Хепатит-симптоми и развитие!
2 posters
Страница 1 от 1
Хепатит-симптоми и развитие!
by styyni Чет 19 Ное 2009, 10:50
Доколко хроничните хепатит В и С са проблем за България?
Кого засягат в най-голяма степен? Бихме ли могли да говорим за уязвими
групи и рискови фактори?
Хроничните вирусни хепатити са сериозен проблем за България поради високата им
честота и тежките последици при несвоевременно откриване и лечение на
заболяването. Засягат младежите и хората в зряла
възраст. Най-уязвими са пациентите, получавали кръвни продукти в
годините преди да стане известно съществуването на хепатитния вирус С
(т.е.преди 1989 г), хемофилиците, диализираните, венозните наркомани,
членовете на семейства с носител на хепатитен вирус, медицинските
работници, младежите, упражняващи безразборен секс, както и лица,
посещаващи стоматологични кабинети с недобра стерилизация на
инструментариума, кабинети за татуировки или пиърсинг. Основният
рисков фактор за хепатит С е заразяването по кръвен път при различни
интервенции, операции, венозни манипулации, кръвопреливане, зъбни
манипулации, аборти, татуировки, а за хепатит В половият начин за
заразяване е определящ.
Хората изследват ли се за хепатит В и С?
Кога и как обикновено разбират, че са инфектирани?
През последните 2-3 години нараства броят на изследваните за хепатит. При
установяване на повишени трансаминази в хода на профилактични прегледи
или посещение на лекар по друг повод все по-често хората се насочват за
консултация с гастроентеролог и се изследват с т.нар. хепатитни маркери
- HВsАг (за хепатит В), анти-НСV антитела (за хепатит С). На скрининг за хепатит подлежат всички бременни, както и пациенти, на които предстои оперативна интервенция. Обикновено хората разбират съвсем случайно за наличието на хроничен вирусен хепатит. Това е така, тъй като обичайно липсват оплаквания и заболяването може да се носи години наред без да има изява.
Известно е, че болните нямат болки в черния дроб. Може да имат само
известна тежест в дясно подребрие при нарастването му, поради разтягане
на капсулата на черния дроб. Понякога има необяснима умора, намалена концентрация и работоспособност, сънливост.
Оплакванията се появяват късно, десетки години след заразяването, при
напредване на хепатита в цироза с всичките и усложнения - пожълтяване,
кръвоизливи, подуване на корема с асцит. Не бива да се чака да се
появят симптоми. Кампанията в предаването „Биг Брадър“ миналата година
и усилията на Хепасист (пациентската организация на хепатитно болните в
България) с „Аз ли съм 12-я“ (акцията за безплатни скринингови
изследвания за хепатит) помогнаха много за откриването на носители на
вирусите и предприемане на мерки за лечение и овладяване
разпространението на заболяването. Всеки дванадесети у нас е носител на хепатитен вирус!
Като цяло как протичат заболяванията у нас? При какъв процент от хората се достига до тежко чернодробно увреждане и смърт?
При хроничните хепатити обикновено няма оплаквания и болестта се открива
случайно. При давност на заболяването над 10-20 години постепенно се
развива цироза. Черният дроб се уплътнява, става
неравен, зърнест, с фиброзни промени в зоните на загинал паренхим,
намалява функцията му, страда синтезът на белтъци и кръвосъсирващи
фактори. В резултат на това се появяват кръвоизливи по
кожата, кървене от носа и венците, пожълтяване, отичат краката и корема
с набиране на асцит, стопява се мускулната маса на крайниците, развива
се изразена отпадналост, лесно уморяване.
На фона на цирозата, или дори при неувреден черен дроб, може под
канцерогенното влияние на хепатитните вируси да се развие чернодробен
злокачествен тумор. Със своевременно лечение и
изчистване на хепатитния вирус се спира прогресията на болестта,
намалява фиброзата, поддържа се нормална чернодробна функция.
Обикновено каква част от хората с хроничен хепатит В и С се нуждаят от лечение?
Поне при 80 % от всички пациенти с хроничен вирусен хепатит се стига до необходимостта от антивирусно лечение.
Наложително е, когато има данни за размножаване на вируса (установено
чрез PCR методика за определяне количеството на НВV-ДНК или HCV-РНК в
серума), увреждане на черния дроб с повишени стойности на
трансаминазите (АСАТ,АЛАТ) и хистологични промени в черния дроб за
възпаление и фиброза (оценено чрез чернодробна биопсия). Много рядко не
се налага лечение - при ниско вирусно ниво, нормални трансаминази,
липса на изразена хистологична находка.
Бихте ли обяснили как е организирано лечението у нас – специалистите, които го предлагат,
местата, където се предоставя, нормативни документи, които го регламентират.
Лечението се извършва в специализирани центрове, утвърдени с Програмата за лечение на вирусни хепатити към НЗОК.
Това са гастроентерологични клиники към големите градски или
университетски болници, клиники с утвърден опит в изследването и
лечението на болните с хронични хепатити. Проследяването е от голямо
значение, тъй като са налице редица странични прояви от лечението,
изискващи компетентна оценка. Критериите за отпускане на лекарства,
които се покриват на 100% от здравната каса, са заложени в Консенсус и
Програма за лечение на вирусните хепатити, утвърдени от водещите
експерти гастроентеролози за страната.
Задължително се изискват лабораторни и вирусологични изследвания,
определяне на вирусното ниво, генотипа на С хепатитния вирус,
чернодробна биопсия с хистологично разчитане, експертно становище от
Комисия от специалисти. Тези документи се внасят в Районната Здравна каса и след разглеждане от Комисия към НЗОК се осигурява предложеното лечение.
Какво лечение е налично у нас за хепатит В?
При хепатит В са две възможностите за лечение- с Интерферон (през
последните години пегилиран интерферон с удължено действие) или
нуклеозидни аналози, подтискащи размножаването на хепатитния вирус. Сега
вече има голям набор от утвърдени от НЗОК лекарства от групата на
нуклеозидните аналози, които допреди няколко години ползвахме само чрез
международните клинични изпитвания. Вече разполагаме с Телбивудин
(Себиво), Тенофовир (Виреад), Ентекавир (Бараклуд), редом с Ламивудин
/Зефикс/, който до тази година беше единственият достъпен чрез
Здравната каса. Кой е най-подходящият
медикамент за конкретния случай зависи от съвкупността от определящи
заболяването фактори - виремия, ензимна активност, степен на фиброза,
придружаващи заболявания.
Какво лечение е налично у нас за хепатит С?
Златният стандарт за лечение на хроничния С хепатит е комбинацията от Пегилиран
интерферон и Рибавирин в продължение на 1 година. Трайното отстраняване
на вируса гарантира здравето на пациента. Практиката показа,че от
хроничен хепатит С се оздравява!
Какво е необходимо да се направи, за да се улесни работата ви? Какво трябва да
се промени/подобри на държавно ниво по отношение на диагностиката,
достъпа до медикаменти, проследяването?
Трябва да се
оцени сериозността на проблема, голямата честота на хроничните
хепатити, засягането на хора в активна възраст, неизбежната прогресия
към цироза и рак.
Трябва да се отделят достатъчно средства за
провеждане на лечение, безплатни скринингови програми за своевременно
откриване на носителството на хепатитни вируси, повсеместна ваксинация,
задължителна за рисковите групи - лекари, зъболекари, медицински сестри
и др. Изключително важно е и контролирането след ваксинацията срещу
хепатит В поради спадане на титъра на защитните антитела с годините и
необходимостта от повторна ваксинация.
Имате ли опит с пациенти с коинфекция с ХИВ?
Странното е, че при огромния брой пациенти с хроничен С или В хепатит, преминали
през последните 15 години, през нашия център сме се натъкнали едва на
5-6 с коинфекция с НIV. Тези пациенти след откриване на
серопозитивността остават „скрити“ за обществото, поемат се за лечение
и проследяване в специализираната клиника към Инфекциозна болница.
Имайки предвид сходните начини на предаване на ХИВ и хепатитните вируси,
насърчавате ли хората с вирусни хепатити да се изследват за ХИВ?
Констатирате ли чести случаи на коинфекция?
Да, начинът на предаване на хепатитните вируси е сходен с този при ХИВ инфекция.
Съгласно въведената Програма за лечение на хроничните вирусни хепатити
задължително се изследват за ХИВ всички пациенти с хронични хепатити,
кандидатстващи за лечение чрез НЗОК.
Какви са новите разработки и насоки в областта на превенцията и лечението на вирусните хепатити?
Превенцията на вирусните хепатити е във ваксинацията срещу хепатит А и В,
ползването на индивидуални игли и спринцовки, както и добре
стерилизиран инструментариум, половата просвета и използването на
презерватив при рисков секс. Своевременното лечение е
също начин за прекратяване разпространението на болестта. Работи се
много за разработване на нови лекарствени средства. Ние участваме в
международни клинични изпитвания на нови продукти- различни нуклеозидни
аналози за лечение на хепатит В или нови средства за добавяне към
стандартната терапия с пегилиран интерферон и Рибавирин при хепатит С.
Най-трудната, засега неосъществена задача, е създаването на ваксина
срещу хепатит С. Но от хепатит В можем да се предпазим! Всички деца
родени след 1992 г са ваксинирани непосредствено след раждането им.
Настойчиво съветвам всеки, който не е ваксиниран да го направи, разбира
се след изследване дали е носител на вируса на хепатит В. Предварително
се изследват HВs Аг и анти-НВs, ако са отрицателни, това означава ,че
досега не сте се срещали с вируса и следва да си направите ваксина за
предпазване от заразяване.
Какво очаквате да се случи в идните 5-10 години? Може ли да очакваме ваксина срещу хепатит С?
Силно се надявам да спадне честотата на хепатит В, да намалее броя на
венозните наркомани, да се оздрави средата, в която живеем, да се
въведат нови мощни антивирусни средства за борба с хепатитите. А
най-голямото предизвикателство за науката ще бъде създаването на
ваксина срещу хепатит С!
.
Източник!
Кого засягат в най-голяма степен? Бихме ли могли да говорим за уязвими
групи и рискови фактори?
Хроничните вирусни хепатити са сериозен проблем за България поради високата им
честота и тежките последици при несвоевременно откриване и лечение на
заболяването. Засягат младежите и хората в зряла
възраст. Най-уязвими са пациентите, получавали кръвни продукти в
годините преди да стане известно съществуването на хепатитния вирус С
(т.е.преди 1989 г), хемофилиците, диализираните, венозните наркомани,
членовете на семейства с носител на хепатитен вирус, медицинските
работници, младежите, упражняващи безразборен секс, както и лица,
посещаващи стоматологични кабинети с недобра стерилизация на
инструментариума, кабинети за татуировки или пиърсинг. Основният
рисков фактор за хепатит С е заразяването по кръвен път при различни
интервенции, операции, венозни манипулации, кръвопреливане, зъбни
манипулации, аборти, татуировки, а за хепатит В половият начин за
заразяване е определящ.
Хората изследват ли се за хепатит В и С?
Кога и как обикновено разбират, че са инфектирани?
През последните 2-3 години нараства броят на изследваните за хепатит. При
установяване на повишени трансаминази в хода на профилактични прегледи
или посещение на лекар по друг повод все по-често хората се насочват за
консултация с гастроентеролог и се изследват с т.нар. хепатитни маркери
- HВsАг (за хепатит В), анти-НСV антитела (за хепатит С). На скрининг за хепатит подлежат всички бременни, както и пациенти, на които предстои оперативна интервенция. Обикновено хората разбират съвсем случайно за наличието на хроничен вирусен хепатит. Това е така, тъй като обичайно липсват оплаквания и заболяването може да се носи години наред без да има изява.
Известно е, че болните нямат болки в черния дроб. Може да имат само
известна тежест в дясно подребрие при нарастването му, поради разтягане
на капсулата на черния дроб. Понякога има необяснима умора, намалена концентрация и работоспособност, сънливост.
Оплакванията се появяват късно, десетки години след заразяването, при
напредване на хепатита в цироза с всичките и усложнения - пожълтяване,
кръвоизливи, подуване на корема с асцит. Не бива да се чака да се
появят симптоми. Кампанията в предаването „Биг Брадър“ миналата година
и усилията на Хепасист (пациентската организация на хепатитно болните в
България) с „Аз ли съм 12-я“ (акцията за безплатни скринингови
изследвания за хепатит) помогнаха много за откриването на носители на
вирусите и предприемане на мерки за лечение и овладяване
разпространението на заболяването. Всеки дванадесети у нас е носител на хепатитен вирус!
Като цяло как протичат заболяванията у нас? При какъв процент от хората се достига до тежко чернодробно увреждане и смърт?
При хроничните хепатити обикновено няма оплаквания и болестта се открива
случайно. При давност на заболяването над 10-20 години постепенно се
развива цироза. Черният дроб се уплътнява, става
неравен, зърнест, с фиброзни промени в зоните на загинал паренхим,
намалява функцията му, страда синтезът на белтъци и кръвосъсирващи
фактори. В резултат на това се появяват кръвоизливи по
кожата, кървене от носа и венците, пожълтяване, отичат краката и корема
с набиране на асцит, стопява се мускулната маса на крайниците, развива
се изразена отпадналост, лесно уморяване.
На фона на цирозата, или дори при неувреден черен дроб, може под
канцерогенното влияние на хепатитните вируси да се развие чернодробен
злокачествен тумор. Със своевременно лечение и
изчистване на хепатитния вирус се спира прогресията на болестта,
намалява фиброзата, поддържа се нормална чернодробна функция.
Обикновено каква част от хората с хроничен хепатит В и С се нуждаят от лечение?
Поне при 80 % от всички пациенти с хроничен вирусен хепатит се стига до необходимостта от антивирусно лечение.
Наложително е, когато има данни за размножаване на вируса (установено
чрез PCR методика за определяне количеството на НВV-ДНК или HCV-РНК в
серума), увреждане на черния дроб с повишени стойности на
трансаминазите (АСАТ,АЛАТ) и хистологични промени в черния дроб за
възпаление и фиброза (оценено чрез чернодробна биопсия). Много рядко не
се налага лечение - при ниско вирусно ниво, нормални трансаминази,
липса на изразена хистологична находка.
Бихте ли обяснили как е организирано лечението у нас – специалистите, които го предлагат,
местата, където се предоставя, нормативни документи, които го регламентират.
Лечението се извършва в специализирани центрове, утвърдени с Програмата за лечение на вирусни хепатити към НЗОК.
Това са гастроентерологични клиники към големите градски или
университетски болници, клиники с утвърден опит в изследването и
лечението на болните с хронични хепатити. Проследяването е от голямо
значение, тъй като са налице редица странични прояви от лечението,
изискващи компетентна оценка. Критериите за отпускане на лекарства,
които се покриват на 100% от здравната каса, са заложени в Консенсус и
Програма за лечение на вирусните хепатити, утвърдени от водещите
експерти гастроентеролози за страната.
Задължително се изискват лабораторни и вирусологични изследвания,
определяне на вирусното ниво, генотипа на С хепатитния вирус,
чернодробна биопсия с хистологично разчитане, експертно становище от
Комисия от специалисти. Тези документи се внасят в Районната Здравна каса и след разглеждане от Комисия към НЗОК се осигурява предложеното лечение.
Какво лечение е налично у нас за хепатит В?
При хепатит В са две възможностите за лечение- с Интерферон (през
последните години пегилиран интерферон с удължено действие) или
нуклеозидни аналози, подтискащи размножаването на хепатитния вирус. Сега
вече има голям набор от утвърдени от НЗОК лекарства от групата на
нуклеозидните аналози, които допреди няколко години ползвахме само чрез
международните клинични изпитвания. Вече разполагаме с Телбивудин
(Себиво), Тенофовир (Виреад), Ентекавир (Бараклуд), редом с Ламивудин
/Зефикс/, който до тази година беше единственият достъпен чрез
Здравната каса. Кой е най-подходящият
медикамент за конкретния случай зависи от съвкупността от определящи
заболяването фактори - виремия, ензимна активност, степен на фиброза,
придружаващи заболявания.
Какво лечение е налично у нас за хепатит С?
Златният стандарт за лечение на хроничния С хепатит е комбинацията от Пегилиран
интерферон и Рибавирин в продължение на 1 година. Трайното отстраняване
на вируса гарантира здравето на пациента. Практиката показа,че от
хроничен хепатит С се оздравява!
Какво е необходимо да се направи, за да се улесни работата ви? Какво трябва да
се промени/подобри на държавно ниво по отношение на диагностиката,
достъпа до медикаменти, проследяването?
Трябва да се
оцени сериозността на проблема, голямата честота на хроничните
хепатити, засягането на хора в активна възраст, неизбежната прогресия
към цироза и рак.
Трябва да се отделят достатъчно средства за
провеждане на лечение, безплатни скринингови програми за своевременно
откриване на носителството на хепатитни вируси, повсеместна ваксинация,
задължителна за рисковите групи - лекари, зъболекари, медицински сестри
и др. Изключително важно е и контролирането след ваксинацията срещу
хепатит В поради спадане на титъра на защитните антитела с годините и
необходимостта от повторна ваксинация.
Имате ли опит с пациенти с коинфекция с ХИВ?
Странното е, че при огромния брой пациенти с хроничен С или В хепатит, преминали
през последните 15 години, през нашия център сме се натъкнали едва на
5-6 с коинфекция с НIV. Тези пациенти след откриване на
серопозитивността остават „скрити“ за обществото, поемат се за лечение
и проследяване в специализираната клиника към Инфекциозна болница.
Имайки предвид сходните начини на предаване на ХИВ и хепатитните вируси,
насърчавате ли хората с вирусни хепатити да се изследват за ХИВ?
Констатирате ли чести случаи на коинфекция?
Да, начинът на предаване на хепатитните вируси е сходен с този при ХИВ инфекция.
Съгласно въведената Програма за лечение на хроничните вирусни хепатити
задължително се изследват за ХИВ всички пациенти с хронични хепатити,
кандидатстващи за лечение чрез НЗОК.
Какви са новите разработки и насоки в областта на превенцията и лечението на вирусните хепатити?
Превенцията на вирусните хепатити е във ваксинацията срещу хепатит А и В,
ползването на индивидуални игли и спринцовки, както и добре
стерилизиран инструментариум, половата просвета и използването на
презерватив при рисков секс. Своевременното лечение е
също начин за прекратяване разпространението на болестта. Работи се
много за разработване на нови лекарствени средства. Ние участваме в
международни клинични изпитвания на нови продукти- различни нуклеозидни
аналози за лечение на хепатит В или нови средства за добавяне към
стандартната терапия с пегилиран интерферон и Рибавирин при хепатит С.
Най-трудната, засега неосъществена задача, е създаването на ваксина
срещу хепатит С. Но от хепатит В можем да се предпазим! Всички деца
родени след 1992 г са ваксинирани непосредствено след раждането им.
Настойчиво съветвам всеки, който не е ваксиниран да го направи, разбира
се след изследване дали е носител на вируса на хепатит В. Предварително
се изследват HВs Аг и анти-НВs, ако са отрицателни, това означава ,че
досега не сте се срещали с вируса и следва да си направите ваксина за
предпазване от заразяване.
Какво очаквате да се случи в идните 5-10 години? Може ли да очакваме ваксина срещу хепатит С?
Силно се надявам да спадне честотата на хепатит В, да намалее броя на
венозните наркомани, да се оздрави средата, в която живеем, да се
въведат нови мощни антивирусни средства за борба с хепатитите. А
най-голямото предизвикателство за науката ще бъде създаването на
ваксина срещу хепатит С!
.
Източник!
styyni- властелина на форума
Остър хепатит (възпаление на черния дроб) - симптоми и развитие
by styyni Съб 29 Яну 2011, 20:10
Острият хепатит /особено
вирусният/ започна обикновено с неопределени общи и храносмилателни
прояви: отпадналост, болки по ставите, тежест в стомаха, липса на
апетит, подуване на корема, оригване, повръщане. В някои случаи тези
симптоми могат да липсват.
Характерен клиничен белег на острия хепатит е жълтеницата.
Тя започва неусетно, с постепенно жълто оцветяване на лигавицата на
склерите на очите и на твърдото небце. Това оцветяване може да остане
дълго едва доловимо. Оцветяването обаче по-често се засилва бързо, така
че болните пожълтяват интензивно, понякога за 1-2 дни.
Жълтеницата у болните от остър хепатит има леко червеникав характер и
е най-силно изразена по кожата на лицето, шията и горната част на
гръдния кош. Урината на болните става тъмна като черна бира,
изпражненията са светли, подобни на хума.
С появата на жълтеницата състоянието на болните се влошава, апетитът
им се изгубва, появява се лош дъх и сухота в устата, тъпа болка в
дясното подребрие, подуване на корема, много газове, нерядко диарии. У
много болни се наблюдават общи нервни прояви: безсилие, главоболие,
безсъние, неспокойствие.
Периодът на жълтеницата трае обикновено 2-3 седмици, след което
постепенно отзвучава; заедно се подобрява състоянието на болния;
апетитът се възвръща, храносмилателните и общите прояви постепенно
изчезват.
Възстановителният период трае 2-4 седмици. По-голямата част от
болните бавно и постепенно се възстановяват напълно. Това важи най-вече
за хепатит А.
Острият хепатит протича по-тежко при възрастни болни, болни от захарна
болест, прекарали малария болни, хронични алкохолици, болни с увреждания
на храносмилателните органи.
В много от случаите, както вече казахме, острият хепатит протича
нетипично: без жълтеница, затегнато, със сменящи се периоди на
подобрение и влошаване. Тези атипични форми представляват половината от
заболелите при някои епидемии.
Много често се счита, че с изчезването на жълтеницата болният вече е
оздравял. По-подробното проследяване обаче показва нерядко, че
изчезването на жълтеницата не съвпада с действителното възстановяване на
увредената чернодробна тъкан. Пълно оздравяване на черния дроб се
постига средно 6-12 месеца след видимото оздравяване при 90 % от
случаите /за хепатит А/.
В около 10 % от преболедувалите от остър хепатит се наблюдават
различни остатъчни прояви, т. нар. следхепатитни състояния. Такива
състояния са по-чести след тежки и затегнати форми на хепатита. От
значения са също така неправилното лечение и хранене през време на
боледуването, ранното ставане от легло и започване на работа,
неспазването на режим на живот и хранене след преболедуването,
злоупотребата с дразнещи вещества и спиртни напитки, допълнителните
инфекции /специално на горните дихателни пътища и храносмилателните
органи/, бременността, хирургичните интервенции. За развитието на
следхепатитно състояние значение има и състоянието на черния дроб преди
боледуването.
Следхепатитните състояния се проявяват най-често с неопределени тъпи
болки и тежест в дясното подребрие, смущения в апетита, сухота и лош дъх
в устата, подуване на корема, обща слабост, неохота за работа,
нервно-психична нестабилност.
В други случаи болните запазват дълго време жълтеникава окраска на
кожата и лигавиците, която от време на време се засилва: при преумора,
настинки и грешки в храненето. Следхепатитните състояния продължават
средно от 6 до 9 месеца, като при съответно лечение, назначено от лекар
природолечител, постепенно изчезват.
Освен следхепатитни състояния у преболедувалите от остър хепатит
могат да се развият, както вече споменахме в началото, и по-сериозни
последици: хроничен хепатит, цироза на черния дроб и жлъчнокаменна болест.
Развитието на подобни състояния се обуславя от същите причини като при
следхепатитните състояния. Тежките последици след остър хепатит се
развиват обичайно от 2 до 20 години след прекарване на заболяването.
Източник!
вирусният/ започна обикновено с неопределени общи и храносмилателни
прояви: отпадналост, болки по ставите, тежест в стомаха, липса на
апетит, подуване на корема, оригване, повръщане. В някои случаи тези
симптоми могат да липсват.
Характерен клиничен белег на острия хепатит е жълтеницата.
Тя започва неусетно, с постепенно жълто оцветяване на лигавицата на
склерите на очите и на твърдото небце. Това оцветяване може да остане
дълго едва доловимо. Оцветяването обаче по-често се засилва бързо, така
че болните пожълтяват интензивно, понякога за 1-2 дни.
Жълтеницата у болните от остър хепатит има леко червеникав характер и
е най-силно изразена по кожата на лицето, шията и горната част на
гръдния кош. Урината на болните става тъмна като черна бира,
изпражненията са светли, подобни на хума.
С появата на жълтеницата състоянието на болните се влошава, апетитът
им се изгубва, появява се лош дъх и сухота в устата, тъпа болка в
дясното подребрие, подуване на корема, много газове, нерядко диарии. У
много болни се наблюдават общи нервни прояви: безсилие, главоболие,
безсъние, неспокойствие.
Периодът на жълтеницата трае обикновено 2-3 седмици, след което
постепенно отзвучава; заедно се подобрява състоянието на болния;
апетитът се възвръща, храносмилателните и общите прояви постепенно
изчезват.
Възстановителният период трае 2-4 седмици. По-голямата част от
болните бавно и постепенно се възстановяват напълно. Това важи най-вече
за хепатит А.
Острият хепатит протича по-тежко при възрастни болни, болни от захарна
болест, прекарали малария болни, хронични алкохолици, болни с увреждания
на храносмилателните органи.
В много от случаите, както вече казахме, острият хепатит протича
нетипично: без жълтеница, затегнато, със сменящи се периоди на
подобрение и влошаване. Тези атипични форми представляват половината от
заболелите при някои епидемии.
Много често се счита, че с изчезването на жълтеницата болният вече е
оздравял. По-подробното проследяване обаче показва нерядко, че
изчезването на жълтеницата не съвпада с действителното възстановяване на
увредената чернодробна тъкан. Пълно оздравяване на черния дроб се
постига средно 6-12 месеца след видимото оздравяване при 90 % от
случаите /за хепатит А/.
В около 10 % от преболедувалите от остър хепатит се наблюдават
различни остатъчни прояви, т. нар. следхепатитни състояния. Такива
състояния са по-чести след тежки и затегнати форми на хепатита. От
значения са също така неправилното лечение и хранене през време на
боледуването, ранното ставане от легло и започване на работа,
неспазването на режим на живот и хранене след преболедуването,
злоупотребата с дразнещи вещества и спиртни напитки, допълнителните
инфекции /специално на горните дихателни пътища и храносмилателните
органи/, бременността, хирургичните интервенции. За развитието на
следхепатитно състояние значение има и състоянието на черния дроб преди
боледуването.
Следхепатитните състояния се проявяват най-често с неопределени тъпи
болки и тежест в дясното подребрие, смущения в апетита, сухота и лош дъх
в устата, подуване на корема, обща слабост, неохота за работа,
нервно-психична нестабилност.
В други случаи болните запазват дълго време жълтеникава окраска на
кожата и лигавиците, която от време на време се засилва: при преумора,
настинки и грешки в храненето. Следхепатитните състояния продължават
средно от 6 до 9 месеца, като при съответно лечение, назначено от лекар
природолечител, постепенно изчезват.
Освен следхепатитни състояния у преболедувалите от остър хепатит
могат да се развият, както вече споменахме в началото, и по-сериозни
последици: хроничен хепатит, цироза на черния дроб и жлъчнокаменна болест.
Развитието на подобни състояния се обуславя от същите причини като при
следхепатитните състояния. Тежките последици след остър хепатит се
развиват обичайно от 2 до 20 години след прекарване на заболяването.
Източник!
styyni- властелина на форума
Остър хепатит - причини
by styyni Съб 29 Яну 2011, 20:13
Причини и видове
Острият хепатит може да бъде предизвикан
от различни причини: отрови /тогава говорим за токсичен хепатит/,
лекарства /медикаментозен хепатит/, инфекции и вируси /вирусен хепатит/.
Остър токсичен хепатит могат да причинят редица отрови: битови /миещи
препарати, хлороформ, тетрахлорметан, бои/, професионални /фосфорни и
арсенови производни/.
Острият медикаментозен хепатит зачестява значително през последните
години; приема се, че чернодробно увреждане могат да причинят редица
лекарства като: сулфонамиди и антибиотици, успокоителни и сънотворни
средства, противоепилептични лекарства, противодиабетни средства
/хлорпропамид/, понижаващи кръвното налягане лекарства,
противотуберкулозни лекарства.
Острият токсичен и острият медикаментозен хепатит се проявяват
различно, според естеството на увреждащия фактор, неговата доза и
продължителността на действието му. В повечето случаи те протичат
сравнително леко; понякога обаче тежко протичане на болестта може да
доведе до фатален край; в такива случаи се подозира предшестващо
увреждане на черния дроб или злоупотреба с медикаменти.
Вирусен хепатит – видове, причини и симптоми.
От острите инфекциозни хепатити у нас най-често се среща вирусният
хепатит. Заболяването е известно твърде отдавна, но неговата инфекциозна
същност е разгадана едва след Втората световна война. Заболяванията от
остър вирусен хепатит са особено чести през време на войни, природни
бедствия, катастрофи. Боледуват по-често деца под 14-годишна възраст.
Вирусните хепатити се означават с латинските букви А, В, С, D, E, F
според видовете инфекции /от бактерии или вируси/, които са ги
причинили.
Хепатит А /наричан още остър епидемичен
хепатит/ се среща по-често при млади хора; предава се след употреба на
замърсена вода и храна, посредством мръсни ръце, а вероятно и пряко от
човек на човек. Може да доведе до епидемии в дадени райони, откъдето
идва и неговото название; епидемиите се срещат в училища, пансиони,
казарми, но могат да обхванат и големи групи от населението.
Заболяването се проявява до месец и половина след заразяването, като
първите симптоми са разнообразни: болки по ставите, сърбеж нощно време,
липса на апетит, отпадналост; болестта може да наподобява грип или
простуда. Хепатит А не преминава в хроничен хепатит и няма генетично
наследство.
Хепатит В /наричан още остър серумен
(инокулационен) хепатит/ се предава по кръвен път: при кръвопреливане,
убождане със заразена игла, взимане на кръв, татуиране, зъболекарски
манипулации, операции, бръснене, маникюр, при сексуален контакт, при
целуване чрез слюнката; предава се и на плода през плацентата, ако
майката е заразена и т. н. Болестта се наблюдава по-често при
по-възрастни хора, като може да се прояви за първи път дори 6 месеца
след инфектирането. Протича леко или средно тежко с обща слабост,
отпадналост, гадене, повръщане, намалена работоспособност, тежест в
корема и пожълтяване на склерата. Преболедувалият хепатит В остава
носител на вируса и не бива да дарява кръв до края на живота си.
Хепатит С. Той е един от опасните и
сравнително слабо проучени видове вирусен хепатит по отношение на
диагностика, лечение и профилактика. Доказано е, че у нас хроничните
носители на хепатит С са 1,5 процента от населението или 100 000 души.
Инфекцията се разпространява най-често по кръвен път, макар че голяма
част от пациентите не потвърждават този начин на заразяване; предаването
наподобява това при СПИН, защото заразяването става при полов контакт,
при инжектиране на наркотици, кръвопреливане, при целуване, от майката
на плода и др. Заболяването протича дълго време без особени симптоми или
с гадене, повръщане и обща уморяемост. Преминава и в хронично
възпаление на черния дроб с най-чест изход цироза. За диагностицирането
на хепатит С днес се използват различни тестове.
Другите разновидности на вирусния хепатит, D и F,
наподобяват хепатит С, тъй като заразяването става по същия начин.
Много дълго тези инфекции дават нехарактерни белези: обща отпадналост,
гадене, лека треска /субфебрилитет: 36,5 – 37,5 градуса/. Лошото при
тези два хепатита, подобно на хепатит С е, че често преминават в
хронична фаза на възпаление с последващо развитие на цироза и рак на
черния дроб.
Източник!
Острият хепатит може да бъде предизвикан
от различни причини: отрови /тогава говорим за токсичен хепатит/,
лекарства /медикаментозен хепатит/, инфекции и вируси /вирусен хепатит/.
Остър токсичен хепатит могат да причинят редица отрови: битови /миещи
препарати, хлороформ, тетрахлорметан, бои/, професионални /фосфорни и
арсенови производни/.
Острият медикаментозен хепатит зачестява значително през последните
години; приема се, че чернодробно увреждане могат да причинят редица
лекарства като: сулфонамиди и антибиотици, успокоителни и сънотворни
средства, противоепилептични лекарства, противодиабетни средства
/хлорпропамид/, понижаващи кръвното налягане лекарства,
противотуберкулозни лекарства.
Острият токсичен и острият медикаментозен хепатит се проявяват
различно, според естеството на увреждащия фактор, неговата доза и
продължителността на действието му. В повечето случаи те протичат
сравнително леко; понякога обаче тежко протичане на болестта може да
доведе до фатален край; в такива случаи се подозира предшестващо
увреждане на черния дроб или злоупотреба с медикаменти.
Вирусен хепатит – видове, причини и симптоми.
От острите инфекциозни хепатити у нас най-често се среща вирусният
хепатит. Заболяването е известно твърде отдавна, но неговата инфекциозна
същност е разгадана едва след Втората световна война. Заболяванията от
остър вирусен хепатит са особено чести през време на войни, природни
бедствия, катастрофи. Боледуват по-често деца под 14-годишна възраст.
Вирусните хепатити се означават с латинските букви А, В, С, D, E, F
според видовете инфекции /от бактерии или вируси/, които са ги
причинили.
Хепатит А /наричан още остър епидемичен
хепатит/ се среща по-често при млади хора; предава се след употреба на
замърсена вода и храна, посредством мръсни ръце, а вероятно и пряко от
човек на човек. Може да доведе до епидемии в дадени райони, откъдето
идва и неговото название; епидемиите се срещат в училища, пансиони,
казарми, но могат да обхванат и големи групи от населението.
Заболяването се проявява до месец и половина след заразяването, като
първите симптоми са разнообразни: болки по ставите, сърбеж нощно време,
липса на апетит, отпадналост; болестта може да наподобява грип или
простуда. Хепатит А не преминава в хроничен хепатит и няма генетично
наследство.
Хепатит В /наричан още остър серумен
(инокулационен) хепатит/ се предава по кръвен път: при кръвопреливане,
убождане със заразена игла, взимане на кръв, татуиране, зъболекарски
манипулации, операции, бръснене, маникюр, при сексуален контакт, при
целуване чрез слюнката; предава се и на плода през плацентата, ако
майката е заразена и т. н. Болестта се наблюдава по-често при
по-възрастни хора, като може да се прояви за първи път дори 6 месеца
след инфектирането. Протича леко или средно тежко с обща слабост,
отпадналост, гадене, повръщане, намалена работоспособност, тежест в
корема и пожълтяване на склерата. Преболедувалият хепатит В остава
носител на вируса и не бива да дарява кръв до края на живота си.
Хепатит С. Той е един от опасните и
сравнително слабо проучени видове вирусен хепатит по отношение на
диагностика, лечение и профилактика. Доказано е, че у нас хроничните
носители на хепатит С са 1,5 процента от населението или 100 000 души.
Инфекцията се разпространява най-често по кръвен път, макар че голяма
част от пациентите не потвърждават този начин на заразяване; предаването
наподобява това при СПИН, защото заразяването става при полов контакт,
при инжектиране на наркотици, кръвопреливане, при целуване, от майката
на плода и др. Заболяването протича дълго време без особени симптоми или
с гадене, повръщане и обща уморяемост. Преминава и в хронично
възпаление на черния дроб с най-чест изход цироза. За диагностицирането
на хепатит С днес се използват различни тестове.
Другите разновидности на вирусния хепатит, D и F,
наподобяват хепатит С, тъй като заразяването става по същия начин.
Много дълго тези инфекции дават нехарактерни белези: обща отпадналост,
гадене, лека треска /субфебрилитет: 36,5 – 37,5 градуса/. Лошото при
тези два хепатита, подобно на хепатит С е, че често преминават в
хронична фаза на възпаление с последващо развитие на цироза и рак на
черния дроб.
Източник!
styyni- властелина на форума
Остър хепатит - лечение
by styyni Съб 29 Яну 2011, 20:15
Най-често задаваният въпрос от страна на пациентите, посетили Здравен
център “Дар”, е дали острите хепатити могат да се повлияят чрез
средствата на природелечението. Възможности за лекуване и профилактика
съществуват, но пред вид спецификата на хепатитите е необходимо лекар
природолечител да определи след диагностичен преглед по коя методика да
се задействат лечебните процедури. За да се лекува хепатит, лекарят
трябва да изясни много подробности от произхода /етиологията/ на
заболяването: причини за възникване на възпалението – вирусни,
бактериални, токсични, медикаментозни; фаза – остра или хронична;
прилагано лечение до момента; състояние на останалите органи и системи.
Очистване
Най-често прилаганата в Здравен център “Дар” система за регулиране на черния дроб е очистването му със зехтин и лимонов сок /Вж. Очистване на организма, Книга 1 на Енциклопедия за здраве “Дар”/. Това става задължително след предварително очистване на дебелото черво.
Натрупаният опит на лекарите на Здравен център “Дар” позволява да се
разяснят най-често допусканите грешки при очистителната процедура на
черния дроб.
Тя трябва да бъде строга с драстично намаляване на мазнините. Съобразява се със стадия на заболяването и състоянието на болния.
През първите дни се дава течна или кашава храна с преобладаващо
захарно съдържание: плодови сокове, пасирани компоти, зеленчукови супи и
пюрета, кисело мляко, несолена извара.
С подобряване на състоянието хранителният режим се разширява главно
за сметка на белтъците /Вж. Диета при Цироза/. Употребяват се и повече
плодове и зеленчуци /НО ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ДОБРЕ ИЗМИТИ СЪС САПУН/,
отново сокове от тях, компоти, чайове, извара, обезсолено сирене,
кисело мляко. Абсолютно се забраняват свинско месо, тлъсто месо,
пържено, пикантни подправки, АЛКОХОЛ, КАФЕ, ТЮТЮН, незрели плодове и
трудносмилаеми зеленчуци, бобови култури, захар и захарни изделия, бял
хляб и бялобрашнени продукти. Количеството на мазнините продължава да
бъде ограничено: до 60-70 г дневно, и то растителни мазнини. В този
период като храна особено подходящи са тиква, овесени ядки, пшенични
зародиши, ягоди, ябълки, червено цвекло, череши, цитрусови плодове, пюре
от моркови и картофи, айран, диня.
Други наставления
По преценка на лекуващия лекар може да се включат още фитотерапия,
уринотерапия, сокотерапия, апитерапия, ендогенно дишане с апарата на
Фролов /Вж. кн.1/, процедури за възстановяване на целия организъм и
възвръщане на работоспособността с цел укрепване на имунната система и
тонизиране на нервната система.
Източник!
център “Дар”, е дали острите хепатити могат да се повлияят чрез
средствата на природелечението. Възможности за лекуване и профилактика
съществуват, но пред вид спецификата на хепатитите е необходимо лекар
природолечител да определи след диагностичен преглед по коя методика да
се задействат лечебните процедури. За да се лекува хепатит, лекарят
трябва да изясни много подробности от произхода /етиологията/ на
заболяването: причини за възникване на възпалението – вирусни,
бактериални, токсични, медикаментозни; фаза – остра или хронична;
прилагано лечение до момента; състояние на останалите органи и системи.
Очистване
Най-често прилаганата в Здравен център “Дар” система за регулиране на черния дроб е очистването му със зехтин и лимонов сок /Вж. Очистване на организма, Книга 1 на Енциклопедия за здраве “Дар”/. Това става задължително след предварително очистване на дебелото черво.
Натрупаният опит на лекарите на Здравен център “Дар” позволява да се
разяснят най-често допусканите грешки при очистителната процедура на
черния дроб.
- Известна част от пациентите остават само на сокове в дните преди
приема на зехтин и лимонов сок. Това не бива да се допуска; нужно е
нормално хранене през деня. В противен случай зехтинът и лимоновият сок
ще се приемат от черния дроб като храна, а не като очистително средство. - При други пациенти, прилагащите процедурата, се установява
недостатъчен прием на соковата смес от кисели ябълки и червено цвекло;
или обратно, прекалено големи дози. - Нерядко смекчаващите процедури се правят за кратко време, а
затоплянето чрез вана, душ, грейка в дните преди приема на зехтин и
лимонов сок е твърде важен фактор за безболезненото изхвърляне на
камъните и шлаковите отпадъци, за да бъде пренебрегнато. - Сполучливо ще бъде използваният зехтин да е салатен, а не
студено пресован, защото вторият е по-трудно възприемчив за тялото в
дози от порядъка на 150-250 г. - Пациентите обикновено забравят още една съществена част от
подготовката: изключването на емоционалните стресове в дните
непосредствено преди очистването на черния дроб и жлъчния мехур. /Вж.
Пречистване на черния дроб – противопоказания, варианти, препоръки/
Тя трябва да бъде строга с драстично намаляване на мазнините. Съобразява се със стадия на заболяването и състоянието на болния.
През първите дни се дава течна или кашава храна с преобладаващо
захарно съдържание: плодови сокове, пасирани компоти, зеленчукови супи и
пюрета, кисело мляко, несолена извара.
С подобряване на състоянието хранителният режим се разширява главно
за сметка на белтъците /Вж. Диета при Цироза/. Употребяват се и повече
плодове и зеленчуци /НО ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ДОБРЕ ИЗМИТИ СЪС САПУН/,
отново сокове от тях, компоти, чайове, извара, обезсолено сирене,
кисело мляко. Абсолютно се забраняват свинско месо, тлъсто месо,
пържено, пикантни подправки, АЛКОХОЛ, КАФЕ, ТЮТЮН, незрели плодове и
трудносмилаеми зеленчуци, бобови култури, захар и захарни изделия, бял
хляб и бялобрашнени продукти. Количеството на мазнините продължава да
бъде ограничено: до 60-70 г дневно, и то растителни мазнини. В този
период като храна особено подходящи са тиква, овесени ядки, пшенични
зародиши, ягоди, ябълки, червено цвекло, череши, цитрусови плодове, пюре
от моркови и картофи, айран, диня.
Други наставления
По преценка на лекуващия лекар може да се включат още фитотерапия,
уринотерапия, сокотерапия, апитерапия, ендогенно дишане с апарата на
Фролов /Вж. кн.1/, процедури за възстановяване на целия организъм и
възвръщане на работоспособността с цел укрепване на имунната система и
тонизиране на нервната система.
Източник!
styyni- властелина на форума
Хроничен хепатит - симптоми и причини
by styyni Съб 29 Яну 2011, 20:18
Приема се, че острите хепатити се хронифицират в 10 % от случаите.
Причини
По-често се хронифицират заболяванията при възрастни хора,
предварително изтощени хора, болни от туберкулоза и захарна болест, при
хора, злоупотребяващи със спиртни напитки. От голямо значение за
преминаването на острите хепатити в хронични са лечението и режимът на
живот и хранене както през време на самото боледуване, така и 1-2 години
след него; така хронифициране се наблюдава често при недобре лекувани
болни, при болни, които се завръщат рано на работа, при болни, които не
спазват съответния режим и диета.
Освен хроничните хепатити, развиващите се след прекаран остър
хепатит, в редица случаи се наблюдават и т. нар. първични хронични
хепатити. В тези случаи в миналото на болните липсват сведения за
прекаран остър хепатит; заболяването се развива видимо първично; разбира
се, не е изключено в голям брой от тези случаи да се касае за непроявен
и незабелязан от болните вирусен хепатит.
Причините за първичния хроничен хепатит могат да бъдат различни.
Твърде често това заболяване се развива в резултат на злоупотреба със
спиртни напитки; в случая от значение е не толкова еднократната употреба
на големи количества алкохол, колкото системната им дългогодишна
употреба. Уврежданията на черния дроб се развиват и при продължителна
злоупотреба с остри, силни хранителни подправки. Голямо значение имат
хроничните отравяния с медикаменти и някои професионални вредности.
Развитие на хроничен хепатит се наблюдава в някои случаи при болни с
тежки възпалителни заболявания на стомаха и червата или при чревни
паразити. Продължителното недоимъчно хранене – недостатъчно количество
на белтъчини и някои витамини, също може да доведе до хроничен хепатит,
като той се среща по-често в по-бедната част от населението и в детската
възраст.
Хроничният хепатит се среща у нас най-често в 30-40-годишна възраст, по-често при мъжете, отколкото при жените.
Симптоми
Началото на хроничния хепатит е неопределено и трудно доловимо.
Болестта се проявява най-често с общи оплаквания: честа лесна
уморяемост, отпадналост, неохота за работа. Болните имат неопределени
оплаквания в дясното подребрие, сухота и горчив вкус в устата сутрин
след ставане от сън. Още в началото болните губят апетит, явява се
непоносимост към някои храни: специално към животински мазнини. Твърде
често след нахранване се явява тежест под лъжичката, гадене, рядко
повръщане. Постепенно оплакванията в дясното подребрие се оформят като
тежест и тъпа болка, които се засилват при дълбоко вдишване, навеждане и
продължително седене. След груби грешки в храненето, преумора и
настинка могат да се явят и силни болки в дясното подребрие,
наподобяващи жлъчнокаменна криза.
С течение на времето коремът се подува, болните имат много газове
сутрин преди ставане от леглото, оригват се често и шумно. Появява се
упорит запек, който понякога се сменя с пристъпи на немотивирана диария.
Нерядко болните се оплакват от упорит сърбеж /особено нощем/.
Общите прояви, неопределени в началото на хроничния хепатит, се
задълбочават. Болните променят характера си, стават избухливи, понякога
подтиснати, страдат от чести мигренозни пристъпи, отслабват на тегло и
губят сили.
Често пъти болните имат още от самото начало характерен цвят на
кожата: сивкавокафяв, с по-силно и по-слабо оцветени зони по лицето,
врата и откритите части на крайниците. Понякога по кожата на лицето,
раменете и гърдите могат да се наблюдават т. нар. съдови звездички:
звездообразни сгрупирвания на разширени кръвоносни капиляри. Жълтеница
се наблюдава сравнително рядко, и то в напредналите случаи. В късните
стадии на хроничния хепатит се развива твърде често склонност към
кръвоизливи: от венците, носа, под кожата.
Протичане на заболяването
То е различно в отделните случаи и зависи от изразеността и
обширността на болестния процес. В редица случаи заболяването протича
благоприятно. Състоянието на болните постепенно се подобрява и настъпва
пълно излекуване. Много често спокойният ход на хроничния хепатит се
нарушава от периоди на влошаване на общото състояние, поява на жълтеница
и кръвоизливи. Нерядко се наблюдават типични жлъчнокаменни кризи и
прояви на инфекция на жлъчните пътища, които утежняват състоянието на
болните.
Източник!
Причини
По-често се хронифицират заболяванията при възрастни хора,
предварително изтощени хора, болни от туберкулоза и захарна болест, при
хора, злоупотребяващи със спиртни напитки. От голямо значение за
преминаването на острите хепатити в хронични са лечението и режимът на
живот и хранене както през време на самото боледуване, така и 1-2 години
след него; така хронифициране се наблюдава често при недобре лекувани
болни, при болни, които се завръщат рано на работа, при болни, които не
спазват съответния режим и диета.
Освен хроничните хепатити, развиващите се след прекаран остър
хепатит, в редица случаи се наблюдават и т. нар. първични хронични
хепатити. В тези случаи в миналото на болните липсват сведения за
прекаран остър хепатит; заболяването се развива видимо първично; разбира
се, не е изключено в голям брой от тези случаи да се касае за непроявен
и незабелязан от болните вирусен хепатит.
Причините за първичния хроничен хепатит могат да бъдат различни.
Твърде често това заболяване се развива в резултат на злоупотреба със
спиртни напитки; в случая от значение е не толкова еднократната употреба
на големи количества алкохол, колкото системната им дългогодишна
употреба. Уврежданията на черния дроб се развиват и при продължителна
злоупотреба с остри, силни хранителни подправки. Голямо значение имат
хроничните отравяния с медикаменти и някои професионални вредности.
Развитие на хроничен хепатит се наблюдава в някои случаи при болни с
тежки възпалителни заболявания на стомаха и червата или при чревни
паразити. Продължителното недоимъчно хранене – недостатъчно количество
на белтъчини и някои витамини, също може да доведе до хроничен хепатит,
като той се среща по-често в по-бедната част от населението и в детската
възраст.
Хроничният хепатит се среща у нас най-често в 30-40-годишна възраст, по-често при мъжете, отколкото при жените.
Симптоми
Началото на хроничния хепатит е неопределено и трудно доловимо.
Болестта се проявява най-често с общи оплаквания: честа лесна
уморяемост, отпадналост, неохота за работа. Болните имат неопределени
оплаквания в дясното подребрие, сухота и горчив вкус в устата сутрин
след ставане от сън. Още в началото болните губят апетит, явява се
непоносимост към някои храни: специално към животински мазнини. Твърде
често след нахранване се явява тежест под лъжичката, гадене, рядко
повръщане. Постепенно оплакванията в дясното подребрие се оформят като
тежест и тъпа болка, които се засилват при дълбоко вдишване, навеждане и
продължително седене. След груби грешки в храненето, преумора и
настинка могат да се явят и силни болки в дясното подребрие,
наподобяващи жлъчнокаменна криза.
С течение на времето коремът се подува, болните имат много газове
сутрин преди ставане от леглото, оригват се често и шумно. Появява се
упорит запек, който понякога се сменя с пристъпи на немотивирана диария.
Нерядко болните се оплакват от упорит сърбеж /особено нощем/.
Общите прояви, неопределени в началото на хроничния хепатит, се
задълбочават. Болните променят характера си, стават избухливи, понякога
подтиснати, страдат от чести мигренозни пристъпи, отслабват на тегло и
губят сили.
Често пъти болните имат още от самото начало характерен цвят на
кожата: сивкавокафяв, с по-силно и по-слабо оцветени зони по лицето,
врата и откритите части на крайниците. Понякога по кожата на лицето,
раменете и гърдите могат да се наблюдават т. нар. съдови звездички:
звездообразни сгрупирвания на разширени кръвоносни капиляри. Жълтеница
се наблюдава сравнително рядко, и то в напредналите случаи. В късните
стадии на хроничния хепатит се развива твърде често склонност към
кръвоизливи: от венците, носа, под кожата.
Протичане на заболяването
То е различно в отделните случаи и зависи от изразеността и
обширността на болестния процес. В редица случаи заболяването протича
благоприятно. Състоянието на болните постепенно се подобрява и настъпва
пълно излекуване. Много често спокойният ход на хроничния хепатит се
нарушава от периоди на влошаване на общото състояние, поява на жълтеница
и кръвоизливи. Нерядко се наблюдават типични жлъчнокаменни кризи и
прояви на инфекция на жлъчните пътища, които утежняват състоянието на
болните.
Източник!
styyni- властелина на форума
Хроничен хепатит - лечение
by styyni Съб 29 Яну 2011, 20:19
Медикаментозното лечение на хроничния хепатит е незадоволително.
Най-голямо значение за излекуването имат очистванията на черния дроб и
целия организъм, режимът на живот и хранене, различните процедури.
Очистване
То е същото като при острите хепатити /Вж. още
Очистване на организма, Книга 1 на Енциклопедия за здраве “Дар”; вж.
Пречистване на черния дроб – несполуки, варианти, препоръки/.
Диета
Тя заема важен дял в лечението на хроничния хепатит. Определя се
според състоянието на болния. При слабо увредено общо състояние и
задоволителна дейност на храносмилателните органи най-добре е болните да
бъдат на уравновесена растително-млечна диета, доближаваща се до
нормалната: с употреба на около 100-120 г белтъчини, 60-70 г мазнини и
400-500 г въглехидрати дневно. Разрешава се мляко и млечни продукти /без
пикантни и ферментирали сирена/; особено полезна е прясната, обезсолена
извара. Поради често съпътстващите смущения в жлъчната секреция болните
трябва да избягват употребата на мазнини, и то специално от животински
произход: свинска маса, сланина, лой, тлъсти меса и др. Разрешава се
консумацията на умерени количества растителни масла /зехтин, шарлаган и
т.н./. Мазнините не бива да се запържват, а да се прибавят към храната
или сурови, или към края на готвенето.
Основна храна на болните са плодовете и зеленчуците. Поради
съществуването на известни смущения в храносмилането и склонност към
образуване на газове трябва да се ограничи употребата на краставици,
бобови храни, големи количества зеле и картофи. Не са подходящи
зеленчуците, богати на оксалатни соли: спанак, киселец, сини домати,
аспержи. От плодовете по същата причина трябва да се избягват сините
сливи
Зърнените храни и тестените произведения се дават в ограничени
количества; от тях се изключват задължително белият хляб и
бялобрашнените изделия.
Храната на болните от хроничен хепатит се приготвя без запръжки и без
силни подправки. Употребата на лук и много магданоз е забранена.
Разрешени са някои леки подправки: копър, чубрица, джоджен, чист винен
оцет.
Плодовете и зеленчуците е добре да се употребяват сурови или под
формата на сокове. Препоръчва се употребата на пасирани супи от корени
/керевиз, пащърнак, целина, моркови/. Туршиите /особено пържените и
маринованите видове/ се изключват от диетата.
Рибните и месни консерви, тежките меса и месни произведения са забранени.
Течностите в храната на болните от хроничен хепатит се ограничава до 750
куб. см. дневно. Готварската сол се намалява до 5 г. АЛКОХОЛЪТ се
забранява категорично под всякакъв вид и форма. Поради склонност към
образуване на газове и подуване на корема вредни са газираните напитки.
Старо и популярно средство против хроничен хепатит е употребата на минерална вода.
Използват се леко минерализирани алкално-сулфатни води. Минералната
вода се пие три пъти на ден по 150-200 куб. см. преди ядене.
Важно е достатъчното снабдяване с витамини, специално А, В-групата и
С. Насищането с витамини може да се постигне с употребата на повече
плодове и зеленчуци.
Балнеолечение
Много добре действат и баните с минерална вода, които се правят през
един-два дни, като водата трябва да има температурата на тялото. За
балнеолечение са подходящи болни с немного напреднало заболяване и
сравнително запазено общо състояние. Особено добре се повлияват проявите
от страна на жлъчните пътища и червата.
Освен това болните от хроничен хепатит трябва да бъдат трудоустроени,
да избягват психически и физически напрежения, да нямат контакт с
увреждащи черния дроб вещества: олово, арсен, бензин. През периодите на
влошаване болните трябва да останат на легло до пълно възстановяване.
Необходимо е да се пазят от простуда, от инфекции на горните дихателни
пътища и на храносмилателните органи. При най-малките и незначителни
прояви на подобни заболявания също трябва да останат на легло и да бъдат
лекувани. Поради нарушената очистителна функция на черния дроб при
хроничния хепатит се забранява употребата на сулфонамидни препарати,
златни препарати и някои противоревматични средства.
Източник!
Най-голямо значение за излекуването имат очистванията на черния дроб и
целия организъм, режимът на живот и хранене, различните процедури.
Очистване
То е същото като при острите хепатити /Вж. още
Очистване на организма, Книга 1 на Енциклопедия за здраве “Дар”; вж.
Пречистване на черния дроб – несполуки, варианти, препоръки/.
Диета
Тя заема важен дял в лечението на хроничния хепатит. Определя се
според състоянието на болния. При слабо увредено общо състояние и
задоволителна дейност на храносмилателните органи най-добре е болните да
бъдат на уравновесена растително-млечна диета, доближаваща се до
нормалната: с употреба на около 100-120 г белтъчини, 60-70 г мазнини и
400-500 г въглехидрати дневно. Разрешава се мляко и млечни продукти /без
пикантни и ферментирали сирена/; особено полезна е прясната, обезсолена
извара. Поради често съпътстващите смущения в жлъчната секреция болните
трябва да избягват употребата на мазнини, и то специално от животински
произход: свинска маса, сланина, лой, тлъсти меса и др. Разрешава се
консумацията на умерени количества растителни масла /зехтин, шарлаган и
т.н./. Мазнините не бива да се запържват, а да се прибавят към храната
или сурови, или към края на готвенето.
Основна храна на болните са плодовете и зеленчуците. Поради
съществуването на известни смущения в храносмилането и склонност към
образуване на газове трябва да се ограничи употребата на краставици,
бобови храни, големи количества зеле и картофи. Не са подходящи
зеленчуците, богати на оксалатни соли: спанак, киселец, сини домати,
аспержи. От плодовете по същата причина трябва да се избягват сините
сливи
Зърнените храни и тестените произведения се дават в ограничени
количества; от тях се изключват задължително белият хляб и
бялобрашнените изделия.
Храната на болните от хроничен хепатит се приготвя без запръжки и без
силни подправки. Употребата на лук и много магданоз е забранена.
Разрешени са някои леки подправки: копър, чубрица, джоджен, чист винен
оцет.
Плодовете и зеленчуците е добре да се употребяват сурови или под
формата на сокове. Препоръчва се употребата на пасирани супи от корени
/керевиз, пащърнак, целина, моркови/. Туршиите /особено пържените и
маринованите видове/ се изключват от диетата.
Рибните и месни консерви, тежките меса и месни произведения са забранени.
Течностите в храната на болните от хроничен хепатит се ограничава до 750
куб. см. дневно. Готварската сол се намалява до 5 г. АЛКОХОЛЪТ се
забранява категорично под всякакъв вид и форма. Поради склонност към
образуване на газове и подуване на корема вредни са газираните напитки.
Старо и популярно средство против хроничен хепатит е употребата на минерална вода.
Използват се леко минерализирани алкално-сулфатни води. Минералната
вода се пие три пъти на ден по 150-200 куб. см. преди ядене.
Важно е достатъчното снабдяване с витамини, специално А, В-групата и
С. Насищането с витамини може да се постигне с употребата на повече
плодове и зеленчуци.
Балнеолечение
Много добре действат и баните с минерална вода, които се правят през
един-два дни, като водата трябва да има температурата на тялото. За
балнеолечение са подходящи болни с немного напреднало заболяване и
сравнително запазено общо състояние. Особено добре се повлияват проявите
от страна на жлъчните пътища и червата.
Освен това болните от хроничен хепатит трябва да бъдат трудоустроени,
да избягват психически и физически напрежения, да нямат контакт с
увреждащи черния дроб вещества: олово, арсен, бензин. През периодите на
влошаване болните трябва да останат на легло до пълно възстановяване.
Необходимо е да се пазят от простуда, от инфекции на горните дихателни
пътища и на храносмилателните органи. При най-малките и незначителни
прояви на подобни заболявания също трябва да останат на легло и да бъдат
лекувани. Поради нарушената очистителна функция на черния дроб при
хроничния хепатит се забранява употребата на сулфонамидни препарати,
златни препарати и някои противоревматични средства.
Източник!
styyni- властелина на форума
ВИРУСНИ ХЕПАТИТИ А, В И С
by pumpal21 Нед 30 Яну 2011, 14:19
ХЕПАТИТ А
Вирусният хепатит тип А е остро
инфекциозно заболяване, което се характеризира с увреждане на черния дроб, поява
на жълтеница и склонност към епидемично разпространение предимно през
есенно-зимния сезон.
Източник на инфекцията при вирусен хепатит тип А са
болните с жълтеница и с безсимптомни форми, които отделят вируса чрез
изпражненията и урината.
Пътищата на разпространение
са:
• контактно-битов;
• хранителен;
• воден.
Основни фактори за предаване на
заразата:
• замърсени ръце и предмети на бита;
• замърсени хранителни продукти, най-често чрез неизмити ръце, мухи,
хлебарки, гризачи и други;
• замърсена вода.
Клинична картина на заболяването се характеризира със
следните периоди:
-Инкубационен (от заразяването до появата на първите клинични симптоми)
от 14 до 50 дни.
Преджълтеничен – проявява се с отпадналост, намален апетит, обща
разбитост, умерено повишена температура и тежест в епигастриума. Особено
характерни са грипоподобния и артралгичния синдроми (болки по ставите и
мускулите). Към края на периода урината на болните потъмнява, изпражненията
стават светли, черният дроб се увеличава;
- Жълтеничен (иктеричен) – характеризира се с
пожълтяване на склерите, което постепенно обхваща лицето и цялото тяло.
Жълтеницата може да бъде от една забележима до тежка с жълт до черен оттенък.
През този период черният дроб се увеличава 2-4 см. Възможна е поява на
извънчернодробна патология – гломерулонефрит, полиневрит и др. Иктеричният
период продължава от 1 до 4 седмици;
- Реконвалесцентен (възстановителен) –
характеризира се с изчезване на жълтеницата, нормализиране на апетита и
размерите на черния дроб.
Хепатит А може да протече
и като безжълтенична форма, която обуславя голямото разпространение на
заболяването.
Профилактиката на Вирусен хепатит А не се различава от тази на
останалите чревните инфекции и включва:
1. Мерки спрямо източника на
инфекция
- своевременно търсене на лекарска помощ от заболелите, с оглед своевременното и
ефективно лечение и изолация.
2. Мерки за прекъсване пътищата на предаване на
заразата
-провеждане на качествена дезинфекция при производство и реализацията
на хранителните продукти и питейната вода;
-поддържане на висока обществена и лична
хигиена, особено от работещите в рискови за здравето обекти – хранителни, детски
и здравни заведения;
-обилно измиване на плодовете и зеленчуците, предназначени за
консумация в суров вид;
-измиване на ръцете със сапун и преди приготвяне на храната, хранене и
след ползване на тоалетната;
-недопускане на мухи в помещенията чрез замрежване на прозорците,
осигуряване на плътно затваряне на съдовете за смет; редовно извозване на
отпадъците;
-неизползване
на вода за пиене от съмнителни водоизточници и водоеми за спорт, риболов,
къпане;
-редовно
провеждане на профилактични дезинфекции и дезинсекции в хранителни, детски и
учебни заведения, обществени, жилищни сгради и други.
3. Мерки спрямо възприемчивите на инфекцията
лица
Вирусният хепатит тип А е заболяване,
което подлежи на имунопрофилактика (активна и пасивна):
- Активната имунизация се извършва с
противохепатитна А ваксина – Хаврикс, която осигурява десет годишен имунитет.
Ваксината е показана за следните рискови контингенти: войници, хомосексуалисти,
наркомани, медицински работници, персонал на хранителни обекти, детски и
ученически колективи;
- Пасивната имунопрофилактика се провежда на контактни лица до 17 годишна възраст
и работещи в рискови за здравето обекти, не по-късно от петия ден от контакта –
еднократно с Гама глобулин.
ХЕПАТИТ В
Хепатит В се причинява от вирус,
наречен хепатит В вирус (HBV). Той е изключително резистентен вид, способен да
издържи екстремни температури и влажност. Може да преживее след 20 годишно
замразяване при -20 С, за 24 месеца при -80 С, 6 месеца при стайна температура и
7 дни при + 44 С. Инфекцията с хепатит В вируса (HBV) е инфекция на целия
организъм, но най-характерно е засягането на черния дроб.
Острият хепатит В се развива скоро след контакта с вируса и обикновено
завършва с пълно оздравяване. В малък брой от случаите може да се развие
изключително тежка, животозастрашаваща форма на остър вирусен хепатит В,
наречена фулминантен (светкавичен) хепатит.
Хроничният (дълготраен) хепатит В е инфекция с вируса на хепатит В,
която трае повече от 6 месеца. За наличието на хроничното заболяване се съди
освен по оплакванията и по наличието на определени промени в кръвните,
имунологични и морфологични изследвания.
Начини за заразяване с вируса причиняващ хепатит В
HBV се намира в кръвта и в по-малко
количество в семенната течност (спермата), вагиналните секрети, слюнката,
кърмата и другите телесни течности на заразения човек.
Най-честите пътища на предаване на инфекцията с хепатит В са:
• преливане на кръв и кръвни продукти
• полов път, включително хомосексуален контакт
между мъже
• използване на общи игли и спринцовки
при инжекционно употребяващите наркотици
•
заразяване по време на медицински манипулации при използване на заразен
инструментариум
• контакт със заразена кръв или
заразен инструментариум при правене на татуировки, пиърсинг, акупунктура и
др.
• контакт на наранена кожа или лигавица със
заразена кръв при използване на чужди ножчета за бръснене, дори и четки за
зъби
• заразяване на бебето от майката по време на
раждането
Клинична картина
Инкубационният период на вирусния
хепатит В варира от 2 до 6 месеца, но обикновено не е по-дълъг от 3 месеца.
Най-често началото е грипоподобно със или без
стомашно-чревни прояви (разстройство, гадене, повръщане), като особено
характерно е пожълтяването на кожата и склерите на очите. Възможно е обаче да
липсва пожълтяване.
Характерните оплаквания при
повечето заразени в началото на заболяването са:
• умерено повишена температура;
• потъмняване на
урината (цвят на бира);
• изсветляване на
изпражненията;
• чувство на отпадналост, умора,
нежелание за работа;
• загуба на апетит, отвращение
от мазни храни, гадене, повръщане, разстройство;
• болки в ставите и мускулите;
• тежест до болка в
областта на черния дроб и горната част на корема.
Пожълтяването обикновено настъпва няколко дни след изброените по-горе
симптоми, като първо пожълтяват склерите на очите, долната повърхност на езика и
накрая кожата. С настъпване на пожълтяването обикновено състоянието на болните
се подобрява.
Усложнения - заразяването с вируса
на хроничен хепатит B (HBV) може да доведе до напреднало заболяване на черния
дроб, включително цироза или рак на черния дроб.
Диагнозата вирусен хепатит В се поставя на базата на клиничен преглед,
изследване на кръв и урина, назначени от лекар.
Как се лекува хепатит В?
Като вирусно заболяване, няма
специфичен медикамент, насочен срещу вируса на хепатит В. Ето защо лечението му
е много трудно.
Острият хепатит се лекува главно с
медикаменти предпазващи черния дроб от увреждане, строг постелен режим през
първия месец от заболяването, избягване на физически натоварвания в следващите 6
месеца. Много важна е диетата за болните, която трябва да се спазва също около 6
месеца.
Препоръчителни храни:
• Богати на въглехидрати - захарни и захарно-плодови изделия (нектари,
компоти, конфитюри, пчелен мед, сиропи, мармалад); тестени изделия, кремове,
ориз, овесени ядки, макаронени изделия.
• Белтъчини в умерено количество - мляко и млечни изделия (изкиснато сирене,
несолена извара, кашкавал), месо (прясно пилешко, агнешко, телешко, нетлъсто
говеждо, черен дроб, диетични кренвирши и свинско без тлъстини, телешки салам,
нетлъста шунка), риба.
• Богати на витамини -
плодове и зеленчуци, както и шипков чай и минерална вода (подходящи са Хисаря
или Горна баня);
• Ограничено количество мазнини
след 1-вия месец - предимно растителни (зехтин и олио).
Забранени за консумация храни:
• Консервирани меса и риба: луканка, саздърма, солени и тлъсти риби и хайвер,
тлъсто свинско и говеждо месо, овче месо, сланина, свинска мас, овча лой, гъски,
патици, силни месни сосове и бульони, пържени и панирани
ястия;
• Пикантни подправки: черен пипер, бахар,
горчица, кимион;
• Други: туршии, люти чушки, суров
чесън и лук, патладжан, гъби, силен чай и силно кафе;
• В по-малки количества може да се употребяват шоколад и какао, варен
чесън и кромид.
Да се избягва:
• консумацията на алкохол, поради токсичното му действие върху черния
дроб;
• приема на лекарства, които са вредни за
черния дроб;
• да не се приемат потискащи имунната
система медикаменти.
Лечението на хроничния хепатит
зависи от това дали вирусът е активен и дали има увреждане на черния дроб. Има
медикаменти за лечение на хроничен хепатит, но те може да не са подходящи за
всички пациенти. Лекуващият гастроентеролог най-добре може да прецени дали
лечението е подходящо за вас.
Разработени са два
типа лекарства за лечение на хепатит В:
Антивирусни
– това са лекарства под формата на таблетки, които намаляват размножаването на
вируса, но след спирането им тяхното действие се прекратява - Тенофовир,
Адефовир,Телбивудин, Ентекавир и Ламивудин;
Интерферон – Пегилираният интерферон се прилага като седмична инжекция,
подтикваща имунната система да се бори с инфекцията. Лечението с интерферон е
успешно при около 35% от случаите. За разлика от антивирусните препарати, при
лечението с интерферон подобрение може да се очаква и след спиране на
терапията.
След преболедуване и излекуване от
хепатит В, в организма на човека се изработва ТРАЕН ИМУНИТЕТ,
който не позволява повторно заразяване.
Профилактика на хепатит В
В Република България от 1992 година
се извършва задължителна ваксинация срещу хепатит В - това
означава, че всички бебета, родени от 1992 г. насам се имунизират срещу хепатит
В още в първите 24 часа след раждането си. Препоръчително е използването на
ваксината и за всички хора, които професионално или в личния си живот са
застрашени от заразяване с хепатит В.
ХЕПАТИТ С
“Хепатит” е общо
понятие, което означава възпаление на черния дроб. Такова възпаление може да
възникне в резултат на вирусна инфекция, прекомерна употреба на алкохол, прием
на определени лекарства, контакт с някои химикали, отрови или вследствие на
нарушение в имунната (защитната) система на организма.
Хепатит С е
заразно вирусно заболяване, което обикновено води до сериозни трайни увреждания
на черния дроб. То засяга различни групи хора, но преди всичко инжекционно
употребяващите наркотици, здравните работници, пребиваващите в места за лишаване
от свобода и други.
Какво представлява вирусът на хепатит С?
Вирусите са най-малката известна
форма на живот. Те използват клетки, за да се възпроизвеждат, като вкарват своя
генетичен материал в клетката и я превръщат във „фабрика” за нови вируси. Това
скоро убива клетката. Вирусите имат т. нар. „предпочитани” клетки – например
тези на белия дроб (както е при пневмонията) или чернодробните клетки (при
хепатита).
Вирусът на хепатит С е с големина 50
нанометъра, а нанометърът е една милиардна част от метъра – ако се наредят 200
хиляди вируса един до друг ще образуват редичка с дължина един сантиметър.
Поради това, че е толкова малък, вирусът съществува в миниатюрни следи от кръв –
така инструменти и повърхности, които наглед са чисти, могат да съдържат вируса.
Освен това HCV е много устойчив към външната среда и може да оцелее в нея в
продължение на 30 – 40 дни, даже и без наличието на кръв. Той не умира лесно
дори при изваряване и дезинфекция в битови условия. Това го прави лесно
разпространяем и обяснява защо засяга така масово и бързо хората, които
ежедневно се инжектират.
Как се предава?
Основно хепатит С се предава при
контакт със заразена кръв, което може да стане при:
• инжектиране с нестерилни спринцовки и игри;
• ползване на чужди прибори и материали за инжектиране, като капачки,
памуци, дезинфекционни кърпи, дори повърхности, върху които се приготвя
разтворът за инжектиране; смъркане на наркотици с обща
фуния;
• ползване на чужди лични вещи, като
например самобръсначки, четки за зъби, нокторезачки, обеци и
други;
• при медицински манипулации, предполагащи
контакт с кръв;
• при преливане на кръв, но рискът
в такава ситуация е сведен до минимум;
• при
пиърсинг и поставяне на татуировки, когато не се използват чисти
игли.
Възможно е хепатит С да се предаде и при
необезопасен секс, ако има контакт с кръв – при по-груб секс, когато се
получават охлузвания.
Какви са симптомите?
Първоначално може да липсват симптоми
на нарушено физическо здраве. По-късно нарушената функция на черния дроб може да
се прояви с:
• отпадналост, болки по мускулите и
ставите
• леко повишена телесна температура
• загуба на апетит, гадене и евентуално
повръщане
• тежест и болка в дясното подребрие
• потъмняване на урината
• изсветляване на изпражненията
• жълтеница
Голяма част от случаите на остър хепатит
С протичат леко до умерено и предимно без жълтеница.
При жълтеничните форми след около 1 месец от изброените по-горе
симптоми се появява жълто оцветяване на бялото на очите и на кожата, което трае
12 - 15 дни и след това постепенно изчезва. Състоянието на болните се подобрява
с появата и постепенното изчезване на жълтеницата.
Какви са усложненията?
В голям брой от случаите инфекцията с
HCV се открива случайно. Въпреки липсата или слабата изразеност на симптоми
инфекцията може да предизвиква тежко увреждане на черния дроб и първите
оплаквания на пациента могат да бъдат тези на чернодробна цироза или нейните
усложнения:
• задръжка на течности с образуване на
отоци по цялото тяло и натрупване на свободна течност в коремната кухина (асцит)
• дълго продължаваща жълтеница със сърбеж по
кожата
• силна умора, загуба на тегло, смущения в
съня
• образуване на "съдови звезди" по кожата -
представляват разширени подкожни капиляри
• лесно
образуване на "синини" по кожата при нараняване
• обърканост, унесеност, халюцинации
• чернодробен рак и други
Как се поставя диагнозата?
Изследване за хепатит С се прави чрез
кръвен тест за антитела. Организмът се нуждае от сравнително дълго време за да
произведе антитела срещу вируса (в някои случаи до 5 месеца) - т. нар.
„прозоречен” период. Ако изследването се направи в този период, резултатът може
да е отрицателен, въпреки развиваща се HCV инфекция.
Наличието на симптоми на чернодробно заболяване, повишените стойности
на чернодробни ензими и положителният тест за антитела срещу HCV потвърждават
диагнозата хепатит С в около 95% от случаите.
Какво е лечението на хепатит С?
Не всички пациенти, заразени с вируса
на хепатит С, се нуждаят от лечение. Преценката за започването му е индивидуална
и се определя от хода на болестта, наличието или не на оплаквания, резултатите
от лабораторните изследвания, наличието на съпровождащи заболявания, възрастта
на пациента и т.н.
Крайната цел на лечението за
хепатит С е пълното изчистване на организма от HCV. Най-често то се състои в
приемането на две лекарства - едното е интерферон с удължено действие
(пегилиран), който се инжектира подкожно един път седмично; второто е рибавирин
таблетки, които се приемат два пъти дневно с храната.
Как да се предпазим?
Понастоящем не съществува специфична
защита срещу вируса на хепатит С. За разлика от хепатити А и В, не е създадена
ваксина срещу HCV.
Предпазването от заразяване с
вируса на хепатит С се свежда до избягване на рисковите фактори и спазване на
определени мерки от носителите на вируса:
• да се
избягва венозното приложение на наркотици и особено употребата на общи игли и
спринцовки
• да се използва презерватив при всеки
полов акт
• да се избягва контакт с предмети,
които може да са замърсени с кръв или телесни течности на болен от хепатит С,
като употреба на общи бръснарски ножчета, четки за зъби, недобре стерилизиран
инструментариум за правене на татуировки, пиърсинг и др.
Носителите на хепатит С:
• трябва да се
ваксинират срещу хепатит А и хепатит В (в случай, че не са прекарали тези
заболявания);
• не трябва да употребяват алкохол и
да сведат до минимум приема на повечето лекарства;
• желателно е да спазват определена полова хигиена (да използват
презервативи, да избягват честа смяна на партньорите);
• не трябва да даряват кръв и органи;
•
длъжни са да уведомяват за състоянието си медицинския и стоматологичен персонал
при извършването на кръвни манипулации (както и при правенето на татуировки,
пиърсинг и т.н.).
Източник!
Вирусният хепатит тип А е остро
инфекциозно заболяване, което се характеризира с увреждане на черния дроб, поява
на жълтеница и склонност към епидемично разпространение предимно през
есенно-зимния сезон.
Източник на инфекцията при вирусен хепатит тип А са
болните с жълтеница и с безсимптомни форми, които отделят вируса чрез
изпражненията и урината.
Пътищата на разпространение
са:
• контактно-битов;
• хранителен;
• воден.
Основни фактори за предаване на
заразата:
• замърсени ръце и предмети на бита;
• замърсени хранителни продукти, най-често чрез неизмити ръце, мухи,
хлебарки, гризачи и други;
• замърсена вода.
Клинична картина на заболяването се характеризира със
следните периоди:
-Инкубационен (от заразяването до появата на първите клинични симптоми)
от 14 до 50 дни.
Преджълтеничен – проявява се с отпадналост, намален апетит, обща
разбитост, умерено повишена температура и тежест в епигастриума. Особено
характерни са грипоподобния и артралгичния синдроми (болки по ставите и
мускулите). Към края на периода урината на болните потъмнява, изпражненията
стават светли, черният дроб се увеличава;
- Жълтеничен (иктеричен) – характеризира се с
пожълтяване на склерите, което постепенно обхваща лицето и цялото тяло.
Жълтеницата може да бъде от една забележима до тежка с жълт до черен оттенък.
През този период черният дроб се увеличава 2-4 см. Възможна е поява на
извънчернодробна патология – гломерулонефрит, полиневрит и др. Иктеричният
период продължава от 1 до 4 седмици;
- Реконвалесцентен (възстановителен) –
характеризира се с изчезване на жълтеницата, нормализиране на апетита и
размерите на черния дроб.
Хепатит А може да протече
и като безжълтенична форма, която обуславя голямото разпространение на
заболяването.
Профилактиката на Вирусен хепатит А не се различава от тази на
останалите чревните инфекции и включва:
1. Мерки спрямо източника на
инфекция
- своевременно търсене на лекарска помощ от заболелите, с оглед своевременното и
ефективно лечение и изолация.
2. Мерки за прекъсване пътищата на предаване на
заразата
-провеждане на качествена дезинфекция при производство и реализацията
на хранителните продукти и питейната вода;
-поддържане на висока обществена и лична
хигиена, особено от работещите в рискови за здравето обекти – хранителни, детски
и здравни заведения;
-обилно измиване на плодовете и зеленчуците, предназначени за
консумация в суров вид;
-измиване на ръцете със сапун и преди приготвяне на храната, хранене и
след ползване на тоалетната;
-недопускане на мухи в помещенията чрез замрежване на прозорците,
осигуряване на плътно затваряне на съдовете за смет; редовно извозване на
отпадъците;
-неизползване
на вода за пиене от съмнителни водоизточници и водоеми за спорт, риболов,
къпане;
-редовно
провеждане на профилактични дезинфекции и дезинсекции в хранителни, детски и
учебни заведения, обществени, жилищни сгради и други.
3. Мерки спрямо възприемчивите на инфекцията
лица
Вирусният хепатит тип А е заболяване,
което подлежи на имунопрофилактика (активна и пасивна):
- Активната имунизация се извършва с
противохепатитна А ваксина – Хаврикс, която осигурява десет годишен имунитет.
Ваксината е показана за следните рискови контингенти: войници, хомосексуалисти,
наркомани, медицински работници, персонал на хранителни обекти, детски и
ученически колективи;
- Пасивната имунопрофилактика се провежда на контактни лица до 17 годишна възраст
и работещи в рискови за здравето обекти, не по-късно от петия ден от контакта –
еднократно с Гама глобулин.
ХЕПАТИТ В
Хепатит В се причинява от вирус,
наречен хепатит В вирус (HBV). Той е изключително резистентен вид, способен да
издържи екстремни температури и влажност. Може да преживее след 20 годишно
замразяване при -20 С, за 24 месеца при -80 С, 6 месеца при стайна температура и
7 дни при + 44 С. Инфекцията с хепатит В вируса (HBV) е инфекция на целия
организъм, но най-характерно е засягането на черния дроб.
Острият хепатит В се развива скоро след контакта с вируса и обикновено
завършва с пълно оздравяване. В малък брой от случаите може да се развие
изключително тежка, животозастрашаваща форма на остър вирусен хепатит В,
наречена фулминантен (светкавичен) хепатит.
Хроничният (дълготраен) хепатит В е инфекция с вируса на хепатит В,
която трае повече от 6 месеца. За наличието на хроничното заболяване се съди
освен по оплакванията и по наличието на определени промени в кръвните,
имунологични и морфологични изследвания.
Начини за заразяване с вируса причиняващ хепатит В
HBV се намира в кръвта и в по-малко
количество в семенната течност (спермата), вагиналните секрети, слюнката,
кърмата и другите телесни течности на заразения човек.
Най-честите пътища на предаване на инфекцията с хепатит В са:
• преливане на кръв и кръвни продукти
• полов път, включително хомосексуален контакт
между мъже
• използване на общи игли и спринцовки
при инжекционно употребяващите наркотици
•
заразяване по време на медицински манипулации при използване на заразен
инструментариум
• контакт със заразена кръв или
заразен инструментариум при правене на татуировки, пиърсинг, акупунктура и
др.
• контакт на наранена кожа или лигавица със
заразена кръв при използване на чужди ножчета за бръснене, дори и четки за
зъби
• заразяване на бебето от майката по време на
раждането
Клинична картина
Инкубационният период на вирусния
хепатит В варира от 2 до 6 месеца, но обикновено не е по-дълъг от 3 месеца.
Най-често началото е грипоподобно със или без
стомашно-чревни прояви (разстройство, гадене, повръщане), като особено
характерно е пожълтяването на кожата и склерите на очите. Възможно е обаче да
липсва пожълтяване.
Характерните оплаквания при
повечето заразени в началото на заболяването са:
• умерено повишена температура;
• потъмняване на
урината (цвят на бира);
• изсветляване на
изпражненията;
• чувство на отпадналост, умора,
нежелание за работа;
• загуба на апетит, отвращение
от мазни храни, гадене, повръщане, разстройство;
• болки в ставите и мускулите;
• тежест до болка в
областта на черния дроб и горната част на корема.
Пожълтяването обикновено настъпва няколко дни след изброените по-горе
симптоми, като първо пожълтяват склерите на очите, долната повърхност на езика и
накрая кожата. С настъпване на пожълтяването обикновено състоянието на болните
се подобрява.
Усложнения - заразяването с вируса
на хроничен хепатит B (HBV) може да доведе до напреднало заболяване на черния
дроб, включително цироза или рак на черния дроб.
Диагнозата вирусен хепатит В се поставя на базата на клиничен преглед,
изследване на кръв и урина, назначени от лекар.
Как се лекува хепатит В?
Като вирусно заболяване, няма
специфичен медикамент, насочен срещу вируса на хепатит В. Ето защо лечението му
е много трудно.
Острият хепатит се лекува главно с
медикаменти предпазващи черния дроб от увреждане, строг постелен режим през
първия месец от заболяването, избягване на физически натоварвания в следващите 6
месеца. Много важна е диетата за болните, която трябва да се спазва също около 6
месеца.
Препоръчителни храни:
• Богати на въглехидрати - захарни и захарно-плодови изделия (нектари,
компоти, конфитюри, пчелен мед, сиропи, мармалад); тестени изделия, кремове,
ориз, овесени ядки, макаронени изделия.
• Белтъчини в умерено количество - мляко и млечни изделия (изкиснато сирене,
несолена извара, кашкавал), месо (прясно пилешко, агнешко, телешко, нетлъсто
говеждо, черен дроб, диетични кренвирши и свинско без тлъстини, телешки салам,
нетлъста шунка), риба.
• Богати на витамини -
плодове и зеленчуци, както и шипков чай и минерална вода (подходящи са Хисаря
или Горна баня);
• Ограничено количество мазнини
след 1-вия месец - предимно растителни (зехтин и олио).
Забранени за консумация храни:
• Консервирани меса и риба: луканка, саздърма, солени и тлъсти риби и хайвер,
тлъсто свинско и говеждо месо, овче месо, сланина, свинска мас, овча лой, гъски,
патици, силни месни сосове и бульони, пържени и панирани
ястия;
• Пикантни подправки: черен пипер, бахар,
горчица, кимион;
• Други: туршии, люти чушки, суров
чесън и лук, патладжан, гъби, силен чай и силно кафе;
• В по-малки количества може да се употребяват шоколад и какао, варен
чесън и кромид.
Да се избягва:
• консумацията на алкохол, поради токсичното му действие върху черния
дроб;
• приема на лекарства, които са вредни за
черния дроб;
• да не се приемат потискащи имунната
система медикаменти.
Лечението на хроничния хепатит
зависи от това дали вирусът е активен и дали има увреждане на черния дроб. Има
медикаменти за лечение на хроничен хепатит, но те може да не са подходящи за
всички пациенти. Лекуващият гастроентеролог най-добре може да прецени дали
лечението е подходящо за вас.
Разработени са два
типа лекарства за лечение на хепатит В:
Антивирусни
– това са лекарства под формата на таблетки, които намаляват размножаването на
вируса, но след спирането им тяхното действие се прекратява - Тенофовир,
Адефовир,Телбивудин, Ентекавир и Ламивудин;
Интерферон – Пегилираният интерферон се прилага като седмична инжекция,
подтикваща имунната система да се бори с инфекцията. Лечението с интерферон е
успешно при около 35% от случаите. За разлика от антивирусните препарати, при
лечението с интерферон подобрение може да се очаква и след спиране на
терапията.
След преболедуване и излекуване от
хепатит В, в организма на човека се изработва ТРАЕН ИМУНИТЕТ,
който не позволява повторно заразяване.
Профилактика на хепатит В
В Република България от 1992 година
се извършва задължителна ваксинация срещу хепатит В - това
означава, че всички бебета, родени от 1992 г. насам се имунизират срещу хепатит
В още в първите 24 часа след раждането си. Препоръчително е използването на
ваксината и за всички хора, които професионално или в личния си живот са
застрашени от заразяване с хепатит В.
ХЕПАТИТ С
“Хепатит” е общо
понятие, което означава възпаление на черния дроб. Такова възпаление може да
възникне в резултат на вирусна инфекция, прекомерна употреба на алкохол, прием
на определени лекарства, контакт с някои химикали, отрови или вследствие на
нарушение в имунната (защитната) система на организма.
Хепатит С е
заразно вирусно заболяване, което обикновено води до сериозни трайни увреждания
на черния дроб. То засяга различни групи хора, но преди всичко инжекционно
употребяващите наркотици, здравните работници, пребиваващите в места за лишаване
от свобода и други.
Какво представлява вирусът на хепатит С?
Вирусите са най-малката известна
форма на живот. Те използват клетки, за да се възпроизвеждат, като вкарват своя
генетичен материал в клетката и я превръщат във „фабрика” за нови вируси. Това
скоро убива клетката. Вирусите имат т. нар. „предпочитани” клетки – например
тези на белия дроб (както е при пневмонията) или чернодробните клетки (при
хепатита).
Вирусът на хепатит С е с големина 50
нанометъра, а нанометърът е една милиардна част от метъра – ако се наредят 200
хиляди вируса един до друг ще образуват редичка с дължина един сантиметър.
Поради това, че е толкова малък, вирусът съществува в миниатюрни следи от кръв –
така инструменти и повърхности, които наглед са чисти, могат да съдържат вируса.
Освен това HCV е много устойчив към външната среда и може да оцелее в нея в
продължение на 30 – 40 дни, даже и без наличието на кръв. Той не умира лесно
дори при изваряване и дезинфекция в битови условия. Това го прави лесно
разпространяем и обяснява защо засяга така масово и бързо хората, които
ежедневно се инжектират.
Как се предава?
Основно хепатит С се предава при
контакт със заразена кръв, което може да стане при:
• инжектиране с нестерилни спринцовки и игри;
• ползване на чужди прибори и материали за инжектиране, като капачки,
памуци, дезинфекционни кърпи, дори повърхности, върху които се приготвя
разтворът за инжектиране; смъркане на наркотици с обща
фуния;
• ползване на чужди лични вещи, като
например самобръсначки, четки за зъби, нокторезачки, обеци и
други;
• при медицински манипулации, предполагащи
контакт с кръв;
• при преливане на кръв, но рискът
в такава ситуация е сведен до минимум;
• при
пиърсинг и поставяне на татуировки, когато не се използват чисти
игли.
Възможно е хепатит С да се предаде и при
необезопасен секс, ако има контакт с кръв – при по-груб секс, когато се
получават охлузвания.
Какви са симптомите?
Първоначално може да липсват симптоми
на нарушено физическо здраве. По-късно нарушената функция на черния дроб може да
се прояви с:
• отпадналост, болки по мускулите и
ставите
• леко повишена телесна температура
• загуба на апетит, гадене и евентуално
повръщане
• тежест и болка в дясното подребрие
• потъмняване на урината
• изсветляване на изпражненията
• жълтеница
Голяма част от случаите на остър хепатит
С протичат леко до умерено и предимно без жълтеница.
При жълтеничните форми след около 1 месец от изброените по-горе
симптоми се появява жълто оцветяване на бялото на очите и на кожата, което трае
12 - 15 дни и след това постепенно изчезва. Състоянието на болните се подобрява
с появата и постепенното изчезване на жълтеницата.
Какви са усложненията?
В голям брой от случаите инфекцията с
HCV се открива случайно. Въпреки липсата или слабата изразеност на симптоми
инфекцията може да предизвиква тежко увреждане на черния дроб и първите
оплаквания на пациента могат да бъдат тези на чернодробна цироза или нейните
усложнения:
• задръжка на течности с образуване на
отоци по цялото тяло и натрупване на свободна течност в коремната кухина (асцит)
• дълго продължаваща жълтеница със сърбеж по
кожата
• силна умора, загуба на тегло, смущения в
съня
• образуване на "съдови звезди" по кожата -
представляват разширени подкожни капиляри
• лесно
образуване на "синини" по кожата при нараняване
• обърканост, унесеност, халюцинации
• чернодробен рак и други
Как се поставя диагнозата?
Изследване за хепатит С се прави чрез
кръвен тест за антитела. Организмът се нуждае от сравнително дълго време за да
произведе антитела срещу вируса (в някои случаи до 5 месеца) - т. нар.
„прозоречен” период. Ако изследването се направи в този период, резултатът може
да е отрицателен, въпреки развиваща се HCV инфекция.
Наличието на симптоми на чернодробно заболяване, повишените стойности
на чернодробни ензими и положителният тест за антитела срещу HCV потвърждават
диагнозата хепатит С в около 95% от случаите.
Какво е лечението на хепатит С?
Не всички пациенти, заразени с вируса
на хепатит С, се нуждаят от лечение. Преценката за започването му е индивидуална
и се определя от хода на болестта, наличието или не на оплаквания, резултатите
от лабораторните изследвания, наличието на съпровождащи заболявания, възрастта
на пациента и т.н.
Крайната цел на лечението за
хепатит С е пълното изчистване на организма от HCV. Най-често то се състои в
приемането на две лекарства - едното е интерферон с удължено действие
(пегилиран), който се инжектира подкожно един път седмично; второто е рибавирин
таблетки, които се приемат два пъти дневно с храната.
Как да се предпазим?
Понастоящем не съществува специфична
защита срещу вируса на хепатит С. За разлика от хепатити А и В, не е създадена
ваксина срещу HCV.
Предпазването от заразяване с
вируса на хепатит С се свежда до избягване на рисковите фактори и спазване на
определени мерки от носителите на вируса:
• да се
избягва венозното приложение на наркотици и особено употребата на общи игли и
спринцовки
• да се използва презерватив при всеки
полов акт
• да се избягва контакт с предмети,
които може да са замърсени с кръв или телесни течности на болен от хепатит С,
като употреба на общи бръснарски ножчета, четки за зъби, недобре стерилизиран
инструментариум за правене на татуировки, пиърсинг и др.
Носителите на хепатит С:
• трябва да се
ваксинират срещу хепатит А и хепатит В (в случай, че не са прекарали тези
заболявания);
• не трябва да употребяват алкохол и
да сведат до минимум приема на повечето лекарства;
• желателно е да спазват определена полова хигиена (да използват
презервативи, да избягват честа смяна на партньорите);
• не трябва да даряват кръв и органи;
•
длъжни са да уведомяват за състоянието си медицинския и стоматологичен персонал
при извършването на кръвни манипулации (както и при правенето на татуировки,
пиърсинг и т.н.).
Източник!
pumpal21- Глобален Модератор
Similar topicsСтраница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите|
|
|