Легендата за св. Николай и Дядо Коледа
2 posters
Страница 1 от 1
Легендата за св. Николай и Дядо Коледа
by Mery2105 Сря 02 Дек 2009, 11:08
Практиката по Коледа да се раздават подаръци датира от началото на 19 век, а особена почит намира тя сред младото поколение.
Легендата за Св. Николай
Легендата за Дядо Коледа може да се проследи стотици години назад в
лицето на един монах на име Св. Николай. Смята се, че Николай е роден
някъде около 280 г. след н.е. в Патара, близо до град Мира, Турция.
Добротата и милосърдието на Св. Николай го е направил главен герой в
много легенди. Една от тях разказва за това, че той обикалял по
най-далечните места, за да помага на бедните и болните, без при това да
щади своето собствено здраве.
Друга легенда, но същевременно по-разпространената, представя Св.
Николай като спасител на три бедни сестри от продаване в робство (или
от проституция) от собствения им баща. Николай ги дарил със зестра и
така те могли да се омъжат.
През годините популярността на Николай се увеличавала - народът го
запомнил като защитник на децата и моряците. За първи път Св. Николай
бива честван на годишнината от неговата смърт - 6 декември. Оттогава
насетне този ден се възприема като щастлив ден за придобиване на
печалба или за сватба.
През Ренесанса Св. Николай става най-популярният светия в цяла Европа,
като дори след Революцията на протестантите, когато честването на
светците бива разколебано, Св. Николай остава в паметта и сърцето на
хората.
Дядо Коледа идва в Ню Йорк
Идеята
за Св. Николай навлиза в живота на американското общество в края на 18
век. През декември 1773 г., и отново през 1774 г., нюйоркски вестник
споменава за група от датски семейства, които честват годишнините от
смъртта на светеца.
Колкото до самото име "Дядо Коледа", то съществува и днес, благодарение
на датското име на Св. Николай - Sinter Klaas, съкратено от Sint
Nikolaas (което на датски означава Св. Николай).
През 1804 г. Джон Пинтард, член на Нюйорското историческо общество,
започва да разпространява дървени фигурки на Св. Николай на годишната
срещата на Обществото. Още тогава съвременният Дядо Коледа е представен
на фона от чорапи, пълни с играчки, и плодове върху камина.
През 1809 г. Уошингтън Ървинг спомага за популяризирането на историите
за Sinter Klaas, като определя в своята книга "Историята на Ню Йорк"
Св. Николай за патрон на града.
Дядо Коледа по магазините
Практиката
по Коледа да се раздават подаръци датира от началото на 19 век, а
особена почит намира тя сред младото поколение. Пазаруването на
подаръци из коледно украсените магазини започва да се популяризира в
разкази още през 1820 г., а от 1840 г. вестниците отделят специално
внимание на празнични реклами, които по това време представят
най-новите и модерни Дядо Коледа.
Една година по-късно хиляди деца се стичат във Филаделфия, където с
очите си могат да видят не какво да е, а модел на Дядо Коледа в човешки
размери. Оттук насетне било въпрос на време историите за Дядо Коледа да
станат неразривна част от празника, завладявайките въображението и
интереса на децата и техните родители.
През 90-те години на 19 в. Армията на спасението се нуждаела от пари,
за да набави на бедните семейства достойно коледно пиршество. Така
редица безработни мъже се преоблекли като Дядо Коледа и започнали да
обикалят улиците на Ню Йорк, набирайки дарения.
Бъдни вечер
През
1822 г. Клемент Кларк Мур, епископален свещеник, написва дълга коледна
поема за своите три дъщери "Разказ за едно посещение на Св. Николай".
Впоследствие песента бива публикувана, но това не е единственият принос
на Мур. Благодарение на тази песен, днес ние познаваме Дядо Коледа като
весел и стар елф със завидна закръглена фигура и свръхестествените му
възможности да влиза през комините на къщите само с едно кимване!
Някои смятат, че въображението на Мур е било подпомогнато от редица
други разкази, но факт е, че именно песента, посветена на трите му
дъщери, направи така, че Коледа се превърна в световен празник. Негова
е и идеята, че Дядо Коледа изчаква децата да заспят, каца на покривите
на семейните къщи с "миниатюрната си шейна" и осемте летящи елени,
промъква се през комина и оставя своите подаръци.
"Разказ за едно посешение на Св. Николай" предизвиква интереса и на
популярния карикатурист Томас Наст. През 1881 г. той създава първия
съвременен образ на Дядо Коледа. Изображението излиза на страниците на
Harpers Weekly и представя Дядо Коледа като закръглен и усмихнат мъж с
обемиста и бяла брада, държащ чувал с играчки за щастливите деца.
Именно Наст дава на образа на Дядо Коледа ярко червеният костюм и белия
пух. От рисунките му оживяват също така работилницата на Северния
полюс, елфите и, естествено, г-жа Коледа.
Дядо Коледа, но под друго име...
Със
сигурност можем да кажем, че американският Дядо Коледа не е единствен
по рода си, идеята за закръгления весел и даряващ децата Дядо се
развива на много места по света.
Christkind, или Kris Kringle дарявал с подаръци послушните деца в
Швейцария и Германия. "Christ child" представлява всъщност
ангелоподобен персонаж, който придружава Дядо Коледа в "пътешествията"
му по време на празника. В Скандинавия весел елф на име Jultomten също
радвал децата с подаръци, характерното за него било, че той се возел в
шейна, водена от козли.
Английска легенда пък обяснява как Татко Коледа посешава всеки един дом
по Коледа и пълни чорапите на децата с празнични десерти. Френският
аналог е пълненето на детските обувки със сладости.
Деветият елен
Рудолф,
най-известният от елените на Дядо Коледа, се ражда далеч, далеч след
другите 8 летящи елени. Червеноносото чудо е творение на Робърт Л. Мей,
който по това време работел като автор на реклами в магазина на
Монтгомъри Уард.
През 1939 г. Мей написва коледна приказка-поема с едничката цел да
увеличи притока на клиенти в магазина. Използвайки подобни рими на
тези, използвани от Мур, той създава "Twas the Night Before Christmas".
В приказката се разказва за Рудолф, млад елен, който бил постоянно
подиграван от другите елени заради големия си светещ и червен нос.
Когато настъпила Коледа обаче, станало мъгливо и Дядо Коледа започнал
да изпитва голяма тревога, ще успее ли да достави всички подаръци за
децата.
Така Рудолф спасява Коледата, водейки впряга на Дядо Коледа със светещия си, червен нос.
Посланието, което историята на Рудолф носи е, че дори и на пръв поглед
недостатък, всяка една уникалност има своето полезно приложение.
Приказката за забележителния елен, който спасява Коледа, спечелва много
клиенти на Монтгомъри Уард. Книгата се продава в повече от 2, 5 млн.
копия още същата година.
Легендата за Св. Николай
 |
лицето на един монах на име Св. Николай. Смята се, че Николай е роден
някъде около 280 г. след н.е. в Патара, близо до град Мира, Турция.
Добротата и милосърдието на Св. Николай го е направил главен герой в
много легенди. Една от тях разказва за това, че той обикалял по
най-далечните места, за да помага на бедните и болните, без при това да
щади своето собствено здраве.
Друга легенда, но същевременно по-разпространената, представя Св.
Николай като спасител на три бедни сестри от продаване в робство (или
от проституция) от собствения им баща. Николай ги дарил със зестра и
така те могли да се омъжат.
През годините популярността на Николай се увеличавала - народът го
запомнил като защитник на децата и моряците. За първи път Св. Николай
бива честван на годишнината от неговата смърт - 6 декември. Оттогава
насетне този ден се възприема като щастлив ден за придобиване на
печалба или за сватба.
През Ренесанса Св. Николай става най-популярният светия в цяла Европа,
като дори след Революцията на протестантите, когато честването на
светците бива разколебано, Св. Николай остава в паметта и сърцето на
хората.
Дядо Коледа идва в Ню Йорк
 |
за Св. Николай навлиза в живота на американското общество в края на 18
век. През декември 1773 г., и отново през 1774 г., нюйоркски вестник
споменава за група от датски семейства, които честват годишнините от
смъртта на светеца.
Колкото до самото име "Дядо Коледа", то съществува и днес, благодарение
на датското име на Св. Николай - Sinter Klaas, съкратено от Sint
Nikolaas (което на датски означава Св. Николай).
През 1804 г. Джон Пинтард, член на Нюйорското историческо общество,
започва да разпространява дървени фигурки на Св. Николай на годишната
срещата на Обществото. Още тогава съвременният Дядо Коледа е представен
на фона от чорапи, пълни с играчки, и плодове върху камина.
През 1809 г. Уошингтън Ървинг спомага за популяризирането на историите
за Sinter Klaas, като определя в своята книга "Историята на Ню Йорк"
Св. Николай за патрон на града.
Дядо Коледа по магазините
 |
по Коледа да се раздават подаръци датира от началото на 19 век, а
особена почит намира тя сред младото поколение. Пазаруването на
подаръци из коледно украсените магазини започва да се популяризира в
разкази още през 1820 г., а от 1840 г. вестниците отделят специално
внимание на празнични реклами, които по това време представят
най-новите и модерни Дядо Коледа.
Една година по-късно хиляди деца се стичат във Филаделфия, където с
очите си могат да видят не какво да е, а модел на Дядо Коледа в човешки
размери. Оттук насетне било въпрос на време историите за Дядо Коледа да
станат неразривна част от празника, завладявайките въображението и
интереса на децата и техните родители.
През 90-те години на 19 в. Армията на спасението се нуждаела от пари,
за да набави на бедните семейства достойно коледно пиршество. Така
редица безработни мъже се преоблекли като Дядо Коледа и започнали да
обикалят улиците на Ню Йорк, набирайки дарения.
Бъдни вечер
 |
1822 г. Клемент Кларк Мур, епископален свещеник, написва дълга коледна
поема за своите три дъщери "Разказ за едно посещение на Св. Николай".
Впоследствие песента бива публикувана, но това не е единственият принос
на Мур. Благодарение на тази песен, днес ние познаваме Дядо Коледа като
весел и стар елф със завидна закръглена фигура и свръхестествените му
възможности да влиза през комините на къщите само с едно кимване!
Някои смятат, че въображението на Мур е било подпомогнато от редица
други разкази, но факт е, че именно песента, посветена на трите му
дъщери, направи така, че Коледа се превърна в световен празник. Негова
е и идеята, че Дядо Коледа изчаква децата да заспят, каца на покривите
на семейните къщи с "миниатюрната си шейна" и осемте летящи елени,
промъква се през комина и оставя своите подаръци.
"Разказ за едно посешение на Св. Николай" предизвиква интереса и на
популярния карикатурист Томас Наст. През 1881 г. той създава първия
съвременен образ на Дядо Коледа. Изображението излиза на страниците на
Harpers Weekly и представя Дядо Коледа като закръглен и усмихнат мъж с
обемиста и бяла брада, държащ чувал с играчки за щастливите деца.
Именно Наст дава на образа на Дядо Коледа ярко червеният костюм и белия
пух. От рисунките му оживяват също така работилницата на Северния
полюс, елфите и, естествено, г-жа Коледа.
Дядо Коледа, но под друго име...
 |
сигурност можем да кажем, че американският Дядо Коледа не е единствен
по рода си, идеята за закръгления весел и даряващ децата Дядо се
развива на много места по света.
Christkind, или Kris Kringle дарявал с подаръци послушните деца в
Швейцария и Германия. "Christ child" представлява всъщност
ангелоподобен персонаж, който придружава Дядо Коледа в "пътешествията"
му по време на празника. В Скандинавия весел елф на име Jultomten също
радвал децата с подаръци, характерното за него било, че той се возел в
шейна, водена от козли.
Английска легенда пък обяснява как Татко Коледа посешава всеки един дом
по Коледа и пълни чорапите на децата с празнични десерти. Френският
аналог е пълненето на детските обувки със сладости.
Деветият елен
 |
най-известният от елените на Дядо Коледа, се ражда далеч, далеч след
другите 8 летящи елени. Червеноносото чудо е творение на Робърт Л. Мей,
който по това време работел като автор на реклами в магазина на
Монтгомъри Уард.
През 1939 г. Мей написва коледна приказка-поема с едничката цел да
увеличи притока на клиенти в магазина. Използвайки подобни рими на
тези, използвани от Мур, той създава "Twas the Night Before Christmas".
В приказката се разказва за Рудолф, млад елен, който бил постоянно
подиграван от другите елени заради големия си светещ и червен нос.
Когато настъпила Коледа обаче, станало мъгливо и Дядо Коледа започнал
да изпитва голяма тревога, ще успее ли да достави всички подаръци за
децата.
 |
Така Рудолф спасява Коледата, водейки впряга на Дядо Коледа със светещия си, червен нос.
Посланието, което историята на Рудолф носи е, че дори и на пръв поглед
недостатък, всяка една уникалност има своето полезно приложение.
Приказката за забележителния елен, който спасява Коледа, спечелва много
клиенти на Монтгомъри Уард. Книгата се продава в повече от 2, 5 млн.
копия още същата година.
Mery2105- упорит
ДЯДО КОЛЕДА
by Lindzi Пет 04 Дек 2009, 16:39
Дядо Коледа, също така известен като Св. Никола, Отец на
Свети Никола.Коледа, Крис Крингъл, е призракът на Свети Никола, който в
западните култури, е свъзван с раздаването на подаръци на Бъдни вечер,
24 декември .
Съвременното изобразяване на Дядо Коледа като
дебел, весел човек (или гном) носещ червено палто и ботуши с бели
ръкавели и якичка и черен кожен колан и ботуши, става популярно в
Съединените щати през 19-ти век поради силното влияние на политическият
карикатурист Томас Наст. Тази снимка била поддържана и подсилена чрез
песни, радио, телевизия и филми. В Англия и Европа, неговият вид е
често идентичен с този на Американският Дядо Коледа, но той често е
наричан Отец Коледа.
Една легенда асоцирана с Дядо Коледа разказва, че той живее далеч на
север в земя на непрекъснат сняг. Американската версия на Дядо Коледа
живеещ в Северното Поле, докато за Татко Коледа се твърди, че живее в
Лапландия. Други детайли включват: че е женен и живее с г-жа Коледа; че
той прави списък с децата по света, категоризиращ ги според държанието
им; че носи подаръци, включително играчки, бонбони и други подаръци на
всички добри момчета и момичета по света и понякога камъчета и пръчки
на непослушните деца в една нощ; и това, че успява в този подвиг с
помощта на магически елфи, които правят играчките и девет летящи елена,
които му дърпат шейната.
От дълго време има опозиция за учението на децата във вярата за Дядо
Коледа. Някой християни твърдят, че Коледната традиция отнема
религиозният произход и целта на Коледа. Други критици смятат Дядо
Коледа за изпипана лъжа и че е неетично за родителите да учат децата за
съществуването му. Въпреки всичко други се противопоставят на Дядо
Коледа като символ на комерсиализацията на Коледните празници или като
натрапване в националните традиции.
Произход
Ранен християнски произход
Св. Никола от Мира е главното вдъхновение за Християнската фигура на
Дядо Коледа. Той бил Гръцки Християнски епископ през 4-ти век от Мира в
провинцията Лиция, Византийска Анатолия, сегашна Турция. Николас бил
известен с щедрите си дарове към бедните, по-специално към обеднял
набожен християнин с три дъщери така, че те да не би да станат
проститутки. Той е бил много религиозен от ранна възраст и посветил
живота си изцяло на християнството. В Европа (по-точно Холандия,
Белгия, Австрия и Германия) той все още е изобразяван като брадат
епископ в канонически одежди. През 1087г, италианският град Бари,
стремящ се да влезе в печелившата индустрия на времената, впряга
експедиция за намиране на гробницата на християнският свещенник.
Останките на Св. Николас били осквернени от италиянски моряци, а вещите
взети в Бари където те се пазят и днес. В същата година е построена
базилика за съхранение на плячката и площа става място за поклонение,
като по този начин оправдава икономическата цена на експедицията. Свети
Никола става покровител на много разнообразни групи от стрелци и деца
до съдържатели на заложни къщи. Той също е покровител на Амстердам и
Москва.
Влияние на Германското езичество и фолклор
Многобройни са съставените паралели между Дядо Коледа и фигурата на
Один, основен бог сред германските племена преди тяхната
християнизация. Тъй като много от тези елементи нямат нищо общо с
християнството, съществуват теории за произхода на различни езически
обичаи на празниците протичащи в областите, в които германските народи
са били християнизирани и елементи на коренните им традиции оцелели в
различни форми изобразяващи модерния Дядо Коледа.
Один понякога е документиран в родния немски празник Юле, като водещ
голяма ловна дружина през небето. Две книги от Исландия,"the Poetic
Edda", съставена през 13-ти век от по-ранни източници и "the Prose
Edda", написана през 13-ти век от Снори Стурлсон, описват Один яздещ
осемкрак кон на име Слипнир, който можел да скача на големи растояния,
което води до сравнения със северните елени на Дядо Коледа. Освен това,
Один е бил описван с много имена в Скалдски поезии, някои от които
описват вида и фунциите му; те включват Síðgrani, Síðskeggr, Langbarðr,
(всяка значеща "Дълга брада") и Jólnir ("Коледна фигура").
Според Филис Шифкер, децата поставяли ботушите си, пълни с моркови,
слама или захар, в близост до огнището за храна на летящият кон
Слипнир. Один възнаградявал онези деца, за тяхната доброта чрез
заместване на храната на Слипнир с подаръци или бонбони. Тази практика
оцелява в Германия, Белгия и Холандия след адаптацията на
християнството и се асоцирала със Св. Никола като резултат на процеса
на християнизация и може да бъде видян в съвременните домове.
Тази практика на свой ред дойде в Съединените щати през холандската
колония на Ню Амстердам преди да пристъпи в британската през 17-ти век
и еволюира в закачването на чорапи на камината.В много райони на
Австрия и бившата Австро-Унгарска Италия (Фриули, град Триест) на
децата се дават лакомства и подаръци за деня на Свети Никола(San
Niccolò на италиянски) според Католическия календар на 6-ти декември.
Множество други влияния от прехристиянските германски зимни празненства
са продължили в съвременни коледни тържества като "Коледна шунка",
"Коледен козел", "Бъдник" и "Коледно дърво".
Предхристиянски алпийски традиции
Произхождащи от прехристиянските алпийски традиции и повлияни от
по-късната християнизация, Крампус е представен като придружител на Св.
Никола. Традиционно, някои млади мъже се обличат като Крампус в първите
две седмици на декември и по-точно в навечерието на 5-ти декември и
скитат из улиците плашейки деца (и възрастни) с раждясали вериги и
звънчета.
Холандски фолклор
В Холандия и Белгия, Св. Никола (често наричан "De Goede Sint" -
"Приятелският Светец") е подпомаган от помощници по-известни като
Zwarte Piet ("Черен Петър").
Фолклорът на Св. Никола има много паралели с германската митология,
най-вече с богът Один. Те включват брада, шапка и копие (в днешно време
тояга) и торба от плат носена от слугите за улавяне на непослушните
деца. Св.Никола и Один яздят бели коне, които могат да летят във
въздуха; белият осмокрак жребец на Один кръстен Слипнир (въпреки, че
Слипнир е по-скоро описван като сив). Буквите направени от бонбони
раздавани от Черен Петър на децата подсказват за факта, че Один
"изобретил" руническите букви. Поемите направени по време на
празненствата и песните, които децата пеят свързват Один като бог на
изкуството на поезията.
Има различни обяснения за произхода на помощниците. Най-старото
обяснение, е че помощниците символизират двата гарвана Хюгин и Мюнин,
които известяват Один какво става. В по-късни истории помощниците
изобразяват победеният дявол. Дяволът е победен или от Один или от
неговият помощник Ньорви, черният баща на нощта. Ньорви е описван със
същата тояга от бреза.
Друга, по-съвременна история е тази, че Св.Никола освобождава етиопско
момче роб наречено Питер (от Св.Петър) от Мирийски пазар, момчето било
толкова милостиво, че останало със Св. Никола като помощник. С
вливането на имигранти в Холандия през 1950-те години, тази история се
считала за расистка от някои. Днес, Черен Петър е станал всеки
съвременен служител, който има черно лице защото се е катерел през
комини. Те носят уреди за почистване на комини (платнена торба и пръчка
от бреза).
До Втората световна война, само един служител е помагал на Св. Никола.
Когато канадците освободили Холандия през 1945г. са възстановени
честванията на "Sinterklaas" за децата. Незапознати с традициите,
канадците смятали, че ако Черен Петър е забавен, няколко Черни Петъра
ще са още по-забавни. Оттогава Св.Никола е подпомаган от група Черни
Петри.
Подаръците могат да бъдат само извинение за опаковката, която може да
бъде доста изпипана. По-сериозните подаръци могат да останат за
следващата сутрин. Тъй като даването на подаръци е работа на Дядо
Коледа, подаръците традиционно не се раздават на Коледа в Холандия, но
комерсиализмът се включил и в този пазар.
Според традицията, светецът има Петър за почти всяка функция:
навигационен Петър за да управлява парахода от Испания до Холандия, или
акробатичен Петър за катерене върху покривите и спускане в комините. В
течение на годините се родили много истории, най-често измислени от
родителите за да поддържат вярата на децата в Дядо Коледа и за да
отблъскват лошото поведение. В повечето случаи Питър е доста непохватен
в работата си на навигатор като понякога сочи грешна посока. Това често
се използва за да придаде някаква обикновена комедия в годишният парад
на Св.Никола, а освен това може да се използва за възхвала на напредъка
на децата в училище, като Петър дава грешният отговор, например, прост
математически въпрос като 2+2, така, че въпросното дете е (или може да
е) принудено да даде правилният отговор.
В Холандия героят на Дядо Коледа, както е познат в Съединените щати (с
неговата бяла брада, червено и бяло облекло, и т .н.) е напълно
различен от Sinterklaas, познат като Kertsman (Човекът коледа).
Въпреки, че Sinterklaas e доминиращ дарител на подаръци в Холандия през
декември (36% от населението раздава подаръци през деня на
Sinterklaas), Коледа се използва от една пета(21% раздават подаръци
само на Коледа) от Холандското население за раздаване на подаръци.
Други 26% от Холандското население раздава подаръци на двата дни.
Съвременен произход
Преди години съвременните представяния на дарителя на подаръци от
църковната история и фолклора са съчетани с британският герой Отец
Коледа, за да създадат героя познат на британците и американците като
Дядо Коледа. Отец Коледа датира от 17-ти век във Великобритания, а
снимките му оцелели от тази ера, го изобразяват като добре охранен
брадат човек с дълго, зелено палто. Той отразявал духа на радоста на
Коледа и е описан в "Духът на Коледният Подарък" в "A Christmas Carol"
на Чарлз Дикенс.
В други страни, фигурата на Свети Никола също е смесена с местния
фолклор. Като пример за това са оцелели езически изображения, в
скандинавските страни оригиналния носач на подаръци по Коледа е
Коледния Козел, доста спокойна фигура с рога.
През 1840-та обаче, елф в скандинавския фолклор наречен "Томте" или
"Нисе" започнал да носи коледните подаръци в Дания. Томте е изобразен
като нисък, брадат мъж облечен в сиви дрехи и червена шапка. Тази нова
версия на вековно старото фолклорно същество е очевидно вдъхновено от
традициите на Дядо Коледа. В края на 19-ти век тази традиция също се
разпространила в Норвегия и Швеция като заменила Коледната Коза. Същото
станало в Финландия, но там човешката фигура запазила името Коледна
Коза. Въпреки, че традицията на Коледната Коза като носач на подаръци е
напълно изчезнала, сламена коза все още е често срещана Коледна
декорация в Скандинавия.
Lindzi- SPAMMER
Домът на дядо Коледа
by Lindzi Пет 04 Дек 2009, 16:40
Домът на дядо Коледа
В Американската традиция, Дядо Коледа живее на северния полюс. Въпреки
това, скандинавска страна твърди, че Дядо коледа пребивава в тяхна
територия. В Дания, той живее в Грийнланд. В Швеция, в града Мора има
парк наречен Томтеланд. Националния пощенски терминал в Томтебода в
Стокхолм получава писма от децата за дядо Коледа. Финландският град
Рованиеми от дълго време е познат във Финландия като домът на дядо
Коледа, а днес той е увеселителен парк наречен Santa Claus Village
(Селото на дядо Коледа).
Из Европа и северна Америка, Дядо Коледа е предимно познат като такъв,
но в някои страни името, характеристиките, датата на пристигане дори и
идентичноста на раздавача на подаръци варира.
* Австрия: Christkind ("детето Христос")
* Армения: Dzmer Papik ("Дядо Зима")
* България: Дядо Коледа ("Дядо Коледа")
* Канада: Santa Claus; Pere Noel ("Отец Коледа")
* Чешката република: Svaty Mikulas ("Свети Никола"); Jezisek (умалителна форма на Jezis ["Исус"])
* Дания: Julemanden
* Естония: Jouluvana
* Финландия: Joulupukki
* Франция: Pere Noel ("Отец Коледа", също обща фигура в други френскоговорящи области)
* Германия: Weihnachtsmann ("Коледен човек"); Christkind в Южна Германия
* Гърция: Свети Василий
* Унгария: Miculas ("Никола"); Jezuska или Kis Jezus ("детето Исус")
* Ирландия: Santa Claus, Santy или Daidi Na Nollag (Отец Коледа)
* Италия: Babbo Natale ("Отец Коледа"); La Befana (подобно на Дядо
Коледа тя се вози на метла, а не на шейна, но не се смята за вещица);
Санта Лучия ("Св. Луси," сляпа стара жена, която на 13-ти декември носи
подаръци на децата в някои райони, язди магаре)
* Латвия: Ziemassvetku vecitis ("Коледен поп")
* Лихтенщайн: Christkind
* Литва: Senis Saltis ("Дядо Мраз") или Kaledu Senelis ("Дядо Коледа")
* Холандия и Фландрия: Kerstman
* Норвегия: Julenissen
* Полша: Swiety Micolaj / Micolaj ("Свети Никола"); Gwiazdor в някои региони
* Португалия: Paul Natal ("Отец Коледа"); Menino Jeasus ("детето Исус")
* Румъния: MOS Craciun ("Отец Коледа"); MOS Niculae ("Отец Николай")
* Русия: Дед Мороз (Дядо Мраз)
* Сърбия: Дедa Мрaз / Deda Mraz (Ded Moroz, "Дядо Мраз")
* Испания: Reyes Magos (Библейските Маги)
* Швеция: Jultomten
* Швейцария: Christkind / Babbo Natale / Pere Noel
* Турция: Noel Baba ("Отец Коледа") Въпреки че турците са предимно
ислямски народ, много домове носят традицията на "Noel Baba" и Коледа
(или Нова Година).
* Украйна: Svyatyy Mykolay
* Обединеното кралство: Santa Claus, Santa, Father Christmas
* Съединените щати: Santa Claus; Kris Kringle; Saint Nicholas or Saint Nick
* Уелс: Sion Corn
Латинска Америка
Дядо Коледа в латинска Америка е основно споменаван като Papá Noel, но има вариации от страна на страна.
* Brazil: Papai Noel ("Отец Ной"); Os Três Reis Magos ("Трите крале магьосници")
* Chile: Viejito Pascuero (Коледен старец)
* Mexico: Santo Clós (дядо Коледа); Niño Dios ("детето Исус"); Los Reyes Magos
* Colombia: Papá Noel ("Отец Ной")
Азия
Хората из Азия и по-точно в страните, които са приели западните
култури, също празнуват Коледа и традицията на раздавача на подаръци.
Някои страни, които наблюдават и празнуват Коледа (най-вече като
обществен празник) са Хон Конг, Филипините, източен Тимор, Южна Корея,
Малайзия, Сингапур, Индия и Коледните общества в централна Азия и
средния изток.
* Азия: Дядо Коледа
* Хон Конг: Дядо Коледа, Св. Никола, Отец Коледа
Африка и средния изток
Християните в Африка и средния Запад, които празнуват Коледа основно
преписват традицията предадена им от европейците през късните 19-ти и
20-ти век. Потомците на колонизатори все още живущи в тези раиони
поддържат практиката на техните прародители.
Източник
В Американската традиция, Дядо Коледа живее на северния полюс. Въпреки
това, скандинавска страна твърди, че Дядо коледа пребивава в тяхна
територия. В Дания, той живее в Грийнланд. В Швеция, в града Мора има
парк наречен Томтеланд. Националния пощенски терминал в Томтебода в
Стокхолм получава писма от децата за дядо Коледа. Финландският град
Рованиеми от дълго време е познат във Финландия като домът на дядо
Коледа, а днес той е увеселителен парк наречен Santa Claus Village
(Селото на дядо Коледа).
Из Европа и северна Америка, Дядо Коледа е предимно познат като такъв,
но в някои страни името, характеристиките, датата на пристигане дори и
идентичноста на раздавача на подаръци варира.
* Австрия: Christkind ("детето Христос")
* Армения: Dzmer Papik ("Дядо Зима")
* България: Дядо Коледа ("Дядо Коледа")
* Канада: Santa Claus; Pere Noel ("Отец Коледа")
* Чешката република: Svaty Mikulas ("Свети Никола"); Jezisek (умалителна форма на Jezis ["Исус"])
* Дания: Julemanden
* Естония: Jouluvana
* Финландия: Joulupukki
* Франция: Pere Noel ("Отец Коледа", също обща фигура в други френскоговорящи области)
* Германия: Weihnachtsmann ("Коледен човек"); Christkind в Южна Германия
* Гърция: Свети Василий
* Унгария: Miculas ("Никола"); Jezuska или Kis Jezus ("детето Исус")
* Ирландия: Santa Claus, Santy или Daidi Na Nollag (Отец Коледа)
* Италия: Babbo Natale ("Отец Коледа"); La Befana (подобно на Дядо
Коледа тя се вози на метла, а не на шейна, но не се смята за вещица);
Санта Лучия ("Св. Луси," сляпа стара жена, която на 13-ти декември носи
подаръци на децата в някои райони, язди магаре)
* Латвия: Ziemassvetku vecitis ("Коледен поп")
* Лихтенщайн: Christkind
* Литва: Senis Saltis ("Дядо Мраз") или Kaledu Senelis ("Дядо Коледа")
* Холандия и Фландрия: Kerstman
* Норвегия: Julenissen
* Полша: Swiety Micolaj / Micolaj ("Свети Никола"); Gwiazdor в някои региони
* Португалия: Paul Natal ("Отец Коледа"); Menino Jeasus ("детето Исус")
* Румъния: MOS Craciun ("Отец Коледа"); MOS Niculae ("Отец Николай")
* Русия: Дед Мороз (Дядо Мраз)
* Сърбия: Дедa Мрaз / Deda Mraz (Ded Moroz, "Дядо Мраз")
* Испания: Reyes Magos (Библейските Маги)
* Швеция: Jultomten
* Швейцария: Christkind / Babbo Natale / Pere Noel
* Турция: Noel Baba ("Отец Коледа") Въпреки че турците са предимно
ислямски народ, много домове носят традицията на "Noel Baba" и Коледа
(или Нова Година).
* Украйна: Svyatyy Mykolay
* Обединеното кралство: Santa Claus, Santa, Father Christmas
* Съединените щати: Santa Claus; Kris Kringle; Saint Nicholas or Saint Nick
* Уелс: Sion Corn
Латинска Америка
Дядо Коледа в латинска Америка е основно споменаван като Papá Noel, но има вариации от страна на страна.
* Brazil: Papai Noel ("Отец Ной"); Os Três Reis Magos ("Трите крале магьосници")
* Chile: Viejito Pascuero (Коледен старец)
* Mexico: Santo Clós (дядо Коледа); Niño Dios ("детето Исус"); Los Reyes Magos
* Colombia: Papá Noel ("Отец Ной")
Азия
Хората из Азия и по-точно в страните, които са приели западните
култури, също празнуват Коледа и традицията на раздавача на подаръци.
Някои страни, които наблюдават и празнуват Коледа (най-вече като
обществен празник) са Хон Конг, Филипините, източен Тимор, Южна Корея,
Малайзия, Сингапур, Индия и Коледните общества в централна Азия и
средния изток.
* Азия: Дядо Коледа
* Хон Конг: Дядо Коледа, Св. Никола, Отец Коледа
Африка и средния изток
Християните в Африка и средния Запад, които празнуват Коледа основно
преписват традицията предадена им от европейците през късните 19-ти и
20-ти век. Потомците на колонизатори все още живущи в тези раиони
поддържат практиката на техните прародители.
Източник
Lindzi- SPAMMER
Similar topicsСтраница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите|
|
|