да са единствената ти цел.
Ако можеш да посрещнеш Успеха и Бедата
и да се отнасяш към тези две измами безразлично.
Ако можеш да понесеш да чуеш истината, която си изрекъл
изопачена от мошеници, направили от нея капан за глупци.
Или да видиш нещата, на които си отдал живота си сринати
и да се наведеш, и да ги изградиш отново с износени инструменти.
Ако можеш да направиш един куп от всички твои победи
и да ги рискуваш в игра на “ези или тура”,
и губейки да започнеш отново, от самото начало
и никога да не прошепнеш и дума за твоята загуба;
Ако можеш да заставиш твоето сърце, нерви и мускули
да ти служат добре още дълго след тяхното изхабяване
и така да се държиш, когато нищо не е останало в теб,
освен Волята, която им заповядва: “Дръжте се !”
Ако можеш да говориш с тълпата и да запазиш достойнството си,
или да живееш с царе, но да не губиш връзката си с обикновените хора.
Ако нито врагове, нито скъпи приятели могат да те наранят
Ако всеки разчита на теб, но не и твърде много.
Ако можеш да запълниш непримиримата минута
със 60 струващи си секунди сдържаност -
твоя е Земята и всичко по нея
и, което е повече - ти ще бъдеш Мъж, сине мой!
/Ръдиар Киплинг/
*************************************************************
ПОУКА
Научих -
колкото и добър приятел да ти е някой, той ще те наранява от време на време
и трябва да му прощаваш за това
Научих -
не винаги е достатъчно
да ти простят другите.
Понякога трябва ти самият да си прощаваш.
Научих -
независимо колко лошо
ти е разбито сърцето,
света не спира заради мъката ти.
Научих -
само защото двама човека се карат
не значи, че не се обичат.
И че само защото не се карат,
не значи че се обичат.
Научих -
понякога трябва да поставиш човека
преди неговите действия.
Научих -
няма нужда да променяме приятелите си,
ако разберем че приятелите се променят.
Научих -
не трябва да бъдем толкова
настоятелни, да открием някоя тайна.
Тя може да промени живота ни завинаги.
Научих -
двама човека могат да
гледат едно и също нещо,
а да виждат нещо съвсем различно.
Научих -
има много начини да се влюбиш
и да останеш влюбен.
Научих -
независимо колко приятели имаш,
ако ти си тяхната опора,
ще се чувстваш самотен и изгубен, когато те са ти най-нужни.
Научих -
живота ти може да бъде променен
за часове, от хора
които дори не те познават.
Научих -
че писането, както и говоренето,
може да облекчи емоционалната болка.
Научих -
че хората на които държиш най-много в живота
ти биват отнети твърде рано.
Научих -
въпреки че думата любов,
може да има много различни значения,
тя губи стойност, когато се употребява прекомерно.
Научих -
че е трудно да се определи
къде да се тегли чертата,
между това да бъдеш добър и
да не нараниш чувствата на хората,
а и да защитиш това в което вярваш.
Научих-
че не остава ненаказано направено добро.
***********************************************************
Урок за живот от едно дете........
Това стихотворение е написано от едно момиченце, което умира от рак в една болница на Ню Йорк. Лекарите й дават 6 месеца живот.
SLOW DANCE(Бавен танц)
Наблюдавал ли си понякога децата в луна парка?
Или пък чул ли си как пада дъждът по земята?
Наблюдавал ли си лудия полет на пеперудата?
Загледа ли се понякога в залеза на слънцето?
По -добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.
Музиката не продължава за винаги.
Тичаш ли като подгонена сърна по цял ден?
Когато питаш някого “как си”
Чуваш ли отговора?
Дали вечер си лягаш прегърнал мислите за стотици грижи?
По -добре се отпусни
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.
Каза ли си някога на детето си “това ще го направим утре”
И в бързината си не видя тъгата му?
Загуби контакт, остави едно старо приятелство да завехне
Защото никога нямаше време да се обадиш и кажеш”здравей”,
По -добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.
Музиката не продължава за винаги.
Когато тичаш като луд
Губиш половината радост от пътуването.
Като че ли хвърляш един подарък, който не отвори.
Животът не е спринт
Затова отпусни се, чуй музиката
Преди да спре песента.
Schatzе- Администратор
Re: Спомени,стихове,фрази и други
by Dani Съб 05 Апр 2008, 17:32
Родих се,когато ме целуна,
умрях,когато ме изостави,
но живях,докато ме обичаше!
Искаш ли да бъда твоя?
Да бъда ангел или нежен зов,
да бъдем заедно в пороя,
в гореща страст и
чиста,истинска любов?!...
Обичам те
като за първи път -
изплашена,невежа и невинна.
И борят се
в горещата ми кръв -
страхът от теб с копнежа да те имам!
Устни,изгарящи за целувка,
сърце,което тупти,
поглед,изпиващ ти дадох
и мисъл любовна в душата гори!
* * * * * *
умрях,когато ме изостави,
но живях,докато ме обичаше!
Искаш ли да бъда твоя?
Да бъда ангел или нежен зов,
да бъдем заедно в пороя,
в гореща страст и
чиста,истинска любов?!...
Обичам те
като за първи път -
изплашена,невежа и невинна.
И борят се
в горещата ми кръв -
страхът от теб с копнежа да те имам!
Устни,изгарящи за целувка,
сърце,което тупти,
поглед,изпиващ ти дадох
и мисъл любовна в душата гори!
* * * * * *
Dani- Администратор
Re: Спомени,стихове,фрази и други
by mamazavinagi Вто 08 Апр 2008, 13:50
Аз се събуждам от сън
и всичко наоколо не е такова, както преди.
За първи път отварям очи.
Дълго време ми се струваше, че те могат да виждат.
А днес всичко, което ми изглеждаше истина,
е само илюзия, сън.
Затова, подобно на ярка звезда,
Ангелът на Смъртта
стана Ангел на живота и превърна моя сън
от драма, пълна със страх, във весела комедия.
Изпълнен с удивление, попитах Ангела:
"Мъртъв ли съм? "
Той отговори:
"Да, вече от много години,
макар че сърцето ти е биело,
твоят разум е спял в могила от илюзии,
неосъзнавайки своята божествена природа ".
"Сега сърцето ти бие
и тялото ти диша,
но разумът ти излезе от ада.
Твоите обновени очи
се възхищават на въстаналата от съня красота,
пробужда се съзнанието
за твоята божествена природа,
цялата спяща в теб любов.
Далече са отминали страхът и ненавистта,
загинали са навеки вината и порицанието.
Твоята душа прощава,
и оживява божествена същност ".
Очите ми, очаровани, се взират в Ангела.
И, усещайки пробуждането на истината,
аз се оставям на милостта на победителя
без всякакви условия.
Смирено приемам
смъртта и живота.
Измъквам се от ада на вечните претенции
и с нови очи виждам
как моята вечна любов... се отдалечава.
Мигел Анхел Руис
и всичко наоколо не е такова, както преди.
За първи път отварям очи.
Дълго време ми се струваше, че те могат да виждат.
А днес всичко, което ми изглеждаше истина,
е само илюзия, сън.
Затова, подобно на ярка звезда,
Ангелът на Смъртта
стана Ангел на живота и превърна моя сън
от драма, пълна със страх, във весела комедия.
Изпълнен с удивление, попитах Ангела:
"Мъртъв ли съм? "
Той отговори:
"Да, вече от много години,
макар че сърцето ти е биело,
твоят разум е спял в могила от илюзии,
неосъзнавайки своята божествена природа ".
"Сега сърцето ти бие
и тялото ти диша,
но разумът ти излезе от ада.
Твоите обновени очи
се възхищават на въстаналата от съня красота,
пробужда се съзнанието
за твоята божествена природа,
цялата спяща в теб любов.
Далече са отминали страхът и ненавистта,
загинали са навеки вината и порицанието.
Твоята душа прощава,
и оживява божествена същност ".
Очите ми, очаровани, се взират в Ангела.
И, усещайки пробуждането на истината,
аз се оставям на милостта на победителя
без всякакви условия.
Смирено приемам
смъртта и живота.
Измъквам се от ада на вечните претенции
и с нови очи виждам
как моята вечна любов... се отдалечава.
Мигел Анхел Руис
mamazavinagi- Администратор
Re: Спомени,стихове,фрази и други
by ^Dark_Girl^ Сря 23 Апр 2008, 20:30
Ти бе дявола до мен,
а казваше ми бе,
че аз съм ангела-
най-красивия ангел!
Ти макар и некрасив
заби острието си в мен
като дявола трънлив!
С устни нежни,
а после горещи
впи се в мен
ръцете си,дяволе зловещи!
Не бе туй то страст,
а примамка лъжлива
за жертва наивна и плашлива!
Както господар хваща с примка
жертвата си страхлива,
така ти наказа ме
в ада тъй горещи!
Жертва твоя поредна
в краката ти коленича
и моля се за обич, нежна.
* - * - * - *
Може би съдбата
отново ще ме съди,
че те обичам навярно още аз
и ето дори и от ада ще ме изпъди!
Нещо май се получи май...
а казваше ми бе,
че аз съм ангела-
най-красивия ангел!
Ти макар и некрасив
заби острието си в мен
като дявола трънлив!
С устни нежни,
а после горещи
впи се в мен
ръцете си,дяволе зловещи!
Не бе туй то страст,
а примамка лъжлива
за жертва наивна и плашлива!
Както господар хваща с примка
жертвата си страхлива,
така ти наказа ме
в ада тъй горещи!
Жертва твоя поредна
в краката ти коленича
и моля се за обич, нежна.
* - * - * - *
Може би съдбата
отново ще ме съди,
че те обичам навярно още аз
и ето дори и от ада ще ме изпъди!
Нещо май се получи май...
^Dark_Girl^- начинаещ
Re: Спомени,стихове,фрази и други
by Dani Пон 28 Апр 2008, 20:48
МАЙКА
Константин Величков
Откога ни е родила
Без умора, всеки час,
Денем-нощем майка мила
Треперяла е въз нас.
Тя с млеко ни е кърмила,
Пяла ни е да заспим,
Първа тя ни е учила
Сладки думи да мълвим.
Колко нощи не е спала,
Кога болни сме били!
Колко често е плакала
Бог към нази да смили!
С какви скърби тя посреща
Всяка наша тегоба!
Каква радост тя усеща,
Щом за нази чуй хвалба!
Толкоз мъки е теглила
И награди тя не ще;
Едно иска майка мила:
Да я любим от сърце.
МАЙКА
Младен Исаев
Мамо!
Като тебе няма свято
Нищо друго на света.
Ти даряваш на земята
Най-красивите цветя –
На света деца даряваш,
Нежни песни им редиш,
В люти студове ги сгряваш,
Над креватчетата бдиш.
Мамо!
Благославям твойто име,
Твоя образ мил и скъп:
По лицето ти любимо
Никога да няма скръб;
Никога сълзи да няма
В твоите добри очи,
Само радостта голяма
Като песен да звучи.
МАМА
Валери Петров
Косата на мама
Е светла и мека,
Ръката на мама
Е нежна и лека.
Тя много е мила
И много добра е,
Даже когато
не й се играе.
Но често до късно
Мама я няма –
Тя работи в нейната
Служба голяма
И само от работа
Ми телефонира,
Но това не ми стига,
То се разбира,
И истински хубаво
Е в нашата къща
Само когато
Тя от служба се връща
И погалва косата ми
С уморена ръка...
Когато порасна,
Ще направя така,
Че тя да не работи
През целия ден...
Или нека работи,
Но нещо при мен!
Константин Величков
Откога ни е родила
Без умора, всеки час,
Денем-нощем майка мила
Треперяла е въз нас.
Тя с млеко ни е кърмила,
Пяла ни е да заспим,
Първа тя ни е учила
Сладки думи да мълвим.
Колко нощи не е спала,
Кога болни сме били!
Колко често е плакала
Бог към нази да смили!
С какви скърби тя посреща
Всяка наша тегоба!
Каква радост тя усеща,
Щом за нази чуй хвалба!
Толкоз мъки е теглила
И награди тя не ще;
Едно иска майка мила:
Да я любим от сърце.
МАЙКА
Младен Исаев
Мамо!
Като тебе няма свято
Нищо друго на света.
Ти даряваш на земята
Най-красивите цветя –
На света деца даряваш,
Нежни песни им редиш,
В люти студове ги сгряваш,
Над креватчетата бдиш.
Мамо!
Благославям твойто име,
Твоя образ мил и скъп:
По лицето ти любимо
Никога да няма скръб;
Никога сълзи да няма
В твоите добри очи,
Само радостта голяма
Като песен да звучи.
МАМА
Валери Петров
Косата на мама
Е светла и мека,
Ръката на мама
Е нежна и лека.
Тя много е мила
И много добра е,
Даже когато
не й се играе.
Но често до късно
Мама я няма –
Тя работи в нейната
Служба голяма
И само от работа
Ми телефонира,
Но това не ми стига,
То се разбира,
И истински хубаво
Е в нашата къща
Само когато
Тя от служба се връща
И погалва косата ми
С уморена ръка...
Когато порасна,
Ще направя така,
Че тя да не работи
През целия ден...
Или нека работи,
Но нещо при мен!
Последната промяна е направена от Dani на Съб 24 Май 2008, 11:21; мнението е било променяно общо 1 път
Dani- Администратор
Re: Спомени,стихове,фрази и други
by Schatzе Вто 29 Апр 2008, 08:09
Така прочувствени и мили са тия стихчета за МАМА. Много са хубави.
Schatzе- Администратор
Re: Спомени,стихове,фрази и други
by Schatzе Съб 24 Май 2008, 07:53
Нищу нямаши ми фчера,
ставам сутранта,
ф углидалуту са зверя:
Бря, чи красута!
Викам сигур са чалдисах,
туй ни мой съм аз.
Смятай кат са начирвисам
и са нагласа!
Тъй пу нощник и терлици,
с чорлава куса
мязам кат на убавица
ф профил и анфас.
Дрямах начи и въртях са,
цъках със език,
плюх са дан са уручасам -
тъй са възхитих.
Дъл на пустуту глидалу
са яви дифект!?
Тъй да съм разхубавяла...
А, сига де! Дерт!
Са умислих утведнъшки -
как навън ш' въря?
Момцити ку са натръшкат
кату ма съзрат?
С модна фуста, чи забрадка,
с китка у ръка;
с тос акъл зер за три патки,
кату заблеста...
И къдету койт' ма срещни -
пламна, изгуря
ф разни помисли пугрешни...
Пък ни съм таквас!
Туй наверну сън е билу,
сигур йощи спа
и ми са е присънила
буйна красута.
Скуркузъбел съм, мий ясну -
ич дан ма съзреш,
щот ут толкува прикраснус,
мой са пубулейш.
Толкус убус да са исипи
тъй връз мен кат дъж...
Някуй тряа да ма ущипи!
(пу възможнус мъж! )
ставам сутранта,
ф углидалуту са зверя:
Бря, чи красута!
Викам сигур са чалдисах,
туй ни мой съм аз.
Смятай кат са начирвисам
и са нагласа!
Тъй пу нощник и терлици,
с чорлава куса
мязам кат на убавица
ф профил и анфас.
Дрямах начи и въртях са,
цъках със език,
плюх са дан са уручасам -
тъй са възхитих.
Дъл на пустуту глидалу
са яви дифект!?
Тъй да съм разхубавяла...
А, сига де! Дерт!
Са умислих утведнъшки -
как навън ш' въря?
Момцити ку са натръшкат
кату ма съзрат?
С модна фуста, чи забрадка,
с китка у ръка;
с тос акъл зер за три патки,
кату заблеста...
И къдету койт' ма срещни -
пламна, изгуря
ф разни помисли пугрешни...
Пък ни съм таквас!
Туй наверну сън е билу,
сигур йощи спа
и ми са е присънила
буйна красута.
Скуркузъбел съм, мий ясну -
ич дан ма съзреш,
щот ут толкува прикраснус,
мой са пубулейш.
Толкус убус да са исипи
тъй връз мен кат дъж...
Някуй тряа да ма ущипи!
(пу възможнус мъж! )
Schatzе- Администратор
Re: Спомени,стихове,фрази и други
by mavi Съб 24 Май 2008, 15:14
Ни щъ ни ляб, ни пасти, ни кифтета
от странна лудост съм обзета,
паласки вред стърчат трагично,
Мъжо ме гледа все критично.
Затуй пудкрепа вий ми дайти,
проблем страхотен е шъ знайти.
Аслъ на всичко съм готова,
да стана Ана Курникова.
Невъзможен глад от днес мъ гони,
ни влизам в никви панталони.
Реших!...Шъ хвърля мазната мекица.
Шъ ставам първа убавица!
от странна лудост съм обзета,
паласки вред стърчат трагично,
Мъжо ме гледа все критично.
Затуй пудкрепа вий ми дайти,
проблем страхотен е шъ знайти.
Аслъ на всичко съм готова,
да стана Ана Курникова.
Невъзможен глад от днес мъ гони,
ни влизам в никви панталони.
Реших!...Шъ хвърля мазната мекица.
Шъ ставам първа убавица!
mavi- Администратор
Re: Спомени,стихове,фрази и други
by mavi Съб 24 Май 2008, 15:17
Когато ми казваш „Здравей”
ме гледай в очите
И обещания когато ми даваш
ме гледай в очите.
И ако ми прошепнеш”Обичам те”
ме гледай в очите.
И ако решиш да си тръгнеш завинаги
ме гледай в очите.
За да почувствам любовта и тъгата ти
ме гледай в очите,
гледай в очите…
… в очите!
ме гледай в очите
И обещания когато ми даваш
ме гледай в очите.
И ако ми прошепнеш”Обичам те”
ме гледай в очите.
И ако решиш да си тръгнеш завинаги
ме гледай в очите.
За да почувствам любовта и тъгата ти
ме гледай в очите,
гледай в очите…
… в очите!
mavi- Администратор
Re: Спомени,стихове,фрази и други
by mavi Съб 24 Май 2008, 15:25
Искам ф офис да работа!
Вечи ич ни ми са копа!
Искам ф офис да работа!
Хем ши одя нагласена,
ду ушити начервена.
На бюроту кат са тура
с вапцан'ти си маникюри,
на кумпютъра ши щракам
и краката ши си клата.
И на шефа ши са слагам,
в рабута дан ма натяга.
Ич ни ща да съм работна,
туй присъда й дуживотна.
Той ни ша ма затурмози,
сал в колата ши ма вози,
фирмата да придставлявам,
хем и да я разкрасявам.
В службата кат са издигна,
море кък носа шси вирна
ши са фукам, шса надувам,
на граждАнка шса приструвам.
Сал ни знам с каква заплата
шефа ши ма удурдиса,
да ни бъди да ма смята,
чи съм проста кат мутика.
Тоз кумпютър, тез изици
язе къкту съм умница
мисла бързу ши ги сфана,
раснах в убщиство утбрану.
Ни ми мяза тъз мутика.
Гачи най ши мий прилика,
ку ду офис са дукопам!
Нъл сми вечи уш в Европа!?
Чи кандисах най-подире.
Рабута ф града ши дира.
КОнкурси и интервюта
някак тряа са набутам.
Аку чуйти нейде нещу,
мола ви са най-гурещу
да са сетити за мене,
чи за копан иди времи
*********************
ИСТЪРВАХТИ МА БИЛЯ !!!
Аман вечи, пусту селу!
Заминавам у града!
Издукарана с капела,
с трандафори и с пола...
Фащам трена, заминавам!
Истървахти ма, биля...
Маня, тейку да прощават,
чи пипера ни поляф.
Чи ма блъсна тъй внизапну
тъзи мисла сутранта.
Кат напечи слънци лятну,
сЪрце ми са разигра.
Малку тряба да остържа
говура си, чи май срам...
Гражданка ши стана бържи,
сал да стигна еднаш там.
Алафранга ши съм, китка!
Ши ма скъсни млад граждан,
ши забрая кър, мотика
и пипера ниполян...
И ши одим тъй под ручка
на театро, на забава...
Той с кола ши й, не с каруца,
щот за ко му й нея плява...
Вий на нашти да ричети,
чи зимъска чак ш’си дода,
гат ши гътами прасету...
По-преди ни ша да мога.
Вечи ич ни ми са копа!
Искам ф офис да работа!
Хем ши одя нагласена,
ду ушити начервена.
На бюроту кат са тура
с вапцан'ти си маникюри,
на кумпютъра ши щракам
и краката ши си клата.
И на шефа ши са слагам,
в рабута дан ма натяга.
Ич ни ща да съм работна,
туй присъда й дуживотна.
Той ни ша ма затурмози,
сал в колата ши ма вози,
фирмата да придставлявам,
хем и да я разкрасявам.
В службата кат са издигна,
море кък носа шси вирна
ши са фукам, шса надувам,
на граждАнка шса приструвам.
Сал ни знам с каква заплата
шефа ши ма удурдиса,
да ни бъди да ма смята,
чи съм проста кат мутика.
Тоз кумпютър, тез изици
язе къкту съм умница
мисла бързу ши ги сфана,
раснах в убщиство утбрану.
Ни ми мяза тъз мутика.
Гачи най ши мий прилика,
ку ду офис са дукопам!
Нъл сми вечи уш в Европа!?
Чи кандисах най-подире.
Рабута ф града ши дира.
КОнкурси и интервюта
някак тряа са набутам.
Аку чуйти нейде нещу,
мола ви са най-гурещу
да са сетити за мене,
чи за копан иди времи
*********************
ИСТЪРВАХТИ МА БИЛЯ !!!
Аман вечи, пусту селу!
Заминавам у града!
Издукарана с капела,
с трандафори и с пола...
Фащам трена, заминавам!
Истървахти ма, биля...
Маня, тейку да прощават,
чи пипера ни поляф.
Чи ма блъсна тъй внизапну
тъзи мисла сутранта.
Кат напечи слънци лятну,
сЪрце ми са разигра.
Малку тряба да остържа
говура си, чи май срам...
Гражданка ши стана бържи,
сал да стигна еднаш там.
Алафранга ши съм, китка!
Ши ма скъсни млад граждан,
ши забрая кър, мотика
и пипера ниполян...
И ши одим тъй под ручка
на театро, на забава...
Той с кола ши й, не с каруца,
щот за ко му й нея плява...
Вий на нашти да ричети,
чи зимъска чак ш’си дода,
гат ши гътами прасету...
По-преди ни ша да мога.
mavi- Администратор
Страница 1 от 13 • 1, 2, 3 ... 11, 12, 13
Similar topicsСтраница 1 от 13
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите|
|
|