Раждане-симптоми,неприятности и съвети!

Раждането е не само физическо, но много повече духовно усилие. Д-р Герд Елдеринг
Дишане и хипервентилиране
Когато сте напрегната и уплашена, дишането Ви става повърхностно и
учестено. Раменете Ви се изтеглят нагоре, и мускулите там и на врата се
стягат. Когато страхът прерасне в паника, тогава започвате да
хипервентилирате, което означава, че вдишвате повече от колкото
издишвате. Така се стига до недостиг на кислород в организма, като
резултат чувствате замайване и загуба на контрол. Усещате пръстите си
изтръпнали, а устата без вкус.
Всички тези реакции са нормални в ситуации на страх и стрес. Но тялото
не може да издържи дълго такова състояние, много бързо то се изтощава.
По време на контракциите трябва добре да разпределите енергията си. Към
това се прибавя и нуждата на Вашето бебе от възможно най-много
кислород, за да може да се справи с предизвикателството на раждането.
Дихателни техники за контракциите
Затворете за миг очи и се съсредоточете върху дишането.
Обърнете внимание какъв е ритъмът на дишане. Вие вдишвате, и правите
малка пауза преди да издишате. Издишването трябва да е приблизително
три пъти по-продължително и дълбоко от вдишването – до “празни” бели
дробове. Ще ви е по-лесно, ако опитате да издишате с глас, с дълбок
глас да изпеете едно “А”. Преди да вдишате отново, направете малка
пауза.
Прости техники на дишане
Опитайте да вдишвате през носа и да издишвате през устата. Устните Ви
трябва да са съвсем отпуснати, докато въздухът излиза през тях.
Вдишвате през носа, издишвате през устата. Много жени се чувстват
по-добре, когато издават при издишането и някакъв звук, като “Оооооооо”
или “Ааааааааааа”. Между контракциите пийнете малко вода, за да не
пресъхва устата.
Подкрепа при дишане
Все пак не е лесно да се диша равномерно и да се отпуска при
издишането, когато сте уморена, имате ужасни болки и чувството, че
контракциите продължават цяла вечност. В такъв момент имате нужда от
човека, който ще Ви помага при раждането. Той може да ви помогне да
дишате равномерно, като диша заедно с Вас. Хубаво е да имате визуален
контакт, да държи ръцете Ви или да сложи ръце на раменете Ви.
Достатъчно е само партньорът да диша така, че да го чувате. Ако Вие
забързате дъха си, той трябва да наблегне на по-дългото издишване.
Дишане и напъване
Във втората фаза на контракциите, фаза на изгонването, ще трябва да
извадите Вашето бебе на белия свят. Контракцията е свиване на мускулите
на матката. При всяка контракция дъното на матката се притиска към
шийката и по този начин се изгонва плода. Напъвате като си помагате с
мускулите на корема, усещането е много близко до това като при напън
при “голяма нужда”, и така изтласквате плода навън. Много жени са
склонни при напъването да задържат дъха си. Това е добре, ако насочвате
натиска надолу, към корема и между краката, а не към задната част на
гърлото. Второто се случва, когато напънът идва не от само себе си, а
продиктуван от “помагачите” при раждането, обикновено това е акушерката
до Вас.
По-добре би било, ако поемете дълбоко въздух, веднага щом настъпи
контракцията, и издишате съвсем бавно докато трае напъването, като
издавате звук подобен на фффффффф. Така разтоварвате перинеума, меката
тъкан между ануса и вагината. Не натоварвате и гърлото и запазвате
добър ритъм на дишане, което прави напъването много по-ефективно. Ако
Ви е направена епидурална упойка, не можете да усетите кога точно да
напъвате. Затова вдишайте дълбоко, когато акушерката Ви каже, че
настъпва контракция. Нека мислите Ви при издишането се насочат надолу
по тялото Ви. Когато мислено достигнете до главичката на бебето между
краката – натиснете плода с мускулите на корема.
Много често се дава указание да напъвате толкова дълго, колкото можете,
докато задържате дъха си. Това не е добра идея. По този начин отнемате
на себе си и на детето кислород, и ще се уморите много бързо. Напъвайте
по време на контракцията, толкова пъти, колкото усетите сама, че е
необходимо. Четири или пет напъна за контракция се смятат за нормални.
Дишане без напъване
Може да се случи да имате желание да напъвате още през първата
подготвителна фаза, преди да се е стигнало до необходимото разкритие.
Тогава акушерката ще Ви посъветва да се въздържате и оставите
разкритието на шийката на матката да стане постепенно. Това може да се
окаже доста трудно за Вас. Опитайте следното: застанете на колене и
ръце, със задните части във въздуха, и лице опряно на буза към пода.
Издишайте кратко четири пъти, когато настъпи контракция, и после
вдишайте бързо веднъж, продължете в този ритъм. Сигурно ще е от полза
да си повтаряте на ум докато издишвате : “Не трябва да напъвам”. Между
контракциите дишайте нормално.

Всяко раждане, макар и да носи щастие, е съпроводено и от някои
неприятности. Раждането има и своите плашещи страни, за които обаче е
добре да знаете предварително. Ето някои неприятности при раждане и
съвети как да се справите с тях.
Понякога
преди раждане на родилките се прави клизма. За повечето жени това е
едно доста неприятно преживяване, но ако го пропуснете, може да ви
споходи друг, още по-неприятен момент – да се изпуснете по време на
раждане. И нищо чудно предвид цялото неистово напъване.
Но бъдете сигурна, че докторите са виждали всичко и няма да се
впечатлят особено много.

По време на самото раждане може да настъпи разкъсване на входа на влагалището или епизотомия (разкъсване на перинеума).
Ще кървите доста, затова се запасете с една по-овехтяла нощница, която
впоследствие да хвърлите, и един голям пакет дамски превръзки.

Болките са неразделна част и от естественото раждане, и от секциото. Дори да ползвате епидурална упойка, шокът и болките ще дойдат на другия ден. Освен всичко останало няма да можете и да сядате спокойно една-две седмици след раждането. Секциото пък предполага, освен коремни болки, и болки при кихане и вдигане на бебето. Повече от сигурно
е, че няма да можете да се разхождате спокойно или да щъкате насам
натам. Единствените ви движения ще са тези до бебешкото кошче и обратно
до леглото.

Известно време след раждането ще имате проблеми с ходенето до тоалетната. Неприятности ще ви създава парещото чувство, когато пишкате, и болките, свързани със запек.

Други
неприятни последствия след раждане са главоболието, вследствие на
епидуралната упойка, и пренатоварването на организма от лекарства. В тези случаи лекарите препоръчват да се храните редовно и да приемате достатъчно течности. Нормално е да имате и разширени кръвоносни съдове заради дългите часове напъване по време на раждане. Но няма причина за притеснение. След около месец всичко ще мине.

Страничен ефект от епидуралната упойка са появата и на сърбежи по цялото тяло.
Те ще отминат, когато организмът ви се освободи напълно от упойващите
вещества. Възможна е появата и на косопад, което не означава, че
оплешивявате. Може би сте забелязали как косата ви е станала по-гъста и
буйна по време на бременността. Е, след раждането просто ще се
освободите от косата, която сте придобили за последните девет месеца. След раждането за възможни и болки в кръста, а опашните ви прешлени може да са силно натъртени. Типична за почти всяка родилка е и следродилната депресия .

Съвети как да се справите с неприятностите при раждане

• Снабдете се със специална възглавничка от аптеката. Тя ще е едно от малкото неща, на което ще можете да сядате след раждането.
  Добре е да си вземете и непромокаема подложка за леглото, тъй като след
  раждането ще продължавате да течете. Подложката се слага под чаршафа.
  Тя ще ви е полезна и в периода на кърмене, когато може да изтича мляко
  от гърдите ви, ако са препълнени.
  

• Добре е след раждането да правите упражнения на Кегел.
  Те ще ви помогнат да стегнете вагиналните си мускули, които са силно
  разширени след раждане. Упражненията на Кегел ще се отразят добре и на сексуалния ви живот след раждане .
  

• Добре е да взимате разслабително средство след раждане. Това ще предотврати напъването при запек и допълнителното разкъсване на тъканите след раждане.
  

• Не се правете на героини и не си мислете, че трябва да изтърпите болките по време и след раждане с високо вдигната глава. Ако лекарят предложи да ви предпише болкоуспокояващи, приемете, а ако не ви предложи – задължително си поискайте!
  

• Снабдете се с достатъчно количество лед във фризера. Няма нищо да ви подейства по-добре от малко лед там долу.
  

• Купете си крем против хемороиди и го вземете със себе си в болницата. Появата на хемороиди е често срещана неприятност след напъването при раждане.
  

• Добре е да имате под ръка и балсам за устни.
  По време на цялото раждане, освен, че губите много течности, няма да
  можете да пиете нищо часове наред. Това ще предизвика дехидратация и
  напукване на устните.
  

• Ако сте предпочели раждане чрез секцио, се снабдете с витамин Е. Трябва да го втривате на мястото на белега от цезаровото сечение, което ще помогне за неговото по-бързо и ефикасно заличаване.
  

Със
сигурност обаче не трябва да се паникьосвате. Не се притеснявайте и не
забравяйте , че всичко ще мине много бързо. В момента, в който видите
своето бебе, ще разберете, че всичките мъки са си стрували.

www.rozali.com

Някои пози редуцират болката по време на контракции и улесняват
раждането на бебето. Въпреки това най-разпространена си остава
класическата поза при раждането в легнало положения, която е удобна за
медицинския персонал, но е най-болезнената.

Бъдещите майки се водят предимно от съветите и указанията на лекарите относно това как ще протече най-леко раждането. Не
винаги обаче се обяснява на родилките, че има няколко опции относно
позата на раждане, тъй като стандартната легнала поза е най-удобна на
лекарския екип. Но никой не казва на родилката, че тази поза е може би най-болезнената и неудобна за нея и бебето.

При раждането в легнало положение бебето по-трудно си проправя път, което забавя родовия процес и го прави по-болезнен. Често пък лекарите дават на родилката медикаменти за ускоряване на раждането, които засилват контракциите, понякога те стават по-болезнени, което пък налага необходимостта от обезболяващи.
След всички тези медикаменти има вероятност родилката да не може да
участва пълноценно в процеса на раждане, който проблем лекарите
автоматично решават с цезарово сечение . Цялото това вмешателство ще бъде напълно излишно, ако изберете друга поза по време на раждането си.

В
легнало положение матката притиска кръвоносните съдове около гръбнака,
възможно е да се наруши кръвообръщението, а притокът на кислород до
бебето да бъде затруднен. В легнало положение се стеснява тазовия
разтвор и сте лишени от възможността да използвате силата на
гравитацията.

Повечето
жени, още след първата контракция, бързат да пристигнат в родилното
отделение, където пък веднага биват „оковани“ за леглото.
В повечето родилни домове в България се смята, че лежането и
медикаментите са най-сигурните начини за туширане на болката по време
на контракции. А всъщност разходките, движението и
заемането на различни пози спомагат за обезболяването, улесняването и
ускоряването на родовия процес.

Пози, облекчаващи болката и улесняващи родовия процес:

Приклекнала с разтворени крака

Не трябва да сте клекнали до земята, а по-скоро да сте полу-прави. С широко разтворени крака приклекнете, така че колената ви да са на нивото на корема.
Важно е гръбнакът ви да е изправен и да не сте свити в кръста. А, за да
пазите равновесие, е добре някой да ви придържа откъм гърба или да
ползвате легло или стол за опора, където да се облегнете.
Единственото неудобство на тази поза е, че бързо се уморяват краката,
заради което приклекналото положение не се препоръчва за първата фаза
на раждането, а по-скоро за края на родилния процес, когато разкритието
е максимално. А ползите от приклекналата поза са много:

• Допълнително се разширяват родовите пътища, влагалищните мускули и тазовия разтвор, което ускорява раждането.
  

• По-малка е вероятността от разкъсвания.
  

• Матката не притиска гръбнака, което намалява болката по време на контракции.
  

• Улеснява се притока на кислород до бебето.
  

• Гравитацията допълнително ускорява раждането.
  

• Тази поза се използва при слаба родова дейност, тъй като контракциите стават по-ефективни.
  

На колене

Не толкова уморителна е позата, в която сте на колене. За да пазите равновесие, се подпрете с ръце на бедрата си или на легло или стол. Какви са ползите от тази поза:

• Матката не притиска гръбнака, което редуцира болките в гърба по време на раждане.
  

• По-малка е вероятността от разкъсвания и е улеснено преминаването на бебето по родовите пътища.
  

И двете пози обаче са удачна само, когато бебето се ражда с главичката напред, но не и при седалищно раждане.

На четири крака

За
да се чувствате по-удобно, сложете възглавници под дланите и колената
си или пък се отпуснете върху фитнес топка. Тази поза е идеална при
раждане на голямо бебе, защото:

• По-малка е вероятността от
  разкъсвания, тъй като бебето леко натиска перинеума, което позволява
  постепенното разширяване на влагалищните мускули.
  

• Не се притиска гръбнака и съответно се намалява болката в областта на кръста и се улеснява притока на кислород към бебето.
  

Съшият благоприятен ефект има позата в странично легнало положение, при която не се натоварвате физически, не е уморителна, но пък при нея не се използва силата на гравитацията.

Когато пък бебето е голямо, тазът е тесен, а контракциите и напъните са слаби, се счита за удачна изправената поза по време на раждане.
Недостатъкът при нея е, че е доста изморителна, дори и да ви придържат,
заради което е подходяща само в крайната фаза на родовия процес.

При
всички положения вертикалните пози по време на раждане са далеч по
безболезнени и ефективни. При раждане на колене или в изправено и
клекнало положение:

• се улесняват напъните
  

• се намалява вероятността от използването на форцепс и нуждата от цезарово сечение
  

• се намалява вероятността от разкъсване на вагиналните мускули и перинеума
  

• се намалява продължителността на родовия процес поради използването на гравитацията
  

• се намаляват болките по време на раждане
  

• е по-рядка нуждата от епидурална упойка и болкоуспокояващи
  

• бебето заема по-лесно добра позиция, която да улесни раждането му
  

Източник!

Трябва ли да ви притеснява предстоящото седалищно раждане? Категорично не!
Седалищното раждане просто има някои особености, с които трябва да сте
запознати. Има и специални упражнения за обръщане на бебето от
седалищно в главично предлежание.


Какво е седалищно раждане?

Вагиналното седалищно раждане влиза в графата на рисковите, тъй като бебето се
намира в седалищно предлежание, което означава, че ще се роди с дупето
напред. Смята се, че вероятността при такова раждане нещо да се
обърка е по-голяма, отколкото при нормалното раждане (с главично
предлежание). Ето защо повечето лекари съветват седалищното раждане да
бъде чрез секцио, особено ако бебето е голямо. Това обаче не означава,
че в 100% от случаите се прави цезарово сечение.

Вагинално седалищно раждане може да се опита, ако:

• Бебето е под 3.5 кг.
  

• Краката на бебето са сгънати в таза и изпънати в колената.
  Това е най-подходящата поза за вагинално седалищно раждане. Другите два
  вида пози на бебето в седалищно предлежание са със свити крака в таза и
  в колената и със свити краката в таза, единият от които е свит и в
  коляното, а другият изпънат към главата.
  

• Контракциите са силни, продължителни, шийката на матката е изгладена и разкритието е голямо
  

• Родилката няма гинекологични проблеми, които могат да създадат усложнения.
  

• Бебето е ниско в таза, когато раждането започне.
  

Много са жените, родили успешно здраво бебе в седалищно предлежание, така че не изпадайте в паника.
Просто, когато седалищното раждане протича вагинално, то е по-бавно,
изтощително, изискват се повече усилия и интензивни напъни, много често
се използва форцепс за изваждането на бебето, вероятността от
разкъсвания е по-голяма. Но всички тези негативи за възможни и при
раждане с главично предлежание.

Можете ли да помогнете на бебето да застане в правилна позиция за предстоящото раждане?

До 30-ата гестационна седмица бебето може да се движи спокойно в корема.
До тогава седалищното предлежание се среща в около 30-40% от случаите.
След 30-ата г.с. преобръщането на бебето става по-трудно, но не и
невъзможно.

Има специални упражнения за обръщане на бебето (най-подходящото време за тях е 28-32 г.с.) от седалищно в главично предлежание:

• Коленичете
  върху диван/легло, така че колената ви да са на ръба, след което се
  опрете на ръцете си (свити в лактите) на пода. Задръжте тека 30 секунди,
  след което спуснете краката си на пода и стойте на 4 крака още 30
  секунди. Повторете упражнението няколко пъти. Помолете някой да ви
  придържа, за да не паднете.
  

• От време на време
  масажирайте или просто докосвайте долната част на корема си, като
  същевременно говорете на бебето. Това е техника, позната от пренаталното
  възпитание, която се смята, че може да помогне бебето да се обърне в
  правилна позиция. Поставянето на слушалки ниско на корема и пускането на
  нежна музика също може да помогне за обръщането на бебето.
  

• Легнете на една страна (тази, откъм която е главата на бебето) и останете така
  5-10 мин., след което се обърнете на другата страна. Повторете още
  няколко пъти. Правете упражнението 3-4 пъти на ден. Ако има резултата,
  той ще е налице седмица след провеждане на това упражнение.
  

• Легнете по гръб с по-дебела възглавница под таза ви. Останете в това положение
  15 мин. Правете това упражнение няколко пъти на ден в продължение на 2-3
  седмици. Това се смята за едно от най-ефективни упражнения за обръщане на бебето.
  

• Вариант да обърнете бебето е и редовното плуване.
  

Има възможност да се направи външно обръщане на бебето от опитен
акупер-гинеколог около 36-37 г.с. Но то крие риск както за бебето, така и
за майката.

Внимание:
Не правете упражнения за обръщане на бебето, ако: съществува реална
опасност от преждевременно раждане, имали сте спонтанни аборти, бебето
има малформации, бременна сте с близнаци, имате гинекологични
заболявания и т.н. Консултирайте се с акушер-гинеколога си преди да
предприемете извършването на упражнения за обръщане на бебето.



Източник