Две поколения под един покрив

Две поколения под един покрив

Съвместното съжителство на две поколения е отживелица и въпреки това много семейства все още живеят задружно с децата и внуците си. Но формулата „две поколения под един покрив“ може да се превърне в една голяма грешка.

Прави ли ви впечатление колко големи са къщите по селата. Всичките са еднофамилни с по два и повече етажа, а в тях живеят максимум двама човека, които ползват само една стаичка от всичките седем например. Тези големи и опустели къщи са резултат от едновремешните разбирания на хората. Раждаемостта е била голяма, няколко поколения са живеели заедно и за целта са се строили големи къщи. С годините обаче разбиранията се променят. Младите тръгват да си търсят късмета в съседни градове, а някои и в чужбина. Къщите опустяват и в тях остават само така скъпите на всички мама и тате.

В днешно време често децата напускат родния дом още преди да са навършили пълнолетие, за да учат в престижна гимназия в друг град. Други веднага след завършването на гимназията, заради висшето си образование, заминават дори извън страната. А в повечето случаи, веднъж напуснали родния дом, малко са тези, които отново се връщат там. Това е сякаш да се върнеш крачна назад, вместо да вървиш смело напред в живота.

От няколко години насам Две поколения под един покривобаче се наблюдава точно това – децата, литнали от семейното гнездо, след време като бумеранг отново се връщат в него. А една от основните причини за това е липсата на работа за младите и съответно финансови затруднения. Невъзможността много млади да си плащат сами квартира, сметки и прочие ги кара да се разделят със самостоятелността си и да се завърнат в бащината къща, където имат възможност да спестят една значителна сума пари. Там обаче се сблъскват с друг проблем – пълната липса на социален живот. Живеенето с родителите навярно ще ви накара да се чувствате отново като юноши, които имат вечерен час и им е забранено да пият алкохол и да пушат цигари. Макар и пораснали, вие си оставате детето на мама и тате, които са в пълна готовност да ви наставляват, възпитават и поучават през цялото време, в което сте покрай тях. Но с възрастта идва момент, в който родителите ви е възможно да се превърнат в по-големи деца от вас самите и нищо чудно да ви се сърдят и мрънкат, когато не изпълнявате прищевките им.

Децата и родителите навярно винаги ще имат различни разбирания за всичко, което съответно ще превърне съжителството им под един покрив в трагикомично преживяване. Някак си първоначалната позитивна нагласа, че ще живеете отново заедно с любимите си хора, бързо се заменя с чувство на неудовлетворение.

Съжителството на две поколения под един покрив може би носи повече вреда отколкото полза. Ако сте завършили образованието си, работите и все още живеете с родителите си, навярно и доста по-късно ще създадете свое собствено семейство. Съвместното съжителство с родителите забавя брака и раждаемостта според редица проучвания. Живеещите с родителите си пораснали деца се намират във вакуум между юношеството и зрялата възраст. Твърде вероятно е съвместното съжителство с родителите да е причината за липсата на цели и амбиции у младите, които бързат да се издокарат , за да отидат на дискотека, сменят работата и интимните си партньори като носни кърпички, защото съжителството с мама и тате ги кара да се чувстват все още млади. Но времето си тече неусетно, а младите забравят за задълженията си на вече възрастни хора. Парадоксално е, че малките деца бързат да пораснат, а вече в зряла възраст това им желание закърнява и те се вдетеняват.

А вие на какво мнение сте – трябва ли децата да живеят самостоятелно или вариантът с дядовата ръкавичка ви се струва далеч по-привлекателен? Практиката показва, че колкото по-дълго време живеят с вас децата ви, толкова по-трудно и късно напускат родния дом и стават самостоятелни и зрели хора. По-скоро се превръщат в „мамини синчета“ и „мамини куклички“.

Ами какво да кажа-ние сме даже 3 поколения вече.От 9 години живея със свекър и свекърва,а от 5 вече се поувеличихме Понякога е направо нетърпимо,но какво да се прави.Който как се уреди Най-добре според мен е самостоятелно-всеки да си бъде отделно.Както казват:Всяка жаба да си знае гьола.