Още нещо за Свети Николай

Стана ми интересно да прочета легендата за Свети Николай. Досега знаех за светеца само това, че е покровител на моряците и факта, че детето на брат ми се роди на 6 декември преди две години. Естествено, кръстиха го Никола. Но ми се случи нещо много лично, за което искам да ви разкажа и мисля, че тук му е мястото:)

На връх честита баба Марта, на 1-ви март се прибирах от разходка до
`Оденичката, място което съм си харесал около Синеморец. Беше хладно и
пресичайки една пряка се натъкнах на миниатюрна тълпа от около 3 човека
в далечината. Познавах бегло двама от тях, но Мишката - местният Маугли
ми е приятел, махна ми с ръка отдалече и прекратихме надвикването на
цвърчащите по дърветата пилета, обличайки в мелодична реч строго
екзистенциални въпроси.
Оказа се, че бай Динко е загазил - излязъл
вятър и вълна и свалил количката на лодката от релсите на хелинга,
докато се опитвали да я издърпат на сухото. Искам ли да вляза във
водата да помогна - искам! Свалихме се на лодките, съблякох се по
бански и 15 - 20 мин заедно с Мишката и сина на бай Динко зъзнахме в
към 5 градусовата вода. Повярвайте ми - станах лилав целият. Баба Марта
не се шегува:) С дружни и не чак толкова добре организирани но пък за
сметка на това Усилия нагласихме количката, дръпнахме лодката на сухо и
заизлизахме. Това не бяха моите крака. Бях си взел топли дрехи
предварително и се накатахме около камината на бай Динко. Нали съм си
красноречив, набързо всички разбраха с какво се занимавам и разговора
взе да се накланя под определен ъгъл. Мож` ли ми облечеш таз камина -
мога. Мож` ли ми направи една икона - мога. На всичкото отгоре ще ми
бъде удоволствие.Специално обещах на бай Динко да издокарам
старовремски вид на иконата. В последствие се постарах доста за това.
От
дума на дума - и ТЯ забременя. Изпихме колкото можем ракия, възвърнахме
си човешкият цвят, изгубвайки съответно такъв вид, изпяхме по няколко
песни на човек, клехме се във вечно братство и след купища обещания за
нови срещи заситних специалната разновидност на танца на заблуденият
рибар към в къщи. Вечерта имахме и сбирка към местният фолк състав- (в
който "забиваме" с бабите Странджански песни), по случай баба Марта и
дадох изцяло и окончателно заето.

Но - винаги идва новият ден.
Спомних си какви съм ги вършил на предичния ден, спомних си и за обещанието и реших да се хващам за работа. В
мазето имам няколко плочи Врачански варовик. Извадих една и се започна.
Ето и резултатите:)











Камината, за която стана дума.




Това са рибите, които се съсухриха от срам покрай нас:)







Бай Динко




Пак той - във вихъра на танца:)




Видя ми се много самотно мястото на морският светец и мислейки по въпроса стигнах до решението да му направя свита:)




Композицията.




Монтираната икона и свитата:)




Раздвижихме с морски камъчета скучната сивота на съществуващата камина.




И ето го историческият момент - Бат Динко е щастлив собственик на битово украсен параклис - камина:)




Е, забавихме чудото със около 20 дена, но ние толкова си можем:)

Е супер, много ми хареса всичко, да продължава да твори и да ни радва, а камината е страхотна, хубава идея ми даваш за нашата. Благодаря.

Украсата е от мен:) Камината е на някой невероятен майстор, защото малко пуши, преди да се разгори:)
Но, благодаря:)