Хидроцефалия - лечение в детска възраст

Какво е хидроцефалия и от какво се причинява?

Хидроцефалията (хидрос-вода, кефалос –глава) се определя като патологично състояние, характеризиращо се с повишено вътречерепно налягане вследствие на абнормно натрупване на гръбначно-мозъчната течност (ликвор) в мозъчните ликворни пространства.

Гръначно мозъчната течност (ликвор) изпълнява защитни по отношение мозъка функции и се произвежда от специални образувания, наречени съсъдести сплитове (плексус хороидеус), дълбоко разположени в мозъчните стомахчета. Количеството на произведена течност за денонощие е около 150-200 ml, а общото количесто на ликвор в централната нервна система е около 450-600 ml. Обикновено тази течност е в непрекъсната циркулация – произвежда се във мозъчните стомахчета, излиза от тях, обхваща целия главен и гръбначен мозък и преминава в кръвообращението.

Когато има пречка по ликворните пътищата) и се нарушава оттичането на ликвора от централната нервна система, то количеството му в ликворните пространства се увеличава и това води до описаното вече състояние –хидроцефалия.

Причини за появата на вродена хидроцефалия могат да бъдат: тумори, инфекции, вродени малформации и т.н.

Какви са основните видове хидроцефалия?

Хидроцефалията в детска възраст бива вродена или придобита в зависимост от механизма на нейното възникване. Тя се разделя на два основни вида:

* Комуницираща – когато гръбначно-мозъчната течност циркулира свободно в ликворните пространства, но не може да се дренира в големите венозни синуси. Това състояние се среща след прекаран бактериален менингит, саркоидоза, субарахноидална хеморагия, мозъчна травма, недоразвитост на арахноидните вили, енцефалоцеле, малформация на Dandy-Walker и т.н.

* Обструктивна (некомуницираща) – Когато съществува обструкция за оттичане на ликвора от мозъчните стомахчета говорим за обструктивна хидроцефалия. Най-често се причинява от атрезия, стеснение или вродена липса, на мозъчния акведукт, свързващ трето с четвърто мозъчно стомахче, малформация на Arnold-Chiari, тумори по средна линия, малкомозъчен абсцес, малкомозъчни хематоми и т.н.

* Рядка, но не и за подценяване е хидроцефалия, породена от свръхпродукция на ликвор от тумори, наречени плексус папиломи. В този случай скоростта на продукция на гръбначномозъчната течност превишава възможностите за нейната резорбция.

Какви са опасностите при детската хидроцефалия?

Принципно черепната кухина е едно затворено пространство в което компонентие (мозъчно вещество, интракраниалната кръв и ликвор) са в равновесие. Нарастването на обема на една от съставките (в конкретния случай – ликвора) води до компенсаторно намаляване на обема на някоя от другите.

При малките деца съществува компенсаторен механизъм – поради незарастване на шевовете между отделните черепни кости те могат да се раздалечават и това води до нарастване на обема на главата, с което се предпазва мозъкът от повишеното вътречерепно налягане. За съжаление и този механизъм не е безкраен и много бързо се изчерпва.

Докато съществуват компенсаторните механизми нервната тъкан е предпазена от увреда. След изчерпване на компенсаторните механизми нарушенията, които могат да настъпят в мозъчното вещество са с необратим характер.

Какви са симптомите?

Много от симптомите се разделят на две основни групи в зависимост от възрастта на пациента.

* При бебета и малки деца (преди затваряне на черепните шевове)

Наблюдава се нарастване на главата, повръщане, раздразнителност и/или летаргия, симптом на „залязващо слънце” (очните ябълки са избутани надолу). По-късно се проявяват белезите на забавено психическо развитие на детето, слепота и задълбочаване на симптомите. Ето защо в ранна детска възраст е много важно проследяване на детето от педиатър и редовни прегледи, за да не се изпусне това заболяване, което в съвременни условия е лечимо.

* При по-големи деца

Неспецифични симптоми на повишено вътречерепно налягане – главоболие, гадене, повръщане, сънливост, помрачаване на съзнанието. След изчерпване на компенсаторните възможности се появяват симптомите на отпадна неврологична симптоматика – парези, парализи, очни смущения, увреда на черепно-мозъчни нерви.

Характерното при хидроцефалията е нейният прогресивен ход на протичане, с постепенно влошаване.

Как се поставя диагнозата?

Диагнозата се поставя от данни на родителите, клиничен преглед и образни изследвания:

* трансфонтанеална ехография (когато все още не са затворени шевовете между черепните кости), Компютърна Томография (КТ), Ядрено-Магнитен Резонанс (ЯМР) (виж по-горе снимките).

Лечение на хидроцефалията в детска възраст

Заболяването хидроцефалия в съвременните условия е лечимо. Ако се открие навреме, децата могат да се радват на съвсем нормално психическо и физическо развитие. Оперативното лечение е средство на избор при всички форми на хидроцефалията. В зависимост от причината за поява на хидроцефалията, съществуват различни форми на лечение.

Основното средство за лечение е чрез така наречените шънтиращи системи. Те отвеждат гръбначно-мозъчната течност към някоя друга телесна кухина и по този начин създават възможност за отбременяване на повишеното вътречерепно налягане. Най-често използвате системи (в това число и в отделението по неврохирургия към МБАЛ Токуда Болница София) са клапните системи за вентрикулно-перитонеално (към коремната кухина) и ветрикулно-атриално (към сърдечната кухина) шънтиране. Те се състоят от един катерър който се поставя в страничното мозъчно стомахче, резервоар/клапа, дистален катерър за отвеждане на ликвора /виж графиката отдолу/. Поради напредъка на неврохирургичната техника това са рутинни операции, които са с минимален оперативен риск.

Друг метод за лечение на лечение на хидроцефалията е тривентркулостомията.
Това е метод за лечение на хидроцефалията, при който се фенестрира (пробива) пода на трети вентрикул с помощта на невроендоскоп и се създава възможност ликвора да се оттича към базалните ликворни цистерни, заобикаляйки препятствията на нивото на задните отдели на III-то мозъчно стомахче, акведукта и задната черепна яма. Използването й е ограничено при деца под шестмесечна възраст, при комуницираща вътрешна хидроцефалия, както и при болни при които основното заболяване е нарушило проходимостта на базалните цистерни (възпалителни процеси, тумори).